Янков

Има и ловни копия. А защо няма и други неща, не мога да ти отговоря. Но проблема е в единичната бройка на алхаси кюпе. Както и в съотношението 2/1 между тулши и естрогин кюпе.

Първо по отношение на вметката – тук имаме известно разминаване в мненията. Вярно е че описанието е за унгарците, но изрично се подчертава че разликата при тях и българите е „ малко или никак не се отличава“. Освен това, Лъв на няколко пъти намеква, че същото е и при българите. Така че според мен си е достатъчно достоверен източник. Мен също лично ме съмнява да е имало само една конска опашка. Това на което обръщам внимание е, че е възможно един малочислен отряд да разполага с подобно нещо. И това е една от причините да смятам, че този отряд е имал представителни функции – да придружава владетел или други лица на мисия. Един вид – отдалеч да се познава, кои са и по чия работа са тръгнали. Колкото до символите, те са нещо относително. Една броня за кон преди 1200 години, спокойно можем да я съотнесем към брониран мерцедес с правителственни номера в днешно време.Просто си представи една група от 40 конника, със знаме и конска броня за водача им, какво впечатление е правило на населението тогава. От това по-символично, здраве му кажи. Това за хумши, естрогин и алхаси кюпе е ясно за повечето от членовете на форума в този раздел. Просто не сметнах за нужно да навлизам в излишни подробности /поне според мен излишни/. Но си прав за това което си описал като цифри. Второто и трето подразделение имат съотношение 2 към 1 на тулши и "естрогин" кюпе. Според мен /а и не само според мен/ това съотношение е търсено и преднамерено. Има някаква причина това съотношение да бъде точно такова. Каква е тя, можем само да гадаем. За българската армия в ПБЦ има много малко данни. Но съм срещал описание на отряди в средновековна Европа, състоящи се от 50 % стрелци и 50 % копиеносци. Ако трябват повече подробности, мисля че има достатъчно членове на форума, чиито познания в тази сфера са по-големи от моите. Но за мен не е толкова важно това. Смятам че важното е какво означава алхаси кюпе. Можем да си изброяваме колкото си искаме мечове, щитове, шлемове и други подобни, но те не отговарят на условието да са поне в три разновидности, една от които да е рядко използвана. на това условие според мен отговарят само ризници / конска ризница/ и копия /копие знаме/. Това е важното. Няма значение дали хумши и естрогин са съответно халчести и люспести ризници, или са примерно дълги къси копия. Или обратното. Важното е в единичнита бройка. В случая аз не търся фонетично съвпадение между кюпе и копие, а го получавам. В това е разликата. Тук съм съгласен с теб. Волните полети са излишни. Също така е вярно е че във всички речници копие с о, а не с ю. Само че тук става въпрос за надпис в който е опитано транскрибирането на старобългарски думи през гръцка азбука. Откъде можем да бъдем сигурни, че всички граматични правила, така както си ги знаем днес, са спазени? В някои диалекти думата копие е запазане под формата копе. И каква гаранция имаме, че по това време, формата не е била напромер кьопе? Как тогава би се транскрибирала тази дума през гръцка азбука? И накрая - може би направих грешка, като споменах от кои езици според мен произлизат тези термини. Не знам, може да греша, може и да съм прав. Но в основата си, идеята ми беше чрез логически анализ, да се сведат възможните езици от които произлизат термините до два-три, след което да се търсят съответните аналози, а не базата на фонетични съвпадения да се търси от кои езици са тези термини. В случая фонетичните съвпадения са следствие, а не първопричина.

Логика има. Нормално е в един отряд да има няколко вида въоражение. Така че един отряд в който има 50% копиеносци и 50% стрелци или меченосци, не е чудо невиждано. Освен това сведение в подкрепа на това, имаме от исторически извор, писан не повече от 50 години след ГПМ. Линк за него съм ти дал по-горе. А защо точно копия, а не лъкове или мечове? Защото това отговаря на условието за трите вида кюпе. Освен ако не ми посочиш видове лъкове и мечове отговарящи на посоченото по-горе условие, предпочитам да се придържам към хипотезата за копия. Интересно, каква е твоята логика, гарнизона в столицата на ПБЦ да има само едно стенобойно оръжие?

Всичко зависи от гледната точка. И най-вече, дали поставяш лингвистиката в началото или в края на задачата. Преди време реших, че е възможно вторите термини от „Именника” и термините от ГПМ да от един и същ език. Но доколкото това са военни термини, то е възможно да произлизат от повече от един език. Но все пак това би ограничило възможностите до два-три езика, а не до всички езици в Евразия. Затова реших да си „поиграя” с тях. Това което получих е следното: Текста на ГПМ ни дава няколко важни ограничения. Първото от тях е, че кюпе го има като три разновидности, като една от тях е рядко срещана. Допълнително си наложих ограничение да не използвам „екзотични” предположения, а да се огранича само до известното от историческите извори. На практика само два военни предмета отговарят на това условие – копие и ризница. Ризниците могат да бъдат няколко вида, но основната която ни интересува е ризница за кон ( Тактики на Лъв VI). Копията също могат да бъдат няколко вида, но има едно което е в много ограничени количества – копие знаме ( кореспонденцията между Борис и Папата). Тук обаче се появява много интересен момент. Във втората част от надписа имаме две единични бройки. Независимо дали алхаси кюпе е копие знаме или конска ризница, на този отряд имаме зачислени две единични бройки, като поне едната от тях е символ на висок престиж. Ако съчетаем това с кръглото число на отряда – 20/40/60 човека и малобройността му, като извод можем да направим, че най-вероятно става въпрос за подразделение със специално предназначение. И понеже не ми се вярва да са били тюлени, моржове или делфини, предполагам че става въпрос за нещо като гвардейска част, чиито задължения са да придружава владетел или официални лица. Това от своя страна обаче, означава че тази група е напълно окомплектована. За нея не би трябвало да е пестено нищо. И съответно двете единични бройки – алхаси кюпе и хлобрин, да представляват символи на власт. И всеки който ги вижда, да знае кои точно са тези войници. Сега стигаме до съотношението 2 към 1. Ако Кюпе е ризница, то на всяка ризница, имаме две Тулши. Ако се доверим на предположението че става въпрос за напълно окомплектована гвардейска част и изключим екзотиката, то ни остава само една възможност за Тулши – копие. Т.е. всеки войник има по две копия. Така получаваме че този отряд има 20 ризници, 40 копия, една конска ризници и хлобрин най-вероятно означава копие знаме. Само че тук имаме един проблем – според ЛъвVI две копия се използват от славяните, а не от българите. Но ако Кюпе е копие, то тогава този отряд би имал 20 копия, 40 ризници, едно копие знаме и най-вероятно една ризница за кон. Възможно ли е обаче подобно съотношение, при което само половината отряд да има копия? Не само че е възможно, но сведение потвърждаващо това, имаме отново от Лъв VI. Логически тази хипотеза изглежда наред. Това което ми липсва е лингвистична обосновка. Но понеже нищо не разбирам от лингвистиката, мога само да спекулирам с фонетични съвпадения. А те водят към старобългарски и готски. И не са малко.

Нямам никакви съмнения че това са военни термини. И то конкретни термини. И според мен са от славянски и готски. Проблемите идват от лингвистичната обосновка, а с това не мога да се справя.

Само че това са военни термини. Каква гаранция имаме че всички те произхождат от един език? Напълно е възможно да са от два или повече езика. А и кой лингвист рови в тази посока? Всичките са заседнали в Централна Азия.

Препоръчвам ти "Тактики" на Лъв. http://macedonia.kroraina.com/gibi/4/gal/4_166.html

Най-вероятно точно това означава. Малко вероятно е да има повече от един колчан.

А с това демонстрираш пълно невежество по отношение на историята.

От това което си написал, става ясно че изобщо не си разбрал, какво съм искал да кажа.

На практика, днес доказахме че не само има Бог, но и че Той е член на този форум. Той е всезнаещ / знае отговорите на всички въпроси/. Той е вездесъщ / участва във всички теми/. Той постоянно ни поставя пред изпитание /най-вече на търпението ни/. Май е време да ни разкрие Своята Божественост. П.П. Извинявам се че цитирам по този начин, но някои "божественни екземпляри" съм ги поставил под карантина.

Ако може, само да попитам - темата не беше ли по друг въпрос? Спокойно, нито е първата, нито е последната. Грешка. Това си е елементарна логическа задачка. Богове + плоска земя = плосък ум. Или " вдлъбнат " ум. Не съм много сигурен кой е правилният отговор.

Дрън, дрън, че пляс.

Чети по-внимателно. Включително и твоите постове.

Знаеш ли, това е често срещана логическа грешка, включително и на достатъчно високо ниво. В историческата наука, истината се извлича от изворите. След съответен анализ и преценка, доколко са достоверни. Ако нямаме изворови данни потвърждаващи дадена хипотеза, то тя си остава предполагаема и толкова. Има някъкъв шанс да бъде доказана чрез косвенни данни, но дотам. На практика се получава следното - пълен абсурд е да твърдиш, че след като нещо не е записано, то се е случило. Вярно е че не всичко е записано, но от това следва че е възможно както дадено предположение да се е случило, така и да не се е случило. Това че в подкрепа на дадено предположение има научен консенсус (т.е. повечето професионалисти го поддържат), това не го превръща във факт, а го прави по-вероятно. но това не означава, че не е погрешно. Това, което повечето хора не им изнася да разберат, е че историята в смисъл като наука е писана. Това е основата на която се опира историческата наука. Всичко останало не е история като наука, а история като разказ. Има си други термини за целта.

Изгледах клипчето докрай (а не ми беше лесно това), но тази "професионалистка" принизи науката до нивото на Спароток.

Много опростено казано - възможно е да се е говорило и на японски. Ама доказателства - йок. Но да не правим поредното разводняване на хубава тема.

Най-вероятно е така. Тарахито когато го четох, не можах да го докарам до там, а на клипчето издържах до 25та минута, при това с прескачания.

Преизчисляването е сгрешено. Не е отчетено че хрониката на Теофан е датирана по Александрийска ера започваща през 5492 г. пр.н. е., а изчисленията са направени по Византийска ера започваща през 5508 г. пр. н. е. Което дава съответно и грешки в датировките. На практика се получава следната грешка - Теофан датира битката изгубена от Телец като 6254. Вадим от Александрийската ера започваща през 5492г. 6254 и получаваме 762 г. Даваме една година корекция, понеже през този период Теофан греши датирането с една година и получаваме 763 година за събитието. Обаче ако пресмятаме по Византийска ера от 5508 г., получаваме 754 г. за Телец. Точно това е направено в руското издание и в клипчето.

Причината, поради която ме интересуваше дали има конкретни датировки в ДТ, беше едно клипче пуснато тук от Тантин ( не ви препоръчвам да го гледате, пълен ужас е), мисля че беше това: По принцип не успях нито да изчета ДТ до край, нито да изгледам цялото клипче, но две неща привлякоха вниманието ми. На първо място тук ужасно са объркали датировките, защото явно не правят разлика между Византийска и Александрийска ера. И второ - твърдят че има пълно съвпадение в датирането между хрониката на Теофан и датирането в ДТ. Но това според мен е възможно, само ако за извор на ДТ е използвано първото преводно издание на Теофан на руски от 1884 година, където е допусната същата грешка.

Не съм обръщал голямо внимание на "Джагфар Тарахи", но ми е интересно, има ли грешки в датирането на събития в Дунавска България, най-вече в периода до 820 година?

Не мисля, че подобен извод може да се направи. Култура, етнос и език са различни понятия, а ако добавим и религия, става голамо "мазало". Това с имената си е чиста спекулация. Нищо повече.

"Много разпитвах за ръкописни книги. Отначало един ме зарадва с три, и какво — носи ми три различни свои позволителни от руски началници. Прав е бил, защото книга на българския простонароден говор означава парче хартия." Юрий Венелин: Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век http://macedonia.kroraina.com/rp/rp_11.htm

Много навлезнахме в ОТ, но: Не ми остана време днес да отворя нова тема по този въпрос, така че остава за утре или за неделя. Но си струва да се позанимаваме с този проблем. И тук си плаче за нова тема, но по-късно. Набързо - това разделяне на братята, не ми прилича точно на разделяне. На първо място, западните хроники посочват Батоя за основател на Дунавска България. А отъждествяването на Батоя с Аспарух си е виц. Батоя си е погрешно транскрибиране на името на Бат Баян от Анастасий Библиотекар. Второ - като разглеждам позициите на тримата братя след разделянето, повече ми прилича на неуспешна експанзия за овладяване на територии и търговски пътища, а не за скарване и разделяне.

Но в такъв случай, не би ли трябвало, това новодошло/новопреселено население да е носител на езика и традициите на "пра"българите"? Или според теб, това са някакви славяни, претопили "пра"българите, но приели тяхното име? В такъв случай, би трябвало да обясним, откъде са се появили тези славяни в "Карвунската земя населена от кумани"? Поправи ме ако греша, но доколкото си спомням, Аспарух разкарва всичко живо по границите си. Така че май вероятното е невороятно.