kirasirrav

За битката при Зама се споменава че слоновете са били повечето новообучени. Римляните прилагат тактика специално срещу тях (атакуват ги със къси копия, стрели, огън и ги подплашват ), и тъй като са съсредоточени главно на единия фланг (слоновете ) се обръщат и в паниката правят мазало. Но за разгрома голяма роля играят нумидийците ( мисля че една част се бият за Рим, а други отказват да помагат на Картаген ), а тяхната конница е била елитна ( с високи бойни качества ).

Да, тези северните са използвани от картагенци, Селевкиди, Пир, като по-лесни за опитомяване (а и по-дребни са били доколкото помня).

Доста интересни и различни животни са били опитомявани поне частично ( и от Поровите, Кучета, Котки, разни Копитни, също и доста птици ), но обикновенно само със изходните форми трудно се постига траен успех. По перспективни са някои хибриди на близкородствени видове, както и продължителна им селекция и кръстосване на новите отродия.

Доколкото помня китайците са изобретили хартията (от Уики - 2 в.н.е. + производство на целулоза). / Известни са записи на знаци в/у други носители със много по-древен произход /. След това дават че се разпространява през Ц. Азия и Индия из арабския свят, възприета от арабите и разпространена чрез техните завоевания. В Европа тръгва през Испания/Португалия (владени тогава от арабите). Излиза че названията свързани с това са преминали през много езици, и може да са навлезли при нас по много пътища. Не само в старобългарския, но и досега в района на едно мое село, се казва - ,,книга", ,,книжка" на всякакви видове и форми хартии (картони), цели или на малки парчета.

Ами ето тантине, аз просто като участник ти споделям - стреми се колкото може по-лаконично да се изказваш. Хубаво се ровиш навсякъде, добре е че откриваш и ползваш материали на чужди езици, но ако може някак по-синтезирано, така един вид предварително да ги обработиш и да изложиш най-същественото от тях тук / и евентуално най-актуалното /. Също да посъкратим (това и към мен и др. лаици ) подробните разсъждения за щяло и нещяло. Наясно си (а и всички тук предполагам), че ни се налага да прехвърляме тонове материали често препълнени със ,,баластра", та мисълта ми е да се щадим един друг в това отношение.

Всъщност, относно ханти, манси и разни други в Зауралието нещата са доста интересни но са сложни и объркани, повлияни от намесата на руски/съветски учени (и не само). За близостта на фино-угърските и тюркските езици - да, има някакви проценти сходство, широко рекламирани най-вече от пантюркистите предимно, и може би за това тантин се е подвел по това. Всъщност не е толкова чудно като се има предвид контактните зони м/у горните и физико-географските разстояния през епохите.

Подкрепям makebulgar като цяло и в този смисъл (не само по отношение на конкретни потребители и списващи тук). Колкото може по-кратки, конкретни и информативни постове (доколкото е възможно ). Иначе в на пръв поглед интересни и ползотворни теми, рационалното и ценното просто се затрупва и се разхвърля на много страници. И така започваме едни безкрайни и непродуктивни спорове относно (примерно) от кога ,,прабългарите" употребяват боб и люти чушки (или нещо подобно) и накрая нищо не става ясно. (с най-добри чувства го казвам това де).

Срещат се и формите /ост. / : ,,черкова", както и банатското ,,чръква"

Това със ,,Христос" е доста сложно. Според някои се извежда от гр. ,,хриос" /което приблизително отговаря на староевр. ,,машиях/месия" - помазан, посветен /за владетел,цар/ . При превода на Библията на гр. са използвали тази дума вместо еврейската. Срещал съм и друго тълкуване - Христос/Хрестос от гр. ,,хризос" - златен/златист, съотв. употребявано и като ,,благороден" , ,,възвишен", както впрочем се среща и понастоящем със същия или подобен смисъл във много ИЕ езици например.

Поздравления за темата. Погледнато отстрани (лаишки ), нещата с древно-германските думи в Балканските и Източно-европейските езици (най-общо формулирано ) е доста сложна, като се има предвид общите ИЕ корени - през Ямна - сегашна Украйна и последвалото развитие/разширение на германските народи на Запад- и след това завръщане им (епизодично и нееднократно отново на Изток ). Така че според мен най важното нещо е датировката (и евентуално локализацията ) - кога за пръв път се появява конкретната форма и къде, и съответно възможното и по-късно развитие на Запад и след това повторното и привнасяне обратно (вече твърде изменена ) и възприета наново от народите останали на Балканите и Причерноморието (ерго - интересуващите и касаещите ни пряко/или не езици ).

И едното и другото може да е натоварено със сходен смисъл защото и предназначението им е сходно - да отграничат, очертаят определено пространство/или друго, определено за ограничен/специален кръг хора - младоженци, владетели, или по издигнати/специални хора.

Всъщност, ако наистина трябва да сме точни би трябвало да се сравняват езиците, които ни интересуват паралелно, в смисъл набора от думи и структурата през определен период (вкл. и диалектите и разните варианти на конкретните езици ). Иначе не е коректно да пребягваме нашир и надлъж през епохи и пространства и да търсим съвпадения. Много думи са преминали през разни езици, заемани, отхвърляни, видоизменяни и т.н. То и аз си спомням че съм привиквал кучета със ,,куч-куч" (даже незнам откъде ми е дошло това), ама едва ли ще е някакъв принос в лингвистиката.

Твърде вероятно с Аспарух наистина да идва една предварително сравнително консолидирана общност, чието ядро трудно се поддава на външен натиск и остава устойчиво при всякакви катаклизми, / малко спекулативно - най-българите от ,,прабългарите" или нещо подобно/ . Въпроса е че все още не става ясно кои/и какви точно са те, и каква част (количествено и качествено) са от Кубратова България.

Беше ми попаднала една книжчица, която сравняваше разни старогермански езици, със по-новите и по-отдалечени (до исландски примерно) и същевременно успоредици и със някакъв ,,славянски" от онези епохи. Оказа се че освен приликата м/у разните германски имаше и голям % близки неща и със ,,славянските"? . както и да е ...п.с. за съжаление изобщо не мога да я открия и да си спомня как точно беше озаглавена. В този ред на мисли подкрепям тезата на sir, че трябва по-задълбочено и сериозно сравняване и изучаване на ,,варварските" езици от онова време, във интересуващите ни региони направено от подготвени лингвисти ( и то със мулти лингвистични познания, или някакъв сериозен интердисциплинарен колектив).

В светлината на това което знаем днес: Принципно ударът през Шипка е бил може би най-перспективен, но е трябвало да се проведе веднага след Старозагорското сражение, да се нахлуе по петите на отстъпващите и размесени с цивилно население опъленци и руснаци, даже преди да се появи Гурко след боевете при Нова Загора. След това шанса е бил когато руските военачалници са заблудени от маньовъра към Елена, но пак казвам, всичко е трябвало да се извърши без никакво забавяне. Оттам нататък след първоначалния неуспех, е трябвало да раздели отряда си (който грубо е бил около 40 000 души вкл. силите на Реуф паша и Хулюси паша от Шипка, както и присъединените гарнизони по пътя си) и с ок. 15-20 000 сила да укрепи линията Троян -Ловеч, като евентуално взаимодейства за проактивни действия със тамошните турски сили. Останалите да ги концентрира м/у Шипка и Елена в защитни позиции, както е сторено и по-късно, като се надява на допълнително усилване от Цариград.

,, Да не пращаме скитите, сарматите и прабългарите направо в определението "ирански", тъй като вероятно не са били класически ирански народ, а са били близо и до пра-славяните в лексиката си. ... стават основата на бъдещото славянско море южно от Дунав, а друга част идва по-късно като прабългари, утигури, кутригури... И всички те са се разбирали горе долу добре и са си общували, без да имат нужда от преводачи, но и без да се разбират напълно. " Именно, и част от всички тези в някакъв момент са кръщавани/наричани славяни. Което и определя по-късните неясноти и обърквания.

,, 48 страници. 1195 мнения. И накрая, може ли някой да предложи поне едно доказателство ( реално, не въображаемо ), поради което да търсим прабългари на изток от Кавказ? " ... След като не можем да локализираме твърдо едно единствено пра/прото-българско ядро, което независимо от многовековни процеси и катаклизми от всякакъв характер, се е запазило през поколенията и пространствата, и е донесло българското тука, значи опираме до варианта на българите (Кубрато-Аспарухови и Балкански ) да са съставени от няколо компонента...и всички изводи произтичащи от този факт.

Можем да кажем компромисното - ниски и кривокраки хора в българските редици може и да е имало, но те не са баш оригиналните българи.

Основния проблематичен момент е кога точно/или поне приблизително, българите (оригиналните? да кажем ) се появяват с етнонима българи, иначе известните от по-късно, са някакви съюзи, конгломерати и обединения на широка и неясна основа.

Като цяло нещата се навързват логично ако приемем че поне част от оригиналните българи са именно тези янцай-алано-кангюйци - оттам се разделят и едните участват в създаването на образувание ок. Бълхара/Балхаш/кидарити и др. след което от този център някои мигрират към Кавказ от южната страна на Каспийско море. Другите и преди хуните и съвместно с тях минават от север, и участват във всички по нататъшни известни ни исторически процеси. Същевременно около Азов тези два потока пра или протобългари имат някакви контакти помежду си, и едновременно се смесват със намиращите се скито-сармати и готи (най-общо казано), находящи се там от по-рано.

Именно де, там е употребявано (магарето, както и до сега) в сухите, топли и безтревни площи на Сев. Африка, Близкия Изток и Средиземноморието, защото е по-издръжливо на тези условия, в сравнение примерно с коня.

,,Волът" (на англ. (най-често използваната дума) си е ,, оx " произнася се ,,окс" . А магарето на тур. го знам като ,,ешек". Относно sumerito от шумери/шумерски, може да е същото като Москвич (московец, от Москва ) ; ,,баварец" за BMW и подобни. Напр. ,,индейка, индюк" - пуйка на рус. защото произлиза от Америките (наричани тогава Зап. Индия ) ; при нас пуйката някъде е ,,мисир, мисирка" защото произлиза от Египет (наричан и Масър ), находящ се по това време в Османската империя. Същото се отнася до някои названия на царевицата примерно ( мисир, масур и т.н.).

Нищо чудно че при старите названия за магаре думите произхождат главно от С. Африка и Близкия Изток, тъй като оттам е и произхода и одомашняването на същото. Имаме още и кулан /онагер, монголско диво магаре /, бил е разпространен от Близкия Изток, Иран до Монголия, Тибет и Индия (всъщност тези последните видове/подвидове представляват на външен вид нещо средно м/у кон и магаре ), така че сигурни и термините свързани с тях в по-широк смисъл, са омотани. Още повече че това е станало при по-северните народи които по-късно са получили и тези дом. животни заедно със съответните названия. Предполагам същото се случва и със други животни (и растения), привнесени отнякъде другаде, без да е имало някакви местни или диви форми в съответния регион.

carucea, carozzo и подобни се срещат в лат. и стари италиянски със същото значение - каруца/кола ; ,,юлар" например през тур. идва от латински - ,,югулар" вж. - ,,югуларна вена/яремна вена",

Мисля че трудно бихме могли да изведем нещо сериозно от междуметия свързани с животни (по-точно коне и магарета ). За да докажем че това са прабългарски, а даже и древни тюркски думи използвани от някои прабългари, трябва да докажем откога датира използването на тези коне и магарета от собствено прабългарите, за които не е ясно всъщност кои са те самите. Иначе те може да са привнесени във всякакъв момент думички, както и животните. Относно славянските термини в българския - според мен процеса е по-скоро в обратна посока (поне в ранните моменти ) - първо има ,,български" думи усвоени от бъдещите ,,славяни", а след това обратния случай. Но там вече нещата не са много изяснени.