T.Jonchev

Без съмнение това е правилно. Но само да имаш хрумвания също не е достатъчно.

Единият му прадядо е арменец. Освен това се подозира, че основателят на династията е имал арменски произход. Нищо друго.

Някакви документални данни за твърдението? Tова звучи твърде анахронично. Ако събитията са през пролетта на 863г., кога Константин Кирил Философ е заминал за Моравия ?

Във византийските източници земетресението не е точно датирано или по-скоро - може би става дума за няколко земетресения в поредни години. Най-ранната датировка е 860. Поради това и опитите да се датира покръстването чрез земетресението претърпяха неуспех навремето.

Не се знае. Но от българското средновековие няма и данни за кампании, оглавявани от формални командващи-деца, само защото са принцове. Такива примери има в Западна Европа, но от по-късно време. Ако войната със сърбите е била към 853г., както смята Златарски, това означава, че Борис ще е роден преди 820г., което прави възможно той да е "Михаил Българинът" на Амартол. Възможно, но не задължително. Ако обаче войната е била ок.870г., както смятат други, тогава Борис би бил роден не по-късно от 838г., което пък прави идентифицирането му с "Михаил Българина" твърде проблематично. И друго: ако Борис е бил с кавхан Исбул при похода до Филипи, това би било отбелязано. В надписа изчерпателно са посочени висшите лица, които са участвали в кампанията - в тази си част той не е повреден. Повредата е след текста, в който се казва "кавханът - при (срещу) смоляните". Така че според мен Борис не е бил там.

Споменатият у Амартол "Михаил Българинът" в националната историография често е идентифициран с Борис (хайде, нека не придиряме сега за формата - нека е Богорис и дори Гоборис) просто поради липса на друга очевидна идентификационна възможност. Разбира се, в 837г. той не е на трона в Плиска (от което обаче не следва, че не може да "излиза към Солун", включително с войска). Сега изниква още една възможност за него. Нека и да е чисто хипотетична - какво пречи да бъде проверена? Имайте малко търпение, де!

Прочетох и дори намерих следа от научна почтеност: комитопулите признали Роман за свой цар. Това доста ме изненада. От друга страна обаче авторът на текста май знае само това, което току що някъде е прочел.

Mакар че не съм нумизмат, разчитам доста ясно на тези монети думата "василевс". Какви български букви?

Не бих бързал да отсъждам. Както за болшинството наши историци и за мен арабските извори не са стихия. За да бъда категоричен в преценката би трябвало основно да ги познавам (не само откъси, в които се споменава за българи), да ми е ясна "кухнята" им, стилът и начинът на изразяване, информираността и взаимната им обвързаност..., а аз нямам това самочувствие. Ето защо предпочитам да бъда предпазлив, но и да не затварям вратата към една добра възможност, каквато ми се струва, че се открива във връзка с находката на Аспандиат. За които и българи да говори този текст, трябва да опитаме да изясним какво съобщава всъщност той - не мислиш ли?

Защо дунавските? Аспандиат е дал три варианта за идентификация и според мен това е максимумът в случая.

Василий е държал на опазването на Армения не заради това, че е бил арменец (дори и да е бил, това е маловажно в империя, в която всички са ромеи, независимо от етническата конкретика), а защото е успял да я върне под ромейска власт с цената на значителни усилия. Какво да завещава на брат си за старите имперски територии? Нима в първите десетилетия на този век е имало някаква опасност за тях?

Не мисля, че обяснението непременно трябва да е "благоверно". Ако комитопулите са се бунтували преди смъртта на Петър заради сближението с империята, тези бунтове е трябвало да почнат още през 927г. Прекалено сме свикнали да виждаме в тези комитопули положителни герои. Никак не е невъзможно да са били всъщност отрицателни. Фактът, че еди кога си са се противопоставяли на империята едва ли е достатъчен, за да бъдат автоматично приемани като защитници на българския народ и държавност, за каквито обикновено ги обявяват учебниците и академичните издания.

Понеже два дена ме нямаше и чета темата нацяло, докъдето е стигнала: Мисля, че Aspandiat е попаднал на щастлива находка - тези данни са наистина неизвестни в нашата историография, защото арабските и арменските източници не са много използвани заради езиковата бариера. Едва в последните години излязоха повечко арабски откъси на български. Преведените дотогава бяха превеждани не от оригинал, а в повечето случаи от западни преводи. Мисля, че е добре на първо време да се съсредоточим върху възможността в Теофиловата армия през 837г. да е имало помощни български войски и да оставим прението за зороастризма (което обхваща втората част от постовете по темата) за след това, защото така се получава разводняване. Ще трябва да прегледаме всички източници за тази кампания - не изключвам да се открие някакво потвърждаващо указание, което до момента не е било забелязано или пък не е правилно изтълкувано. Възможността да става въпрос за Куберови българи си е много реална - към 837г. нямаме представа под чия точно власт е била дн. Македония. Приема се (абсолютно хипотетично обаче), че около това време тя е присъединена към Дунавска България, но ясни данни няма. Напълно изключвам бълнуванията за "сливане" на Аспаруховата и Куберовата Българии в някакво по-ранно време - това са измислици и презумпции. Известието на надписа от Филипи в частта му за посоката на акцията е достатъчно ясно: смоляните, а не българите на Кубер. Какво точно е станало, за да стигне кавхан Исбул чак до Филипи, е вече въпрос на интерпретации. Чудно ми е, че Ка40 поставя въпроса за различните имена на българите от различни групи (държави). Всъщност това е много разпространено и причините за него са отдавна формулирани в науката - някои бяха изтъкнати по-горе.

Добре - съгласявам се, че волята на Борис е попречила делото им да отиде на вятъра. Никъде не съм твърдял друго. Твърдях (и продължавам), че не сме създали азбуката, макар да сме я ползвали и да я ползваме и до днес, както и че не сме разбили триезичната догма.

Е, чак предостатъчно - не. Но няма и предостатъчно аргументи "за". Точно поради това се говори за Климент като автор на кирилицата - аксиоматично.

Написах, каквото написах, не за да се заяждам или да те обиждам. Не смятам патриотизма за нещо лошо и нямам намерение да укорявам когото и да било, че е патриот. Само че патриотизмът трудно може да бъде хладнокръвно обективен, когато стане дума за националното битие и оценките за него. Какво значи "материални следи"? С какво по-точно според теб трябва да разполагаме, за да сме сигурни, че Кирил и Методий са били реални исторически личности? Ако т.нар. абстрактни съмнителни текстове са недостатъчни, не мислиш ли че на тази база можем да игнорираме не само Кирил и Методий, а и огромен брой други лица, играли роля в българската история? Макар и в "абстрактни и съмнителни текстове" (при това достатъчно стари) за Кирил и Методий все пак ясно е казано, че са създали славянска азбука, докато за Константин Велики не е казано нищо такова.

Естествено. Ако под "създали сме азбука..." трябва да разбираме кирилицата, то налага се да отбележа, че: 1.Авторството на Климент по отношение на кирилицата е спорно. 2.Две трети от буквите в кирилицата са всъщност гръцки. Що се отнася до триезичната догма - не видях в твоя отговор контрааргумент.

А, това не съм го видял! Но ако цената - за да ме обявят за българолюбец - е да прекроявам историята в нечия полза, драговолно се отказвам от подобен комплимент.

Това и направих. Само дето не съм видял поясненията на Глишев - те правят бележката ми излишна.

CLAVDIVS се чете "Клаудиус" на латински, Natan, а не "Клавдивс", както очевидно смяташ. Латинското "V" се използва със значение "U". На български казваме "Клавдий", но това е поради факта, че името е възприето през средногръцки, където комбинацията от алфа и ипсилон се чете "ав". Това няма нищо общо нито със създаването на българска или славянска азбука, нито с Константин Велики.

Сме?

Да, несъмнено си прав, но... въпреки това има противно мнение. К'во да правиш? Позиции най-различни: кой каквото му отърва, това твърди. Както е отбелязано и по-горе - "въпрос на възможности от страна на тълкувателите". А у някои от тях възможностите са впечатляващи.