Втори след княза

Смешка: Запитах чата на Бинг, ако самолет се движи със свръхзвукова скорост, ще достигне ли звукът от устата на пилота към микрофона. Чатът ми отговори, че звукът няма да достигне. Ха- ха. Английската кралица, като е пътувала в Конкорд, си е въобразила, че си говори със съпровождащите я. Мисля си: В затворената система с постоянна скорост самолет/влак, вълните (а и мухите, м@мка им) се движат с присъщата им скорост и не може да се установи дали системата се движи. За наблюдателя отвън, скоростта на звука е относителна и може да надвишава теоретически максималната, но еспериментално не е възможно да бъде никога установена, поради гърмежа от звуковия удар. Значи за наблюдателя скоростта на звука е неизменна- максималната и това което чува е само звуковият удар от тяло, движещо се със свръхзвукова скорост. Аналогично при светлината. Не може да се установи отвън как се движи светлината вътре в системата, а само се вижда блясък. Това изяснява движението на тела със скорост близка до светлинната, но не и движението на частици, защото енергията, която ни изпращат се движи със същата скорост и освен това съществено се изменя тяхната енергия/маса. А?

Имам предложение, вместо да се размишлява за Въвеждане на нови измерения, да разгледаме случая с Изключване на съществуващи измерения. Какво имам предвид? Нека допуснем, че две частици, два влака, самолети или ракети се движат в една равнина, т.е. двуизмерно пространство. Прибавяме третото измерение за време (макар че енергия ми е по- на сърце). Имаме триизмерна разбираема система. Питането е, какво ни даде това? Кои обяснения са по- добри? Какви проблеми се решават? Ако имаме отговори на такива и други въпроси в казания случай, нищо не ни пречи да се върнем към трите пространствени измерения плюс време. А?

"Завоеванията, които извършват демокрациите, имат още една слаба страна. Тяхното управление е винаги ненавистно за покорените държави. То изглежда като монархическо; но в действителност е дори по-сурово от монархическото, както ни показва опитът от всички времена и на всички страни. Покорените народи при такива случаи се намират в тежко положение; те не могат да се ползуват нито от преимуществата на републиката, нито от преимуществата на монархията. Това, което казах за народната държава, може да се каже и за аристократическата." Цитат от Монтескьо И още един "В народната държава народът се дели на определени класи. В различните начини да се прави това деление са се проявявали великите законодатели; и тъкмо от правилността на делението е зависела трайността и разцветът на демокрацията." Изглежда именно това разделение на класи е давало дълъг живот на елинистичните държави и Рим и кратък на "безкласовото общество". Може би традиционното деление в Китай направи толкова силна тази държава.

Едно от мненията е, че задоволените потребности на мнозинството го обричат на отказ от участие в управлението. Никой не иска да се товари с отговорност, ако хуманната нагласа на народната република е да увеличава личното му благосъстояние. За водачи биват избирани добри хора, а не активни, предприемчиви. От друга страна, в робовладелските републики, отношението към робите се пренася върху други, завладяни народи. Тези републики могат да съществуват само разширявайки се. Елинистичната вълна на Александър, завоеванията на Рим и експанзията на САЩ не само го потвърждават, но и определено водят към превръщането в империи. Монархията Великобритания, смятана за република, също е потвърждение, че без колониите, със съответното отношение към колониалните народи, такива републики се превръщат в империи. Бих добавил и примера с Чингис хан. Монголите го избират на курултай, едно определено народно събрание, обаче това скоро приключва и Монголия се превръща в империя.

В историята има три велики робовладелски републики- Атина, Рим и САЩ. Същевременно има и някои не до там велики народни републики като Исландия и множество неуспели като Радомирската, страните от Варшавския договор. Има и някои народни републики по име, които потокът от контролирани мнения не признава за такива- Северна Корея и Китай. Защо са слаби народните републики?

Смутен съм от обръщението. В ника си наблягам на Втори, който е след князете, които сте вие. Моля, обръщай се на Втори. Инаквото приемам иронично и смущаващо. Да попитам: Само с 1941 ли ще се ограничим или мога да засягам други исторически примери, подобни на съвремието? А иначе, бих изчакал без намеса, да развиете поуките от 1941.

Съгласен съм, че няма да може да се определи разлика на скоростта по физически параметри вътре в една от системите. Обаче нещата за мен не са така очевадни. Водата в басейн, си стои там заради гравитация или ускорение. Понеже скоростта не може да расте безкрайно, ускорението не ще е вечно и ако водата не става капка в безтегловността след някакво време, значи става дума за гравитация. Връщам се на два басейна с непрогледен капак, за да не се виждат и влияят други тела. Единият е на Земята, другият на Марс. Плътността на водата се влияе основно, да не кажа само от масата на планетата. Смятам, че не можем да установим по плътността на водата дали планетата се движи линейно по инерция и на къде. За въртенето, да речем съществуват кориолисови сили. Можем по плътността да установим масата или скоростта на въртене на планетата, но не и движение спрямо външна, ненаблюдаема точка. Ама като кажа външна, разбирам външна за една от планетите, но принадлежаща на системата, включваща и двете планети, т.е. може системата да е само от две подсистеми- Земя и Марс. Опитах се да съм на предела на яснотата за това, което мисля. Може да е право или грешно, поради което бих прочел мнение.

Разсъждавал съм основан на принципите Общ принцип на относителността: Законите на физиката са еднакви за всички наблюдатели (ускоряващи се или не). Принцип на общата ковариантност: Законите на физиката запазват формата си във всички координатни системи. В този смисъл, щом в една система са променени условията, то може да се определя и промяната спрямо началното състояние по сигнали от самата система вътре. Т.е. без да измерва астронавтът навън, може да определя инерциалната скорост спрямо първоначалната система, примерно, защото нищо друго не се е променило, освен съществуващото отдалечаване. Така ли е?

Е, да, но ако плътността на водата зависи от избора на отправната система, то ще може да се установи, коя система е по- подвижна (с по- висока скорост) и коя не. Нали става дума за инерциални системи? Моето мнение за това, че с изменение на размера/обема се изменя и дължината на мерната единица е решение, доколкото обемите и масите ще са равни, а от там и плътността.

Понеже се обърквам и заглавието изобщо не съответства на намеренията на автора, ще размишлявам върху кетодиетите

Намирам уловка в това, че физическите закони си остават същите и примерно ако нямаш илюминатори на ракетата не можеш да разбереш дали се ускоряваш напред или имаш гравитация отзад. А за обема на басейна предполагам че грешиш. Както се изменя размерът на басейна, така се изменя и размера на метъра. В резултат наблюдателят там ще наложи този метър върху размерите пак толкова пъти, а наблюдателят тук не зная какво ще види... аз се озъртам за самолети със свръхзвукова скорост, а да им видя басейна вътре- абсурд. Пък при скорост 0.8с направо ще светне и отмине. Иди му гледай басейна ти.

Очакванията ми бяха, подбудени от заглавието, че в тази тема ще сравняваме примери от историята с настоящето и въз основа на тях ще прогнозираме бъдещето. Друг метод би бил изследване на конкретното събитие- сили, средства, условия, но дори и държавници, разполагащи с държавните органи за разузнаване, анализ и решения (+ ИИ) не винаги стигат до истината. Не съм и мислел, че тук можем да го практикуваме. Трети би бил пророкуването. Едни ирационални възгледи, които имат някакви вътрешни основания, но обикновено се излагат като окончателни. И аз го мога, но не това очаквах. Дали можем да се върнем към уроците на историята? Например към талантливия владетел на Понта, включващ и Крим, без Одеса Митридат Евпатор. Той владеел всички езици в държавата си, бил успешен в дипломатическите и заговорническите си ходове. Решителен, твърд, мъжествен. Повежда война с Рим, нещо за което се иска смелост и добавен усет за нарастващата сила и скоро идващата Римска империя. Първоначално войните му имат успех. Но като се има предвид мощта на републикански Рим през 80- те до 60-те г. пр. н.е. и това, че срещу него са Сула, Лукул, Помпей Велики, окончанието на войните е в страдателен залог. Собственият му син оглавява заговорници, подкрепяни от уморените от десетилетни войни и други още недоволни. Синът- Фарнак поднася на Помпей трупа на баща си и е последен пишман владетел на Боспорското царство, което бива погубено завинаги и завладяно от Рим. Пожелавам на Русия да не допуска Империята да побеждава на нейните земи.

Моята аналогия на днешните събития е с Освободителната война. Симпатични и надъхани, амбициозни младежи, учещи в Русия убеждават русите, че ако обявят война на турците, цяла България ще се вдигне и те като на парад ще стигнат Цариград. Войната започва, но идва стратегическата грешка при Плевен и общо взето не се вдига цялата страна, а действат само тези активисти и опълченци, които са известни до момента. Русия дава излишно много жертви. Освобождава България в църковните граници, но Западът се противопоставя, разделя страната на 3, като оставя едната трета под турците, другата зависима, а една- условно зависима. (Проклет да е Берлинския конгрес). Тази аналогия е по- встрани от нашите проблеми, но у нас очаквам засилване на забраните. Недопускане на други мнения не само по медии, но и по форумите. Това обаче е друг пример- за историята на Маккартизма.

Това ли бил проблема с едновременността? Че аз не съм си и помислял, че взаимодействието е мигновено. Това не ме смущава. Просто се отчита и се въвеждат корекции. Примерно за управление на Марсо-хеликоптера времето на въздействие е отложено с едиколкоси минути.И какво от това? Двете системи - Земя и Марс са разделени по място. Процесите и съответно времето на тях, ако ги приемем за инерциални системи са неразличими. Не можем да взаимодействаме със скорост по- голяма от светлинната. Обаче можем да приемем нашето време за абсолютно (може и марсовото или слънчевото) и да отчитаме времето на Марс или тук с корекция и с голяма точност. Ако искаме марсохода да отлети от там в 21.00, това може да стане както по земното, така и по марсовото време. Какъв е всъщност проблема? Дори и при достигане надсветлинни скорости пак ще има време, защото ще измерваме и други скорости- иначе катаджиите ще се натъжат. Има процеси с различни скорости. Свръхсветлинните скорости не отменят причинно- следствените връзки при другите процеси, само объркват мисленето, как би било ако причина и следствие са едновременни. Е, не могат да са едновременни. Простете, че не мога да навляза в това, което ви смущава... да не би да поставяте въпроса "Какво би било, ако се случи нещо невъзможно?". Ами невъзможно е да се определи невъзможното по условие. Сигурно проблемът е друг и свързан с микросвета и квантовата механика, а не това, което аз си мисля. Дали е възможно да ми го представите?

Моля за обяснение, не схванах. Не, че всичко друго съм схванал, но това ми боде Как извеждате от Ако Пространството е разделено То Времето е разделено Благодаря предварително

О-о. Очакваш, преценяваш. Браво.

Точно обратното,Втори. Точно обратното! Ученията не говори със символи. Той борави само с факти. Емпирични. Когато виждаш да пада ябълка ренета, а осмислиш, че телата се привличат ВЗАИМНО, вече си напуснал сетивното, абстрахирал си се от някои конкретни неща, поне от сорта ябълки. А когато разбираш какво значат символите това е нещо повече от практичен ум. Може би трябва да се разгледа въпроса другояче- Какво не е наред, та след прилично държавно образование, хората затъпяват? Може би е нужно обучение във всички възрасти? Може би практиката трябва да е по- разнообразна за да обхваща и подновява получените знания? Може би хората трябва да се допитват до старите учебници чат- пат, за да не стигаме до неверния извод, че сме прецакани в главите?

Способността да добавяш научните постижения над сетивните възприятия е признак на ум. Както и умението да се абстрахираш и заменяш нещата със символи. В случая с плоската земя, държавата дава реални знания, а ограничаването със сетивното води до затъпяване. Такъв ум определено не става за физик, сеизмолог и пр. науки свързани със земята. За орач и копач- става.

С удоволствие отбелязвам, че форумът ни не е пълен с простотии. Дори обратно. Не зная дали се дължи на участниците, на модераторите или на гугъл, но сме направо прилични. Може би търсачката не смята за мръсна дума "лайно" и тя се появява на 7 стр. по 26 коментара или под 200. "Срал" само в 6 коментара, но пък примерът е фрапиращ glishev Срал съм на ББ 2012 И другият е хубав nik1 отговори на Atom's в Съвременна и обща проблематика ...Само плачеш и мрънкаш като путка колко е зле в Гейропа В темата Земята е плоска. Лъжат ни, че е сферична..., иронично публикувана от SAlexandrov в Паранауки се намират защитници на това, което не се преподава в държавното образование. Предполагам, че на първо място това е желанието да бъдеш различен, да се отличиш с нещо нестандартно. Примерно с екзотично божество или свободата да твърдиш, че Земята е плоска. Това не е нещо кой- знае колко лошо като поведение, но определено не се дължи на държавното образование. Смятам, че затъпяването не е скрита цел на държавното образование, а се получава след това, в търсене на някаква интелектуална ниша. Понеже всички ниши изискват някакви качества, недопуснатите протестират, като демонстрират агресивна простотия.

Текст на Иво Сиромахов, публикуван като коментар във форума Колкото и да мрънкат пуританите, трябва да признаем че времената на възрожденския правоговор и правопис безвъзвратно са отминали. Последният пирон в ковчега им бе забит от интернет-потребителите. Родната реч, омайна, сладка е заменена от суровия, брутален сленг на виртуалното общуване. От езика ни изчезват думи и цели изрази, а на мястото им се появяват нови. Дружеското обръщение „байо” отстъпи пред вездесъщото „куре”, „келешът” вече е „юпи”, „момата” – „пача”. Ако преди хората, търсещи любов, се представяха със скромното „обичам домашния уют”, днес те гордо заявяват пред световната мрежа: „мразя лицемерието и лъжата, обичам приятелите и купона, моя девиз е БАДИ 4ОВЕК А НЕ 4ОВЕ4Е”. И определят себе си с думите: aз сам мноо луда купонджиика. Други пък залагат на патриотичните ценности и огласят интернет -пространството с бодрия призив: САБОДЕТЕ СЕ БЪЛГАРИ!!!! Вече не се казва: „сполай ти, добри юначе”, а се казва: „кефиш, маафака, кефиш”. Езикът дотолкова се е променил, че вече няма нищо общо с архаичните езикови правила, които се учат в училище. Например пълният член е изчезнал толкова отдавна от интернет-форумите, че никой не си спомня дали изобщо някога го е имало. Крайно време е промените да се регламентират. Назрял е моментът да узаконим правописа на новия български език. 1. Буквите „ч” и „ш” отпадат от азбуката, понеже ве4е никой не ги използва. На тяхно място влизат отдавна наложените 4 и 6. 2. Отпада буквата „ъ”, за да не се 4удим как се пи6е „мал4ание”, „сагласна сам” и т.н. 3. Отпада и буквата „я”. В момента е възприето тя да се изписва като „q”, но това саздава проблеми, за6тото някой я 4етат като „кю” и става мазало. По добре е да се изписва като „иа”, например лелиа, диниа, Иамбол, Балгариа. 4. Предлагам да отпадне и буквата „й”, за6тото е са6тата като „и”. Ниакой тапанари са против и казват 4е ако махнем и краткото как сме 6тели да пи6ем иордан иовков. Ма тиа са напално истре6тели ве, за кво да даржим неква буква само заради един гимнастик кво като е вип ба6та ми го познава и вика 4е бил свестен тип 5. Тоа ермалък са6то е напално изли6ен. Закво ти е само да ти зима место на клавиятурата ебаси. Закво треа да има буква коиато се пи6е само в три думи. Ьога, ьод и идьот. Тва е расхи6тение. 6. главните букви са пална простотиа. нема нужда от тиах. секи интелигентен 4овек се досе6та каде по4ва изреч4ението и каде не по4ва. то си е мноо ясно 7. пи6е се „незнам”, „неискам”, „нестава”, „немога”. разбрахте ли БАЛЪЦИ!!!!! 8. си4ките запетаики то4ки терета и подобни лаина триабва да отпаднат на кои му пука за тиа не6та? a наи добре е направо да се мине на latinica 6toto taka sme si sviknali ebasi verno 4e po nekoi foromi ne davat dase pi6e na latinica 6toto sa ebahti zadrastenite cveti cunkam te prase takova novata tupalka na koceto i raina kurti mifki da go duhate heitari!!!!!!!dove4era 6e se razmajem na kupona na gecata axaxaxax gecata e golem zakleam se naprao neam dumi kopeleeeeee taa galena e superzle ebahti selskata pra4ka axaxaxaxax a Veso e pedal Ivo Siromahov

Първата теза, която излагам е, че в наше време възпитанието е отговорност на родителите. При масовото производство, държавата е подготвяла/възпитавала взаимозаменяеми за масовото производство. Сега, производството е специфично и се искат творчески натури за ИТ и дисциплинирани за производственици. Тъй като това са съвсем различни подходи, очакването е, че масовото/държавно училище ще произвежда масово дисциплинирани (намаляващи по брой), а частни училища ще развиват способните. Връщам се на отговорността на родителите. Тъй като решават бъдещето на децата, те си имат специфични изисквания, значи възпитание в учлището е непотребно. От опита на дистанционното обучение стана ясно, че това е възможно. Родителите се разпищяха, че училището не възпитава, което влезе в противоречие с казаната отговорност. В края на краищата, до пълнолетие отговарят родителите, а не учителите. Ако възпитанието е услуга, а има индивидуални изисквания към услугата, то не може да има общо възпитание. Държавата не може да организила индивидуално възпитание (или може?). При това положение, държавата може да изпълнява за някакво време в бъдеще роля по обучение на децата, при това с помощта на изкуствен интелект и намалена роля на учители, а възпитанието да стане частна грижа. Втората теза, която излагам е, че затъпяването не е скрита цел на държавата, а резултат от процеси след като държавата е извършила своето. Затъпяването е акт след обучението, а не по време. В следващия час ще опитам да преброя употребяваните вулгаризми във форум "Наука". Предполага се , че тук участват образовани хора, след държавно образование. някои дори когато се целеше "разностранни и хармонични личности".

Шест години по- късно. Какво се случи през това време? Най- важното бе дистанционното обучение през ограниченията заради ковид. Опитът от тези времена е много интересен и предлагам да го обсъдим. Факт е, че нещо в световен мащаб куца, защото и в Южна Корея учителите смятат, че става нещо нередно. Материалът е от 16.09.23. https://news.bg/int-politics/yuzhna-koreya-hilyadi-uchiteli-stachkuvat-za-zakrila-ot-roditelski-tormoz.html

Грешиш.

Бих искал да разгледаме и един друг аспект. Зависимост на приемане на еврото от икономическото положение. Мнението ми е, че към отказ от евро се насочват страни, в икономическа криза. Когато нещата вървят добре, никой не се сеща да пита. Когато има криза, тогава властта се насочва към паричните механизми. Така правят и независимите, и зависимите, и евровите, и рубловите, и доларовите страни. При тези, които имат свое правителство, но не разполагат с монетарни механизми се появява необходимостта от независимост. Тънкостта е, че управлението на общите ресурси може да има други разбирания за тези механизми, различни от управляващите отделни части. Имам предвид Гръцката криза. Тогава се появиха силни желания за отказ от еврото, които бяха потушени със силни инжекции на същото евро. Дали гърците разумно са действали с финансите си, дали са хитреци, които скалъпиха фалшива потребност от евро, дали наиситна искаха да се отделят, но фактът е че ЕС силно ги подпомогна за да останат. Интересът бе на ЕС. Те похарчиха много пари за оставането на Гърция. Защо? Обобщавам мнението си: В условия на криза, силно нараства броят на хора и политици, които не искат евро. Кратък исторически дискурс/разказ. България кротко си съществуваше с византийските солиди. Обаче императорът с данъци предизвиква криза. Българите и местни феодали се отделят, воюват, побеждават и започват сами да секат български монети. С това потвърждавам, че при задоволство, хората не придирят. Проблемите започват с проблемите

Това е статия от официоз, следващ споменатите от теб призиви за референдум. А референдумите са механизъм за прилагане на демокрацията. Присъединяването ни към НАТО и ЕС станаха без референдум. Защо? Така се игнорира "мъдростта на народа". Заради това и обърнах внимание, че има позиция "Политиците са мъдри и правят разумното" срещу "Народът е мъдър и политиците поддържат мнението му". Акт на какво е прилагане на решения без референдум? Ти смяташ, че приемането на важни решения без референдум е ... какво? Впечатлен съм. Благодаря. Много впечатляващо! Несъмнено, тези нагласи съществуват и отразяват нещо. Британското напускане на ЕС беше продиктувано от такива. ... ей, още един случай, когато някой не иска евро. Там и кралицата не искаше диктат от Брюксел, не някакви крайно десни. В никакъв случай не манипулирам (ръководя). Няма и кого. Тук, както е известно, а е и дефинирано, е научен форум, а не политически. Това, което подложих на обсъждане беше "Защо в Полша има противници на еврото?" Разбрах, че това са десни популисти, които имат подкрепа на населението до толкова, че да получат най- много гласове на парламентарните избори. Види се, при избори масата, разбира- не разбира, има значение. Въпросът разбира или не, не е в тази конкретна тема. Да, това го приемам. Жалко, че стигнахме до там. Кой е виновен отвътре и отвън е много интересен въпрос, но също е за друга тема. Не политическа,а научна, разбира се.