gmladenov

Мислех си, че горната картинка и анимация са достатъчно ясни, но може би не. Затова ето разширена картинка с повече събития. В нея всеки 1/4 оборот е отделно събитие и така завършваме с четири двойки събития, всяка от които са едновременни в стационарната система. Казано по друг начин, маркерите на синьото и зеленото зъбни колела в тази система навъртат съответните обороти едновременно за следните времена: 1/4 оборот: t = 15 1/2 оборот: t = 30 3/4 оборот: t = 45 1 оборот: t = 60 Освен това: синьоъто зъбно колело (дясно) се движи по часовниковата стрелка зеленото зъбно колело (ляво) се движи обратно на часовниковата стрелка Времевите стойности в подвижната система (дясно - където зъбните колела са сплескани) са получени с Лоренцовата трансформация. Ето сметкиет за всички тези данни: v = 0,75c, γ = 1,5 Маркер на зеленото колело Маркерите съвпадат по средата Маркер на синьото колело t = 0 t' = 0 t = 15 t' = 1,5(15 + 0,75/2) = 23,0625 t' = 1,5(15 - 0,75/2) = 21,9375 t = 30 t' = 1,5(30 + 0,75) = 46,125 t' = 1,5(30 - 0,75) = 43,875 t = 45 t' = 1,5(45 + 0,75/2) = 68,0625 t' = 1,5(45 - 0,75/2) = 66,9375 t = 60 t' = 1,5(60 - 0) = 90 Относителността на едновремеността в този пример се изразява в това, че когато сините и зелените маркери в стационарната система навъртят съответните обороти, те го сторват едновременно. Когато приложим Лоренцовата трансформация, обаче, синият и зеленият маркери в подвижната система не правят съответните обороти едновременно. Виж горната таблица за точните времена. Така едновременните събития в стационарната система стават неедновременни в подвижната. Парадосксът се състои в това, че зъбните колела не се въртят независимо едно от друго, а се въртят заедно. Така че маркерите няма как да направят съответните обороти (1/4, 1/2, 3/4, 1) неедновременно ... а според Лоренцовата трансвформация излиза, че се случва именно това.

Здравейте, В днешния епизод от поредицата "1001 парадокса на Специалната Теория на Относителността (СТО)" ще поставя на изпитание едно от нововъведенията на СТО във физиката: концепцията за относителност на едновременността. Съгласно тази концепция, две пространствено-разделени събития, които са едновременни в отправната система на стационарен наблюдател, могат да бъдат неедновременни в отправната система на подвижен наблюдател. Както ще видим по-долу, обаче, подобна неедновременност се оказва физически безсмислена. Постановка Нека имаме зъбна предавка с предавателното отношение 1:1, както е показано на следната анимация: Двете зъбни колела на предавката са направени от твърдо вещество и имат идентични диаметри от 1с (300000км). Те също така се въртят със скорост 1 оборот в минута и имат еднакъв брой зъбци. Целта ни в този пример е да проследим времената, за които двете зъбни колела се завъртат на половин и на пълен обороти в отправните системи на стационарен и подвижен наблюдатели, които се движат един спрямо друг със скорост (v=3с/4). Проследяването на времената става с помощта на маркери върху зъбните колела, както е показано на следната диаграма. В ляво на диаграмата е стационарната система, а в дясно е подвижната система. Различните времеви стойности, показни на диаграмата, са изчислени с Лоренцовата трансформация и са дадени в долната таблица. Колконката "L" се отнася за лявото зъбно колело, колонка "R" за дясното, а колонката "C" показва времената когато маркерите на двете колела съвпадат. Както вече казахме, взаимната скорост на наблюдателите е (v=3с/4), което води до коефициент на Лоренц (γ = 1,5). Също така приемаме, че маркерите в стационарната система съвпадат в точка (х=0, у=0). Тоест, в началото на координатната система. v = 0,75c, γ = 1,5 L C R t = 0 t' = 0 t = 30 t' = 1,5(30 + 0,75) = 46,125 t' = 1,5(30 - 0,75) = 43,875 t = 60 t' = 1,5(60 - 0) = 90 Както се вижда на диаграмата (и в таблицата), в момент (t=0) в стационарната система маркерите на двете зъбни колела съвпадат. В подвижната система това е моментът (t'=0) и маркерите също съвпадат. На 30-тата секунда в стационарната система двете колела правят половин оборот, което става едновременно и за двете колела. В подвижна система, обаче, това се случва неедновременно: първо дясното колело прави половин оборот (t'=43,9), след което лявото (t'=46,1). На 60-тата секунда маркерите на двете колела отново съвпадат и в двете системо. В подвижната система това е моментът (t'=90) Анализ Първото нещо, което се забелязва на горната диаграма, е че в подвижната система двете колела са сплескани и вместо кръгове са станали на елипси. Логиката подсказва, че така зъбната предавка няма да работи много ефективно, но да оставим тази подробност настрана. Истинската забележителност в този пример е, че в подвижната система двете зъбни колела се завъртат на пълен оборот едновременно, но на половин оборот неедновременно. Това означава, че от една страна двете колела трабва да имат еднакви радиуси - иначе как се завъртат на пълен оборот едновременно - но също така трябва да имат и различни радиуси - иначе как се завъртат на половин оборот неедновременно. В крайна сметка според СТО излиза, че радиусите на зъбните колела в подвижната система трябва да бъдат едновременно и еднакви, и различни (приемаме, че броят на зъбците винаги е еднакъв). Този логически и физически абсурд много хубаво показва истинската същност на относителността на едновременността: тя не е реално описание на физическата действителност, в която живеем, а просто математически апарат, с който СТО опазва скоростта на светлината постоянна във всички отправни системи. Това е единствената причина за съществуването на този апарат. Благодаря за вниманието. Георги Станимиров, ©2021

Точно това е първоначалният парадокс на Лапландеца и ключът от бараката. Когато имаме три синхронизирани часовника, които в стационарната система винаги имат еднакви показания, според СТО излиза, че в подвижни системи те могат да имат различни показания ... след като по условие ние сме задали, че техните показания никога не са различни. СТО приема и двете за верни: часовниците винаги имат еднакви показания ... но също така те имат различни показания.

Велики Мислителю, ако стационарният часовник покаже 12:00 и в този момент спре, как е възможно в друга система той да покаже 12:30, например ... или каквото и да било друго време след 12:00. А има безброи системи, в които този часовник уж има такива показания.

Сплесканата ти (според теб самия) глава очвидно не прави ралика между състояние и свойство.

Нелеп пример. Някой някога да е твърдял, че скоростите/движението са обективни? Напротив, скоростите и движениото по условие за относителни/субективни. Виж формата на главата ти не е ... но след като ти самият държиш тя да е сплескана, аз няма да споря.

Кретенчо, обективен е обратното на субективен. За нашия конкретен пример това означава, че няма място за субективни мнения или измервания. Не може един наблюдател да вижда главата ти като кръгла, а друг като сплескана. Тя е или едното, или другото ... а не хем едното, хем другото. Последното е логическо противоречие и физическа невъзможност.

Всеки си преценява възможностите, колега. Не си само ти.

Очевидно не си наясно с понятието "обективност". Нека да ти го обясня по друг начин. Да приемем, че твоята глава е кръгла. Ако според всички наблюдатели тя е кръгла, то кръглостта на твоята глава е обективна. Но ако според стационартен наблюдател твоята глава е кръгла, а според подвижен наблюдател тя е сплескана на палачинка (както повелява СТО), кръглостта на твоята глава очевидно не е обективна, защото различните наблюдатели не могат да се съгласят дали главата ти е кръгла или сплескана. Някой хора смятат, че твоята глава хем е кръгла, хем сплескана - и че и двете от тези определения са вярни. На тези хора им казват шизофре... релативисти и обикновено ги пращат на почивка на 4-ти километър.

Не разбираш. Показанията на часовниците са физически ... тоест, обективни. Също така утчонихме, че часовниците са вечно синхронизирани. Тоест, те по условие никога нямат различни показания. Ако показанията на часовниците са физически ... както е по условие ... те са обективни, защото физическата реалност е една. Така че показанията на часовнице не могат да се сменят в зависимост от това кой ги гледа. А спред СТО точно това става: физическите показания на физическите циферблати се сменят в зависимост от това кой ги гледа: стационарен или подвижен наблюдател. Тоест, според СТО физическите показания на физическите циферблати не са обективни, а субективни - те се сменят според вижданията на наблюдателя. Кое в тази логика те затруднява? Или може би не си съгласен, че физическите показания на физическите циферблати са обективни и така еднакви за всички наблюдатели?

Нали по условие сме задали три физически часовника. Какви предразсъдици пак бленуваш??

Ето обяснение на по-достъпен за теб език: След като часовниците са сверени и синхронизирани, те имат идентични показания. Значи имаме три физически часовника ... с три физически циферблата ... всичките от които показват (да кажем) 6:00 часа. Повтарям: три физически циферблата с три еднакви показания. В подвижна отправна система, обаче, часовниците по условие не са сверени. Така същите тези физичски циферблати, които показват 6:00 в стационарната система, изведнъж се оказва, че имат различни показания в подвижната система. Значи според СТО излиза, че физическите показания на физическите циферблати се сменят по желание на наблюдателя: за стационарния те са еднакви, но за подвижния те не са. Потретям: става дума за едни и същи три физически часовника, които магически имат различни показания в различните отправни системи. P.S. Ако приемем, че часовниците в стационарната система са вечно сверени, то във всеки един момент от време те ще имат идентични показания. Тогава кога е този момент, в който те имат различни показания ... след като по условие такъв момент няма ??

А ти защо си позволяваш да изказваш непрофесионални мнения по история ... след като не си историк?? Ти прилагаш различен аршин за другите и за теб. Ако приложиш същия аршин към самия себе си, ти на часа трябва да се откажеш от собствените си некомпететни мнения по история ... които как въобще се осмеляваш да споделяш в този професионален форум.

Чудесно. Щом се движим "във вакуум", обаче, значи имаме скорост. Или може би е възможно да се движим "във вакуум" ... но да нямаме скорост.

Това са измислици. Да кажем, че етърът е материален. Даден наблюдател не може да определи разстоянието си "до етъра" ... тъй като той се намира вътре в него. Също така когато наблюдателят се движи през етъра, разстоянието му "до етъра" не се променя. Значи критерият за относително движение - променящо се разстояние до тялото/обекта - не важи за движение спрямо етъра ... дори да сме приели, че етърът е материален. Както многократно вече съм казвал: единственият критерий за това дали дадена среда може да се използва за отправна система е дали движението вътре в нея е откриваемо. Материалността на средата няма никакво значение. Дали ще наречем празното пространство етър или вакуум - и дали ще го броим за материална среда или за нематериална - е без значение. От значение е единствено дали движението на наблюдателя в тази среда е откриваемо.

Етърът също не е бил фрагметарен пък са го използвали за отправна система. В крайна сметка се опира до откриваемост на движението. Стига да можеш да откриеш, че се движиш, празното пространство също може да служи за отправна система. (Говоря за откриване на движение без материален репер.)

Ние така си говорим по тези ширини. Не го приемай лично. Виж колегата Скенер как се е наточил.

Както е мое право да вярвам в каквото си поискам, така е и твое право да си затваряш очите пред фактите. Няма да си нито първият, нито последният. Водата е материална и може да се използва за отправна система. Въпросът беше защо празното пространство не може да се използва като такава.

Ти като дървен философ би ли ни обяснил защо пространството хем съществува, хем не може да бъде използванп за отправна система. Материята съществува и може да се използва за отправна система. Пространството явно и то съществува ... но не може да се използва за отправна система. Значи явно има разлика между съществуването на пространството и съществуването на материята ... иначе защо да не използваме пространството като отправна система ??

Научи се да различаваш факт от тълкувание на факт: Факт: Далечните галактики са червено-отместени. Тълкувание на факт: Щом са червено отместени, значи те се отдалечават от нас ... или може би светлината от тях няка е загубила енергия. Но тъй като не ни е познат механизъм, чрез който светлината губи енергия, дай засега да приемем, че те се отдалечават от нас. Надявам се да виждаш разликата. Щом пространството не е нищо, защо не можем да го използваме за отправна система ?? Ако случайно не знаеш, релативизмът забранява да използваме пространството за отправна система, защото то се смята за "нищо". Но както ти казваш, то не е нищо. Тогава защо да не можем да го използваме за отправна система??

Това съждение много добре показва къде се намира физиката днес: От една страна приемаме релативизма и в частност СТО за верни ... а според тях пространството не е реално съществуващо, а просто абстракция; тоест, то на практика е "нищо". От друга страна също така приемаме, че пространството се разширява ... тоест, че нищото се разширява. А от трета страна приемаме, че горното не е противорерчие.

Да, така изглежда ... но дали наистина тя се разширява в същност е недоказаумо. За съжаление няма как да отскочим до съседна галактика и на връщане да измерим разширението, за да знаем със сигурност ... и никога няма да можем (освен ако не мутираме и се превърнем в терминатори). Така че разширението на вселената завинаги ще се остане хипотеза, а не факт.

Съвсем явно не си чел реферата на Майкелсон за неговия опит. Самият реферат се казва "За относителното движение на земята и светлоносещия етър" ... но в следния цитат от реферата е използвана фразата "движение на земята през етъра": Така че движение "през етъра" ... което е еквивалентно на движение "във етъра" ... очевидно е съвсем легитимно да се каже. Но един загубен фанатик откъде да ги знае тези неща ??

... рече индоктринираният фанатик.

Не съм те разбрал. Извнявам се. Наистина в твоя пример няма материален репер. Светлинните вълни са реперът ... които, обаче, не се признават за репер от релативизма ... а в същност те са най-точният репер. Диполната анизотропия е именно Доплеровият ефект, за който ти казваш.