Aspandiat

Напротив. Големият учен има доблестта да признава предишни грешки, опровергани от нови находки или извори. Другото е сляпо упорство на човек нежелаещ да признае, че е сгрешил или пък изживяващ се като безпогрешен.

Няма, обаче има пехлевийско artā и кюрдското ard. Има и староарменско art "нива, поле с посеви". На тази дума в "Речник на корените в арменския език" на акад. Рачиа Ачарян са дадени огромен брой предлагани аналогии, но нито една не е предпочетена. Като се почне от иврит и се стигне до албански. И пътьом се мине през праиндоевропейското arta "обработен", оскийското ardus "поле, нива", готското airtha, за които се смята, че са с общ корен с арабското ardh. Има даден като паралел дори шумерското adar "поле".

Сигурно ли е, че "ард" е арабизъм. Май е с по-древен ностратически произход. Сещам се на прима виста за английското earth и немското erde "земя, суша, твърд".

Колеги съфорумци, хрумна ми идеята всеки желаещ да помества в една обща тема тук свой или свои любими научнофантастични или само фантастични разкази. При добро желание и активност може да направим прилична антология за форумно ползване (четене). И коментиране, разбира се. Без комерсиална цел, само за едното забавление. Технически предлагам "мненията" да бъдат оформени с копиран текст на разказа(ите) и линк към източника най-долу. Някой колега глобален модератор може да "окачи" темата, за да не се избута назад. Ако има и форумец, който сам пише такива разкази и иска да ги сподели, ще е още по-интересно. Започвам с Айзък Азимов и неговата А-шахта.

И аз ще повторя въпроса си - каква е логиката българите да се самоназозават с персийско име Бурджан, а източните части на страната си (Добруджа) отново с персийското название Ард Бурджан?

+ от мен за Дрейк. Направиха ми впечатление няколко неща в хрониката. Цитирам: Интересно дали наистина разрешението на свещениците да се женят се обяснява с прищявката на монарха, който целял да прикрие развратността си или това не е всъщност практика, разпространена в арианската вестготска църква. Подобна практика е имало и далеч на изток - в арменската църква, и то поне до началото VІІІ век. В Армения свещениците и епископите не само са имали право да се женят и да има деца, но и да предават в наследство църковните си постове. В т.ч. и патриаршеският престол в началото, както и епископските, са били предавани по наследство от бащата (епископа) към негов син. На Трулския събор в Константинопол от 691 г. арменските църковни обичаи били заклеймени от православната църква като проява на юдаизъм. Уточнението "меченосец" как трябва да се разбира - изобщо като войн на кралете Витица и Родерик или е имало такава военна титла при готите? За мен това съобщение е много интересно. Не заради това, че се говори за гот, приел исляма, а заради това, че се говори за етнически (вест)гот през 850 г. Установено ли е кога окончателно готите се претопяват в бъдещата испанска (кастилска) народност. Тези процеси нещо не са били така бързи, както винаги ни ги представя марксистката историография например.

Това -Ъ в Арз-ъ Бурджан не е турско четене вместо -И - Арз-и Бурджан?

За VІІ-ХІV век не може да се направят изводи поради недостатъчни извори. За ХІV-ХV век и за ХVІ има достатъчно данни. Трябва обаче да се направи категоричното уточнение, че има голяма разлика между имената, носени от обикновения народ, аристокрацията и монарсите и църковния клир. Народът не носи купешки имена. С изключение на имена на светци, като особено популярно е било името Димитър. Имена като Александър, Константин, Йоан например не се срещат сред простолюдието. Липсва форма Иван, народът не познава и варианта Йоан, а единствено и то масово - Йован. Народът носи обаче през ХІV-ХVІ век и някои български царски и кански имена, които обаче не са вносни. Най-популярните са Кардам, Крум, Сабин/Сивин, Муртак, Аспарух, Тервел, Кубер, Борис, Асен. В Македония особено популярно през ХV-ХVІ век е името Калоян. Както и Крум и неговите варианти Хрум, Крун, Крон. Сред най-популярните имена сред народа през ХІV-ХVІ век са: Йован, Йово, Петко, Пейо, Рад, Радо, Стойо, Стоян, Драган, Димо, Стан, Стано, Богдан, Велко, Димитри. Може би тези имена обхващат едно 30-40% от общия брой мъжки имена, носени от българите през ХІV-ХVІ век Има и регионални имена, които не се срещат в други краища на българските землища. Например Бошко (от Божко), Мело, Стево, Васо, Васе, Гюро са характерни за Македония, но не и за Северна България. В Егейска Македония и Беломорието, в контактната зона между българи и гърци, има и куриози - имена с български корен и гръцки окончания, като например: Вълкос, Васос, Велкос, Гюрас, Богданос, Тончос, Куманос, Момчилис.

Като си спомня тазгодишния резил на родните ВВС на парада на Гергьовден, новите изтребители за родните ВВС трябва да бъдат такива, дето могат да летят и в лошо време и дъжд.

А между другото, понеже хич ме няма по историята на Киликия през Античността, ми е интересно как така тя се превръща в безстопанствена територия и база на пиратите.

Забележителна логика. Авторът на темата изобщо не формулира теза, блъска някакви цитати и един снимков файл и после праща онези, които го питат какво има предвид, да търсят сами отговор на въпросите си, защото самият автор на темата е в небрано лозе. Не, мерси.

И какви са твоите изводи или предположения от това?

Несериозно. Откъде на къде ще отделяш -Д от АРД и ще го прикачваш към БРУДЖАН или БУРДЖАН? Също така защо САМИТЕ българи ще назовават областта на арабски? Всъщност Бурджан не е арабско, а персийско название, но се ползва от арабоезични автори. Традиционното арабско име е Bulghar.

1. Думата "ард" е персийска и си значи "земя". И в кой извор се споменава този град Ард Бурджан? 2. В Добруджа окончанието -"джа" е турско. Среща се идентично в нахия Илиджа, намирала се през ХVІ век на територията на Кюстендилския санджак.

Имат в УНСС катедра "Статистика и иконометрия", но като им гледам учебната програма, явно наблягат на съвременни разработки, а не прилагат метода върху исторически явления и процеси. http://departments.unwe.bg/stat/bg/pages/944/%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8.html Ранните османски регистри няма да ти свършат особена работа. Ровил съм се в тях много, макар не с цел изследване на икономика и демография. За Северна България това, което и издадено, е непълно и като териториален обхват, и като времеви периоди и не позволява изработване на цялостен модел или правене на сигурни заключения. За територията на Македония (в трите й части) нещата са по-добре, доколкото издадените в Скопие регистри са по-пълни (или в по-голяма степен достигнали до нас). Но и там нещата не са розови, защото на първо място регистриранията и пререгистриранията са правени през век - тоест едното е към 1450 г. и от 1467-1468 г., а следващото е към средата на ХVІ век и към 70-те години на същото столетие. Има и отделни регистри от периода 1494-1513 г. Отделно, че не за всички околии (нахии) има запазени последователни регистри от ХV и от ХVІ век, за да се сравнят данните. Иначе между Х и ХV век едва ли има голяма разлика в обхвата на земеделските територии. Например "Голямата българска гора", сиреч гъстият дъбов лес между Пирот и Парачин, която толкова тревожела кръстоносците през ХІ-ХІІ век, стои неразчистена до първата половина на ХІХ век и служи като основен източник на храна (жълъди) за свинете, отглеждани от тамошните селяни.

Романе, дай малко икономическа обосновка на безкомпромисната борба на римляните с пиратите - търговски пътища, търговски и стоков трафик, а не само фактология. Защо например Киликия става огнище на пиратство, а не например Киренайка?

Да, съгласен съм с възраженията си с изключение на това, че е съмнително Климент да е бил от аристократична фамилия. Но уточняването на това е въпрос на търсене в изворите. Вероятно е станало така, както ти допускаш - че част от доходите/данъците, които се полагали на кана/княза, са били пренасочени към издръжката на школата на Климент. Това вече води до други въпросителни. 1. Като например дали са били натоварени и местните аристократи да подпомагат материално дейността на Климент? Не знам дали има някакви поне косвени, но все пак ясни данни в житията. Но предполагам, че към края на ІХ век у нас все още няма такава силна поземлена аристокрация, както през следващите столетия. 2. Отделно, че ако Борис е бил изискал от местните аристократи да поемат също своя дял от издръжката на школата, това повдига въпроса какви са били правните отношения между владетел/централна власт и провинциални аристократи/местна власт. Имало ли е някакви писани или неписани традиции или закони, които да санкционират правото на монарха да изисква извънредни данъци от аристокрацията. 3. Другият вариант е, типично в източно-деспотичен дух, цялото движимо и недвижимо имущество в държавата да се е смятало за собственост на монарха. Само че против това говорят сведенията за велики боили/аристократи, вероятно шестима на брой, с които несъмнено монархът е трябвало да се съобразява и е нямало как лесно да ги принуждава или направо изнудва. От друга страна обаче ти си цитирал сведението, че Борис накарал местните жители "да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове". При това положение остава въпросителната дали тези "всички жители" са били простолюдието без аристокрацията или наистина всички, бе оглед на обществено положение. Но така се връщаме към питанката от т. 2. Не е сигурно. За да се отговори на този въпрос (и то в отделна тема), трябва да се проучат практиките на Запад, във Византия и в нашите извори. Както и практиката в Киевска и средновековна Русия. Последната би била най-подходяща като аналог, първо защото е православно общество, и второ защото за разлика от Византия до Комнините, тя е аристократично общество. Точно като България.

Не съм убеден, и то точно от византийския пример. Защо тогава професионалите от ромейската войска се оказват принципно неефективни против хуни и авари? Май опира до липсата или наличието на технология. А тя в конкретния случай е конница със стреме и липсата й при ромеите до началото на VІІ век. И защо пък от друга страна племенното опълчение на монголите прави такива поразии и стига чак до Австрия? П.П. Темната организация не е аналог на варварската система. Тя е отговор на варварската система. Темната организация не е някакво гениално откритие на Ираклий, а е завръщане към елинистическата практика на клерухиите, където войските се комплектуват от оземлени войници или оземлени наемници. Причината е ясна - империята няма пари за професионали.

Йончев, значи по твоята логика трябва да се отхвърлят всичките сведения за военни поражения на българите от Ватиканеца и Студит, защото при Теофан няма никакви сведения за тежки битки преди ромейската катастрофа. Явно на бойното поле допреди 26 юли всичко е било банално, а не интересно и неочаквано. Зарязваме ли Ватиканеца и Студит като извори тогава и се доверяваме само на Теофан?

Димитър Хоматиан казва за Климент: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.” Ето какво пише Теофилакт Охридски във второто житие на Наум Охридски: “Този преподобен и велик отец Наум израстна в Мизия. И съгласно с възпитанието от благородните си родители презря благородството и богатството като всички плевели и се прилепи към равноапостолите Константин Философ и брат му Методий.” Сведението предполага, че св. Наум е бил или славянин или българин от Мизия. Уточнението “и съгласно с възпитанието от благородните си родители презря благородството и богатството като всички плевели” показва, че св. Наум е бил от аристократичен произход. Като се има предвид, че Наум е съратник на мизиеца Климент и заема като Климент висок пост в църконата йерархия, вероятно Климент също е бил от аристократичен произход. Тоест при построяването на манастира в Охрид Климент може би е разчитал не на държавната си заплата като учител и епископ, а на част от родовото богатство, което му се е полагало.

Тази еволюция е точно заради това, което съм написал по-горе - през 5-1 век пр.Хр. в Рим има все още силни елементи от племенно-родовото общество, в което всеки свободен мъж е войн. През 4 век сл.Хр. системата на наборна армия се завръща, защото територията на империята почва да се пълни отново с такива племенно-родови етнически елементи (германци и иранци), които осигуряват липсващото число годни мъже за попълване на римската армия. Отделно Рим се движи по синосуидата наборна-професионална-наборна армия, защото до 1 век пр.Хр. държавата не е толкова богата да издържа скъпа професионална армия, а от средата на ІІІ век сл. Хр. отново не е толкова богата, че да може да си я позволи.

Ник, а като противопоставяш войските на племенно-родови общества като българското например на византийското, май пропускаш факта, че единствените общества, които са в състояние да изкарат масови наборни армии (и по тази причина многобройни) са племенно-родовите и модерните от ХІХ-ХХ век. Между VІІІ/ІХ век и ХІХ век в Европа няма масови наборни армии. През този период се залага на качеството, а не на количеството. И в този момент започва да играе ролята въоръжение, подготовка, опит, снабдяване, възможност за водене на продължителни военни действия (а не само кампанийни от пролет до есен). Затова дадения от теб като пример Китай с неговите десетки милиони население въпреки че търпи системно тактически поражения против номадите, накрая им надделява с численост, икономика и манджа. Същото е и с римляните векове наред.

Спамовете, които не са по тази тема тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15461&page=4 А ако някой не може да си сдържа нервичките - ето това. http://apteka.framar.bg/03001546/%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%B1%D0%BB-100-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0 Струва само 2,70.

Ник1, остави ги османците, вземи обясни защо "за икономическия потенциал на империята (Византия) тя (византийската армия) изглежда като от най-слабите армии в световната история."

Йончев, при това положение и сведението, че Никифор е премазвал деца с диканя ли са част "от сатанинския образ на Никифор в изворите"? И като използва по-горе думата "сгъстят", помисли дали в изречението с избиването на животните, децата и цивилното население и непогребването на ромейските войници не са сгъстени събития, които не са синхронни? Непогребаните са оставени на път към столицата, а избиването на децата, животните и останалите невъоръжени е станало след като е била превзета столицата. Всъщност ако отвориш Ватиканеца, точно така се разбира - Никифоровата войска почва безчинствата си след като е напуснала Крумовата сторилица и се е насочила към Сердика. Във връзка с бързото достигане от страна на Никифор на Крумовата резиденция, си спомних какво написа тук преди 2 дни Зитко. Нямам нужните познания да преценя археологическите аргументи ЗА и ПРОТИВ в написаното от Зитко, но ако се вземе то под внимание, би могло да се допусне, че резиденцията на Крум е била по-близо до Стара планина, отколкото Плиска, което още повече е улеснило бързото й достигане от Никифор и съответно невъзможността да бъдат изнесени съкровищата. По второто написано от теб, приятелю Йончев. А не те ли притеснява по-силно фактът, че самите ромейски автори не знаят колко дълго време трае походът на Никифор. За Теофан всичко приключва за седмица, обаче за Ватиканеца времето е повече. На всичко отгоре Ватиканеца дава различна продължителност на кампанията до клането на Никифоровата войска - веднъж 15 + няколко дни, втори път само 15 дни. И това в един и същ извор през 1 страница текст! Значи на самите гръцки автори им е тюрлюгювеч в главите, ти търсиш сведение, че Крум нямал другаде допълнителни войски.