T.Jonchev

Прав си, че тези карти са неточни и разположението на флотите върху тях е примерно - те затова изглеждат и толкова различно. Но аз съм проучвал топографията на Амбракийския залив и Акцийския нос и съм си играл да меря метър по метър. Входът на залива е много тесен - външната му част (от най-южната точка на северния фас до южния фас по права линия) е 1872 м - а навътре се стеснява до 686 м. Освен това около северния и южния фас има плитчини, които не позволяват големи кораби да се разположат досами брега. Тези плитчини обхващат сравнително тясна ивица около северния фас (от ок.90 до 205 м) и по-широка около южния (от ок. 108 до ок.900 м). На това място не е възможно да се разположат много кораби в бойна линия. Дори за 60-те кораба на царицата тук няма пространство - пада се по около 13-14 метра ширина на кораб, а това трябва да включва не само вътрешното разстояние между бордовете, но също дължината на веслата от двете страни + дистанцията между корабите, за да могат изобщо да мръднат. Така че е напълно изключено Антониевата флота да се е намирала във входа. Мястото, където 170-те големи кораби на Антоний са могли да се построят в описвания от източниците боен ред е по на запад. Колко по-западно е трудно да се определи, защото в западна посока пространството се разширява и възможностите са повече от една. Но при минимално западно отстояние от входа, в което това построяване става възможно, южният фланг на ескадрата на Созий се явява пред (западно) от Диориктос, който остава в тила му. Така че северният вход на този канал е бил във властта на Антоний още от сутринта и Клеопатра е можела да мине оттам. Когато установих тази важна подробност, си дадох сметка, че хипотезите за предварително планувано изтегляне с бой (заедно с Антоний) или за нейно самостоятелно бягство сериозно куцат и трябва да се търси някакво друго обяснение.

Не е така, Радо. Най-удобният за нея път е бил през Диориктос - това е каналът, който отделя остров Левкадия от материка. Вижда се много добре на първата от двете схеми, качени от Романа. Северният му вход е бил зад линията на Созий и Клеопатра е могла да мине оттам - в най-лошия случай й е трябвало да изчака Созий да настъпи, за да й отвори място да мине. Казвам това, защото не е известно какво е било разстоянието между първата и втората линия на Антоний. Знаем, че Клеопатра е потеглила вече след атаката на първата линия, така че е имала възможността да мине през канала, без въобще да стига до сражаващите се. Вместо това обаче, цялата й флота се е хвърлила в самия разгар на битката. Защо? Според мен тази маневра не е била бягство, а част от плана за сражението - опит за нанасяне на флангов или тилов удар върху Октавиановите кораби. В този момент той вече не е имал резерви, а флотата на Клеопатра е била именно резерв и най-вероятно чрез нея са смятали за спечелят битката, вкарвайки я в действие в момент, в който всички сили на противника вече са били ангажирани. Но се е случило нещо непредвидено, което е осуетило планувания удар и го е превърнало в бягство.

В известен смисъл - да. Чакала е да излезе вятър, който се появява едва около обед. Но ако целта й още от началото е била да избяга, нейните кораби биха се движили по съвсем друг път. А тя преминава през самата битка.

Да, така е. За по-обикновени замонашвания би трябвало да се поразтърся из агиографията, но всъщност в случая нас ни интересуват по-скоро ВИП-персоните. Ето ти няколко примера: замонашване без смяна на рождено име - патриарх Тарасий, патриарх Никифор (хронистът), патриарх Фотий, патриарх Стефан (братът на Лъв Философ), патриарх Николай Мистик; император Ставракий, императриците Теодора и Зоя Карбонопсина замонашване със смяна на рождено име - император Михаил Рангаве (монах Атанасий) и синовете му Теофилакт (монах Евстратий) и Никита (монах, после патриарх Игнатий).

"Вулгарофигон" в превод е "българското бягство". Името се свързва с едно сражение през 50-те години на осми век, в което Константин Копроним прогонва нахлули на ромейска територия българи.

По отношение на "дипломатическата игра" аз съм много склонен да приема гледната точка на Глишев. Един допълнителен аргумент за нея е това, че включително в собствените на Калоян писма той се нарича хем imperator, хем rex. Едва ли можем да смятаме, че това се дължи на стремеж за избягване на тавтология в превода от гръцки на латински, защото средновековните писатели (респ. преводачи) изобщо не се притесняват да правят безбройни повторения. За преименуването на Борис съм скептичен. Наистина, свидетелствата са противоречиви - той е наричан и по двата начина, а Балшенският надпис, макар и свързван непосредствено с времето на покръстването поради бележката на Хоматиан, би могъл да е изсечен и 30г. по-късно. Но възможността да е приел името "Михаил" едва при замонашването ми се струва по-слаба не само поради това, че Михаил III отдавна не е бил бил жив (което Глишев отбелязва). Към 80-те години той е фактически неглижиран от свалилата го нова династия и в този смисъл подобно преименуване е било неудобно и политически. Освен това през този период няма установена традиция за смяна на името при замонашване. Има такива случаи, но това въобще не е универсална практика. Така че българският владетел е могъл да стане монах и под собственото си име, както е направил примерно Фотий.

Фланговете на Антоний били защитени в началото - докато корабите стояли в сгъстен боен ред "като на котва", както казва Плутарх. Именно поради това флотът на Октавиан не атакувал. Но след излизането на вятър и атаката на Созий този ред бил постепенно нарушен и все повече се нарушавал с напредването на корабите по посока на тези на Октавиан. Това давало възможност на повратливите либурни да се вмъкват безопасно между Антониевите кораби и да ги нападат отстрани, избягвайки тараните им. Не мисля, че Клеопатра бяга при първата възможност. Нейните кораби остават на място часове наред. Ако е имала предварително намерение да напусне полесражението, е могла да го направи много по-рано.

Не може да е проста недомислица. Платната и дори мачтите винаги са сваляни от корабите преди сражение, защото при огнения обстрел способствали за фатални пожари. Не си спомням друг случай на морска битка (не спонтанна, а подготвена), в който платната и мачтите да са били на борда. Преди битката нарушаването на това правило много озадачило и разтревожило командирите на Антоний и трябвало той да им обясни, че мачтите и платната са им нужни, за да могат да преследват по-леките Октавианови кораби. Разбира се, днес - като се има предвид какво последвало - малцина специалисти приемат Антониевото обяснение. Обикновено се смята, че всъщност корабният такелаж е бил предназначен точно за обратното: за да може флотата на Антоний бързо да се отдалечи, без да бъде настигната.

Да пробие блокадата, за да избяга оттам. Има такава хипотеза наистина, мисля, че е още от времето на Фереро, ако не и по-ранна. Но съществува факт, който я опровергава: флотските командири на Антоний изобщо не са били уведомени за подобно нещо - именно поради това те продължават да се сражават часове наред след неговото бягство от полесражението. Ако планът е бил пробив с цел оттегляне, те щяха да знаят и да го последват, още повече че са имали платна на борда, а Октавиан - не. Да чака на сушата Антоний повече не можел. Той загубил без полза 4 месеца, а проволствието за легионите му било силно затруднено.

Всъщност Канидий Крас не преминава на страната на Октавиан. Той на свой ред изоставя войските при Акциум ок. 9-10.09. и заедно с повечето от легионните легати бяга в Египет, но не по море, а през Мала Азия и Сирия. Екзекутиран е по заповед на Октавиан през август следващата година. След неговото бягство легионите на Антоний се предават - вероятно на 10 септември 31г. А какъв друг избор е имал според теб?

Време е вече Глишев да напише една "Възхвала на глупостта", както той умее.

Ясно е как ще завърши - във вреда на историята и на всички нас. Дали ще бъде пенсиониран Б.Димитров не е от значение. Айсбергът, на чийто връх е разположен той, е твърде голям, за да се стопи току тъй.

И изриването не е никак лесно. Някои от митовете са толкова стари и така вкоренени, че и най-непреднамерените историци просто не подозират, че са митове. Така че, за да "изринеш", трябва да обърнеш наопъки всичко, а това просто не е по силите на един човек. А че ще бъдеш заклеймен на всички равнища, е ясно.

Това ме подсеща за историята с Ноний Аспренат от Августово време. Той дал угощение (не помня по какъв повод) на много свои роднини и приятели - около 130 души - но след него те всичките се разболели и умрели, вкл. една негова леля, чийто универсален наследник бил той. Самият Ноний обаче оцелял. Веднага се заговорило за отровителство и професионалният обвинител Касий Север дал Ноний Аспренат под съд за предумишлено убийство и дори разправял каква точно отровна напитка била използвана. Плиний Стари уточнява, че всъщност ставало въпрос за масово хранително натравяне, а не за престъпление, но никой не вярвал. Опасявайки се от общественото мнение, а и от способностите на Касий, който бил изключително интелигентен и речовит, Ноний Аспренат загубил ума и дума и вече се чувствал осъден, макар защитата му поел не по-малко знаменитият Гай Азиний Полион. Съпругата на Аспренат Квинтилия (апропо - сестра на печално известния Квинтилий Вар от Тевтобургската гора) замолила Август, който бил приятел на мъжа й, да стане втори защитник. Принцепсът обаче, с неговата мания за справедливост и съобразяване с общественото мнение, се колебаел и дори се допитал до сената на официално заседание как да постъпи: заявил, че се опасява да не би ако приеме, хората да помислят, че иска да спаси един виновен или пък да не решат, че сам той го смята за убиец - ако откаже - и това да повлияе негативно на хода на делото. Посъветвали го да поеме защитата, но да не е много активен на процеса. Поради това Август присъствал на делото, но не обелил и дума в полза на Ноний. Въпреки това обаче според Дион Касий той бил оправдан. Този случай ясно показва до каква степен отровителството в Рим през първи век се смятало за широка и безпардонна практика.

:grin:

Аз съм последният човек, комуто някакъв патриотизъм, възрожденски или друг - без значение, може да повлияе в историческото изследване, но ти няма как да го знаеш, защото предпочиташ да си служиш с обобщаващи квалификации. Не желая нито да се надвиквам с теб, нито пък да отговарям на заяждания. Наука не се прави с удряне с юмруци по масата.

Прекаленият ентусиазъм също е недобър съветник, графе. Вярно е, че ромейската формулировка за данък е "подарък", който василевсът снизходително е благоволил да даде на довчерашния враг. Но още за подаръка от 681 Теофан се изказва, че е срам за ромеите, т.е. откровено признава как стоят нещата. Ако данъкът / подаръкът от Петрово време не беше унизителен, какво тогава вбесява до такава степен Никифор Фока, та да изхвърли българските пратеници и да попита по този повод баща си: "Нима си ме родил роб, без сам да знаеш?" А за размера си прав - със сигурност не е бил кой знае колко голям от ромейска гледна точка. Но в случая е съществен не размерът, а фактът.

Вероятно защото радикалните решения за съдбата на пленниците (да се избият, ослепят или друго) не може да ги взема един темен стратег, нито доместикът, а само василевсът.

Достатъчно ясно е. Но какъв е смисълът да приравняваме заради честване? Така автентичната дата постепенно ще се забрави - както е забравена датата на Санстефанския мир.

Дано не направят кинематографичен опит, защото ще видим Самуил в образа на пламенния народен трибун, а Василий - в тоя на началника на полицията. Историческите ни продукции (изключвам "Време разделно") са все този тип. Ще омаскарят и двамата.

Същите, които е използвал, за да датира Кубратовата смърт към 652г.

Не мисля, че на Василий му е "паднало пердето", както смята Спандю. Най-напред, той не е емоционален човек и с изключение на първите няколко години от реалното си управление показва завидно хладнокръвие както на бойното поле, така и в държавните дела. В оценката за ослепяването ние сме повлияни, защото се явяваме страна - и то до такава степен, че обикновено се смята, че прозвището "Българоубиец" е дадено на императора от българите заради неговата жестокост, което няма нищо общо с истината. Разбира се, бил е жесток. Самата епоха е жестока, а Василиевата жестокост е над средното равнище. Тази жестокост обаче никога не е самоцелно проявявана и в това отношение Василий II рязко се отличава от Фока и от Юстиниан II например. Той не убива и не осакатява за удоволствие и просто от омраза, а главно по целесъобразност - спомнете си съдбата на българина Драгшан. Каква целесъобразност има в ослепяването на пленниците? От ромейска гледна точка българската съпротива е апостасия и участниците в нея е нормално да се третират като бунтовници, а за бунтовниците се предвижда ослепяване - това вече беше отбелязано. В случая обаче не качеството им на бунтовници е определящо. Това голямо множество пленници несъмнено забавя придвижването на настъпващата императорска армия. Те трябва да бъдат охранявани и хранени - две неща, усложненията около които би могъл обстойно да разясни графът. Ослепяването решава тези проблеми с един замах и е гаранция, че тези пленници никога повече няма да воюват срещу ромеите. Същата мярка при подобни обстоятелства е използвана и в източните кампании на императора - в Армения например. Не мога да приема екстравагантното обяснение на Б.Димитров за ослепяването и се чудя как Спандю му се връзва. Преди всичко, липсата на брак и данни за връзки с жени едва ли трябва да схващаме непременно като указание за хомосексуалност. Такива данни липсват и за българските владетели Маламир, Владимир и Петър II, но никому не хрумва да ги подозира във връзки с мъже. Защо? Защото за "нашите" си мислим само хубави неща. От друга страна, ако Т.Вотаниат беше любовник на Василий, василевсът щеше да го държи край себе си, а нямаше да го остави да кисне години наред като темен стратег в Солун. А и ако смъртта на Т.Вотаниат е била причината за ослепяването, то кой императорски любовник е бил убиван в Армения, където са практикувани същите ослепявания?

В този случай "племенник" е още по-неподходящо. Тази евентуална сестра на Стефан Първовенчани (а няма данни за такава) ще се окаже прекалено стара за майка на севастократора, който в 1259 е на видима възраст около 30г. От друга страна обаче, ако приемем четене "племенник" (макар че аз не виждам основание за такова четене), ще излезе, че майките на Калоян и Константин Тих са били сестри, което веднага обяснява фразата "братовчед царев" и без остроумните и сложни умозаключения на Златарски относно родството.

Твърденията на Уикипедия са твърде категорични, но доволно несигурни. Няма данни каква е точно родствената връзка между севастократора и Неманичите, но едва ли минава през брака на Стефан Първовенчани с Ана Дандоло. Този брак е сключен ок.1217г., така че евентуалната майка на Калоян не може да е родена преди 1218г. На колко години би могъл да бъде в 1259 един нейн син, за да изглежда по начина, по който е зографисан севастократор Калоян в Боянската църква? А пък какъв член може да е той на династията на Комитопулите? Възможно е да се открие някаква нишка, водеща към него през К.Бодин или ромейските потомци на Иван Владислав, но не съм много сигурен. Така че става дума за предположения, уверено представяни в Уикипедия за установени факти.

Да, но ако заложим на позицията на gekos, те могат да изглеждат еднакво, защото никой от тях няма да бъде изобразен примерно като мижитурка. Това спестява усилия: достатъчeн е един паметник на "принципния" български цар, а в него всеки може да разпознава когото си иска от Кубрат до Симеон II.