makebulgar

А относно проучването на БАН днес е излязла и книгата в която е описано. Учени представиха книгата „Тракийската древност: технологични и генетични изследвания, история и нематериално наследство“ четвъртък, 15 февруари 2018|Categories: Общоакадемични новини|Tags: БАН Нова книга по общоакадемичния проект „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността” с резултатите от двегодишни изследвания беше официално представена от ръководителя на проекта чл.-кор. Васил Николов. Той акцентира на най-важните изводи във всяка една от включените в тома 33 статии. Общо 72 учени от 18 института на Българската академия на науките проведоха интердисциплинни изследвания, резултатите от които са включени в изданието. Богато илюстрираният сборник е с наименование: „Тракийската древност: технологични и генетични изследвания, история и нематериално наследство“. Обобщени са най-новите изследвания на хуманитарни, природни и приложни науки, които показват как историята и културата на нашите предшественици са повлияли на съвременния живот, обяви председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Той обърна внимание, че това е първият общоакадемичен проект, който изтъква потенциала на БАН като научна организация. Като примери за многоаспектността на изследванията в сборника проф. Радостина Стоянова, проф. Николай Спасов, проф. Анна Чолева-Димитрова и доц. Валентина Ганева-Райчева представиха накратко резултатите от своите проучвания. Книгата „Тракийската древност: технологични и генетични изследвания, история и нематериално наследство“ е посветена на 75-годишнината на Петър Манджуков, осигурил финансирането на проекта. По думите му това е уникален за историята на България научен труд. По време на представянето Петър Манджуков обяви благодарността си към учените от БАН, както и желанието си да подпомогне превода и издаването на книгата на английски език. Проектът „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността” започна през март 2016 г. За първи път тракийската култура и наследство се изследва интердисциплинно, резултати на комплексни научни проучвания по темата се представят в богато илюстриран научен сборник с цветен печат, който без съмнение е явление в българската наука и принос на БАН за осветляването на европейската древност.

видяхме английски превод, руски превод, сега очакваме и латински или гръцки оригинал

Еми не е така, салтовската култура не са предположения, а са резултати от археологическите изследвания. От друга страна оповаването само на източници с голите им тълкувания представлява спекулацион (предположения) като този метод е основен за Г.Ценов, А.Чилингиров, П.Серафимов и други подобни.

Защо ли им е на тези от БАН да се занимават с темата с гените и да си губят времето и парите за това, при положение че П.Серафимов ровейки в нета и анализирайги разни данни отговаря на въпроса убедително и несомненно. :)))) Всички хаплогрупи били балкански...

В текста не става на въпрос за кимане с глава за ДА и НЕ, а става на въпрос за кимане и тръскане на главата при разговор, без да се уточнява в какъв смисъл. Може контекста на кимането и тръскането на главата да е бил свързан с продажба на овце или свине. Никъде в текста не е обяснено, че варварите са имали противоположно на Овидий кимане, а просто се казва че не приемали подобен вид жестове! Тоест и тук виждаме елементарен лаиши прочит на тескта, или по-скоро имаме елементарто лаишко папагалствнане, тъй като текста е обсъждан отдавна и други автохтонци вече са го изтъквали този "аргумент" в полза на автохтонната теория. Това обаче е аргумент за кръчмарска раздумка в клуба на автохтонистите, а не е наука.

По горе дадох пример и с прост разговор между българи и гърци на гръцки език в османски Пловдив някъде през 17 век. За незапознатият с езиците на българите и гърците вероятно разговорът на общият им гръцки език вероятно ще означава, че българите са гръцкоезично племе в пределите на Османската империя. Но реалността е друга. Съвсем нормално е в една многоезична среда единият от езиците да се нарича ОБЩ и да се изполлзва от всички, без да им е майчин. Илиян това не го разбира явно или просто идеологията и псевдонауката не му позволяват да разгледа и други варианти. Това не е някакво лично отношение, а си е чисто и просто нормалната научна позиция. Всеки учен следва да разглежда всички възможности свързани с едно сведение. И ако в нашия случай сведението "общ език" допуска няколко варианта, то те трябва да се отчетат. Още повече ако се настоява за научност следва да се анализира и превода на този израз на английски, дали е коректен, и съответно да се проучи извора в оригинал за да се види спецификата на написаното от Овидий. Нищо чудно и написаното от него да е многозначно и от там да дойде още по-различно тълкуване.

Сарматите вероятно наистина са били славяноезични, но това не означава че гетите и траките са били такива. В проучванията които правят Дуриданов, Дечев и Георгиев относно езика на траките според сведения и ономастика някъде към 12-13% от думите се извеждат през славянски и български езици, а останалите се извеждат през всякакви други индоевропейски езици като литовски, арменски, ирански, гръцки, немски и др. От реално съществуващите и познати 23 тракийски думи само 3 имат пряк славянски паралел. Тоест езика на траките не е бил славянски. Индоевропейски, но не славянски.

Еми явно съществува и друг вариант освен първосигналното приравняване на гетски със сарматски от текстовете на Овидий. Ако общия език на общуване на българите и турците в България е българския, то българския ли е езикът на турците?!

Овидий казва че говори на сарматски, и говори вероятно за общият им език, но никъде не казва че гетския език е еднакъв със сарматския. Овидий явно използва сарматския като език с който да общува с всички в града, тоест този език е "лингва франка" в града. Това е общ език на който са комуникирали в града, без да означава че това е езикът на гетите. Все едно да кажеш че в османски Пловдив езикът на българите е бил гръцкия защото си чул гърци и българи да общуват на гръцки.

Че кой го интересува късно ли е или е ранно. Ако сведението е адекватно го приемаме, ако има архаизации го отхвърляме. Цитираш и мълчиш, и оставяш останалите да ти преценят цитата и да видят дали подкрепя думите ти.

Давай, цитирай...

Няма как сарматите и гетите да са еднозначни. Още Херодот говорейки за скитите, траките и савроматите ги счита за народи с различен език и местоживеене. Херодот много ясно разграничава скитите като езиково различаващи се от елини и траки, като много добре познава езикът им, тъй като конкретно обяснява за това, че савроматите говорели на развален скитски, щото амазонките когато дошли от изток и когато си вземали скитски мъже усвоили зле езикът на скитите и започнали да говорят на развален скитски. Херодот ясно разграничава по езикова линия траките от скитите и никога не казва, че езиците им са едно и също нещо.

Не говорим от кой период очевидците са видели истински сармати, а искаме потвърждение на думите на Илиян, че имало някакви очевидци, според които езикът на сарматите, гетите и одрисите бил един и същ. Проблемът на Илиян е, че не знае, че всички знаем за сведението на онзи единствен очевидец от Малка Скития свързано с жителите около един град там, но то е късно.

Давай сведения от когато си прецениш. Ако имаш сведение от периода преди римската инвазия в което очевидец казва че езика на гетите и сарматите е един и същ може и да поварваме.

Еми няма какво да гледаме, трябва четене, но не само на блогове. Скитските и сарматски крепости от степите са същите като прабългарските и този стил от някои автори е наречен "скитски" доколкото скитите са най-ранните жители описани там.

Еми няма как да считаме савроматите или роксаланите за гети, тъй като Херодот ги описват като азиатци които дошли от изток и изтласкали от Северното Черноморие скитите.

Разбира се че има културна връзка. Археологически и дунавските и волжките българи са салтовци. Във Волжка България ги има същите погребения в гробове с ниши. И най-важното дунавските и волжките българи строят по идентичен начин - дървени крепости с няколко обръча от ровове и валове. Такава е била Плиска и повечето ранни български крепости в Североизточна България, такива са и крепостите на Волжка България.

Нито е доказано, нито е документирано подобно нещо. Един и същ език говорят единствено във фантазиите на Г.Ценов и във блога на Серафимов. Сведенията от някакви римски автори от късни периоди не са сведения на очевидци. При това термина "сармати" е късен римски и е обобщаващ отнасящ се не само за савроматите, но и за разни ароси, роксалани, яси и други подобни , и когато е бил използван термина "сармати" термина "гети" отдавна е бил просто историческа архаизация, а гетите одавна са станали ромеи.

Какво ли значение има някакъв си Танаис!? Излишен спор. Название на река от гръцките извори, а не от адигските. Фактите са, че "ираноезични" с близка лексика до славянската са живеели северно от Черно море и северно от Кавказ. Оставили са топоними, оставили са имена в Боспорското царство и по северното Черноморие. И прабългарите са свързани с тях археологически.

Скенер, напълно грешиш. Логиката ми е много точна и заключенията ми са последователни и следват реалността. Постулатите на Айнщайн не са потвърдени, и СТО не е доказана, а просто някои експерименти потвърждават някои от предвижданията на теорията.

В средата на XIX в., когато Романтизмът в Европа изживява последните си десетилетия, в Източна Прусия се ражда един изследовател, чиито убеждения, по силата на „историческата неизбежност“, ще окажат значително влияние върху европейската археология в следващо-то столетие. В няколко щрихи биографите на Густаф Косина ни представят противоречива, със сложен житейски път, личност, към която анализаторите на творчеството му добавят още специфичния, провокативен и полемичен маниер на неговото изразяване (Veit 2000, 40-42). Малцина от съвременниците му остават равнодушни към написаното от него и дори един от най-изявените му идеологически опоненти – сър Гордън Чайлд – е на мнение, че в немската археология не съществува друга толкова запомняща се личност, чиито приноси могат да се сравняват само с тези на Оскар Монтелиус (цит. по Veit 2000, 41).Освен, че е сред основоположниците на културно-историческата школа със своята концеп-ция за „културните провинции“, Косина и неговото творчество най-често се сочат като пример за политическата (зло)употреба с археологията във времето на национал-социализма, а и на други тоталитарни режими. Повече от век след публикуването на една от най-популярните му монографии, Косина се помни от сегашните поколения главно с едно от положенията в своята концепция: „Ясно дефинираните археологически ареали съответстват без съмнение на ареалите на отделни народи или племена“ (Kossina 1911, 3), а те от своя страна – на исторически документираните (етнически) групи. До началото на XXI в. не малко представители на европейската археология полагат усилия да я освободят от „демона на Косина“ (цит. по Curta 2008, 163), Като използва в доказателство конкретен археологически материал, Себастиан Братер прави опит да раздели археологическото от историческото знание и това го води до заключението, че определянето на „етническата идентичност е отвъд възможностите на археологията“ (Brather 2002, 175). Скоро след смъртта на Косина, неговият демон, ако използваме метафората на Курта, започва да се въплътява в различни „лица“, които в страните от Европейския изток се явяват основопо-ложници на т.нар. археологическа история. Нейните привърженици, предимно в тогавашния Съветски съюз, осмислят археологията като помощна историческа дисциплина, чиято основна задача е „реконструкцията на историческото минало във всички негови аспекти“ (Клейн 1993, 39). Сред отличителните характеристики на археологическата история са слабо разработеният понятиен апарат и методологията, заимствана предимно от други дялове на историческата наука – изворознанието и етнографията (Клейн 1993, 39). Корените на археологическата история обикновено се поставят в дореволюционния период, когато Александър Спицин започва да картира различни типове обеци, произхождащи от ранносредовековни гробове, за да идентифицира споменатите в „Повесть временных лет“ племена. Така той, приблизително по едно и също време с Косина, излага хипотезата, че картираните културни провинции съответстват на обитавалите ги етнически групи (Курта 2009, 33).Основно в периода 50-те – 60-те години на XX в. като дял на археологическата история се развива т.нар. археологическа етногенетика, която достига своя апогей с археологическото проучване на скитите и славяните. С него е свързана и широката употреба (през втората половина на XX в. много извън границите на Съветския съюз) на понятието „етническо значение на културните сходства“ (Клейн 1993, 43). Няколко са основните задачи на „археолозите на етногенеза“: установяването на появата на археологическите култури, тяхната генетическа връзка (която е и генетическа връзка на етносите), техния упадък и трансформа-цията им в нови такива. В този смисъл компонентите на всяка култура се разбират като етнически признаци (Клейн 1993, 44), и се използват за очертаването на различни етнически ареали. Пак в това време, със санкцията на съветската национална политика, започва да се развива още една концепция, която с времето ще придобие почти същите митологични измерения, каквито и легендарния разказ за Аргонавтите и Златното руно. Две са основните „сюжетни линии“, които в ранносредновековната археология формират т.нар. Кавказки мит: едната, че районът на Северен и Централен Кавказ е обитаван от етнически хомогенна общност, чиито корени могат да се проследят до праисторическите периоди, и другата – че в средата на тази монолитна група от хора следва да се търсят преките предци на редица култури (Gadjiev, et al. 2007, 122-124). Сред тях, както ще стане ясно по-долу, е и тази на Първото българско царство.През 70-те години на ХХ в., когато на изток започва „ерата на размразяването“ и „материалната форма на артефактите започва да губи своето историческо съдържание“ (Клейн 1993, 36), от запад идва вълната на „новите археолози“, която достига до Централна Европа. Пак в това време в България се появява една внушителна монография – „Славяни и прабългари по данни на некрополите VI – XI в.“. Според автора ѝ – Живка Въжарова книгата има една основна цел – да реши „по археологически път“ „проблемата за етногенезиса на българския народ“ (Въжарова 1976, 5). Част от нейните теоретични постановки включва и това, че „дадена археологическа култура може да се е разширила или разпаднала на няколко родствени култури, ..., да се е смесила или дори да е асимилирана от други култури, но във всички случаи тя отразява живота на етноса, който я представя“ (Въжарова 1976, 5). Така, повтаряйки от една страна Косина, а от друга – съветските „археолози на етногенеза“, Въжарова ни (си) представя този ге-незис като резултат на два много прости процеса – придвижването на население от едно място на друго и запазването на неговата материална култура в новите земи. По този начин прабългарите се оказват всъщност салтовци, защото са носители на салтовската керамична традиция и погребален обред, а славяните, ако следваме постановките на Въжарова и от други нейни трудове (Въжарова 1986, 8-15), са носители на северномолдовската Хлинча-1, защото се пред-полага, че в придвижването си към Долен Дунав, прабългарите преминали и през земите на днешна Молдова, и увлекли по пътя си тамошното славянско население. За трасетата на това придвижване основно се съди от многократно повтаряните исторически сведения, най-често – цитираната в превод „Хронография“ на Теофан Изповедник.Четири десетилетия по-късно на вниманието на българската, а и на чуждата, научна общност е предложена нова внушителна монография, посветена на един безспорно интересен паметник, който, според водещия ѝ автор, се явява „едно от малкото археологически свидетелства, потвърждаващи сведенията на писмените извори (особено тези на Теофан – б.а.) за началото на българската държава“ (Дончева-Петкова и др. 2016, 174).От 1948 г., когато започва археологическото проучване на тези ранносредновековни паметници, „Прабългарският некропол при Балчик“ е едва втората монография, която осветява резултатите от дългогодишни теренни проучвания и в този смисъл за българската ранносредновековна археология е радостен прецедент. Многото ѝ достойнства включват решаването на важния проблем за началото на българската култура като естествено продължение на културата на населението от Кубано-Черноморската об-ласт (Дончева-Петкова и др. 2016, 169). Включват и решаването на други важни проблеми, какви-то са: произходът на излъсканата керамика в ареала, очертан от Среден Днепър на запад до Средна Волга на изток и Централен Кавказ на юг, както и установяването на пряката приемственост в елементите на погребалния обред от същите земи за период от около 500 години (половин хилядолетие) – началото на V – IХ в. Дискусията по тези проблеми заема значително място в монографията. Дори би могло да се каже, че общият обем, посветен на некрополите от Кубано-Черноморската група, известна и като Севернокавказка, е приблизително равен с този на всички издадени по същата тема работи (включително и липсващите в библиографията) за последния един век, като към тях се добави и една наскоро защитена дисертация (Успенский 2015). Евгения Коматарова-Балинова „Прабългарите“ при Балчик и номадите в полето на „прабългарската“ археология

Къде са грешките на расъжденията ми? Постулатите на Айнщайн доказани ли са? Доколкото знам той се опитва да докаже и съществуването на Бог, но неуспешно.

Търси се повече от век, тъй като се търси химера. Теоретичната физика основно се занимава със спекулации (предположения) които сондират неизвестното в опит да се достиге някакво ново познание. Не всички теории обаче са доказуеми и верни, и не всички от тях могат да бъдат доказани експериментално. Теорията на Относителността наистина предвижда някои неща, които са потвърдени с експерименти, но си остава недоказана. Времето си тече по един и същ начин навсякъде, но човекът има нужда времето да тече по различен начин. Има нужда от това, тъй като е установил, че Космоса е свръх огромен, и че човека е твърде далеч от всичко и от всички. Затова и има нужда да си представя как ако се движи много бързо ще забави времето, че ще може да изживее пътуването от Земята до другите светове. Човека се бори с времето и смъртта и затова му се привижда забавяне на времето.

Пълни глупости. Времето не тече с различна скорост, тъй като то е неизменно. Примера с влака е твърде елементарен. Двете събития по светването на лампите се случват едновременно и в двете координатни системи, просто в едната наблюдателя установява светването на задната лампа малко по-късно тъй като се движи почти заедно с иформационния поток. Тоест времето е неизменно, а само носителя на информация (светлината) се отчита по различен начин. Това, че виждаш едно събитие със забавяне, не означава че то се случва по-късно, а означава, че получаваш информацията по-късно. Получаваш информацията по-късно обаче не защото времето тече по-бавно, а защото чрез проста сметка по формулата S=VxT, се вижда, че на светлината ще ѝ е нужно малко време за да премине разстоянието с което наблюдателя от влака се е отдалечил от първончалната позиция на задната лампа. Тоест няма парадокси и забавяне на времето. Ако влакът се движи със скоростта на светлината наблюдателя от влака никога няма да види светването на задната лампа, тъй като информацията за това събитие няма да го достигне. Това обаче не означава че времето е спряло, защото часовника на наблюдателя във влака ще продължи да си тиктака със същото темпо като часовника на наблюдателя от гарата, като пътуващият скоро ще види как предната лампа изгаря, тъй като производителя я е направил некачествена. Всичко това ще се случи въпреки това, че светлината на задната лампа никога няма да ги освети! Изводът е, че ако не виждаш едно събитие или ако го виждаш различно от останалите, това не означава, че то не се е случило или че при теб времето тече по различен начин. Различното възприятие единствено показва различната ти гледна точка и различната възможност на информацията да достига до теб.

И каква е формулата която доказва, че времето тече по различен начин при движение със светлинна скорост? И каква е формулата която определя коя е неподвижната координатна система?