ramus

нали се чете че персоналозирането спрямо моята личност, го прави друг, а не ти. Във форума ме заливат периодични вълни на алтруизъм и истинско съпричастие и благост. няма по-благи и добронамерени хора от тия, дето 'са загрижени' за мен... Просълзявам се от умиление, но верен на солипсисткия си инат, ще бъда твърд докрай - като комунист на разпит. Но знаеш ли кое е най-парадоксалното и смешното едновременно:Точно комуникацията сред форума, и ситуацията сред участниците сред тази специфична форма на обмен - е съвсем пряк пример за следното: Всъщност "личността на рамус" е напълно виртуален събирателен образ, конструиран в главата на всеки от комуникиращите. И не само спрямо рамус - а всеки спрямо всеки. Именно сред форума е най-точния пример за това че всеки образ, за каквото и да е - се конструира в отражателния свят на ОТражателя и само и единствено спрямо същото, комуникиращия осъществява контакт. Точно сред форума е най-чистия пример - как отражателните светове са решаващите в който и да е социален обмен. А в това не е налице никакъв обективен елемент. И не че е това е някакъв кой знае какъв проблем - а проблем за самата комуникация е, че субектите в нея не си дават сметка че в нея освен физическия канал, не е наличен никакъв друг обективен елемент, извън особеностите на самия отражателен свят и безкрайните особености в него. Тук, сред форума всяко съглашателство или обратното на него - всъщност се разиграват сред напълно виртуален театър, но не заради виртуалността на интернет средата, а точно заради виртуалността на ОТРАЖАТЕЛНИЯ СВЯТ сред всеки човешки субект. Невъзможността да се разграничат - реала от виртуала (на отражението) е един от най-значимите проблеми в комуникацията и общуването. Колкото до линка - попитах - какво като някой го е написал, какво като е институция, както като това е източник и на какво точно е източник, и какво като го публикува институцията? И какво като е цитирано тук? Кое от тия всички прави написаното да се приеме за "ЕТАЛОН" за нещо си, за да е достатъчно сериозно да се позове някой на него и то да е сериозно? За мен е напълно ясно че за всеки зададен въпрос е нужно непрекъснато да си отговарям сам или всеки говорител периодично да ми отговаря от трибуната на избраната от него идеологична утроба, която той чудесно използва като щит около "себе си". Пиша "себе си" в кавички, предполагайки че се сещаш защо?

Според други - земята е плоска. Според трети - бог е направил вселената... В българското УИКИ или други български публикации пише за солипсизма съвсем друго (далеч по-сериозно, между другото). И? - какво от това... Сега какво - да се превърне в състезание за линкове и копи-пейст ли?... Ако рамус е солипсист (несъзнат разбира се, защото по този начин "осъзнатите" се самопоставят като неговите "диагностици") то тогава същия не би бил пример на множество от други диагнози, които доста често се сипят от един или друг пишещ. Според други "диагностици" рамус е и фашист и болен от множество други версии на психични отклонения. Както се каза в един анекдот - що първо не се разберете, пък после групово и повече координирано да се докладва на съответните здравни или други служби - за тоя... не знам си какъв... Разбира се, това са пълни глупости, но не ми е работа да влизам в обяснителни режими още повече когато доста хора имат потребност да намерят подходяща защитна обяснителна платформа на личните си недомислици, импулси и уклони. Така, че - нека рамус да е солипсист, или... какъвто си посочва всеки, който от това има поредната си остра нужда. Рамус вече е доказал че носи на всякакви форми на диагнози. Но поставянето им, от хора които нямат дори елементарна компетенция да го извършват, не решава с нищо конфликтите и недомислиците им в извън-личен план. Самата идея за обяснение на рамус - че въпросния му е нужно да 'отрицава нещо си', а същия непрекъснато повтаря че не му е потребно отрицаване и че това няма нищо общо с онова, което изразява, и което е - прави посоката на диагнозите в съвсем друг вектор. Разбира се, че за хората сраснали се със социални лозунги и основни фундаменти, всичко, което не е в съзвучие със същото, е задължително израз на отрицанието им. Дуалния инстинктивизъм го обуслява - враг или приятел, отрицател или съгласител, с нас, или против нас , истина или лъжа... Вероятно за много хора това да има значение, но за мен - не. Представяте ли си - отрицавам хората, защото нещо си имало значение за тях... ма как може да не интересува, това е ужасно и има нужда от 'посочване' и осъждане Въх и как може да не се засрамя и не се извиня публично за деянията си и да понеса социалната си отговорност пред социалните съдии ---------------------- И така - четем нещо си... Пуска се поредния цитат от нещо. Сега какво?... това доказателство ли е - в каква посока, кое "доказва" точно, след като дори в превода си се ползва следното: Всеки един абзац от горните има съществени проблеми в твърдителната си част, постановките които ползва, контекста им, насоките, които задава... Обаче - какво от това, нали е написано от някой си, дори и да изразява групови виждания спрямо нещо си. И защо въпросния е нужно да носи отговорност и да се налага да обяснява каквото и да е - защо мислил, защо го написал, как го е съставил и въз основа на кое. Има линк, дори може да е налично и име на автор - но какво от това... Кое прави написаното 'доказателство', кое го прави валидна истина, кое го прави ПОЗНАНИЕ? Всеки в днешно време може да напише каквото и да е - нужно е само да има нюх и усет за да го напише така, че да намери нужното в социалните потребности и нагласи, за да се породят 'съгласители'... Това е и технологията за механиката и значението на явлението ФАЛШИВА НОВИНА. Отгоре на всичкото - в написаното много ясно се забелязват условностите - ' може да се свърже', има връзка, но въобще не се конкретизира, защото веднага ще попадне под критичния анализ и ще се компрометират тия доста произволни аналогии и взаимовръзки от толккова много и различни човешки производни. И така - от нечие написано се изместват темите към "общуване с призраци" - демек - говорете си с нечие написано, аз само го пускам тук, а пък вие се занимавайте да си го тълкувате или интерпретирате и да му търсите кусури или съглашения... Щом някой го е написал, значи някой смята че е правилно. Значи че ако повече го прочетат - ако съвпада с вижданията им - и те ще го приемат за :правилно'. Ето ви линк, ето ви превод - вие си го четете, вие се оправяйте - аз само го пускам. Сега в интернет може да се намери всякакво написано - кое придава на същото "доказателствена стойност", за да е подбрано за "позоваване" и да се използва като "тежест"? Написаното няма нищо общо с никаква научност, никаква познавателна стойност. Ако цитиралия го претендира за такава, то може ли тогава същия да застане зад написаното като лична отговорност и да го обясни в детайли и подробности, да го изведе като периметър, ядро и контексти... Аз ще задавам въпроси, а той да извежда отговорите последователно и точно? Иначе - просто... едно безлично написано, нещо си. Но пък - в полза на едни или други схващания и убеждения, достъпно, удобно или в подходящата посока за да се ползва за "обяснение" на дисонанси... както се и ползва в примера си след това - от всеки, който го намира за "подходящо".

Вероятно, но какво общо има снимката на жена, (която въобще няма как да е 'девойка'), сред холивудските звезди и модели на заден фон. Жената е в тази поза и облекло, защото светските събития и срещи от този тип са по свой начин място за реклама и от тях до голяма степен зависят ролите, поръчките, ангажиментите и хонорарите им. Да спомена и че въпросната е БЕЛА ХАДИД. Със сигурност сред тия хора на снимката няма нещо от т.н. от някого "висше общество" - това са хора като всички, заети с бизнес и до голяма степен ангажирали живота си в него. Хора с проблеми, хора с успехи или неуспехи, провали или възходи. Общуването сред тия хора е както е същото при всички останали. Продължавам да не разбирам въобще уклоните на няколко човека да си търсят непрекъснато територия да представят версиите за света и живота. Нищо потресаващо няма, че 'дори и във висшето общество', сексуалния тормоз е нещо обикновено. Той е нещо съвсем обикновено в живота по принцип и това е един от казусите по целия свят, по всички времена, култури и географии (досега). Просто приемането кое точно е 'сексуален тормоз' е с някои условия и твърде голяма част от нещо, което се обявява за 'тормоз' в други времена, контексти и културни условности, въобще не се е считало за такова. Но явлението съпътства цялата човешка история и жалко че вие може би бихте бил потресен от "сексуалния тормоз" в политическите елити, дори и сред "комунистическите' такива. Разбира се - за тях никога не би се дало гласност, за да се обсъждат. От друга страна, дори сред форума са налични и "защитници на мъжкото достойнство и водеща роля в размножаването и налагането на ред и дисциплина. Като дори се и писа че (перифразирам) - ролята на жената в семейната сделка, е да предлага сексуално разтоварване на своя съпруг според неговата потребност от такава... Такива писания са нещо естествено, защото по принцип сред типичното народното семейство това се нарича с "брачни задължения"... Темата е ОБЩУВАНЕ, сред раздел ПСИХОЛОГИЯ (и логика) и започва с някои въпросителни изречения, от нейния автор. Какво общо имат тук 'протестите', победителите, някакви си "висши елити"? Къде сред темата някой е въвел "възмущенията от "елитите"" и дори и "гласуването" за същите? ...

Колега, вие объркахте темата. Това е за новата "чат-тема", вероятно. Или за някаква проруска тема, с уклон към 'западането на света, заради загниващите капиталисти'... Или пък тема със заглавие "Разпада на цивилизацията и спасителния остров на Русия, в него"... Дори и за която и да е тема, горното има проблем - 4 изречения, без изписана връзка помежду им - всяко си е 'за него си'. И нито едно не е свързано с картинката над него. В случая - и 5-те елемента нямат връзка с темата. Нещо не сте пили кафето ли сутринта... или тежка нощ?...

Значи - общуването опира до йерархия, според критерий за 'съгласяване с колкото може повече хора'... И това е "общуване", така ли? И Съгласителите - са "победители" ??? Манипулацията и техните за 'съгласяване' и убеждаване, се извършват на основата на принципите на общуването, но те самите не са общуване, нито обхващат периметъра на общуването. Те са просто частни случаи на негови прояви, а не че проявите са ОБЩУВАНЕТО... Та вие дори сте написали в края на думите си доста съобразително "вариации на общуването", а не че посочената вариация е ОБЩУВАНЕ. А що се отнася до 'свалките в парка' - по тях може да вземат отношение всякакви "науки" - философия, психология, лингвистика, когнитивната наука, в лицето на практическата й част 'ПИК-ЪП" ... Това че взимат отношение - прави ли свалката в парка - философски казус, психология или лингвистиката, като всеки може да си ги разглежда според неговия си аспект, спрямо негови си критерии и контексти... А иначе - за участниците в "свалката" всичко това да няма никакво значение, защото те самите може и дори да не подозират че тече 'свалка' и че една или друга наука нарича така, онова, което някъде сред някакъв форум, се наричало ОБЩУВАНЕ и дори се въвеждат и 'победители' и победени. В тази връзка може ли да попитам, вас ДОРИС - според вашето виждане за "йерархията в ОБЩУВАНЕТО, според критерия СЪГЛАСЯВАНЕ", участниците в "свалката в парка" - кой точно е Победения и кой точно е Победителя?

Какви ги пишете, колеги? Интересно ми е да се обясни как е възможно "практикуване на солипсизъм"... дори и като "начин на комуникация"... или пък като какъвто и да е 'друг начин". Та солипсизъм е просто определен набор от предпоставки с които се оформя определено хипотетично приципно отношение на субекта спрямо битието и себе си. Сам по себе си този възглед, така, както е зададен в статията на антрето, е смешен и твърде наивен. Изключително е забавно да се чете как "философската любов" към размишленията е толкова далеч от практическия опит и взаимодействия, но пък в нея се 'размишлява' нещо си - като упражнение спрямо едно или друго. Разбира се че в чисто практически вариант е възможен само като упражнение, като умотворителна вариация, годна за допускане и експерименти с резултатите от тия допускания, а не че това е израз на наблюдение от практически опит. Обаче - ако това се приеме че е така - то тогава как е възможно "солипсизма да се практикува"... Още повече - като "начин на комуникация". Та веднага след това - "би могло да доведе до тежки психично отклонения"... да не говорим за 'социопатията', която сама по себе си не е никакво 'тежко психично отклонение'... Така весело се навързват и дори и в "продължението" - познато било явлението - може ли да ме "запознаете" с "познатите ви резултати" от "практикуването на солипсизма"?

Дорис, вероятно анекдотите са нещо чудесно. Обаче не разбрах нещо, което попитах - каква е връзката на мигрантите с темата ОБЩУВАНЕ? както се вижда - рамус може и да обръща всичко в психология, макар че това е повърхностно - защото рамус нито е психолог, нито е имал претенцията да е. Но от друга страна - раздела е ПСИХОЛОГИЯ, а много дърпа няколко човека просто да си чешат езиците за въпроси, които те самите въобще не са компетентни и се обменят нелепости. Понеже тематиката за имигрантите е извън каквито и да е учебници и науки, се вихрят бурите на народопсихологията. за пример е горния ред, в който върха на пирамида в Общуване"!!! е сбъркана с друга пирамида, сред която посочени хора били 'победители'. И сега - би ли обяснила как така 'победителите' са на върха на пирамидата в... "човешкото общуване". Как така същите хора "държат в ръцете си силата" - в някаква пирамида в която те са "победители"... но в общуването. Как в общуването някой е победител, според кое и какво, как и кого побеждава - става въпрос за ОБЩУВАНЕ, в раздел ПСИХОЛОГИЯ? ------------------- ОБЩуване - обмяна на информация на принципа на кодиране и декодиране на тази информация и движението й по каналите на "вход и изход" в рамките на всяко човешко същество. Но и социум - на принципа на "ОБЩото" в тия сигнали, реализиращи адекватен обмен, в който общото е със значението на взаимнодоговорен протокол за кодиране и декодиране на данните... "Теренът" на който вървят сигналите е физическата среда, сетивата на субектите и понякога информационни медиатори, които често играят ролята на "среда за сигнали", но самите те генерират и отразяват такива сигнали. Ролята на последните - медиатори и "медии" - се оказва изключително важна, заради някои психични особености на субектите, между които "медиите' играят роля на "посредник". Това става до степен че всеки вече очаква именно "медията" да го информира по неговия достъпен начин, по това, което на него му е потребно... И вместо помежду си да е приоритетното общуване, вече всички общуват с медии и медиатори на информацията. А това подава възможност медиаторите да се ползват за контрол и насочване на информацията. Така манипулацията се прехвърля към "информиращите се" от тия медии. Ето моментно-импровизирана, условна дефиниция на ОБЩУВАНЕ от един форумен "ненормалник" и любител на "краставици"... И така - някой ще предложи ли версия на дефиниция и схема на обяснения на понятието ОБЩУВАНЕ, спрямо зададен точен контекст и условия? И после - кое прави "въпроса за мигрантите" и произволни отражения по него, да се сложи в такава дефиниция?

Някой знае ли какво общо имат горните постове, с раздела и темата в него? Дори и модератори на форума се включват редовно и систематично в спам по всякакви теми, особено когато ги удари "мъжкия" хормон, или пък - на отиващата си мъжественост по възрастовите кризи... Къде остана антрето на темата, подадена от ИСТОРИК - всъщност за никого няма значение... Периодичните фонтани от поредните мъжествени изблици и хомофобия наистина че имат някаква индиректна връзка с раздел "психология" - главно като симптоматика. Вероятно - и с 'логика'... Всяка залязваща система от митове се осланя на ползвателите си, за които същата се е превърнала в житейска концепция и идентификация. Това обаче по никакъв начин не пречи на 'залеза', а само се чете драмата на вкопчените. От друга страна форума става доста подобен на ФБ и форумите на дир.бг и бгмама. Изглежда че няма как - който си го носи в душата как да се стиска да не го показва, като напира отвътре. Един друг модератор, в друга тема написа със зелени букви вдъхновителни и идеализирани думички (цитата не е от думи на рамус) Какво прави еволюционната теория по-важна или значима от темата "ОБЩУВАНЕ"? И труда на колегата ИСТОРИК - достоен за тази подигравка, която настана накрая, а модератори на форума са дейни участници в нея. Интересно къде остана поне елементарното уважение - вероятно за да покажем на "незапознатите, десетки хиляди хора, идващи да четат" форумни примери за... един друг типично човешки аспект - народно-масов в проявата си...

реакцията е предсказуема и точно това не исках да се получава. Дора, може ли вече да преминем по-нататък от "този казус"?

Това е тенденциозно и най-малкото некоректно. Такова нещо не е изписано сред никои мои думи. Което означава че тенденциозното и преднамерено отношение към думите ми продължава с пълна сила и това не се променя вече три коментара подред. както и по другите теми, спрямо написаното от рамус. И няма как да се очаква това да се промени, защото авторката заявява своето вече формирано отношение и за нея това се оказва най-важното. ============= Не е възможно да водя адекватна комуникация с хора които не четат. И очакват да четат само това, което им е нужно, както те си го разбират, каквото на тях им трябва. Отговорите ми бяха повече от достатъчни. Не съм задължен да се вмествам с нуждата на всеки от "неговата подходяща форма, или смисъл, думички..." Не че не опитвам да го правя, НО НЕ СЪМ ЗАДЪЛЖЕН да го правя на всяка цена. Както и когато някой задава въпроси към рамус не е длъжен да се съобразява с това дали рамус иска или не иска, или очаква... И рамус му се налага по различни начини да си тълкува, да гледа контекст, да извежда - кой какъв въпрос, какво е имал предвид... Написано е - чете, който може. Който не иска, или чел друго, или пък не му харесвало... си е негова работа и не е в зоната на проблемите в което и да е "написано'. И особено - когато е налице липса на компетентност по дадени въпроси, е въпрос на лична интелигентност някой да си каже - "това не го разбирам и не е моя работа". И ако все пак му е интересно с нещо си - би опитал от "първи стъпки"...

да уточня нещо важно - пиша че не съм съгласен, а не че твърде че съм прав и че така, както аз го виждам - е правилноТО и друго няма. Дали съм съгласен или не съм, с каквото и да било, не променя с нищо "който, което и каквото и да е". Но за мен е несъответствен прочита от темата в която са налични "мозъчни" отговори на зададени въпроси, при пацианти в кома. И после - да се интерпретират че човек може да си генерира вътрешните стимули и сам. Но в статията се описва "диалог" - задават се въпроси и са налице "отговори" - на пациенти кома. Да - само на 17 процента от тях, но това не го прави да не е факт. Щом е налице - стимул-реакция, значи че сигналите от стимула достигат до мозъчните зони и от тях се реализира "отговор". Това че изразяването им не е възможно чрез тяло, гласни връзки, мимики или жестове - не променя че е наличен КОГНИТИВЕН ОТГОВОР. И не рефлексен или вегетативен отговор, а КОГНИТИВЕН отговор. Мисля също че се бъркат състоянията на БУДНОСТ и СЪЗНАТЕЛНОСТ, но това пак пиша - е само през моят поглед без каквато и да е претенция за друго. Да, има различен тип коматозни състояния и се различават по своята "степен на заспалост" (съвсем общо), и именно заради това в някои от тях остават налични и някои "канали за връзка с реалността извън пациента". Което прави нещата още по-зле за него - защото при кома, всъщност пациента става "полубуден" затворник в собственото си тяло. Особено в горните състояния - нито буден, нито напълно и крайно "заспал"... Става като онова, което се описва като "призрак" - уж съществуваш, но нямаш връзка, нямаш контакт, нямаш как да го осъществиш... Дали сънуват - няма как да се разбере, макар че понякога имало и такива неврологични следи в ЕЕГ и скенерите... Считам че има проблем всичко това да се интерпретира че "в кома не можело да е налице усещане"... Но е налице, защото ако не беше, нямаше да стигат входните сигнали до когнитивните звена, за да се реализира "отговор". Доколко този отговор е адекватен, доколко е осъзнат... това не е цел на разглеждането и конкретиката в случая. Това че нямало сигналите за болка - те могат да се прекратят и в будно състояние. И се остава в съзнание, дори и да режат крак - не се усеща болка. Има психични средства, има фармакологични такива - за достигане на пълно изключване на болковите сигнали. Разбира се в наркоза са налични управляемо контрол на степента на "изключване" и на зоните на изключване. В някои наркози целта е да се намали до максимум сърдечна дейност и кръвно налягане - при сърдечни и операции на вътрешни органи - защото кървенето става огромен проблем в самите интервенции. При други операции - други са целите на наркозата... При някои не е нужна пълна наркоза, а само "местни упойки". Много наркози се комбинират и с т.н. "релаксанти" - които блокират сигналите към мускулните звена - частично или пълно...Разбира се че за целта - ако прицеленото състояние е дълбоко, то дишането и сърдечната работа (които са мускулни) се поддържат отвън с апарати. Понякога само релаксант и блокатори на болка... И това също е сложно и е област на цяла сериозна и отговорна научна поддисциплина в медицината. Просто не искам да вкарвам в темата дебати по това, кой как вижда, кое вижда, защо го вижда. Дали има или няма... и кое било вярно... Не считам себе си за корифей, нито авторитет по темата. Излагам факти и съжденията си - правя ясни сигнали че "така е както го виждам". Но те може и да не са правилни - именно това и изразявам, но се оказва че релативизма ми бил твърде произволен и краен, а научните факти били строги и категорично доказани. Може би - не споря, нито имам претенции как са "научните факти", както доколко са факти и доколко са "научни". Не виждам досега някъде в науката да са налице крайни и завършени НАУЧНИ ФАКТИ, които да са началото и края на която и да е наука. И припомня, че ФАКТ и ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА (му) са в сложна и неделима взаимовръзка. Но друг - вижда друго, а той е по-компетентен от мен именно по въпросите на "науката" и това, дето е прието в нея да са "ФАКТИ". Темата я прицелих за да е възможно всеки сам да опита да интерпретира през прочита си без влиянието на гледни форумни точки. Търсенето отново на задължителен конвенс в интерпретирането на текстовете - за мен не е нито полезно, нито сериозно... Но това е само "за мен" - всеки друг си има неговите си неща.

няма нужда от никакви "извинения". Ти си коректна спрямо себе си и това е важното в случая. Пишеш и отразяваш, но не моите думи, каквито са, а това, което прочиташ от тях. В това няма нищо некоректно, а си е точно 'защото така сме устроени'. Не те обвинявам за това, нито го смятам за негативно, грешно или ... каквото и да е. Това са реалности и аз само обръщам внимание на тях, а не ги осъждам. Реакциите идват от това, че се пораждат дисонанси, защото усещането е че "това е написано". И последно - за "извинението" - корена му идва от "ВИНА" - такава не може да има, най-малкото в случая, защото от моя страна няма обВИНение, за да се реагира като "виновност" и после - "изВИНение". Не обВИНявам никого, за нищо. Това няма нищо общо с мен и отношението ми към живота и хората. От друга страна - някак си сякаш "напук", с нещо като "на инат" сякаш си се вкопчила за това "замисляне" и дори в последните си думи - понеже нямало думичката 'замисляне' как така съм успявал "без него" - е вече съвсем друга крайност и отново личния прочит и интерпретация са пречката. Написал съм абзац, с който изразявам етапности в посоката на активно осъзнато отношение и практика към повишаване на самоорганизацията в даден субект. Не виждам нищо некоректно в описанието му. Прочетох го няколко пъти и е съвсем честен и коректно написан, така, както е през моите очи. Мога да го поясня, но ти го подлагаш на нужда от 'доказване'. Отгоре на всичко, в това е налична форма и на лично отношение, като че ли писанията е нужно непрекъснато да уреждат междуличностни отношения някакви. Да решават личностно дисонансите на някого и реакциите му към привидения дразнител. Дора е напълно коректна, че "така сме устроени", но това е описание на заварено положение. И с горните си думи аз описвам как от "завареното положение" може да се достигне то да отпадне и да няма значение как е "било". Че е налице път към отработване, че е налице нещо като "технология", в нея е налице етапност... Прост пример че при рамус нещата вече не са така, както "е бил устроен" е поведението ми сред всички теми. Ако на всеки негативизъм който избликваше от прочитите на няколко колеги - би трябвало да хапя и да кълва, да обиждам и ранявам безразборно, да се качвам по метли и да фуча... защото би трябвало да съм дълбоко наранен. А не съм. Тук толкова хора се упражниха на всякаква атака - и на групова, и на лична, през когнитивни или друго-сигнални форми. Не съм сляп и чудесно улавям сигналите, дори и през форум да са. Не пиша никъде в мое написано, че "моите подходи" са универсални и че: - всички хора задължително трябва да го направят, и ако не го направят са глупави, мързеливи или невежи. - нито пиша че аз съм гениален откривател и вселенски мислител... Такива неща не са написани, а усещането в някои четящи идва от собствения им прочит. А той е резултат от някои особености в психичните им защитни процеси и опита на поддържане на ПСИХОСТАЗА, в това число и в когнитивната им сфера. Но докато се поддържа такава форма на вътрешен баланс, завареното положение в него играе основната роля. И тогава идва в сила обобщението "защото ние, хората, така сме устроени". Имаше виц в тази посока - за скорпиона и богомолката - когато било нужно да направят нещо заедно, за да се спасят, било нужно взаимно договаряне че скорпиона няма да убива. Те се спасили, но веднага след това скорпиона я отровил с жилото си с "обяснителните думи - "такава ми е природата"... Всичко това е ясно и е елементарно. Но в природата на всеки е да може да постигне нещо отвъд нейните "записи". В природата на мозъка е да постигне нова форма на самоорганизация и по този начин да направи качествен скок в информационната си обработваща работа и оттам - отражение. И самият субект се превръща в изразител и проявител на тази "трансформация". Разбира се че всеки има начин да се самообясни и свали отговорността си като заяви - "така сме устроени", такива са "ни" импулсите, емоциите, чувствата или реакциите, ни движат, така както сме ги заварили, както сме ги приели и... просто това си е началото и края на вселената... От друга страна - за така поставените описания на "границите' за хората сред тях всичко това е реалност и е напълно коректно. И не съм толкова сляп, нито тъп че да оспорвам как са нещата в завареното положение на природата, при положение че аз самият оттам съм тръгнал и също го нося в себе си, както е при всички други, дето "са така устроени". Нямам никакви обвинения, нито са ми нужни. Пиша че по пътя към промяна и трансформация на всичко заварено, се решават много от типичните конфликтности, характерни за етапа и отношението "така сме устроени". От друга страна, обаче, се появяват други "проблеми" и конфликти за решаване. Но пък - се отработва активното и осъзнато отношение към тях, заедно с опита и рутината и повишаващите се умения да се различават вътрешните процеси, да се изяснява вътрешната психична картина - НА КОЯТО ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС се явява ИЗВОРА НА БИТИЕТО МУ... Става въпрос за активно и осъзнато управляемо отношение на самия субект, към субектното си отражение спрямо битието. На два пъти , в другата тема (за съзнанието) пуснах каквото намерих, защото се породи достатъчен мотив да проверя как са нещата отвъд личната ми концептуална работна схема. Защото в очите на няколко човека се оказа че тя била напълно погрешна. и понеже това не е изключено, когато се работи в посоката на личното поле, се наложи да видя как са нещата отвъд мненията на един или на друг, както и отвъд личното виждане или пречупване. Открих и някои свои грешки, но повечето от основните положения се оказаха адекватни. Не искам да кажа с това че 'другите грешат' , а аз съм прав. Никой не е грешен, нито че "не е прав". Вече това го обясних в стъпителните си думи в този ми пост. и накрая един цитат: Не само "когато мисленето е насочено навътре' - а когато целия когнитивен капацитет е насочен с приоритет "навътре" - е самосъзнание. Когато същия капацитет се насочи "навътре" това рефлектира в обратна връзка към самото самосъзнание... Така се затваря в циклична взаимна рефлексия и резултата от нея в принципен смисъл реализира непрекъснато повишаване на самоорганизацията на цялото психично поле и се задействат и се предлага посока на повишаване на интеграционната осъзната работа по същото... Цитата не е с думи на рамус. Цитата е от специалист и професионалист в психиатрията и клиничната психология, с клинична работа и хабилитации. Нито ми е познат, нито съм ми перефразирал написаното. Нямаше нужда да чета каквото и да било, за да изведа сам голяма част от нещата с които работя. Винаги предпочитам да изведа първо сам. И само когато са внимателно изведени и осмислени, или липсват данни, за да не правя произволни или предположителни запълвания, да намеря в социалното поле вече проверени такива данни или информация. Именно така - достигнах по собственото си извеждане за СИНТЕЗНИЯ ПРОИЗХОД НА СЪЗНАНИЕТО. Че то се явява комплексен резултат от комплексни невронни процеси. Че се явява израз на СИНЕРГИЯ в работата по обработката на информация, че е израз на качествен скок в отражението и поставя субекта на пътя на възможност за повишаване на нивото на тази появила се самоорганизираност. И че това е отговорност, която субекта поема към себе си, защото природата каквото е могла е направила. После - вече се поема щафетата от самия субект. ЗАЩОТО ТОВА природата го е направила ДА Е ВЪЗМОЖНО, но само дотам - й е възможно. Ето защо, когато нещо ми е нужно, когато съм пред стена, когато има проблем решението му за рамус, е в границите на неговата собствена психична зона и той е единствения който може да я реши, да намери изход... В това аз съм длъжен да намеря изход, да намеря решение, да намеря съответствие и да продължа напред, без оглед на цената. Това за рамус е неговата вътрешна зона и неговата отговорност да продължи да я подрежда и повишава нивото й на комплексна синергетична работа. Нямам претенции към никой друг, освен себе си. И описвам как са нещата за мен самия. И да искам няма как да пиша за онова, което не съм, всичко написано е това, което съм, сред което живея и всичко написано отразява кой съм аз.

благодаря! Иронията е както винаги на първи план. А иначе - сигурна ли си че прочете внимателно онова, дето си го цитирала? Щото между него, и после след "и какво?" - има съществени разлики. Само болднатите буквички ли си подбра, пък другото - някъде в плявата. А първото изречение, началото - там някъде няма ли други думички? В целия пасаж от мои думи в цитираното, всъщност никъде няма думичката ЗАМИСЛЯНЕ. А в твоя коментар тя е болдната и е фокусирано върху нея ... и целия смисъл на написаното от мен изчезва и се подменя с нещо си, само защото така ти си избрала така да "прочетеш". Но пък - нали "така сме устроени"... :) Не че нещо - просто е пример как се коментира нещо, без въобще да се чете... какво остава - да е "внимателно'. Ама те хората не им било работа да четат на рамус глупостите. Ами защо тогава въобще коментират? С какви претенции са че четат въобще и в такъв случай - НА КАКВО ТОЧНО РЕАГИРАТ, след като дори не четат самите думи, а си карат по някакъв си прочит, който си конструират те. Но да - "явно така сме устроени" че... Понеже "така сме устроени" защо да се знае нещо за някакъв си цип - много важно. Имало проблеми, имало неточности, цялата статия имала слабости и се правило с нея нещо си... Статията е виновна, авторите й - са виновни, редакторите или преводачите - може пък те... И защо, по ангелите, някой му трябва да се занимава с някакъв си цип, след като той си знае, той чете, той мисли, той съждава... Даже се предложиха и точки за 'критично мислене" кое и какво било... И пак - написани наготово, пак да се цитират и позоват - иронията че точно това е спрямо критичното мислене, дето последното е то да се прочете и научи "какво било, как се прави, кое как се наричало". За какво са разни "походки", тичане, дишане, велосипеди - ми да, пълни глупости. Както и темата - пълни глупости... Както рамус - един маймунски крал, пък уж бил мислещ - баси смешника тоя надут пуяк.

разбира се - много от обратните връзки ги долавям, но ги игнорирам да са стимули за реакция или посока на съжденията ми. Голяма част от тия 'обратни връзки' вече са станали схема и само се повтарят. По този начин вече не са извор на познание и самоотпадат като значими в тази посока... Повторяемостта на сигналите от тия връзки подава възможност за лесно изучаване и опознаване - именно защото са схематични и са от автоматичните извори на реагирането и интерпретирането. Изключително малко са "разликите" в това... и именно такива "блесват" като искри в тъмното.

Не съм съгласен с описанието и примерите и интерпретацията им, но това не е от особено значение - най-малкото за темата. Вече дебатирахме по тия, позициите са ясни и няма да станат по-ясни ако се повтарят - (поне според мен).

ами - не само правя разлика, но и работя с различаването им. Разбира се, че амалгамата от тия явления и процеси - е много сложна и преплетена. По никакъв начин тя не се разрешава само с "намиране къде да се прочетат" кое какво било и как да се различавали - евентуално всеки може да пробва. Милиони хора могат да четат и да знаят, щото са запомнили, но нямат идея въобще как и кое е същото при тях самите - какво ли да се говори за мониторинг в реално време... Това е въпрос на култура и самоуважение (поне за мен) - да се познаваш достатъчно, за да можеш поне тия свои няколко основни аспекта да различиш, да ги опознаеш... Работата с тия, е една първите стъпки на начинаещия... На практика няма с какво друго да се "започне" - с тия, и със страховете - това е завареното положение... А това имах и предвид - че вместо някой да се емне и да се включи в опознаването на собствения си психичен живот (от който гореспоменатите са заварено най-значимите управители и мотиватори...) чака и търси да прочете някой дето вече да го е написал. ... Някой да ги е написал - какво означават, кои са, как да се различат... Чудно ми е въобще - как са живели хората когато е нямало 'откъде да прочетат'? И предположително - точно тогава са 'писали'... От друга страна - и като се "прочетат" - какво. И в темите уж се 'четем' - и какво излиза от "четенето" - се вижда по резултатите... От друга страна - си е до човека. Пък и се повтарям вече, макар че така или иначе никой не чете внимателно... И сто пъти да напиша едно и също и пак - все едно че не съществува, като разбира се - че никой не е длъжен на никого, за нищо. От друга страна - разбира се че коментарите и реакциите и бързите заключения - са най-важни... Както се посочи вече в други думи, от Дора - заради това че 'ние, хората сме така устроени'... А е нищо и никаква статия - тая от антрето на темата, макар че вече пишещите са забравили за какво точно е темата.

ИНТЕГРАЦИОННА ТЕОРИЯ за СЪЗНАНИЕТО (малко от философските аспекти) от българското научно поле.

ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ психиатри физиолози - за СЪЗНАНИЕТО откъс от това: "...Очевидна е връзката на комата с разстройството на будността на мозъка и яснотата на съзнанието, което задължително ни заставя да търсим дефиниция на съзнанието. Навлизаме в една най-трудна и най-спорна област на познанието, за която философията и психологията и до днес водят най-остра полемика. И до ден днешен дефиницията на СЪЗНАНИЕ си остава все още актуален и неясен въпрос. Думата “съзнание” се появява в английския език през XVII век. Тя произлиза от латинския език и означава “познание на нещата заедно”. Рене Декарт свърза съзнанието с изречението, “Мисля, следователно съществувам”. Когато мисленето е насочено навън, се нарича съзнание, а когато е насочено навътре към човека, е самосъзнание. В нашите и някои други учебници по психиатрия съзнанието се определя като сбор от функция на мозъка, процеси и явления на психичната дейност: усещане, възприятия, представи, мислене, емоции, воля и други. Някои автори определят психичната дейност като висша нервна дейност, което е неадекватно. В интернет по въпроса за съзнанието доц. д-р Л. Гурова представя обстойно обсъждания на понятието съзнание, но не достига до определена дефиниция. Същото се отнася и за д-р Д. Вацов, както и за проф. Б. Богданов от Нов български университет. Авторите не дават определение на съзнанието, освен че то е субективно и обективно. От векове се счита, че съзнанието и мозъчната дейност са тясно свързани. Същевременно независимо от тясната връзка между съзнанието и физиологичната мозъчна дейност точната природа на съзнанието все още не е открита. Нашата дефиниция за съзнанието гласи: съзнанието (при естествени условия, нормални сетива, буден мозък, речева система и функционираща памет) е волево, насочено внимание, текуща речева връзка, поток от вярно знание, обективна истина за предметната и социалната действителност с цел осъзнато, рационално поведение, общуване и лично преживяване на човешкия индивид. Съзнанието прави човека човешко същество и го отличава от животните, макар че и те имат животинско съзнание. Особено важна е паметовата функция за съзнанието. Някои автори вместо за загуба на съзнание говорят за безпаметно състояние. Съзнанието на човека не е дадено за украшение. Съзнанието е за съзнателно, отговорно мислене, реч, осъзнаване на обективната истина за естествената действителност, за общуване и адекватно, съзнателно поведение на човешкия индивид, подчинено на принципа на причинно-следствената естествена действителност. Съзнанието е поток с различна посока, при което то се променя всеки момент под въздействие на различни фармакологични и нефармакологични причини: глад, недохранване, студ, горещини, хипервентилация, сензорна изолация, алиенация, самота, преживяване на силни емоции, според фазите на заспиване и събуждане, преумора, продължителна будност, хипноза, медитация, автогенен тренинг, амфетамин, кокаин, хашиш, транквилизатори, алкохол, опиати, халюцигенни вещества, черепно-мозъчни и психични травми и пр..."

Хората в кома мислят и чувстват 05.02.2010, 13:24 (обновена 05.02.2010, 19:05) Цветните петна в мозъка, отговарящи на "да" (червено) и "не" (синьо) в мозъка на здрав човек (горе) и на човек във кома (долу) -------------- В прав текст Крис Фрит, Юнивърсити Колидж, Лондон "Трудно е да си представиш по-лошо изживяване от това да имаш функциониращ мозък, затворен в тяло, над което нямаш абсолютно никакъв контрол". ------------------- Уикипедия - Кома В медицината кома (от гръцки: koma - дълбок сън) е особено състояние на безсъзнание. Коматозният пациент не може да бъде събуден и обикновено не реагира на болка или светлина, също така няма сънни цикли и не може да извършва действия по собствена воля. Комата може да настъпи в резултат по ред причини, включително интоксикация, метаболични абнормалности, заболявания на централната нервна система, остри неврологични травми като инсулт и хипоксия. ------------- (В НЯКОИ СЛУЧАИ - бел на рамус) - хората в кома чувстват, мислят и дори са в състояние да общуват, разкриха нови клинични опити във Великобритания и Белгия. В опитите са участвали 23 пациенти, намиращи се във вегетативно състояние, изпаднали в продължителна кома след различни тежки инциденти. При четирима от тях (17%) са констатирани безспорни признаци на съзнание. С помощта на мисълта си тези болни са били в състояние да отговарят на въпроси по същия начин, както биха го сторили с очи, говор и жестове, ако бяха здрави. Лекарите правили изследване с ядрено-магнитен резонанс на мозъка на пациентите в т.нар. будна кома, докато им задавали въпроси. След това направили същото с 23-ма здрави доброволци, като им задали същите въпроси. В изследването участвал и журналист от Би Би Си, който разказва: “Казах на лекарите името на майка ми. После те назоваха две имена, едното от които на мама. Когато го чуя, трябва да си представя, че двамата играем тенис. Когато чуя името на другата жена, си представям просто, че се движа някъде”, раказва Фъргъс Уолш. Скенерът показал, че той веднага разпознава името на майка си чрез реакцията на мозъка. Същият резултат дали при същия въпрос и четирима пациенти във вегетативна кома. Изследването дава надежди, че лекарите ще могат да комуникират с хората в кома и да ги питат например изпитват ли болка или даже да установят емоционалното им състояние. Експериментът напомня за случая с белгиеца Ром Юбен, който след 23 години кома се събуди преди 2 месеца. Лекуващият го екип установил, че мозъкът му отговаря с “да” и “не” на различни въпроси, поради което го признал за жив. Пациентът вече е в състояние да движи единия си пръст - и сега с помощта на специален компютър ще пише книга за невероятната си история. Резултатите от изследването ще са силен аргумент в борбата за и против евтаназията, доколкото доказват, че хората в будна кома са реално живи и поради това не би трябвало да бъдат обект на евтаназия.

nauka.offnews.bg Човешкото съзнание може да е резултат от хаоса в мозъка Въпросът дали човешкото съзнание е субективно или обективно е до голяма степен философски. Но границата между съзнание и изпадане в безсъзнание е малко по-лесно да се измери. В ново проучване за това как упойките влияят на мозъка, учените предполагат, че нашето усещане за реалност е продукт на един деликатен баланс на свързаност между невроните - ако тя е твърде много или твърде малко - съзнанието ни се изплъзва. Предишни изследвания са показали, че във формирането на съзнанието важна роля играе мозъчната кора, която ни позволява едновременно да получаваме и преработваме сигнали от множество сетивни органи. Например, когато видим пред себе си кръгъл оранжев предмет, почувстваме с пръстите си структурата на кората и подушим мириса на портокал, мозъкът ни обединява тези данни, възстановява информацията за наблюдавани по-рано плодове и стига до заключението, че пред нас имаме портокал, разказва Science magazine. "Новият смисъл се създава за сметка на взаимодействието между нещата - обяснява Енцо Талядзцучи (Enzo Tagliazucchi) от Института за Медицинска психология в Кил, Германия - "Съзнанието придава смисъл на рисунките на фотоните, попадащи върху ретината, което ни отличава от обикновения цифров фотоапарат. Ако загубим съзнание, мозъкът все още може да получава данните, но не може да ги сглоби реалност от картината". За да открият следи от съзнание в мозъка, Талядзцучи и екипът му поканили дванадесет доброволци, които се съгласили да се потопят в сън под влиянието на медикамент пропофол, използван по време на операции. Учените смятат, че това вещество напълно лишава способността на мозъка да обработва сигналите, например, идващи от рецепторите за болка. Участниците били в състояние на обща анестезия, намирайки се в ядрено-магнитен томограф, така че учените можели да наблюдават промяната на притока на кръв към мозъка по време на будно състояние, заспиване, загуба на съзнание и пробуждане. Както се съобщава в статия, публикувана в изданието Royal Society Interface, учените са открили, че при нормално състояние мозъкът генерира истинско цунами от активност, естеството на което се променя непрекъснато. ЯМР регистрира множество активации на невронните мрежи, които се пресичат една с друга на различни места. След приложението на пропофол, количеството на тези връзки бързо намалява, а характерът на нервната дейност се стабилизира. Изглежда, че всички сигнали, които по-рано са пътували в различни посоки, започват да избират един и същи път отново и отново. Резултатите показват, че в мозъка съществува оптимално ниво на свързаност между невроните, при което се създават максимален брой възможни пътища. Ако всеки неврон може да се приеме като възел в мрежата, съзнанието може да представлява максимално точното опознаване на мрежата. Авторът смята, че съзнанието възниква от хаотичната работа на невронните мрежи, а настъпващата под упойка стабилност прави мозъка много еднороден и той престава да разграничава един сигнал от друг. "Това може да се сравни с шофирането в голям град" - обяснява Талядзцучи - "Ако всеки ден пътувате по един и същи маршрут от точка А до точка Б, вие не може да се запознаете с пътната мрежа, но ако внимателно проучите всички възможни посоки, може да получите подробна карта и можете да изберете оптималния маршрут в критична ситуация". Най-оптимизираните мрежи не са тези с възможно най-голям брой връзки. Ако всеки неврон в мозъка директно се свързва към всеки друг неврон, мозъкът ще стане твърде хомогенен и даден сигнал ще стане неразличим от всеки друг, обяснява Талядзцучи. "Или всички ще подават сигнали, или всички ще стоят в покой". Напротив, съзнанието може да се появи при внимателен баланс, който кара мозъка да "проучи" максимален брой уникални пътища за генериране на смисъл, отбелязва изследователят. Учените наричат този момент на баланс "критична точка". Учените се надяват, че по-нататъшните изследвания ще помогнат да се намери тази критична точка, която внася хаос в работата на невронните мрежи и връща човек в съзнание. Това в крайна сметка ще помогне на пациентите в кома, заставяйки мозъците им да напуснат "стабилното" състояние и да започнат да търсят "обходни маршрути". ============ Според мен са налични някои неточности, може би сред превода, които довеждат до смислови грешки... но няма да коментирам - всеки си има своята си интерпретативна свобода.

Дълбоко в мозъка е открит превключвател за включване и изключване на съзнанието В един момент сте в съзнание, а в следващия не сте. За първи път изследователи успяват да „изключат“ съзнанието чрез електрическо стимулиране на единична зона от мозъка. Учените повече от век проучват индивидуалните региони на мозъка, изследвайки тяхната функция чрез електрошок, който временно ги изключва. Въпреки това, те никога не са могли да изключат съзнанието – досега. Въпреки че е тествано само на един човек, откритието подсказва, че една единична зона – клауструмът – е може би съществена за комбинирането на коренно различни мозъчни дейности в безпроблемен пакет от мисли, усещания и емоции (Етимология: Името „клауструм“ (claustrum) идва от латинския език и означава „бариера, преграда“ или „ограда“. Подобната дума „claudere“ означава „да затворя“.). Това ни води една стъпка по-близо до отговора на проблем, който е обърквал учените и философите в продължение на хилядолетия – а именно – как възниква нашето съзнание. Има много теории, но повечето се съгласяват за това, че съзнанието трябва да включва интеграцията на дейността от няколко мозъчни мрежи, която ни позволява да възприемаме нашата околна среда като едно единично обединяващо преживяване, вместо като изолирани сензорни възприятия. Един защитник на тази идея бил Франсис Крик, невроучен-пионер, който по-рано през кариерата си идентифицирал, заедно с Джеймс Уотсън, структурата на ДНК. Само дни преди да почине през юли 2004 г., Крик работил по студия, която изказвала предположението, че нашето съзнание има нужда от нещо подобно на диригент на оркестър, който да свързва едновременно всичките ни различни външни и вътрешни възприятия. Заедно с колегата си Кристоф Кох от Института за мозъчна наука „Ален“ в Сиатъл, той направил предположението, че този „диригент“ имал нужда от това бързо да интегрира информация през отделни региони на мозъка и едновременно да свързва информация, която постъпва по различно време. Например информация за мириса и цвета на роза, нейното наименование и памет за нейното обществено значение, може да бъде свързана с едно съзнателно преживяване, като например това да са ти връчили роза за свети валентин. Двойката предположила, че клауструмът – тънък листоподобен пласт от неврони, който стои скрит дълбоко в долната част на централния мозък – е перфектно пригоден за тази работа. Сега изглежда като че ли Крик и Кох са попаднали на нещо. В изследване, публикувано от д-р Мохамад Кубеиси и неговите колеги от университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон, окръг Колумбия, описват как те са успели да изключат и включат съзнанието на жена чрез електрическо стимулиране на нейния клауструм. Жената има епилепсия, затова екипът използвал електроди, сложени дълбоко в мозъка, за да запишат сигнали от различни региони на мозъка, за да разберат откъде се пораждат нейните припадъци. Един електрод бил поставен до клауструма – зона, която дотогава никога не е била стимулирана. Когато екипът ударил зоната с високочестотни електрически импулси, жената изгубила съзнание. Тя спряла да чете и се взирала безизразно в пространството. Не отговаряла на звукови или визуални команди и дишането ѝ се забавило. Веднага щом стимулацията спряла, тя веднага възвърнала съзнание без памет за събитието. Същото нещо се случило всеки път щом зоната била стимулирана през двата дни на експериментите. За да потвърдят, че те въздействат на съзнанието на жената вместо на нейната способност да говори или да се движи, преди да започне стимулацията екипът помолил жената да повтори думата „къща“ или да щракне с пръсти. Ако стимулацията разстройвала регион от мозъка, отговорен за движението или езиковите умения, тя би трябвало да спре да се движи или да говори почти веднага. Вместо това, тя постепенно говорила все по-тихо или се движила все по-малко, докато не се отнесла в безсъзнание. Тъй като нямало знак за епилептична мозъчна дейност по време на или след стимулацията, екипът е сигурен, че това не било страничен ефект от припадък. Кубеиси мисли, че резултатите наистина подсказват, че клауструмът играе жизненоважна роля в това да включва съзнателното преживяване. „Бих го оприличил на кола“, казва той. „Една кола на пътя има много части, които съдействат за нейното движение – газта, скоростната кутия, двигателят; но има само едно място, където завърташ ключа и всичко се включва и работи заедно. Така че въпреки че съзнанието е сложен процес, създаден чрез много структури и мрежи – ние може би сме намерили ключа.“ Буден, но в безсъзнание Контраинтуитивно, екипът на Кубеиси намерил, че загубата на съзнание на жената е свързано с увеличена синхрония от електрическа дейност – т.е. мозъчни вълни – във фронталните и париетални региони на мозъка, които участват в (създаването на) съзнанието. Въпреки че се смята, че различни зони от мозъка синхронизират дейност, за да свързват заедно различните аспекти на едно преживяване, прекалено много синхронизация изглежда, че е лошо нещо. Мозъкът не може да различи един аспект от друг, спирайки възникването на свързано преживяване. Тъй като подобни мозъчни вълни се случват по време на епилептичен припадък, екипът на Кубеиси сега планира да проучи дали нискочестотна стимулация на клауструма може, чрез шоково раздрусване, да ги върне към нормалното. „Дори може би си заслужава да се пробва с хора в минимално състояние на съзнанието“, казва той. „Може би бихме могли да пробваме да стимулираме този регион в опит да ги изкараме от това състояние.“ Анил Сет, който изучава съзнанието в Съсексския университет във Великобритания, предупреждава, че трябва да бъдем предпазливи, когато тълкуваме поведение само от един случай от практиката. На жената ѝ липсвала част от нейния хипокампус, който бил премахнат, за да се лекува нейната епилепсия, затова тя не представлява „нормален“ мозък, казва той. Въпреки това, той посочва, че интересното нещо на това изследване, е, че човекът все още бил буден. „Обикновено когато разглеждаме съзнателните състояния, ние разглеждаме будното състояние срещу съня или комата срещу вегетативното състояние, или безчувственото състояние.“ Повечето от тези състояния включват промени в будното състояние, както и на съзнанието, но не и този път, казва Сет. „Тъй че, въпреки че това е само едно изследване от практиката, то е потенциално много информативно относно какво се случва, когато селективно модулираш само съзнанието.“ „Франсис би бил щастлив до немай-къде“, казва Кох, на който жената на Крик казва, че на смъртния си одър Крик халюцинирал тема с Кох относно клауструма и неговата връзка със съзнанието. „В края на краищата, ако знаем как се създава съзнанието и кои части на мозъка са замесени, тогава ние можем да разберем кой го притежава и кой не“, казва Кох. „Дали го имат роботите? Ами ембрионите? Ами котките, кучетата или червеите? Това проучване е невероятно заинтригуващо, но то е една тухла в една голяма постройка на съзнанието, която се опитваме да построим.“ Източник: newscientist Превод: sixenius ==================================

Ще пусна няколко общи статии, съотносими към понятието СЪЗНАНИЕ, по пример който правят и някои други пишещи, в други раздели. Прицелил съм обща насоченост, защото повечето от пишещите сред форума тук нямат специализирана подготовка (както и самия автор на темата). За хората които търсят оригинални линкове - налични са, аз не се справям толкова добре с чуждите езици за да съм на ниво за адекватен прочит на научна сериозна литература. Смятам че и други колеги биха дали пуснали подобни текстове и за всеки любознателен би било от полза... ==================================== Съзнание | Физиология Съзнанието представлява състояние на мозъка, което се характеризира с правилна ориентация на индивида за време, място, както и за самия себе си. Човек в ясно съзнание знае какви са неговите усещания, мисли и действия, каква е собствената му връзка с околната среда. Съзнанието е необходимо за осъществяване на всички висши функции на нервната система. Основната му функция е да осигури най-добър текущ анализ на информацията от околната среда и миналия опит, както и да я направи достъпна за частите на мозъка, които вземат решение, планират и извършват волевите движения. Най-висшето ниво на съзнанието е самосъзнанието. То включва възможността на човек да разбира собствените си мисли, да прави самооценка, да разбира различието си от останалата част от обществото... Съзнанието е необходимо за сложната обработка на сетивната информация, която води до възникване на усещания, възприятия и възможност за разпознаване на обектите (включително и хора) в околната среда. За съзнателното възприемане на сетивната информация е необходимо: вниманието да бъде концентрирано и фокусирано върху информацията; текущата сетивна информация да се задържи в оперативната памет и да се свърже с миналия опит, съхранен в дълготрайната памет; сетивната информация да бъде свързана с контекста, времето и мястото; да се извърши оценка на значението на сетивната информация. Всичко това означава, че съзнателното възприемане на сетивната информация изисква активиране на сложна мрежа от мозъчни структури, които са свързани не само с непосредствената обработка на сетивната информация, но и с вниманието, паметта и емоциите. Ако не се активира цялата мрежа, информацията остава неосъзната. Съзнанието е необходимо и за регулация на волевите движения. Волевите движения се характеризират с целенасоченост, сложност, точност и пластичност. Знае се обаче, че много от волевите движения при многократното им повтаряне започват да се извършват автоматично, без участие на съзнанието. Това е една от важните прояви на обучението и представлява компонент на имплицитната памет. Такива автоматични движения са ритмичните движения в ежедневната дейност (ходене, дъвкане), движенията при редица спортове (бягане, плуване, каране на ски) и свиренето на музикални инструменти. Те се включват и прекратяват съзнателно, докато самото им извършване, което е поредица от стереотипни, повтарящи се движения, протича напълно автоматично. Съзнанието е невъзможно без поддържане на състояние на бодрост, за което основна роля имат дифузните модулаторни системи на ствола и неспецифичните ядра на таламуса. Те осигуряват такова ниво на възбудимост на коровите неврони, позволяващо им да взаимодействат помежду си и с другите мозъчни области по бърз и пластичен начин, което е необходимо условие за съзнателните функции. Все още не са известни неврофизиологичните основи на съзнанието. Има данни, че по време на редица съзнателни процеси като внимание, разпознаване, оперативна памет, се наблюдава синхронизирана (кохерентна) високочестотна (30-40 Hz) електрична активност в кората, записана на електроенцефалография. Синхронизацията може да се дължи на връзки в самата кора или на връзки между таламуса и кората. Установено е, че при много съзнателни дейности има синхронизация на високочестотна активност в специфични и неспецифични таламокортикални нервни мрежи. Предполага се, че съдържанието на съзнанието се определя от синхронизираната високочестотна активност в специфичните таламокортикани мрежи, докато синхронизираната активност в неспецифичните таламокортикални мрежи вероятно е необходима за временно свързване на всички неврони, обработващи информация за обекта на внимание, в едно функционално цяло. Приема се, че съществуват три нива на съзнание: ясно съзнание; намалено (нарушено съзнание); безсъзнание. Нарушеното съзнание има няколко степени, които се различават по вида и силата на стимулацията, необходими за поддържане на бодрото състояние, по възможността да се следват команди и да се извършват смислени движения. Най-добрият метод за оценка на нивото на съзнанието е скалата на Глазгоу. Пълна загуба на съзнанието има при синкоп, кома и дълбока обща анестезия. Синкопът е кратък период на загуба на съзнание, който се дължи на неакдекватно мозъчно кръвоснабдяване. Това състояние отзвучава след възстановяване на кръвообращението. Комата е продължителна загуба на съзнание, при която никаква стимулация не може да предизвика бодрост. Общата анестезия е контролиран период на загуба на съзнание, който възниква под действието на анестетика и отзвучава при преустановяване на въвеждането му. Всички форми на безсъзнание се характеризират с широко разпространена, бавновълнова синхронизирана активност в електроенцефалограмата и с намалена метаболитна активност на кората. =========== Мисля си че никому не е излишна поне обща синтезирана информация по някои аспекти на живота и човека. Особено за хора, които не са специализирали медицина или физиология, а все пак понятието СЪЗНАНИЕ, дори и във физиологичен аспект да е, все пак е нещо което резултира ... дори в писането по форуми. Допълнителни мотивацията ми да пусна това е, че доста се разискват множествените аспекти на понятието СЪЗНАНИЕ...

Е, да. Съгласен съм с това. Но понеже е въпрос към мен (поне по форма) - ще кажа че при мен нещата са по-различни - и като мотивация, като цели, значение... От друга страна, обаче "и на мен не ми се получава" - по-често отколкото ми се иска да е. Обаче рядко - понякога намирам неща, заради които си струва - и то написани от хора, именно по форуми. Е... - понякога... Редки зърна, сред многото информационна плява. От друга страна - аз се отнасям сериозно към писането - по принцип. Без значение къде, сред кое и какво. Все пак това е част от "даденото" ми време, наречено от мен "Живот". А към същия, аз имам сериозно отношение. Както вече стана въпрос в други раздели - съм нещо като "ненормалник" през погледа на мнозинството. Но това пък ми дава възможността да не се съобразявам с много от несъзнаваните и съзнателните форми на конвенции и рамки сред форума (и не само)...

доста животни са също социални, Дора. Исках да кажа с думите които вие цитирате - че бързата оценка "няма нищо правилно в думите ви' беше някак прибързана. Може би - именно от породилото се раздразнение, заради нещо си от по-горе споменаното "хората сме така устроени". Разбира се аз се тествах - като реакция, направих широк набор от допускания, дори в посоката на крайност - че съм в абсолютна самозаблуда... дори и повече от това. Разбира се, че се възползвах за да направя бързи преразглеждания, а и някои аспекти от думите ви бяха за мен доста полезни. В много от забележките си по-горе, вие описахте интересна информация. А и самото условие на комуникацията - през моите очи - е с тестово значение... Както вече споменах в други свои думи - високата точка от която мога да се оттласна и да направя отскок, ми дава възможността да скоча по-високо от "стената до която съм опрял..." Думите ви за мен са такава 'висока точка" и... вече ви благодарих за тях.

Тезата ви е разбираема за мен. От друга страна: Според мен - нищо от това не е нужно да се "прави". И с лекота, ако е налице осъзнаване - всичко това не е едно "неизменно цяло" а е въпрос на управление и подбор на внимание, концентрация, фокус... Аз, например, нямам такъв "ефект". Или и когато и да се появил е твърде слаб, за да бъде важен за мисловната работа. Дори вече не ми се налага да разходвам "усилия" за да го отделям и държа настрана от "замислянето"... Аз съм се учил на това и сегашното положение при мен може би е резултат от тия занимания. Дали ефектът... би бил "раздразнение" - не е еднозначно. За някой друг - може да е 'друг ефект". Може и въобще да няма такъв. Или и да има - да няма значение... Естествено е, че е налице разминаване в комуникационните сигнали. За мен, например, това е най-естествено нещо на света. Но точно за мен е странно защо това задължително и някак си да се счита за "норма" - е то да поражда "раздразнение". Нима е толкова трудно появяващите се емоционални реакции и импулси да бъдат овладяни и приоритетът да се задържи в когнитивното поле, като се постанови комуникацията единствено там. Или пък - да се управлява и насочва осъзнато както нивото на самата комуникация, така и да се развият умения за ориентация в "различна комуникационна среда". думите ми дотук се съотнасят и до този цитат - Дали думите на другия се вписват в това, което вече ни е известно... Това не е единствения подход. Налице са и други подходи, но се изисква да не се осланят на 'така, както сме устроени'. Възможни са и изменения дотолкова, че 'така, както сме устроени' да не бъде нито толкова важно, нито определящо. Защото, най-малкото - "така, както сме устроени", не е достатъчно за да намираме функционални решения на сложни конфликти и противоречния. Нещо повече - чрез схемата "правим нещо, защото така сме устроени" всъщност голяма част от конфликтите и противоречията се задълбочават, вместо да се решават...