ramus

може ли да запитам за смисъла на тия две понятия - прилики, разлики, пълнеж... Кое нещо е "подвиг" - точно? За кого е важно да го нарече така... и целта на тази "нужда"? За кого е важно - за "героите ли"... или за народа... или пък - раята? Кой герой се нарича "герой". Кой светец, се самонарича така? За кого е нужно да са налице идоли и икони, за кого е нужно да са налице идеали, в които да вярва. чрез които да живее, заради които да си проектира версия на битието сред която да намери липсващия си иначе без нея, смисъл, цел, посока, принадлежност...? Тъжното е... че зад идеализацията прозират напълно народни потребности от напълно народни щения и нужди. ":Героите" в цялата работа са само инструменти и нарисувани кукли които да се ползват за народни идеологични цели. И т.н. "почитания" са само парадна маска за едно толкова обикновено и простичко използване. същинските личности, с техните човешки терзания, падове, възходи, подвеждане, заблуждаване и прозиране, откриване, мотивация - си остават напълно непотребни и ненужни. И всъщност никой не се интересува от същинския човек, прикрито всичко удобно зад идолната маска. Без никакво значение е дали народа или раята ги оценявала, дали положително, дали не. И в двата случая никой не го интересува кои са били действителност. Отгоре на всичко - никога няма как да се разбере. За мен е лицемерие този театър. За идеолозите му - нужен, като всеки народен театър, дори, т.н. "празници". Същинския човек, който и да е бил... какъвто и да е бил - си минал и заминал. Направил нещо си... но идвал момента "дали някой щял да го оцени" и как, според кое, какво... За мен също така е липса на елементарно уважение самото отношение на идеализиране. Както и липса на самоуважение. Идеологията е проста патерица. толкова елементарна, но функционална, заради дисфункционалноста и дефицитите в "сакатите" които я ползват за постамент на битието си.

там е въпроса... че аз по отношение на идентичността си... съм решил въпроса генерално. И въобще не ме интересува какво, кое и защо "го искам". За нещо подобно ти нямаш шанс, така че въобще няма смисъл да го коментираме... няма и защо. А ти - да ти кажа ли къде е хитринката - ползваш го "така е устроен света" като оправдание от типа "всички сме така", така е редно, така е правилно, такова е положението - тва е, щото навсякъде е така. В този смисъл "ми повтаряш" нещо си, защото не разбираш въобще нито какво пиша, нито защо. Оттам идва и "повтарянето" - сигнал за зацикляне . Не ги разбираш нещата относно психичното, идентичността... Пропагандата... за теб е само до "чуждите", а своята пропаганда дори не си способен да се сетиш каква е. Чуждите работи много ги разбираш, макар да стига до общи приказки. Иначе - важното е че намираш мегдан и контекст за изразиш убежденията и личното си верую (което на всичкото отгоре дори не е "лично" ) . напъваш едната форма на идеология и ти е враг нейната пропаганда, виждаш си нужния за теб контраст. А твоите версии на същото - никакъв шанс. ------------- Толкова е скучна и повторяема пиесата с този дуален идеологичен театър, дето я разигравате непрекъснато по едни или други теми... И едни и същи хора, поредните "лагери", поредното дуене на личното и отрицание на "другото"... Чудя се дали не ви е омръзнало на самите вас...

И... ? - какво от това - някакъв тип 'основание' ли е - че е "навсякъде била така"... или е като оправдание от подрастващи - нашето е така, щото и на другите е такова... И... само между другото - кое му е толкова силното и важното на пропагандата... като тя е обикновен вид психична манипулация. Съвсем елементарна, между другото... И съвсем изменчива. По-горе се изреждат някои тактики за нейното манипулиране - при "освобождаването" как една версия на идеология, предлагаща идентичност, асимилира и дори подменя друга като нея. Това е т.н. "принцип на кукувицата". Идеята за подмяна и заблуда че е "свое" е стара колкото света и както става ясно от името - е свойствена и на други животински видове. В идеологичната обработка - това също е в ход, то е по принцип начин на заобикаляне на защитните рефлекси - да ги заблудиш кое всъщност "пазят" и така го "пазят" като "свое". Горепосочената тактика сработва чудесно, особено когато е налице "бяло поле" по отношение на стабилна идентичност на национална основа - по време, и след освобождението, тепърва се формира такава... И заради това е налице възползване на чуждите вече развити идеологии и възможностите и начините им за повлияване. Това не са стихийни процеси - това е чудесно изиграно, масирано и организирано внедрено, обмислено и детайлно отработено... Руската школа в идеологичната работа е най-добрата в целия свят... И това е така още времената през които московитите са се превърнали в 'славяни' и "руси"...

Без значение колко е "колко е модерно обществото", интелектуалното "развитие" как точно се съчетава с "избиране на партньор". За какво точно се стига до "избиране", Относно какво точно е "партньор"... Защото размерът на "врата и бицепса" определят не само "гените". в програмата на самката са записани прости алгоритми, които определят "избора й" - това е силния самец е по-вероятно да й осигури "сигурност" чрез защитаване на нейното поколение. А защо именно тази "сигурност" е важна : ) - ами защото по време когато тя забременява, ражда и се грижи за отглеждане на поколението, тя е в състояние на завишена физическа уязвимост, като отгоре на всичко, е нужно да опази и самото поколение. Заради това архетипната програма е извела еволюционно самеца да осигурява храна и защита на поколението. Това че същото е с неговите гени, повишава неговата мотивация и склонност да осигури... Асоциирането на самката с "дома" и "децата"... А на самеца - с осигуряването на прехраната и сигурността. В днешно време основните кодове на първосигналните архетипи са напълно функционални, но вече променени от днешните реалности, социални отражения и нови идеали. Например - заместването на физическото осигуряване на защита вече е изместено от "чичко паричко". Демонстрацията на мъжкарство при самеца вече е изместено в посока на материално благополучие и място в социалната йерархия (което си е съвсем същото както си е било в "джунглата" - просто само критериите и мерките според които то се определя, са различни)... Нуждата на самката от осигуряване на възможна сигурна територия, на която тя да реализира програмата "размножаване" - не се е променила с нищо. Трябва да се има и предвид нещо друго - в отношенията в семейството не са повлияни само от слоя САМЕЦ-САМКА. Вътрешните слоеве на психичното са доста преплетени. Моделите на поведение, които са готово програмирани, включват и по-общите несъзнателни слоеве на "РОДИТЕЛ-ДЕТЕ" с неговите подпрограми "майка-дъщеря", или "майка-син", както и моделите "баща-син, баща-дъщеря", освен моделът на "съпруг-съпруга". В този смисъл семейство и отношения в него се формират на база на сложно натрупване и непрестанна динамика на превключвания от горните модели... докато се стига до временно застопоряване и стабилизиране в избора на основна платформа. В същата посока е и "защо хубавите момичета" се влюбвали в "лоши момчета" - което като генерализирано обобщение няма никакво основание. Но в САМКАТА е само една от подпрограмите на ИДЕНТИФИКАЦИЯТА и модела ЖЕНА. Модела "МАЙКА" търси подходящ образ за реализация и често "партьора" е търсен за да задоволи адекватно изявата на точно този модел, с приоритет. Търсенето на подходящ субект, с черти не толкова на мъжественост и сила, колкото на уязвимост и слабости - за да се реализира "майчинската" версия... Всичко това са само съвсем малко фрагменти от общи принципни положения. Припознаването на някой по горното е грешка, защото с него аз задавам само основни насоки на разглеждане при анализа и синтеза на всичко това в една възможно по-широка картина.

Дали някой обърна внимание с каква лекота се ползват обобщителните форми "мъже" и "жени"... "момичета" и "момчета", "хубави" и "грозни" и "добри" и "лоши". Понеже стана въпрос за "инстинкти" - вижте сами колко простичко и естествено всички издават сигнали че са се 'разбрали' по отношение на тия обобщителни форми... а всъщност те са смислов и прагматичен абсурд и по същество те нищо не обобщават. Пак инстинктивен и атавистичен е корена на явлението - как "доброто" веднага се асоциира с "хубаво" и "умно". И обратното - лошото - с грозно и глупаво. Опитът по-горе да се вкара "лошото момче" като събирателен образ на "коравия мъжкар" не променя с нищо една толкова първосигнална територия и смешния опит да й се придаде рационален, логичен и интелектуален характер (да прилича на размишления) ЧОВЕК... е обобщително понятие, включващо огромен конгломерат от сложни натрупвания, с още по-сложна динамика помежду им. Пласта (или "етажа") САМЕЦ или САМКА е само един детайл от всички останали. Видовите архетипи задават оцеляването на вида. Част от тях се изразяват чрез обобщението "СОЦИАЛНИ ИНСТИНКТИ" - в тях е именно пласта "САМЕЦ-САМКА" чрез поведението и отношенията които те формират. Привличането на двата пола един към друг с възпроизводна функция... стои в основата на значителен брой форми които продължават да имат огромно значение за битието на ХОМО САПИЕНС. Но появата на ИНТЕЛЕКТА ( като резултиращо сборно проявление на комбиниране на младите зони на мозъка, тяхната форма на паралелизъм, възможности за усложняване на съпоставки, в допълнение към паметови операции с нарастваща степен на абстрактизиране) внася доста значително объркване в заварените работещи кодове и програми на биологичния ни вид. Пример за това твърдение са статистическите извадки за обратната корелация между интелектуално-изявени субекти и техните семейни и родителски функции (дори и общосоциални). Да не говорим че нарастването на значението на интелекта вече не може да бъде нито овладяно, нито спряно. Така, че... когато се говори за 'момичета' и "момчета", без значение дали "лоши и добри", "грозни или хубави" - когато става въпрос за привличания, предпочитания, влюбвания... не става въпрос за никакъв интелект, а за скрити от съзнанието психични кодове и програми, извиращи от първосигналните "слоеве" (пластове). И се "бъркат" кой слой, какво поведение предизвиква... и с какъв приоритет е, как влияе на "останалите пластове"... Опитите на това да се слагат интелектуални "покривала" и да се описват с логика, разум и рационалност... е най-малкото наивна, но те имат своето отново инстинктивно основание... Като съвсем бегла рефлексия и следствие от навлизането на ИНТЕЛЕКТА в конфликтиране със заварените от него функционални биологични видови програми, е и конфликта между ВЯРА и ПОЗНАНИЕ. В същия ред е и типичния конфликт - емоции-рациум...И още куп други като тях... Всички те се пораждат както в самите субекти в тяхната психична лична територия, така това преминава и в групови явления на същото, до най-големите социални мащаби. Именно от невъзможността за разбиране и вникване на влиянието и динамиката на "слоевете" се дължат масовите грешки и несъответствия в поведението, мотивацията и останалите психични явления и процеси, които пряко определят онова, дето го наричаме с думичката "БИТИЕ".

за да станат "варварите" на свой ред "цивилизовано общество"... и на свой ред да бъдат "пометени от следващите варвари"... И какво като "редицата общества и цивилизации са си заминали"... Няма устои, които да са вечни, за да се противопоставят на вечната изменчивост и преходност. това е обречена битка. няма да го има едно, друго... нямало го едно, изчезнало, появило се друго... Нито земята е единствена планета, нито слънцето е единствената звезда. Нито хората сме единствените живи същества... А и на земята едва ли са единствените живи същества. Появява се всичко. и на свой ред бива изместено - това е свойство на всичко сред вселената. А тия приказки за "домашното семейно огнище" и културните цивилизационни устои са за "неустойчивите" охтики, и ехо от облъчването с готовите сугестивни шаблони - за несъзнателни маймунки. В този смисъл няма нито едно живо същество, което толкова силно да драматизира своята преходност - както е ХОМО (сапиенс). Той е превърнал преходността в свой враг и зъл демон едновременно... В психично отношение всяко усещане за твърдост и вменяването на нещо културно в идентичността - е само временно. Колкото да се извършат етапните процеси по израстването и развитието. Естеството е да се следва векторът на измененията, защото той се явява нещо като "вечен локомотив". Който не може, стопира някъде сред етапите си и зацикля сред вкопчванията си. Това се отнася какво в чисто личен психичен план, така и в колективен. Всичко е пропито от изменчивостта. Смешен и наивен е опита на ХОМО да е бесзсмъртен. Това не му е от "сапиенса", а точно от маймунката в него. Дори удължаването на живота е проблем за измененията и развитието, защото тия двете са в тясна корелация помежду си.

а дали не можем да намерим паралел за това още в римската империя и сред "римския гражданин" ? Колеги, не изпадайте толкова в патоса на депресията, апокалипсис може да е всеки миг, по линия на толкова много други причини... Това, за което говорите вече е ставало много пъти в историята на ХОМО... а същия вид все още го има. Не смесвайте вида с формите му на съществуване, но така или иначе - и формите и вида, планетата, условията на нея... дори вселената - са преходни. Ние с вас, дето пишем тук - също. . Мястото дето пишем, начина по който пишем и комуникираме, онова което комуникираме... контекста сред който го правим - всичките тия са преходни. Както ги е имало, така и ще ги няма. Това се отнася до всичко и никъде в това няма драма (освен за тия, за които драмата е нужна).

кое точно... (общество) - дето е обречено? Обществата се менят, културите се менят, моралът се сменя, обществените отношения и формите им... "Семейството" не е неизменна форма на съжителство дори като основна културна клетка - имало е култури по историята и глобуса, с други форми на колективни съжителства и отношения. Между другото - има "други форми" и сега - на някои места по планетата... Всичко това... както и което и да е друго - са преходни, а не вечни или абсолютни. Нито са границите на света или вселената. Разбираема и съвсем човешка е позицията ти, но рационалността в нея е победена от (пред)убежденията ти. Смисъла на традициите и повторението им - като символ на битката с непреходността - е съвсем ограничен... Страхът от изменение и смяна на ценности, издава неспособност за адаптация и реакцията от нея е - отричане на всяка промяна, до проекции за апокалипсис, щом се случи промяната.

краят на едно... е начало на друго. Справка - РИМска империя. Т.н. "общочовешки ценности" не са това, което са, щом е възможно да се 'разклатят'. Същото е с "моралните устои"... а най-малкото - "семейните традиции". Всичко това е на път да се смени с други форми и проявления. А хората които са белязани с 'тия форми' тръпнат защото нямат възможността да се проектират в "последващото" и на тях им изглежда абсурдно, неморално, крайно и разиграват театъра на апокалипсиса, който им подхвърлят отвътре несъзнателните им психични защити... Всъщност - е просто, защото принципът е елементарен - нарича се общо 'преходност'... всичко е преходно, но на много хора непрекъснато им се иска да не е така, защото самите те са "прихванали и вкопчили подбрани вменени положения" за принадлежност и идентичност. И им се иска "да пребъдат", като обявяват за "вечни" тия свои "котви"... Вечни - ама надали Всъщност е съвсем просто... и съвсем човешко.

Може би е трудно да се овладее различаването - кога нещо е толкова силно желано, че изглежда на "обяснимо". Кога нещо е толкова силно нужно да е обяснимо? Толкова нужно - че започва да се бърка с фантазно. Физическите хипотези, са просто... хипотези относно физиката. Но не и за психиката. Твърде бързо настоявате че сте изнамерили "всичкото"... и заради същото сте си направили 'своя версия' на това 'всичко', само и само да бъде обяснимо и обясняемо. Не разбирате нищо от психичния свят. Това не е никаква хипотеза, нито ми е предположение. Вие продължавате да изписвате че НИЩО не разбирате относно съдържанието на понятието ОТРАЖЕНИЕ, в психичния му смисъл. Това че "нечие обяснение обяснява процес или явление" никога НЕ Е ПРОЦЕСА ИЛИ ЯВЛЕНИЕТО, а си остава само обяснение. Обяснения за явления и процеси - много. Обяснители - също. Но никое обяснение НЕ ДАВА повече или по-малко шанс обяснението да става 'обективна реалност'. Ако е налице хипотеза за обяснение на света... и в същата не стои самият обясняващ субект - в нещо като "знаменател в уравнението" - на обяснението липсва точно ОПРЕДЕЛЯЩОТО спрямо адекватност в резултата. БЕз СУБЕКТА и неговата роля, никое обяснение не би възниквало, не би съществувало, не би се породило... Когато Обясняващия субект не разбира че той всъщност креатира и определя обяснението, той още не е узрял да схване че всичко тръгва от самия него и в него е отговорността - и за истината и заблудата (си). ОБЯСНЕНИЯТА никога не са ОБЯСНЕНОТО без значение за каквито и да са експерименти, те се нуждаят от интерпретация. Без нея те нямат смисъл. Вече ви написах - най-слабото звено в хипотезата (ви) е опита ви да я насочите към обяснение на психичните явления и процеси. А най-слабата страна на хипотезата ви... е че не осъзнавате че тя е отражение на самия вас. Това, разбира се, принципно се отнася до всяка... хипотеза, идея, мисъл... Но относно физиката експерименталния момент е твърде масов, твърде публичен, твърде изработван. Докато относно ПСИХИЧНОТО... нищо от горното не става. Не става и вашата хипотеза, нито математика, не става каквото и да е от всичко това. А и... основния недостатък е че ви липсва комплексен подход. Него - нито ще го намерите в популярни статии, нито в учебници, нито във сводките на ЦЕРН... Не се мъчете над "хипотези" които хем обясняват психичния свят, хем и физичния. В общ смисъл вашето е нещо като "синдрома на "всичка-джията". Вече ви споменах че и на последното форумно събиране, на което не само аз присъствах, беше и още един "всичка-джия". Той също имаше подадена заявка за патент и изобретение преди много години, написал (според него) научен труд, носеше 5 екземпляра да ги оставил "който поискал да прочете за истината"... Останалите сами видяха, чуха. Аз познавах човека индиректно още от изворите.ком. Именно там той се беше заел да изписва идеята си за "четвъртичния закон" на мястото на "дуалните противоположности". Той също настояваше че е обяснил всичко сред вселената, човека, психиката... По принцип всеки човек има своите търсения, защото отвътре го "бодат" разни негови си фиксации. Няколко пъти вие самия настоявахте писмено нещо много просто "... на мен ми стига че хипотезата ми дава обясненията за живота, света, човека..." (цитирам по смисъл). Хванат сте в собствения си капан, чудесно го поддържате и самия вие сте и Капана, и Уловения - в психичната вселена това не е парадокс. Въобще "там" е нещо много подобно на "реалността на Алиса"... А вие нямате никакъв шанс да боравите с парадокси, светът ви е подреден и всичко извън тази му подредба за вас е "хаос и бъркотия" - демек "абсурд". Ако бяхте останали само в лоното на "физиката", щеше да е по-добре за илюзията "истината я знам, защото съм намерил обясненията за света". Но в психичното... просто си нямате идея колко е дълбоко блатото в което сте нагазили. Никаква идея!

вие фабулирате доста свободно и... твърде произволно. Аз, разбира се, не познавам т.н. "хипотеза". Но вече няколко пъти ви "хващам" в сериозни недоразумения относно психичния свят. В този смисъл, вече съм написал, каквото е било нужно. Ако сте го чели - добре. Ако не сте - пак добре. Т.н. "психично време" няма отношение относно "физическото време". Когато се осъзнава дадено явление, скоростта на процесите зависят от твърде много фактори - всички в "реагиращия" и "осъзнаващия". мигът на осъзнаване... няма как да се измери. Разбира се че е налице "закъснение", но ако е до "скорост на сработване" са налице твърде "бързи реакции" в несъзнателните полета на инстинктивното. Това е и техния смисъл. Докато - сложната обработка на информация от висшите когнитивни дялове, е от комплексен характер - със сложен комбинативен набор от четене от памет, каскадни съпоставки, символни и абстрактни обработки от качествен характер... Няма как да стане "бързо" и няма защо да е такова. Само за груба аналогия - когато днешните суперкомпютърни системи се задават "задачи" при които алгоритмите се извличат на базата на самата обработка, и това е усложнено до огромни степени... и се нарича общо и грубо "дълбоко обучение" (с елементи на самообучение) - това също не става "светкавично". Всичко това търпи изменения, нараства с опита, ако са налице и дадености... - и при човешкия мозък, и при изчислителните системи. Паралелните типове информационно процесиране тепърва се задават и откриват, тепърва се създава и нужният софтуер за "дълбок паралелизъм" на всички нива на обработка... и т.н. Описанието ви на "отражение", всъщност касае мнемонични процеси - т.е. - запис и извличане на информация. Тия двете, нямат никакъв фактически еквивалент, освен че просто имат зависимост... Но същата имат всички процеси в психичното - поради това общото описание и аналогия за него е "комплексна система". От друга страна процесите на 'запомняне" и "припомняне', в горното описание... не знам как сте решили че са 'такива'. Отгоре на всичко - дори имате обяснение... Кое кое предхожда - обяснението или обясненото?... За мен, твърде произволно постулирате главно защото сте решили да прилагате обяснителната си система към психични процеси, но всъщност нямате и елементарна представа какво се обобщава с понятието ОТРАЖЕНИЕ. Което е съвсем естествено, защото прочитането на обща литература относно психологията... или пък следенето на популярните статии сред интернет... нямат връзка със забълбоченото отношение и разбиране относно психичната вселена. Много напирате да сте обединили физичната вселена, с психичната такава. Непрекъснатото позоваване на "хипотезата"... е малко... как да кажа - твърде самонадеяно. Вие сте единствения който решава че същата обяснява всичко, сред всичко... И за нея всичко е обединено и единно. Това, разбира се е ваше право и си е ваша работа, но честите "включвания' относно психични процеси, през призмата на "хипотезата" (ви)... са твърде ограничени по ниво и разбиране, до напълно погрешни,

има основание, така поднесено. Но... и в психичната система от отражения са налице "взаимодействия" от комплексен характер. А и по същия начин - "взаимодействието също е нужно да се "възприеме"... иначе - то си остава "несъществуващо"... А всичко това не "ФИЗИЧЕСКИЯ РЕАЛ"... От друга страна - самото отражение възниква от въздействие с физически реал (макар че - не само) и така се формират и натрупват отраженията... Има и други аналогии, които са естествени и неизбежни. Както и тия съждения имат значителни проблеми, защото са фрагментирани, а въпроса за психичното отражение е изключително сложен... Може би най-сложното явление сред вселената. В този смисъл наричат психичното поле също "вселена"... В психичното поле ролята на "гравитация" и "сили" ... са вече процесии явления от друг характер, всичко е относително и условно, сложно съставно, с безкраен брой обратни връзки... Или - в психично отражение - "възприемам, отразявам - следователно съществувам, осъзнавайки това си съждение" Искам да отбележа един важен детайл от летящата популярна фраза на Декарт - става въпрос че "МИСЛЯ, следователно СЪЩЕСТВУВАМ" - е израз на процеси по осъзнаването на психичен субект. Защото фразата не е "МИСЛЕНЕТО е задължително основание за СЪЩЕСТВУВАНЕ"... Изречена в първо лице единствено число - става въпрос за белег за осъзнаване на всеки субект, за ситуиране сред неговите размишления, е това да стигне до рефлексията си за себе си. Именно ниво на натрупване в такава (авто)рефлексия, се стига до явлението "осъзнаване". Включително в тази връзка е по-общото понятие "СЪЗНАНИЕ"...

Но и когато е "доказано" - пак го наричат 'теория' (доказаното е фрагмент от теорията, тъй като тя се явява синтез от сложно множество подредени и систематизирани твърдения, описания, взаимодействия, отношения и връзки). Така че - във физиката точно - и установеното и 'доказаното', и неустановеното - си съжителстват без никакъв проблем, в една теория, или различни теории, или хипотези. Никой теоретичен физик не се занимава с "истинаТА". Колкото до "ИСТОРИЯТА" - аз вече написах на други места - думичката ИСТОРИЯ, в народния си смисъл, носи идеологично значение. Оттам са и пристрастията и задължителното нужно "оцветяване" - заради значението и ролята й за формиране и поддържане на една остаряла версия на "национални идентичности". Тази роля е на път да се промени, защото са вече пречка за вектора към глобализация, който ще промени и ролята и значението на "националните идентичности" към формиране на "глобални такива". Разбира се, това среща сериозната съпротива на "вече формираните", а и ролята на огромната инерция и натрупванията й, е доста значима. Не е точно така в съдържанието на думичката ИСТОРИЯ - за хората на науката. Там се прави всичко възможно да се 'отцедят' пристрастията. Работи се с хипотези, предположения... все пак историческите събития са комплексно-динамични. Нужното за всеки потребен, се съставя от фрагменти и съответствено на тая нужда "интерпретации и подбор" на тия фрагменти. НО... когато е налице дисонанс между научни положения и народни (национални интереси и потребности) се създава и поддържа нужната на народа идеология. Същото сложно се преплита в образователната система... Там именно се и задава "идеологическия характер", защото все пак ролята на образователната система е да подготвя и създава версиите на социални идентичности и те да се свеждат до обучаемите - особено в началните образователни нива. Дракането по темите по история... обикновено не е относно по науката история. Проблемът сред всяко дракане и спорове е явлението "пристрастие", но за него са в сила психически особености и се оформя и проявява от психични процеси и явления... (а не исторически ... макар че все пак в психично отношение думичката "история" (отминалото и неговите отпечатъци) имат съвсем друга роля, значение и функции... и влияние ) . В тази връзка е и характерна корелация - за конкретен субект, в чисто психично отношение, ролята и значението на неговото "отминало" е точно колкото е и важността на колективните версии на същото - вече в колективен план и мащаб. Нужното "минало" се нагажда за да се решават дисонансите от моментното "сега". Националните пристрастия - са израз на същото, но вече в колективен план. Проблемите стават значими, когато достатъчно количество дисониращи си "национални идентичности" влизат в преки взаимодействия едни на други. Динамиката на тия, е един от факторите, които задават и формират днешната "политика". В този смисъл - сегашното и историческото "време" силно си взамодействат - всяко отминало "сега" по неговите отпечатъци, става "минало"... и "история"... Всеки миг.

истината... не е това, което е. Думичка... която в науката няма смисъла и значението на окончателност, крайност и абсолютност... по принцип в нещото, наречено НАУКА няма нищо сериозно, по отношение на думичката "истина". идея, догадка, предположение, хипотеза или теория... - никъде сред тия няма "ИСТИНА". Въобще - ЧОВЕК на ПОЗНАНИЕТО е този, който израства този етапен житейски синдром - нуждата от "едната, крайната и окончателна истина". Времената на този тип идеализъм и моноспектакъл, отпаднаха още с идването на ренесанса. Оттогава непрекъснато някой, някъде се опитва да връща - към "едната кристална истина"... но всеки път е по-неуспешно и повече нетрайно. в днешно време твърде малко "острови" на едната кристална истина, останаха по глобала. Идеологически е чудесно да се вярва и живее чрез едното, с едното, около единното... Обаче векторът на съвремието посочва друга посока. Разбира се, че твърде много хора живеят с някаква представа за абстракта "НАРОД". Но като че ли - и времената на "НАРОД" като едно монолитно цяло и еднаквост... вече отдавна са отминали. Консерватизма и инерцията на която той е основан, вероятно са нещо чудесно. Но той е нещо като "фризер" - в него са замразени мъртъвци... Както вече посочих по-горе - "нашата истина" не е "истина"... а е "нашата версия на сговор", направена за удобство, имаща временен и преходен характер (докато трае ползата). После живота подава поредното изменение на условията (което не може да бъде пренебрегнато чрез представите и идеите от фризера) и идва ред на ползата от нова истина и отпадането на ползата от "старата"... Воюващите и тия с "каузите" се усещат измамени. Други милеят за 'миналото' и си се кланят на "замръзналите мумии във фризера на времето"... За тия, за които "едната сговорна истина" е била в основите на идентичността - за тях каквато и да е редакция на тия основи... е абсурдна и си я бранят със зъби и нокти... и дори с "научни словесни еквилибристики". за справка - "темата за склонността към потвърждение"...

и "други' не е написал - примерно религиозните последователи... Въобще - идейно-представни системи за просто описание на света, подаващи нужното изживяване за потребителите си, са явления които са съвпровождащи цялата история и култури навсякъде по географията на глобуса на Хомо сапиенс. И досега. Но без тия явления животът не би бил същия... защото те правят света шарен. А за рационалните индивиди - колкото е по-шарен е света и хората, са по-възможни за изследване, съпоставки, анализ и... опознаване и осмисляне. Именно по линията на рационалните индивиди, идва и доста странен парадокс - най-трудното е да се открие личното присъствие и влияние на хилядите възможни плетки, втъкани в несъзнателното сред всеки от нас. защото всички ги носим в себе си и те се вплитат в твърде ранните ни несъзнателни години от живота, чрез непрекъснатото социално облъчване и предлагане - понякога направо натрапливо.... Лесно е да се каже :"тия, ония..." но доколко и дали самия Назоваващ не се самоизвежда спрямо една такава "идеологично-представна житейска патеричка", за да може от себе си да скрие надълбоко неговата лична версия на същото... Защото е факт, че всеки, който е ползвал патерички от този вид, чудесно ги крие от себе си и на него въобще не му изглежда илюзорна, не е критичен към нея, за него тя е ясна, точна, последователна... само защото чрез нея той се е научил още от твърде ранна възраст да получава толкова нужната му доза сигурност... и - принадлежност ( с нея - идентичност ) . Искам да напомня на тия, "дето им е толкова ясно, и са толкова сигурни в правотата си" - че по доста теми във форума, явления като тия, за които става въпрос в тия ми думи - са навсякъде сред пишещите. Те са навсякъде и във виртуала и извън него, защото са сраснали със самото социално битие, със всяка идентичност и идентификация.

Трябва ли...? Вие пример ли ми дадохте - като "направихте разлика", не че не зададох въпрос, но умело го прескочихте... От друга страна - благи съвети В духа на стадното заиграване в темата. въх, наистина ли? Добре че все пак не са 133... Може, ама надали. Да... всичко е ясно - отвсякъде. А сценката на загриженост за малко да ме просълзи от умиление Забавлението в темата с акцент на рамус няма как да покрие празнината, колеги. И със забавление и без него - безсилието и липсата пак ще си останат същите. Академичните ви пълнежи нямат никакъв шанс и Склонности - като тия в темите или живота ви, няма значение дали ще са на игри или ще са войни - целта, смисъла, значението, механизмите - са си все едни и същи. Извеждането на темата като витрина на стадни заигравки... ви поставя редом до маймунското сред всеки от нас. Просто му сваляте интелигентните дрешки и блесва в неподправения му блясък. В този смисъл - Оглеждащия се в личното или колективно огледало - няма значение дали му изглежда че е цар или интелектуалец - без дрехите той си остава "играеща гола маймунка". Д. Морис разглежда един от аспектите на човека, точно както би ги видял един "извънземен зоолог" - безпристрастно, систематично и аналитично наблюдавани и изследвани. "Когнитивната наука" прави същото - но не само до сексуалността в поведението, а в много по-широк план. "Склонността за потвърждение" в заглавието на темата, е точната витрина как "голата маймунка" е навсякъде и сред всеки, в мига когато й паднат "воалите с които маймунките взаимно си играят на интелигентни" и остава каквато си е.

------------- Ако "личните ми възприятия" довеждаха до тия твърде Нелични резултати, каквито са в темата - дали са толкова "лични"? А и... вие да не би да имате ясна разделителна линия между личното и "обективно" възприятие... Вие примерно твърдите че имате 'друго възприятие' на всичко, което се изнася в темата - но - според вас самата - тази разлика идва ли защото вие имате "обективно възприятие" или е просто заради наличие на 'вашето лично възприятие'? Ако последното е "отговор" - то тогава кое прави разликата и значенията между различните 'лични възприятия'... От друга страна - вие имате предвид "лична интерпретация" , а не "възприятие"... но това е само предположение - като сред останалия контекст... Но буди недоумение следното: С толкова произволно нагласяне на пълнеж на понятията всеки може да си напише каквото си иска и да претендира за абсолютна правилност, вярност и дори обективност. Ако му е толкова важно - воала... Заглавието на тази тема касае именно това.

За какво ми е - аз си я имам. А и отношението ми към моята идентичност и процесите по идентификация е твърде различно от същото при останалите тук... Да поясня че "имената" по-горе ги внесох с ироничен подтекст, в реален план те въобще не са ми нужни. Посочих с тях само че който има проблеми с идентификацията в индивидуален план, за него тя е още във фазата на груповата й определеност. Един от белезите за това е нуждата от модели сред всякакъв план - от възприятие, до отражение, вкл. и мислене, представност, дори начин за логическо боравене. Явлението "отношението към авторитет" е просто малка част от нуждата от модели и задава съвсем показно тяхната важност. Ученето в същата фаза се превръща в намиране и подбиране на модели по които да се подражава... запомнянето на информация и нейното припомняне и боравене с нея - стигат до лимита си на комбинаторика, но не да се генерира индивидуален критичен поглед и самостоятелно независимо извеждане, търсене,творчество. В същата фаза ученето довежда до имитиране на наученото и вживяване че като е научено то е плод на житейски опит и е оръжие за справяне с житейските проблеми и конфликти, за адаптация... И дотам - наученото става модел за света, взима се наготово - цяла образователна система е призвана не да подава адекватни на изменението на живота информация, а готови тухли и цели блокове с психични "лего-елементи". В голямата си степен - направо сглобени, защото по-голямата част от ползвателите точно така им е нужна... ------ Продължаването на поддържането на фокуса на пишещите в някой си рамус, е само една гола реактивност. И тя е с типичния си характерен лимит. И израз на пълното безсилие за разбиране за какво се съотнасят казусите на темата. А тия казуси касаят ВСЕКИ човек, всеки субект. Особено - че с тях добива изразност принадлежността на даден субект към етапа на своето психично развитие. Самата основа на темата и дълбочината на проблемите, които тя поставя, не интересува въобще няколкото пишещи, и те просто си спамят, като образуват групирания по признака на ползата. Задължителният за групирането общ елемент, е избора на дразнител за да дава общ вектор за реакция спрямо него. Това е стаден рефлекс, една от проявите на социалните базови инстинкти. И това са хора с изведена напред непрекъсната силна заявка за интелигентност, с характерните елементи на настояване, декларативност и периодичните напори на "вятъра" за всичките тия. Всичко това е елементарно и твърде предсказуемо. за същите то наистина е хоризонта на вселената им. Склонността на потвърждаване тук се проявява в няколко плана, но най-характерният е от вида "онова, което мога, което знам, което мисля, е онова, което съм" и главния стремеж е то да се представи като "осъзнат избор" и да се придаде на личния лимит ролята на обективно ограничение, да се сложи сред вселенски и обективни принципи и дори концепция. По този начин личните лимити спират да създават 'дразнене' че "аз съм лош, не ми достига, не съм достатъчно умен, мислещ - така е логично, естествено и... нормално. Никой друг не е умен, нито мислещ (повече от мен/нас) - защото "това е невъзможно" и се дъвчи "природата, законите, вселената, психиката... там бил лимита. Достатъчно било само да се осъзнава... те границите винаги си били там, защо да не живеем спокойно и кротко... и все в същия вече толкова повторяем план, който е толкова важен за същите негови изразители. От друга страна - понеже е очевидно че определени субекти проявяват различност спрямо общата маса и тя намира конкретно изражение, те се признават като "авторитети", идеализират се и се поставят в социума именно като идеализирания си образ. Това дава възможност да се приеме спокойно и без дисонанса "че някой е повече от мен/нас"... Обратния вариант е - просто да си призная пред себе си че "не ми достига"... но това е напълно абсурдно, излизат някои стари положения, които.. веднага стартират типични и първосигнални програми - реакциите на компенсация, заради невъзможността на тази "абсурдност". УСЛОВНО - в социума, като цяло, нуждите и потребностите задават и процесите и динамиката, вида и нивото на отношенията. Когато при достатъчен брой психични субекти, всичко условно изразено дотук е налице, възникват групови форми за неговия обмен между тях, включително и дефицитите и компенсацията им. Така обаче се реализира и тяхната илюзия за обективност - защото когато моят дефицит го усещам и в "този до мен", напълно по детски удобно генерализирам че това е "вселенски закон" и става удобно за всеки в резонирането помежду им. Ползата за АЗ/НИЕ от това генерализиране довежда същото да се изведе до много широки граници с колективни взаимни усилия. По този начин става и основание за конвенция помежду им - именно заради ползата. ---- СКЛОННОСТТА КЪМ ПОТВЪРЖДЕНИЕ е само фрагмент от далеч по-комплексните прояви на базова инстинктивна подложка, която важност и приоритет е напълно неприемлива за нейните изразители. И всичко това, в темата и текстовете, в когнитивната наука, се представя само като "склонност". Но всъщност - за субектите които имат етапни блокажи, главно в емоционален план, същата "склонност" непрекъснато се превръща в БИТКА - за потвърждение, дори до "война". И тя става твърде ожесточена, защото... това е част от всички описани условно етапни процеси, явления, зависимости и рефлексията им в поведението и когницията. В някакъв смисъл емоционалните блокажи в детските възрасти, нанасят паметови отпечатъци от негативни изживявания. Те са с изключително сложен характер, защото се наслагват, изменят с всяко припомняне, което се превръща в преживяване на отпечатъка ... По този начин, повторяемостта задава блокажи и стопира емоционалното израстване към следващи етапи. Появата на интелектуалните възможности и тяхното оформяне и стабилизиране се появява в нищото - без нужната стабилизирана и израсната емоционална подложка и това подава сложна картина на възникване на вътрешни конфликти от типа "емоционално-интелектуално". Интелекта, по принцип, сред всеки човек съвсем очевидно идва след достатъчни възрастови натрупвания и напълно естствено - много след емоционалните определящи инстинктивизми. Но въпроса е - че когато при емоционалния свят не се достигне до зрялост и твърде много конфликтни положения останат нерешени, това задава цялото битие занапред. ---- "Природата" и евоцията е програмирала в човека неговите базови инстинкти. Принципите им задължително са да са опростени - и във възприятие и в отражение. защото е било нужно да сработват бързо - все пак от това е зависило оцеляването. Моделите на базовите инстинкти се прехвърлят в по-високите нива на когнитивност - идващи в последствие с израстването. От ниските и основни дялове, минават само алгоритмите, но те са достатъчни за да оформят "инстинктивността". Един от общите принципи, с израз и проява в базовите инстинкти, изключително характерен и лесен за извеждане, е явлението "ПОВТОРЕНИЕ". Елементи и взаимодействия, които не намират нужната зрелост в динамиката си за да станат преходни, се задейства съвсем естествен импулс към повторението им. Повторението допълнително е елемент, който има изключително сложен характер и в определени етапни процеси е много нужнен и важен. Но именно - като преход и метод към решение и преодоляване на зациклянето. Ако това не се намери - се "повтаря" докато не се реши и отработи. ---- В темата всичко това се опримерява чудесно от няколко твърде характерни представители и изразители. Дори когато им се обясни, очевидно че "толкова настояваната интелигентност, не е в състояние да повлияе нито на поведение, нито на възприятие". От друга страна - парадокса е, че от същите се декларира точно обратното. Но неспособността за адекватна рефлексия е само фрагмент и лакмус на защитните процеси, демонстрирани твърде очевидно от няколкото им изразители в темата.

така, такаааа... Ехо, от публиката - вие да не би да се потвърдихте - за пореден път? Браво бе - велики сте, можете го - ганкиното. Ми да опитаме да принесем и Айнщайн в тая тема. Защо не и БОР, Галилей..., Нютон. Няма проблем и за Аристотел, Демокрит. А защо не Бах, Моцарт, Стравински, ДаВинчи... Йехова, Гаутама... друг филанкишиев - за патерички... Изборът е голям - витрината пълна... Досега никой не е успял да напълни липсата. Колкото повече напира празното отвътре - толкова повече напира страстта към компенсации на дефицита... Колеги, груповата ви динамика е толкова стадна и толкова първобитна... че е скучна. Предсказуеми до тягост. Да бяхте извикали в темата и ПАВЛОВ... или по-скоро "подопитното му куче" - далеч по-уместно е отколкото Декарт.

Никаква връзка с темата. Разбира се. Намесването в темата на Декарт беше една обикновена хрумка някъде сред умо-въртежите и мътеницата на човек, който няма и досега никаква представа нито къде пише, нито за какво. (справка - "боливуд" ). И много моля публиката да си вземе очила, преди да се качва на сцената - сбъркали сте представлението ... и сте само публика. Когато нещо липсва отвътре, няма как да се запълни със заместители, макар че явлението в заглавието на темата е израз точно на това. Именно и заради същото - да се стремиш да потвърдиш, нищо не означава, освен че нищо не разбираш. И не те интересува нещо да го разбираш, а само да си си "прав" - в собствените очи... в очите на единомислещите... Игричките със "сложните понятия" са твърде наивни - нямате никакъв шанс - от публиката. Дори и да се хванете групово на хоро и да играете ганкиното, а музиката и представлението са като за танго. И дружно да опявате пристрастията си, нищо от всичкия този маскарад няма да промени това че липсва и разбиране и няма как то въобще да се появи - нито по темата, нито какво се случва във вас, нито идея какво да направите за да го преодолеете. Хоровото пеене само покрива тия, дето дори и глас нямат, но са заслушани в магията на "общата музика" и се припознават че са велики певци. А нямат идея дори за 'диригента', нито за композитора на песента... Безсилието от по-горе споменаха че имало компромисно решение - наричало се "отминаване". Опааа - дори собствените думички са само за плява и нямат пълнеж, нито стойност - защото нямат покритие. Никакво! а и то затова са "такива думички" - само докато се чешат сърбежите и се лети с метлите

Шляпате си ги думичките и се леят някак си... просто така - за спорта и за участието. Пък и нали минават за 'мнение'... И какъв пример е това - какво общо има тук Декарт? Даже и не със същия, а с трудовете. И не точно с размислите на въпросния, а с това, което потребителите на същото са си го направили... щото им било за основа. Какво общо имаха тук коментарите за 'не било за дискусия нещо си, защото никой не смеел да го направи, защото Декарт го бил измислил"... Как смее някой да дискутира нещо си... щото Декарт още го бил изрекъл. И какво като - въпросния въобще е бил едно божество и в неговите размисли няма грешки, няма заблуди, няма недоумици... И... да не би Декарт да не е бил повлиян от "склонността към потвърждение"? А дали не бихте намерили и примери за същото в обявените за ИКОНИ сред която и да е наука... Отгоре към всичко това казусът с ДЕКАРТ вие въобще прочетохте ли уместността с която си го изсмука от пръстите колегата. Същия, който не направи нито една уместна вметка и вместо това просто си напираше към единственото с което живее в своята си лична приказка. Без всякаква връзка на темата с ДЕКАРТ - по същество. както и между другото и в импровизирания ви пример. Нещо друго, вашите думи са - "...били вредни..." (във връзка с двата типа дуално поставени от вас "склонности"). И - между другото ако не забелязвате, но да ви напомня, че никой не нарича тия явления смислово "вредни". Никъде в никой материал или от моите коментари. Но вие го наричате. И това показва начина ви на цялостно възприятие и позиция от какво и откъде произходжат и последното може да се заключи че имате НЕсериозно отношение към казусите които се разглеждат тук. И целта на включванията ви въобще не е внимателното и задълбочено отношение, а съвсем други мотиви ви "движат метлата". И си личи. Играта с дуалности някак си за някого тук е като състезание по наддумване. защото когато на някого не е ясно нещо, като няма време, желание и капацитет да се изясни - тогава го отминава. Но самата вие - ето че не го отминавате. Много държите да напишете мнението си без да имате нито компетенцията, нито дори да се опитате да вникнете какво всъщност се говори тук. Налетяхте просто заради колегата в нея, и след провокацията ми към "фенките му". И точно като него се заприплъзвате по повърхността - главно чрез общи вдъхновителни фрази ... за "светлото бъдеще и далечните хоризонти". А той - заради лимитите си реши че ще запълва некомпетентността си с онова, което "баба си знае и тва си говори" и с безкрайните повторения и настоявяния. ОТМИНАВАНЕТО не е никакво "вървене напред". то е само един показател докъде е лимита на някого. То е един рационален похват, проявен от здравия разум - все пак да си дадеш ясна сметка за собствените си ограничения, а не да ги представяте за 'природни' "вселенски" и още води от девет кладенеца, само и само да не са ваши собствени лимити. Това са ЛИЧНИ ОГРАНИЧЕНИЯ - просто ги приемате за такива и поемате отговорност, като рационален човек, за тях - - Това води към изясняване и постановяване. Но е и личностен, характеров, въпрос на комплекси и наследства... и какво ли още не. Рационалното отношение към личните ограничения, включват фактора ВРЕМЕ - тогава когато е засечено ограничението. Но ако е налице потенциал и качества - това се оставя за подходящи условия и когато дойде възможността - се използва за да се вниква в тия ограничения, с цел - евентуалното им преодоляване... Това издава организирано, осъзнато и зряло отношение - и това е отношението на разумен индивид към битието си. Академичните философски митове за психиката, са просто като всички други философски упражнения по абстракции. Няма никакъв проблем да се вкара ДЕКАРТ в мелачката на прагматичните и когнитивни анализи, но не си заслужава. Ако днес някой не може да изведе нещо, което някой си друг го бил направил преди толкова векове и само ще бъде ползван за патерици и лични защити по надприказване... Направо закъде е тръгнал света, ако не беше ДЕКАРТ да си напише размислите за тия, дето си нямат свои. Припевите за "лимита на природата" и бълбукането относно "вегетативната НС" са остарели - налице са способи за изменения на пулса и кръвното налягане. Аз открих някои от тях още през ученическите си години. Не е никаква енигма и с лекота го ползвам и досега. Още през 19 век, се представят на медицинска основа експериментите за самовъздействие чрез 'обратна връзка', основана на много стари идеи за възможностите за човека за контрол...

кое точно - че не го разбирам така написано

Вие не сте в състояние да ми "кажете" каквото и да било и то да е сериозно. Нямате ниво, нямате компетенция, нямате качества и дадености. Вие сте човек от съвсем друго време и то е обречено на преходността, както и да въртите задължителните си оправдания и обяснения. Нямате никакъв шанс да се справите с това, а пък ви е проблем. Непрекъснатото ви напрягане да си говорите и да ползвате ника ми за своите си фикции, е без всякакво значение за мен. Повторенията на каквото и да е говорят простичко за две неща - изчерпване на ситуацията, и изчерпване на повтарящия да реши конкретен проблем и да продължава с неговото решение, към други решения. Една стъпка - да води към следваща. Повторението е стъпване на място или направо спиране на "краченето". Ползвам ви в темата само за пример - диалог с вас не е възможен, все едно че го пиша на празна стена, вие си карате сляпо и лунатично. Кривите ви огледала по прочита си ми ги представяте като мое написано и си говорите с ваши си образи. Бълнувате си вашите си брътвежи, щото дори нямате куража да си отворите сам тема, където й е мястото и си лудувате на воля из целия форум, безогледно по теми и раздели. С празни приказки, говорени от празни пишещи ги, не ми се занимава. Не ми остава време да поема отговорност за тях в живота си и просто не ме интересува нищо от това. Това са ми последните думички към вашият ник. Неадекватните и психично нестабилните хора не са обект на общуването ми, защото стават още по-нестабилни и неадекватни. Вие сте типичният пример за това. За да не се налага да го повтарям повече, реализирам простичкия комуникативен похват "игнор". Софтуерът на форума дава допълнително улеснение и само с две кликвания и преставам да виждам вашият ник и всяко написано от него. Успех, макар че натам накъдето се пързаляте, ви очаква само обратното. Но пък... това си е вашият избор.

Ирониите вероятно са чудесен защитен похват, извеждайки колко пишещи непрекъснато го опитват, като мека и приемлива форма на израз на негативизъм. За обект на тия иронии ставам чудесно, защото през моя ник се внася дисонанса и инстинктивно се разпознавам като дразнител... и също така инстинктивно се реагира спрямо същия. И това е вече повторяем елемент. И дори и така - не помага да се осъзнае и става повторяема мотивация за писането. За мен - вече всеки вече се изказа... с какви ли не похвати, изрази, нарицателни и диагнози - задължително научни, разбира се. Но и виждам че "научността" веднага отпада особено когато става въпрос за базови психични защитни механизми... Имам съмнения че внимателно сте обмислили какво точно сте написали. А и бликащото негативно отношение няма как да ви го позволи - не се отнася само до вас, това е програмиран механизъм и той е реализиран да сработва далеч преди въобще да е възможно да се прояви и формира интелект и висша когнитивна дейност. Няма ли някой който да осмисли какво точно е написано и да не му се породят тия реактивизми? Няма ли някой който поне да се е сетил какви неща се случват в него самия, какви са проблемите, какви са казусите, какви могат да са решенията им? Досега се водеше че някой си рамус си плямпа брътвежите си, някакъв си единак, и смахнат индивидуалист, дето само се пъне да е интересен... или от няколкото вече клиширани образи и обясненията им през всеки един. Това беше твърде удобен начин на интерпретация, защото идва бързо и лесно. Но в текста се оказа че и други хора могат да прозрат за сериозността на въпроси като тоя - за "склонностите". Изписани са, дори в загатваща форма, твърде обрано, но достатъчно ясно. И с лекота мога да ги развия, а и съм го правил достатъчно сред няколкото теми в които пиша за това. Правя го от години... защото за мен това са огромни проблеми очакващи решенията ми, поради спецификата на това на което съм посветил битието си. Не че е задължително за всеки да е така и народните форуми нямат дори и претенции... но виж - науката и учените... тва вече е друго. Особено с ползването на истина и обективност и настояването на същите... но в главно лични контексти за ползване. И че е чудесно как като ги пуснах като отделна тема (когнитивните грешки и логически заблуди)... доста хора ги зачетоха... но никой не коментира нищо... НИЩИЧКО. Изглежда това е "похвата, наречен 'отминаване'" Всичко се било знаело, всички им било ясно, това или онова, какво било... Обаче няма досега в темата нито един сериозен анализ, който да носи следите на самоанализ. НИТО ЕДИН!!! Вместо това - се чете какъв и какъв не бил рамус, общи аналогии и абстракции, изнамиране на странични незначителни казуси, авторът на горното колко бил заблуден... В други теми и по дежурните стандартни препирни тук-там някой да подхвърли "какви било една или друга заблуда" - главно с цитиране, с латинските думички и буквички. нали затова е цитирането и готовото - да се поднесе да се ползва. Е - вижда се че само се ползва, но като се взима наготово не се осмисля. А нещо повече - не се осмисля, защото е твърде неудобно за инерцията и автоматизмите с които дежурно се живее. Защо смятам че не се осмисля - защото няма коментар, който да не се основава или да не съдържа една или няколко от описаните в отделната тема и по толкова сайтове и "..педии", за една от които се касае в тази тема. Само една - но е част от толкова сериозни и дълбоки процеси... които са твърде неудобни за личните религии с които живеят мнозинството от коментиращите. Нито един в темата след пускането на втория материал от мен, не направи дори опит да не стартира защитната си схема и попадна в повторяемостта "рамус е... и не е". Като че казусът е на рамус - ама не е негов, той е всеобщ и е при всеки пишещ или четящ... Проблемите на заблудите и грешките са всеобщи, те са човешки. На фона на това непрекъснатото позоваване на научност, истина и обективизъм - е нелепа. Става въпрос точно за пишещите... а не просто общо и безлично някак си. Какви претенции тогава въобще можете смислено да предпоставите и защо са ви толкова настояванията и препирането... и с тия безсолни иронизми? В този контекст е твърде наивно да се приеме за сериозно тезата че... 'просто отминаването било решението..." Дори - "в повечето случаи именно отминаването давало новия хоризонт...който бил пък свързан с движение напред". Отвъд това да изглеждат логически свързани, смислово и прагматично тия думи са чудесен начин за "автопортрет на реагиращия". В допълнение на това - самата авторка на тия думи... ситуативно не изглежда да е "отминала"... по пътя си към хоризонт някакъв си. Изглежда че на пътя към това спасително "отминаване" е застанал някакъв си... рамус, който вече толкова етикети и нарицателни, диагнози и отношение си спечели... То - как да го отмине човек, след като само бръмчи и пречи на "движещите се напред, да вървят към хоризонтите им". Питам се - "чии хоризонти и какво точно значи "напред"... Щото "напред и назад" - са нищонезначещи дуализми и това им позволява твърде произволно да се ползват, за всякакви щения и цели. Но не и смислени, и не по същество. Не и рационални. И ако все пак рамус не разбира и е твърде тъп и заблуден фантазьор, то все още същия не е прочел за "това напред". Защото идеологическите призиви и вдъхновителни думи са чудесни, но празнотата им от смисъл личи главно по това кога и в какъв момент точно са призвани да се ползват. ====== Така - ще бликат ли още от творческите напъни по отношение на рамус като все пак да напомня - че в някои диагнози и нарицателни, интелигентните пишещи, които ги създават, си противоречат. Ако е нужно да се направи една тема за рамус, да си напише всеки, да се разберете и помежду си... - концентрирано, организирано и... научно, разбира се. Да стане ясно какъв е рамус, от какво е болен, какви заблуди има и ... всичко останало дето толкова ви напира в тази посока. Нито един досега не се намери който да не се повлече по нанадолнището на "склонността си към ПОТВЪРЖДАВАНЕ"... Нито един. За какво е тогава "четенето и знаенето" и това "че било ясно на всички". За какво е ученето и репликациите му, след като дори за "научилите го" то няма никаква практическа стойност, въпреки че не е нещо отвлечено, като идеите на тоя или оня, дали преди 1500 години някой бил погледнал надясно или победил във война с някои си. Това касае без изключение всеки човек, всеки миг, всяка стъпка в битието му. Това касае всяко 'знаене' , всяко действие, всяка мисъл. На всички - без изключение. И конкретно - същото касае и това дето сега в този миг го четете и интерпретирате, същото касае дали ще пишете или не, и какво и кое ще е написаното. Същото касае и всички пораждания, мотиви, образи, идеи... от това, което се случва всеки миг в главите ни. Това не са фантазиите или измислиците на един или друг. Най-малкото - на рамус, някой си. казуси като тия придружават човечеството още откакто у малцина е възникнала възможността да ги осъзнаят и да се налага да ги преодоляват... затова са потърсили начини за изследването на механизмите, на процесите, на явленията... в опитването да се повлияе на това и да се заобиколят ограниченията... За какви "отминавания" въобще може да става въпрос... и как въобще смислен и интелигентен човек може да напише подобно нещо... и да претендира че има идея за сложността на явлението и процесите по които пише. Зад всичко човешко стои всеки от нас. Всеки!

да, да... спокойно. Няма проблем. Не се вълнувайте толкова, защото бълнувате и халюцинирате при четене и интерпретация. Късничък час е и трябва по-спокойно и всичко ще е наред... А и няма нужда от повторения и научни манифестации и парадиране. Винаги това, винаги онова, употреби на абсолютни изрази, а предишните думички всичко ви беше мирно, тихо, кротко... и спокойно си живеете. Мнооооого спокойно. Браво на вас! Няма нужда от непрекъснато зацикляне по това какъв бил рамус, толкова ли е трудно да се овладеете и да си пишете за философия там, където й е мястото. Това е чудесна наука, философите са чудесни хора, умни, мъдри, мили и добри... Вие - също. И форумът е чудесен, ако е нужно да ви помогна да намерим заедно раздела с теми за философия... Така, че защо мирно тихо и кротко не направите и своя тема, свое заглавие и съжденията си по нея. Ако ви затруднява технически... ще ви съдействам. Ако имате проблем с моето съдействие - друг ще съдейства... но в тази тема още не можете да разберете че сте в грешка. Упоритостта е чудесно и полезно качество, но когато е по грешния начин, в грешно място и чрез грешни средства и посока... става израз на манийност. Ако пък тази форма ви носи нещо положително, напишете си на воля каквото е нужно, да ви олекне, да спадне напрежението... Рамус носи на всякакво писане, етикети, сюжети, нарицателни и диагнози... Така, че - излейте душата, ако е нужно същия рамус ще потвърди всяка ваша дума и така - ето го раят и ще сте щастлив и доволен. Ако и така не става... вие кажете ваше предложение за решение на казуса. Но това, което става до момента ви излага и компрометира и като човек, и като когнитивни способности. Изборът е ваш, дано настъпи все пак някакъв момент на проясняване и да вникнете какво всъщност се случва - то си е само във ваша полза. За мен е най-лесно просто да игнорирам написаното - все едно че го няма. Но това би било израз на неуважение, поне в моите очи. И все пак - ако вие сам нямате възможност да промяна, за да спра да съм ви емоционален и когнитивен дразнител, просто ще прескачам всичко написано от вас. Така че... средства има, вие държите избора и решението.