T.Jonchev

Погледнах я. По въпроса заради българите ли е създадена Юстиниана Прима може да се дискутира. По въпроса българско население ли е имала днешна Македония през VI век - също. По въпроса имали ли са българите държава в днешна Македония през VI век - също. Но по въпроса писал ли е Анастасий Библиотекар, че българският народ по времето на Валент е връхлетял и заел всички страни по Дунав, обединявайки по този начин своето отечество съгласно родствено право, няма какво да се дискутира. Анастасий Библиотекар не е писал такова нещо.

Това схващане е неприемливо по две причини: 1.На латински "варвари" не се пише с "v", a c "b". 2.Aко трябва да схващаме, че от Зиези произхождат варвари, то останалите в текста какви са? Да не би да са гръко-римляни? От гледната точка на античен автор от Римската империя варвари са всички извън нея.

Подобно нещо Анастасий Библиотекар никога не е писал. Подобно нещо Г.Ценов е приписал на Анастасий Библиотекар. И точно RIZAR ли не знае как превежда от гръцки и латински Г.Ценов?

RIZAR, не хаби толкова много емоции. Грешки в преводи са правени винаги и винаги ще бъдат правени. А и кой днес ползва руския превод на Бодянски, въпреки че (кой знае защо) е качен в нета именно той?

Не е нито античен, нито метълски. Имах точно същия тип в детските си години и понеже си играех с него, го загубих. Беше сребърен.

Естествено, не смятам, че Константин IV е оголил източната си граница в чест на българите. Но е могъл да изтегли и прехвърли на Балканите поне част от тагмите, разположени във вътрешността на Мала Азия. Те, разбира се, не са брояли много десетки хиляди души, но такива части все пак е имало.

Велики владетелю на българите, това, което пишеш, няма как да е вярно по отношение на Кирил и Методий и мисията им в Моравия. За Моравия те заминават най-рано в края на 862г., а съюзът Людовик Немски / Борис е сключен преди това. Няма как двамата съюзници да са предвидили моравската мисия, която е инцидентно събитие и за самата Византия.

Не само тях. Теофан споменава изрично, че Константин Погонат "заповядал всички тагми да се прехвърлят в Тракия". В гръцкия текст е използван глагол, чийто смисъл е "прехвърлям през вода (по море)", така че става дума за прехвърляне на военни части от Азия в Европа, а това се прави при големи военни кампании.

Ха сега де! Много интересен въпрос. Поздравления на Иванко, който се сети да го зададе. Аз нямам отговор засега. Сещам се обаче, че тия успоредици - великите и малките - преимуществено са явление, по-късно от VII век.

Информация за числеността (в смисъл - ясни данни) няма. Но не е била малка, след като самият император я възглавява и след като Теофан във връзка със събитията отбелязва: "Българите, като видели тези гъсти и многобройни редици, отчаяли се за спасението си..." Дали обаче под "многобройна" следва да разбираме 20-30 000 или 40-60 000 души - не се наемам да определям.

Не са погледнали безотговорно, естествено. Ако бяха, нямаше да организират толкова многобройна армия. Но не мога да се съглася, че Константин Погонат бил преценил, че загубата щяла да е неминуема и изчезнал оттам "за да си спести позора". Това виждане е напълно несъстоятелно още от момента на формулирането си през 1954г., макар че оттогава упорито шества из литературата.

Мисля, че относно държавния характер на Кубратова България едва ли си струва да се спори. В миналото се лансираше твърдението, че била военно-племенен съюз, но не за друго, а защото трябваше Дунавска България да е първата българска (е, в онази интерпретация - славянска) държава. Че България на Кубрат е държава показва не толкова договорът от 635, а фактът, че властта в нея е наследствена. И, моля ви, стига с тая Фанагория - никаква българска столица не е била!

Мисля, че мнението на Иванко е съвсем коректно. Този знаменит договор не е признание в смисъла, който нашата историческа наука му приписва, за да може чрез него да датира "основаването". Източната империя въобще не е давала признания в смисъл на международно "узаконяване на съществуването" или "държавна легитимация". Тя признава не държави, а владетели - чрез раздаване на титли.

Дунавска България е създадена около това време време - да. След Кубратовата смърт българската държава се разпада на части и Дунавска България представлява един фрагмент от нея + разширение за сметка на част от имперските балкански територии. Но да се сочи 681г. като "рождена година" е нелепо. Впрочем историческата наука приема тази година само като условно, а не абсолютно начало на Дунавска България. Учебниците - това е друг въпрос. Там нещата са еднопластови и категорично представяни, макар това да е дълбоко погрешно. Именно от учебниците обаче произлиза твърдението, че българската държава била основа в 681г.

В самия Именник присъстват данни за запис, правен по Аспарухово време.

Симеон католик? Струва ми се, че това твърдение не почива на солидна основа.

Абсолютно приемам.

Христо Христо се е самоубил? Сериозно? Не знаех.

Според друга хипотеза Нармер, Скорпион и Аха са владетели, под чиято власт Горен и Долен Египет са били инцидентно обединявани, след което пак са се разделяли на две държави. Едва по-късно (времето - също много спорно) Менес постига сравнително трайно обединение на двете части.

Кой въобще тук твърди, че исихастите са се вторачили в една точка и нищо не ги интересува - дори бомби да падат наоколо? Би било същото, както ако някой твърди, че монасите (неисихасти) не престават да молитствуват по 24 часа в денонощие. Подобни практики никога не е имало на Балканите. Но няма как и да се съглася с твърдение, че "св.Евтимий до последно брани столицата", както казва Рицарят. Подобен израз не подхожда за духовен водач, а точно за военачалник. Истината е, че много хора си представят точно по този начин Евтимий в дните на обсадата - като командващ гарнизона. И за тази представа основна заслуга имат тъкмо заявления от типа на горецитираното.

Ние, Рицарю, сме го чели - някъде към 200 пъти. И - четейки го - никъде не видяхме Цамблак да описва патриарха като пълководец. Видяхме обаче да го описват като духовен водач, който вдъхновява хората, без да търчи лично напред назад по крепостните стени и да дава заповеди.

Евтимий бранел столицата? Т.е. действал като военачалник? Откъде ви хрумна подобно нещо?

Жената на Смилец не е дъщеря на Михаил VIII Палеолог. Негова племенница е - баща й, севастократор Константин, е брат на този василевс. Собственото й име остава неизвестно - в изворите я наричат обикновено "Смилцена", т.е. Смилецовица.

Харамия, моля ти се! Това е несериозно. Аз не знам дали М.Варшавски е Владикин, пък и това едва ли има особено значение. Познавам обаче както източниците, така и похватът "да се доказва" предпоставена теза, а в случая имаме работа дори не с теза, а с дебела и опашата лъжа. Обърни внимание най-напред в кой период е издавана въпросната книга. Всъщност истинското име на втората съпруга на Иван Александър е неизвестно. Името „Сара” е много късно засвидетелствано и е абсолютно легендарно – то не се споменава в никой източник нито през XIV, нито през XV век. А пък твърдението, че „била таен агент на Синедриона” е напълно смехотворно. Кой извор дава подобна информация – „Гр. лет. XIV в. т. III, стр.81”? Никога не е публикувано подобно издание – още по-малко преди 1933г. Който не вярва, да провери в Националната библиотека – там разполагат с данни за всяко издание на български език от 160 години насам, дори да не притежават въпросното издание (книжното тяло). Който е написал това, няма представа от българска средновековна история. Манастири не се подаряват нито в България, нито във Византия. Нещо подобно (но не в такава форма) има в Западна Европа – обаче в доста по-късен период. Tова твърдение е 100% голословно. Посочените селища (въпреки, че селище „Бая” на Балканите аз поне не съм срещал) не са под българска, а под ромейска власт и дори при най-голямо желание жената на Иван Александър няма как да „съдейства за заемането им”. Но да приемем, че е имало как. Къде, в кой източник е отбелязано това „съдействие”? Защото нито в гръцките, нито в българските, нито пък в турските се споменава такова нещо. Може би в някоя много потайна папска енциклика, която никой, освен мистериозният Варшавски, не е нито виждал, нито чел? За договора, който давал на турците юридически права да организират бойни отряди, но не на българска, а на чужда територия – да не говорим. Чудесно! А каква е изгодата за Сара от подобно нещо? Вероятно в името на конспиративния Синедрион си е мечтала децата й да бъдат избити или доведени от просешка тояга, а тя самата – изнасилена и заклана от ожидания час по-скоро в Търново турски поробител. Представите на автора на този текст, който и да е той, от крепости, обсади и превземания, са чисто литературни. Явно той въобще не знае, че ключовете на един град са само символно понятие и че крепостните порти не се „заключват” Явно не знае също тъй, че нито на Царевец, нито в цялото средновековно Търново няма „площад”. Очевидно е обаче, че и посочените „Гр. лет. XIV. век‚ том IV. стр. 318”, които тъй подробно и услужливо са го снабдили с информация кой къде е бил по стъгди и площади, докато посред бял ден турците стояли „скрити до самите стени на града”, без никой да ги види, не знаят това. Измишльотините продължават с пълна пара и още по-пълно пренебрежение към фактите: тук изведнъж вместо споменатият по-горе Челеби Сюлейман, начело на турците в Търново внезапно цъфва сам Баязид I. Както разбираме, той е дошъл там от Константинопол, където се и връща, натирен от еврейските банкери според мистериозна енциклика на покойния вече към този момент (1393) Урбан VI, който очевидно е подписал енцикликата от гроба си. Дребна подробност на този фон е това, че Константинопол става турски в 1453г. и Баязид I, който е умрял през 1403г., никога не е стъпвал там. Дали има смисъл да продължаваме?

"Загубата на Пловдив" е само хипотеза, на това отгоре доста маловероятна. В надписа се говори за преговори и нищо повече. Моля да бъда извинен за вметката.