T.Jonchev

Да, четох я. Но човек може да се съобрази коя е тая мисия. А и погледнах маркировката под оригиналния гръцки текст - разликата между предишния публикуван откъс и този беше някъде към 100 страници, което също ме подсети. Но все едно, прав си, че не е коректно - човек отваря това издание, за да го ползва спокойно, а не за да решава кръстословици.

Е, не, може и само от писаното в ГИБИ да се сети човек, защото в бележките се споменава за пратеничеството до сърбите, по време на което умира патриархът. Но независимо от това такива неизпипаности в академични издания са си гаф и бая дразнят.

Допусната е тъпа, но все пак техническа грешка. Ако в ГИБИ беше издадена цялата Кантакузинова история, нямаше да пише, че той е бил на трона по време на въпросната война, защото щеше да присъства и собствената му абдикация (1354), и смъртта на Душан (1355), и тая на патриарх Калист (1364). А когато се правят изрезки... Издънката е на редактора, не на преводача. Е, сега ако нашият изискан опонент професор Табов прочете тази тема, най-вероятно ще я размаха като доказателство как българските историци преиначават изворите - както е казано и предречено от Св.Ганчо Ценов. Почти като "предречено от Пагане".

Поредното усукване. Щом като текстът, който съм цитирал, е изопачен, вероятно г-н Табов ще цитира оня неизопачен текст на Теофан, който е чел Ганчо Ценов и в който се говори за обирани пръстени, обеци и прочие накити. Защото, ако г-н Табов не открие такъв текст у Теофан (в неизопачено издание), това значи следното: 1. Ганчо Ценов е манипулатор, точно както казах и предния път. 2. Г-н Табов се чуди какво да направи, за да не признае този факт.

Това ли имаш предвид? Ако да, струва ми се, че имаш предвид данните на "Чудесата" за Кувер. Но това е отделен случай, а и основа на смесването е местното балканско население, живеещо на юг от Дунава, което аварите отвличат в плен. Но - кактото и да е било то - за изминалите 60 години до връщането си обратно - то не е "денационализирано" в резултат на смесването, което подсказва, че примесите в него не са големи. Куверовите българи пък остават една сравнително хомогенна маса, когато бившите пленници напускат Кувер. Така че смесването с българи е било вероятно не толкова за сметка на Куверовите, колкото на онези българи, които обитават Панония още от времето на Атила.

А по какво съдите, че трионът е от валцувано желязо, а не например от ковано? Подобни триони са използвани и в Египет - дори са намирани фрагменти от тях. Ей Богу, не допусках, че ще се хванете за триона, а не за пещта и тръбата за духане на стъкло - те са по-надежден аргумент за "сгъване на времето", уверявам ви.

Добре, приемам, че не съм доогледал нещата. Извинявай.

Да, Скилица го пише доста ясно - не от любов към Делян, а от омраза към Йоан Орфанотроф и повишението на данъците. 1.Славяни и българи не е едно и също нещо, независимо от твърденията на Г.Ценов. 2.От това, че дадена област била населена предимно със славяни, не следва непременно, че е била част от България.

Във връзка със събитията от 631/2г. Павел Дякон не дава сведения. Той говори за Алцеко, а не за Алциок. Мисля, че Исав имаше това предвид от самото начало.

Не е един. В "Именника" се споменават имена, известни от гръцките източници като имена на български средновековни владетели (Тервел, Телец, Умор) - при това в същата последователност. На този фон съобщението за това, че Есперих дошъл на тая страна на Дунава, лесно се свързва с данните за Аспарух и неговите българи. Че текстът на оригинала е ранен, личи от израза "тожде и доселе" (също и досега), с който завършва първата част. За нея се приема, че е писана още във времето на самия Аспарух. А след като трите днес известни преписа датират от XV - XVI век, те са, естествено, късни.

Нямам никаква представа откъде Орбини е взел това име.

По време на историята Алциок - Дагоберт I Баян вече не е жив. Умира около година преди това.

Обективно погледнато, няма как да се съди дали е пропуснато или заличено, защото разполагаме с късни преписи на паметника (един от XV и два от XVI век), а пропускането / заличаването е станало още преди това.

Намирам това за чудесна поанта - с него биха могли да приключат всички спорове по темата:

Nevski, боя се,че ще чакаш дълго. Новите хронолози са специалисти в твърдението "това не е така", но изключително старателно заобикалят въпроса "щом не е така - как е?". Да не говорим пък за въпроса "защо?"

Еньо, не занасяй човека... при това посред нощ.

Нютън е бил учен, истински изследовател и като такъв е имал съмнения, колебания, а е допускал и грешки. Това доста отчетливо личи и от тези негови възгледи, на които обичат да се позовават адептите на т.нар. нова хронология. Действително е нелепо да бъде нареждан до Ценов и Фоменко, грешките на които винаги са верни, а безапелационността им - над всяка наука. В такава непогрешима компания Нютън несъмнено би се чувствал зле. Темата за Фалмерайер и славяните я отворихте вие, г-н Табов. Но очевидно понеже очакваната посока не се получи, започвате да скачате на други въпроси - както направихте и в темата за грешките на Ценов. А ето че се държите и като екзаминатор - нещо, което в този форум не си позволи дори и проф. Иван Добрев, независимо от своята нервност. Що се отнася до киликса, можете да го интерпретирате и като рекламен сувенир на "Стинд". Опитах се вече да обясня, че верните отговори не са непременно тези, които хрумват от раз на нечие наблюдателно или критично око и че в историята и археологията отговорите обикновено са повече от един. Е, ясно, няма как да го приемете, без това да разклати увереността в "новата хронология". Нямам намерение нито да ви убеждавам, нито да ви разубеждавам.

Не. Теофан е основният извор, който свързва името на Тервел с тази война.

Не е само Крум. Името на Омуртаг също се свързва с репресии срещу християнските пленници. Очевидно обаче това е кратък епизод в самото начало на царуването му, а не някаква последователно водена политика.

По какво познахте, че боклукът е варварски? По разчистването? Ако това е критерий, може би американците не трябваше да разчистят останките от кулите на Световния търговски център след 2011? Изводът ви е правилен, но е и подвеждащ, защото е направен на принципа "една задача - един отговор" (разбира се, предпочитаният). В историята и археологията нещата не са толкова еднозначни и обикновено възможните отговори са повече. Ето няколко примера за конкретния случай: 1.Храмът на Нике е стоял пред лявата фасада на пропилеите на Акропола - има описания. Пропилеите са сграда, г-н Табов. Това, което представят обикновено справочниците, както и енциклопедиите, е само портикът с двойната колонада на пропилеите. А сградата на пропилеите е част от защитната система на Акропола, т.е. тя е укрепление, независимо от художествено оформения си вход. Така че е съвсем естествено зад храма да стои крепостен градеж, идентичен като материал и техника с подиума, върху който се намира храмът. Впрочем, този подиум също има укрепителни функции. А дали във височината над храма кулата има същият градеж, не мога да кажа, защото тя не се вижда в целия си ръст на тази снимка. 2.Но дори цялата кула до върха да е била изградена в същия стил като подиума и в същото време, кое е неестественото, след като целият Акропол е бил укрепен с крепостни стени? Това, че е разрушена през XIX век? Обърнете внимание, че днес хълмът няма никакви укрепления, а по време на гръцкото освобождение не е било така. Не може ли да се допусне, че е кулата е премахната не защото е "варварска", а защото е била в разрез с концепцията за презентацията на останките от Акропола? Преди 150г. археологията е доста различна от днешната и е много по-близо до иманярството, отколкото до науката. 3.Но дори да приемем, че са я счели за варварска и са я разрушили именно поради неправилни или твърде идилични представи за Античността, означава ли това непременно, че крепостният градеж и храмът заедно с него са от много късна епоха, а не отпреди Христа (нали това е всъщност идеята ви)? Защо? Защото (примерно) тогавашните археолози са сбъркали датирането на укреплението и са го счели за късно? Налага се да посоча освен това, че нито материалът, нито техниката на този градеж имат нещо общо с т.нар. opus pelasgicum, така че няма как да се направи онзи преход, който - само предполагам - целите. Много се надявам, че няма да ми се наложи да доказвам, че църквата "Св.Богородица", използвана за барутен погреб, не е по-ранна от храма на Атина Партенос. Прочети Фоменко в комбинация с Г.Ценов и веднага ще разбереш къде е връзката.

Логиката е само една - някакси да се стигне до автохтонната теория.

Ставаше дума какво разбира Фалмерайер - а неговото схващане за славяни е съвсем съвременно. Разбирането на Константин Порфирогенет също е достатъчно ясно - той различава българи и славяни, така че когато и писал за славяни, не е разбирал нито българи, нито трако-илири. Използвам "генетически" в качеството му на термин от историята, не от биологията. Как стои въпросът с гените в биологически аспект не мога да съдя, нито да се изказвам - не съм специалист в тази област.

Там е въпросът. От гледна точка на продължителността на Тервеловото управление по "Именника" много е логично Тервел да е царувал непрекъснато до 719 и дори след това. Но от гледна точка на следващите две царувания (пак по "Именника"), е по-логично царуването му да е свършило по-рано. Тази дилема придава допълнителна тежест на известието на Теофан за Кормесий. От друга страна това известие явно не произхожда от общия за Теофан и Никифор източник, което пък в известен смисъл "го олекотява". Поради всичко това съществуват и няколко историографски версии по темата: 1.Името "Кормесий" в Теофановото известие за договора е грешка. Договорът си е сключен по времето на Тервел и няма нищо общо с Кормесий. 2.Договорът е сключен от Кормесий, а Тервел вече е бил умрял. Фактът, че името му се споменава във връзка с обсадата си има обяснение и то не е лишено от логика. 3.И компромисното становище: Кормесий е съвладетел и в това си качество е сключил договора, но баш владетел си е Тервел. Кормесий го е наследил по-късно - след 719. Вариант на тази версия е, че Кормесий=Кормисош (който обаче в тази версия "се премества" на по-предна позиция в "Именника"). Тези вариации всъщност показват колко нееднозначно и сложно е решението на този въпрос и до каква степен решението му влияе върху хронологическата интерпретация на българската история от цялата първа половина на осми век. Поради това съм много предпазлив и предпочитам да го оставя отворен, вместо да заемам категорична позиция - не толкова заради името, колкото заради хронологията на целия период, с която това име е свързано.

Нещо не можем да се разберем. Аз изобщо не акцентувам на именната форма, а на персоната. У Теофан български владетел с име Кормесиос се споменава два пъти: 1) във връзка с договора по времето на Теодосий Адрамитийски и патриарх Герман; 2) във връзка с възшествието на Сабин, който бил зет на "техния някогашен господар Кормесий". Едва ли може да се твърди просто ей така, че тук става дума за двама души или пък че се говори за един (Кормисош от "Именника"), който обаче при едното споменаване е хронологически объркан. Възможностите за метатеза в името не обясняват защо Теофан свързва Кормесий с договора, ако той няма отношение към него. Това известие Теофан е взел от някъде. Колкото до тъста на Сабин: той едва ли е Кормисош, защото Кормисош управлява десетина години преди Сабин и при това положение употребения от Теофан за тъста израз "някогашен господар" не се връзва особено. Той подхожда повече за Кормесиос, приемника на Тервел.

Вярно е като изключим кавичките - за Фалмерайер славяните са славяни, а не нещо друго (напр. българи). Сам Константин Порфирогенет свидетелства, че полуостровът се е пославянчил, така че никой не отрича този факт. Що се отнася за по-късното време - примерно между X и XIX век - основната част от населението на днешна Гърция е генетично славянска (с последвали етнически примеси, които бяха вече отбелязани), но не и като самосъзнание. Етническата доминация не е цивилизационна доминация. В пределите на съвременна Гърция славянският етнос вероятно запазва основните си цивилизационни характеристики някъде до към девети век. Така че е доста трудно да говорим за писмени източници, освен за такива на гръцки език. Археологически паметници има, разбира се. Само че гръцката археологическа наука не е особено заинтригувана от тях. Славянската землянка трудно ще се състезава с Партенона, а е ясно, че за разлика от нас, Гърция умее да презентира историята и да вади доходи от нея.