T.Jonchev

"Хан" въобще не е правилно, така че е излишно да уточняваме правилното му място спрямо владетелското име. В документите, в които е засвидетелствана титлата на ранните български владетели (имам предвид "канасивиги" от лапидарните надписи), тя стои преди името, а не след него.

Митак, Фружин тук е прав: в това отношение се прилага двоен стандарт, също като за тока. А че става дума за законен брак, е подробност. Какъв е тоя брак, сключен по волеизявление на дете (не в биологичния, а в гражданския смисъл), на което всъщност не у е увряла главата? Фактът, че в миналото се случвало при българите, а в още по-далечното минало - доста често във владетелските фамилии - не променя същината. Наличието на полигамия (примерно) в Европа в миналото едва ли е основание тя да се прилага и днес.

Еньо вече посочи съвършено точно, че действията на Телериг в т.нар. Берзития (Верзития) не са опит "за привличане", а за завоевание. В нашата историография се говори за привличане, приобщаване и пр., защото от 100 години насам тя е в курс на "мир и любов" между славяни и българи, който мнозина продължават да спазват и днес просто по инерция. Не говоря за автора на темата, естествено. В този смисъл вероятно ще е доста интересно да направим една специална тема за терминологичните евфемизми, използвани в проучването на българската средновековна история. Дори смятам, че е нужна такава от гледна точка на научната обективност и хигиена. Българският поход във Верзития обаче не е през 774, а през 773 година, октомври. Номерът с измамването на василевса е достоен за филм. Лошото е, че във връзка с това се създава впечатлението, че Константин е бил някакъв тъпак, което не е вярно. Във време, когато поне един владетел на България и кой знае колко представители на аристокрацията са емигрирали заради борбите за власт, успехът на Телериговия ход не е чак толкова учудващ, че да бъде обясняван единствено с императорска глупост. А фактът, че Константин V - един кадърен държавник и много опитен пълководец - се е хванал на такава измама, показва, че по това време борбата за власт в България е продължавала с пълна пара и положението на Телериг не е било стабилно. В противен случай не би повярвал, че владетелят ще иска да бяга при него. От своя страна това хвърля светлина върху два други въпроса: 1.Причините, поради които Телериг е емигрирал през 777г. 2.Несъстоятелността на историографското заключение, че по време на царуването си Телериг успял да се справи с размириците и поставил началото на вътрешната стабилизация.

Да, 1366/7г. Но поне формално в тия събития, макар да са в ромейска полза, не участват ромеи.

Никак не познахте, о, магистри, и вашият Теофан никак не знае какво да пише. Щом Ганчо Ценов казва, че са българи, българи са и в това никой да се не меси. Имах на ум - Бог ми е свидетел! - да склоня, че са ромеи, но няма и най-вече защото не познахте какви са точно. Теофан да се представи - нека той ме убеди. Хроника да си поправи или в ада ще седи.

Въпросът, който ви зададох, беше: Кой от двамата е прав? Ценов или Златарски? А какво е вашето основание да смятате, че Ценов е чел ръкопис, а Златарски - издание? Имате ли аргументи или просто подготвяте следващата отбранителна линия - изкривено издание? Казах изрично, че хрониката на Теофан е запазена в петнадесетина преписа и по отношение на текста на разказа за действията на императора в Плиска тези преписи са абсолютно идентични помежду си. Също така идентични в тази си част са и изданията на хрониката. Каквото е чел Златарски, това е чел и Ценов, все едно кой ръкопис или издание са чели. Чудесно: моите твърдения са неоснователни, защото не ви представям сканиран ръкопис. Но след като вие поддържате Ценов, че Златарски лъже и дори давате това като пример, къде по-точно представихте сканиран Теофанов ръкопис, който да направи вашето твърдение основателно? Може би трябва да приемем a priori, че вашите твърдения не се нуждаят от аргументи, защото винаги са основателни, а твърденията на опонентите се нуждаят, защото никога не са основателни. Това ми напомня един аксиома, която несъмнено знаете: "всяка крива, успоредна на Априлската линия, е права".

1364

О, да. И не само в този сайт - в сайта на т.нар. Sparotok също. Но както на едното място, така и на другото, основното е непоклатимото вътрешно убеждение в правотата на Ценов и в моята неправота, некоректност и т.н., а с конкретиката се приключва много бързо. Същото обикновено става и по форумите, в които ми се е случвало да пиша. Единственият опонент, който беше наистина подробен, беше Bozman. Обаче той не гледа на Ценов като на гуру - някои негови заключения приема, други не. Така че съм свикнал с тези неща. Да, следва структурата на моя материал на принципа 'въпрос - отговор'. Изглежда добре наистина и няма как да е инак, защото А.Кънчев е програмист. В сравнение с неговото оформление, моят pdf си е писание от времето на Ганчо Ценов. Но критика на критиката на критиката нямам желание да пиша. Дори да го направя, това само ще удължава броеницата, без да доведе до нищо съществено, освен сеир за публиката. Никога не съм си правил илюзиите, че научните похвати и аргументи могат да убедят някого в несъстоятелността на изповядваната от него религия. А в днешно време ценовизмът е религия и то от фанатичните. Всъщност написах критиката за непреднамерени хора.

Не бих казал. Сайтът е замръзнал в това положение отпреди две години и половина.

Г-н Табов, несъмнено ще ви отговоря, но не преди вие да дадете отговор - ясен и без двусмислия - на въпроса, който ви поставих преди повече от месец: В случай, че не си спомняте за кой конкретен случай става дума - погледнете отново постинг #206 на с.11 от темата.

Как можахте да изпишете близо 3000 поста в една тема и почти да се изпокарате?! И то за неща, които са въпрос на съвсем индивидуално разбиране и по които не може да има "прави" и "криви". Тук няма една универсална истина, която да бъде намирана и доказвана, а само прояви на отношение, които са различни и е нормално да са различни. Въпросът за демократизма не опира до отношението, а до действията. За целта е напълно достатъчно никой никому да не пречи с действие, щом на него не му пречат с действие. А отношението, което всеки има по тези въпроси, не уврежда и не накърнява никого и нищо, щом не се развява.

Тази позиция на Хр.Димитров ми е известна, но не ми звучи убедително по следните причини: 1.Липсват не само преки, но и косвени данни с кого и кога е водена тази война; 2.За да свърже войната с определени събития в хаганата, авторът представя датировката 818-822 като сигурна и доказана, а тя изобщо не е такава; 3.В случая авторът е силно повлиян от трафаретните трактовки на външната политика на Дунавска България в целия исторически период VII - IX в. (закрила на някого срещу нечия власт или притеснение) , както и конкретно от времето на Омуртаговото царуване (военна намеса във вътрешна война, водена в съседна държава) и построява хипотеза върху тази според мен твърде нестабилна основа; 4.Самият автор не е особено убеден в една част от елементите, изграждащи базата за хипотезата му ("Вероятно към тях се присъединили...", "те сигурно приобщили ...", "Може би още тогава българите и маджарите...". Поради това за мен въпросът за войната продължава да стои отворен и спорен.

Има известие за война, водена около Днепър по Омуртагово време. Но не е ясно с кого точно - може да е с хазари или с маджари.

А, да, знам и tres bien. Оттук оттам сигурно мога да събера едно мини речниче от две страници. За историята недей да скромничиш, щото ако аз трябва да правя признание за химията - става страшно.

Не си много ясен. За каква публикация става дума? Посочи номера на постинга. При това в буквалния смисъл. Просто сме писали едновременно и двамата, докато Rogi си е редактирал поста. Във френския мен ме няма - с изключение на "бон жур" и "оревоар".

Аnd now?

Опитват се да го употребят като ледоразбивач.

Ето още едно - съвсем кратко: Сиви делници насреща ми идат. Като стрели ме връхлитат: с хиляди мръсни ръце. Уморен от живот, машинално пак щита си вдигам с равнодушно, изчерпано, уморено от маски лице.

Съвършено прав сте, г-н Табов, безрезервно ви подкрепям. И според мен докторите по философия и по история не са компетентни да се изказват в кибернетиката и генетиката - това не е тяхната научна и професионална област. Но тук вече се увличате. Значи според вас не е редно историците да се месят в природоматематическите дисциплини, но е редно математиците да се месят в историята. И то с менторски тон? По коя логика, г-н Табов - по математическата? Дори да считате математиката за "венец на всички науки" (впрочем за такава тя е смятана единствено през същото това средновековие, което така усърдно се стараете "да сгънете"), не ви ли се вижда малко прекалена тази претенция? Защото утре някой ваш колега може да получи подобен пристъп на вдъхновение в медицината. А и ако създателите на кибернетиката вместо да отстояват позициите си с ясни отговори, с факти и с доказателства, кривуличеха и се изплъзваха с общи приказки, подменяйки аргументите със заклинания и компетентността със самоувереност, тази дисциплина нямаше днес да е това, което е. В началото на включването ви в темата предположих, че ви е известен анекдотът, който е създал една древна поговорка. Впоследствие разбрах, че не е и затова ще ви го разкажа: Известен гръцки атлет се хвалел многократно и многословно пред слушатели колко далеч бил скочил, когато се състезавал на остров Родос. Най-накрая един от присъстващите му посочил палестрата и казал: "Тук е Родос - скачай!". Така че, г-н Табов, щом искате да пишете в БГ Наука, моля, не забравяйте: тук е Родос!

Така ли? Е, сигурно, щом Гугъл казва така. Аз си мисля за Фотев може би затова, защото го чух в изпълнение на една бургазлийка, която обикновено рецитираше местна лирика.

Горкият...

Ксеркс към бранителите на Термопилите, преди за започне сражението: - Ако премина през прохода, няма да оставя нито един жив елин в тази земя! Отговор на Леонид: - Ако ...

Ние може да имаме много жени, но една ще е отначало до края: тази, която не ще ни вини, ако от чужда любов сме замаяни. Ние може да имаме много жени, но една ще бди над живота ни. Тази, която ще викне "Стани!", ако клекнем, когато се целят в челото ни. Ние може да имаме много жени, но една ще ни обича истински: тази, която ще ни измени, ако превърнем в пари мечтите си. Мисля, че е на Христо Фотев, но не съм сигурен. Дори не зная дали го предавам точно - чух го преди доста години и само това съм запомнил.

Няма си работа Фружин.

Мда... Четох у Фоменко, че Август бил християнин. И защо? Защото в ъгъла на една ренесансова карта е изобразен с корона с кръст, представяш ли си? Това е аргумент! Възможността в главата на един академик да се роди подобно умозаключение в просто втрещяваща. По тая логика, ако срещна Васил Михайлов на улицата, би трябвало да му кажа: "Добър ден, войводо" или "Добър ден, ювиги хане" и то с пълната убеденост, че Петко Киряков и Кубрат са едно и също лице. На този фон Ганчо Ценов започва да изглежда много по-добре.