Б. Киров

Така е, има различни мнения за това къде е бил тези последни две седмици. Според мен е бил в тайна къща около Троянския манастир, защото последното му писмо от 12 декември едва ли е писано в колиба около Ловеч, ние имаме черновата от това писмо. Освен това, на 23 декември от Троян идва куриер на комитета с писмо, което известява, че Левски ще влезе в Ловеч. Но за мен по-важният въпрос е не къде е бил тези последни две седмици, а очевидния факт, че той не подминава Ловеч, а влиза в него. Димитър Страшимиров развива, според мен, несъстоятелната теза, че Левски е влязъл в Ловеч, за да разчиства сметки с предателя поп Кръстю, това го пише в книгата си "Левски пред Къкринската Голгота", която е своеобразна полемика и отговор на анкетата на Кацев-Бурски. За мен такъв мотив, приписван на Левски е несъстоятелен, имал е много по-важна задача и цел - подготовката на въстанието за следващата година, за да се задържи две седмици около Ловеч и накрая да влезе там. Необходима му е била кореспонденцията и събраните от комитета пари, но той е взел само част от тях - около 4500 гроша, по спомените на Никола Цветков. И пак си остават въпросите - защо се е отбил у Величка Хашнова и какво е взел оттам, защо тя не е изпълнила нареждането му от 12 декември да занесе всичко у Сиркови. Много въпроси.

Според мен темата не е за алтернативния раздел, защото по мое мнение предателство в Ловеч е имало, това не е алтернативен вариант. За да не съм голословен, в този постинг ще сумирам някои факти и извори, даващи ми основание за такова мнение, надявайки се, че след това тази дискусия ще продължи в по-спокоен тон: "Вечерта стигнали по мръкнало къде шест часа в село Какрина и кондисали в ханчето. Ханчето, комитетското, е онова в селото, а не онова на шосето, което било на Вълчо Сарев от Ловеч. Комитетският хан го държал Христо Цонев Латинеца, член от комитета. В този ден Христо Латиница бил и той в Ловеч, но те го пратили напред, за да бъде в ханчето, дето ще нощуват. Стигнали, Левски слязъл от коня и влязъл в ханчето. Това ханче още стояло в с. Какрина, на 2-3 километра от пътя." д-р Параскев Стоянов "В османската империя тескере се издава само след плащане на данъците. Ако не си платиш данъка, не можеш да се придвижваш свободно. Тескерето е провинциалният паспорт за пътешественика и придружвачите му. Изваждането и каитенето в турско време на пътническо тескере беше въпрос от най-трудните. За най-малките формалности, за инат или просто за кеф на ефендето тескерджня пътникът биваше принуден да изгуби по няколко деня, или пък да се отрече от пътуване." Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция, Д Макензи & А. Ърби В 1925 г. идва в Троян Данаил Кацев - Бурски, среща се с Васил Бочев, бивш член на Троянския революционен комитет и доживял до тая година, който му казва: „Когато ... заминаваше Дякона за Ловеч, два дена по-рано изпратихме Ганко Маринов Лисицата (Лисичков), комитетски куриер, да отнесе писмо, че Левски ще отиде в Ловеч... Писмото било предадено на Величка Хашнова, сестра на Марин поп Луканов“. „Истината по предателството на Васил Левски“ от Данаил Кацев - Бурски, 1991 г. "Наистина заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета... Вие полагате големи усилия и с положителност очаквате залавянето на главата на бунтовниците Васил Левски, който заминал да посещава Пловдивско и Казанлъшко...” Писмото от Цариград до Дунавския вилает с дата 1.ХІІ.1872 г. (виж “Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд”, с. 93) Това писмо не се отнася за заловените и откарани в София след нападението в Арабаконак, а дейците от Ловчанския комитет, защото заловените и откарани в София са 60 души, а членовете на Ловчанския комитет са около 50. В писмото се казва "за хващането по един, по двама, без шум и глас", следователно, на турската власт са известни вече всички членове на Ловчанския комитет: от кого? Нещо повече, те са "хванати по един, по двама". Един месец преди Левски да влезе в Ловеч, всеки един е известен на турската власт, както и се очаква от ловчанската полиция "залавянето на главата на бунтовниците, заминал да посещава Пловдивско и Казанлъшко." Тоест, полицията в Ловеч е съвсем наясно за местонахождението на Левски. Такива, точни сведения властите не са могли да получат нито от Д. Общи, нито от другите арестувани извън Ловеч, тъй като те не знаят къде се движи Левски. Единствен на 27.ХІ. Дидю Пеев заявява пред съда: “Дяконът замина за Пловдив. Оттам насетне не съм се виждал с него”, но той не говори за Казанлъшко. Следователно, властите са могли да научат това само от членове на Ловчанския комитет, имащи кореспонденция с Левски по онова време, в която той ги уведомява за движението си. И прави това в писма адресирани до председателя, а председател на Ловчанския комитет е бил Марин поп Луканов; последното писмо от името на председателя е от 7 октомври, Марин поп Луканов е арестуван на 29 октомври. На 28 окт. 1872 г., каймакаминът на Ловеч лично присъства в Тетевен на разпита на току-що заловения Д. Общи, който, издава ловчанските дейци Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Иван Драсов, Христо Цонев Латинеца - Бояджията и поп Кръстю, чието име не знае. От разпитите на Дидю Пеев и Марин Попдимитров става известно на каймакамина, че в комитетските дела е дълбоко замесен и Николчо Сирков - Халача. Връщайки се незабавно в Ловеч, на 29 окт. каймакаминът, т. е. без бавене, Хасан бей арестува само председателя на комитета Марин и Пъшков. Едва след десет дни ще арестува и сестрата на Марин - Величка. Ловчанският каймакамин задържа при себе си арестуваните Марин Поплуканов и Димитър Пъшков цели 20 дни, вместо да ги изпрати в София, при другите арестувани, практиката с другите арестувани не е била такава. Името на поп Кръстю става известно на Мазхар паша на 17.ХІ., когато в София пристигат арестуваните Марин Поплуканов и Д. Пъшков и им е направена очна ставка с Общия? На 18.ХІ. от София за Ловеч вече “лети” телеграма № 1097 за ареста на поп Кръстю, в следствие на която той и е арестуван. Преди това Общия го бърка с поп Лукан, баща на Марин и Величка. Величка Хашнова е арестувана преди поп Кръстю, на 8 ноември, затворена в къщата на поп Кръстю, но после е освободена, след което каймакаминът на Ловеч й издава пътно тескере за София, където отива да се види с брат си. От кого каймакаминът на Ловеч разбра, че Величка Хашнова е посветена в комитетските тайни? Не е от поп Кръстю, защото той е арестуван десет дни след нея, въз основа на телеграма № 1119 на софийския мютесариф. Веднага след завръщането си, Величка започва да говори, че поп Кръстю е предател и скълъпва историята с т. нар. “подхвърлени писма”, които никой не е виждал; знае си ги само тя и брат й Христо. От всички разпитвани от д-р Стоянов през 1901 г. ловчанци, единствено Марин твърди, че поп Кръстю е бил председател на на Ловчанския комитет, когато председател е самият той. Левски обвинява председателя в писмото си от 12.ІІ./72 г. за обсебени комитетски пари . Христо Цонев Латинеца - Бояджията, съдържателят на Къкринското ханче, когото Д. Общи издава пред Мазхар паша още на 27 окт. в Тетевен и повторно в София, не е арестуван в Ловеч до залавянето на Апостола. Николчо Сирков, Христо Цонев, както и Лукан Цачев Аджемооглу не са арестувани, макар че Дидю Пеев, Д. Общи и Вутю Ветов по време на следствието ги посочват поименно. Поп Кръстю сам обяснява кой може да е поправил грешката на Димитър Общи, който посочва на турските власти поп Лукан, вместо него. В неговия Требник, поп Кръстю е записал: “Защо, катъ ся хванаха тяхна милость изъ Ловичъ и ся откараха въ София, и телеграфатъ пристигна за п Кръстя?... Кой убади на правителството че п. Кръстю знае всичките учасници въъ Ловичъ по име, както и Лъвски де ся той намира?” Единствената уличаващо в предателство писмо от поп Кръстю е написаното с негов почерк на 7 октомври, в което той от името на председател, макар че не е такъв и никога не е бил, кани Левски да дойде в Ловеч. Обаче! Каква е логиката да праща такова писмо на Левски в качеството си на председател, след като самият Левски много добре знае, че председател е Марин поп Луканов. Освен това, самият марин поп Луканов още не е арестуван на тази дата, той е арестуван на 29 с.м., тоест 22 дни след въпросното писмо. Има и нещо друго неизяснено около това писмо, писано с ръката на поп Кръстю, самият Левски пише за него: "Въ писмото Ви от 7 окт. е, да не дохождамъ въ градатъ Ви, защото можело да стани!... а председателятъ Ви, въ писмото Ви по негово мнение, да дода...” излиза от тези думи, че Левски получава в Троянско две писма в един плик, който обаче не е адресиран с почерка на поп Кръстю. За едното пише “... че можело да стани!..” и то отговаря на членовете на комитета, а в другото отговаря лично от председателя. В непубликуваните машинописни “Спомени за Левски” от дъщерята на Иванчо Колев Василев - Райна Колева-Балева на стр. 41 се потвърждава тъкмо такова второ писмо, писано от членовете на комитета: когато заловили Общи, Атанас Хитров заедно с други членове на комитета били на мнение и писали на Левски да не идва в Ловеч, защото там било опасно. Писмото на членовете на комитета обаче е издърпано от архива, който е съхраняван пак от тях, и никой не го е виждал. И двете писма в един плик са адресирани до “Аслан Дер. Кърджаля в х. Асанаа Карловалъ”, т. е. до Троянския революционен комитет, където Левски се е намирал в края на ноември и началото на декември, , докато през октомври Апостолът е обикалял Тракия, следователно е било безмислено да ги адресират до Троян тогава до него. Всичко това ме навежда до заключението, че писмото писано с ръката на поп Кръстю и датирано 7 октомври е фалшификат, целящ да го набеди за предател, защото той не е председател на комитета на тази дата, нито пък по-късно. Как е можело да стане това - единственият начин е бил попът да е бил принуден със заплахи и насилие да напише такова писмо при арестуването му на 18 ноември, нещо което той признава сам, мъчили са го много, за да се отклони вниманието от истинските предатели. После това по-късно написано писмо е било сложено в един плик с друго и адресирано до Левски в Троян, където го и намира: едното, писано от членовете на комитета ги оневинява, те предупреждават Левски да не идва в Ловеч, другото, писано с ръката на поп Кръстю го уличава като предател и е фиксирано доказателство за това предателство - черно на бяло, защото приканва Левски да дойде в Ловеч. Попът е бил избран за "черната овца", той още тогава е посочен с пръст, защото веднага след това Величка стартира кампанията си с "подхвърлените писма", които също като второто писмо от двете сложени в плика липсват от архива. Може ли да се даде разумен друг отговор защо й е била тази активна кампания по очернянето на поп Кръстю, ако не за прикритие. Никой обаче и досега не е доказал, а и няма да може, че поп Кръстю е бил председател на комитета в Ловеч на 7 октомври, когато е датирано със задна дата писмото му до Левски - по простата причина, че тогава председател е бил Марин поп Луканов, при това той още не е арестуван от турците, арестът му става на 29 октомври. Защо поп Кръстю не признава за слабостта си да се съгласи под натиск да напише такова писмо със задна дата - много е лесен отговора, ако беше направил това след Освобождението, още повече щеше да навлече гнева на вече обвинилите го вече със власт истински виновници. Нямал е никаква алтернатива. "Поп Кръстю не е знаел, че Левски е в Ловеч. Не съм чула нито една дума от устата на Левски - нито по-рано, нито, когато беше у нас по Коледа, да каже нещо за попа. Това от никого не съм го чула (за предателството на попа) освен от Величка и лукановци. И те го разправяха, след като умря Николчо Сирков (1873), поп Кръстю и Христо Цонев - Латинеца (1881)... Такива глупости, докато беше жив Николчо, никой не е чувал да се разказват. Чак, когато умря Хр. Ц. - Латинеца и дойде Захари Стоянов и ни измами да му дадем архива срещу разписки и опис и да ги върне, след като напише книгата (ама ги не върна), тогава се чуха тези неща и се писаха. Тогава Зах. Стоянов написа казано-неказано, че попът е предател. Доде в къщата ни да ме кандърдисват да дам книжата (архива на Левски), тези, които десет години нито ги потърсиха, нито пък се интересуваха за мене. За тези работи повече да не приказваме.” Марийка Сиркова в последните си спомени, пети вариант, малко преди да почине Според члена на Троянския комитет Васил Бочев, лукановци, веднага след залавянето на Апостола, още на 28 дек., съобщават по нарочен куриер на троянци: Поп Кръстю предаде Левски на турците. Пазете се!” (Виж Даниел Кацев - Бурски, “Истината по предателството на Васил Левски”, 1991 г. - 154) Христо Иванов Големия и Никола Обретенов в спомените си твърдят, че са разбрали за залавянето на Левски чрез телеграмите, изпратени от Ловеч до Търново (27.ХІІ.) и до Русе (през нощта срещу 28.ХІІ.72 г.), следователно властите са знаели кой залавят. Иван Драсов избяга още след Богородица (непосредствено след на-падението над Денчо Халача), защото беше богат и Али Чауш и Стамбулоолу му дадоха тескере. А на Иванча Колев дадоха и тескере, и пари. Марийка Сиркова в последните си спомени за Левски пред даскал Илия Войников в Угърчин Левски пред Извънредната комисия: “След заминаването на Ваньо (Драсов), комитетът се разтири...” Тук обаче ще навлезем в много дълбоки води, защото заминаването на Ваньо Драсов е свързано с неуспешния обир у Халача, който също е организиран като капан от членовете на Ловчанския комитет, те подвеждат Левски с невярна информация, че злополучния слуга, убит от него при самозащита, е лоялен към делото на организацията и ще съдейства при вземането на парите. По тази нишка засега няма да вървя, но тя ще ни отведе до обира в Арабаконак, формално организиран и проведен от Димитър Общи, но под чужда диктовка. Засега толкова. Нахвърлил съм някои от основните факти и свидетелства от извори в подкрепа на моето мнение, че предателство в Ловеч при залавянето на Левски е имало. Засега като контра аргументи бяха цитирани единствено спомените на Али чауш, опонентите се опират върху тях като на най-чиста монета, пропускайки всичко останало, а и много от това, което тук не съм цитирал.

Ако прочетем внимателно какво е записал от разказите на очевидци Кацев-Бурски и го съпоставим с разказаното от Али Чауш, ще се види, че няма противоречия по отношение на времето: В този пасаж Кацев-Бурски предава разказ на Ангел Касапина, бил в този ден в кръчмата на Добри Койнов. От този разказ става ясно, че Али Чауш е излязъл от кръчмата към 11 часа сутринта, след като се е срещнал с Пено Бонжора, слухтящ за идването на Николчо в кръчмата, според Бурски; и така, Али Чауш излиза от кръчмата в Дръстене към 11 часа, придружен от Добри Койнов, същият чието тескере е у Левски; три часа по-късно, към 14 след обяд, в кръчмата на Добри се появява Николчо; два часа след това, около 16 часа след обяд, Али Чауш пресреща Левски и Николчо при Пази мост - между излизането на Али Чауш в 11 сутринта и срещата му с Левски и Николчо има 5 часа, това е времето, през което той е могъл да направи патрулната си обиколка по шосето за Севлиево и дори да отиде до Къкрина и да се върне оттам до Пази мост; заптието е с кон, разстоянието до Къкрина от кръчмата е 18 км, обратно до Пази мост са още 12 - 30 км с кон за пет часа са напълно реално време, дори да не си е давал много зор. Противоречие тук между записаното от Кацев-Бурски и разказаното от Али Чауш няма. За мен е по-интересно свидетелството на Ангел Касапина, че в 11 сутринта Али Чауш се среща с турското ухо Пено Бонжора, слухтящ в кръчмата, и с Добри Койнов, чието тескере е у Левски. След което заминава на обиколката си по Севлиевското шосе, отиването му до Къкрина би могло да се приеме и като начин да провери дали там ханът, нает от Латинеца, е отворен. После срещата на Пази мост за него е само маркиране на посоката на Левски и Николчо, той би могъл да знае, че тескерето на Левски на името на Добри Койнов е у този съмнителен човек, защото самият Али Чауш е заверявал тескеретата в Ловеч, има мемоарни спомени за това; освен това, както и ти пишеш, Николчо е помогнал на Добри Койнов да си завери тескерето; Али Чауш е заверил това тескере, последно от кръчмата го изпраща Добри Койнов; пет часа по-късно, уверил се, че Латинеца е в Къкрина, Али Чауш среща на път заедно Николчо и непознат човек, облечен в турски дрехи, който му казва, че отива да нагледа лозето си. Сега вече не му е било толкова трудно да направи предположението си, че Николчо и непознатия с тескерото на Добри Койнов отиват в кръчмата на Латинеца. Само че, естествено, той не разказва всичко, иначе ще разнищи цялата си мрежа от шпиони, а някои от тези хора са били свързани с власт имащите в Ловеч след Освобождението, да не е луд.

Хм, получава се несъответствие, което може би има обяснение: ето какво пише самият Николчо пак в т.4 от "Ловеч и Ловченско" по повод на тескерето: Значи тук Николчо твърди, че е научил от стражарите, че Левски е унищожил тескерето, но за тескерето е записано "извадил Малък Добре Койнов от Дръстене за пътуване до Търново"; и сега остава неизяснено, Малък Добре Койнов, който е имал кръчма в Дръстене, според цитираното от теб по спомени на дъщеря му Стоянка Добрева Вангелова едно и също лице ли е с Добре Механджията, при който се е отбил Николчо, преди да тръгне към срещата си с Левски. Защото в книгата на Кацев-Бурски за добри Механджията е написано следното: "Още тогава съмнение се хвърли не върху поп Кръстю, а върху Добре Кръчмаря от Дръстени и Пано пезевенгина, нещо и за вуйчата на Гечо Хъшната пошушнаха – за Хаджи Мичо. Всичко се скрои у Величка и тя каквото намислеше го правеше. Нея повече слушаха ..., а знайте какво е женска уста, когато се разплещи... Михаил X[аджи]неделчев – учител от Ловеч, ми съобщи, че той помни Пано Бонжора. Познава го като развратник, пияница, злобен и способен на всякакви низости. Разпитвал за същия дядо Ангел касапина, който му заявил: „Да бяха ме обесили както Левски, пак щях да твърдя, че Бонжора има намеса в предателството. Дядо Ангел му разказвал, че на Коледа били събрани в кръчмата на Добре Кръчмаря; Бонжора дошъл по обед поздравил с добър ден, но никой не му отговорил на поздрава и той засрамен и ядосан излязъл, ала след половин час пък дошъл Али чауш помакът и с заповеднически глас ги запитал: „Всички ли сте тука?“ Отговорил му някой: „Всички“. Той изгледал изпитателно посетителите на кръчмата и излязал последван от кръчмаря Добре. От дъщерята на Добре кръчмаря, Евгеница Куюмджиева, която живее сега в домът на X[аджи]неделчева, той узнал, че Левски с другари се опитал да обере баща й. Разбили стената, обаче, там се случил забит голям гвоздей, върху когото били закачени кантар и сито, тe паднали с ужасен трясък. Баща й станал и изгърмял с пушката. Обираджиитe избягали. Баща й бил много зъл и голям скъперник и се грижел само за своите интереси. Нито българите, нито турците му вярвали." Моето мнение е, както и ти твърдиш, че най-вероятно става въпрос за един и същи човек, който да има две дъщери с различни фамилни имена по имената на съпрузите си. Ако това е така, могат да се свържат фактите в следната картина, която е очертана за последните часове в деня преди залавянето на Левски, представена ни в разследването на Кацев-Бурски. Разбира се, тази картина е субективно виждане на автора й, но държа да отбележа, че тя е изградена върху анкетирани участници в събитията и следователно не може да бъде пренебрегната като документален извор: "Следва да се позовем на книгата „Спомени и очерки на българските революционни движения“ на Минко Ив. Марковски. В нея той пише: „На 26 декември пристигна в Троян известният в ловчанското окръжие Хаджи Есад ефенди... Той се установи на квартира у интимния си приятел Димитра Попов.“ Тук е необходимо да кажа, че Димитър Попов е бил член на Троянския частен революционен комитет, даже негов председател, което турчинът не е знаел. От друга страна, е необходимо да се знае, че в 1876 г. гр. Троян е бил обсаден от две башибозушки орди. Ръководител на едната орда е бил Хаджи Асанаа от с. Борима, а на другата орда е бил Хаджи Есад ефенди от с. Турски Острец (днешното с. Малиново - Д. Дулев), от което се разбира, че Хаджи Есад ефенди е бил действително известен за ловчанското окръжие, т.е. за ловешкия конак. За вечерта съпругата на Димитър, както е обичаят при посрещане на турско заптие, е приготвила вкусна баница и варена кокошка, а Димитър от своя страна - в котленица греяна троянска сливова ракия, разбира се, подсладена обилно с топена захар. В провелия се разговор след заловения вече Димитър Общи е и за Васил Левски. Хаджи Есад, като си пийнал доста порядъчно, му казва: „Димитър ефенди, една тайна ще ти кажа, ама думата тук да си остане: Аз вчера бях в Ловеч, когато се донесе на властта, че тоя пезевенк (Васил Левски - Д. Дулев) бил там и полицията взе всевъзможни мерки за улавянето му; всички пътища, улици и съмнителни къщи са запазени от шпиони и заптиета и вярвам, че с божията воля и силата на Мохамеда, скоро ще бъде хванат.“ За потвърждение на това е необходимо да се знае, че цялата турска полиция на 25-ти и 26-ти декември в Ловеч е вдигната на крак и почва претърсване на хотели, кафенета, сладкарници, обущарници, шивачници. Това се потвърждава и от честото шатрене на Пано Петков Бонджора и хаджи Мичо, уличени като турски шпиони, и на честото влизане на Али чауш в кръчмата на Добри Койнов на 25 декември, за да се стигне чак до Пази мост, където не случайно Али чауш пита Никола Цвятков: „Тоя човек зад теб познаваш ли го?“ и към Левски: „Ти къде отиваш бе, момче?“ и „Ти откъде си, не те познавам.“ Яким Шишков, често канеше турцитe на ракъ кефи и то особено, когато най-много гонеха комитските хора. Той бeшe много влиятелен и благодарение на него пуснаха поп Кръсто и не арестуваха други. От София бяxa показали и него, бeшe се чуло че обискирали и го арестували, ала никой не смееше да го пита, защо е тъй скоро излязъл от конака. Той имаше от султана калъч, нишан за отличие и турцитe не трошеха думитe му. (Тоя калъч Шишков дал на Ангел Кънчев за представянето на Райна Княгиня.) По Освобождението при първото дохождане на казацитe, той се опита да запази турскитe къщи и семейства от обири, а Стоян Куюмджията с протестантина Хинко обираха и убиваха турцитe. Съобщава, че Левски на Малка Коледа щял да бъде хванат в хамбаря на Яким Шишкова от Али Чауш помакът, но благодарение предвидливостта му бил спасен. Още тогава съмнение се хвърли не върху поп Кръстю, а върху Добре Кръчмаря от Дръстени и Пано пезевенгина, нещо и за вуйчата на Гечо Хъшната пошушнаха – за Хаджи Мичо. Всичко се скрои у Величка и тя каквото намислеше го правеше. Нея повече слушаха ..., а знайте какво е женска уста, когато се разплещи... Михаил X[аджи]неделчев – учител от Ловеч, ми съобщи, че той помни Пано Бонжора. Познава го като развратник, пияница, злобен и способен на всякакви низости. Разпитвал за същия дядо Ангел касапина, който му заявил: „Да бяха ме обесили както Левски, пак щях да твърдя, че Бонжора има намеса в предателството. Дядо Ангел му разказвал, че на Коледа били събрани в кръчмата на Добре Кръчмаря; Бонжора дошъл по обед поздравил с добър ден, но никой не му отговорил на поздрава и той засрамен и ядосан излязъл, ала след половин час пък дошъл Али чауш помакът и с заповеднически глас ги запитал: „Всички ли сте тука?“ Отговорил му някой: „Всички“. Той изгледал изпитателно посетителите на кръчмата и излязал последван от кръчмаря Добре. От дъщерята на Добре кръчмаря, Евгеница Куюмджиева, която живее сега в домът на X[аджи]неделчева, той узнал, че Левски с другари се опитал да обере баща й. Разбили стената, обаче, там се случил забит голям гвоздей, върху когото били закачени кантар и сито, тe паднали с ужасен трясък. Баща й станал и изгърмял с пушката. Обираджиитe избягали. Баща й бил много зъл и голям скъперник и се грижел само за своите интереси. Нито българите, нито турците му вярвали. * * * В Троян и монастиря по обвинението, върху Иван Казанджиев че бил предал 1876 г. троянските съзаклятници се установява с положителност неговото явно подпомагане на делото. Между другото се установява, че през октомврий 1872 год. Пано Бонжора извършва в хана на Иван Казанджиев в Троян едно предателство, което подплашило доста троянчени. В хана пристигнал Аврам Тодоров учител в Силистра. Отивал си в своя роден град Сопот. При обиска намерили между учебниците му тетрадка с бунтовнически песни, това било достатачно да бъде арестуван и изпратен през Ловеч за София. Аврам Тодоров приличал много на Левски и той бил воден с голям салтанат. В Ловеч като минавали край манифактурната мааза на х[аджи] Мичо, тоя станал приближил се към окования във вериги нещастник и го заплюл в лицето, псувал го, като му подхвърлилъ: „харсазин“, който бунтува мирната рая против милостивия и добър падишах. Агите присътствували на тая отвратителна сцена му благодарили с едно: „Машала бре хаджи Ефенди“. През 1923 год. покойният художник Андро срещнал в Букурещ Васил X. Пеев, братовчед на Левски, от гр. Олтеница – Румъния, сега покойник, той искал да се проследи живота на Пано Петков, турски шпионин, който през 1872 година много често посещавал печатницата на Любен Каравелов. Пано се изгубил след събранието на комитетскитe представители към края на м[есе]ц май. Левски на два пъти му обръщал внимание, като се движили, как ги той следил. Дори, когато отишле един праздничен ден в Олтеница Пано и там се изтърсил, но като разбрал, че е забелязан прехвърлил Дунава за Силистра. От сведенията, които събрах Пано Петков Бонжора не е бил от Ловеч. Дошел неизвестно от къде през лятото на 1872 година и се установил в Ловеч. Някой твърдят, че бил помак от Севлиевските села, той носил басмена риза, каквато носят турците и помаците. (Това ми потвърди и г. Койнаков от Ловеч, бивш съдия, живее в София, „Веслец“ 22. Между другото той ми съобщи, че Пано Петков след Освобождението имал кръчма–вертеп на Саръ-Пазар в Ловеч до биглишкия хамбар. Бил много подозрителен тип и ловчалии отбягвали да общят с него.) Сега нека ни бъде позволено да припомним някои факти. Нам не ни интересува съденето на Левски, а неговото залавяне. В денят, когато той и Никола Цвятков тръгват на път, в кръчмата на Добре Механджията, която се намирала в края на махалата Дръстене имало особно оживление. Тук биле събрани доста хора членове от комитета на ракъкефи. Бил и Ангел Касапина и ето какво е разказал на учителя ловчанец Х[аджи]неделчев. Било на Коледа 2 или 3 ден. Събрали се в кръчмата на Добри Механджията. Дошъл Пано Бонжора, изгледал всички, поздравил, обаче, никой му не отвърнал, защото всички го знаели за турско ухо. След като излязъл минало 1/2 час, дошъл пък Али Чауш помакът и вместо поздрав попитал: - Всички ли сте тука? – Всички зер, – отговорили и го поканили с кафе и цигара, обаче, той пак изгледал всички и си излязъл, придружен до вън от Добре Механджията. Кого са търсили тия двама приятели тук? Много лесно за разбиране. Te знаят вече, че Никола Цвятков ще придружава Левски и дошли са да проверат дали е вече тръгнал. Това е било около 11 часа. Никола Цвятков се приготвял за път. Около два часът той напуща Ловеч минава край кръчмата на дядо Добре Механджията, отбива се там пие за „добър път“ и съобщава, че заминава за Търново. Тъкмо той заминава, Пано Бонжора наново дохожда и пита за Никола Цвятков. Казали му, че заминал по шосето за Търново. Пътят е тежък. Снeгът бил дълбок, а партина не е имало. Конят се движи бавно. Али Чауш, който имал участъка си в Къкрина заминава през Стратеш и докато дойде Никола Цвятков до „Пази Мост“ той е вече там и чакал. Левски се движи бавно, той следи за Христо Луканов, който е пред него. На „Пази Мост“ Никола Цвятков и Левски, срещат Али чауш, който ги разпитва. Същия взема участие и в нощната охрана и нападението на Къкринското ханче, което отстои 18 километра от Ловеч. Ние вече споменахме за Пано Бонжора и Добре Миханцжията знаем кои са те. Всички историци и повествователи на тая епоха са отбягвали, невем да надникнат и малко по-далеч от поп Кръстя, от Марина П[оп]луканов, Д. Пъшков и Величка Хашнова. Последните трима повествуват, тях само слушат и върху техните доводи и заключения градят историята на епохата, която поднесе за жертва най-достойния си представител. При все, че указанието е било дадено във в. „Независимост“ по кой път да се тръгне за намиране на истинските предатели, всички са пренебрегнали това съобщение и по тоя начин Пано Бонжора, Добре Механджията и техните другари истинските виновници на това престъпление остават неизвестни на обществото. Величка се връща от София и заедно с брата си Христо и мъжа си Гечо Хъшната скрояват интригата за подхвърляното писмо, че е от поп Кръстю, който бил искал копирната книга и други книжа да се отнесат в колибата на Хашнови в лозето на Саря Кая и като отишле там, видели поп Кръстю в храстите заедно с преоблечени заптии. Скроена така интригата, пише се писмо на Левски, който вече иска на всяка цена да дойде в Ловеч и види тая работа, която напълно иска да уничтожи полуиздигната сграда на свободата народна. Д. Пъшков казва че не, Величка, а Стоян Куюмджията видял попа в храстите, самия Стоян отказва да е видял попа там, а го бил видял в конака. Противоречието е явно и то предполага да се съмняваме в искренността на разказите на участниците при развязката на тая трагедия. Писмата подхвърляни от попа не са видели бял ден. Знае си ги само Величка и живия още Христо Луканов. И за да бъде тяхната интрига пълна и завършено делото, щом бива заловен Левски, Лукановци веднага на 28 декември съобщават в Троян и Троянския монастир по нарочен куриер късо: „Поп Кръстю предаде Левски на турците. Пазете се“. Знаеше ли попът, че Левски ще мине през Какрина, по свидения на същитe не, защото Никола Цвятков, който ще придружава Левски научава това след като се събрали при „Пази Мост“. Кой знаеше друг, освен Христо Поплуканов и Величка Хашинова? Според тяхната логика и логиката на поддржниците, че поп Кръстю е предател, не можем ли да си направим и ние нашите изводи, че тия, които са знаели, и които са придружили Левски до някъде са предателите? Ние не сме от тия, които без да доглежат и без да изследват ще правим изводи и ще обвиняваме. Но ние с право бихме ги обвинили и те няма да могат да остановат своето „алиби“, защото те по нареждане от Марин П[оп]луканов и Димитър Пъшков скроиха интригата, обвиниха предварително поп Кръсто и той трябваше да бъде предател пред света и, когато ужасното настана, никой не се помъчи, да види дали няма улики, които да подкрепят едно подоздрение върху други също така заинтерисувани лица, които можеха да знаят: Кога ще дойде Левски, кога ще бъде в града и кога ще го напустне? Ние видяхме в излагане развоя на събитията, че има такива лица, които се интересували за Левски. Едно от тях е турския шпионин Пано Бонжора, който заблуден по портрета предава в Троян в хана на Ив. Казанджиев учителя Аврам Тодоров. Той същия заплашва с портрета на Левски, Яким Шишкова, че ще му види сметката. В денят на тръгването, той отива на два пъти чак в кръчмата на дядо Добре, която се намира по пътя за Севлиево и то далеч от града. Второ лице е Али Чауш помак, той постоянно слухти и търси. На Малка Коледа следи Левски и го заварва в ханбаря на Яким Шишкова. През денят на залавянето той посещава кръчмата на дядо Добре, 30 минути по-късно от Пано Бонжора. Същият след обед към 2-3 часа среща Левски и Никола Цвятков при „Пази Мост“. Тия лица имаха надежда, че ще получат обещанитe от турското правителство 20 000 гроша и искаха на всяка цена да ги получат. Третото лице е дядо Добре, който има да отмъщава за обира, подпомага делото на Пано Бонжора и Али Чауш. Пано е подкрепен и от хаджи Мичо, който беше измамен в своята памет, когато заплюваше Аврам Тодоров, вместо тоя, който му беше взел на сила 10 турски лири. А хиляда и 50 гроша не са малко, за тогавашния чорбаджия, за тях, може да се окачи човек на въжето. Той живee наблизо до Поплуканови, до църквата „Св. Богородица“, техен роднина е и винаги следил какво става у тях, и всичко знае пак от тях. Цялата вечер пред арестуването на Левски, той е с турцитe на гуляй, а сутринта е един от първите поканени да видят кой е арестувания. Нo изнурения вид и окървавеното лице не са му позволили да го познае. Нека се запомни добре, че дребните лични интереси на повечето от хората около Левски му пречеха да върши работата си спокойно. И преди да престъпим към самата същност на занимавания ни предмет, ще трябва да видим Апостола на свободата с какви хора беше заобиколен. Нека не се забравя, че историята се гради от характерите на участници и ръководители–създатели на събитията. И за да имаме картинна представа за известно събитие, ще трябва да се опознаем с душевните качества на героите. Когато кажем, че едно историческо събитие е успяло или не, ние веднага го свързваме с лицата застанали да напътват развитието на това събитие. Техните душевни качества, принципите им са ръководната нишка, а тяхната твърда или слаба воля и ум, дават следствието, крайния резултат. Делото, което върши Левски сам има успех, защото той е воля, една душа, самобитен творец, предвидлив, и най-важното условие не липсва за него – той е напълно отдаден на самото дело И от тук делото успява, защото Левски е успехът. Със собственото си „аз“ той гарантира успехът, той знае винаги резултата на започнатата от него работа; защото се вживява с нея, чувствува я, разбира я и умее да я направлява. Той сам е работник, ръководител и изпълнител. Лично той сам за себе си не съществувава: цялото му същество е обзето от родината, която запълня живота му. И той иска всички, като него да се жертвуват за свободата на тая родина. Колко много е огорчен като вижда, че малцина са тия, които могат да служат с неговата искрена чистосърдечност на отечество и народ." http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=864:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Освен това, в книгата си Кацев-Бурски допълва, че Али Чауш е бил в кръчмата на въпросния Добри Механджията, преди да срещне Левски и Николчо на Пази мост; оттам насетне събитията са ни известни от различните версии на разказите на Николчо. Тук искам да подчертая нещо много важно, което твърдеше и Стаски - ако е имало предателство в Ловеч, то не е било еднократен акт, а цяла верига от събития, стигнала до финалната си брънка в Къкрина. Това, разбира се, е мое субективно виждане.

Баал, би ли посочил източника на този приведен от теб цитат: "Добри Койнов в малката си кръчмичка е черпил и забавлявал със своите шеги турците." Само въз основа на него ли градиш предположението си, че Добри механджията и Добри Койнов са едно и също лице, съдържател на една и съща кръчма в Дръстене? На същата кръчма, през която минава Никола Цвятков, преди да се срещне с Левски на Пази мост. Ако ти си прав и при наличието на информация единствено от един по-късен вариант на спомените на Никола Цвятков, че Левски е унищожил тескерето точно на въпросното лице, за да не попадне то в ръцете на турската полиция, не означава ли това, че тескерето е било дадено на Левски от Никола Цвятков в часовете, след срещата им на пътя към Къкрина, защото иначе откъде Цвятков може да знае точно на кое лице тескерето унищожава Левски, нали Николчо дори не знае за зашитите в самара на коня му архиви. И че това тескере Николчо е взел, когато се е отбил в кръчмата на Добри в Дръстене, преди да се срещнат с Левски. П.С. Не пиша тук, за да доказвам "предателоведската" според теб теза, но виждам стремеж да докажеш на всяка цена своята теза, че при залавянето на Левски в Къкрина няма предателство - твое право. Нека обаче преди да доказваме каквато и да е теза, да анализираме фактите от изворите, доколкото това е възможно.

Реакцията в повечето случаи е грешка, това научих от диалозите си тук с теб, благодаря за което, помогна ми да го видя.

Всъщност ти си дал дзен-отговор; не всеки има НЕГОВ поглед

Рамус, има ли твоето разбиране за пътя допирни точки с Дао (на Лао Дзъ не на Мечо Пух) и японската практика на дзен будизма, изучавал ли си тези две виждания за Пътя?

+++ небето в синия прозорец

Ха, сега и оценки даваме, и се слагаме в числото на знаещите материята - Стаски, Гербов и ... Баал. Не ми отговаряш за Добри Механджията и Добри Койнов, защото очевидно си осъзнал, че не са едно и също лице. Опровергах изказаните ти с апломб твърдения, че Никола Цвятков не е бил член на Ловчанския комитет, и това, че ханът в Къкрина не е бил нает от Ловчанския комитет. И като паднаха всичките ти изказани високопарно балони, накрая се слагаш в числото на познавачите на "материята". И се забиваш в познанията ми за тескеретата в Османската империя - че аз тук не се занимавам с тескеретата в Османската империя, а с въпроса за предателите на Васил Левски. Ако имаш да пишеш нещо съществено по тази тема пиши го, досега само подхвърляния и намеци виждам. Ти не си и досаждал с документи, само правиш някакви намеци, че ще ги цитираш, без да го правиш.

Ти май ни вземаш за канарчета – щом „човекът можел да му казва истината” защо е наредил на другото заптие да го следи 1 час? „Причини от политическо естество” – усещаш ли се какви глупости пишеш, стражар да не поиска тескерето на съмнителен човек (сам Али чауш го казва) заради причини от „политическо естество”? Какво има да се интересувам от тескеретата, това е документ за самоличност: Тескерѐ (от турски: teskere, в мн.ч. тескерета) е остаряла дума, турцизъм, която означава паспорт или друг документ за самоличност. Използвана е преди навлизането на френската дума паспорт (на френски: passeport, в буквален превод разрешение за пребиваване в пристанище). Все още се използва разговорно, примерно в израза „Показвам си тескерето“. В съвременния турски език думата teskere съществува и означава паспорт. Тескере - Тескерѐ (от турски: teskere, в мн.ч. тескерета) е остаряла дума, турцизъм, която означава паспорт или друг документ за самоличност. http://rechnik.info/%D1%82%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B5 Хайде сега ти се поинтересувай от нещо друго: Още една глупост изтрескана с лека ръка: „От дъщерята на Добре кръчмаря, Евгеница Куюмджиева, която живее сега в домът на X[аджи]неделчева, той узнал, че Левски с другари се опитал да обере баща й. Разбили стената, обаче, там се случил забит голям гвоздей, върху когото били закачени кантар и сито, тe паднали с ужасен трясък. Баща й станал и изгърмял с пушката. Обираджиитe избягали. Баща й бил много зъл и голям скъперник и се грижел само за своите интереси. Нито българите, нито турците му вярвали.” http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Значи, според теб, Левски се е опитвал да обере Добри Механджията, разбивал е дома му, обаче после Добри Механджията му е дал тескерето си, за да пътува от негово име, а Левски го е взел? Чети и мисли, г-н Баал, не се излагай, няма смисъл въобще да водя дебат с теб на това ниво, много ниска топка стана. Освен това, навсякъде Добри Механджията е титулуван „дядо Добре”, Левски има тескере на Малък Добри, който му е приблизително връстник, да не е ненормалник да взема тескере на много по-възрастен от него мъж, Левски тогава е на 37 години. Издишаш отвсякъде. Тук вече си надминал себе си: упрекваш мен, че не използвам източници, но отричаш с един замах Кацев-Бурски. Ти въобще прочете ли това, което е написал Кацев-Бурски, защото автор като Димитър Страшимиров си е дал труда да го прочете много внимателно, че и е написал цяла книга в отговор на неговата? Знаеш ли въобще за това? По-добре си намери някоя друга тема. Повече на такива твои постинги няма да отговарям.

Не ги отхвърлям, не смятам, че са важни – Али чауш го бил виждал по Великден, преди половин година, пък после си спомнил, че Левски му се бил представил като свищовски търговец. Единият казал на другия, че преди половин година видял трети, ама този трети се представял за четвърти. Не е съществен спомен, който да тежи – единственото, което може да означава е, че заптието е имало добра зрителна памет и се е усъмнило в човека, представящ му се за ловчанлия, това го знаехме и отпреди. Добре, усъмнил се, нали са били две заптии, нали са следили Левски из лозята, въоръжени на коне, непознатият е сам пешак, защо не са го арестували? Защо са го оставили три километра да си маа потурите из лозята до Гьола и срещата му пак с Николчо? Даже не пише да са му искали тескере за проверка, защо така? За тази ти част от постинга едно голямо БЛАГОДАРЯ, ти работиш за моята версия: не включих думите за членовете на меджлиса, които уж твърдели, че уж поп Кръстю бил предател, защото също като теб мисля, че това са пълни глупости, вменени на Бошнака да ги каже. Пъшков е от групичката на Марин поп Луканов и Величка Хашнова, те са очернителите на поп Кръстю; естествено, че тези хора в силна позиция след Освобождението ще натискат Бошнака да говори срещу поп Кръстю, и те го правят; затова и Бошнака казва „на умряла овца нож не вадя”, аз го тълкувам: „вие вече го заклахте като изкупителна жертва попа, защо и аз да му вадя нож”. Нямаме противоречие тук, Баал, даже ми помагаш, като казваш че версията в която Бошнака разправя пред Пъшков как поп Кръстю присъствал лично и давал указания на заптиетата е безумна, безумна е; ти обаче си отговори защо на Пъшков и компания им е толкова необходимо да изкарат поп Кръстю предател, ЗАЩО? Че чак съчиняват такива басни. Ако знаят със сигурност, защо са им нови и нови все по-опашати лъжи, които изтръгват с подобни „разпити” от очевидци като Бошнака. Защото моят отговор е „гузен негонен бяга” и „крадецът вика дръжте крадеца” – и защо въобще не коментираш текста на Кацев-Бурски, който в прав текст стига до същия извод. Защото рискуваш да застанеш срещу „авторитетите” в историческата наука ли? Или защото повелята на идеята е „няма предатели, всички са джедаи на светлата Сила”?

Да, доктрината на Кияма(т), еквивалент на Страшния съд: според тази доктрина на назаритите, исмаилити (секта на мюсюлманите шиити), в деня на Кияма всички души на правоверните ще се явят на Съд пред Аллах и ще отговарят за своите деяния; според назаритите, обаче, този ден вече бил настъпил с идването на Втория Имам; и оттук отношението им към света и хората – онези, които са Праведни (Хора на Единството) са спасени завинаги, за тях времето не съществува, те вече са достигнали Възкресение (Кияма), висш духовен живот; низаритите разделяли обаче останалите хора в две групи – Хора на Реда (пак исмаилити), които могат да бъдат приобщени към Кияма (Възкресение) и Хора на Противодействието – „всички онези, отхвърлящи Имама и неговото учение, последните са „изчадия на Ада; тях просто ги игнорирали, те нямали право на съществуване. Тъй като Аллах е единствената реалност, не може да има нищо извън Него или срещу Него, така че който и да се появи като Негова опозиция не е нищо повече от оптическа илюзия, той не може да е реалност. Дори и да предположим, че такива хора могат да живеят някъде, това е просто условно съществуване, нещо като мираж, но след като умрат те изчезват, изпаряват се в нищото, където и всъщност са били през цялото време на пребиваването си на Земята.” Ето кое ги освобождавало, да го наречем когнитивно, да унищожават „хора на противодействието” – те, макар че са материални, всъщност в техните представи не са били хора, били са илюзия, която подлежи на заличаване „нямали право да съществуват”, в дисонанс са с Идеалния когнитивен свят на един достигнал Кияма преродил се правоверен. При това правоверния унищожител на „неправоверни Хора на Противодействието” не изпитвал страх или какъвто и да било психически дисонанс, защото той вече веднъж и завинаги е „възкръснал” във вечния духовен живот – Кияма. Той бил мисионер на Възкресението, Кияма. Всичко което ставало в реалния свят за тези хора не е имало ни най-малко значение за тях самите, защото всеки един от тях вече е бил постигнал своя идеална „втора реалност”, казано му е от Втория Имам, че Кияма е тук, той е спасен и живее своя вечен праведен живот. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82 https://en.wikipedia.org/wiki/Islamic_eschatology

Опит за "портретиране и анализ" на камикадзе-фанатик ислямист е направен в този текст, който навремето превеждах за една книга за т.н. асасини в средновековието, те са шиити, исмаилити, но като психология на "самовзривяващия се фанатик", според мен, имат много общо със съвременните терористи самоубийци, които се взривяват, заедно с жертвите си: "Преди Кияма в исмаилитското общност съществувала сложна йерархична структура, но след нея разликите се заличили, те вече принадлежели на миналото. Отсега нататък имало само три възможности да се позиционираш в тяхното общество, три нива на битие (или небитие). Първото били Хората на Противодействието - термин, с който се наричали всички онези, отхвърлящи имама и неговото учение. Те се възприемали като изчадия на Ада; тях просто ги игнорирали, те нямали право на съществуване. Тъй като Аллах е единствената реалност, не може да има нищо извън Него или срещу Него, така че който и да се появи като Негова опозиция не е нищо повече от оптическа илюзия, той не може да е реалност. Дори и да предположим, че такива хора могат да живеят някъде, това е просто условно съществуване, нещо като мираж, но след като умрат те изчезват, изпаряват се в нищото, където и всъщност са били през цялото време на пребиваването си на Земята. Второто ниво се отреждало на Хората на Реда. Те били исмаилити, живи и мъртви, които не са участници във Възкресението (Кияма). Наричали се така, защото все пак се вписвали някъде в сложната исмаилитска йерархична схема. Също като онези от първата категория, тези хора не съществували реално. Подобен възглед може да изглежда прекалено краен, но трябва да се има предвид, че не било изключение учението на един имам да отхвърля радикално това на предшествениците му. Главната идея е съвършено ясна: старата исмаилитска йерархия е невалидна и онези, които се придържат о нея едва ли са по-добри от неверниците. Само третата група, Хората на Единството, са спасени. Те са онези, получили истината от имама за Възкресението, и се стремят да се обединят изцяло около него. По принцип е възможно хора от другите две групи да видят Светлината и да се присъединят към Хората на Единството, но като се преглеждат историческите източници, не остава впечатление, че низаритите не са си губели много времето в опити да приобщават неверници, които те по презумция считали за несъществуващи. Очаквало се от жителите на низаритските области в Иран и Сирия да се включат в процеса на Възкресението, и действително, в по-голямата си част те го сторили. Не е известно колко исмаилити, изповядващи старите възгледи на тяхната доктрина, са живеели по онова време в Иран и какво точно е била реакцията им към новото учение. Поклонниците на новата вяра вярвали, че тя има космически измерения. Събитието в Аламут има важно значение, защото преобърнало исмаилитската представа за времето като цикличен процес. Цялата Вселена и абсолютното време се съсредотоили върху Скалата на Аламут в този знаменателен седемнадесети ден от Рамадана, когато била провъзгласена Кияма. Нямало нищо случайно в избора на датата; така го изсиквали Небесата. Дотогава в сила била сложна езотерична система за времето, считано за циклично. С Възкресението стигаме до най-важният момент от историята на Аламут, а може би и най-голямата авантюра въобще за исмаилизма. Кияма произвела много важни последици в Сирия, но в Аламут огромното вълнение от нея сякаш започнало да гасне след смъртта на Мохамед II. Оттогава започнал и един продължителен упадък на низаритите, който логично завършил с катастрофата на монголското нашествие. Днес, разделени от онази епоха с огромна пропаст от над осемстотин години и разполагащи единствено с фрагментарни описания, е доста трудно и почти невъзможно да разберем духовния импулс на тяхното Възкресение, но без съмнение, той е съществувал и е най-важното нещо, случило се на низаритите тогава. Животът им просто се разделил на две: “преди” и “след”, като удивителното е, че те вярвали и приемали , че светът е станал съвършено различен в периода след обявяването на Кияма, без той да се е променил физически. Идеята може и да изглежда глупава и нелепа, ако съпоставим твърденията им за грандиозна промяна и политическата реалност извън тяхната общност. Останалият свят продължавал да си живее както и преди, без ни най малко да го е грижа, че според низаритите, той вече е престанал да съществува. За низаритите, обаче, както се казвало в прокламираната Кияма, времето било достигнало до своя край. Този възглед давал магическо разрешение и на военните им неуспехи: с един замах всичките им врагове изчезвали, защото просто не съществували, според новата концепция. В края на краищата, сънят им не можел да продължава вечно. Наследникът на Мохамед II, Хасан III, извадил от унеса й общността буквално с ритници и крясъци, връщайки я обратно в ортодоксалния ислямски закон; но дори и да не го беше сторил, визията щеше да се саморазпадне от само себе си, подобно на всеки друг опит да се изгради “идеалното общество” на земята. Причината е в самата и вътрешна природа. В чистото й проявление исмаилитската доктрина за Кияма е предмет на психиатричната медицина." Какво да добавя към последното изречение, то изчерпва диагнозата.

Колко заптиета срещат на Пази мост? - Приемам, че срещат две заптиета, Николчо говори за едно. На какъв език разговарят Левски и заптието? - Вероятно на български, какъв е проблема, Али чауш е помак. Какво са ги питали, когато ги карали под стража към Ловеч? Питали са дали непознатия е Левски, това е ясно отвсякъде, даже са ги били - Николчо и Латинеца. И как тези варианти се допълват с разказаното от Али чауш? Имат ли представа, че независим спомен свидетелства за по-ранна среща на Али чауш с Левски? - Как се допълват само ти ще ни кажеш, не мога да ти кажа нещо, което ти си мислиш. Имам представа, чел съм го, сега специално за теб няма да ровя да го търся, щом искаш цитирай го: там заптието Али чауш, по памет цитирам, си спомня, че е имало среща с Левски в някаква къща и Левски се е представил за търговец от Свищов; какво толкова те впечатлява този спомен и какво важно намираш в него. Целият този маниер да водиш диалога от позицията на свръх-осведомен ментор не е доброжелателен и не предполага нормален диалог: хващаш се за думата, държиш се високомерно, не искаш да се "хабиш", наричаш ме "несериозен човек", квалифицираш добросъвестна работа на друг автор, макар и журналист, а не историк, като "евтини сензации" - човекът поне си е дал труда да си вдигне з-ка да закара геодезисти да мерят на място, за да докаже някаква своя позиция, ти с какво го превъзхождаш, че му лепиш обидни етикети - той е продал три тиража от книгата си, ти колко продаде от твоите? Не е коректно, Баал, свали гарда и говори човешки, за да получиш адекватен отговор, иначе аз няма да продължа в същия тон. Не сме деца. П.С. Ето, твоят идеен другар в тезата, че Левски сам си е виновен, че са го заловили ти е помогнал тук с цитата, който така упорито ми сочиш, вече го е цитирал в предишен постинг, можете да синхронизирте тезата си: "Спомените на Димитър Пъшков, публикувани от Димитър Страшимиров. Става дума за един Великден. „Ние с Левски – пише Пъшков, - обикаляйки из множеството срещнахме полицейския стражар Али чауш с двама стражари, който обикаляше и бдеше за запазването на мира и спокойствието на празнуващите Великдена. Обърна се към мене, понеже бяхме познати и ме запита, другаря Ви откъде е? Левски изведнъж ме превари и каза, че е свищовски търговец. По каква работа сте тук в тия празници го запита Али чауш. Левски отговори: Известно Ви е, че ние свищовци търгуваме с Ловеч, дойдох да се видя с мищуриите си и посъбера от вересиите, които ми дължат. Али чауш каза хубаво и си замина.” И щом сме тръгнали да водим словесни битки с цитатничество, ето пък каво пише Кацев-Бурски, който се пада сродник на Левски, това е нова гледна точка: "Сега нека ни бъде позволено да припомним някои факти. Нам не ни интересува съденето на Левски, а неговото залавяне. В денят, когато той и Никола Цвятков тръгват на път, в кръчмата на Добре Механджията, която се намирала в края на махалата Дръстене имало особно оживление. Тук биле събрани доста хора членове от комитета на ракъкефи. Бил и Ангел Касапина и ето какво е разказал на учителя ловчанец Х[аджи]неделчев. Било на Коледа 2 или 3 ден. Събрали се в кръчмата на Добри Механджията. Дошъл Пано Бонжора, изгледал всички, поздравил, обаче, никой му не отвърнал, защото всички го знаели за турско ухо. След като излязъл минало 1/2 час, дошъл пък Али Чауш помакът и вместо поздрав попитал: - Всички ли сте тука? – Всички зер, – отговорили и го поканили с кафе и цигара, обаче, той пак изгледал всички и си излязъл, придружен до вън от Добре Механджията. Кого са търсили тия двама приятели тук? Много лесно за разбиране. Te знаят вече, че Никола Цвятков ще придружава Левски и дошли са да проверат дали е вече тръгнал. Това е било около 11 часа. Никола Цвятков се приготвял за път. Около два часът той напуща Ловеч минава край кръчмата на дядо Добре Механджията, отбива се там пие за „добър път“ и съобщава, че заминава за Търново. Тъкмо той заминава, Пано Бонжора наново дохожда и пита за Никола Цвятков. Казали му, че заминал по шосето за Търново. Пътят е тежък. Снeгът бил дълбок, а партина не е имало. Конят се движи бавно. Али Чауш, който имал участъка си в Къкрина заминава през Стратеш и докато дойде Никола Цвятков до „Пази Мост“ той е вече там и чакал. Левски се движи бавно, той следи за Христо Луканов, който е пред него. На „Пази Мост“ Никола Цвятков и Левски, срещат Али чауш, който ги разпитва. Същия взема участие и в нощната охрана и нападението на Къкринското ханче, което отстои 18 километра от Ловеч. Ние вече споменахме за Пано Бонжора и Добре Миханцжията знаем кои са те. Всички историци и повествователи на тая епоха са отбягвали, невем да надникнат и малко по-далеч от поп Кръстя, от Марина П[оп]луканов, Д. Пъшков и Величка Хашнова. Последните трима повествуват, тях само слушат и върху техните доводи и заключения градят историята на епохата, която поднесе за жертва най-достойния си представител. При все, че указанието е било дадено във в. „Независимост“ по кой път да се тръгне за намиране на истинските предатели, всички са пренебрегнали това съобщение и по тоя начин Пано Бонжора, Добре Механджията и техните другари истинските виновници на това престъпление остават неизвестни на обществото. Величка се връща от София и заедно с брата си Христо и мъжа си Гечо Хъшната скрояват интригата за подхвърляното писмо, че е от поп Кръстю, който бил искал копирната книга и други книжа да се отнесат в колибата на Хашнови в лозето на Саря Кая и като отишле там, видели поп Кръстю в храстите заедно с преоблечени заптии. Скроена така интригата, пише се писмо на Левски, който вече иска на всяка цена да дойде в Ловеч и види тая работа, която напълно иска да уничтожи полуиздигната сграда на свободата народна. Д. Пъшков казва че не, Величка, а Стоян Куюмджията видял попа в храстите, самия Стоян отказва да е видял попа там, а го бил видял в конака. Противоречието е явно и то предполага да се съмняваме в искренността на разказите на участниците при развязката на тая трагедия. Писмата подхвърляни от попа не са видели бял ден. Знае си ги само Величка и живия още Христо Луканов. И за да бъде тяхната интрига пълна и завършено делото, щом бива заловен Левски, Лукановци веднага на 28 декември съобщават в Троян и Троянския монастир по нарочен куриер късо: „Поп Кръстю предаде Левски на турците. Пазете се“. Знаеше ли попът, че Левски ще мине през Какрина, по свидения на същитe не, защото Никола Цвятков, който ще придружава Левски научава това след като се събрали при „Пази Мост“. Кой знаеше друг, освен Христо Поплуканов и Величка Хашинова? Според тяхната логика и логиката на поддржниците, че поп Кръстю е предател, не можем ли да си направим и ние нашите изводи, че тия, които са знаели, и които са придружили Левски до някъде са предателите? Ние не сме от тия, които без да доглежат и без да изследват ще правим изводи и ще обвиняваме. Но ние с право бихме ги обвинили и те няма да могат да остановат своето „алиби“, защото те по нареждане от Марин П[оп]луканов и Димитър Пъшков скроиха интригата, обвиниха предварително поп Кръсто и той трябваше да бъде предател пред света и, когато ужасното настана, никой не се помъчи, да види дали няма улики, които да подкрепят едно подоздрение върху други също така заинтерисувани лица, които можеха да знаят: Кога ще дойде Левски, кога ще бъде в града и кога ще го напустне? Ние видяхме в излагане развоя на събитията, че има такива лица, които се интересували за Левски. Едно от тях е турския шпионин Пано Бонжора, който заблуден по портрета предава в Троян в хана на Ив. Казанджиев учителя Аврам Тодоров. Той същия заплашва с портрета на Левски, Яким Шишкова, че ще му види сметката. В денят на тръгването, той отива на два пъти чак в кръчмата на дядо Добре, която се намира по пътя за Севлиево и то далеч от града. Второ лице е Али Чауш помак, той постоянно слухти и търси. На Малка Коледа следи Левски и го заварва в ханбаря на Яким Шишкова. През денят на залавянето той посещава кръчмата на дядо Добре, 30 минути по-късно от Пано Бонжора. Същият след обед към 2-3 часа среща Левски и Никола Цвятков при „Пази Мост“. Тия лица имаха надежда, че ще получат обещанитe от турското правителство 20 000 гроша и искаха на всяка цена да ги получат. Третото лице е дядо Добре, който има да отмъщава за обира, подпомага делото на Пано Бонжора и Али Чауш. Пано е подкрепен и от хаджи Мичо, който беше измамен в своята памет, когато заплюваше Аврам Тодоров, вместо тоя, който му беше взел на сила 10 турски лири. А хиляда и 50 гроша не са малко, за тогавашния чорбаджия, за тях, може да се окачи човек на въжето. Той живee наблизо до Поплуканови, до църквата „Св. Богородица“, техен роднина е и винаги следил какво става у тях, и всичко знае пак от тях. Цялата вечер пред арестуването на Левски, той е с турцитe на гуляй, а сутринта е един от първите поканени да видят кой е арестувания. Нo изнурения вид и окървавеното лице не са му позволили да го познае. Но на тая развязка ключът е във в. „Независимост“: „Научаваме се и за достоверен източник, че покойния Васил Левски е предаден от двама Ловчалии. Единият из тях по име Добре е механджия, а другият по име Пано Петков е обявлен чапкънин. Това известие се потвърдява с множество факти. Тук е помешан и един поп, но ние и до днес още не сме известени до колко е голямо неговото предателство.“ (Отначало се е мислило, че дякон Дионисий, заместника на дякона Паисия, който падна убит в Орхание от ръката на Димитър Общи, е искал да отмъсти за невинно пролятата кръв, обаче доказателства и за него не е имало.) Значи хората се интерисували, разбрали са, писали са и просто обвиняват Пано Петков Бонжора и Добре Механджията, а ние сме тръгнали да търсем игла в купа слама, а не виждаме копралята която се навира в очите ни." http://www.vasil-levski.eu/%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/spodvijnitsi/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2/ Ти чел ли си го този текст?

+++ Присъединявам се към това: щом ви влече към едно или друго заключение от четене на различни източници, следвайте сърцето си, лошо няма. То ако историк означаваше Читател, Тълкувател и Систематизатор на Източници, Арнолд Тойнби нямаше въобще да е такъв, а някой УчЕн с 10 диоптъра късогледство от четене и преписване на източници щеше да провъзгласен за най-великия Историк на всички времена, но явно Баал и други хора така я разбират тази наука; дерзайте!

Или Петко Р. Славейков: "Не сме народ, а мърша!", после обаче му минава и пише възвишени възрожденски химни в прослава на българите.

+++ Много е точно това за идеологизирането, точно това опорочава дискусията по темата. Заставането на някаква "правилна" позиция, тоест предпоставена. Относно двата лагера, също е точно наблюдение, и аз го установих. Първият лагер набедява поп Кръстьо за предател, той засега доминира в историческото съзнание; вторият налива от девет дерета вода в тезата, че предателите са около поп Луканови; това вече не е идеологизиране а семейно-лични вендети, и също е сложило отпечатък върху историческата литература по въпроса. Естествено, надделели са първите, там има повече авторитети на тяхна страна, но вторите продължават борбата.

Не изключвам и такава възможност напълно, но има прекалено много съвпадения и случайности, по принцип не вярвам на повече от 2, въпреки, че често се случва; все едно е от първа ръка раздаване на карти да ти дойде фул макс (в покера), такова е било щастливото попадение на турската полиция с акцията в Къкринското ханче. Става и това, понякога от първо раздаване идва и по-силна карта от фул макс, но много рядко.

Свършиха ми плюсовете; благотворителност е когато помагаш на човек, аз на някои просяци давам и то щедро, на други не, зависи според човека. Ако говориш за ББД, за мен това не е благотворителност, а усмирителна риза за бедните, за да са спокойни богатите, доста грубо казано де.

Е да, но живеем в 21-век, а тогава е било 19-ти, национализмът е бил най-великата идея, хората, много от тях, са били готови да жертват живота си в името на национална държава; всяко нещо с времето си. Не бива да ги преценяваме от наша гледна точка, според мен. Но и не можем да ги съдим. P.S. То и в Америка през 1860-65 здраво са се клали във войната между Севера и Юга - 600 000 убити, най-кървавата война за американците.

Богатите, те са проблема за даването на пари, когато става въпрос да се освободим сами. Българските богати по онова време в мнозинството си (както и сега) са паразитно богати, т.н. "чорбаджии" събират богатство в колаборация с турската власт, те са нещо като днешните "олигарси", покрай държавата и делаверата с турските чиновници пълнят кесии, или пък са търговци с доста безскрупулен манталитет; при гърците например не е било така, там богатите им хора щедро развързват кесии и даряват пари за въстанието, и тези в Гърция и онези в чужбина - но гърците, когато тръгват да вдигат въстанието си вече имат крупни корабособственици, точно те участват активно в битките. Нашите богати българи не дават пари за въоръжено въстание, с малки изключения; пари са давали занаятчиите, хората от еснафа (тогавашната средна класа), в Ловеч, както пише д-р Стоянов всеки член на комитета си купува пушка, това не е било евтино, една пушка е струвала над 1000-1500 гроша, с 10 000 гроша е можело да вдигнеш къща. Но богатите, щом опира до пари, казват на Общи - я отиди обери пощата в Арабаконак, и се почва.

Ник, тук темата става много по-широка от личността на Димитър Общи, не съм готов сега да я дискутирам в дълбочина, поради много причини. По-голяма е темата от личността на Общи, защото правилно избраната гледна точка в контекста на темата за провала във ВРО на Левски е не кой е Димитър Общи, а кой и защо изпраща Димитър Общи за помощник на Левски, въпреки явното нежелание на Левски да го приеме като такъв още в самото начало; и по-натам, защо веднъж изпратилите го, не го оттеглят, след началото на личностния конфликт между двамата (той започва буквално веднага), а продължават да го толерират и разширяват пукнатините във ВРО, която накрая стига до разкол и провал. Но това си е тема за цяла монография и иска здраво копаене в източници. При всички случаи, обаче, Димитър Общи става катализатор на бунта срещу авторитета на Левски във ВРО и неговата авантюра в Арабаконак води до гибелта на Апостола.

"Запитахме го да ни разкаже как е уловен Левски и откъде знаеше, че Левски ще бъде тази вечер на Къкринското ханче." - пише Пъшков, запитали са го, отговорил е. По начало този начин да водим дебат като се замеряме с цитати и контрацитати за мен е непродуктивен. Ако имате някаква теза, хипотеза или ясно виждане за събитията тогава, развийте ги и ги подкрепете с ваши аргументи, факти и източници; иначе да отговарям непрекъснато на кръстосани въпроси нямам намерение, изложих си виждането, покажете вашето, не към теб лично, към тези, които не споделят мнението, че в Ловеч има предателство. Не съм открил тази тема, за да налагам моето виждане, ако проследиш отначало как се водеха дебатите, променял съм в много неща това си виждане, но след като Стаски (най-вече!, защото при него нещата са на базата на задълбочено познаване на факти и извори) и Ресавски успяха да покажат достатъчно убедителни аргументи, за да направя това. По принцип не съм апологет на никаква теза, мога да променям разбирането си за нещата, стига да ми бъдат изложени достатъчно факти и аргументи за това.

Четете бе, хора, написал съм го веднъж, омръзна ми да доказвам, че не съм камила и нямам сестра. Каквото е имало да изложа като аргументи и извори дотук съм го писал в предишни постинги. "Че потерята водена от Бошнак Юсин Чауш е имала съвсем точна информация, че онази нощ в Къкринското ханче е Васил Левски, нещо, което се потвърждава и от разказа на самия Бошнак Юсин Чауш „За улавянето на Левски бил пратен старшият полицейски стражар Бошнак Юсин Чауш. Като се завърна от бягството в Руско-турската война в 1877 год., отидохме при него: Иван Драсов, Марин Луканов и Д. Пъшков. Запитахме го да ни разкаже как е уловен Левски и откъде знаеше, че Левски ще бъде тази вечер на Къкринското ханче. Бошнак Юсин каза, че го повикал каймакаминът и му заповядал да вземе със себе си 10 души полицейски стражари и да отидат в Къкрино на ханчето да уловят Левски, като им дал строго нареждане да пазят да не го убият. На въпроса откъде знае каймакаминът, че Левски тая вечер ще бъде в Къкрино на ханчето, Юсин Чауш каза, че каймакаминът нищо не казал откъде знае, че Левски ще бъде в Къкрино тази вечер.” Из спомените на Д. Пъшков. Д.Т.С., стр. 647." Едното не изключва другото - предателството в Ловеч, довело турците в хана, държан от Латинеца е последната брънка от една по дълга верига на мултипредателство, много точно си го дефинирал, така е, и условно казано тя тръгва от Арабаконашкия обир и провал, но според мен още по-далече, от пращането на Димитър Общи за помощник на Левски, той е натресен, затова открих тук и тема "Димитър Общи - троянския кон в революционната организация", личното ми мнение е, че оттам започват предателствата.