Янков

Като гледам снимката, най-вероятно е синя китка. https://www.google.com/search?q=синя+китка&client=firefox-b-d&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwjNrNu8iv7kAhVeQEEAHbV4DFUQ_AUIESgB&biw=1400&bih=895#imgrc=2Jcg1V1K_HNYeM:

Ами сега погледнах и явно е оправено. От доста време не съм прикачал файл, защото имах 17 мв от разрешени 11 мв.

Коя конкретно е тази група от ирано - говорящите в средна Азия от късната античност? И има ли някаква връзка сочеща към ранната античност, в този или близък до него район? Интересува ме по-конкретно Асирия.

Благодаря за отговора.

За да не получа подобен отговор, зададох въпроса си без да давам конкретно число. Независимо дали е в километри, мили или педи. питането ми е - защо точно такава скорост, а не колко е скоростта в различни мерни системи? Добре, а кои са факторите от това пространство-време, които определят тази скорост да бъде в точно измерените параметри?

Лаик съм в тази област, но и на мен ми стана интересно. И въпроса го схващам по малко по-различен начин. Да го перифразирам. В крайна сметка, защо светлината във вакуум се движи с измерената скорост, а не с по-различна? Кои са факторите, които ограничават скоростта на движението на светлината в точно тази определена скорост?

Аааа, не. Не си схванал правилно генеалогията. Крумова династия няма. Династията е Зулу. Пардон Дуло. Крум е син на Кардам: https://www.genealogieonline.nl/genealogie-richard-remme/I85823.php той на Телериг, а той от своя страна ( любимото ми ) - син на Тервел и брат на Севар: https://www.genealogieonline.nl/genealogie-richard-remme/I331750.php От там, ако продължиш назад, стигаш и до китайски императори. Според добре осведомени източници, липсата на дръпнати очи при нас се дължи на пъклен план включващ генна терапия, провеждана от шамани 7мо ниво ( рангкинг колобър ). И ако може да попитам - на тия елфи по дръвчетата, що никой не им подострил ушите.

https://www.imdb.com/title/tt0830361/?ref_=nv_sr_1?ref_=nv_sr_1 the lost room Малко стар, но готин минисериал. Един от любимите ми. https://www.imdb.com/title/tt2130271/?ref_=nv_sr_4?ref_=nv_sr_4 Mockingbird Lane За съжаление, само пилотен епизод.

За съжаление, историята винаги е била в сферата на политкоректните науки. И твоите примери са точно такива. Но в случая става въпрос за примери които попадат в съвсем различна класификация ( няма да казвам каква, за да не използвам нецензурни изрази). И като се види че нямат потенциал за това, да станат за смях. А ако е и предизборна ситуация, да им поискат и оставките. факт е че ситуацията е доста зле. В учебниците по история също има предостатъчно нелепи ситуации. Нелепи изявления съм виждал и в телевизионни предавания ( не говоря за така наречените "кабеларки" където се изявява всичко живо), и дори и в сериозни публикации. А накрая като излезнат резултатите от матурата, чакаме "бисерите" да се посмеем. без да си даваме сметка че те са плод на системата.

Всъщност, точно обратното. Като гледам в тази тема сме "анатемосвани" всички които не се страхуваме да признаем че вярваме в Бог. Направо имам чувството че атеистите са предприели един вид " кръстоносен поход " за разпространение на "правилната вяра" - атеизма. Какво им пречи че има хора които вярват в Бог, така и не разбрах. За справка - прочети темата отново. Но да се върнем към темата с един въпрос - с какво вярата в Бог, прави един учен "лош учен "?

Не. При тях само управляващата каста са траки. Всички останали индийци са недостойни да бъдат сравнявани с великите траки.

Че защо гледаш тъпо. Това е основната доктрина. Дошли 10000 тюрки/българи, направили държава, претопили се в огромното славянско море и от тях останало само името. Няма старобългарски език, има църковно славянски език. Няма Българска азбука, има Славянска азбука. От Борис нататък, всичко е славянско. Кьорав Българин ( пардон - ПраБългарин ) не оцелял, само един Мостич.

Не, просто с теб е невъзможно да се спори научно. Въпреки всичките ти нелепи претенции за научност на изказванията ти. На няколко пъти споменах и сега смятам да ти го подчертая - няма научни доказателства както че съществува Бог, така и че не съществува. Аз не твърдя че съществува Бог, а твърдя, че вярвам че съществува Бог. За съжаление, очевидно не схващаш разликата между двете твърдения, което вече е обезпокоително. И показателно. Това че даваш препратки към някакви книги писани преди 50 години, не означава че написаното в тях доказва че няма Бог. Камо ли да е прието от световната научна общност. Към която ти не принадлежиш, въпреки всичките ти претенции. За справка, можеш да погледнеш списъка на Нобеловите лауреати предоставен от Върбанов. След като има носители на Нобелова награда, които продължават да вярват в Бог десетилетия след излизането на книгите които препоръчваш, е очевидно че световната научна общност, не е съгласна с твоята позиция. Ако смяташ, че те не са истински учени и ти стоиш в научно отношение над тях, това е съвсем друг въпрос. Колкото до хилядите доказателства които можеш да представиш на вярващите, но които не искаме да приемем - посочи ми само едно, по което световната научна общност е постигнала консенсус и го приела като доказателство че няма Бог. Едно е достатъчно.

Никой не ти пречи да го възприемаш по този начин. Но дотук не съм видял нито едно представено доказателство че Бог не съществува. Приемам забележката и коригирам на - вярва че няма Бог. но субективният фактор си остава. Въпреки това в случая бих добивал, че един истински атеист за какъвто говориш, би отговорил на въпроса - има ли Бог, нещо от рода на " не знам ", "няма достатъчно доказателства" и т. н., но не би използвал израза " не вярвам". Именно в този израз според мен, е разликата между субективна и обективна гледна точка. Доколкото липсват доказателства и в двете посоки, такъв учен не би изразил мнение по въпроса. Разбирам позицията, но не мога да я приема напълно. Едва ли има учен при който е налична тотална липса на субективен фактор. Като този фактор, както посочих не е задължително да е само и единствено в това дали вярваш че съществува Бог, или вярваш че не съществува Бог. Има и други субективни фактори, които биха могли да окажат влияние. Колкото до това че вярата изисква активност, виж колко време и ресурс са отделени в тази тема, да се защитава тезата че няма Бог. При това без да се представи нито едно научно доказателство, че такъв няма. Един истински атеист, за какъвто говориш, не би се занимавал изобщо с тази тема, и даже не би си направил труда да я чете. Би използвал ресурсите си за далеч по продуктивни теми ( от негова гледна точка ). Предлагам една оферта на всички атеисти, които смятат че разполагат с доказателства, че Бог не съществува: Седнете, опишете ги и да ги представим на научната общност. И ако те ги приемат ( забележете - казвам да бъдат приети не от мен, някой поп или църквата, а от учените ), аз се ангажирам да инициирам подписка за номинация за Нобелова награда на човека доказал това твърдение.

Май трябва да се опитаме да се върнем към темата. Както вече споменах, това дали вярваш в Бог и Възкресението, или не вярваш в тях е в резултат на вяра, а не на наука. Твърдението – аз вярвам/не вярвам в Бог, само по себе си е субективен фактор и не подлежи на научно доказване или отхвърляне. Основен елемент в тези твърдения е вярата и именно този термин ги прави субективни по характер. От друга страна обаче твърдението – има / няма Бог е фактологическо по своя смисъл и се основава знание, което подлежи на доказване или отхвърляне от страна на науката ( освен в случаите когато фактора вяра е неволно изпуснат и съответно е имано в предвид гореспоменатия смисъл). В този случай, налице е обективност по отношение на твърдението, а не субективност и съответно трябва да бъде доказано от изказващия твърдението. Как това свързано с въпроса дали ако вярваш или ако не вярваш в Бог и Възкресението те прави лош учен? В случая трябва да разгледаме две хипотетични ситуации. В първата ситуация имаме учен вярващ в Бог и Възкресението, който попада на доказателство че Бог не съществува. В следствие, поради наличието на субективен фактор – вярата в Бог, той отхвърля доказателството. Това съответно го прави лош учен. Във втората ситуация, имаме учен който не вярва в Бог и Възкресението и който попада на доказателство за съществуването на Бог. В следствие поради наличието на субективен фактор – вярата че няма Бог, той отхвърля доказателството. Това съответно прави и него лош учен. Както се вижда от тези две хипотетични ситуации, не това дали вярваш в Бог, или не вярваш те прави лош учен. В заключение се налага извода, че това което те прави добър или лош учен, е не дали вярваш или не вярваш в Бог, а дали като учен позволяваш на субективен фактор ( какъвто е вярата, независимо за какво се отнася ), да повлияе на обективната ти преценка.

Сега остана да докажете че бог няма. И моля не излизайте с номера, че това твърдение е недоказуемо. Аз това повтарям през цялото време. И изпратете доказателства си на БАН, да смаете научната с общност с откритието си. И Маке, правото ми да вярвам в Бог е гарантирано от Конституцията. И нея ли отричаш?

С удоволствие. Само че ти пръв ми отговори на този въпрос. И съответно, защо Го отричаш.

Извод не е доказателство. По същата логика, аз мога да достигна до извода че лицето Х е идиот, но това не прави лицето Х идиот.

Вадиш неща от контекста, без да се опитваш да разбереш смисъла на казаното от мен. Това че си атеист не те прави лош учен. Но това че не подлагаш своята хипотеза/теория/твърдение и т.н. на съмнение, и го заявяваш като безспорно и категорично доказано твърдение без да представиш доказателства те прави лош учен. И това не зависи от факта дали вярваш в Бог или не, а зависи от факта дали представяш доказателства за твърденията си.

Какъв проблем имаш, че аз съм решил да стана храна за Бог? Това е мой проблем (ако изобщо е проблем ), не твой.

Ти нещо не си разбрал. Аз отговарям на пост на Scaner, който се определя като атеист, а не на твой пост, в който се определяш като безбожник. Но едно въпросче към теб. От горното подразбирам че теб не те интересува дебат. Поради каква причина все пак се намесваш в този дебат, след като не искаш да го водиш?

Именно. Дотук преобладават опитите да се накарат вярващите да тръгнат по " правия път". Същото важи и с обратен знак. Само че дотук аз защитавам правото си да вярвам в Бог, и не водя борба за "светлина", а за права.

Отговарям възможно най-кратко и ясно. Атеистите не вярват че има Бог. Въпроса не е в това дали си атеист или религиозен, а дали становището ти е предопределено от конкретни доказателства. В случая те липсват и в двете посоки. Така че да - атеистите са вярващи. Просто вярват в друго, по различно от тези които вярват в Бог. А именно че няма Бог. Но вярата сама по себе си не предопределя, дали обекта на вярата съществува, или не съществува. Да ти дам и друг пример. Аз вярвам в Бог и Възкресението. Не вярвам в Зевс, Юпитер и т.н. В този случай какъв съм - вярващ или невярващ? Не конкретиката на вярата те прави вярващ, а нейната употреба. Твърдението - аз не вярвам в Бог, те прави вярващ в нещо. А именно че няма Бог. Твърдението - аз знам че няма Бог изисква конкретни доказателства, които следва да бъдат предоставени.

Сложни въпроси задаваш. И едва ли има еднозначен отговор. Ние като индивиди сме коренно различни и всеки от нас си има свои причини за вярата си, или за отричането на Бог. От какво зависи вярата? Ами не знам. Не съм се родил вярващ, нито съм възпитаван като такъв. Но въпреки това, дойде момент когато станах такъв. И не съм типичен вярващ. Да, вярвам в Бог, вярвам в Христос и Възкресението, но от друга страна не вярвам църквата и поповете. Лично моя позиция е че религиозните общности трябва да се регистрират по търговският закон и да имат касов апарат. Но това е за друга тема. Но защо някои изпитват необходимост и с всички сили се придържат към вярванията си, като ги защитават силно? Аз лично защитавам правото ми да вярвам в Бог, без да определян като по-низш от атеистите. Това че вярвам в Бог, не ме прави лош човек. Нито ако бях учен който вярва в Бог, ( а аз не съм учен ) би ме направило лош учен. Същевременно не вярвам че ако човек е атеист, то той непременно е лош човек. Нито ако един учен е атеист, то той непременно е лош учен. Така че не виждам нито морален, нито религиозен или философски проблем в това че защитавам позицията си. Не вярата или безверието които декларираме пред останалите хора, ни правят добри или лоши, а постъпките ни и отношението към другите хора. Относно "Религията ми прилича на потребност, от която индивидите с психични отклонения изпитват остра нужда.Сякаш намират сигурност в нея, страхуват се да не я загубят и я защитават яростно. " Да, това категорично е вярно за някои индивиди. Но същото важи и за такива индивиди при атеистите. И при тях има индивиди с психични отклонения които изпитват остра нужда да задоволят потребностите си отричайки Бог. И те намират сигурност в атеизма. И те се страхуват да не се окаже че грешат, а също така защитават безверието си яростно. но въпреки това не виждам да твърдиш, че сред атеистите е възможно да има индивиди с психични отклонения, които чрез отричането на Бог задоволяват своя " остра нужда". Или да разбирам, че сред атеистите според теб такива няма?

Всъщност, тази аналогия е от Артър Кларк. И не е проблем за един вярващ да си представи че има хора които не вярват. Всъщност е точно обратното. На невярващите им е трудно да приемат, че има хора които вярват. За доказателство - цялата тази тема.