T.Jonchev

Даньо Андреев беше качествен изследвач, но в полулярни четива като това пускаше разни изцепки. Както и да е. Нямаме никакви данни Борис да си е сменял титлата във връзка с покръстването - това също е само предположение. Точно както казваш "няма как да носи езическа титла". Ако познавах по-добре примерно ранноскандинавската история (тук Глишев може да помогне) вероятно бих бил в състояние да посоча примери, че има как. Сега не съм много сигурен. Да, у нас се смята, че Борис, Валадимир и Симеон не може да са били просто архонти. Титлата "архонт" ни се струва елементарна и дори принизяваща. И като сложиш в сметката и патриотичната увереност, че историята ни не може да не е велика, по-велика, най-велика (оттук и знаменитите конспиративни теории за укриването и подправянето й), ето ти го твърдото убеждение, че титлата не можела по никой начин да бъде архонт. Всъщност не само може, но и точно така е било, защото на собствените печати на Борис и Симеон - намерени в България, т.е. предназначени за вътрешна употреба - стои именно титлата архонт. Същата, която четем и в надписите, изсечени по владетелска заповед. Оказва се, че самите ни владетели не са я смятали за принизяваща и че ние, днешните българи, фактически им приписваме собствената си историческа претенциозност.

Оффф, значи си невинен - извинявай. Това, което ти написах в предния пост, е - за най-голямо съжаление - хронична болест в нашата историография. Градят се цели небостъргачи от неаргументирани и неподкрепяни от доказателства хипотези, а за да стане черешката, кръщават най-горната хипотеза "факт". И като дръпнеш най-долната хипотеза.... Включително и затова непрекъснато си пренаписваме историята. В коя книга четеш тия щедри изхвърляния за въпросния Стефан? Кой го пише това? Точно така. Онези, които предполагат това, се аргументират с предположението, че престолонаследието в България през Х век е било като в днешна Европа.

Не мога да се съглася с теб. Факт (и то непроверим, но поне изворов) е, че Стефан бил "именит в България". Това може да значи всевъзможни неща - Климент Охридски също е бил именит. От това, че бил "именит", е направено предположението, че е бил братовчед на Петър. Забележи, това е само предположение, но не е факт - за такова родство няма нито доказателства, нито аргументи. Сега на базата на предположението, че Стефан бил Петров братовчед, ти предполагаш, че бил имал права над трона и дори твърдиш, че това предположение е факт. На какво основание? Би могло да се предполага подобно нещо, ако знаехме и то със сигурност, че е имало правила за престолонаследието и че тези правила са включвали представителите на цялата владетелска фамилия (както е в Западна Европа от Средните векове, та и до наше време) Само че ние подобно нещо за България не знаем, а още по-малко да сме сигурни - нали точно това се опитва да изясни темата: имало ли е някакъв фиксиран принцип на наследяване на властта и ако да - какъв е. И накрая, балансирайки като акробат на въже върху тия две построени едно върху друго предположения, правиш обобщаващ извод, че било имало някаква поредност в престолонаследието. Колко може да тежи извод, стъпил върху толкова несигурности? В историята не се прави така, Фружине. Впрочем, заявявайки, че Стефал имал права над трона, ти всъщност вече си приел за вярно това, което предстои да направиш като извод в по-следващото изречение: че фамилна поредност и "опашка" е имало. Тази методика за вадене на заключения за мен е странна и неприемлива.

Не всички имат, разбира се, и Юстиниан Велики е от тях. Но вторият Юстиниан има, Лъв Сириец - също, а преди тях - Ираклий. Не съм броил, но струва ми се, че болшинството ромейски василевси имат съвладетели, в някои случаи дори повече от един (в периода 924 - 944г. например императорите са шестима едновременно). Тези неща обаче не са широко известни.

Всъщност съвладетелството през Средновековието тръгва от тетрархията в късния Рим. Но то си има и предходници в елинистическата епоха, а и в още по-ранно време.

Никакъв фиксиран закон за престолонаследието никога не е имало. Властта се предава в рода или (по-тясно) в семейството, а не задължително от баща към син. Наличието на тълкуването на "канартикин" като "старши принц" (старши не по ранг, а по възраст) сочи, че тази титла, свързвана с престолонаследието, е могла да бъде носена не само от син, но и от брат, и от чичо на владетеля. В езическия период може би е следвана някаква ранна традиция за предаване на власт - но не като наследствено притежание, а като белег на достойнство, заслуги, оренда, свързвани с добруването на племето (народа). Така че всъщност няма никаква сигурност, че българските владетели от осми век са били синове на предходниците си на трона - това се приема единствено по презумпция, защото няма и данни. През първата половина на девети век явно засилването на владетелската власт и т.нар. централизация вече позволяват на действащия владетел да не се съобразява досконално с традицията и сам да посочва наследника си - знаем, че това е направил Омуртаг. Но независимо от това генерално се съхранява и традицията - предаването на властта продължава да става вътре във владетелския род. След покръстването постепенно се налага друг официален принцип: владетелят се избира от самия Бог и наследствеността няма нищо общо, освен като някакво предпочитание или градиране на възможностите (това е мн.добре отразено напр. в Мрачката грамота). Естествено, действащият монарх е имал грижата да удовлетвори собствените си виждания по въпроса - оттук и практиката на съвладетелството, която навлиза по-късно от Византия в България. В този смисъл нито Борис е променял някакъв закон, нито пък Симеон е нарушавал закон - просто няма закон, има само практики.

Щото са я заимствали от българите - също като календара. Обаче после я забравили.

Струва ми се, че тук се изхожда от презумпцията, че архиепископията на Юстиниана Прима е българска.

Повече се схожда с "Историкии".

Да, описва го. Особено плячкосването.

Абе не си спомням за тия 600г. у Добрев, но в текста сборът е 669 (вкл. годините на Сабин). И понеже този сбор е очебийно голям, всеки изследвач го "смалява" според собствените си виждания.

Просто защото текстът свършва тук. А обемът на оригинала може и да е бил пет пъти по-голям. Но паметникът не е завършен на четиридесетия ден от Умаровото управление. Смятам така, защото когато става дума за текущо събитие, текстът го указва ясно: "После дойде на тая страна Есперих княз. Същото и досега" - без да се указва на коя година или ден от царуването е събитието. И едва след това - обобщителното съобщение за царуването - "Есперерих княз 61 години..." Мисля, че и Перкунас има предвид същото. Не знам откъде съдиш, че са ходили до Константинопол да молят Сабин да се върне, за да го обезглавят. А това, което пишеш за законите, приемам като шега.

Месецът - ако в даден календар има такъв - е обичайно синодичен, т.е. от 29-30 дни. Рядко 31.

Явно управлението на Умор е продължило 40 дни - а не че последният запис в "Именника" е направен на 40-я ден от царуването му (пък то да е продължило и след това).

"Новата хронология" ви го дава веднага и без грам колебания: мумиите са от времето след откриването на Америка (1492). Следователно Древен Египет е по-млад с около 4500 години - питайте професор Табов да ви светне. Но теоретично има и друго (по-нормално) обяснение: кока и никотин някога да са се добивали в самия Египет и впоследствие да са изчезнали, както силфионът от Киренайка.

Ако се опираме на известието за Георги Войтех "от рода на кавханите" - по-скоро не.

Битката на полето Ровине - 17.05.1395г. Той е загинал в това сражение, биейки се за Баязид I. През целия период на властването си като крал на Прилеп - от 1371 до 1395г. - Марко е турски васал и по всяка вероятност е участвал и в сраженията при Плочник (1387) и на Косово поле (1389), макар че изрични данни за това няма. Как от васал на турците фолклорът го е превърнал в народен закрилник е загадка.

Възможно е - червеният цвят е регален и кожи с такъв цвят са могли да доставят само императорските ергастерии. Те не могат просто да се купят. Но за копринените дрехи въпросът е по-друг. Те са свободно продавани, обаче на твърде високи цени.

И според мен.

1.Не са, освен - така да се каже - по сватовство. 2.Да, горе долу през цялото време на "кралуването" си.

Boilad има предвид т.нар. у М.Москов Неизвестен II - според мнението и хронологическите комбинации на този автор въпросният Неизвестен II излиза "съвладетел" на Тервел и на Неизвестен I, а дори и на самия Аспарух. Всъщност няма никакви данни, нито основания този човек да бъде приеман за съвладетел и Москов го обявява за такъв единствено, за да може да натъмани големия брой години за него (28), без да отстъпва от презумпцията си, че в "Именника" няма грешки. В "Именника" съвладетели няма - най-малкото няма сведения за такива. Подобни сведения липсват и в останалите източници, касаещи времето, за което се отнася "Именникът". За Исбул вече има някакво основание - не само впечатляващите му прерогативи, но и изразът "архонтът Маламир, като управляваше заедно с кавхан Исбул..."

Какво по-точно имаш предвид, Пандора? За кой съуправител говориш?

Не са чак толкова много. Вместването е възможно, но при тази отчайваща липса на допълнителни данни неизбежно ще има натъманяване, т.е. основания за оспорване.

Напротив, история са. Те са паметници на националния ни конформизъм, на слагачество и на примирение - иначе поне сега някъде около тях щеше да има и други паметници, каквито имат унгарците и чехите. И всъщност не е зле да си останат, та - гледайки ги - дано се засрамим някой ден. Но много добре разбирам твоето възмущение. За щастие националните черти, които посочих, не се отнасят индивидуално за всеки българин, макар че това не променя особено общата картина.

За наличието или отсъствието на парично-стокови отношения в България по времето на Тервел доста недвусмислено говори т.нар. данък по договора с Теодосий III: "копринени дрехи и червени кожи на стойност до 30 литри злато".