ramus

мислителството не е философия, колеги. Мисленето и съжденията, откривателството, извеждането - не са сами по себе си философия. Тя е само част от тях. Минало е времето всичко да се нарича 'философия'.. И то - отдавна е минало. Явно за едни времето минава, защото минаваме с него. За други - те живеят в 'от-миналото' и за тях не възниква екзистенциалния въпрос - всъщност кога съм живял. Колега МАЛОУМ, защо са тия патетични и доста разбъркани тиради - сякаш сте се устремили към някаква амбразура от която стреля картечница, за да "запазите философията". Какво значение има за вас - дали съжденията на Айнщайн били по същество "философски". А какво ли значение би имало за Алберт? Той вероятно би се шокирал ако някой му съобщеше че всъщност е бил "философ" Доста поетично, бих казал. От едната страна - разум, някакъв си. От друга - някаква философия. Брей!!! Описали сте го като един вселенски "конфликт" - по Вапцаровски. Горкият губещ "разум"... самообрекъл се да загине... Интересно ми е - вие, специално, възможно ли ви е да зачетете това цитирано изречение и да опитате да преразкажете какво точно сте извели с него? Вярно - поезията, метафорите... смислите, емотиконите в края... И все пак - темата не е за литература и поезия, а и вие - не сте написали стихотворение... И не сте поет.

Според мен - това е малко крайно обобщение. Кои точно "хора"? Защото както се вижда - някои хора ги интересува философията... Особено когато е нужно да се подпрат на нея, в полза на личната си или групова приказка или сантименти... Все пак - цял живот са я учили и възпроизвеждали.

Вие въобще не осъзнавате какви нелепости пишете, само защото за вас всичко е лично, но то е такова само сред фантазния ви свят. Подбирате си цитатчета, откъси и фрагменти от едно или друго за да си подпирате личната фантазия сред която сте принудена да живеете, а именно сред нея ви е и личната драма, която за вас е централна тема в живота ви. Именно заради това всичко за вас е лично... всеки казус, всеки въпрос, всеки дебат... и всеки 'човешки образ". А раздуването на "женската същност", която ви е любима тема издава един дефицит и посоката на драмата в личната ви приказка и многото мачкане които сте се налагали да търпите по тази линия. И да - дори и това за вас е лично, твърде лично. Заради това са и всички тия изцепки по двата форума, не само за към рамус. Но форумите не са за да пълните личните си дефицити с тях, като ги превърнете в територия за компенсациите си. Отгоре на всичко - когато се касае да се дебатира именно личното ви отношение - подрипвате като ощипана и почвате игри колко личното не е точно лично, ами е научно, концептуално, или е според един или друг "идол" и авторитет. И се скривате за всеки и всичко само и само да подпирате фикцията си към "личната приказка". Ако не можете да излизате от личното си отношение, оставете да общуват тия хора които го могат. А не да досаждате сред всички теми с фикциите си. ========= Ето това е примерът за проблемите за психотерапията - човешкият материал, който забравя че е човек, с всички свои слабости, грешки и заблуди и потъва сред фантазните и идеалистични концептуални образи. И това е човек, който е призван да бъде "лечител" - на други, които всъщност са с проблеми като самия него. Това са и хората които забравят че имат самите остра нужда от помощ и средства с които да опитат да излекуват собствените си душевни и психични рани, а отиват на курсове и лекции, назубрят огромната задължителна теория, минават и през супервайзъринг... И започват да се виждат самите те като спасители, като помощници, като ментори, като важни и значими. Това е проблемът на психотерапията - не като на познавателно изключително сложно поле, а заради човешкият материал, който се припознава и вижда в това социален начин да покрива дефицитите си. Кой ще лекува "терапевтите" и как... Защото тази тяхна "болест" се предава и на Психотерапията. Все пак - всичко и в нея, се прави, и е насочено към ХОРА!!!

аха - а вие в тия си думи - да не би да дискутирахте Юнг. малко са ви детски номерата, когато се налага бързичко да се реагира защитно. И не - никъде не се занимавам с вас, специално, а само ви ползвам като общ пример в думите си, като средство за изказа си. И вероятно вече сте забелязали, че думите ми към вас следват "ВИЕ, в единствено число". А изглежда по някакъв начин ВИЕ имате основание да общувате с рамус на "ти". Не намирам аз, лично, такова основание, но това си е ваше право и не ми пречи с нищо. Така, че - вие не сте ми никаква фикция, нито ме интересува личния ви статус. Това не пречи същия да играе роля тук, сред форума, защото личното ви се качва в глава (ако въобще е слизало от там).

просто техническа грешка - психотерапия, с психоанализа. Да, сгрешил съм думата. Надявам се да не влизам в "ада" заради това :) И тази грешка не е системна, нито смислова - защото психотерапевтичните различни клонове имат за основи някои научни разработки, но не са наука и никога не са били. Тя не е и нещо само по себе си, а е сборно понятие включващо онова, което вие вече написахте. Както и че вашият линк също не предпоставя за "научност", а дава някои насоки относно това как и според какво терапията по Юнг "работила". Така концептуално можем да си пишем до безкрай, но за мен това са празни приказки, без всякаква стойност.

чудесен разказ, колежке. Много прочувствен и пълен с идеализъм. Чудесно е, но идеалното не е реално. И вие самата нито сте изключително интелигентна, нито изключително аналитична. Нито хората които се занимават с психотерапия - са такива. Те са просто хора, а не идеални фигури с които ви е нужно да изпълвате идеалния си свят. Всеки път говорите за идеалите си точно така - идеално. И когато четете думите ми, просто непрекъснато ги интерпретирате според идеала си, а той е просто идеално сглобен, но не и реален. В реалността - психотерапията страда именно от идеалисти, съградили един идеален митологичен свят, но които не са реалисти. И тук, в тази тема, и тримата се опитвате да поддържате идеализма си именно така - чрез идеални теоретични и концептуални описания и възвишени клиширани фрази, с достатъчна емоционална прочувствена обагреност. В реалния обмен между терапевт и клиент - проблемите на двамата не са идеални. И до голяма степен те са в сферата на разликата между два идеални свята, с реалността. И който и да е терапевт , се опитва да вкара клиента в един идеализиран концептуален свят, подвластен на някаква система от описания. И двамата "потеглят" в него... но това е само обикновен идеал и мечтано фантастично положение. Вие говорите за всичко това именно като идеално. Защото самата вие въобще не практикувате тази професия. По това беше лесно да се разбере че не я практикувате и нямате въобще практика - именно по идеалистичните и принципни положения които защитавате с плам и хъс - защото те са опора за вас самата. И ви служат за шелтер в живота. В социалните служби вие се натъквате на стандартни социални резултати от социални кризи и проблеми, но това не е работа "на терен" - в психотерапията. Да, в някакъв смисъл - това също е вид психотерапия, толкова колкото е и една изповед, или причастие - в храма. Но идеализма, който струи тук от трима ви, няма нищо общо с това, което се случва в "кабинетите" и там - на кушетката. И критичният аналитичен разрез на всичко това, не показва нищо от идеалите които вие редите и пламенно защитавате. Колкото до "шамана" - това беше добре да го прочете и лайкналата ви Дора. Както и колектива, който тя цитира - като "доказателство" че "терапията по юнгиански" "РАБОТИЛА"... защото имало статистически резултати... Творчеството, както и подсказката за "ролята на шамана" като "лечител" - свалиха научността от пиедестала на психотерапията. Колкото до "творчеството" - всяка човешка дейност... може да включва, може и да не - творчески аспект в себе си. ВСЯКА човешка дейност - без никакво изключение, защото и с мотика сред доматените редове, човекът с творчески импулс в себе си, може да го изразява, каквото и да прави, където и да е, когато и да е. Но твореца, според вас, задължително си е обикновен идеалист. Но при мотиката и редовете с домати - творчеството е само допълнение, а практиката - е просто реалността и това, което се случва между субекта и реалната му обективна среда около него. А не идеалистични концепции, направени като за деца и приказката за пепеляшка...

въпрос на гледна точка - думите ми нямат стойност на истина за мен. Те са израз на съждения, извеждания и синтез на инфо много наблюдения и анкети, повечето от които преки... Не пиша каква е "истината", защото мен тя не ме интересува. точно това изразих с думите си - цялата шарада се основава на създаването и поддържането на задължителна обща митология - вкл. и за "научност"... В общ смисъл - една човешка игра - това представлява всеки "сеанс"... разбира се - не зависи всичко само от терапевта. Не зависи и само от клиента му. И при това положение ДОРА пледира за "научност" и настоява че "работила" терапията с Юнгиански средства и вече за втори път дава един и същ линк за "безспорно доказателство", основано на статистика. Именно - ПОНЯКОГА!!! помагат. Помага също и приятелско споделяне, събитие с някакъв характер или диагнозата на лекарят по вътрешни болести... И още хиляди други ... 'ПОНЯКОГА помагат"... За четящите тук искам да напомня нещо просто, но важно. Нещо в основата на самото явление ПСИХОТЕРАПИЯ. Единственият, който опитва да постави психотерапията на твърде научна постановка - е Фройд, с "Труд за научна психология", през 1895 година. Той следва просто една своя мечта, н о и една заблуда. Още при пподготовката на въпросният труд става ясно че това е "невъзможна мисия". Оттогава никой не опитва да постави психотерапията в областта на "НАУКАТА"... Дора, да не би да не става ясно "защо" и че подобни "публикации" оправдават финансирането на секции към институти и не само те прибягват до играта със статистика. Все пак - психотерапията се основава на един човешки контакт и многоканален обмен. Въпреки тази многоканалност - основното действие се развива в емоционалната сфера... И НА ДВАМАТА. Терапевта се опитва да управлява този контакт - разбира се че това НЕ зависи единствено и само от него. Но именно от него, в тази игра, се очаква точно това и той манипулира клиента си, за да води този обмен. Или с други думи - при образуването на контакта, се следват правилата на играта зададени от терапевта и от него се очаква отговорността за евентуалните "резултати". Напълно неизбежно е въвеждането на естествени за целта митологични прийоми. Но цялата работа също опира и че... по време на своето обучение твърде много бъдещи терапевти също вярват в тия митове и създават от тях цяла митология в която просто си вярват. Принудени са да вярват, защото на това се основава и техният мотив да учат, специализират и практикуват... както и на същото се основава и тяхната "награда" - като смисъл, цели и посока на битието, основана на идеята си да "помагат"... Никъде не твърдя категорично че дори и да е игра - тя няма ползи за всяка от страните които участват в нея. Напротив - именно заради това се играе - и от двете страни. Всяка страна участва с личната си цел, средства, проекции и потребности... Никъде не твърдя и че при контакт от такова естество няма и изменения в неврологичен и психичен аспект. Но те се основават на игра и евентуалните промени... няма как да бъдат дълбоки - и така да са с постоянна характеристика. Никъде не се споменава в предварителните условия на играта че най-важната съставка в нея е именно на клиента и неговата психична картина с която той участва в постановката. Но същото е в сила и за 'терапевта', който няма никакви шансове докато самият той няма дори елементарно ниво на самопознание, а самият той играе според играта на супервайзъринг, основана също на митове. Развитие с митове - няма как да се получи. Имитация на изменения, взети погрешно - като израстване - си има и това си е част от играта между "двамата".

https://it.dir.bg/nauka/zagadkata-na-asteroida-oumumaua it.dir.bg Загадката на астероида Оумумауа Красимир Тодоров Преди една година астрономите откриха необичаен обект, който се движи в космоса недалеч от орбитата на Земята. Само за няколко дни осъзнаха, че не може да бъде нормален астероид или комета - пътят му показва, че не е гравитационно свързан със Слънчевата система. Това е първото междузвездно тяло, което някога е било открито в нашата Слънчева система и идва от далечния Космос. Затова беше наречен с Хавайското име "Оумумауа", което ознаава "разузнавач". Астрономите отдавна са смятали, че комети и астероиди съществуват в други планетарни системи - може би Омумауа бе един от тях. Повечето от случаите, които сме изучавали в нашата собствена Слънчева система показват, че такива малки тела са остатъци от ерата на планетарно образуване. Оумумауа от самото му откриване бе определен като рядък научен случай и затова стана обект на интензивна, макар и кратка наблюдателна кампания - кратка, защото се движеше така, че бързо се превръщаше в твърде далечна точка в Космоса и бе все по-трудно да се открие. Независимо от това, извършените наблюдения установиха, че е червеникав на цвят, без видими спектрални характеристики и без признаци на газ или прах. Всичко това предполага, че може да е нещо като примитивен ("тип D") астероид, въпреки че всъщност не съществува добър подобен аналог, познат от нашата слънчева система. Най-забележителното от всичко бе неговата много удължена форма: шест пъти по-дълъг, отколкото е широк. Затова астрономите го нарекоха- астероидът, който прилича на пура. Дължината на небесното тяло бе определена на не по-малка от 240 метра, а някои учени говорят за 725 метра и дори 1 километър. Небесният разузнавач трябваше да премине край Сатурн през януари 2019 година, след като мина край Юпитер през май. Учените обаче проведоха ново проучване на Космоса с помощта на камерата IRAC на космическия телескоп Spitzer, която работи в инфрачервения спектър.Тя бе насочена към мястото, където би трябвало, съгласно изчисленията, да се намира Оумуамуа. Но след 30 часа непрекъснато наблюдение не бе открито нищо. Обектът бе изчезнал. Камерата IRAC на космическия телескоп Spitzer в момента е на около 155 милиона километра от Земята и има много по-различен ъгъл на гледане, отколкото телескопите, които са на Земята. Въпреки това, не откри небесния обект. Астрономите от Харвард-Смитсъновия център по астрофизика Джо Хора, Хауърд Смит и Джовани Фазио, заедно с техния дългогодишен екип от учени потвърдиха, че камерата е насочена правилно. Така тяхното заключение е- обектът се е преместил твърде бързо и вече е толкова далече, че дори космическия телескоп не може да го види. Поредната изненада в нашия "космически квартал". Нека припомним, че преди няколко месеца Марко Мишели от ESA (Европейска космическа агенция) заяви: "Нашите високо прецизни измервания на позицията на Оумуамуа разкриха, че има нещо, което засяга неговото движение, освен гравитационните сили на Слънцето и планетите". Данните разкриват още, че обектът ускорява движението си, когато излиза от Слънчевата система, което не би трябвало да е възможно, ако той беше просто скалист астероид, който бива изхвърлен от гравитацията.

е, все пак това са разработки на хипотеза - колкото и тя да е развита със съждения. А такива има много, като на повечето от тях е направено всичко възможно да изглеждат като непоклатими. Дълги години шестваха хипотези според които ние сме единствената планета сред вселената. :) После - остана - че само на Земята е възможно да има живот. Сега е на път и това да се провали... Да напомня че горните компрометирани вече хипотези бяха добре развити и със съществени аргументи. Ето че всичко това отпада...

имам въпрос, който ми се породи: Кога се е случило събитието при което Черно Море - от затворен сладководен басейн, да се превърне в сегашното си положение, чрез нахлуване на средиземноморска вода през Босфора? ето снимка. Никак не ги намирам за "полузаличени останки". Отъ друга страна - странно ми е как въобще водолази с такава екипировка е възможно да са на такава дълбочина (почти 2 км)?

значи ядрото на събитието излиза че не е фейк. От друга страна - фейк се явяват опитите за прибързани интерпретации, така ли? Все пак, предположително тия от СЕТИ се борят и те за финансово оцеляване и им е нужен социален отзвук и подходящото за това реално сигнално събитие.

това не е никакво 'доказателство' че някаква от всички форми на психотерапия, породила резултати. Едва ли има статистика, изследваща "резултатността" на "причастията, прошката и изповедта", които са служили дълги години за ролята да са 'психотерапия'... какви ли биха били "графиките" при това положение? Освен това - налице са 4 основни направления от психотерапевтични теории и концепции, различаващи се в някои случаи значително. Всяко от направленията претендира че 'поражда резултати", но никое не претендира да е нито "основно", нито "единствено" с такива. Обаче - излиза че в общ смисъл ако се съберат 'положителните резултати' от всички разновидности, ще излезе че процентно няма по-здрав психичен вид от ХОМО. Обаче наблюденията показват че това е точно обратното. Е - в това е цялата работа. И една от основните слабости. ДА доведе до "осъзнаване човек да разберял себе си" - е чист теоретичен идеал и социално клише. И в пътя към него е налична силна доза стъкмистика и манипулация, вкл и с поведението и изборът на платформа на терапевта. Няма как човек да разбере постъпките и мотивите си, ако не е подходяща система от обяснения, сред която пациента да придобие идея въобще какво "му се случва" и после " да си намери отговорите си". Но дори и като принцип - това е твърде повърхностно и нетрайно и би имало значение само при дълбоки изменения в опорните елементи и системите от тях. А това никой терапевт не е възможно да повлияе, защото самият терапевт няма нито такава посока, нито има ясна визия за тях. И оттам - не би посмял, нито е възможно - да се реализира насока, която нито терапевта, нито пациента имат. При обмена между терапевта и клиента се разчита че подадените платформи за обяснения и описания биха свършили работа. Обаче практиката показва че вече един терапевт - за да повиши резултатността на практиката си спрямо различните типологии свои клиенти - усвояват различни такива системи и съответно - и подходите им. И се разчита че с опита, терапевта би определил кой клиент към коя точно система да "го приложи" ... Колкото до това - сам да си отговори на въпроси, които го терзаят - именно тук е разковничето на цялата работа, защото в общ смисъл намирането на "какъвто и да е смислен отговор на въпроси, които терзаят субекта" не означава нищо смислено, а има чисто чувствен резултат и оттам - твърде повърхностен и нетраен. В чисто чувствен аспект се търси бързият резултат. А и - обикновено, в чисто чувственият аспект - се намират и самите конфликти и терзанието породено от тях. Въпреки това - чисто чувственият аспект е територия само на симптоматиката, а не на причините. Разчита се на резултат - главно на отпадане на симптоми и по това - се отчита "фиктивен резултат" спрямо клиента. Въобще да не споменавам каква е платформата на ЮНГИАНСКАТА психотерапия и че в нея високата абстрактност на нейното основно светило и списвани материали, подават възможност до голяма степен на "лично творчество" сред терапевтите. Това дори не е само отношение на Юнгианството - по принцип ролята на терапевта до голяма степен е неопределена и вече възникват казусите с нивото на осъзнатост, на самопознание и саморазвитие - на самият терапевт. За каква "наука" тогава да говорим и какви "научни методи" се ползват, като примерно горната "статистика", с която всеки може всичко да си нагласи, съобразно нуждата и целта си. Точно това е и най-слабото място на всичко, наречено социална психотерапия - състоянието и нивото на терапевта го поставя да е с водещо и определящо значение за евентуалните "ползи", а това е голям проблем имайки се предвид че основата маса от "терапевти" всъщност са с личностни, характерови и дори психични проблеми и именно това ги мотивира самите те да станат терапевти. Опитите за взаимен контрол наречен супервайзъринг, са само компромиси и не решават този проблем по същество. Единственото което идва - са наличните социални ползи. От друга страна - никога не се знае по време на обмена - кой кой е в играта на "клиент-терапевт". А отгоре на това - наличният лесен достъп до информация и многобройните популярни народни заглавия, подкопават значително възможността на психотерапевтирането, защото в основата на принципа е клиента да не е наясно и да открива психичните си процеси, чрез "знаещия и информирания терапевт". А това няма как да стане в чист вид и твърде много от клиентите специално се запознават, четат и събират обща информация, на която после правят погрешни изводи и така още повече компрометират резултатите от терапията. Същото се отнася и до 'терапевта' - избрал това направление за негова социална роля и полза, той научава изключително много от нужната за него 'литература' с която се научава и как да я използва за защитата и маскировката си на личностите си и характерови дефицити. Не само за пред "преподавателите си", а и пред себе си. вдъхновителното усещане, което играе основна роля за мотивация през годините учене и специализации, се явява основната награда, а с нея се изгубва трезвостта и честността... Или - синтезно - най-слабото звено в психотерапията не е концептуалната или теоретични системи от описания, взаимодействия - които да послужат за обяснения, а самият терапевт. каквото и да учи, колкото и да е компетентен - нивото на терапевта няма как да се научи. Разчита се с практиката - то да се повиши, да е налице развитие... Обаче - точните ползи за терапевта винаги следват негова основна и силна нишка - да помогнеш на всяка цена и по "резултата" и позитивното изживяване, терапевта да 'получи своята награда' че е бил полезен, така усещания за значимост, за полза, за смисленост, се повишават и служат за компенсация на личните дефицити от същото...

Ок, оскъдното инфо не е дори смислено - дали някъде няма по-обстойно описание, повече инфо...Да видим "дали има дим без огън" :)

https://www.bgdnes.bg/Article/7116273# Това е основната информация. Тя е твърде оскъдна откъм важни подробности и е вътрешно-противоречива, в стремежа да е популярна. Предлагам хората които са с по-стабилни езикови знания от мен, при възможност да направят проверка за валидност на тази информация, както и ако намерят друго допълнително инфо - да го пуснат тук. Ако "новината" се окаже фейк, направо да се изтрие темата.

то възниква от две основни предварителни нагласи - 1. че интуитивно мисленето се нуждае от "времева линия" сред която да позиционира отраженията и да ситуира по този начин субекта. От това произхожда и понятието ВРЕМЕ. Времевата линия поражда идеята за схемата "причина-следствие". От ежедневният живот това се прехвърля и в мисленето и това поражда същият модел и схема в отражението и възникването в представността, дори и при повишаване на абстрактността продължава да се основават на същата линейно-последователна схема, защото тя е най-близо до интуитивният и бърз начин на ситуиране. А и именно това се появява най-напред и евентуално става основа за по-нататъшно развитие... 2. поради разпространението на модела в зората на мислителите, както и това - че все пак това има своята валидация и спомага за обясненията и описанията на начално ниво, в търсене на неизвестното се ползва представата на връзката "причина-следствие" и обратната й корелация - по следствието, може да се извежда причината, с по-голяма вероятност. Това довежда то "обратната серия в схемата: следствия - после причини: и все някъде е нужно да се постанови "НАЧАЛО". Човешкото психично отражение именно с последователния си линеен принцип е започнал своето ментално развитие. Съвсем естествено е, той да продължава да е единствено възможен за огромна група хора. Съвсем друг е въпроса че при прилагането му в аналогии възникват и някои критични парадокси - засегнати във вашият коментар. От друга страна - задаването на такива въпроси малко смущава възприелите модела като единствен, пък - и им върши работа и им придава усещането че си обясняват, че е :валидиран" и с това - сигурен... Нека се има предвид нещо важно - когато се критикува избран от основната маса в колектив парадигма, всеки опит да се разгледа критично и да се откриват в нея парадокси довежда до дисонанси сред ползвателите и участниците в парадигмалната конвенция. Няма как те да не реагират защитно на това, защото за тях това не е просто някаква си незначителност, а са основали на нея основни за себе си устои. Въпросът е сложен, макар и очевиден, защото всеки изследовател има елементи на такъв опит. Обикновено в социален план, парадигмите се променят само и единствено когато на мястото на компрометираната от парадокси парадигма, се полага задължително нова такава, с решени версии на парадоксите, макар в себе си да съдържа други парадокси... Но хората отвътре продължаваме да носим своите атавизми и силно се нуждаем от задължителните си опори на които основаваме усещането си за принадлежност и ситуиране - чрез идента си. Нещо подобно на маймунката която винаги й е нужен клон - дори и когато вече се чупи под напора на времето... тя бърза с другата ръка да се хване за друг клон, но винаги е нужно да виси на клон. Не е нужно сама да решава за 'клона' - колективно се договарят и решават кога да пуснат с едната ръка и в коя посока и кой клон да хванат с "другата". Същата аналогия може да се направи и с "патеричките" - винаги да има... винаги. Това съпътства цялата история на ХОМО досега и няма изгледи за изменение в "обозримо бъдеще". От тук възниква и една основна за мен идея - какво би станало ако някой остави напълно каквито и да било форми на "обяснение" на живота, света и себе си... Ама - всички типове, форми, вариации, на всички нива... възможно ли е това - какво и какъв би бил идента, особено след като завареното положение е съвсем ясно... На какво би се основавал такъв субект, какво би се променило в неговото отражение, дори възприятие, мислене, вътрешните системи от ценности и мотивации - оттам - поведението му...

проявете уважение поне към останалите сред форума, като им спестите тази мъка, защото игрите и закачките ви нямат край, а никой не го интересуват, нито им е мястото тук. Сериалите за посредствени хора са на други места и изглежда ученето на лекции с нищо не ви помага да се ориентирате.

естествено, че пак е празнословие. По детски -на въпроса, с въпрос и с игрите на лични претенции. За пореден път се опитвате да обсебвате темата, при положение че по казусите в нея сте напълно невежа. В предишната тема преживяхте катарзис с "от уважение на пишещите", изглежда е било само на театър, защото арогантното оакване си продължава - за пореден път, поредната тема. За каква точно се мислите и как въобще имате тия празни претенции че можете въобще да проявявате уважение на някого - като че ли всичко и всеки е длъжен да ви търпи изцепките и празните приказки. И вие имате наглостта да споменавате някаква си емпатия... Отвратителното е заиграването с всяка ценност, единствено в ползата на личния си интерес импулси, и щения. А и - изглежда че са изписали заглавието на темата точно както е при вас - няма "здрав разум". Пък и що да ви е - да го имате, щом сте чели за него и можете да спамите където си пожелаете.

ааа, чудесен смях преди лягане. На кого се перчите, колежке? Вие сте гола - няма царица, нито богиня, нито талант... тия съчинения са само пред огледалото ви, чиято роля се изпълнява в случая от глупостите дето ги редите. Простотията и да се поднесе в арогантна опаковка, това не я променя с нищо, а и непрестанните опити за провокации са твърде постнички. лесно е - проста тестова проверка - понятието ДАО ... проста думичка, кратка, популярна. много преводи, много опити... Ще се изпражните ли и вие да се забележи ясно падението. Щото това не са лекции дето да ги научите и да се дуете колко сте светната. А дали се сещате колко начина има за изписване на китайски - ДАО? Щото в изписването особеностите на китайския... може да се хване дълбочината на смисъла, при изрисуването на анаграмата. Тя се конструира по начин по който съответният неин калиграф е вникнал в дълбочината и широтата на синтеза, който тя олицетворява... А на български - проста думичка - три буквички - еднакво се пише и чете... Както и предишните дори неопитани тестове - твърде сте елементарна дори да се пробвате. А и - да се пробвате ще стане по-зле. Само едно лаладжийство ви остава, поне в него сте добра. Проблема е че не ви смирява единствената ви възможност, но така е още по-жалко. И весело... поне на моменти - когато не е скучно с посредствеността си.

е, разбира се е ясна каква е драмата - човекът се налага да отдели време, усилия, да се промени и адаптира към нови условия, процеси, нов тип ориентация... Първо че сред всеки човек е налична инстинктивна съпротива срещу това. Второ - започва да има проблем в това, че за промяната са нужни дадености, които може и да ги нямаш. Да се справиш с породилият стрес и породилото се неизвестно (дали ще се справя).... Да излезнеш от комфортната си ( и безопасна) зона... Да поемеш риск, да положиш труд, чрез мотивация опитваща се да се справи със "съпротивата и страха". И още много други. А конкретиката на моят поглед през цялата тема дотук - че на много хора идеята да са пазители и ползватели на знаЕнето - ще се обезценява като значимост и в собствените им очи тяхната роля ще бъде все по-близо до ролята и на компютъра, както става и в сегашно време, докато си пишем в тази тема... ролята на човека мислител, на мислещият човек, на изследователя, на твореца... поне засега - ще е такава, каквато си е. Поне засега. Но изменчивият човек, склонен към промени и с висока степен на адаптация и усвоимост - това е човешкото същество на "утрешния ден". В по-бързите темпове на изменение няма особено място за "мавзолеите', за идолите на изминатото, за сантиментите и прекалените емоционални движения. Емпатията и сега е проблем не само на индустриалните общества, а е например и сред племената в Африка, които от стотици години се избиват заради племенни вражди, дори напълно забравени заради кое, какво и кого - като причини. Импулсите към консерватизъм са неизбежни и напълно естествени и са само "спирачки" за развитието, защото това са съпротивляващите се хора към измененията на условията на съществуване, цели, смисли, ценности...

да допълня - най-застрашени от ИИ се усещат именно хората които не могат да мислят. Защото интелекта може да знае - запомня и възпроизвежда данни и информация, но той не означава мислене. Изкуствено симулиране на интелект, е преди всичко опит за неговото изследване и за управление и контрол - нещо, което човешките същества не можем да си позволим поради редица атавизми, наследства и несъвършенства. каквото и да се направи в сферата на ИИ - то следва човешките опити да се изследва самото явление ИНТЕЛЕКТ и да се вкара в практическа полза като извършва работа и подава резултати. За знаЕнето: Мислещият човек, може да знае, може и да не. Ако не знае - е важно да разпознава кое не знае и как да се ориентира в обстановка на неизвестност и неопределеност (незнаене) и това е решимо през целенасочено и систематизирано взамодействие със средата и встъпителен анализ на даденостите във входните условия и взаимовръзките. Всички знания на човека досега са извеждани по сходни начини и принципи. Въпроса е - че са налице твърде много потребители на знанието, а не генератори на ново знание. Потребителите често си изземват функциите на пазители, защото за тях това е единствената им възможност и за тях - най-важната ценност. Защото лишени от знание - те са твърде безпомощни. Ако направим виртуален експетимент и на доста хора от форума им се отнеме отвъднъж всички възможни знания, които са научили - ще се получи доста драматичен резултат... Едно липсващо знание може да се научи - ако вече е генерирано ще се изнамери. Ако не е - да се изведе. Мислещият човек - не му е проблем неизвестността. Ако е мислещ човек - ще изведе с времето дори и склонностите си към грешки, подвеждане и заблуда. Мислещи хора, могат да са взаимодействащи помежду си и експоненциално нарастват възможностите за общи решения чрез кооперативност... Знанията нямат нужда от защитници, нито от пазители. тия функции са просто обикновен театър и едва-прикрити параноични сценарии. Хората които имат единствено и само знания, имат проблем с ИИ, защото първото което прави и сега взамосвързаността между компютрите в мрежа - е да складират и натрупват знанията на човека. И големите роли на защити и пазители - просто се обезсмислят. ИИ е просто инструмент, просто етап в опознаването на човека от самия себе си. Като всеки инструмент той не е нещо само по себе си, а неговото използване, функциите, ролята и възможностите ще зависят от намеренията и целите на онзи/онези, които ще го ползват. В изказването на Дора два последователни коментара се явяват етикетите "порочни практики". За кого - са порочни, според кое, какво... - не става ясно. Уж по подразбиране че отново се касае за някаква общочовешка универсална форма на интереси, които някой се наема да защитава, да им в говорител, да влиза в ролята на защитник на благото на човечеството, на нещастни или онеправдани, на проблеми за хората... Всичко това е налично и сега и проблемите в човешкият свят нито започват, нито ще се решат с ИИ. Както и с всяко друго явление в човешкият свят - на някого ще носи ползи, за други - проблеми и драма. Но човешките проблеми са налични заради нас, хората, а не с изнамирането на контролиране на атомното делене, виртуалната реалност, интернет, скалпела или ИИ.

чие знание? Вие редувате да поставяте социални евентуални проблеми, след като предложихте икономически такива, само защото всъщност нямате точни познания относно същността на ИИ. Продължавате да смесвате Интелекта с МИСЛЕНЕ. пример: ИИ не може да мисли. Поне не все още. Както и хората с висока интелигентност не означава че могат да мислят творчески. Че могат да мислят креативно или евристично. И вие чудесно знаете това. Поне го знаете. ИИ ще бъде патерица за някои, ще е в подкрепа на други, ще е оръжие за трети, ще е смъртоносен за четвърти, ще е раят за пети... Проблемите в социални или икономически аспекти са твърде условни. Те са само част от социалната сегашна приказка на хората които са на години и нямат качества за изменчивост и адаптивност. Те се поднасят като "предложения" за едно бъдеще, пълно с възможни проблеми. Но бъдещето е и пълно с възможни решения - точно толкова, колкото са проблемите. Проблемите на бъдещето няма да са проблемите на мен и на вас. И в ръцете на бъдещите поколения ще са и възможностите за решения - но те ще имат ясен практически поглед, адекватен на случващото се. Веенето на байраци и виенето на сирени какво ще да било от едно или друго, пък какво ли можело да се случи. Дали било за добро, дали не е загуба... са само заигравка.

колежке, спрете да се изхвърляте и да разигравате театри на "скачания" и на "мене". Предавате си значимост с някакви ваши си фантазии. Стига сте бъркали в контакта докато си сънувате колко много знаете и колко ви е важно това. И по точния казус - контактувам с преводачи на въпросните езици, откъдето дискутираме проблемите. Вие познавате един от основните ми контакти, с когото имам чудесна няколко годишна вече, комуникация, и досега. Именно пред същият "контакт" вие се провалихте отсякъде в имитацията на каквото и да е сред будизъм, само с голи приказки и научени лекции от курс по "веданта". И решихте че вече сте пичка и много ги знаете всички работи. Докато не се срещнете в тунела с влака насреща и не стане ясно че голи знаЕния са за учителки в средно училище, а не за сериозни дискутиращи практически казуси. С лекота мога да направя серия от лесни примери - С китайския език към западни езици - като например Дао_дъ_Дзин - да опитаме ли който и превод да посочите на български и руски, и примерите за твърденията ми ще излезнат достатъчно ясно. Да не говорим - че дори и нагласянето на дума към дума, е проблемно защото понятиен пълнеж не е възможен зад една и съща дума... Тя в лекциите ви е една думата, значението й. А пък пълнежа се оказва друг, сред нужното внимателно позициониране вече в практически задълбочен план. Специално за ДАОдъДзин - налице е едно руско заглавие, което си е направо научен труд - с опит в тълкуванията и превода - в три колони - китайски, руски и обяснителни бележки относно всеки абзац и понятие - които бяха с най-голям обем. И въпреки това - каква стъкмистика пада на преводите които се издават в популярното народно пространство и въпреки това - си остава изкключителен абстрактен шедьовър, достъпен само за изключителни нива в практическото овладяване. По същия начин стоят и някои бисери на познанието - като "диамантената" или "сърдечната" сутри. Колкото са изданията, толкова са преводите и всеки с претенции. И никой не може да стигне нивото на оригинала си и тълкуванията само се предават на живо и то от човек на човек само при практическите овладявания... На български език само един човек е превел от английски всичко на ШЕКСПИР, и то в стих (Валери Петров). Почина човека - изключителен ерудит и в двата езика, в двете култури. Той на много места в негови записки бях прочел колко проблеми са налични при превеждането. И че много от тях са нерешими. Само хора, които разбират за какво става въпрос, за тях не е никакъв театър от тия, дето ги играете. А в хора, който пеех, един от неговите председатели беше основен преводач в национална преводаческа фирма и за него това е професия и всекидневна практика. Владее чудесно 4 езика, за два от тях е с филологии, и превежда непрекъснато между тях, като с това си вади хляба... Израсъл е в Мароко и завършил в френска филология във Франция и преводите на, и от, френски, на различни други езици, са му нещо като тясна специалност... А за първи път проблемите в междуезиковите преводи научих от първия си преподавател по бойни изкуства... Той издаде в българия над 38 преводни заглавия - от китайски, като работеше със специална китайска фирма специализирала в преводи. Той самия прекарал няколко години в Китай... ============= И да грухтите след думите ми, искат се не прасешки ежедневия, а смислени дела от които да положите началото на изследвания. Сакатите колкото и да пледират че света им е основния, си остават сакати, на патерички. С патерички никой не се е научил да бяга, колкото със собствените си крака, но вие така или иначе нямате избор. Единственото което остава е играта. Още се смея на изхвърлянията относно "аз пиша тук единствено да бъда полезна на някои дето четат и нямам никаква лична полза" (цитирам по смисъл)... И на горното глуповато изхвърляне с "аз не робувам на предразсъдъци и стереотипи" (точен цитат), след като самото изречение е именно стереотипно клише, с което сте захранена и само възпроизвеждате. Когато човек повтаря клишета, колкото и да внимава винаги пропуска някои подробности и детайли. Именно това правите непрекъснато - подробностите и детайла нямате как да ги възпроизвеждате, защото те не са записани никъде и е нужен практически опит през който те да изкристализират. А за същите - подробности и детайли - се изисква и нещо важно, което вие не притежавате. Това е - възможността ви да разбирате. С дар-слово и чудесна асоциативна и буквална памет, толкова можете. За другото - в някой друг живот... може би...

Дора, вие четете доста и възпроизвеждате синтезирано тук онова, което е в досегашното положение за машинните преводи. Но вие не знаете как ще се развият нещата в непосредствено бъдеще, да не говорим в по-далечно. Нещата на фронта на ИИ се променят всеки ден. От въвеждането на Дълбокото самообучение като принцип, и някои математически принципи (като "веригите на Марков" ) постиженията към целта се увеличават непрекъснато и всяка година процентите на адекватност се покачват като грешките процентно намаляват. От предишният метод на машинен превод, основан на статистически системи от данни, сега вече е налице невронно-базирана самообучаваща се транслация, като доста по-обещаваща дори и като принцип... А с напредването на експериментите и постиженията - като единствена форма за продължаване към усъвършенстване... Трудно е да се прогнозира с достатъчна точност дали невронното превеждане на езици ще достигне някога идеалния си вариант. Но нека се припомни и че самите хора, които са в състояние да превеждат идеално - не са налични. И днес, между човешките транслации е наличен същият проблем и човешките представители, които са в състояние да превеждат сложни текстове от един език на друг не се справят със същите проблеми. А се настоява това да се направи от компютъра. И днес проблемът с езиците е значителен - да ви споделя в конкретен пример, че при дадена транслация между езици... е налице всъщност транслация между културни наслагвания, а това въобще не е лесна работа. Разликата между някои човешки култури довежда до това че няма налице подходящи аналози за да се превежда. Особено при покачване на абстрактността на дадено слово или текст (най-често текстове), нарастват и неточностите и неадекватностите и това е принципен въпрос доста нерешен и за нас хората. И да ви кажа как стоят нещата в чисто практически план, защото за мен голите усвоявания на книжно знание нямат особена полза - запознат съм с някои от практическите проблеми на преводите от санскрит и пали към руски или английски, и български. Става въпрос за текстове относно будизъм... Положението е направо трагично сред този контекст от проблеми... Опитват преводачи да са представители на двете култури, но това е само с приближение... Опитват практиката да осредняват таргета на възможния читател - специализиран, повече или по-мално интелигентен... масов и съответно на това се разбират помежду си за основни опорни понятия - особено тия, дето са най-използвани, с обособен културно смисъл и значение, дори и да не е точно съответен аналог... И пак -проблемите нямат край и решенията никъде ги няма. Именно заради това... ( и поради други много сериозни причини) се извеждат хора - които "на живо" да свеждат постиженията на едната култура в определен аспект - някъде сред друга култура... И дори това е пак компромис и проблемите са нерешими... проблемите с междукултурните различия не са решими и няма как културни колективни наслагвания с каквито разполага дадена кулрутна група, да се пренесат адекватно сред друга група, сред които дори няма адекватност на резултати, постижения, посоки, начини, средства... Повишаването на абстрактността - е още по-големият проблем и опита да го решаваме ние хората не е довел до съществени резултати, а компромисите вместо решения, създават често значителни грешки и объркване. ВЪПРЕКИ ТОВА... преди всичко машините ще успеят да усвоят минималното човешко ниво на познание, после - ще расте нивото - точно както е и сред самите човешки същества. Всъщност -= ние хората моделираме в машините и чрез тях - именно това, през което ние самите преминаваме и което сме. Не е практично да се изисква от машина да е нещо повече отколкото са самите хора. Но машината ще се обучава непрекъснато, а не като човека и непрекъснато наслагване и създаване на обратни връзки в структурите, процесорите и данните... Когато това обучение и наслагване се съчетаят с експерименти и взаимодействие със средата и се развие адаптация... евентуално е възможно да породи ниво "съзнание"... Евентуално - осъзнаване... евентуално самоосъзнаване... А за разум - оттам нататък, евентуално... може би... Само да напомня че същите тия - са твърде далечна переспектива и за повечето човешки същества :)

никой не се интересува от "ефекти". От тях се интересува най-вече "кинопроизводството". Вие също не произвеждате какъвто и да е ефект, въпреки че го целите. е точно стандартно клише, добре характеризиращо целта на неговото ползване и ползвателя му. Освен това - всеки ваш коментар е пример - и за предразсъдъци, и за стереотипи. При това - елементарен пример, съвсем чист, въпреки усилията положени да е маскиран.

А това не е вярно - и сега са налице роботи които заменят работната ръка - без всякакъв ИИ. С ИИ това само ще се разширява. А следващата теза и икономическите ви съображения - са в сила може би само в производството и съвсем не при всички положения. Какво да кажем - за услугите. Или например - за автомобилите, управлявани от ИИ, които ще са едни от първите "лястовици"? Но дори и в производството - налице е остър надостиг на работна ръка, особено квалифицирана - в икономически развитите страни. А в слаборазвитите държави - обратното - излишък на работна ръка и недостиг на работа. С ИИ заместникът на човека ще става все повече квалифициран. Колкото до изкуството - няма търсене на заместители на човека в тази сфера... Това не пречи да са налице експерименти - но те са по-скоро в познавателна цел. И още нещо - както вече се посочиха тук и други аспекти на ИИ - не е единствената негова цел просто да се измества човека от една или друга негова социална роля. Безмислено е да се дискутира въобще понятието СЪЗНАНИЕ. Където и да се употребява, сред каквото и да е твърдение, то се компрометира, защото не е ясно кое и какво е съзнанието дори у човека. Никой не напира да създава изкуствено съзнание, нито изкуствен разум. Работи се само в направлението "РАЗБИРАНЕ", като се откриват огромен брой негови аспекти и нива. Като дори и така - това е част от задълбочаването в опознаването на интелекта.