T.Jonchev

Ето, за това говорех в предишния си пост: хипотези, които се приемат за факти и върху които се строят нови хипотези. Според мен такъв подход не приближава науката до историческата истина, а я отдалечава. Фружине, християнски предмети има, така е. Но сигурни ли сме, че това са находки от гроба на Кубрат? Не, че при Малая Перешчепина е имало гроб, от който произхождат тези находки, е само предположение. А ако това предположение се окаже в един момент невярно, а ние - приемайки го за факт - вече сме издигнали отгоре му нови последващи твърдения? Какво постигаме по този начин всъщност? Но добре, примерно да приемем, че Перешчепинската находка е гробна и това е установено. Защо не твърдим, че там е погребан епископ Патерн, чийто дискос е намерен? Логиката е една и съща като с пръстените - на това отгоре разчитането на лигатурите още се оспорва, докато епископското име е напълно сигурно. Нима не виждаш, че за да се свърже находката с Кубрат, освен факти и анализ, е употребена и доза предпочитание. Вярно, предпочитанията са много разпространени в научната практика, но те не са елемент от научния инструментариум. И друго: да речем, приемаме, че е гроб и че е гробът на Кубрат. Нима в християнски погребения такива находки са обичайни? Писмени сведения, че Кубрат е приел християнството, нямаме. Имаме историографски тълкувания и предположения. Може да са верни, но може и да не са. Изобщо всичките тези много привлекателно изглеждащи и звучащи неща са твърде несигурни.

Аз пък - като професионален историк - не виждам нито един извор, който да определя рода Дуло като християнски, виждам единствено тълкувания в тази посока. Вие може би не правите разлика между двете, но аз правя. Ако въобще съществуваха източници, които да съобщават каква е била религията на рода Дуло, тази тема нямаше да я има. Но понеже такива не съществуват, вместо със сведения, работим с хипотези, а хипотезите налагат огромна предпазливост тъй като - ако/когато са неправилни - обикновено се оказва, че нанасят непоправими вреди върху още няколко дузини въпроси в науката.

Смяташ ли, че Кетрадес на Йоан от Никиу е Кубрат?

???? Може ли цитат? Това не е никак за чудене - някъде тук се заселват победените от Сандилх остатъци на кутригурите - ок. 2000 семейства. Много логично е да са били покръстени. Не е невъзможно (отдавна е известно) и по-рано на Балканите да са усядали български групи, които също да са покръствани. Данните на Козма Индикоплевст сочат всъщност, че християнството е успяло "да пробие" у всевъзможни народи, но нито твърди, нито пък на основание на неговия текст може да се направи извод, че тези народи са изцяло християнизирани.

Е, да, така твърди църквата. Също както по-рано е твърдяла, че се е покръстил заради кръстното знамение при Мулвийския мост. Всъщност това предсмъртно покръстване си остава спорно.

Сред латиноезичните извори Тервел става прочут благодарение на заслугите си от 717/718г. Маса хронисти пишат за него (без нито един да каже или дори да намекне, че е бил християнин) векове наред. Така че Орбини на тази база спокойно е могъл да реши, че човек, оказал такава неоценима услуга на християнството, не може и сам да не е бил християнин. Горе долу същото е и с Константин Велики, който дори е най-официален християнски светец, без да е бил християнин.

Както се вижда от цялата дискусия до момента, има разни хипотези, възможности за аналогии и т.н., но липсват факти. При тази ситуация е по-добре проблемът да си остане открит, отколкото изказаните тук предположения утре да се превърнат в не особено основателни, но затова пък категорични твърдения в нечии уста.

Тъжното е, че лингвистичното ниво на автохтонците въобще не е отлепило от Раковски и неговия "На поле он". Възвисили са се единствено претенциите. Също като Велич - какво съвпадение. А античните извори си остават все тъй свенливо мълчаливи, както и по-рано.

Да - печалните сражения при Скиле и при Тавромениум. Но не само там - в Панония картината е същата, такава е и в Испания: докато той ръководи - неудачи; щом се разболява и предава командването на Агрипа, Антистий Вет и Фурний, нещата потръгват.

О, Октавиан! По това време той е болен, разнасят го на носилка. Злите езици разправят, че се преструвал, защото когато войниците на Брут нахлули в лагера му, той скочил и се скрил в някакви тръстики. Но и съвсем здрав да беше - все тая. Октавиан е умел и ловък политик, но никога не е бил добър на бойното поле. Битките, които лично е командвал, са загубени. Като се има предвид, че пропагандата е прославяла качествата му до небесата, представи си колко зле е бил като военен - просто не са могли да тушират това впечатление докрай.

Не са убили никой друг, защото в някакъв смисъл са били идеалисти - смятали са, че защитават републиката, а посегналият на нея е Цезар, не друг. Ако не беше така, щяха да се погрижат да премахнат поне неколцина. Но не Октавиан - неговият статус на главен наследник станал ясен едва при обявяването на завещанието. До тогава за това знаели само свидетелите, а те са били дискретни.

Доказателство? Има да почакаш, Фружине ...

Фантасмагориите започнаха отново. Проф.Табов или ще дадете доказателства, че вашият Велич е съществувал около Никополис през Средните векове, или твърдението ви остава голословно и поради това ще бъде изтрито.

Авторите - ясно. Кои са обаче източниците, които потвърждават, че Симеон е имал съпруги с тези имена?

Ако това генерално отклонение от темата не бъде прекратено незабавно, ще се наложи много раздикално разчистване. Бел.мод.

Мисля, че в т.25 от превода има техническа грешка - жреците са около (почти) 170, а не 17083

Заради вярата??!

Даньо Андреев беше качествен изследвач, но в полулярни четива като това пускаше разни изцепки. Както и да е. Нямаме никакви данни Борис да си е сменял титлата във връзка с покръстването - това също е само предположение. Точно както казваш "няма как да носи езическа титла". Ако познавах по-добре примерно ранноскандинавската история (тук Глишев може да помогне) вероятно бих бил в състояние да посоча примери, че има как. Сега не съм много сигурен. Да, у нас се смята, че Борис, Валадимир и Симеон не може да са били просто архонти. Титлата "архонт" ни се струва елементарна и дори принизяваща. И като сложиш в сметката и патриотичната увереност, че историята ни не може да не е велика, по-велика, най-велика (оттук и знаменитите конспиративни теории за укриването и подправянето й), ето ти го твърдото убеждение, че титлата не можела по никой начин да бъде архонт. Всъщност не само може, но и точно така е било, защото на собствените печати на Борис и Симеон - намерени в България, т.е. предназначени за вътрешна употреба - стои именно титлата архонт. Същата, която четем и в надписите, изсечени по владетелска заповед. Оказва се, че самите ни владетели не са я смятали за принизяваща и че ние, днешните българи, фактически им приписваме собствената си историческа претенциозност.

Оффф, значи си невинен - извинявай. Това, което ти написах в предния пост, е - за най-голямо съжаление - хронична болест в нашата историография. Градят се цели небостъргачи от неаргументирани и неподкрепяни от доказателства хипотези, а за да стане черешката, кръщават най-горната хипотеза "факт". И като дръпнеш най-долната хипотеза.... Включително и затова непрекъснато си пренаписваме историята. В коя книга четеш тия щедри изхвърляния за въпросния Стефан? Кой го пише това? Точно така. Онези, които предполагат това, се аргументират с предположението, че престолонаследието в България през Х век е било като в днешна Европа.

Не мога да се съглася с теб. Факт (и то непроверим, но поне изворов) е, че Стефан бил "именит в България". Това може да значи всевъзможни неща - Климент Охридски също е бил именит. От това, че бил "именит", е направено предположението, че е бил братовчед на Петър. Забележи, това е само предположение, но не е факт - за такова родство няма нито доказателства, нито аргументи. Сега на базата на предположението, че Стефан бил Петров братовчед, ти предполагаш, че бил имал права над трона и дори твърдиш, че това предположение е факт. На какво основание? Би могло да се предполага подобно нещо, ако знаехме и то със сигурност, че е имало правила за престолонаследието и че тези правила са включвали представителите на цялата владетелска фамилия (както е в Западна Европа от Средните векове, та и до наше време) Само че ние подобно нещо за България не знаем, а още по-малко да сме сигурни - нали точно това се опитва да изясни темата: имало ли е някакъв фиксиран принцип на наследяване на властта и ако да - какъв е. И накрая, балансирайки като акробат на въже върху тия две построени едно върху друго предположения, правиш обобщаващ извод, че било имало някаква поредност в престолонаследието. Колко може да тежи извод, стъпил върху толкова несигурности? В историята не се прави така, Фружине. Впрочем, заявявайки, че Стефал имал права над трона, ти всъщност вече си приел за вярно това, което предстои да направиш като извод в по-следващото изречение: че фамилна поредност и "опашка" е имало. Тази методика за вадене на заключения за мен е странна и неприемлива.

Не всички имат, разбира се, и Юстиниан Велики е от тях. Но вторият Юстиниан има, Лъв Сириец - също, а преди тях - Ираклий. Не съм броил, но струва ми се, че болшинството ромейски василевси имат съвладетели, в някои случаи дори повече от един (в периода 924 - 944г. например императорите са шестима едновременно). Тези неща обаче не са широко известни.

Всъщност съвладетелството през Средновековието тръгва от тетрархията в късния Рим. Но то си има и предходници в елинистическата епоха, а и в още по-ранно време.

Никакъв фиксиран закон за престолонаследието никога не е имало. Властта се предава в рода или (по-тясно) в семейството, а не задължително от баща към син. Наличието на тълкуването на "канартикин" като "старши принц" (старши не по ранг, а по възраст) сочи, че тази титла, свързвана с престолонаследието, е могла да бъде носена не само от син, но и от брат, и от чичо на владетеля. В езическия период може би е следвана някаква ранна традиция за предаване на власт - но не като наследствено притежание, а като белег на достойнство, заслуги, оренда, свързвани с добруването на племето (народа). Така че всъщност няма никаква сигурност, че българските владетели от осми век са били синове на предходниците си на трона - това се приема единствено по презумпция, защото няма и данни. През първата половина на девети век явно засилването на владетелската власт и т.нар. централизация вече позволяват на действащия владетел да не се съобразява досконално с традицията и сам да посочва наследника си - знаем, че това е направил Омуртаг. Но независимо от това генерално се съхранява и традицията - предаването на властта продължава да става вътре във владетелския род. След покръстването постепенно се налага друг официален принцип: владетелят се избира от самия Бог и наследствеността няма нищо общо, освен като някакво предпочитание или градиране на възможностите (това е мн.добре отразено напр. в Мрачката грамота). Естествено, действащият монарх е имал грижата да удовлетвори собствените си виждания по въпроса - оттук и практиката на съвладетелството, която навлиза по-късно от Византия в България. В този смисъл нито Борис е променял някакъв закон, нито пък Симеон е нарушавал закон - просто няма закон, има само практики.

Щото са я заимствали от българите - също като календара. Обаче после я забравили.

Струва ми се, че тук се изхожда от презумпцията, че архиепископията на Юстиниана Прима е българска.