ramus

следващия "етап" е да отпадне въобще вярването - не бог, или чорапеното чудовище, дядо коледа или "универсалната сила". Не до един обект за вярване, или друг... Когато не се взимат основанията в психичното, изглежда че вярата се определя от обекта за вярване, защото чрез него тя се проявява. Но внимателния анализ показва обратното - зад всички обекти за вярване, има един общ механизъм. Ако отпадне един обект за вярване, другите нейни обекти не се повлияват. Ако отпадне друг обект за вярване - на негово място ще дойде заместител - на принципа "клин - клина, но винаги да има клин". Така, че - следващия етап е... Но... "дотогава" има твърде много "време"...

това че "има нещо над хората'' е започнало още от пещерите. Може и - от преди това. Не че някой може да каже, не и че е толкова важно. И досега срещам често хора, дето... още не не могат да го израснат. И то доста хора. И според тях - "абе... има нещо си там, някъде"... дето ако не е ТО(й) нас нямаше да ни има. Но знае ли човек - защо да не е обратното, след като има основания да се предположи? Хората може да ги има... или няма, ама заедно с тях ще го няма и бог и още хиляди от другите "съпътстващи". Вече след пещерите, идва ред да измисли и въдвори ВЕчността - все човешко производно си е. Тя Вечността, дори "не знае че я има", ако го няма човека... както и вселена, пространство, време, свобода, ценност - вече от употреба толкова хора свикват че значението на думата има обективно отражение. Вселената не е чувала за философия, или физика, биология... , а е време да я научим, да знае че някакви си човеци имат претенции че познават какво е и "отвъд тях". Но става малко странно - същите човеци постулират за 'бог' някакъв си, а всъщност са в голяма степен невежи (и нехаещи) какво се случва в тях самите.

това е ново за мен. Щом това е "основната цел" - ок. И все пак - остава едно съмнение в мен - не знаех че "науката имала цели". Че тя е някакъв тип субект и има цели, посоки, мотиви... Демек - тя си е субект, достатъчно самостоятелен и обособен и си има "свой живот", цели, битие... Досега смятах че науката е само проявление на целите на човешките същества, но не знаех че тя има "своя цел"

демек - "такъв път" винаги има, но когато го няма, значи че причината е че "ние не можем да го проследим". Това е чудесен и удобен начин за разглеждане. В най-общ смисъл в постулирането на Аби относно казуса - щом има взаимодействие има материя (от някакъв вид) - не е трудно да се схванат основанията. Но има и полеви взаимодействия - изглежда и те са материя - от някакъв вид. Разбира се, че при подходящи стъкмистики и игра с понятия и смисли, относителности и условности - всичко може да се докара . Само да е от полза нечия.

ако се следва... което и да е подбрано или комбинациите им, може да се стигне до всяко удобно твърдение. За "учения" - написах въпроса с уловка - спрямо евентуален прочит. Аз попитах за "учения", а не за "науки" някакви си. Винаги за мен субекта е определящ. Без учен(и) не би имало "наука". Както е и за морала, етиката, законите, правото - всичко се върти около човешкото битие и начина по който човешките същества екзистират.

никога не са били обективни. Дори сред рамките на самите общества и култури в макро мащаб, или на идеологически конкретики сред микрогрупи - тия "ценности" се изменят, дори до степен на взаимноизключващи се. Морала, етиката, естетиката, законите, правилата са начините да се внесе ред в груповия живот, като тия се ползват за регулацията на отношенията на всички нива. В някакъв смисъл - те са патериците на социалното битие. В този смисъл - никъде не постулирам за обективност. Тук има хора с антропологични знания, поне като заявка. Но и да не са те - та социума е нещо, сред което живеем всички, толкова ли да е скрит за иначе научния взор? Къде е отношението на учения към битието, живота, процесите, явленията - от човешки характер...

но това е фактическото обобщение на социалните процеси по принцип. А иначе - религиозната позиция за света, живота и човека - нямат никакви проблеми - за нищо. Продължава усилено казуса с доказване на теза, чрез изключване и отричане на антитезата. Но след като върши толкова добра работа...

По-интелигентен - според кое мерило... или критерий? Да не би да са решавали тестовете за И.Кю - шегувам се, но и решилите тестовете с висок резултат определят някои психични умения, качества и дадености, но това е нищо в сравнение с общия план. Ако позволиш да вметна нещо откровено - за мен е несериозно позоваването като аргумент от рода "името дали щяло да остане в историята...". И между другото в историята са останали имена, от далеч не толкова интелигентни носители. Няма как в една тема, която и да е тя, да не се засягат всякакви други казуси - това означава че по принцип се разглежда в широк план. Но в него, за да е адекватно, би трябвало да са налице опит и умения за синтез. И - най-пожелателното от всичко, си остава извеждането на собствено критично мислене, с внимателен и систематичен контрол за решаване проблема с пристрастията... Разбираемо е защо се предпочита винаги и толкова масово, всеки да предлага позиция, максимално близка до социалните модели на същото. Лесно е да се позовеш на "историята", на утвърденото, на написаното, на приетите за авторитети и имена на величия, на приетото като модели за правилност, истини. Но всичко това е далеч от самостоятелното критично мислене, твърде далеч. Работата и позоваването на готови схеми, шаблони, модели - идващи накуп през социалните канали - не е никакво индивидуално постижение. Това е просто следване, ползване и репликация, каквито по принцип са типичните социални личностни роли. Разбира се - като гледам колко лесно се докачат толкова хора, трябва да слагам навсякъде че "всичко това е света през моя поглед"...

твърде широко се оказва влиянието на религиозните убеждения сред модераторския състав. Все пак сайта е с научна насоченост. Твърдението че Религиозните символи съдържали "огромна символика"... Особено частта - "защото вниквали в човешката природа"... е малко... как да кажа. Има си възрастови етапи, които сякаш не могат да се изживеят и израснат. Говоря за "психичния им аспект". И само за протокола - не бих участвал в дискусия от религиозен характер. Това няма нищо общо с мен, нито с това, което изразявам. Не е заради лично отношение, а е от безпредметност - за мен и за евентуалния друг участник. Предварителните постановки, и силната им доза вкопчване в тях пораждат само и единствено пристрастие, а това няма нищо общо с целта заради която давам от времето си за да пиша тук.

Мдааа - съвсем съответствено. Добре, благодаря за "успеха" Основните философски термини, добре че само вие ги разбирате. Между другото - пак същото утвърждение имат и сред всяка друга идеология - например, християните смятат, че другите просто не ги разбират достатъчно, колкото те смятат за себе си и несъгласието идва от неразбирането и незнаенето. Това е типично социален и личностен мит, с чиято стратегия всеки обяснява защо при "другия" нещата не са такива, каквито са за него. И така защитава вярването си ( и слетия с него образ на базова идентичност). Използвам го като пример за ролята на интерпретацията сред всяка идеология, като задаваща магнита и очертаваща "ползата". Защото примера тук е съвсем очевиден. Колегата не просто ми казва че "не разбирам" нещо - а нещо точно определено - сред точния си философски контекст от интерпретация. Там е въпроса, че извън същия този контекст, двете понятия отпадат твърде безславно. И те се държат именно на нуждата и ползата, която подават на толкова големия набор от позлватели на готовото. Но в когнитивен и фактически план, двете понятия имат проблем - защото и двете се пораждат от СУБЕКТА. Без субект/и, за когото да се отнесат, без субекти, които да ги породят и отразят никои абстракции нямат никаква стойност и значение. Съвсем никаква. Това се отнася и до всичко друго - като например - самата философия. Вселената едва ли знае, може или мисли и за нея "философията" да има каквото и да е значение. И това е съвсем просто заключение - философията е човешко производно, породено от хората, изградено от тях, за техните цели, в тяхна полза, в името на техни нужди и потребности... Планетата Земя не би се интересувала въобще от философия, нито дали е обективна или субективна - това има значение само за отразяващо психично явление, наречено общо и твърде неточно "съзнание". Дали е ясно "кой го е нарекъл така", кой му придава значение, за кого се отнася, с какви цели и задачи... Да се живее сред приказка, вероятно е чудесно, прави живота приемлив, след като са налице проблеми от адаптивен характер. Вероятно - прави и лесно да се отразява битието. Ползите са ясни - въпроса е, че заедно с тях идва ограничението. А става въпрос за наука, която някои вярват че е друга дума за "ПОЗНАНИЕ", ама не е. Но това е за други теми, вие си имате вашето си, така, че... така или иначе ще си остане, както си е.

Колеги, обобщено, само щтрихи, само насочващо, за хората които взимат която и да е идеология насериозно. Няма шанс да има адекватност твърде атавистичното вярване, че в религиите като християнската примерно, е налице някаква изключителна версия на човешко познание, с изключителен познавателен характер, плод на изключителни умове и ментални гении. Това няма как да е рационално осмислен акт. Това идва само от "ранни години" на приемане и оттогава някак си не се допуска да се "побутне". За мен - богословието няма как да съдържа висша форма на възприятие на света, живота, човека и вселената. Твърде е ограничен капацитета, възможностите... и то защото - е твърде ограничен "извора". Писмено слово от характера на новия завет е твърде наивно да се смята, че съдържа в себе си някакви изключителни нива на мистерии или огромна доза когнитивен човешки опит. Не че и за "стария завет/ тора" не се отнася. Изместени от периметъра на предварителната си система от постулати и нужни условия, среда, особености, тия писмени четива са имали съвсем друго предназначение. Ползвам това за конкретика, но с него е същото и спрямо която и да е друга социална идеология - предпочитанието да се ползва писмен източник, който да изиграе ролята на сърцевина, на "пилон" около който да се хванат всички нуждаещи се в общ колективен танц, няма как да има сложен и дълбок познавателен извор. Това е съвсем рациоинален извод и поне според мен - съвсем очевиден.

Ами, именно това, например, е пристрастие. В случая има толкова много други варианти и от тях тръгват съвсем различни линии на задаване и отражение. Но ти избираш точно определен и вече няколко поста се очертава ясна линия от тия насоки. Останалото се клишира и окастря, само и само това да остане и да се укрепи.

подготовка?... да - за точната "цел". За да се задържа модела на интерпретация, се гледа вече не да се репликират думичките и суровата информация, а нужния модел и схема на интерпретацията им. Всяка идеология първо задава думички, а след това самата идеология се крие в подбраното НУЖНО ИНТЕРПРЕТИРАНЕ. Винаги в името на полза - от личен или колективен характер - това няма значение. ПОЛЗАТА, винаги ползата. Идеологията на "науката" (пиша го преднамерено в кавички) има същия уклон в себе си. Именно манифестирането на ползата - непосредствената полза или обещаната чрез описание на проекция и условия... но това е единствения начин да се привлече нужния "мат'рял" - напълно несъзнателно и инстинктивно се задава сигнала, и привличаните по съответствие, му резонират с тенденция към "нов вариант на социално съзвучие". Разбираш ли, Дора - продължението ти всъщност показва че много добре разбираш, защото обобщението ти е съвсем адекватно и точно. Твърде много хора забравят и са принудени да са слепи за простичкото обобщение - че когато се употребява дори понятието ФАКТ, в него отдавна се има предвид "договорените интерпретация и значение".

Мога да посоча само относително, а и е явно - след като за света сред който живея и отразявам, бог въобще не ми е необходим. Но и посочените изброени са само малка част от мотивите и причините. Има и по-дълбоки такива от психичен характер, но не виждам смисъл допълнително да задълбавам. И без това не се вижда някой да чете внимателно и задълбочено. Тук се предпочита т.н. "лек прочит", с развлекателен характер и като за такъв е важен девиза "без напрежение". маняна-маняна, айляк... в надграждането си на "пловдивската висота" на същото, с глагола "бича айляк"...

от кого - да се изтълкуват? И - след става въпрос за интерпретация - то вече словата спират да имат значение, а то се измества от варианта за интерпретиране. Между другото - не само в религията е така, а и сред всяка друга социална идеология. В последователите на "науката" - също.

Понякога натиска проявен в импулс да се утвърди нужното, направо заслепява. Сигурен ли сте че прочетохте какво точно сте написали, защото има смислови парадокси, при това очевидни и твърде открити. И отново - само и само накрая да се представи отрицанието. Не е сериозно... и това е най-малкото. Разбира се - това е само според мен. Дори сред вашите собствени думи силно размихте толкова нужната граница между обективно и субективно. Като намесихте отражението и самия субект... Заради това той винаги се изключва, защото силно усложнява вече толкова удобно нагласената договорена дуална двойка - обект и субект. Кашата която сте описали е доста произволна импровизация. И то главната причина е - че се опитвате отново за задържите дуалния си модел, като в него съвсем ясно е, че трети елемент е напълно излишен и дори несъвместим. Ами да - несъвместим е. Няма как да има "трето" в дуална двойка. И то не заради модела, а заради тоя, дето е избрал това да ползва.

Но това е направено за вашата нужда - съвсем точно. От вас, за вашите цели, смисли, мотиви и ценности - това са сложен микс. Нали е толкова очевидно че вие заявявате кое какво е, защото така ви е нужно да го постановите - и точно затова е избора на този вариант на изразяване. Никога не бих се заел да 'поправям заблудите на някого' това е най-малкото неетичен акт, не е коректно, не е уважително. Не само това - а е и вредно за носителя на тия заблуди, защото за него - те не са такива. Щом са му нужни, това е, което му трябва. Ако беше му нужно нещо друго, щеше да го изрази. Моята задача е само да опитам да посоча, за някаква друга възможност за гледна точка - защото пристрастието задължително "фиксира" зона и изключва всички останали зони и периметри за отражение. Това е и големия му проблем и негативно (относително) значение в познавателен план; Заради това, сериозните хора, които вникват достатъчно, се опитват да намират начини за справяне на самия проблем... Вие по-горе в думите си, залагате известна относителност, заради която бих вметнал само някои насоки. Не го правя само за да дразня някого, а защото казуса е наистина доста сложен и за неговото изчерпателно извеждане са нужни други условия и контекст... а и би станало доста пространно. В случая - виждането си за "голям проблем" е неадекватно. Да, голям е проблема, но въобще не е в посока на изказа и изразеното. Сега ще направя опита да разкрия какво за мен означава "дълбочина" по този въпрос, а дали ще имате търпението и достатъчния когнитивен опит и умения с абстрактни понятия, вече не зависи от мен. И така - всяко човешко отражение е уникално. Защото се формира от уникален набор от огромен брой променливи. Но това не води до "всеки е своята вселена и всеки живее и умира без връзка с която и да е друга такава". Всъщност в социалния живот, социалните инстинкти служат за приближаването на отраженията, защото по принцип взаимните рефлексии в колективните взаимодействия, резултират в тази посока. Още с раждането на всеки нов социален член, груповото му обкръжение и социализирането му сред него, създава условия за "насока за формиране" на неговата вътрешна вселена да е спрямо вече груповия модел и схема. Ето така се поражда уеднаквяването на "вътрешните вселени". Това не е въпрос на солипсизма и въпросната идейна постановка е доста елементарна и е главно от умотворителен характер. В теоретичен план, всяко социално битие се определя от взаимна договорка в своите членове - кое какво ще е как ще е, как ще се нарича, изразява, докъде, доколко... В практически смисъл, това не е ДОГОВОР - а при възпитанието направо се формира "шаблона" в който новия член е нужно да влезне, като несъзнателен "отговор" на исканото от него. В този смисъл никой от вас, четящите тук, няма как да си "спомня" дали и кога се е "съгласил" на договора. А и всяка конвенция, по принцип, отново се определя от представата за ползи, на всяка от неговите страни. Всеки човек влиза в социалната уеднаквяваща среда, без да има възможност за избор, защото на нивото на което започва всичко, това е наивно да се твърди. Възможността за осмисляне, вникване, предполага преди всичко когнитивен потенциал, личен опит, широта на възприятия и отражения, мислене, представност... Всички тия идват в значително по-късна възраст и винаги след като "вече социалния шаблон е запълнен" и вече се участва в сделката и тя е завъртяла вече "колелото на личното битие". Всички тия процеси са в зоната на несъзнаваното. В първите месеци от съществуването си след раждането всичко това тече инстинктивно.... И само като леко допълнение, ще посоча че е налице "връзка" с етап от израстването (психичното), който в социума се нарича общо "тийн". В него е твърде характерно именно бунтарския уклон, защото (пак принципно, общо) в него подрастващия вече долавя мащаба на уеднаквяването, отговорностите и ролите, които са му отредени. Много характерен е този период за всеки човек, защото в него се формират голяма част от последващите му етапи. бунта към завареното, в което вече си включен, дори вкопчен, е чисто инстинктивен и при всяка личност, протича различно, като зависи от огромен брой променливи фактори и условия, които никога не е възможно да се повторят. А и не е нужно. Ще спра дотук, темата е огромна и нямам възможност тук да изразя нещо повече от малки фрагменти. Не е и нужно да е повече - това е нещо, през което е нужно всеки да премине сам. А не да се учи или заимства. Не да се бъбри по форуми или на раздумки. Това не може да се следва - това е път чрез аспект в човека, който общо се нарича ИНДИВИДУАЛЕН - нещо с което се раждаме всички, но твърде рано той бива подтиснат чрез социалния натиск към уеднаквяване. Когато дойде време индивидуалния аспект да започне да се проявява, това е вече в изградена предварително конструкция и завардена територия... И сред психичното поле на всеки човек се поражда сложен базов дисонанс - на много дълбоко ниво....

Секта - непризната религия - не. Неподходяща спрямо основен канон на която и да е идеология. Няма идеология, която да не се разроява и дроби. Всички идеологии, при появата си стъпват на предишни такива, и се борят за привличане на повече последователи, чрез отрицание на "другите версии". Между другото - всеки човек прави в живота си същото - идва на този свят сред вече "заета от другите територия" и се бори за да отцепи са себе си своя такава. За тази цел той прави всичко възможно, и това е част от неговото израстване , формиране , етапи на самоопределяне... Всички тия процеси са сложно-отражателни и са психично определени - техните корени, динамика, механизми - са в зоната на психичното. И това се отнася до всеки човек - без изключение

сред такава представа за нещата... има проблеми, и то твърде много несходства. И описанието не се съотнася до фактология и резултати от задълбочени наблюдения... а са просто начина по който някой му е нужно да се подпира в празнините между неговите изградени вече опори. Всички пунктове в това описание са относителни и така изразени са погрешни. Да не говорим и за продължаване на играта на логика, с "ползване като аргумент за нужното на субекта, отрицанието на другия вариант - пак дуализъм в действие: Представата как е при лудите как щяло да бъде при "другия вариант" издиша отвсякъде, и се представя изкривено, опростено и пристрастно, само и само накрая да се завърши с утвърждение на предварителното постановено. Пиша всичко това, не за да поражда нечие лично отношение, защото мое такова няма налице. Пиша го защото всички толкова са свикнали с пристрастието и неговите проявления, и че са станали норма, естественост - и с това - невидими сякаш несъществуват. А са проблем - поне за сериозните хора, когато се отнася до сериозни неща, когато е нужно да се поема отговорности ... Пристрастието и вярването са само две думички, в основата на които стои едно общо явление. Религията не е единственото проявление на психичния феномен "ВЯРВАМ". И проблема е, че като не се познават нещата в дълбочина и широта и ... сякаш не съществуват.

Те това е дуализма сред всичко... Това патериците вероятно са вездесъщи... Третото - ОТРАЗИТЕЛЯ им, защото само според него са налице - и обекта и субекта. Той ги създава, дели, въвежда критериите, по начина, по който са му съответни да ги ползва. Всичко тръгва от него, направено е за него... за неговите цели, потребности, нужди. Колеги, защо толкова сте погълнати от заучения дуализъм, а той е твърде беден за ползване. Разбираемо е, че е удобен и подава яснота... А и се учи, запомня... и след това формира "мислене"... И - нека се ползва, но защо толкова остават само в него и това за тях става края на света (им)? Щях да кажа и по отношение на "съществуването"... дали, кое нещо го "има или няма"... И доказателствата ... но при положение че няма нужната предварителна платформа няма как да се разисква сериозно, и не виждам нужда само да се жужи.

Всъщност - може. Но това е тема на други дебати и раздели.

разбираем е смисълът в описаното. Без да изглежда като заяждане - аргументите за "всички могат да го видят (дървото) са малко как да кажа - несъстоятелни и търпят по всички линии сериозен критичен анализ. Въобще - досега никой никога не е направил ясно и еднозначно разграничение, просто защото - такова няма. Само относителни разлики, най-често дуални едно спрямо друго и едното чрез другото... Иначе - за определено ниво на четящи - е съвсем адекватно по смисъл и изказ. Въпроса е - като се задълбае и почват да се губят иначе толкова добре подчертаните контури, които са... всъщност доста условни. Това не е проблем, стига да се осмислят заедно с относителността си и по този начин смисъла и значението им са познавателен инструмент. Докато - ако се приемат крайно и абсолютно, тук вече започва вярата...

Не го смятам, не съм го и написал. Въобще - аз никъде не абсолютизирам толкова еднозначно-дуално. Тия логически дуалистики, особено с "оставащото след отрицание на другото" са малко не като за учени хора - поне според мен. За мен е възможно въобще да нямам мнение, и да го заемам относително и условно спрямо конкретиката и контекста на общуване или практика, отколкото "да ми е скромно". Аз лично - не виждам как мнение може да е скромно. А и защо да е? За мен, например скромността не е нищо ценно. само да посоча отново че е чудесен пример за двоен стандарт и толкова очевидно разминаване - и отново заради пристрастие. Нуждата да нещо опорно да се огради с псевдологически и веднага се различават двата слоя - нужната стъкмистика - за да се завърти около вече предпоставеното. Какво имам предвид? - Там е работата, че ти нямаш как да имаш познание за ИСУС. Както и че - откъм фактология и чиста информация - ти няма как да разбираш Исус някой си. Ти никога няма да го срещнеш, няма да имаш ясна и точна идея кой какво е имал предвид, дори и всичко, което си приел за истинско , да се е случило според описанието. А то няма как да е. Имаш информация, но тя е предположителна, но и знание да е - то също няма как да е ПОЗНАНИЕ. И в цитата става доста явно разминаването - всъщност ти сякаш описваш себе си - защото накрая - "лесно е да си вярващ". Точно в това е работата, но някак ти се разминава да го съотнесеш към себе си. Освен това - някак си "съм го разбирал" - е в минало време. Да не би сега да го разбираш по друг начин. Освен това - писанията са написани спрямо друг исторически и културен контекст, за други времена, хора, нрави, бит и... контекста от микса на всичко това. Да допълним и че - исус не е написал нищо от това, което се вярва за него. Разваления телефон, кой на кого, как и защо го бил написал, дали го е написал той, кога и как, според кого, кое и какво - като цели и смисли, подбуди и мотиви... Нищо от това няма значение всъщност за вярващия - точно - защото е лесния начин.

въпроса е, че "изразихте съгласие" само с парченце, на което да се съгласите. И то - както беше според продължението - за целта да го ползвате заради собствената си конструкция. По принцип това и е същността на "съгласяването". Както по съответствие - на неговото "обратно". Обясняващата статия - може би. Но в нея вие всичко ли видяхте като "съгласително отношение" ? Съгласяването е проява на отношение. А аз през цялото време споменавам че вярата е проява на отношение-то, макар да е "специфично". Убежденията, мнението, реакциите - всички произхождат от отношението на субекта към... Явлението ПРИСТРАСТИЕ - също е негова неизменна изява.

нямам претенция за нищо - нека бъде както всеки си го е "прочел". Така или иначе това се случва, каквото и да напиша.