Втори след княза

В някакъв смисъл си прав, значимо е мнението от колеги, които са опитвали да го правят. Обаче възстановките са за пред публика, а значи може да се сподели очакване или впечатление. Има и хора, които влизат и излизат от театър и си говорят за туршии с чесън, но редно ли е? Другото е, че Глишев е име. Винаги ще бъде припомнян с окупацията на СУ. Предполага се, че още изповядва някаква идея, политика, а не че си мери меча. В този смисъл, изразявам обърканост, че този, който е воювал за демокрация, сега се кичи като човек от една империя, лишила от независимост населението по нашите земи.

Разбрах и не съм съгласен, но това е за протокола, без спор. А освен за Бай Ганьо, има ли две лица по отношение либерали и консерватори; демократи и монархисти; социалисти и антикомунисти?

Моля за две уточнения Толкова се говори за русофили vs русофоби, а като не ги споменаваш, отричаш ли, че това били две лица на България днес? Кое лице носи Бай Ганьо? Как бива описан неговият антипод, този с другото лице?

Разсъждавам така: Глишев и другите, не се страхуваха да се противопоставят на статуквото, разбиваха бариери и заставаха срещу полицията, а сега се самоограничават, защото Спартак се бил проявил в Апенините. Сами (?)си слагат бариери и си подрязват крилата. А "стената" е от песента и филма.

Това е шега, нали? Съжалявам, но нещо пречи да разбиват стени и бариери. Все едно, пожелавам им делото да е добро за България, а не за Рим.

Димитър Йорданов and cucumerario реагира на това 2 Разсъжденията ми са смешни, нали? А защо те правят така?

Разбирам. Това прави невъзможно реконструкции на Откриването на Америка в Испания, на посрещането на Вашку да Гама по колониите в самата Португалия и дори викингскита набези в Европа в Скандинавието. Мисля, че участниците сами си слагат бариери и ограничения на пОлета.

ОК. Не съм вътре в нещата, само отбелязвам, че експонирането на което и да е време е идеологически избор. Избира се да речем само единството на републиката, разкоша на империята, загубата на самоидентификация на завоюваните народи. По споменатите причини се пропуска безпощадността към съпротивляващите се не-римляни, обезличаването на съда пред заповедта на императора, изчезването на етноси с история. По въпроса със Спартак, смятам, че това е световно известна историческа личност, свързвана непременно с Тракия. Много ми хареса една мисъл на на Б. Димитров, че когато други ти пишат историята, тя се различава от тази, която сам си пишеш. Все пак щом има каменни паметници на Спартак, не е противоестествено да има и живи реконструкции. Разбирам, че това зависи от спонсорите, които "поръчват музиката". А да се прави възстановка за бунтовник срещу имперския ред е избор за смели сърца.

Различното ми мнение е по отношение идеологията. В см. представянето на римска действителност моделира и отношение към римския ред. Създаване модел да изпитваме възхищение от него, както траките-водачи са изпитвали. Отсъствието на траките от низините, на бунта на Спартак особено, е отказ от бунтовната сила на местното население. Пък аз смятам, че това е по- важната част от живота тук. Не Рим, западен или източен, а запазване на местния ред

Монтескьо, Ш. "Духът на монархията сее войната и разширението на територията; духът на републиката — мира и умереността. Тия два вида управление не могат да съществуват във федеративна република без известно насилие над своята природа."

Тюх, да се не види. Очаквах по- добро попадение. Не си разбрал.

Има причини, за които се досещаш сам.

Темата е "Любими и любопитни цитати". Съжалавам, че трябва да връщам часовете по граматика. Цитатът е точно повтаряне. Иначе се използва "Казал, че..." и не се ползват кавички. Подразбира се ЕЖК и гласи : Путин казал, че просто е бил принуден да нападне Украйна.

Както обикновено, по- лесно се разпространяват измислици, които съответстват на нагласите. От училище знаем, че сложеното в кавички е ТОЧЕН цитат. А цитатът е " мы просто были вынуждены начать специальную военную операцию". не ми благодари

В моето идеално разбиране, историческата възстановка е театър. Гьоте: "За да се създаде нация, най- напред трябва да се създаде театър" Без "Многострадалната Геновева", Бяла черква нямаше да се усети българска. В Османската империя това изкуство не е развито, а за да може един роб да си измисли, да се вживее в ролята на свободен и дори на принц, това е чудо, прераждане, метаморфоза. Заради това виждам историческите възстановки като място, където героите се вживяват, подражават на достойни мъже, а не само си мерят мечовете. От другата страна, публиката гледа и слуша театрализирани достойни, правещи чест слова и подвизи. Публиката се учи не само как изглежда една дреха, но и как изглежда достойнството. Ако се самоограничава и табуира граници, историческата възстановка се лишава сама от живот. Надява си сама въже около шията. Ако Бенковски не заплюе султана, това дали е Бенковски и дали това е историческа възстановка или тъп кич, тъп като сценичен меч?

А- ха. Ще рече, че повече наподобява учебен филм в който гласовете са зад кадър и обръщат внимание на особеностите- дрехи, оръжие. При това дрехи и оръжие, удовлетворяващи изискването за автентичност- материали, изработка, защото публиката ще поиска да пипне и види отблизо. Театърът е друго нещо. Там има характери, противопоставяне, диалози, идеи и идеологии. При споменатите исторически възстановки това е изчистено само до казваното от презентатора. В този смисъл, посещението на музей с манекени е същото. Очакването ми е, че публиката ще търси динамиката на театъра, който е по- богат на внушения и душевни изживявания, вместо познавателните демонстрации. Ще видим как е през следващите години. Дали историческите възстановки ще останат атракция на живо за малки деца и мъже, които да си мерят намерените уникати. Независимо, че мненията ми останаха на ниво лаик, хубаво е за мен, че размислих какво е то исторически възстановки. Благодаря.

Да. А вярно ли е, че историческите възстановки са зрелище и се подчиняват на някои закони на театъра/киното?

Прочетох, но не му се доверих. В настоящия коментар прочитам прекалената сложност в намирането на ключ за всички ситуации в Библията. За себе си съм преценил, че Библията е сборник с еврейски митове, които обхващат някаква част от живота, но не и целия живот. Останалото го има в други книги, в поведението на хората и взаимодействието им. Не зная отговор за това що е апостолическо християнство.

Не е непростимо, ОК Питам кои са особеностите на вярата, която изповядвяш? Тази вяра има ли последователи, църква или сам я градиш? Защо не можеш да замениш недоверието в повечето църкви с атеизъм, а се насочваш отново към вяра, опряна на Библейски текстове? Какво ти пречи да живееш праведно според своите разбирания, без да се привързваш към някаква организация/църква?

Е, а ти отговори ли на простичките ми въпроси или ме нападна? Правиш се на жертва, след като нарушаваш взаимното уважение, изисквано от форума.

Ням филм ли са историческите възстановки? Гледам на историческите възстановки като на зрелище, на нещо "като". Това, че отсъстват атрибутите на съвременността е за да бъде подсилено усещането, но така или иначе, възстановките са подобие. Участниците са по- високи, на по- голяма възраст, определено по- съвременно изглеждащи. Това, че участниците са различни, ме води и към това, че е допустимо в някакви граници и реквизитът да е различен, без да се губи усещането за автентичност, характерно за всяко зрелище. Естествено, въображението добавя достатъчно за да се вживеем, така че автентичността на хламидата прибавя гордост за автора, но не и въздействие за зрителя. След като участниците играят, а реквизитът е игрови, стигам до своята основна теза- речта в историческите възстановки. Тя трябва да присъства, но не може да бъде старинната. В контекста на игровостта, речта е съвременна, а значи неавтентична, което обхваща и цялото събитие. Смятам историческите възстановки за едно театрално зрелище, което не може да бъде откъсвано от историческия момент и патоса на времето. Как така ще бъде представена сцена от битка, без чрез реч да бъде въведена публиката в причините, драмата или трагедията на момента? Как ще бъде представена битка с фалшифициран вик на простия селянин- воин "Ма... ви византийска" или както е по сценарий. Без думите на апостоли, зовящи за бунт, за борба , като за една обща веселба срещу поробителя, истината ще бъде осакатена. Какво, че кремъклийката е истинска, щом става дума за турско присъствие? Смятам историческите възстановки за форма на театрално зрелище, акцентираща върху автентичността на костюмите и реквизита. Обаче много ми липсват "култови реплики" от историческите филми и зрелища. Повтарянето на такива култови фрази от комедии извежда култа към смешния герой, култ към някой за присмех. А историята ни поучава с героичното в себе си, а не с комичното. Кой помни "Като не щеш мира- на ти секира!", след който българите громят войниците на империята?

От първият коментар реших, че имаш колебания в избора Сега разбирам, че това е нов ник на стар съфорумец, който се опитва да пропагандира свои религиозни възгледи, срамувайки се да каже към коя деноминация принадлежи. Явно не вярваш в силата на божеството зад теб, щом подобно на св. Петър не казваш на коя вяра си последовател. Ако се колебаеше, наистина атеизмът е изборът на 21 в., но при реалната ситуация, на мисионерстване, а не на избор, нещата са други. Разбира се, че имаш човешкото право да вярваш в ангели, в отвъдния живот и чудотворно възкресение на отличниците. Лично аз го намирам за опора на сакатите, но на мнозина ви е необходимо. Имай повече вяра в божеството. То помага само ако му се довериш. То е като при патериците- ако не се подпираш пълноценно, само ще ти тежи. Е, може и да използваш патерицата да удариш злобно, а религията да ползваш за да си въобразиш, че си над другите. Ако ти помага- прави го. Виждал съм и някои злобни инвалиди, сърдити, че другите ходят без патерица.

Моля. А защо не избереш здравия атеизъм, а през компетентния 21 в. вярваш в задгробен живот?

Повтарям се но... бащата на Симеон Радев казал на протестантските мисионери в Македония: "Ако живея праведно, както съм православен, ще вляза ли в рая?". Отговорили му с Да. "Тогава защо да си сменям вярата?" Колкото и да е лошо за църквата, хубавото на православието за вярващите е, че попът не се бърка да ръководи от близо енориашите. Кюретата и пасторите ги държат доста изкъсо и твърдо. Имай предвид, че православието ни е спасило под турците. Католиците са прогонили Кирил и Методи, а англиканите са били от страната на османците.

Към кое вероизпитание принадлежиш? Разкажи за основните му особености.