T.Jonchev

Ако приемем, че войната на Борис срещу сърбите се е провела през 50-те години на девети век (аргументите в полза на такова датиране са сериозни) това не просто позволява да се правят заключения за възрастта на Борис, но и за възрастта на четиримата му предшественици. Разбира се, в това има доста условности, но все пак може да се каже, че при това положение Крум не може да е роден след 760г. и че е изключено Маламир и Пресиан да са били малолетни при възкачването си на престола.

Всъщност дори когато въвежда свое монетосечене през XIII век, Средновековна България не сече златни монети.

Честно казано, много повече от корените на автохтонството ме интересуват съвременните му безапелационни и агресивни изяви.

Зависи. Литературното сравнение е едно, историческото - друго. Подходът и елементите са различни.

В тезата, че комитската длъжност е предавана по наследство, има доста логика, а тук-там могат да се срещнат дори документални аргументи за нея. Но като имаме предвид, че Давид се свързва с Южна Македония, Мойсей с Източна, Арон със Средецката област, а Самуил - с Видинската, излиза, че този комит не е просто комит, а едва ли не съвладетел в западната половина на държавата. Това е твърде невероятно и е според мен неприемливо.

A може би се касае до краткия период на присъствие на латинско духовенство по времето на Борис, смесен с известията за езическия рецидив при Владимир? На папството Паисий гледа от позицията на Великата схизма.

Фърляла по едни карти в свободното си време?

Според мен по-скоро е било нещо от типа "мирно съвместно съществуване", което е изтълкувано превратно в следващите две поколения - времето, в което са писани източниците. Ако действително Самуил е споделял еретични виждания, съвременните му византийски източници щяха да го разпънат на кръст.

По-скоро търпимост, отколкото тежнения. Ако имаше тежнения, Самуил не би пренасял мощите на Св.Ахил в Преспа - нито богомилите, нито манихеите си падат по мощи. От друга страна подобни тежнения не са много вероятни и предвид отношението на богомилите към царската власт.

Бинго, фантазьоре! Да, ама не. На латински думата "стар" е друга и съответно в романските езици "стар град" звучи иначе. В Италия има един "стар град": Civitavecchia. Ромеите в Константинопол говорят на гръцки. Но Prisca е на латински, а не на гръцки.

През 1799г. - да. Макар че и тогава градът не е бил превземан, са се опасявали от нашествие на французите.

Ами за съжаление не си служат с доказателства. Най-напред, никому нямаше да хрумне да отъждествява Авитохол и Атила, ако името "Ирник" не приличаше на "Ернах". Но и името на Св.Ерм му прилича - какво обаче от това? Знаменитото "хронологическо доказателство" на М.Москов - разделната между Авитохол и Ирник година "дилом" била 453. А защо точно 453? Защо не 441, 465 или примерно - 393? Да е дал някакви аргументи? Няма. Избира си тази година просто защото е сигурен, че Ирник е Ернах, а Авитохол - Атила. Т.е. т.нар хронологическо доказателство не е доказателство, а извод, направен в резултат на презумптивното отъждествяване на лицата.

Материалът е съмнителен и по отношение на обяснението за причината мощите на Св.Кирил да бъдат извадени от криптата. В 1809г. няма никакъв поход на Наполеон в Италия. Северна Италия е под фактическата власт на французите още от 1800г., а от 1805г. Наполеон е и крал на Италия. Рим нито е бил превземан, нито окупиран, нито присъединяван към италианското кралство. Така че твърдението, че императорът щял да строи водещ към Неапол булевард, който да мине точно през църквата, няма нито особено основание, нито логика.

Всъщност т.нар. тъждество между Атила и Авитохол е най-обикновено предположение и въобще не е доказано. А заявлението, че не подлежало на съмнение, не е аргумент.

Сериозно, подробно, добре аргументирано. Професионална работа. Браво, Гербов!

Едва ли - поне така си мисля. Преди началото на сблъсъка между Лурий и египетската флота се намира ескадрата на Созий и римските кораби не биха могли да атакуват, защото не могат да заобиколят Созий. А когато вече битката е почнала, те са много далеч от входа на пролива.

Тези схеми отразяват по-скоро определени становища за битката, отколкото фактическото положение на нещата и вероятно поради това са толкова небрежно направени в топографската си част. За да стигнем до някакъв що годе сигурен отговор на въпросите, ни трябва прецизна карта, на която да видим какви възможности за разположението на корабите има. И тогава - ако бъде потвърдено / отхвърлено схващането в чия власт се е намирал Диориктос преди сражението и по време на сражението, когато египетските кораби са потеглили - ще бъде възможно да се направи стабилен извод за действията на Клеопатра. За вятъра Щенцел е прав: че е духал откъм брега по посока на морето, го пише Плутарх и неговото сведение е единственото по въпроса . А виждаш на други схеми как е представен вятърът - със съвършено различна посока. Вероятно тази посока я извеждат от това, че когато поела на юг, египетската ескадра плувала край северозападния бряг на Левкадия и е била с опънати платна. Мисълта ми е, че всеки автор на схема се съсредоточава да пресъздаде определена интерпретация на събитията и ползва топографията главно като фон, а не като аргумент.

Казал съм защо - защото данните не позволяват. И защото - ако ще ги тълкуваме, както ни е угодно - можем да открием и някой договор между славяните и Поднебесната. Освен това един род брои 100-150-200 души. Ако ще смятаме, че империята сключва договори с отделни родове, защо пък да не допуснем, че сключва и с всеки човек поотделно?

Ако става дума за едно племе от 7 рода, което е много вероятно, няма как да е съюз. Ако са 7 племена, би могло между тях да има съюз - евентуално. Но пък ако има съюз между седем племена, не може да се говори за федератни отношения с империята - данните не позволяват. Затова казах, че става въпрос за фантомно историографско образувание.

Няма съюз.

Този съюз е фантомно историографско образувание.

Разбрах. Със замах действаш. Но виждаш сам от схемата колко е неточна: Антониевите флангове не опират в брега, а на север са дори на твърде голямо разстояние; дистанцията между предната линия на Антоний и тази на Октавиан тук е ок. 2,3 км, докато в действителност е била 1,5 км; дистанцията между първата и втората Антониева линия пък е твърде голяма; втората линия е представена дълга над 8 км, което означава по ок. 135 м за кораб; най-тясното място на входа на залива излиза приблизително 1293 м, докато всъщност е 686 и т.н. На практика южният фланг на Созий е бил разположен 8 километра на изток - точно около входа на Диориктос. Това веднага свива дължината на дъгата на бойната линия.

Всъщност от входа на Диориктос по права линия на север до северния фас има по-малко от 8 км. Не знам как изчисляваш тези 20 км. Това са обаче по-скоро подробности. Когато Клеопатра потегля, ескадрата на Созий вече се е придвижила минимум 8 стадия на запад, а по всяка вероятност - над 10. Дори да приемем, че при построението в началото Диориктос не е бил във властта на антонианците, когато египетската флота тръгва, вече е. Така че царицата е могла да мине оттам.

Ако морското ниво в онова време е било значително по-високо в акваторията на Амбракийския залив, античните пристанища в този район днес щяха да са навътре в сушата. А те и сега са си на самия бряг. P.S. Сега погледнах у Страбон. Той казва, че устието на залива е малко по-широко от 4 стадия (740 м). Не е много ясно кое точно място има предвид, но - както посочих вече - на най-тясното разстоянието между двата бряга сега е 686м. Така че разликата е незначителна и може да идва от различни точки на мерене. Във всеки случай това не говори в полза на идеята за съвсем друго ниво на морето в тази част на Адриатика. Ще трябва да проверя как стои този въпрос и у Павзаний, но не мисля, че ще се окаже нещо много различно.