T.Jonchev

Губя баса, признавам. Значи някой е драскал с молив върху самото издание – по същия начин, както е драскано върху приложения от вас фрагмент Epirus 1. Нима не виждате, че това е молив, проф.Табов? И че в думата Ambracia "а" не е никак латинско. Огледайте картата и ще се убедите, че друго такова "а" на нея няма. Не само според Laurenbergio – според всички автори Никополис е съвсем различен град с добре известно разположение. И, както виждате, се намира точно там, където ви казах от самото начало – на западния бряг на залива, а не на северния, където на тези карти е обозначен Velichi. Не съм обаче съгласен със заключението ви, че „се е намирал на мястото на днешния Превеза”. Такова нещо авторът на картата не е смятал – защото съвременният град Превеза е разположен на самото чело на полуострова, който затваря от север залива (ако имате съмнения, погледнете съвременната карта на Гърция), а Nicopolis Laurenbergio е позиционирал по-северно от това място. Дали Velichi има нещо общо с Превеза (стария или новия)? Е, очевидно според тези картографи - не. Както става ясно от фрагментите, които сте качили, Velichi не е нито Никополис, нито Превеза, нито пък Prevexa. В полза на изчерпателността необходимо е да се отбележи, че въпросът стои по този начин според коментираните картографи. В картите им има обаче толкова очебийни грешки, че аз не бих се отнасял с голямо доверие към тях. Не бих казал – това по-скоро показва как картографите заимстват един от друг – включително и грешките. На същата карта, на която е пропуснат Никополис присъства например Torone, което през I век пр.Хр. е просто едно споменато у Плутарх селце. И какъв извод да направим? Че то е по-старо от Амбракия например? А ако знаменитото Velichi е античен град – при това по-стар от Никополис и толкова значим, колкото казвате – защо не се споменава в античните писмени извори? Може ли въобще да бъде посочен античен текст, в който това име присъства? Не, не са, защото: 1.Никополис не е бил на мястото на съвременния Превеза, а до стария; 2.Дори на картите, които привеждате и които очевидно приемате за много надеждни източници, Никополис, Превеза и Велич са на различни места. Всичко си има – включително надписи с името на града, както и местата, на които Октавиан е заковал прорите на Антониевите кораби, та дори и няколко от самите прори. Име Велич обаче няма. Не, защото това са патриаршии, данните за които в писмените извори са преизобилни. Всъщност след арабското завоевание въпросните патриарси много често резидират в Константинопол – това е обаче друга тема, така че няма да питам за тях. Но продължавам да питам за Велич – в епархийските списъци на същите тези патриаршии, както и на Римската църква липсва не само подобна митрополия, но и епископия. Възможно ли е това, ако този град е толкова древен и значим? Между другото, след като становището ви вече еволюира и сега не търсите Велич в Никополис, на какво ще се опира оттук нататък твърдението, че Велич бил митрополитски (архиепископски) център?

Аз мисля, че някой е ксерокопирал картата и е нанесъл т.нар. добавки с молив върху ксерокопието. От самата Френска национална библиотека ли получихте изображението? Бих рискувал да се обзаложа, че на техния екземпляр от атласа с картата няма такива добавки.

Очакваме "Планетите на древните българи"

О, не, тези сборници са доста разпространени и ги има в по-старите библиотеки. Дори мисля, че имам подръка тома, който посочва Галахад. Ще проверя още днес.

Това обяснява нещата. За такъв ръкопис в България не се знае. Явно събира прах в някой френски архив с дипломатически документи.

Садък паша говори за левове?!

А! Аз мислех, че си колега!

Аха - до 153г. пр. Хр.

Да, знам. Имах предвид, че ако монетата първо се отсече, а едва след това се огъва, за да придобие скифатна форма - това усложнява и вероятно оскъпява технологичния процес на производството й. От какъв зор? Едно време се учеше, че тази форма се получава естествено при удара на матрицата поради това, че ядрото е твърде тънко.

Не разбирам обаче какъв е смисълът да се придава вторично скифатна форма на една вече отсечена монета.

Знам. Тези, които са ги забранили, изобщо не са ги чели, за да преценяват има или няма фашизъм там. Така се е постъпвало по принцип в тия години. Забраняват всъщност човека, залепват му етикет, а забраната на трудовете му е просто последица заради етикета. Така са постъпили и с Филов, и с Мутафчиев, и със Станишев и с още много хора.

Разбира се - защото наука се прави не с диплома, а с глава. Но и задълбочените познания върху материята са задължителни във всички случаи.

Математика

За какво обаче са ни картите, след като всеки "Велич", намерен някъде из гръцка територия, ще е този, който ни трябва, без значение къде всъщност е разположен? На едната карта виждаме селище, което се намира на брега на Амбракийския залив; на другата - такова, което е разположено на съвсем друго място, близо до брега на Адриатика срещу Корфу. И нито едното не съвпада с местоположението на Никополис. Дребна работа. За какъв дявол тогава Велич се отъждествява с Никополис? Ами защото Никополис е единственият митрополитски център в региона, а пък някой много държи Климент да не е бил обикновен епископ, макар че изворите, вкл. собствените му жития, го наричат именно епископ. И като сложим "Велич" в Никополис, превръщаме Климент от епископ в архиепископ. Но нали българската църква по това време (893) е архиепископия? Излиза, че архиепископите се оказват двама - шефът на църковната институция и Климент - а това малко се отклонява от доста стройната църковна организация и субординация в тази епоха. Тук се почва пледоарията за "пръв епископ", "пръв кръстенин", примас, превол etc., та да изкараме Климент накрая глава на българската църква и да сложим работите в пълен ред. Ама защо тогава църковният глава не резидира в столицата, а в покрайнините? Е, този въпрос е излишен - където пожелае, там резидира. Велич-1.bmpВелич-2.bmp

Несъмнено. Само че Симеон леко се бил объркал и явно не знаел, че са освободени още от баща му - понеже как иначе Борис е могъл да даде на Климент места за почивка около остров Кефалиния? Но тъй като по това време Климент вече бил починал и не могъл да му каже, Симеон се засилил да ги освободи втори път. А пък местните българи просто не си знаели интереса или еднократното Борисово освобождаване им се видяло съвсем достатъчно. Вместо да се възрадват, взели да бягат пред войската на Симеон чак по съседните острови, та трябвало Симеон да ги преследва с лодки, за да ги освободи. И след като ги освободил и си живели в свобода и благоденствие десетилетия наред, намерил се и Самуил да ги освободи за трети път през 70-те - 80-те години на същия век, защото - както знаем - троен тегел по-здраво държи.

Не, просто завоевател.

И така, след като Главиница набързо и безалтернативно е идентифицирана с остров Кефалиния - точно по методиката на Ганчо Ценов - разбираме дълга поредица удивителни неща, за които историческата наука няма никаква представа: 1.Че в църковно отношение остров Кефалиния принадлежи на епархия Никополис. Защо ли тогава в епархийските списъци за Кефалиния се споменават отделни епископи? 2.Че българският владетел (Борис) може да раздава места за почивка там, без Кефалиния да му принадлежи. 3.Че местата не били на острова, а "около". Може би на Итака? 4.Че Симеон, издигайки Климент за епископ на Велика през 893г., го сторил подобно на баща си - разпореждайки се в чужди земи. А ако ще се пледира, че са били негови, става още по-забавно, защото 5.През 918г. той нахлул в тия именно територии с войска, опустошил ги, избивал и пленявал населението, превръщайки хората в свои данъкоплатци - иначе казано: плячкосал третия дял на собственото си царство.. 6.В т.нар. "голям град" Велич (който определено не е Никополис), както и въобще по бреговете на Амбракийския залив (да не говорим за Кефалиния) не се съхранил ни най-малък спомен за Климентово присъствие - нито текст, нито фреска, нито легенда - нищичко. И това при положение, че Климент е светец и на ромейската църква - паметта му се чества във византийските синаксари.

Без да влизам в други въпроси, обръщам ви внимание на една подробност от историческата география на региона: Античният Никополис - по-късно митрополитски център - не е посоченият от вас Velichj. Картите са ви заблудили поради различния мащаб. Никополис не се намира на мястото, където на картата е Velichj - той е разположен на около 50 км оттам, на полуострова, на който се намира и днешният град Превеза. Никополис е основан на мястото, където е бил лагерът на Цезар Октавиан през 31г. пр. Хр. и е много добре локализиран. Впрочем той още може да се види и днес северно от Превеза - дори мисля, че е и туристически обект.

Искате да кажете, че историческата наука се страхува от Ценов, преследва го и унищожава трудовете му като в роман на Дан Браун? Уверявам ви, че грешите. Ако това беше вярно, как са издадени онези 18 заглавия още приживе на Ценов? А как са направени преизданията след 1990г.? За периода 1944 - 90 смятам, че се разбрахме - той е бил обявен за фашист и трудовете му (даже не всичките, както се видя) са се оказали забранени именно по тази причина, а не заради съдържанието им. Също като публикациите на Александър Станишев например, срещу чието съдържание никой не е имал претенции - нито преди 1944г., нито след нея. Проф. Табов, вие ме разсмивате. Ако действително мислите това, което сте написали, защо тогава не отговорихте на трите съвсем прости и ясни въпроси, които зададох? Ако бяхте посочили извори, в които присъстват такива факти, каквито Ценов твърди, че присъстват, щяхте много убедително да докажете колко е неправилна критиката ми и аз, разбира се, щях да се съглася, че е неправилна. Ако ли пък такива извори няма, ако такава е истината, ами признайте го и покажете по този начин позитивизъм и добронамереност в спора. В науката се прави така - нали пледирате за участие "по правилата на науката"?

Дори и номера на обувките?

Ето че издателствата влизат в ролята на специалисти по всичко - защото освен история, те са издавали публикации по всевъзможни дисциплини, художествена литература, вкл. и т.нар. булевардни романи. Направих си труда да прегледам изданията на De Gruyter от 30-те години - там могат да се видят и забележителни бисери, макар че някои неособено препоръчителни днес издания са свенливо пропуснати в каталога. Прочее пропусната е и едната публикация на Ценов, която са издали през 1935г. - за историята на българите и другите южни славяни. А ако погледнем статистически нещата, излиза, че Ганчо Ценов всъщност е бил много по-издаван в България, отколкото в Германия - въпреки всичките фенски заклинания колко много му е пречено в отечеството и колко прочут, оценен и предпочитан бил в чужбина. В статията за него в Уикипедия, която е подчертано позитивна, има рубрика "основни трудове", в която са посочени 24 заглавия. От тях само 6 са издадени в Германия, а останалите 18 - у нас. Така че моля да бъдат спрени вече спекулациите относно проблема "пречки на родна почва / адмирации зад граница". Особено щом пък издателствата ще са критерий за стойността на изданията и величието на автора. Чудесно. Аз също не намирам смисъл, защото зная, че "караницата" или по-точно обидите са съвсем еднопосочни. В такъв случай обаче недейте да подхвърляте недоказуеми твърдения, след като нямате намерение да отстоявате думите си. На зададените и повторени от мен три въпроса е ясно, че няма да отговорите. То няма и как да се отговори, без да лъсне несъстоятелността в съответните становища на Ценов и голословието във вашите - че Ценов пишел така, защото такива данни имало в изворите. Честита Нова година на всички във форума!

И на още няколко: Знам, че е публикувана, дори в нета има препратки. Много добре. Цитирайте обидните за ГЦ текстове от рецензията - нека ги видим. Аз пък ще цитирам обидните за ВЗ текстове на ГЦ. Така ще можем да сравняваме нещата по същество и всеки, който прочете, ще може да направи собствени заключения, вместо да получава внушения. Несъстоятелна според кого?

Има такава светица, resavsky - историята й е разказана у Агатангел. Питай Спандю - той може да ти каже повече. Тя има дори официален гроб в Армения. Съвсем друг е въпросът дали Самуиловата майка е арменка. За мен близостта на имената не е достатъчен аргумент.

Защо да ги е прилъгал? Докторатът му за подпалването на Москва през 1812 може да е бил достатъчно стойностен - не зная, не съм го чел. Допускам, че в общата история Г.Ценов е бил добър - в Берлин той е чел лекции върху някаква част от античната история като хоноруван преподавател - нямам представа в какъв период от време, но мисля, че ако и в лекциите си е позволявал такава ексцентричност на тълкувания и заключения, каквато виждаме в публикациите му по българска история, са щели да го отстранят много бързо.

Могат да се посочат не по-малко доводи за обратното. Могат да се приведат примери за употребата на думата със значение "букви". Но какво значение би имало това, след като ще става дума за фалшифицирани извори, за грешни специалисти и т.н.? На всичкото отгоре този въпрос не касае пряко темата.