
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10117 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
37
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Ето го коефициента на Лоренц: Като го сметнеш: γ = 1, v = 0 γ > 1, 0 < v < с На интернета можеш да го намериш и като таблица: Лява колона = скорост на пътника Средна колона = коефициент на Лоренц Дясна колона = 1сек на пътника към земно време
-
Да, би трябвало да е хомогенно ... но според СТО не е.
-
Това са бабини девитини. Изискването за едновременност е неразумно, след като според СТО времето в подвижната система е нехомогенно. При нехомегенно време понятието едновременност е безсмислено.
-
Ползвам следния английски източник, защото той показва правата и обратната Лоренцови трансформации, както и Гелилеевата трансформация: http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/Relativ/ltrans.html
-
За всяко движение съм прав, двупосочно, петпосочно, криволинейно, няма значение. Пътят при всички тези движения се описва перфектно от класическата физика, и ако ти е проблем, разбиваш го на множество отсечки и го свеждаш до предица еднопосочни премествания. Това покрива всички варианти. Ами съжалявам, но не си прав. Ето пак примера и сметките, но този път и с Галилеевата трансформация за сравнение. Две точки, А и В, се намират на разстояние (1с) километра една от друга. В момент (t=0) от точка А е излъчен лъч светлина към точка В. Тъй като разстоянието между А и В е (1с), лъчът ще пропътува това разстояние за една секунда и ще достигне до точка В в момент (t=1). Ако там той бъде отразен обратно, той ще достигне до точка А след още една секунда в момент (t=2). Значи пътят на лъча е дълъг общо (2с) километра и отнема общо 2 секунди. Нека сега изчислим същият този път в подвижна отправна система, която се движи със скорост с/2 спрямо системата, в която се намират точките А и В. Първо, ето координатите на точките А' и В' в подвижната система: Галилеева трансформация Лоренцова трансформация А(x=0, t=0) x' = 0, t' = 0 x' = 0, t' = 0 В(x=1с, t=1) x' = (x - vt) = 1c - c/2 = c/2 t' = t = 1 x' = γ(x - vt) = γ(1c - c/2) = γc/2 t' = γ(t - vx/c*c) = γ(1 - (c/2)*c/c*c) = γ/2 A(x=0, t=2) x' = (x - vt) = 0 - (c/2)*2 = -c t' = t = 2 x' = γ(x - vt) = γ(0 - (c/2)*2) = -γc t' = γ(t - vx/c*c) = γ(2 - 0) = γ2 Ето сега и разстоянията: Галилеева трансформация Лоренцова трансформация от А' до В' Δx' = c/2 Δt' = 1 v' = c/2 Δx' = γc/2 Δt' = γ/2 v' = c от В' до A' Δx' = 3c/2 Δt' = 1 v' = 3c/2 Δx' = γ3c/2 Δt' = γ3/2 v' = c Сумарно Δx' = 2c Δt' = 2 v' = c Δx' = γ2c Δt' = γ2 v' = c Както се вижда в таблицата, изминатото от светлината разстояние е различно в двете посоки: по посока на движението то е по-късо, а в обратна посока то е по-дълго. Забележителното тук е, че и в двата случая Лоренцовите разстояния са мащабирани версии на Галилеевите разстояния. Сумарно, Галилеевата трансформация запазва разстоянието между А' и В' същото като в стационарната система: А'В' = АВ = 1с Лоренцовата трансформация, от друга страна, го мащабира. А'В' = γАВ = γс, където (γ > 1) Галилеевата трансформация, обаче, не запазва скоростта на светлината постоянна: по посока на движението тя е (c/2), докато в обратна посока тя е (3c/2). Лоренцовата трансформация, от друга страна, запазва тази скорост постоянна. Така в крайна сметка изводът е същият, както и и горе: Лоренцовата трансформация запазва скоростта на светлината инварианта, но за сметка на това не запазва инвариантноста на разстоянията. При Галилеевата трансформация пък е обратното: разстоянията са инвариантни, докато скоростта на светлината не е.
-
За еднопосочно движение си прав. Само че примерът е за двупосочно движение. Наистина трябваше да уточня. Ако в едната посока пътят се е скъсил, а в другата се е удължил, то сумарният път трябва да излезе един и същ - и ако използваме Галилеевата трансформация, той наистина ще излезе един и същ (и в двете отправни системи). А според СТО не излиза един и същ. А дори да спорим дали разстонянията се скъсяват или удължават, явно се съгласяваме, че те са различни в двете системи (стационарната и подвижната). В крайна сметка именно това е проблемът на СТО: че разстоянията не са инвариантни. Значи за да запази скоростта на светлината инвариантна, СТО прави разстоянията вариантни. А по различни начини може да се покаже, че това е физически безсмислено. Най-простият е този, който показах в началото: че разстоянието между двама наблюдатели е различно, в зависимост от коя страна се смята. Това е пълен абсурд в едно Евклидово пространство. Ако не си съгласен с това, аз няма какво да споря. Щом се спорим дали черното е бяло, аз ведната те признавам за победител (за да избегна излишно буйстване, не за друго ).
-
Благодаря, че ми провери сметките. Явно са верни . Значи ако светлината пътува по-дълго между две точки в една отправна система отколкото в друга, тя явно изминава повече разстояние в тази система. Следователно, разстоянието между двете точки в тази система е по-голямо. Иначе как светлината пътува повече, ако разстоянието е по-малко?? Това няма никакъв физически смисъл.
-
Да, така е. Но нали уж изчисленията на СТО се потвърждават опитно. Значи е все тая дали скъсяването е изчислено или измерено. (Нали се сещаш, че СТО ще е невалидна, ако изчисленията не се потвърждават от измерванията. ) Значи в крайна сметка проблемът остава: Аз изчислявам/измервам 1м скъсяване, а ти изчисляваш/измерваш 0м скъсяване. Как може да имаме физическо скъсяване, ако единият мери едно, а другият - друго. Спорът тук е дали скъсяването е физическо.
-
Не я разбирам тази ирония. Кажи какво имаш предвид.
-
Колега, ако скъсяването е физическо, то ще е обективно и всички наблюдатели ще измерват едно и също скъсяване. А в СТО скъсяването е субективно: то е различно спрямо различните наблюдатели. Значи няма как да е физическо. Ако твоята твоята ракета се е скъсила един метър спрямо мен, а ти не си забелязал никакво скъсяване, значи скъсяването е илюзорно. Иначе и двамата ще кажем, че ракетата се е скъсила с един метър.
-
Ето пак примерът със светлинния лъч, както и съответните сметки: цък. Формулата е Лоренцовата трансформация. Принципно, разстоянието между две точки в дву-мерно или три-мерно пространство се изчислява с Питагоровата теорема. В едномерно пространство, обаче, разстоянието е просто разликата между два координата. Като намериш координатите с Лоренцовата трансформация и след това сметнеш разликата между тях, излиза, че разстоянията в подвижната отправна система са увеличени спрямо тези в стационарната. Колегата Екземус също като мен се е усетил, че СТО запазва скоростта на светлината еднаква като разтегля разтоянията и временат. Това го казвам само да подчертатя, че не съм единственият, който го е забелязал.
-
А така. И след като във вселената има безброй знайни и незнайни тела, спрямо които ти се движиш, значи ти също така имаш и безброй посоки на движение. Коя от всичките тези безброй посоки е посоката, която причинява физическо скъсявяне: "обектите се скъсяват по посока на скоростта - непрестанно поглъщат-излъчват от околните фотони". Иначе казано: Ти се движиш с различни скорости спрямо мен и Скенер. Следователно, твоето скъсяване е различно спрямо мен и Скенер. Въпросът е, как така твоето физическо скъсявяне е различно ... в един и същи момент.
-
Е да де, само че скоростта спрямо какво - друг обект или етъра? За това иде реч.
-
Коя скорост, колега - тази спрямо етъра ли? Как да знае обектът колко да се скъси, ако не си знае скоростта спрямо етъра? Само че ако той си знае скоростта спрямо етъра, значи движението е абсолютно и тогава СТО отива на кино. Но според теб СТО все пак е валидна. Логиката ти куца, колега. Ти (несъзнателно?) вярваш, че хем движението е абсолютно, хем и СТО е валидна.
-
Тема за размисъл: след като сме разтеглили времето и пространството, скоростта на светлината остава с по номинал ... но нейната същинска стойност в същност е намаляла. Моето Ферари, например, е супер бързо в страната на лилипутите. Дали то е толкова бързо в страната на великаните, обаче?
-
Ами аз приведох достатъчно, но ти като не приемаш (и не предаваш), аз какво да направя .
-
Всичко, което си написал, е абсолютно вярно ... освен, че бъркаш причина и следствие. Ето редът на нещата: Опитите на Майкелсън/Морли и другите не откриват движението на земята в етъра. Физиците ... погрешно ... решават, че скоростта на светлината е еднаква за всички. Физиците извеждат Лоренцовата трансформация (ЛТ), която пази скоростта на светлината постоянна във всички отправни системи. Значи първо идва погрешното заключение, че скоростта на светлината е еднаква за вскички. А след това идва ЛТ. За следното нещо си 1000% прав: разтегляме пространството и времето по подходящ начин скоростта на светлината ще си остане константа Значи ти перфектно си разбрал трика на ЛТ: тя разтегля пространството и времето така, че скоростта на светлината да остане константна. Само че ти си мислиш, че това е реалността ... и тук се разминаваме. Ако приемем, че скоростта на светлината е еднаква за вскички, то СТО и ЛТ са верни. Няма спор. Само че в действителност скоростта на светлината не е еднаква за всички наблюдатели. Това е грешката на СТО. Припомни си дългата тема от миналата година. Там надълго и нашироко се бихме за тези неща .
-
Ами съжалявам, но това показват сметките. Ето пак примера и сметките: Две точки, А и В, се намират на разстояние (1с) километра една от друга. В момент (t=0) от точка А е излъчен лъч светлина към точка В. Тъй като разстоянието между А и В е (1с), лъчът ще пропътува това разстояние за една секунда и ще достигне до точка В в момент (t=1). Ако там той бъде отразен обратно, той ще достигне до точка А след още една секунда в момент (t=2). Значи пътят на лъча е дълъг общо (2с) километра и отнема общо 2 секунди. Нека сега изчислим същият този път в подвижна отправна система, която се движи със скорост с/2 спрямо системата, в която се намират точките А и В. А(x=0, t=0) x' = 0, t' = 0 В(x=1с, t=1) x' = γ(x - vt) = γ(1c - c/2) = γc/2 t' = γ(t - vx/c*c) = γ(1 - (c/2)*c/c*c) = γ/2 A(x=0, t=2) x' = γ(x - vt) = γ(0 - (c/2)*2) = -γc t' = γ(t - vx/c*c) = γ(2 - 0) = γ2 Това са координатите на А' и В' в подвижната система. Съответно разстоянията, които лъчът изминава на отиване (от А' до В') и на връщане (от В' до А') излизат: Δx' = (γc/2-0) = γc/2 (км) Δx' = (-γc-γc/2) = -γ3c/2 (км) Общото изминато разстояние е сумата от абсолютните стойности на тези две разстояния: Δx' = γc/2 + γ3c/2 = γ2c(км) Значи ако в стационарната система лъчът изминава (2c) километра , то в подвижната той изминава (γ2c). Тоест, имаме разширение на пътя: лъчът изминава по-голямо разстояние в подвижната система отколкото в стационарната. Сметките са направени по учбник с правата Лоренцова трансформация.
-
След като скоростта на светлината в пространството е константна, това означава, че разстоянията в пространството не се променят (иначе скоростта на светлината нямаше да е константна). Така че вакуум или не, разстоянията не се разтеглят. Не знам защо ти си убеден, че след като пространството е вакуум, то е разтегливо. Това са глупостите на СТО.
-
Ами не, защото аз ползвам Източника: Лоренцовата трансформация. Според Източникът излиза, че разстоянията и интервалите се увеличават, а не се свиват. Горните таблици го показват. Ако някой друг има друга идея как се смятат нещата, това е техен проблем, не мой. Те да обяснят защо така смятат.
-
Земята и луната върху какво са нанесени?
-
Ами точно затова съм сложил всичките тези таблици в първоначалния постинг: за да се види, че СТО ги смята така нещата. Ако не си съгласен, ти явно не се съгласяваш със СТО, а не с мен .
-
Не знам защо се хилиш, след като според любимата ти СТО това е точно така. Ето зависимостта, която показах по два различни начина в първоначалния постинг: А'В' = γАВ, γ > 1 За скорости, клонящи към с, коефициентът γ клони към безкрайност. Значи разстоянието А'В' наистина клони към безкрайност. Хич не е смешно, след като подобна тъпотия се брои за "реалната физика на нещата".
-
Ти пък сега. Сто пъти вече показах, че разстоянията само се разширяват. Направи сметките и ще видиш.
-
Редактирах си постинга, но със закъснение. Затова ето пак същия пример: Разстоянието от София до Бургас е 400км (приблизително). Но според някой, който се движи със скорост 0,866с, то е 800км. Ти забелязал ли си разстоянието от София до Бургас някога да е било 800км?? А знаеш ли колко тела/частици във вселената се движат с 0,866с спрямо земята?? Значи всички тези наблюдатели, които си мислят, че разстоянието от София до Бургас е 800км, явно нещо не изчисляват като хората. Не е ли така?