T.Jonchev

Пехотата на Исак Комнин може да е следвала кавалерията, но надали е търчала наравно с препускащите в галоп коне. В този смисъл, както заявява и Хониат, тя е станала негодна поради умората, но това още не значи, че се движила успоредно с конницата или веднага след нея. Дори най-лековъоръжената пехота не може да бяга 5,5 км, без да спре, а какво остава да се движи заедно с конница в галоп. И при Адрианопол най-вероятно е било нещо подобно: пехотните части и венецианците да са последвали конните отреди, но са пристигнали фатално късно и практически не са участвали в битката. Не се наемам да пресмятам за колко време пехотинци са могли да изминат делящите ги от полесражението 8 - 9 килиметра, но е ясно, че пехота в строй се движи много по-бавно от отделен вървящ човек. И изобщо: защо не се доверим напълно на мнението на кавалера по тези въпроси? Неговият анализ е безупречен и според мен съвсем изчерпателен. Едва ли може да се каже нещо повече по съществото на нещата.

Голям смях, наистина. Аз не съм и чувал за съществуването на тези "медиевисти", независимо от звучните им титли.

В битката при Адрианопол се говори за 14 000 кумани, а не за 40 000.

То е, защото в историческото образование географията е силно подценена.

Не е моя. Една съществуваща вече държавност е пренесена в нова географска и политическа среда. За самите ранносредновековни българи, а и за ромеите това не е създаване на нова държава, но за хората от XIX - XXI век, за които географската определеност е решаваща, е нова държава, "началото" на която условно се маркира с 680 или 681г.

Няма, разбира се. Държавата е централизирана, практиката на апанажите е в далечното бъдеще.

Ако гледаме само текста на Никифор - да, но работата е твърде комплицирана, защото имаме и известие на Теофан. Ако Кампаган на Никифор = Паган на Теофан става възможно и друго решение: този човек да е не кавхан, а владетел, дошъл на власт в резултат на свалянето на Сабин и свален на свой ред при издигането на Токту. Тогава съобщението на патриарх Никифор може да се схваща по друг начин. Понеже той не пише за възшествието на Паган (=кампаган?), се сеща да отбележи нещо и за него, разказвайки за съдбата на Токту и Баян. Но при това положение известията за смъртта на Токту и Баян от една страна и на тази на Кампаган (=Паган) не са хронологически синхронни - Кампаган (=Паган) е свален, бяга и е убит във Варна преди похода на Константин V и преди да загинат Токту и Баян. Ако е било така, то Кампаган (Паган) не бяга във Варна от ромеите, а от детрониралите го българи. Не че намирам тази конструкция за нещо сигурно, но тя не може и да се изключва. Поради това предпочитам да остана по-въздържан в интерпретацията.

О, напразни усилия на точността, графе...

Да бе, така пише патр. Никифор. Но не бяга от византийците. Ако бягаше от тях, щях отдавна да съм се съгласил с твоята хипотеза за Варна.

Не знам защо смяташ, че гледам на списъците безкритично. Ако беше така, щях да приемам информацията буквално - пише епископия еди коя си, значи има такава действаща епископия. Но това не е толкова съществено. Съгласявам се отчасти с крайния ти извод - патриаршията се старае да възстанови епархийската мрежа, включително и извън имперската територия. Не съм обаче толкова сигурен за Одесос - дали е извън империята през осми век. И не толкова защото е пристанищен град, а заради съобщението на патриарх Никифор за т.нар. кампаган, който - бягайки там - решил, че се е спасил, но "бил убит от собствените си роби". Според мене, за да разчита, че се е спасил, той би трябвало да е напуснал страната подобно на Сабин и Телериг. За Марцианополската епархия: сам стигаш до заключение, че е нямало практически такава. Е какво прави тогава в списъците? Присъства не защото има епархия, а защото има митрополит, макар и без епархия. Тази призрачна митрополия изчезва от списъците едва през Х век, т.е. след като българската църква получава автокефалност и списъците на епархиите й са извадени от тези на патриаршията

Убеден съм, че Фружин ме е разбрал съвсем правилно. Варда Склир не е симвасилевс, а узурпатор.

Не. Не е нито погранична военна организация, създадена от Римската империя, нито обединение (още по-малко спонтанно) на славяни и прабългари. Какво е, си пише достатъчно ясно в изворите, стига човек да ги чете непреднамерено.

Климент всъщност умира през 916, а не през 910г. Фружине, не ти ли е ясно, че твърденията на професора са волен полет на фантазия върху нещо прочетено? Понеже във Византия по времето на Роман I имало един автократор и n на брой симвасилевси, които сядали еди къде си на масата, трябва да приемем, че и в България е било така? Понеже на проф. Табов му се иска Михаил да е бил съвладетел на баща си? Ако подобни аналогии бяха достатъчни, за да се твърди нещо, то със сигурност и в Преслав е имало Порфира, щом в Големия дворец е имало. Със същата логика можем да твърдим, че и в Китай е имало шогуни и шикени, след като ги е имало в Япония, а в държавата на вестготите - властващи майордоми и лениви крале. А че наличието на симвасилевси в империята в този период не създава никакво парцелиране на власт и територии, т.е. че симвасилевсите носят титлата, но практически нищо не управляват, за проф. Табов е факт без значение. Аналогията спира до там, докъдето може да влезе в работа, но твърдението си продължава и - който се хване, хване.

А ето и от пространното: "60. ……………. Наследил княжеската власт неговият син Владимир, който управлявал четири години и умрял. Наследник на всичко станал брат му Симеон, който и пръв бил провъзгласен за цар на българите. ………………………………………………………………………………………………….. 71. И вече прегърбен от старост и изтощен от работа, той решил да се откаже от епископията си не защото бягал и се отказвал от службата, в която светият дух го поставил да пасе църквата на бога, но поради блажено и боговдъхновено усърдие, тъй като се страхувал да не би поради неговата немощ да се разстрои божието дело. И той отишъл при царя и му казал: „Преблагочестиви царю, докато тялото ми издържаше църковните трудове и грижи, които са по-тежки от държавните, както аз съм убеден, смятах, ако напусна църквата на бога, която сам той ми повери, служейки си с твоята власт като със собствена ръка, че това дело е напълно осъдително и не е достойно дори за наемник, макар че нему е присъщо да бяга и да оставя овците, когато вълкът се приближава. А какво основание имам аз да оставя божието стадо, когато не виждам никакъв вълк? Затова и не го изоставих до този момент. Понеже ти виждаш как старостта ме подтиска и как много големите трудове ми отнеха всичката сила, погрижи се за църквата и постави в дома на господа такъв служител, който има добра телесна и духовна сила и е по-млад, за да поеме върху себе си църковните грижи. Изпълни това ми последно желание! Дай ми в тези немного дни да прекарам в беседа със себе си и с бога! За това манастирът ми е добро жилище. Позволи ми да умра там! ………………… ………………………………………………………………………………………………….. 72. Царят останал ужасен от това неочаквано искане, защото нежеланото, когато се чуе неочаквано, ужасява, и казал: „Защо говориш това, отче? Как аз бих могъл да гледам друг да седи на този престол, докато ти си още жив? Как мога да лиша царството си от твоите архиерейски благословии? Твоето напускане на епископския престол е лошо предсказание за свалянето ми от царския трон. Но ако съм оскърбил с нещо твое преподобие, като съм съгрешил несъзнателно, понеже не зная да съм съгрешил в нещо, а ти, щадейки ни като баща, не желаеш да дадеш гласност на моето лошо държане към тебе и прикриваш истинската причина под предлог на немощ, кажи, моля те, аз съм готов да дам отчет и като син да излекувам болката на бащата. Ако ли пък нямаш нищо, за което да ни обвиниш, защо сам желаеш да наскърбяваш тези, които с нищо не са те наскърбили ? Не можеш да обвиниш и духовенството като непослушно и непокорно, защото, като роди всички чрез евангелието, ти ги избра за себе си и за бога, нито можеш да обвиниш нас самите, че леко се отклоняваме от твоите заповеди, и нищо друго от твоите дела не заслужава порицание. Защо тогава допускаш децата ти да оплакват твоето безпричинно оттегляне? Но или се подчини, отче, или в противен случай думата ми е решителна: каквото и да говориш, не ще се подчиня, каквото и да правиш, не ще отстъпя, защото оттеглянето, мисля, е позволено само за недостойните, а ти си по-горе от всяко достойнство.” ………………………………………………………………………………………………….. 73. Старецът се склонил при тези думи и без да прибави нищо към думите си пред царя за оставка, върнал се в манастира си, но там намерил, че небесният цар е съгласен с неговото намерение. Едновременно със завръщането си той се разболял. Като предусетил смъртта си, ………………………………………………………………………. 75. ……… той се преселил при господа. Божественото му тяло, равностойно по чест на душата му, като свято по свят начин било опято и почетено, макар и по-малко, отколкото заслужавало, но не и по-малко от възможностите на тези, които го почели. То било погребано през времето на българския цар Симеон ……………………………."

Очевидно се налага да уточня, че говоря за Балканите и Източната империя.

Отделни епархии са се запазили през VII - VIII век, разбира се - там, където империята е съхранила властта си. Но да смятаме и то на базата на някакви най-общи аналогии, че всички епископи, споменавани в списъците от осмото столетие, са действащи, е неприемливо. Ако беше така, северните и западните балкански територии биха изобилствали с църкви. Археологическите данни обаче не потвърждават такава теза.

Проф. Добрев, това е несериозно!

Опитах се да обясня, че когато Лъв Сириец анексира епархиите от Илирик, той прави това само с тези епархии, чиито територии влизат в имперските граници. По същото време северната част на Илирик вече не е ромейска. Поради това разположените по-рано там епархии не са включени в списъците на патриаршията и от тях в тези списъци епископи не фигурират - било действащи, било вдовстващи. Тази е причината по-нататък в църковните спорове папството да няма претенции към патриаршията и империята за епархиите, които са били разположени в северната част на Илирик - претенциите се съсредоточават върху южната част, защото именно нея патриаршията владее неканонично. Но същевременно тези епархии (в северната част) с единични изключения изчезват и от документите на папската курия, т.е. там римско духовенство няма, но няма и гръцко. Римската църква няма практика на вдовстващи епископи - това е практика на изток. Липсата на данни за християнско духовенство в този регион означава, че църковната организация тук е била съсипана. Това съсипване се свързва както със славянските нашествия, така и с териториалното разширение на България. Съсипана е, разбира се, и църковната организация между Искър, Дунав и Стара планина. Само че този регион си принадлежи на Константинополската патриаршия. Още по време на нашествията (но, мисля, и по-късно) са известни енциклики, в които се разпорежда на действащите епископи да приемат при себе си изгонените от техните епархии свои събратя и дори да им осигурят издръжка. Вероятно в началото се е очаквало, че империята ще прогони варварите и тези епископи отново ще заемат катедрите си. Това се оказва нереалистично и така се появява категорията "вдовстващ епископ" (до тогава има само "вдовстваща епархия"). Не прави ли впечатление, че в тия списъци се споменават епископи на градове, които категорично не съществуват през VIII век - Никополис ад Иструм и Абритус например? Това са просто санове без реална епархия. Ако присъствието на подобни епископи в списъците може да бъде основание за твърдение, че епархията съществува реално (на българска територия), то тогава обръщението "Ваше Величество" към Симеон II би трябвало да е основание за твърдение, че България в момента е монархия. По същия начин стои въпросът с всички детронирани монарси или претенденти, а и с цялата западноевропейска аристокрация, която носи кухи потомствени титли, но всъщност е вдовстваща откъм феоди вече векове наред.

Eпископи от подчинените на Рим до времето на Лъв III епархии в Илирик в списъка има колкото искаш. И те са точно от епархиите, които императорът отнема от римското върховенство - това са реално съществуващи епархии с действащи епископи. Когато Лъв III подчинява тези епархии на Константинополския патриарх, той го прави в рамките, в които се простира политическата му власт - няма и как да бъде иначе. Явно, териториите на север и запад от твоята червена линия не се намират в имперските граници. А в римската църква практика на вдовстващи епископи няма. Ти си отговори защо не се споменават епископи от този регион - не само в списъците на патриаршията, но и в папските.

Същото, което правят и тези: http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bishops.xml Епархийските им центрове отдавна не съществуват, епархиите им отдавна са на "вража територия", но епископите - живи и здрави. Това е категорията "вдовстващи епископи".

Доколкото приемаме, че Аспарух = Есперих от "Именника", то и Кубрат = Курт от "Именника". А Курт е от рода Дуло. Що се отнася до мистериозния Кетрадес, той най-вероятно няма нищо общо с Кубрат.

За легена не е вярно.

Е, щом християнската хипотеза за рода Дуло изглежда много по-вярна, сега остава да се появи и един автохтонец, който - като приеме според обичая тази хипотеза за доказан факт - да използва този "факт", за да твърди, че всички българи са били християни от време оно. Защото, поне според "Именника", родът Дуло е на власт близо 650г., а управлението му започва през втори век.

ТИ даваш подобен аргумент?

Нямаме, нали това казвам. Всичките тези предположения се опират единствено върху някакви косвени данни (изключвам късните от типа на Паисиевите, за които може да има всевъзможни обяснения), предпочитания и аналогии.