tantin

Отвреме на време Южнакът си противоречи. Сам се вкарва в такива ситуации. Примерно казва че " Автохтонният произход е мит. Нямаме директна връзка с неолитното население. " В следващият момент обаче казва че имало някакви си 5% от местното население. Значи все пак има ги тия 5%, не е като да ги няма. При цялото славянско море, при разните други общности тия 5% не са нищо и не е като да няма връзка.. Ако беше чистата нула , тогава наистина нямаше да има връзка. Възможно е да са били 25% и да са спаднали на 5%. Но възможно е и да са били 0% и да са се примесели със съседните и така да са ги добили тия 5%. Затова не трябва да се прибързва с изводите.

Защо да е странно? Куфис е възможно да се е произнасяло също като сКуфис Скуфис. И така ето ти топонима за Скити, Скуфис Скифос. Проблема обаче идва от другаде: в Централна Азия има едни Саки дето са тюркоговорящи. Тоест Саките са в контакт с бъдещите монголи и тюрки. Почти всичките саки после се тюркизират. А в самото начало ги откриваме близки до Сармати и арии.

Ползването на понятието "европеец" за едно такова изследване е изключително некоректно и в голяма степен объркващо. Самите европейци са събрани откъде ли не. Дори и да се ползва подобно като пра-европеец е също в голяма степен заблуждаващо. Официалната история изобщо няма да бъда помръдната с това съмнително проучване, а ако изследователите искат да бъдат разбрани, чути и приети би трябвало да си прегледат по-обстойно терминологията , да дефинират ясно и недвузначно (недвусмислено ) понятията и едва тогава да градят и да громят съществуващите постройки. Като цяло популационната генетика не може да гради нови исторически сценарии.. Единственната роля на ПГ е да потвърждава или отрича съществуващите вече "официални" и предполагаеми версии и сценарии.

Английската мерна единица е bushel. На френски е "boisseau" - което ще рече че е направена от дърво. Славянският термин за същото е "крина" . А ШИНИК е типично балкански термин и не се използва в тюркските езици. Ползва се обаче от албанците.

Сещам се за думата: шиник. Това е дървен съд, подобен на кофа без дръжка. Има метален обков около долния ръб. Ползва се и за мерителна единица. Възможно да има подобна такава дума от още от Линеар Б.

Това е интересна посока за дискусия. Професионалното земеделие навлиза на Балканите вероятно още по времето на Варненската култура и златния човек. Оттогава е култа към Бика. После всички пристигнали се приучават към земеделие: тракийци, елини, илири, славяни, българи. Нищо чудно някой от тия термини да са с шумерски, или микенски произход. Какъв е според теб произхода на земеделческите термини?

Ползвайки официалната Административна структура на ПБД едва ли ще успеем да разберем и обясним езиковите процеси и евентуалното дву- и триезичие. Предлагам да ползваме също класовия подход - разделението на обществото на класи. Първата класа - прабългарската аристокрация - предимно войнска класа. Втората класа - славянското земеделчество. Трета класа - планинците от завареното местно население. Четвърта класа - градско население. Следващ критерии за разделение - териториално-родов - това са махалите. Трябва да обърнем повече внимание на махалите, защото това са териториалните единици на Балканите. Всяка махала си има зададена територия. Хората от една махала са със силни родствени връзки помежду си. Езикът на който се говори в една махала е един и същ. Съседната махала обаче може да е другоезична. Махалите ги откриваме по цялата територия: градове, села, планини. Но разпръснати малки махали в полетата почти няма да намерите . Равното и открито поле прави полските жители беззащитни ако са малобройни и откъснати. Така наречените Вили (от римско време) изчезват още по време на германското нашествие. Славянското заселване протича на по-големи компактни маси. Основаването на нови махали става в непосредствена близост до старата махала или съществуващо по-голямо селище. Това е за да има взаимопомощ, защита както и търговски и други отношения. В равнинните местности ще откриете много махали, но групирани в компактни селища. В планините е обратно: малки махали и разпръснати. Планински градове на практика почти няма в ранната ПБД. За разлика от древна Гърция, където корабоплаване и търговия осигуряват достатъчно прехрана на техните крайморски градове, в ПБД градовете са винаги в непосредствена близост до земеделските полета и така се осигурява прехранването им. Планинските махали могат да се смятат за жизнени и автономни. Но същите са сравнително малобройни. По трудните условия за паша, събиране на сено и грижите за стадата налагат също сезонна миграция. Чобаните слизат или най-малкото преминават със стадата си през земеделските райони. Така че контактите между земеделци и скотовъди са неизбежни. Когато малобройни овчари придружават многобройни стада - ясно е че тези овчари се грижат най-вече за стадото си и при контактите си с равнинните земеделци ще са приятелски и дружелюбно настроени. Стадата са бавно придвижващи се. Планинските овчари биха били лесна жертва ако не се ползват с приятелство спрямо хората от полето. Значи по естествени причини планинците трябва да познават езика и обичаите на близките до тях хора от полетата. Допълнително при вземане на жени за съпруги за да се избегнат тесни роднински връзки и кръвосмешението- става примесването на заварените планинци и по-многобройните хора от полетата. За хората, живеещи в компактни многолюдни селища двуезичието не е необходимо. Но при война, влизане в армията и походи - сблъсъка с хората от другите селища , общуването с военните командири , администрацията налагат ползването и на други езици. Ходенето по търговия - до пазари, тържища и дори по обикновенни дела до съседно село или махала също може да са изисквали познаване на допълнителен език и ползване на чужди думи.

GIBI5 Този текст макар да има чисто церемониално предназначение, нещо като дипломатически поздрав ни казва доста неща за административната или управленческа структура в ПБД. Разглеждахме тази структура във връзка със съществуващото или предполагаемо двуезичие на териториален принцип - по административните райони на ПБД. (действието се развива някъде около края на 9век - началото на 10 век ) Начело на Българската Държава е Владетеля на България. В началото е наричан внук, а по-късно титлата се променя на син на Императора. На второ място след Владетеля , поздравът се отправя към владетелката (царицата) . Следват 2 интересни титли: Канартикинът . Според бележките под линията това е престолонаследника. (възможно Канас-тикин, а защо не и Канас-таркан). След него идва ред на Вулиа-Тарканът Това не са всичките деца на владетеля. Има и други, но поздравът е отправен специално за бъдещите престолонаследници. Следващи по реда: 6 Велики Боляри По всяка вероятност Великите Боляри са управители на голяма Административна Единица. Нещо като провинция. Следват външните и вътрешни боляри, за които можем да предполагаме че управляват по-малките административни единици - Окръзите. Възможно е вътрешните боляри да са управители на собствените територии, докато външните боляри да управляват зависими външни територии с чуждо-езично население. В случая , когато обсъждаме използваните езици в ПБД е от важно значение да познаваме тези административни граници, но и това е много трудно постижима задача понеже тези граници доста често са се променяли след всеки по-сериозен поход на владетеля. Не знаем по какъв начин болярите са избирани или назначавани. Вероятно владетеля ги назначава и издига, също така вероятно е и наследниците на болярите да принадлежат към знатната класа . Обаче в ранните години има немалко примери на унищожаване на цели болярски родове (без да знаем конкретния смисъл какво точно се е случвало с тях ). Друг интересен момент е запитването на българите за здравето на вселенския патриарх. При византийския поздрав не се открива запитване или поздрав към църковния патриарх на България . Ако трябва да разпределим 6-те Административни области на ПБД, аз предполагам че те са 3 в Северна и 3 в Южна България. Съответно такива могат да са Добруджа, Мизия и Около западна Стара Планина (София и Нишкото поле) Южна България: Източна Тракия до морето, Западна Тракия, и вероятно Македония. Във всички тези областо обаче преобладават славянските говори, може би единствено в Западна Македония има значително албанско население. Вероятно Тракия също е била до голяма степен гръцко-говоряща. Присъствието на власи в Дунавската равнина в ранните години на ПБД е практически неоткриваемо. Поздравите и делегацията до Константинопол са били със сигурност на гръцки, според записания протокол българите са една от многото делегации по време на официалните празници и тържества, така че със сигурност мероприятията са се провеждали на гръцки език.. А това означава че българската царска дипломация и пратеници са били перфектни гръцко-говорящи. В добавка същите са и славяно-говорящи.. И за допълнение - ползват си все още някои остатъчни тюркски титли като тези 2 кана(р)тикин и вулиа-таркан.

Има едни неща дето мислех да добавя и докато събирах информация забелязах следното: Теофилакт Симоката - Феофилакт Симокатта http://macedonia.kroraina.com/gibi/2/gal/2_340.html 338 страница липсва в ГИБИ 2. Вероятно някъде ще се изнамери липсващата страница. Но това е по-малката беда. По-голямата беда е в неточността на превода. За сравнение погледнете руската версия (или някаква си версия ) http://yakov.works/acts/07/1/simo_07.html Какви са неточностите: Реката Тил - за българите това е реката Итил - Волга. Руснаците обаче го превеждат като река Тип - или Черна - (26 Τίλ θ меется в виду р. Тарим в Северо-Западном Китае. ) Тавгастите или Тавгаст: 25 Название Τ αυγάστ ξ тносилось: 1) к Северному Китаю в целом (ср. Тагбач, Таугач, Тамгач — обычное обозначение Китая в тюркских источниках); 2) к главному городу Северного Китая. Подробно об этом см. Н. В. Пигулевская . Византия на путях в Индию, стр. 210; H. W. Haussig. Theophylakts Exkurs…, S. 339, 388—390; J. A. Boodberg. Theophylactus Simocatta on China. — "Harward Journ. of Asiat. Stud.", 3, 1938, p. 223—243. Според българския превод Хаганът първо покорил Огори-те . Руският превод е: Тоест прекалено голямо е разминаването за един най-обикновен превод. Тия многобройни народи могат да са еднакво: огури (уйгури), огори (фино-угри) и дори оногондури (прабългари). Тоест според това как преведем реката можем да свържем текста с един от трите народа, ако не и повече. При това говорим за бъларски и руски - 2 почти еднакви славянски езика. Разминаването не е между нашите 2 славянски езици а в интерпретацията на преводача. С това искам да ви обърна внимание на неточностите в превода на ГИБИ. Относно града: Тавгаст Тавгаст — известный город, от тех, кого называют тюрками, он находится на расстоянии 1500 миль и сам расположен по соседству с Индией. Нашето ГИБИ не го споменава това нещо.. А този град според мен е някъде около Ташкент ако не е самия Ташкент. Значи руския превод се насочва към ефталити, южното крило на хуните. Другата част от разбитите авари отиват към мукрите - някъде към Таримската котловина. Но в превода на български събитията се случват непосредствено до Кавказ. Виждате колко е важно да има надежден превод.

Хумара́ (кабард.-черк. Хъумэрэн) — аул в Карачаевском районе Карачаево-Черкесской Республики. Этимология[править | править код] Есть несколько версий о происхождении названия аула. Возможно слово Хумара происходит от кабардино-черкесского «Хъумэрэн», что в переводе означает — защищать (укреплённое место). В абазинском ХӀвмараа — родовое имя. Есть также версия, что название Хумара восходит к древнетюркскому «χumaru» — «наследство, то, что завещано», «qumaru» — «завещание, завет» [2]. ----- За тези от Кубан е трудно да се каже какви са. Сложно е заради смесването на черкези, хазари, тюрки и прабългарите -оногури (оногондури). Кабардино-балкарците изглежда също са от наследниците на прабългарите.

Регионън на Кубан го дават откъм източната страна на Азовско, а Саркел се пада откъм западната страна. (Спрямо Дон)

Дори и в тази част има нужда от лека корекция. Саркел е на левия бряг на Дон. Кубан е близко, но и Днепър е на същия участък, няма нужда да се пресичат големи реки и морета за да се преминат 2-те големи реки. Това е в участъка между Дон и Днепър.

Какво значи оригиналното? Има оногури (оногондури), има кутригури, има и още поне 3 племена дето може да бъдат отнесени към прабългарите. Освен това говорим и за номадски или полу-номадски племена. Не се знае къде е постоянното им местообитание и къде стануват със стадата си (опъват шатрите). Че са имали градове - няма съмнение и за това. Каква част от тях са се занимавали с конете, каква част са били занаятчии - ковачи, колко са били земеделците - не знаем. Във всеки случаи имат видимо , значително присъствие. Дотолкова, че изместват и стесняват всички останали в тая зона.

Между Ернак и Малая Пересчепина няма ли 150 години разлика? Достатъчно време за да се отместят.

Малая Пересчепина не е до Кубан. Кубрат вероятно е погребан там. Значи това са земите на дедите му. Освен това Малая Пересчепина е посредата между Мала Скития и Кубан.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Денгизих

Въобще не са спекулации. Знае се че оцелелите синове на Атила се оттеглят към Мала Скития и делтата на Дунав. Там се намират кутригурите. Заберган е също син на Атила и за него се казва че е с българите. Грешка: Денгизих

Географската близост на Старата Велика България (СВБ) на Кубратъ с Боспорското царство или гръцките градове там предполага не само запознанство, но и по-тесни връзки между СВБ и гърците. Сравнително малката по брой букви , също лесна за изписване азбука я правят лесна за усвояване. Няма нищо необичайно в това че прабългарите превключват на гръцки алфабет и на практика почти не откриваме тюркски руни при тях. В същото време готите или по-точно северната част на готите заимстват руническата таблица, донякъде я видоизменят и същата се ползва до средните векове в Швеция и други северни райони. ( вероятно през хуните или тюрките). Южните готи - германците на Улфила заимстват от друга страна гърцизираната азбука. Вижда се че Боспорското влияние е доста ограничено по територия, докато хунско, прабългарско, готско и тюркско присъствие се разпростират на огронмата територия.

Боспорското е до голяма степен повлияно от гърците. В аварското обединение българите са спомагателна, подчинена общност. Възможно да са по- многобройни от самите авари, щото аварите били едва някакви си 20 000 войни. Можем да проследим някаква приемственост: хуни , авари, българи. При това българите са свързващият елемент, щото аварите са нови пришълци. Боспораните не искам да ги коментирам, щото те са местни изолирани общности предимно из Крим. Липсват им човешки ресурси за да предприемат някакви завоевания , че дори и проучвателни походи. Огрничени са до търговски и политически мероприятия. Поддържат връзки с всички народи в района.

Старата най-голяма и най-велика България може да е само една: Хунската държава на Руа и после на Бледа и Атила. Ако приемем че Хунската държава е първата Велика България, то това би ни дало някакъв смисъл в използването на понятието "Стара". Тоест "стара" само по себе си предполага че е имало предишна. А Велика предполага също че държавата е била силна и голяма по територия. Единствената такава държава с такива мащаби познати ни от източниците е Хунското голямо обединение.

Дай подробности какъв е този препис?

Стара идва като сравнение спрямо нова или по-късна. Невъзможно е държавата на Кубрат да се самоназовава със "стара". Това е като да се роди бебе и да го назоват "Стария Човек". Стария идва като название много по-късно. Когато вероятно се е създала и новата държава на Аспарух или много по-късно.

За градовете. По отношение на градовете: в ПБД има немалко градове. Но отношението на българите към градовете е по-скоро като плячка. Българите оставяли някакъв контингент -войска в града. Но щом войската излезела от града, то местното население - предимно ромеи и гърци затваряли крепостните стени. Минава доста време докато градовете в България станат български. Българско управление имало, но градското население нито е било българско, нито пък славянско. Може би с времето са се установили войници, боляри, занаятчии и търговци. Според писмата до Симеон - щом Българите завземели някой град - градът западал. Управлението на града явно е ставало по различни системи. В същото време българите си основават техни си типично български градове: Плиска, Преслав, Търново. Крепости, дворци. Всички елементи на града и държавността присъстват. Така че да кажем че българите нямат или не могат да управляват градовете си би било също много погрешно. Военната и командно-административната система на прабългарите им позволяват сравнително безпроблемно да "усвояват" големите градове и да издигат своя върхушка от месни управители и градоначалници със съответните им подчинени. А дали жителите на Пловдив и София били етнически пра-българи или славяни или траки или ромеи или гърци е трудно да кажем. По-вероятно е това да са много-езични градове с квартали или по-скоро махали , разделени по етнически или занаятчийски признаци.

Съмнявам се въобще дали прабългарите са били селяни. Номади - овчари, коняри -да. Земеделци с крави и ниви - доста по-късно. Номадите с конете не са типичните селяни. Нито пък са граждани. Трудно е да кажем дали прабългарите са минали веднага на уседнал живот, или полу-оседнал. Възможно е също присъствието на 3 групи при тях: -господарската - боляри и администрация -военната - войници - конници. Същите се издигат в господарската класа, минават през издигане в йерархия. - оръжейници - рудари, железари, ковачи - тези които подсигуряват военните доспехи и благодарение на техните умения армията е въоръжена и защитена не по-зле от противниците. - помощен персонал: готвачи, коняри, земеделци, лечители, музиканти, строители и прочие. Отделна група са шаманите -духовници. Възможно е шаманът да е изпълнявал и функциите на лечител, музикант, астроном, но няма сведения. Значи караме по догатки. ( единствено кореспонденцията с Рим ни казва нещо по тоя въпрос). Славянството е основата и гръбнака на селячеството. А прабългарите са основата и гръбнака на държавата и държавността. Дори и самата дума за "Държава" ни казва много: Държане в ПОДЧИНЕНИЕ. Подчинените са основно селяни и славяни. Симеон е най-известният наш Велико-Държавник. Може би и Кубрат с неговата Стара Велика България. Само че по Времето на Кубрат едва ли са наричали държавата си Стара. Нито пък Велика. Велика е славянска дума. Патриция Кубрат може да има отношение към "ПАТЕР" БАЩИЦАТА. Бащицата Кубрат. Това е гръцкото или ромейското обръщение . много е вероятно това да не е подарена титла , а да е преводна версия на местното обозначение на владетеля. Казвам тия неща, щото си мисля че в ранните години на ПБД няма български селяни. Има славяни -селяни. А прабългарите са всичко друго но не и селяни. Такова е класовото (раннокласовото) разделение на обществото в ПБД и това разделение напълно съответствува на култура, традиции и бит на тези племенни общности до времето на тяхното обединение в държава.