kirasirrav

Очевидно хората които идват тук, устояват на натиска на Византия и вземат надмощие над местните племенно-родови обединения, са достатъчно консолидирани. Остава да разнищим въпроса дали са толкова еднотипни като народност изначално, или някъде ( и ако, къде по-точно? ) са се сплотили така успешно.

,, Да допуснем, че някога е имало единен прабългарски език. " Все още циклим на момента, кои дефакто са ,,оригиналните" носители на този език. И оттам нататък вече преноса му в/у различните субстрати.

Ако го разглеждаме от гледна точка на изкуството (тоест дали това конкретно нещо за което разсъждаваме е изкуство или би могло да бъде наречено така, или да го кажем с други думи - в момента когато е сътворено се нарича/е наречено изкуство, или има потенциал за такова ) . От друга страна ако смятаме че всяко нещо най-общо погледнато, може (в един момент ) да бъде наречено изкуство/има потенциала то тогава изкуството като категория, е частния случай. Да добавим и уговорката, че едно нещо провъзгласено за изкуство в някакъв момент може да бъде отхвърлено като такова, а след време отново може да си възстанови статута. Всички тези варианти всъщност се определят от човешка оценката/преценката (дори да е направена от един оценяващ). Изобщо нещата са строго субективни и нееднозначни. И тука дори не става на въпрос сътвореното да покрива някакви критерии или норми, достатъчно е само за един човек това да е така и той да каже/помисли ; ,,Ето това за мен е изкуство, това можем да го наречем истинско изкуство ...и т.н."

Да наистина ,, ВЕЧЕ Е " е ключовото, но все пак някой (определено човек, защото визираме нещата от човешка гледна точка ), трябва да каже/напише/помисли че това наистина ,,Е" , и докато не се случи оценката независимо от кой поставена, глинените чирепи в изкопа примерно, си остават нищо повече от изпечен и натрошен материал, и то с лошо качество. Иначе разбрах какво имаш в предвид, да го наречем един гигантски частен случай, със вечен потенциал обаче.

Да, но бих казал че тези неща са част от цялото. Относно ,,правенето" на изкуство и ,,признаването" (му за такова) мисля че двете неща са неразривно свързани - Представете си следното - някой прави нещо, няма значение какво точно и в каква сфера, в един момент според него (с други думи той признава ) че това което е сътворил Е изкуство...или някой друг признава/решава , че направеното от първия Е изкуство, или и автора и публиката/ценителите признават от определен момент че направеното е изкуство /тоест първоначално никой не предполага сътвореното да има каквато и да е близост с понятието изкуство (като подвариант, тази оценка се формира далеч в бъдещето/след години, векове, само от вторите, и не рефлектира по никакъв начин в/у самия автор и неговото съвремие ) /.

Разсъжденията и изследванията по тези въпроси са много интересни, нека учените (а и другите) занимаващи се с тези неща да продължават да го правят. Понякога само откриването и описването на някакъв страничен ефект се явява твърде полезно нещо. И все пак замисляйки се над горните неща (описаните в постовете) достигаме до някои изводи направени и в този форум вкл. - проблема с границите, изглежда че не само Вселената, а и нейните закони са някак безгранични, всичко безкрайно намалява и се увеличава, както и се променя произволно сякаш. Какво значат някакви 14 млрд. земни години? това може да е само една флуктуация от многото такива случили се преди, в настоящето и очаквани в бъдещето. Физиката, химията и математиката са само част от едно нещо, опитващо се да опише някакви други неща, и неизменно със приближения във всякакъв аспект. Чест и почитания, респект, към хората борещи се с тези безкрайности!

Всъщност, голяма част от бесарабските българи би трябвало да са потомци точно на преселници/миграционни вълни предимно от Източна България, появили се вследствие на многобройните въоръжени конфликти в тези региони. Но като знаем че Приднестровието е един голям кръстопът и място, откъдето преминават много народи и племена, едва ли може да се получи представителна извадка при изследване на местните там.

Впрочем замислих се и за още едно нещо - възможно ли е/трябва ли ? да поставим знак за равенство м/у понятията ,,човек на изкуството" и ,,творец" ?

Относно ,,сравнимото", ,,неповторимото" и сходните категории съм съгласен. Но все пак да добавя че подобни размисли и умозаключения, ако щете и творчески ,,напъни" (това най-общо казано и в добрия смисъл ), са доста продуктивни когато имат и съответното вдъхновение, в нашия случай (колкото и особено да звучи, или може би не? ) подтикнат само от едно сутрешно кафе на гладно, не можеше да се очакват някакви чудеса от умствена храброст, сега вече подкрепен в обедната почивка от 3 наливни бири, фантазията и дарът-слово, бих казал че се завръщат при мен.

Ами да дам един пример, който всъщност ми изникна още в първите моменти - имаме един майстор-железар (най-общо казано, същевременно представител на някое малцинство/или екзотично племе и естествено мало- или никак-грамотен ). Е да но същия човек, правейки брадви и ножове (освен другото), ги прави толкова изкусно, че много хора ги определят като произведение на изкуството, той самия не се определя, а и никога не би му дошло наум че е, или има нещо общо с някакво изкуство. Имаме негови роднини да речем, които се занимават със същото но много непрофесионално или направо посредствено (вместо примерно да изковават някое от от техните продукти, със спазване на сложна и продължителна технология, чисто и просто правят някакви чугунени или железни отливки и веднага се опитват да ги пласират на пазара) - ?!? и така стигаме до моето разсъждение по въпроса ( това в един най-общ контекст ) - бих могъл да причисля този изкусен майстор към категорията творец и човек на изкуството (макар и никой друг да не го прави в момента, самия той също ), и не мога да поставя негови колеги/евент. конкуренти в същата категория, поради гореизложените причини/и примери.

Да, разбирам, един вид щом субектът прави нещо което се определя от други като изкуство значи можем да го наречем че е човек на изкуството. Срещал съм хора за които понятието за изкуство е много разтегливо и широкообхватно, като сме влизали в дискусии (понякога доста разгорещени ) къде можем да поставим границите (но това беше някога, когато интелектуалния ми потенциал се намираше във възход да го наречем ). Но понастоящем за мен нещата стоят така - човек на изкуството като понятие не се припокрива със такъв, който прави/се занимава с нещо, което може да бъде наречено изкуство (във всякакъв смисъл).

Според мен човекът на изкуството се ражда такъв (тоест с определени заложби, и склонност към изразяване чрез някакъв вид изкуство), доколко и как ще ги развие зависи от много неща. Има и хора, които се опитват да се препитават/печелят или по други причини да се занимават с изкуство но те не могат да се отнесат към ,,истинския" творец. Той го прави най-вече защото има вътрешна необходимост от това, и не винаги има нужда от одобрение, признание, заплащане или разбиране на неговото творчество. Вече какво точно хората ще преценят като ,,изкуство" е много субективно, за някои и една хубаво изпечена и вкусна баница може да е постижение в този смисъл.

(Без да съм специалист), отчасти сме и на траките / приема се че идват от север и изток и са носители на R съответно произхождаща от ямненците /. На Балканския по-в е имало и други народи (изглежда в сегашна Сев. Гърция са предимно от тях ), които хората с R1а и R1b изтласкват, отчасти завладяват. Сърбия/Хърватско се явява гранична зона на контакт за носители на различни ген. групи.

По-добре бяха Унгария, Чехословакия и Полша (те и сега са по-напред от нас ), румънците си бяха доста зле, аз не съм ходил тогава но родителите ми ходиха няколко пъти. Много се котираха нашите цигари, особено БТ-то, но и Стюардесата купуваха (за нас беше изгодно и отиващите на екскурзия там, както и в бившия СССР, задължително мъкнеха стекове; коняка също ). За икономиката бих казал че големи грешки се правеха в разпределянето на парите. Даваха се ниски надници и заплати и се икономисваше от жизнен стандарт със надеждата спестените пари ( и съсредоточени в ръцете на държавата ) да се влагат в нужните направления, често се получаваше дотиране на губещи предприятия само заради престижа и заради студената война със Запада..Някои откровено крадяха (говоря за хора на високи позиции). Финансирахме и много ,,братски страни" от Третия свят, за да им помагаме да строят социализма.. Така че били сме сравнително добре ( поради различни причини ), но мисля че можеше да бъдем на нивото на Чехия и Унгария, имахме такъв потенциал...

Така, като се поразрових намерих някои извеждания на въпросната ,,куча", обяснено със неясното ,,праславянска" каквото и да значи това, не става ясно откога е това ,,пра"? Происходит от праслав. , от кот. в числе прочего произошли: укр. ку́ча, белор. ку́ча, чешск. kučе "куча; скирда (хлеба)", польск. kuczki мн. "кучки". Родственно лит. kaũkas "шишка", kaukarà "холм", kukulỹs "клецка", вост.-лит. kúoka ж., kúokas м. "дубинка", готск. hauhs "вы сокий". Ошибочно предположение о заимствовании из лат. сосhlеа "пучок" (Штрекель), а также объяснение из *kǫti̯а (ср. ст.-слав. кѫшта) "дом", т. е. первонач. "угол на склоне холма или горы, прикрытый листвой и ветвями"

Думата ,,куча" на руски си значи ,,купчина", като гледам този Фьодор Петрович е творил през 19 век (повече не можах да прочета от неговата книга), но откога е самата дума и какво е означавала някога, не е ясно. По въпроса за произнасянето на думата ,,у/о ну/о гури" и разните други варианти, тука имаме записване чрез тогавашната гръцка азбука на евентуалното чутото (тоест звуковото произнасяне) на названието на българите/респективно други племена, или пренесена през няколко езика примерно, тези варианти може да са получени и от потъмняване на гласни/неправилно произнасяне/интерпретация и диалектни особености, и не можем да очакваме някакви твърди международни правила и утвърдени норми (тогавашни ) за транскрипции и записване на чужди думи/имена, така че това не е определящо според мен.

Императорът и хората около него би трябвало да са в центъра на лагера, така че преди да достигнат до тях ще трябва да преминат през сганта и стражите, по-скоро когато се паникьоса слабо боеспособната част от византийската войска, наистина професионалните воини ще бъдат притиснати от тълпата и неспособни за организация и развръщане в отбрана. Възможно да е бил и комбиниран удар, първоначално малък диверсионен (и елитен ) отряд да се промъкне и да атакува императорските хора, докато леките български войски насмитат паплачта.

Първо намаляване и ако е възможно пълно избягване на стрес (особено на такава обстановка в сем. , работа и т. н.) Намаляване до минимум на всякакви енергийни и стимулиращи напитки ( вкл. кафета, абе всичко което може да съдържа кофеин, има го доста и в истинския чай впрочем ) Също минимални занимания със всякакви екрани - особено телефони и компютри и общуването чрез тях тоже. Физическата активност да не е прекалена, нито пък да я няма никаква. Алкохол може по малко, нещо като 2-3 бири на ден, или 2-3 чаши вино, може и малко концентрат / всичко това колкото е възможно да е по-истинско, евтините и доста фалшиви бири и вина ти докарват маса физиологични проблеми - лично изпитано многократно / ... и диетата също, нормално хранене в определени часове, в спокойна обстановка

Вчера не успях да си довърша мисълта че ме спешиха...Та, относно строителството - когато се говори за разните там печенеги, кумани, славяни и подобни се казва : Поселения, селища, изобщо, някаква колибарска история. Докато тези които са ги наричали българи неизбежно се явяват с градове, укрепителни съоръжения, крепости със някакви мащабни строителства и фортификации, извинявайте но аз за словосъчетание като - ,,славянска крепост", или антска, венетска такава не се сещам, или пък примерно гордия славянски /антски и пр. град. А за славянски укрепителни съоръжения по това време евентуално могат да се приемат някакви засеки в горите (в големи, дълбоки и гъсти гори ) подобно на германците по римско време, и дотам, а в тези места трудно се прави развито земеделие, а и не са си правили труда да отводняват блатата мисля И освен манията им по строителство и ремонти, нашите са маниаци и на тема държавност - участвали като компонента в Хунската империя, и Аварския Хаганат, когато се получава един вакуум след разпада/отслабването българите се юрват да си правят държава, и то сериозна такава, в един момент претендират за императорската корона на ИРИ, няколко пъти даже. А можеха да заседнат в делтите на Дунав и Днестър и оттам да си извършват грабителски набези по посока на византийските владения, на нещастните славяни, появяващи се навсякъде като част от ,,славянското море" и разните степняци по на север, ама не би... нашите си искат държава, граници, градове и къщи, някак палатките и шатрите не са им по вкуса...

Значи от военна гледна точка, прабългарската войска (и най-вече конница ) никак не се връзват с номадските такива, винаги, за разлика от последните, при тях се явява една значителна по своя % от цялата армия, тежка ударна конница (бронирана, добре обучена и организирана ), и тук не говорим за някакви телохранители или лична царска дружина...да се въоръжат и обучат такива части (постоянни ) трябва значителен ресурс, и уседналост... Маса други (степняци да ги наречем )- като унгарци, печенеги, кумани, ранните турци от всякакъв вид, ако щете и скити преди това ) се характеризират със многобройна, маневрена и ЛЕКА! предимно стрелкова конница... империите тогава, са имали и тежки и много тежки елитни профи войни / Византия, Персия и так дале/, нашите просто не се връзват с понятието ,,номади"

А чии са тогава тези големи, укрепени и белокаменни градове от Приазовието до Сев. България, кой ги е строил? За пример за номадски народ вземи турците като искаш, а и в степите на сегашна Украйна е било пълно с ,,кочевники" по това време.

За такива мащабни производства и терени трябват повече данни (реални ) до каква степен се увреждат почвата, водите и въздуха, за да можем да преценим какво се случва. Също и относно рекултивациите и възстановяването там, има и доста неефективни (и евтини) методи, които не правят кой знае какво. На изнасяните данни и отчитания на замърсяването не може да се вярва много, могат да се нагласят всякак, а и по принцип според мен инфото е малко, въобще трябва ни вътрешен (вътрешни хора ), които са експерти а и евентуално да представят данни за добросъвестно и задълбочено замерване, изследване, интерпретиране на всичко това

Така е, в един момент някои ще почнат да доказват кой е бил по-голям расист във библейските времена в района на Близкия Изток и Ханнаан, и ще почнат да късат пасажи от Библията и да обвиняват и някои измрели вече племена и народи, или пък сегашните потомци на евреи и араби примерно

Моето мнение е че просто на тогавашната Русия/и зараждащия се СССР им е бил нужен диктатор от такъв тип, и тази необходимост го е изтласкала на върха, за милионите безсмислени жертви не мога да го оправдая, нещо като максимата - ,,Ще се борим за мир, до последния човек ", един вид - ще се наложи да избием доста хора, за да им е хубаво на едни други хора...просто концепцията е сбъркана

Другите неща до голяма степен са разяснени (гръбнакът на Рим е била неговата армия, както и сложната политиката на асимилация на покорените и полузависимите народи ), подобна е била и стратегията на Византия докато в един момент надделяват чисто икономическите и политически интереси, сепаратизма на едрите феодали и съответно раздробяването и отслабването на Империята като цяло, както и неглижирането на военното дело и нуждите на много прослойки от нейните поданици