dora

Аз пак ще ви предложа нещо, което намирам, че ще ви бъде от полза. Жил Дельоз, Différence et répétition. Мисля, че е било превеждано на български.

Чувството ми за отговорност да опровергая нещо, което не е вярно, не ми носи ползи. Полза може да има за четящите.

Е нали непрекъснато ви пиша, че проблемите, за които говорите, вече са решени от философията, че и от кого? И линкове давам, за да погледнете и да видите, че това вече е направено? Обаче не само че не ги четете, ами и искате аз лично да ви преразкажа какво пише в тях с това "еди как си". Ами, прочетете ги сам, де! Това е нещо като "напишете ми домашното". Да, обаче не искаме да ви го напишем. Каква е моята ползва от това освен да ви дам информация, да положа усилие да ви я смеля? Това усилия трябва да си го положите вие, ако искате да разберете за какво става дума. Иначе не става. Писането в този форум предполага, че вие тази информация не само вече я знаете, ами сте си я смелили отдавна. Или ако не я, то понеже вече сте запознати с философския метод, то можете да се ориентирате, без да се налага някой да ви преразказва историята на философските идеи в смлян вид . Или ако пък решим, че не е задължително пишещите да са подготвени предварително, то поне да са готови наистина да научат нещо по конкретната специалност на форума. Другият съществен методологически пролем е, че очаквате че всички науки работят по прост емпиричен начин. Око да види, ръка да пипне. Е, филосифията не работи така, защото е далеч по-сложна. Тази сложност никой не може да ви я смели и предаде в сдъвкан вид. Ако искате да достигнете до каквото и да било в областта на философията, трябва да приемете, че без усилено и системно (това е особено важно) мислене, подложено с много четене, няма да постигнете нищо. Системно обаче в областта на философията. Да не говорим, че не само за философията, а за всички науки, важи плурализмът, който на вас, доколкото мога да преценя, сякаш ви пречи: това, че всеки, на базата на системно мислене и добро - професионално - познаване на проблематиката, може да предложи критика, която дори да доведе до промяна на парадигмата. Дори за най-обикновените научни публикации, дори в емпиричните науки, съществува "peer review" - това резултатите или методите им да бъдат оспорвани от колеги, като понякога да бъдат потвърждавани, понякога не. Но тази парадигмална смяна не става току-така, трябва да е джилязно обоснована с напредък в човешката мисъл или цивилизационно развитие. Парадигми не се рушат всеки ден, и със сигурност не без отлична подготовка Затова и писах по-горе, че пробемът не е във философията, проблемът е ниския толеранс към абстрактността. Философията е сложна наука. Тя никога няма да стане по-проста, за да се поднесе комуто и да било на тепсия, само защото неговата лична потребност е "око да види, ръка да пипне". Има сфери на човешкото познание, които по сложност значително надминават този тип мислене и човек следва да го приеме. И това, че са по-сложни от това, не означава, че нещо са неадекватни и неспособни да му предложат това, от което е решил, че има нужда. Защото ако иска "око да види, ръка да пипне", значи просто търси на грешното място.

При всички се случва С обаче времето човек става по-обирган, някак - може би това е добре, може би е печално, зависи от гледната точка. Ако решите все пак да ми пишете относно това, което не сте пуснали, направете го. Ако пък не искате тук, напишете ми бележка. И моля, не оставайте с неприятно чувство, нищо такова не е възнамерявано.

Отлично, само че нещата изобщо не опират до млади и стари, а до това, че се пишат врели-некипели. Хвърлят се неверни твърдения, представяни за аксиоматични, не се познават основни философски текстове и има фундаментално незнание не само за научния метод (в т.ч. философския), а и изобщо за обекта на философията. Което е ок, но тогава всякакви претенции, когато се пише във философски форум, са необосновани. С възгледите на младите, които не са врели-некипели, можете да се запознаете в списъка със съвременни философи, който предложих някъде по темата. Философията не е разтягане на локуми, учтиво моля това да бъде разбрано. Не вие конкретно, а безспирното и инатливо настояване, че писането на врели-некипели е редно и допустимо, ще изгони оттук хората, които все пак разбират от нещо. И тогава ше останат само врели-некипелите. Моля, не мислете, че това е от лоши чувства. Вие на мен лично сте ми симпатичен Затова и ви пиша такива дълги постинги :)) Не ми е симпатично писането на врели-некипели и неотчитането на реалното знание, предоставяно на добра воля от тези, които наистина знаят за какво става дума. Представете си следната ситуация, да речем вие разбирате от .... механика. И в разговор за механика, някой започва да формулира неща, които изобщо, ама изобщо не са верни. Вие на добра воля му казвате, "Чакай малко, това не е така. Ето виж, това не е вярно, защото еди какво си. Ако искаш, ела погледни как работи еди кое си механично устройство и ще видиш защо това, което си мисиш, няма как да е вярно". Но вместо човекът да се вслуша, той ви обяснява: "Абе, ти може да ми говориш квото си искаш, обаче аз съм новатор и ще пренебрегна всичко, което ми казваш, гледай си работата". Е, какво ще направите? Ами, ше вдигнете ръце и ше го оставите да си троши главата сам. Сега го пренесете това към развоя на тукашната дискусия, защото този, който не знае, но сиктирдосва знаещите, сте вие. И не е приятно, никак. Нито е полезно, нито е приятно, нито е редно. Помислете дали в някой от другите форуми тук, напр. физика или математика, или икономика, е възможно човек да пише, без да е запознат с материята и да настоява, че няма никакво намерение да се запознава с материята, но държи да продължи да пише, защото имал новаторски претенции. Новаторски-новаторски, но първо трябва да се запознае за какво става дума, нали? Няма причина защо философският форум да е различен. Нито има причина неинформираното писане тук да е по-малко дразнещо, отколкото неинформираното писане там. Особено пък с подхода: "ти няма да ми кажеш на мене, аз всичко си знам", при условие, че пропуските са повече от видими...

Има държави, в които тази промяна на времето има смисъл. Напр. когато при лятното часово време слънцето сутрин изгрява в четири, ако се остави зимното часово време, слънцето ще изгрява в три. Един час сън повече си е един час сън повече

(Това за усещането на цветовете) Може да се обясни, и е от философската проблематика. Вижте например късния Витгеншайн, Bemerkungen über die Farben (https://books.google.nl/books/about/Bemerkungen_Über_Die_Farben.html?id=a9L2-wkfCVYC&printsec=frontcover&source=kp_read_button&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false) (Този му труд е малко труден за четене, аз лично си мислех, че тези бележки е можело да бъдат по-добре организирани...) Защо го пиша това? Защото горното твърдение ("че с философски термини не може да се обясни") не е вярно . И едно от последствията от невярното твърдение е, че невинният четящ ще реши, че философията е неспособна или е пропуснала да се занимае с това, а тя не е пропуснала нищо. И си е много способна да се занимае и с това, след като вече се е занимала И то още как се е занимала, освен Витгенщайн, едно отваряне на станфордската енциклопедия по философия ще ви разкаже и за други, които са се занимали със същия въпрос: https://plato.stanford.edu/entries/color/ (В този линк не претендирам да съм чела всичките автори, но са ми ясни принципните положения...) Но въпросът, който ме занимава чисто практично, е друг: Добре, в крайна сметка вие за философия ли искате да говорим? Защото ако не, на тази тема мястото й не е тук. Ако пък ще говорим за философия, е добре да стоим при философията. Както споменах и по-горе, другите науки няма да ви помогнат да разрешите въпрос от философията. Но не защото философията е неадекватна да отговори на въпросите, които си е поставила и има нужда да се допитва до другите науки, а (простете, че го формулирам в прав текст*) защото не сте прочели отговорите, дадени във философията, и това се опитвате да компенсирате, като носите вода от други дерета, тоест от други науки.... Малко като да си говорим за ябълки, но понеже вие сте по-запознат с краставиците, отколкото с ябълките, през цялото време да дърпате разговора към краставиците, само и само да не се забележи, че не знаете особено много за ябълките (това пък е изследвано от психологията ). Затова въпросът е наистина какво искате - да раберете нещо за философията? Защото аз лично не виждам да търсите във философията каквото и да било, търсите го другаде - ту във физика, ту в химия, ту... навсякъде другаде, само и само да НЕ е във философията... (вижте краставиците и ябълките по-горе ). Не ми отговаряйте обезателно на мен, попитайте се сам.... Защото иначе тази тема набъбва и набъбва, а в нея, освен че става все по-нечетима, от гледна точка на философията, не се случва нищо... (То лошото е, че и от гледна точка на другите науки пак нищо не се случва....) --- * А това защо го правя? Ами защото с подхода в клуб Философия да има всичко друго, но не и философия, ще изгоните тези, които наистина нещо разбират от философия, а те не са много. (Особено когато те все пак се опитват да ви дадат някакви насоки или да разговарят с вас, а вие ги сиктирдосвате, омаловажавате и неглижирате реалното знание, което ви дават, при все, че знаещите очевидно са те. Имам предвид Инкоректус.) Когато ги изгоните, няма да имате от кого да научите нищо. Ако случайно някога поискате да научите, щото в момента май не щете. Лошото е, че и читателите на клуба няма да имат от кого да научат.

Да, за да разберете какво имам предвид, тръгнете отзад напред. Какво е паническа атака? Физиологична реакция, ненадейно чувство на страх и паника, сърцебиене, задушаване, потене, треперене, замаяност, свиване на стомаха, чувството, че ще умрете, че ще полудеете, че получавате инфаркт, загуба на контрол, деперсонализация. Дължат се на начина, по който сме направени да реагираме при стрес: "бягай или се бий". Отключват се от начина, по който човек възприема случващото се. Ако си мислите, че това, че ще се качите в асансьор, ще отключи паническа атака, ще я получите, в момента, в който се качите в асансьора. При възникнала една, човек започва да се страхува, че в същия контекст ще му се случи и друга, и тя съответно се случва, а може да се случи дори само като си помисли за същия контекст. Тогава от единичната атака става паническо разстройство. От което следва, че човек започва да ограничава дори елементарни неша като излизане от къщи, поглеждане нагоре или надолу, и практически всичко, за което се сетите, и т.н., защото си мисли, че това елементерно действие или напълно рутинна ситуация ще доведе до нова паническа атака. Какво прави когнитивно-поведенческата терапия? Прекъсва цикъла на порочно мислене. Вижте сега болднатото и обърнете нещата обратно. Как няма да получите паническа атака? Като не си мислите, че нещо ще я предизвика. Тоест, като вярвате, че в асансьора няма да ви се случи абсолютно нищо необичайно, и затова най-спокойно си се качвате в асансьори, без да мислите, че в тях ще настъпи краят на света. Без дори изобщо да мислите изобщо за асансьора, а примерно за това на каква среща сте тръгнали или какво има за вечеря, когато слезете от него. Сега, защо "вярвате", а не сте сигурни, че нищо лошо няма да ви се случи в асансьора? Теоритично има вероятност асансьорът да падне, да се подпали, или в него да влезе някой, който да ви намушка с нож. Само че тази вероятност е статистически пренебрежимо малка, и нормално функциониращият човек изобщо не се замисля за нея, докато влиза в асансьора. А не се замисля, защото няма паническо разстройство. Сега можете да пренесете същия принцип към абсолютно всяко действие, което извърваме през деня, без да си мислим, че то ще доведе до ненадейна смъртна опасност. Защото вярваме, че такава няма да ни връхлети от това, че си мием зъбите, примерно. Е, не че докато си мием зъбите, върху къщата ни не може да падне метеорит, но като цяло само по филмите.

Благодаря!

Всичко може да се игнорира и от двата типа хора Разликата е по какъв начин ще обяснят сами на себе си чувството си за вина Присетих се за Елин Пелин, а в тази връзка се сетих за ето този хубав разказ: https://chitanka.info/text/5420-chorba-ot-grehovete-na-otets-nikodim

Мисълта ми е, че не е толкова лесно да се заключи, че религиите отмират. Ако потърсим причината за секуларизацията на западния свят в Просвещението, постигането на съотношение религиозни/нерелигиозни на запад днес е отнело едно четири века. Не бихме могли да предположим какви събития ще се случат в света в следващите едно четиристотин години, за да сме сигурни, че сме свидетели на траен процес на глобална секуларизация. Утре (разбирайте след четиристотин години) западният свят може да е изгубил доминантната си позиция и в цивилизационен план да не диктува нищо. Нищо не е необратимо.

Да, атеистите са се увеличили с 3%, докато религиозните са намалели с 9%. Това за мен е несериозен процент, за да извадим от него някакви изводи за устойчивост или експонентност на процеса в бъдеще. На мен не ми стана ясно от документа и дали част от тези 9% от религиозните не са намалели поради по-висока смъртност от тази на западния свят (все пак основният процент релиозни живее в развиващите се държави). Защото тогава става ясно, че реално не са се конвертирали в атеизъм, а са се пренесли в един по-добър свят . Но пък развиващият се свят има по-висока раждаемост, така че пак не е ясно. Друг фактор, който според мен си заслужава да бъде отчетен: Някои сочат исляма като увеличаваща влиянието и популярността си религия. Според мен този процес е едва в началото си. Не е ясно дали в следвщите десетина години конверсията към ислям няма да надмине тези три процента. This said, религиозността сама по себе си не е проблем, проблем е радикализацията. Но радикални енклави съществуват навсякъде по света, вкл.сред тези, които не ваксинират децата си, не позволяват кръвопреливане; или дори тези, които маскират хранителното си разстройство зад идеология като веганизма, като заставят и тези около себе си да спазват същото (напр. децата си) и се обединяват в идейни движения за натиск (напр. над регулаторите и компаниите).

Разбирам този постинг по-скоро метафорично, защото това, което описвате, е обсесивно-компулсивно разстройство. Религиозните хора не страдат от интрузивни идеи и имат свобода на мислите и действията, но избират да поставят в основата на ценностната си система схващането, че Бог съществува. Като намират за редно и да формализират* това в някакви ритуали, примерно палене на свещи, ходене на църква, празнуване на религиозните празници. Религиите са (и) морално-етични системи. --- (В това отношение нерелигиозните не са много по-различни, защото също считат за необходимо да празнуват рождени дни, годишнини, както и да извършват ежедневни неща по начина, по който са научили, че се правят, напр. да "чукнат на дърво", когато говорят за нещо, което без малко им се е разминало).

Никак не отмират, ако се водим от статистиката. Това е от глобално проучване на Галъп от 2009 за това доколко важна е религията за хората в живота им. Като към това прибавим и обстоятелството, че към 2016 година само около 20% от населението на света живее в развития свят, то това, че религиите не отмират, според мен става ясно. Като от развития свят дори изключваме САЩ, там 57% oт хората казват през 2006 година, че религията е много важна в техния живот: https://news.gallup.com/poll/20539/religion-very-important-most-americans.aspx

Ако не използвате същата термиинология като тази, използвана от caress (а тя се позовава на съвременното значение на термина), няма как да разберете какво ви е написала. Ригидност в психологията не означава мускулна ригидност в неврологията. Tермините в никоя специалност не са безкрайно разтегливи и не позволяват произволни интерпретации. Въпросът е какво искате конкретно вие - да дискутирате по зададена тематика с някого, който е наясно с нея, и да разбирате какво ви пише, или просто да градите свои тези, които нямат общо със съответната наука. А защо да нямат? Защото ако ползвате термин със значение, което той няма, няма как да разбирате понятието, което стои зад него, ерго няма как да извлечете нищо, което да подлежи на верификация от гледна точка на съответната наука. По аналогия, не можете да изберете да наричате триъгълника квадрат, защото тогава няма как да формулирате нищо с верификационна стойност в геометрията.

Цитирате схващането на 19 век. Днес, с развитието на психологията/психиатрията, терминът се използва с прецизирано значение, също както днес никой не нарича всяко психическо разстройство "хистерия" (https://en.wikipedia.org/wiki/Hysteria) В случая ползваме конвенционалната терминология в момента.

За всичко това помага самата терминология. В психологията/психиатрията "ригидността" е симптом на личностово разстройство или психиатрично заболяване. Вкл. шизофрения. Това няма нищо общо с целенасочения избор, защото ригидността е дисфункция, която прави практически невъзможно извършването на какъвто и да било избор - при ригидността свободна воля няма. Психически здравите хора по дефиниция не са ригидни. Пояснявам, защото е важно. Емоционалната зрялост и способността за отложено задоволяване на потребностите (белези за психическо здраве) от друга страна предполагат, че човек е способен да взима целенасочени ценностни или принципни решения и да ги следва, дори когато те не са в негова непосредствена полза. Напр. не е в наша непосредствена полза да не набием първото дете на улицата и да му отнемем телефона, но поради убеждението си, че това е дълбоко неприемливо, не го правим - принципът надделява над ползата. --- И по темата за вярата, без вяра, че можем да правим сравнително верни предположения за това как стоят нещата в непосредствената ни действителност не бихме могли да функционираме дори на най-базисно ниво. Напр. да извършим каквото и да било, без да ни фрасне паническа атака.

Една от пиесите в албума вероятно ви е известна, нерядко звучи в културни рубрики по националното радио:

Много благодаря, Б. Киров!

Вероятно този албум е неизвестен на много от пишещите тук, защото е от далечната 1967 година (чак да не повярва човек, че е бил възможен тогава - роден, български, разкошен, висококачествен..... долнобуржоазен, гнил по капиталистически, джаз): Милчо Левиев, Симеон Щерев, Петър Славов, Любен Мицов. Известна либерализация в Източна Европа, "Пражка пролет", но за малко.

Разбирам изцяло улесненията за непосредствен достъп (напр, езика), но според мен е добре да въведем и още един параметър, сезонен труд/временна заетост за млади хора (които се надяват да припечелят някой лев и да се приберат) versus вероятност за постоянна заетост/трайно покриване на нуждата на работодателя/сектора от подобен тип служители. Там, където плановете са за по-дълготрайно оставане на това работно място, съпроводено с временна или постоянна смяна на държавата, факторите като политическа стабилност, работещи институции, добра образователна система, добра защита на трудовите права и т.н. биха били решаващи. Затова и според мен по-високоспециализираните кадри, вкл. техническите такива, или средният медицински персонал, просто предпочитат да отидат в Западна Европа. Дори с цената на това да трябва да преодоляват езиковата бариера (да учат език от нулата, напр. заминавайки само с английски за Германия). Не мога да извадя статистика за това, това е личното ми наблюдение, което подлежи на корекции. Затова и ми се вижда малко вероятно без значително по-високо от средното за сектора заплащане (компенсиращо недостатъците в другите сфери) да можем да привлечем примерно специализирани технически кадри. (Вие кажете доколко предположението ми се доближава до реалността? Имам впечатление, че познавате сектора значително по-добре от мен.) Затова и не сезонната заетост, а трайната кадрова криза в дадени сектори ми се вижда много по-драматичен проблем пред икономическото развитие. А за специализирани кадри, дори в средния ресор - полувисше или политехническо образование - едва ли някога ще можем да извадим по-голяма торба със сочни морковчета от Германия, да речем (защото я ползвах в горния пример).

Да не забравяме, че когато се надяваме на прилив на работна ръка от държавите с по-лоши икономически показатели, трябва да се съревноваме за техния труд със западноевропейските пазари. Все пак от сезонна (а и не само сезонна) работна ръка в определени сектори имат нужда и те, и са склонни да си я набавят въпреки формалните ограничения на свободата на движение за държавите извън ЕС. Един показател - БВП - никога не е достатъчен индикатор.

Хайде сега, Втори след княза - конспирации Имате личното ми уверение, че не се познавам с никого. А колко по-лесно би било вместо да водим този излишен диалог, просто да прочетете философската литература, която предложих за справка Вижте, ad hominem аргументите не са добра стратегия. Не мога да ви наложа да не ги използвате, но няма да доведат до нищо. Нито аз, нито по-задълбочените от четящите, биха ги взели насериозно.

Нямам абсолютно никакви претенции към вас конркретно. Ако човек иска да битува в научни/академични води, той следва да е свикнал да бъде коригиран. Peer review се нарича. Дали ще извлечете полза от това, избирате вие. Но полза може да извлече всеки друг, който чете това и който би се заинтересувал. От друга страна, публичността на форума позволява на абсолютно всеки (вкл. и на вас) да ме обори или коригира, ако нещо от това, което пиша, не отговаря на истината. Коментирайки, си залагам главата за информирана критика точно толкова, колкото и вие, когато публикувате тема.

Считам, че е необходимо, когато дадено съдържание е подвеждащо за невинния читател. Когато един форум има претенция да е научен, в него не могат да се публикуват неща, които не отговарят на научната парадигма, без това да бъде посочено, за да бъде все пак дадена на невинния читател да направи избор. Не може примерно тук да се напише, че земята има кубична форма, без да се спомене, че подобно нещо никога не е било научно доказано. В друг форум сигурно може, но този вероятно се чете от хора, които наистина искат да научат нещо, и те не бива да бъдат подвеждани.