
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10201 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
38
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Обратното. Прилагаш законите на СТО по учебник и така получаваш, че един въртящ се вал, който не е усукан в стационарната система, се оказва усукан в подвижаната система. За индоктринираните това да може изгежда най-нормално, но то в същност е абсурдно.
-
Хехе, за слабия ученик тройката не е слаба оценка, а нормална оценка. Същото и със СТО: нейните безкрайни парадокси в един момент спират да са парадокси и започват да изглеждат съвсем нормално - че даже и като потвърждение на терията. Този ред на мисли просто потвърждава максимата, че всичко наистина е относително. Чакай сега да те питам нещо. Ти като обичаш да разсъждаваш и мъдруваш, кажи според теб какво е движението? Аз съм с Нютон, че движението е просто преместване на дадено тяло от едно място на друго в пространството. Според СТО, от друга страна, движението скъсява дължини, усуква валове и прави какви ли не чудесии. С други думи, движението не е просто преместване в пространството, а дефакто някаква чудотворна активност. Та, философски погледнато, какво е движението - просто преместване в пространстово или чудотворна активност?
-
Разширена версия, базирана на описанието на Лапландеца: Две много, много дълги, зацепени зъбни колела се въртят. Едното се движи спрямо другото по направление на осите. Избираме едното от тези колела за стационарно, а другото за подвижно. Съответно в отправната система на стационарното колело левият и десният край на подвижното колело правят по един оборот едновременно. В отправната система на подвижното колело, обаче, това не е така. Заради "относителността на едновременността", десният край на колелото изпреварва левия. Тоест, според СТО излиза, че подвижното колело е усукано , докато стационарното не е. В задачата се пита как така след като подвижното колело е усукано, то е не е изпотрошило зъбците на стационарното колело и вместо това двете колела продължават да се въртят заедно.
-
Грешна аналогия, Скенер. Аз не говоря за гравитацията на слънцето спрямо различни наблюдатели. Примерът е за гравитацията на слънцето спрямо самото него: в едната отправна система собствената гравитация на слънцето спрямо него е еднаква във всички посоки - а в другата отправна система същата тази гравитация ... пак спрямо него ... е различна във всички посоки.
-
Щом слънцето е сплескано, значи неговата гравитация не действа еднакво във всички посоки. Така излиза - и така се получава следният парадокс: в неговата собствена отправна система, гравитациятя на слънцето е еднаква във всички посоки - и то съответно слънцето е кръгло в отправната система на подвижен наблюдател, обаче, гравитацията на слънцето е различна в различни в различните посоки и то е сплескано Значи гравитацията на слънцето хем е еднаква във всички посоки - хем не е. Как ще обясниш този парадокс?
-
Много добър аргумент.
-
Хубаво. Значи ракетите хем са смотани, хем са готини
-
Тази логика е същата като известния парадокс с ключовете на колата: Аз си мисля, че ключовете от колата са в жена ми. Жена ми, обаче, си мисли, че ключовете са в мен. В задачата се пита къде са ключовете от колата? Същото и с твоя пример. Ако едната ракета си мисли, че другата е скъсена, а другата си мисли, че първата е скъсена, тогава коя ракета е скъсена? Надявам се разбираш, че ако и двете са еднакво скъсени, значи нито едната не е скъсена. Тоест, скъсяването е въбражаемо, а не истинско. А това на свой ред означава, че постанавката на СТО за скъсяването на дължиние е просто една измислица, а не реалност. Ако не мислиш така, моля посочи коя от двете ракети е скъсената.
-
Според СТО е така, но според класическата физика не е. Принципно, всички измервания са сравнения и всички мерки са относителни. Метърът и градусът, например, не са абсолютни мерки, а избрани от нас еталони, с които мерим разстояния и температури. Значи измерванията и мерките със сигурност са относителни - но самите измервани величини не винаги са относителни. Абсолютната нула, например, е абсолютна; само мерките, с които я изразявяме и мерим, са относителни. Според класическата физика същото правило важи и за разстоянията. В СТО, от друга страна, стационарен и подвижен наблюдатели ще измерят различно разстояние между две тела дори да използват еднакви еталони. Тоест, в СТО самите разстояния са относителни. Както съм посочил в началото на тази тема, обаче, това не отговаря на реалността. СТО смята разстоянията за относителни защото тя (безусловно) приема, че скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи. И ако приемем това допускане за вярно, то сметките показват, че разстоянията и времената трябва да са относителни. Но ако откажем да приемем въпросното допускане за вярно, то разстоянията и времената няма да са относителни. Това е важно да се уточни, защото относителността на разстоянията и времената е математическо следствие от постоянството на скоростта на светлината, а не наблюдение. Във физиката никога не е превен експеримент, който пряко да потвърждава относителността на разстоянията. Релативистите ей сега ще скочат, че относителността на разстоянията е косвено потвърдена. Фактът си остава, обаче, че такова основно положение на СТО никога не потвърдено с пряк експеримент.
-
Не може да не си виждал някоя снимка със "звездни пътеки". За мен това е най-очевидното средство. Но ако се замисли човек, това не е доказателство, а само потвърждение, че земята се върти. Трябва вече да знаеш, че земята е планета и следователно би трябвало да се върти. Без това знание пак не може да се каже дали земята е тази, която се върти - или това са звездите. Не е никак случайно, че геoцентричният модел предшества хелиоцентричния. http://petarbogdanov.net/project/звездни-пътеки-над-софия/
-
Лапландец, пак ми е прекалено сложно това, дето си го написал.
-
Ти представяш твое лично тълкувание на "относителността на едновременността". Ако обаче направиш сметките в твоя пример, нещата ще излезат както трябва. Пак да кажа, аз съм анти-релативист и не признавам СТО за вярна. Но примерът, който ти си дал, не я оборва.
-
Колега, аз съм върл анти-релативист, но в случая ти наистина се бъркаш. Това, което си показал на втората анимация с оръдията и снарядите, не представлява описание на подвижна отправна система. В такава система двата снаряда наистина ще имат различни скорости: скоростта на снаряда по посока на движението ще е по-ниска от тази на снаряда срещу движението. А в твоята анимация двата снаряда имат еднаква скорост ... което е грешно.
-
Не съм по конспирациите, но ми прави впечатление следното: Отначало учените казваха, че вирусът мутира бавно и съответно ваксините ще ни държат имунизирани за дълго време. Сега, обаче, в пресата почнаха да се появят статии, че новите мутации на вируса правят ваксините неефективни. Значи за по-малко от година вирусът от устойчив и бавно-мутиращ някак стана бързо-мутиращ.
-
Стигнало се е дотук със систематично намаляване на данъците на богатите, с което те стават все по-богати. Какво означава това за бъдещето на Америка? Въпросът не е само за Америка, а и за бъдещето на капитализма като цяло. Идеалният капитализъм в същност е робовладелство, при което малка въхушка притежава всичко и всички. И точно натам сме се запътили, ако обществото разрешава на богатите да не си плащат техния дял от обществените разходи.
-
Да - и една от големите ползи са паричните дарения от възпитаници на университета. Тук децата на богатите имат предимство пред децата на бедните. Като цяло, Атом не е далеч от истината. Въпреки че за елита няма специални квоти и че те не учавстват директно в управлението на университетите, в крайна сметка техните пари са от огромно значение и съответно повечето студенти в елитните частни университети са деца на богати родители. Имах позната от такъв университет, която обичаше да раказва как на студентите там се гледа повече като на богати клиенти отколкото като на студенти. За талантливи и изключително способни студенти винаги ще се намери място в елитен университет, дори да са бедни. Като цяло, обаче, приказката "пари при пари отиват" важи в пълна сила за тези университети. Източник: животът.
-
Не знам, но по логика трябва да е Канада ??
-
Да, но не съвсем както ти ги описваш. Половината население не може да диша либералите, за които проблемите на хората са по-маловажни от прогресивни ценности като климатичните промени и това транс-джендърите в коя тоалетна трябва да ходят. Като се вземе предид и агресивното и нетолерантно налагане на тези ценности от либералите, става ясно защо половината население гласува за Тръмп.
-
Природните/материални зависимости са тези, които вече съществуват. Математиката е езикът, който ние хората сме измислили, за да опишем тези зависимости.
-
Елементарно, Уотсън. Ако ния бяхме центърът на вселената, то ние щяхме да наблюдаваме различна гъстота/плътност на галактиките на различно разстоянието от нас: на по-голямо разстояние щяхме да наблюдаваме по-малка плътност на галактики отколкото на по-близко разстояние. Такова нещо не се наблюдава, естествено. Също така ако ние бяхме центърът на вселената, Млечният път щеше да изглежда като най-старата галатика във вселената. Това е така, защото колкото е по-далечна една галактика, толкова по-млада изглежда тя. Нашата галактика, обаче, не изглежда като най-старата. Ти тези прости аргументи не ги ли знаеш?? Срамота.
-
Ами не. Това не е така. Съгласно първия закон на Нютон, всички частици ще се движат с еднаква скорост; няма да има разлика между вътрешните и външните частици. Разликата, която откриване, се приписва на допълнително ускорение след ГВ. Затова имаме тъмна енергия: тя е тази, която допълнително ускорява разширението на вселената. На практика тя се явява като отрицателна гравитация.
-
Щом де Ситер казва, че има инфлация ... значи със сигурност има инфлация. Просто няма друг начин. Де Ситер на времето е казал "нека да има инфлация" ... и хоп, ето ти инфлация. Именно това мислене води до съшития с бели конци настоящ космологичен модел. Не се гледа реалността и тя какво ни показва, а се приема, че реалността е това, което уравненията показват.
-
Ни най-малко. Да си представим, че това е Големият взрив: Както се вижда на анимацията, ако вселената имаше общ център, той щеше да може да се намери/изчисли по най-елементарния начин, независимо от коя галактика се смята. Ако се съди по червеното отместване, то излиза, че ние сме центърът ... само дето не сме. Така че разширението ни най-малко не е същото като това ние да сме центърът на вселената. Това е съвсем друго. Тук в случая се показва, че разширението на вселената (ако има такова) не е постоянно във времето, а се ускорява.