Михов

Темата е за Че, обаче преди това назад става въпрос за лошия чичко Батиста, лошия чичко Сам, лошата мафия, добрия чичко Кастро и т.н. А Гевара е намесен там. Пък и революцията в Куба е единственото му успешно дело, доколкото въобще е успешно, но да кажем, че е постигнал целите си. Аз лично бих избягвал определения като "психопат", "патологичен убиец" и т.н. Звучат булевардно гръмко, не са потвърдени, а и аз самият не съм убеден, че Ернесто Гевара е такъв. Със сигурност обаче е акцентуирана личност. Акцентуацията представлява съществуващите индивидуални черти, с тенденция за преход в патологично състояние. Личностите, означавани като акцентуирани не са още патологични. Според К. Леонхард половината от съществуващите хора са акцентуирани личности.

Чета постовете и чак ме заболя главата от лозунги и факти извън контекста. Някои явно са прекалили с "Работническото дело". Хайде да поразсъждаваме обективно, а няма да е зле да вкараме и някоя друга цифра. Относно Куба, революцията и Батиста: Лозунг №1: Батиста е кръвожаден диктатор Всъщност Батиста е всичко друго, но не и някакъв кръволок. Типичен за времето и региона политик, но повтарям - има много по-фрапантни примери за диктатура в América Latina, включително тази на самият Кастро. Интересни факти от живота на диктатора Батиста: 1940 г. печели президентските избори и става президент, през 1944 г. губи следващите избори от Рамон Грау и остава извън властта 8 години до преврата през 1952 г. След щурма на казармите Монкада, Кастро е осъден на 15 години затвор за опита за метеж, но след амнистия е освободен след 22 месеца в затвора и пуснат да си ходи по живо, по здраво в Мексико. Ще се радвам някой да ми покаже подобни примери от живота на Кастро - да е губил избори и властта и да е пуснал метежник след по-малко от две години. Разбира се, не защитавам методите на Батиста. Не одобрявам голяма част от политиката му. Но когато се прави оценка на една историческа личност, би следвало да се вземат предвид обстоятелствата, а не механично да се пренасят съвременни стандарти. Ясно е, че е диктатор, но по това време в региона няма друг вид управление, включително в бившите метрополии Испания и Португалия, освен диктатура. Няма как да искаме Батиста да е като Кенеди примерно. Лозунг №2: Куба преди Кастро е една крайно бедна, мизерна държавица, с шепа олигарси и многобройно мизерстващо население. Предлагам тук първо да се доверим на цифрите, а после да анализираме. Алва едно време ми беше пратил едни таблици с БВП на човек от населението за държавите в света през различните години. Ще си направя труда да извадя някои данни по години. Та нека първо сравним Куба и България: Куба 1935 г. - 1371 $ 1950 г. - 2046 $ 1956 г. - 2145 $ 2003 г. - 2569 $ България 1935 г. - 1236 $ 1950 г. - 1651 $ 1956 г. - 2128 $ 2003 г. - 6278 $ Сега нека сравним Куба с двете й най-близки държави като манталитет и география - Доминиканската република и Пуерто Рико: Доминиканска република 1950 г. - 1027 $ 1956 г. - 1260 $ 2003 г. - 3700 $ Пуерто Рико 1950 г. - 2144 $ 1956 г. - 2840 $ 2003 г. - 14 485 $ Всъщност Куба преди Кастро е една съвсем сносна като за региона си държава. Има прилична средна класа, прилична интелигенция, над 70 % тогава са бяло население. Разбира се, като всяка латино страна има сериозно класово разделение, социална поляризация и т.н. И да, САЩ владеят голяма част от икономиката, но какъв е проблема? Нима американските компании не владеят икономиките на всички страни в региона? Някои от тях обаче извлякоха ползи и днес те живеят по-добре и от нас и от кубинците. Имало било казина и проститутки. А в Лас Вегас няма ли? Но на жителите на Вегас не им хрумва да правят революции. В крайна сметка резултатите са ясни - благодарение на Кастро и Че, Куба днес е значително по-бедна от едно Пуерто Рико, с което 50-те години е относително съизмерима, а страни като Коста Рика или Панама я надминават. Лозунг №3: Революцията се прави заради бедните. Щом е така, аз да задам въпроса: а защо в такъв случай не се прави от бедните? Нито братята Кастро са бедни, нито Че. Революцията в Куба успява заради подкрепата на интелигенцията и средната класа. Интелигенцията има склонността да бъде наивна в такива моменти. Самият Че изпитва липсата на интелигенция при авантюрите в Конго и Боливия. Накрая като теглим чертата след станалото в Куба бедните си останаха бедни... Лозунг №4: Кубинците желаят Кастро, щом още той и брат му са на власт. Кастро отдавна е измислил как да се справя с напрежението в страната срещу него. Просто от време на време отпуска клапана и позволява на хората да емигрират в САЩ. По данни от 2010 г. в САЩ живеят 1 785 547 кубинци, първо, второ или трето поколение. Това е цветът на кубинската нация - най-будните, образованите, предприемчивите. Това е елитът и голяма част от формираната средна класа на Куба отпреди Кастро. Хора като Анди Гарсия, Глория Естефан, Камерън Диаз, Ева Мендес са добре познати. Интересното е, че сред емигрантите са собствената сестра на Кастро - Хуанита Кастро и една от извънбрачните му дъщери - Алина Фернандес. И двете са яростни критици на режима. Така чрез този похват Кастро успя да си осигури кубинска нация по мярка - остават предимно мързеливите, безидейните, аполитичните, страхливите, конформистите и комунистите. Интересен коктейл, но не водещ до просперитет. Този тип социален инженеринг трудно ще бъде преодолян за в бъдеще и обществото в Острова на "свободата" дълго ще страда от него. Но понеже темата е за Че, къде е Че в цялата тая работа? За мен най-тъмната роля на Че в Кубинската революция е свързана с промяната на самата същност и цели на революцията. Много хора не знаят, че Кубинската революция не е социалистическа изначално. Тя си поставя за задача основно да се възстанови конституционния ред плюс да извоюва някои социални придобивки за населението. Само толкова. Нищо повече. Впоследствие обаче Кастро прегръща комунистическите идеи, а негови съратници и приятели не одобряващи налагането на новата диктатура като Убер Матос са осъдени на 20 години затвор, които си излежават (каква ирония - Кастро лежа по-малко от 2 години за нещо доста по-сериозно). В крайна сметка Ел Команданте се отказа да възстанови демократичните порядки и така и не проведе свободни избори. Проведе национализация. Смятам, че за тези събития Че има сериозна роля и отговорност, без разбира се да подценявам Кастро, които явно е сметнал, че комунистическата диктатура ще му осигури пълна власт. САЩ също имат немалка вина, защото се държат необмислено глупаво и надменно с кубинските лидери и по този начин ги тласнаха към другия лагер. И така - в резюме: Че е интелектуалец, с решителност нехарактерна за интелектуалците по принцип. Не мисля, че е "мазен циганин", напротив, жените го харесват като мъж. Обаятелен е, спор няма. Но... Тук има едно голямо но. Че се провали, идеите му се провалиха. Хората не живеят по-добре след неговата намеса - точно обратното! Куба днес е една провалена държава, а можеше да бъде просперираща. Заради обаятелността си обаче, Че се харесва и ще се харесва. Основно на пъпчиви тийнейджърки от по-интелектуални семейства и на банкетни революционери, които тайно се съпреживяват с него. Простичката истина обаче е, че Че се провали с всичко, с което се захвана.

Не са немци...

Няма и да видиш. Чехите, за разлика от нас, са... нормални.

Образованието е ценност за хората в България. Не само в индивидуален, а и в колективен план. Доказателство за това е процентът на студентите. От завършващите средно образование половината се записват за студенти. Цялостните ни показатели са по-ниски от общоевропейските, но не бива да забравяме, че имаме една доста сериозна етническа група, която като цяло дори не учи (в България за 2008 г. цели 14.8 % процента са ранно напускащите училище). Като прибавим към студентите в българските висши учебни заведения и тези, които следват в чужбина е ясно, че образованието продължава да е ценност за българите. Тук има една съществена подробност, която хората пропускат. Образованието е ценност за българина, не обучението. Т.е. да вземеш тапията, пък какво знаеш и можеш - няма значение, ще се научиш в работата. Според мен основните фактори за това положение са следните: 1) ориенталската хитрост (ако може да се достигне до резултата с минимум усилия, това е добре дошло); 2) нивото на обучение в българските ВУЗ-ове (базата е остаряла, практическите знания са недостатъчни, което прави на практика новите специалисти недостатъчно адекватни на съвременните изисквания и се налага работодателите да харчат пари да ги квалифицират); 3) демографската криза, която удари и висшето образование и кара ВУЗ-овете да снижават критериите, само и само да имат необходимата бройка студенти за сметка на качеството и 4) постсоциалистическата инерция от времената на социализЪма, когато дори и да е лошо обучен един кадър намира работа по разпределение и добър, лош - бива търпян поради плановата икономика. Тези фактори в съвкупност дават облика на висшето ни образование в момента. А то е - много желаещи, слабо обучение, слаба мотивация на студентите, ниско качество на специалистите.

Напротив, има обществено съзнание и воля. Емил Дюркем говори за т.нар. "колективно съзнание" - обозначава съвкупността от общи "чувства, представи, вярвания" в дадена група или общност. Общи "чувства, представи, вярвания" са типични и устойчиви за съответната група, общност или общество. Чрез тях членовете им се интегрират успешно, идентифицират се, разпознавани са като принадлежни, имат ясно възприятие за човешката и социалната граница между "свои" и "чужди". В типични ситуации имат ясни стереотипи за реагиране и действие, заедно с усещането за споделеност и защитеност от страна на групата или общността. Що се отнася до желанието за учене и реализация, то наистина е индивидуално. Индивидуално е, защото принадлежи на определен индивид. Този индивид обаче се е формирал благодарение на взаимодействието си със средата - останалите индивиди.

В България поне за последните 68 години обществото винаги се е кланяло на хора без образование, хитреци и тарикати. Така че - нищо ново под Слънцето и според мен не това е причината. Децата не искат да учат, защото са възпитавани и израсли в една крайно либерална система, без зачитане на правила и граници, чрез пълна слободия и отстъпки в тяхна полза. Те са поколение, което е расло без сериозни изисквания върху него и това дава отражение върху ценностите им. Днешните деца биха се смаяли, ако знаят как за три неизвинени имаше сериозни санкции, как се изискваше знания, а не просто присъствие в училище, как учителят може да ти удари един-два шамара и няма къде да се оплачеш, как случаен чичка може да ти удари някой шамар, ако те види с цигара примерно и пак няма къде да се оплачеш, как можеш да отидеш в ТВУ и т.н. и т.н. Общественият натиск и принуда, прилаган над предишните поколения вече не съществува и това дава резултати. Погледнете ги само и във форума - полуграмотни на български, но искат да си цапнат татуировка на латински. Но за това самите деца не са виновни. Те са продукт, следствие. За да бъдем честни, трябва да признаем, че от 1970 г. насам има една непрекъсната либерализация в отношението към подрастващите в световен мащаб. И ако в началото е била полезна, защото е заменила някои излишно казармени отношения, днес вече е прекалена (според моите виждания).

В "Студентски" град има не само общежития, има и жилищни сгради, в тях може всичко да се устрои. Вече е твърде късно тази територия да бъде обособена.

Правила за климатиците и остъклените тераси могат да се приемат, за да се регулира хаоса в тази сфера. Как обаче можеш да забраниш "чалготека"? По какъв начин? Щото аз не се сещам. Иначе малко са хората, които мразят чалгата повече от мен, но как ще се постанови законово на определени заведения да не я пускат? Да не говорим, че чалготеките са следствие, а не причина. Народът си сака чалгийка, г-да! Дали ще я слуша в дискотека, дали на купон, дали в колата, иска си чака-рака и т`ва е!

Как точно мислиш, че може да стане това?

Христов наистина е сериозен автор и се занимава с проблематика, за която уж много се говори в България, но всъщност е табу за сериозни изследвания. Фружине, дай линк към сайта му.

То е ясно, че в България няма нито обществена, нито политическа воля да заприличаме на нормални хора. И е ясно, че нищо няма да стане в крайна сметка. Аз обаче, в случая, приветствам "свободните съчинения" на главния архитект. Смятам ги за логични и резонни. Първо да се приведат обществените сгради в ред, после и комуналните жилищни. Със съответния гратисен период, а защо не и подходящо кредитиране. Знам много добре, че това са мечти. Просто защото българинът не обича да прави нещо по правилата (съжалявам, че навръх Националният празник си говорим такива неща, но няма как...). Сега, ако ще се сравняваме с циганските коптори, то разговорът е излишен. Най-малкото защото циганските коптори въобще не трябва да са стандарт за нормални хора. Там проблемите са други. А иначе двойните стандарти като в случая на тази женица са типичен пример за нашенските нрави. И все пак - не е нормално всеки да си слага климатик, където му падне, да си променя фасадата на "своята" част от сградата, както му падне, и да си боядисва "своята" част както му скимне. А това, че не искаме да станем нормални хора е съвсем отделен въпрос. Кръчмите и барчетата са пълни с хора, уж е криза, но да се съберат едни съседи, да се съгласуват помежду си, да хвърлят някой лев и да си оправят общите и фасадни части не могат! Всеки няма пари, пък кръчмите пълни...

Навсякъде по света конструктивните изменения при сградите се правят след предварително одобрен проект. Само у нас всеки остъклява, избива стени, "санира" мажейки външни стени по избор както му падне и както му скимне. Един направил кухнята на всекидневна, друг балкона на кухня, трети "иззидал" балкона, четвърти боядисал санировката оранжева, пети пембяна, шести червена! Айде стига! Комуналните жилищни сгради са форма на обща собственост и не може всеки да си прави каквото си поиска. Поне не би трябвало да е така. Ако обитателите решат и имат издържан проект е едно, настоящата цигания е друго. А и все от някъде и някога трябва да се започне.

Що пък да не се захване с климатиците и остъклените тераси? Аз лично приветствам това. А не е лошо климатиците и остъклените тераси, освен в София да се вкарат в ред и в цялата страна, че сме заприличали на цигански катун.

Помня Слънчев бряг като дете. Старият Слънчев бряг. Наистина си беше зона за чужденци. Лично на мен сега повече ми харесва. Презастрояване? Липса на зеленина? Паплач? На кого му пука, когато купонът тече 24/7?! Преди си беше пенсионерска история, макар и за чужденци, сега си е същински Лас Вегас! "Размазвал" съм се там от 2000 до 2008 г. и съм повече от доволен. Но действително - не е курорт за хора, търсещи идилия сред природата или спокойствие...

Не знам дали е предател, но и с обявена война на Германия и без нея - пак щяхме да сме окупирани от СССР. Сферите на влияние вече са уточнени, а в Ялта малко по-късно узаконени.

Бе това е реклама, но някои не мислят така. Те и сега неизвестните групи качват безплатни mp3 в Last.fm примерно. Обаче за какво групи като U2 или Metallica да го правят? Пък и в крайна сметка всеки би трябвало да има правото си да решава какво да прави с продукта измислен от самия него. Да, това би било идеално, но не виждам да стане в обозримо бъдеще.

Мерси за плюса, уж по погрешка, но ръката човешка понякога интуитивно избира правилното! Зад "Мерцедеса" също стои интелектуален труд и много знание. Повярвай ми, ако можех да го дауннлодвам безплатно през интернет - щях да го направя! Аз например, ако съм музикант, създател на филми или писател не виждам никаква логика моето собствено произведение да се слага в тракер и да се тегли понякога в хиляди пъти, като същевременно собствениците на тракера са го окичили с реклами и де факто печелят за моя сметка. Те си прибират парите от рекламите, а аз който съм го създал - лапам мухите! Щото видиш ли "знанието е продукт и консуматив на всички". Да бе, ама това знание идва от някъде, не се е пръкнало на улицата.

Съгласен! Държа обаче да се знае, че аз тегля с отвращение!

Тезата за посредниците е удобна, но тя не извинява фактическите нарушения. То по тая логика дай да крадем стоки от магазина, защото докато стигне до клиента цената е надута до безкрай от посредници. И дай да не си плащаме сметки в кръчмите. Я да сметнем колко струва бутилка ракия при производството й? А за колко ни я продават в кръчмата? Кви са тия посредници, моля ви се! Пак казвам - има го моментът на корпоративните интереси, има го преекспонирането на авторското право до безумия, но пък за някои неща няма как да си изкривя душата. Аз също тегля от тракерите. Докато мога ще го правя. Реално погледнато просто няма да ми стигат парите, ако реша да закупувам всичко лицензирано. Всъщност, ако можех, щях да пия и ям на корем без да плащам и в кръчмите. И зарзават без пари щях да пазарувам. И кола без пари, че и бензина гратис. Но не мога...

Харесвам всякакви бозайници и птици. Котките са ми фаворит определено, но в момента нямам. Иначе някой ден си мечтая да имам питомен гарван или поне някой друг вид от сем. Вранови

Така става не алтернативка, а фентъзи.

Добре де, доколкото разбирам корпорациите са ви виновни за всичко. Обаче леко се пропуска факта, че има едни хора, които създават нещо. И че тези хора искат да печелят от него. Което си е тяхно право. Играта е проста: харесва ти - купи си го; не ти харесва - никой не те кара да си го купуваш. В един момент се оказва обаче, че хората хем харесват, хем не щат пари да дават. Ама налагали информационно затъмнение, ама това, ама онова. Добре де, понеже аз искам "Мерцедес" последен модел, следва ли да се сърдя на "Даймлер", че не ми го осигуряват безплатно?! Ето на - нямам нов "Мерцедес" и тия идиоти корпорациите ме връщат в каменната ера! Какви мръсници само! Аз не виждам проблем и сега един автор било то на музика, било на литература, било на софтуер да си пуска безплатно произведенията. Ама създателите не искат! И роптаят. Вярно, че покрай творците има една камара посредници - мениджъри, агенти, издатели, промоутъри и пр. и пр., но такива са правилата на играта. Никой никого не кара насила да купува. И пак ви казвам - на мен също ми е по-изгодно сегашното положение, но отчитам и фактите. И знам че "Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен! А може, по-иначе може..."

Говорил съм с албанци за периода на италианско управление - 1939—1943 г. Интересното е, че за тях това не е анексия, окупация, въобще загуба на суверенитет или нещо подобно, а съюз, като всичките бяха ревностни италианофили. И действително, Албания е присъединена под формата на уния. При това Велика Албания - с Косово и западна Македония. Може да се каже, че Италия осъществява албанските национални мечти.

Поздравления за автора, темата е интересна! "Райхсмаршал" се оказва чин равен на генералисимус, т.е. Гьоринг също е генералисимус?