T.Jonchev

Ако Оглосът е действително на север от делтата, не е невъзможно сухопътната армия на ромеите въобще да не е стигнала до там, когато сражението се е разиграло. В описанието на Теофан се говори единствено за конници, но не и за пехота.

Е, не се наемам да коментирам диалекти и жаргони.

Е-е, професоре, струва ми се, че в един друг форум преди няколко месеца ви показах обратното.

Да, това го твърди още Шафарик. Но се налага една малка бележка: това се извежда от "Онглос". А в по-голямата част от запазените ръкописи и особено у патриарх Никифор формата е "Оглос". От Оглос не може да се изведе "ъгъл".

Така е, Теофан по-горе не споменава никакво укрепление. Самият Оглос не е укрепление, а удобно за заселване място, на чиято територия може да е имало укрепление (укрепления), така че хронистът не визира него. По всяка вероятност изразът "гореспоменатото укрепление" е стоял в Теофановия извор (т.нар. Мегас хронографос), където е било описано някакво укрепление в пределите на Оглоса или извън него и е било отбелязано името му. Теофан е пропуснал това описание по някакви съображения, но след това механично е предал текста на извора си с "гореспоменатото укрепление" от оригинала, въпреки че в самия Теофанов текст няма споменато укрепление.

Aз имам колебания, понеже неяснотите са доста. Приемам известието на Ширакаци за Певки като място, където Аспарух се е заселил. Но дали островът е идентичен с Оглоса на Теофан и патриарх Никифор - не съм сигурен. В нашата историография още от времето на Златарски твърдо е наложено мнението, че Аспаруховите българи са се поселили на едно конкретно място - всичките. Точно поради това в продължение на десетилетия въобще не е разглеждана възможността самият Аспарух да е бил на едно място, а част от подвластните му българи - на друго. Оттук и стремежът Певки и Оглосът да се отъждествяват. При Златарски, който приема, че Аспаруховите българи са били 30-40 хиляди души, това е съвсем логично становище. Но макар че след Златарски започва да си пробива път гледището, че българите са били много повече (няколко стотин хиляди), хипотезата, че всичките са се заселили на едно конкретно място продължи да съществува - само че се търсеше по-обширно място като Бесарабия напр. А според мен нищо не пречи да търсим български поселения в Бесарабия, а Аспаруховата резиденция - на Певки. Достатъчно е да се откажем от станалата вече традиционна връзка между Певки и Оглоса.

У самия Теофан има известно противоречие по въпроса за местоположението на Оглоса. 1.От една страна той казва "отвъд Дунава в Оглоса". Този израз е основание Оглосът да се търси в Южна Бесарабия - според болшинството изследвачи той е бил разположен на север от делтата. Тук обаче изниква въпросът: кое е считано за Дунав в долното течение на реката при положение, че тя се влива в Понта с няколко ръкава (според Проломей напр. - с шест). Златарски напр. смята, че за Дунав е приемано най-южното устие, т.е. старото Свещено устие, което не съществува днес, понеже е било затлачено още през Ранното Средновековие, а сега е напълно пресъхнало, но следи от него личат по терена. Според Балтаков то е текло горе долу около линията на т.нар. Аспарухов вал. Според Златарски течението му е минавало по на север. Остров Певки е разположен между това южно устие и северните и в този смисъл той отговаря на Теофановото описание за Оглоса: намира се отвъд Дунава (южното устие) и е заобиколен като венец от реките (северните устия). 2.От друга страна, съобщавайки за похода, Теофан споеменава, че императорът отправил сухопътната войска "към Оглоса и Дунава". Тази последователност поставя Оглоса на юг от реката.

E, ти като kostaдн! Сега Еверест ли искаш? През седми век са били по-непристъпни, а сега ерозията ги е изпояла.

Вж. Thorn, c.2, # 23.

Ами как да порасне в тази теснотия?

Най-вероятно земите в делтата са били български форпост, но там може би се е намирала и Аспаруховата резиденция (ако не звучи прекалено помпозно) - все пак Анания Ширакаци е прекалено прецизен автор и на това отгоре съвременник, така че не може да се отхвърли. Но българските (на Аспаруховите българи имам предвид) поселения са се разпростирали и из цяла Бесарабия - може би не много нагъсто. Аз точно затова предполагам, че в знаменитата битка вероятно не са взели участие всички български сили. Да - ако се гледа откъм сегашното течение на реката (т.е. ако реката е "отпред"), Бабадаг се явява "отзад". Мисля, че и Златарски посочваше нещо такова в студията си.

Скалите - не помня какво посочваше. Но венецът от реки са днес съществуващите дунавски устия. Въпросът не е има ли в този район реки, чиито течения приличат на венец, а има ли така изобразени реки на древните карти. Нито Теофан, нито неговият източник са били лично по тези места - те ги описват по по-ранни описания (имам предвид топографията, не събитията на които Мегас хронографос е бил съвременник). А през VII - IX век най-прочутата и подробна карта е Tabula Peutingeriana: погледни на нея района на Долния Дунав и ще видиш, че единствените извити като венец течения по тези места са устията на Дунава.

Зависи от гледната точка - кое е "отпред" и кое "отзад" - точно както каза КГ. Предполагам, знаеш изследването на Златарски за разминаванията в описанията на Оглоса у Теофан и Никифор. Там той беше намерил начин да ги съчетае - не помня сега какъв точно.

Признавам. Той въобще не е споменат у ромейските хронисти, въпреки че те са знаели за съществуването му.

Така смяташе Божилов преди години. Дали още смята Галацкия лагер за Онгъл, не знам. Трябва обаче да се има предвид, че - пишейки, че местопоселението било заобиколено "като венец от реките" е изключено Теофан да е имал предвид както Серет и Прут (които ограждат Галацкия лагер), така и Днепър и Днестър. На античните и средновековни карти, които са могли да бъдат достъпни за Теофан, тези реки са изобразени с прави линии. Единствените "реки", които на тези карти обграждат като венец някаква територия при Долния Дунав, са дунавските устия.

Абсолютно вярно: напълно е възможно. Преводът е ГИБИ в тази част е леко нагласен, за да стане по-разбираем, но всъщност въвежда в заблуждение. Точният превод не е "Днепър и Днестър, по-северни на Дунава реки и като завзел Оглос, заселил се между него [Дунав] и онези реки...", а "Днепър и Днетър и като завзел Оглос по-северните реки на Дунава, заселил се между този и онези...". Т.е. "този" е Оглос, а "онези" са по-северните реки на Дунава, а не че Днепър и Днестър са по-северните реки. Но понеже точният превод изглежда безсмислен (понеже всички са убедени, че Аспарух се е заселил именно в Оглоса, а не между него и някакви реки), Г.Цанкова и Бешевлиев са направили корекцията, която стои в т. III на ГИБИ, но всъщност са попроменили и смисъла на текста. А той е еднакъв във всичките 12 преписа на Теофановата хроника.

Не разбирам защо се хващате за пръчките и снопа. Те нямат нищо общо с изворовите данни за Кубрат.

Е, Атталос не е Атила. Това име носят трима пергамски царе. Това, което е ясно, е, че Никулицелския лагер се намира на територията на остров Певки. Проблемът е дали съвпадат Певки и т.нар. Онгъл - защото има противоречие в писмените данни, както и в топографията. Ресавски посочи някои от тях.

Хипотезата е повече от възможна. Грешката "емоу - има" може да е допусната в много ранен препис и да е преминала постепенно до известните днес три. Също възможно е и Кормисош, и Винех да са възшествали в година шегор. За Винех се посочва година на коня (откъдето изследвачите се мъчат да свържат "именшегор" с "кон"), защото в година на коня свършва 17-годишното царуване на Кормисош, броено от шегор нататък. Но не е невъзможно царуването на Кормисош да имало продължителност не 17, а 12 години: на старобългарски "7" се изписва с "дзело", а "2" - с "веди". Но ако вертикалната хаста на "веди" се заличи или по някаква причина стане нечетлива - получава се точно "дзело". Склонен съм да мисля, че Перкюнас нацели десятката.

Абе... те автохтонците и на това имат отговор: тракийските племена винаги са несговорни и между тях има конфликти. Това ги идентифицира пък със славяните.

Не бих се наел да съставям тактически планове, когато отсреща е Наполеон. Този човек е бил в състояние след едно оглеждане на полесражението да измисли ходове, провалящи всякакъв хитроумен замисъл. Правил го е над 100 пъти. Но работата не е толкова в тактическия план, защото той неизбежно е бил подчинен на стратегически замисъл, а стратегическият замисъл - на политическите съображения. Загубването на Виена е било катастрофа и опозоряване за Франц II и естествено това е налагало австрийската столица да бъде възвърната час по-скоро. Именно това стои в основата на плана на Вeйротер. А за Наполеон разгадаването на този замисъл е елементарно не толкова военно, колкото политическо упражнение. Поправям навсякъде в постовете си името на автора на плана на съюзниците. Едва сега го видях изписано в оригинал (Weyrother) и загрях, че не се чете Войротер, а Вейротер.

Никъде, разбира се. Обаче идеята е, че това отвлечено от аварите местно население е тракийско, т.е. българско. Но понеже според Г.Ценов и абарите са тоже българи, излиза следното: българи отвлекли българи северно от Дунава, където тия българи се смесили с българи и - подгонени от българите - дошли в Керамисийското поле, откъдето българите си отишли в родните градове, но останали българите на Кубер, които решили с измама да завземат българския град Солун. Просто прелест!

Boilad, забравяш, че най-главната характеристика на привържениците на Ценов е, че не са чели нито извори, нито историография, като изключим приведените у гуруто свенливи цитати. Те и Златарски не са чели, но са дълбоко убедени, че е мошеник, защото така казва Ценов. Да не говорим пък за Стефан Младенов или Петър Мутафчиев. И ти очакваш да ги впечатлиш, изреждайки източници? Ами те не са и чували дори и половината.

Как, граф, при това Монте Кристо - с камъни?! Никога! С рози, графе, с рози!

Планът на Вейротер не е сам по себе си лош. Но не и за противник като Наполеон. А Кутузов е дремел, защото му е било ясно, че възраженията му няма да минат пред двамата императори. Друг е въпросът, че - ако е бил несъгласен - е могъл да подаде оставка в знак на протест. Но в деспотична държава като Русия не се подават безнаказано оставки в разгара на война, така че човекът си е пазил гърба. Но цената се е оказала доста висока.