-
Брой отговори
4298 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
88
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ T.Jonchev
-
Опитах се да обясня, че когато Лъв Сириец анексира епархиите от Илирик, той прави това само с тези епархии, чиито територии влизат в имперските граници. По същото време северната част на Илирик вече не е ромейска. Поради това разположените по-рано там епархии не са включени в списъците на патриаршията и от тях в тези списъци епископи не фигурират - било действащи, било вдовстващи. Тази е причината по-нататък в църковните спорове папството да няма претенции към патриаршията и империята за епархиите, които са били разположени в северната част на Илирик - претенциите се съсредоточават върху южната част, защото именно нея патриаршията владее неканонично. Но същевременно тези епархии (в северната част) с единични изключения изчезват и от документите на папската курия, т.е. там римско духовенство няма, но няма и гръцко. Римската църква няма практика на вдовстващи епископи - това е практика на изток. Липсата на данни за християнско духовенство в този регион означава, че църковната организация тук е била съсипана. Това съсипване се свързва както със славянските нашествия, така и с териториалното разширение на България. Съсипана е, разбира се, и църковната организация между Искър, Дунав и Стара планина. Само че този регион си принадлежи на Константинополската патриаршия. Още по време на нашествията (но, мисля, и по-късно) са известни енциклики, в които се разпорежда на действащите епископи да приемат при себе си изгонените от техните епархии свои събратя и дори да им осигурят издръжка. Вероятно в началото се е очаквало, че империята ще прогони варварите и тези епископи отново ще заемат катедрите си. Това се оказва нереалистично и така се появява категорията "вдовстващ епископ" (до тогава има само "вдовстваща епархия"). Не прави ли впечатление, че в тия списъци се споменават епископи на градове, които категорично не съществуват през VIII век - Никополис ад Иструм и Абритус например? Това са просто санове без реална епархия. Ако присъствието на подобни епископи в списъците може да бъде основание за твърдение, че епархията съществува реално (на българска територия), то тогава обръщението "Ваше Величество" към Симеон II би трябвало да е основание за твърдение, че България в момента е монархия. По същия начин стои въпросът с всички детронирани монарси или претенденти, а и с цялата западноевропейска аристокрация, която носи кухи потомствени титли, но всъщност е вдовстваща откъм феоди вече векове наред.
-
Eпископи от подчинените на Рим до времето на Лъв III епархии в Илирик в списъка има колкото искаш. И те са точно от епархиите, които императорът отнема от римското върховенство - това са реално съществуващи епархии с действащи епископи. Когато Лъв III подчинява тези епархии на Константинополския патриарх, той го прави в рамките, в които се простира политическата му власт - няма и как да бъде иначе. Явно, териториите на север и запад от твоята червена линия не се намират в имперските граници. А в римската църква практика на вдовстващи епископи няма. Ти си отговори защо не се споменават епископи от този регион - не само в списъците на патриаршията, но и в папските.
-
Същото, което правят и тези: http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bishops.xml Епархийските им центрове отдавна не съществуват, епархиите им отдавна са на "вража територия", но епископите - живи и здрави. Това е категорията "вдовстващи епископи".
-
Доколкото приемаме, че Аспарух = Есперих от "Именника", то и Кубрат = Курт от "Именника". А Курт е от рода Дуло. Що се отнася до мистериозния Кетрадес, той най-вероятно няма нищо общо с Кубрат.
-
За легена не е вярно.
-
Е, щом християнската хипотеза за рода Дуло изглежда много по-вярна, сега остава да се появи и един автохтонец, който - като приеме според обичая тази хипотеза за доказан факт - да използва този "факт", за да твърди, че всички българи са били християни от време оно. Защото, поне според "Именника", родът Дуло е на власт близо 650г., а управлението му започва през втори век.
-
ТИ даваш подобен аргумент?
-
Нямаме, нали това казвам. Всичките тези предположения се опират единствено върху някакви косвени данни (изключвам късните от типа на Паисиевите, за които може да има всевъзможни обяснения), предпочитания и аналогии.
-
Ето, за това говорех в предишния си пост: хипотези, които се приемат за факти и върху които се строят нови хипотези. Според мен такъв подход не приближава науката до историческата истина, а я отдалечава. Фружине, християнски предмети има, така е. Но сигурни ли сме, че това са находки от гроба на Кубрат? Не, че при Малая Перешчепина е имало гроб, от който произхождат тези находки, е само предположение. А ако това предположение се окаже в един момент невярно, а ние - приемайки го за факт - вече сме издигнали отгоре му нови последващи твърдения? Какво постигаме по този начин всъщност? Но добре, примерно да приемем, че Перешчепинската находка е гробна и това е установено. Защо не твърдим, че там е погребан епископ Патерн, чийто дискос е намерен? Логиката е една и съща като с пръстените - на това отгоре разчитането на лигатурите още се оспорва, докато епископското име е напълно сигурно. Нима не виждаш, че за да се свърже находката с Кубрат, освен факти и анализ, е употребена и доза предпочитание. Вярно, предпочитанията са много разпространени в научната практика, но те не са елемент от научния инструментариум. И друго: да речем, приемаме, че е гроб и че е гробът на Кубрат. Нима в християнски погребения такива находки са обичайни? Писмени сведения, че Кубрат е приел християнството, нямаме. Имаме историографски тълкувания и предположения. Може да са верни, но може и да не са. Изобщо всичките тези много привлекателно изглеждащи и звучащи неща са твърде несигурни.
-
Аз пък - като професионален историк - не виждам нито един извор, който да определя рода Дуло като християнски, виждам единствено тълкувания в тази посока. Вие може би не правите разлика между двете, но аз правя. Ако въобще съществуваха източници, които да съобщават каква е била религията на рода Дуло, тази тема нямаше да я има. Но понеже такива не съществуват, вместо със сведения, работим с хипотези, а хипотезите налагат огромна предпазливост тъй като - ако/когато са неправилни - обикновено се оказва, че нанасят непоправими вреди върху още няколко дузини въпроси в науката.
-
Смяташ ли, че Кетрадес на Йоан от Никиу е Кубрат?
-
???? Може ли цитат? Това не е никак за чудене - някъде тук се заселват победените от Сандилх остатъци на кутригурите - ок. 2000 семейства. Много логично е да са били покръстени. Не е невъзможно (отдавна е известно) и по-рано на Балканите да са усядали български групи, които също да са покръствани. Данните на Козма Индикоплевст сочат всъщност, че християнството е успяло "да пробие" у всевъзможни народи, но нито твърди, нито пък на основание на неговия текст може да се направи извод, че тези народи са изцяло християнизирани.
-
Е, да, така твърди църквата. Също както по-рано е твърдяла, че се е покръстил заради кръстното знамение при Мулвийския мост. Всъщност това предсмъртно покръстване си остава спорно.
-
Сред латиноезичните извори Тервел става прочут благодарение на заслугите си от 717/718г. Маса хронисти пишат за него (без нито един да каже или дори да намекне, че е бил християнин) векове наред. Така че Орбини на тази база спокойно е могъл да реши, че човек, оказал такава неоценима услуга на християнството, не може и сам да не е бил християнин. Горе долу същото е и с Константин Велики, който дори е най-официален християнски светец, без да е бил християнин.
-
Както се вижда от цялата дискусия до момента, има разни хипотези, възможности за аналогии и т.н., но липсват факти. При тази ситуация е по-добре проблемът да си остане открит, отколкото изказаните тук предположения утре да се превърнат в не особено основателни, но затова пък категорични твърдения в нечии уста.
-
Тъжното е, че лингвистичното ниво на автохтонците въобще не е отлепило от Раковски и неговия "На поле он". Възвисили са се единствено претенциите. Също като Велич - какво съвпадение. А античните извори си остават все тъй свенливо мълчаливи, както и по-рано.
-
Да - печалните сражения при Скиле и при Тавромениум. Но не само там - в Панония картината е същата, такава е и в Испания: докато той ръководи - неудачи; щом се разболява и предава командването на Агрипа, Антистий Вет и Фурний, нещата потръгват.
-
О, Октавиан! По това време той е болен, разнасят го на носилка. Злите езици разправят, че се преструвал, защото когато войниците на Брут нахлули в лагера му, той скочил и се скрил в някакви тръстики. Но и съвсем здрав да беше - все тая. Октавиан е умел и ловък политик, но никога не е бил добър на бойното поле. Битките, които лично е командвал, са загубени. Като се има предвид, че пропагандата е прославяла качествата му до небесата, представи си колко зле е бил като военен - просто не са могли да тушират това впечатление докрай.
-
Не са убили никой друг, защото в някакъв смисъл са били идеалисти - смятали са, че защитават републиката, а посегналият на нея е Цезар, не друг. Ако не беше така, щяха да се погрижат да премахнат поне неколцина. Но не Октавиан - неговият статус на главен наследник станал ясен едва при обявяването на завещанието. До тогава за това знаели само свидетелите, а те са били дискретни.
-
Мисля, че в т.25 от превода има техническа грешка - жреците са около (почти) 170, а не 17083
- 7 мнения
-
- 1
-