Михов

Абе не знам... Като че ли, спорните моменти в полската история са по-малко от нашата. Тук, ако направим такъв филм ще се изпокараме и изпобием! Като се почне от това прабългарите тюрки ли са или иранци и се стигне до това, комунизмът донесе ли небивало развитие или съсипа държавата. В Полша някакси нещата са доста по-ясни. Иначе филмчето е страхотно! Живо и въздействащо!

Е, аз не споря, че това са целите на войната! Но това не са целите на войната по принцип до ПСВ! Иначе през ВСВ и германците, и японците, и американците, и британците, и руснаците водят военни дейстивя на практика срещу цивилни граждани. Но някои са заклеймени, а други са с освободителен и непорочен ореол...

Аз лично смятам, че едно фанатизирано правителство не би обърнало особено внимание на тези ядрени бомбардировки! А и както и да ги погледнеш са си варварство срещу цивилни! Истината е, че е в кръвта на японците да са прагматични, дори и когато обстоятелствата са безнадеждни. Това се доказа и от по-нататъшното развитие на Япония...

Г-н Върбев, лошото на официалните данни е, че могат да бъдат манипулирани. Лошото на неофициалните данни пък е, че мамата си трака как е достигнато до тях! Затова предпочитам да се доверявам на официалните, понякога с известна уговорка, отколкото да вярвам в приказки от 1001 нощ. В Русе наистина има китайци и даже познавам един от тях. Това за гробовете съм го чувал - как като умре китаец, бързо от Китай пристига друг, а наивните европейци, понеже не могат да ги различат, са измамени. И все пак - как се оттърват от труповете? Как пък досега криминалисти не се натъкнаха на останки? Засега това е теория без потвърждение... Япония започна да вижда напоследък Китай като конкурент. И то само в някои области. В момента Япония е един от основните инвеститори в Китай, а повярвайте ми, самураите си правят сметката. Така Китай се превръща в работилница за японските стоки, японците управляват и прибират парите. Постиндустриализъм, какво да се прави. Докато Китай не разполага със собствено ноу-хау в повечето области и докато не наложи свои брандове на световния пазар, не е опасен за Япония. Въпросът е, какво ще стане, ако успее да ги наложи? Живот и здраве, ще видим. Китай тепърва ще се сблъска и с друг проблем, породен от политиката за ограничаване на раждаемостта. А вероятно за в бъдеще следствие от развитието и на консуматорско общество (вече в големите китайски градове се заражда такова). Става въпрос за намалената раждаемост. Не знам дали икономиката им ще издържи да осигури пенсии за армията пенсионери, която се задава. Това си е огромна тегоба. Все още раждаемостта е по-добра от европейската или японската, но с тия тенденции нищо добро не ги чака. Така че, пътят към доминацията и експанзията не е толкова розов.

Деде, аз се основавам на официалните данни. Дори да ги приемем за непълни, да прибавим половин милиард, то пак няма да стигнат и 2 млрд.! По тази логика утре някой може да каже и че българите са 100 млн. Що се отнася до сходствата с европейските соц. страни от Горбачовата ера, то мисля, че е повърхностно. Защото културата на китайците е друга и именно тя обуславя постиженията им. По същия начин е и в околните страни около Китай. Азиатците не мрънкат, бачкат здраво, не искат много пари, за социални привилегии и стачки и дума не може да става. Китай в този си вид е донякъде близо до десните диктатури, с всичките условности на това сравнение, разбира се. Даже провежда националистическа политика - справка отношенията на китайското правителство с уйгури, тибетци, монголци и манджурци. Само не мога да разбера в кои отношения са задминали Япония? Китай продължава да бъде много далеч от Запада и Япония, просто мащабите са му такива, че му позволяват да е влиятелен. Ако става на въпрос, Индия също е значителен фактор като ядрена, космическа и компютърна сила, но е развиваща се страна.

Куна, стига с тоя тероризъм. По принцип, тероризмът е борба извън общоприетите правила, на групи, които са достатъчно слаби и уязвими, че да воюват по правилата на силните на деня. Просто няма как да воюваш по наложени ти правила от много по-силен противник и да го победиш. Разликата между терориста и бореца за свобода често пъти е пренебрежимо малка. За Сърбия АОК са терористи, но за Албания, явно и за САЩ - борци за свобода. Иначе ето какво определение за тероризъм е дал Кофи Анан, с което съм съгласен: " ...за тероризъм се касае при онези действия, които са насочени към причиняването на смърт или телесни повреди на цивилни лица, а не на воюващи, с цел да се сплаши населението или да се принуди международна организация или правителството да извършат или да не извършат нещо." Всички военни действия срещу цивилни са си чиста проба тероризъм. А англо-американците открито признават, че преднамереното и планирано бомбардиране на цивилни обекти през ВСВ е било с цел да сплаши и обезвери населението на противниковите държави. Целите на ядрените бомбардировки в Япония са същите.

Китай е държава с комунистическо управление и капиталистически порядки. При това доста див капитализъм. За сметка на работниците. Защото ниската себестойност се постига чрез малко разходи. Около 70 % от брутния вътрешен продукт на съвременен Китай идва от частния сектор (страшен социализъм, няма що!), а от 2004 г. в конституцията е записано, че частната собственост е "неприкосновена". Това за трите милиарда китайци е пълна глупост. Населението на Китай е вече над 1 300 000 000 души. От тях същински китайци са 92%, останалите са малцинства. Външните китайци са около 60 милиона, вкл. китайците от Тайван (23 млн.) Доста е различно от 3 млрд., нали? Политическата платформа на съвременното китайско ръководство е домогване до положение на световна сила, но не чрез революции и световна победа на пролетариата, а чрез икономическо, оттам и политическо и военно надмощие. Особено внимание китайското правителство отделя на региона си - Източна Азия, но не му липсват и глобални амбиции - Китай има сериозни интереси в Латинска Америка и "черна" Африка. Моята прогноза е, че Китай постепенно ще бъде "опитомен" (този процес и сега е видим) и ще се превърне за света в нещото, което е Япония, като разбира се, никога няма да достигнат японското технологично съвършенство, но мащабите на страната ще я правят много влиятелна.

Извинявай, не те разбрах? Кое е евфемизъм?

Не мисля, че все пак ще се стигне дотам. По стара българска традиция ще се намери някакво решение. СУ наистина се управлява зле, още от времената, в които аз съм учил там - втората половина на 90-те.

Между другото, никой още не е споменал още един мръсен прийом на съюзниците - хвърлянето на детски играчки и предмети с взривни устройства! И над Германия, и над България. А това е целенасочено замислено и изключително брутално действие срещу деца! Освен това, трябва да се спомене, че бомбардировките далеч не са само над София (макар тя да понася най-голямата тежест, жертви и разрушения), родният ми град Русе също е претърпял няколко такива, а също и доста други населени места из страната. Нека бъдем честни, нямаме нужда от този паметник. Колкото до паметника на нашите въздушни герои има и обективни причини да го няма. Комунистите не ги долюбваха и ги бяха оставили в забвение. Почти нищо не се знаеше за тях, камо ли паметник! След 1989 г. пък не е време за паметници. Съвсем отделен е въпросът, че все пак можеше да се направи такъв.

Нашите момчета заслужават едно голямо БЛАГОДАРЯ! Жалко!

Аз също! Мнението ми напълно съвпада с неговото. И само да добавя, че далеч не става дума за расизъм.

Не одобрявам нито многобройните монументи на Съветската армия, нито това "чудо"! Лошото е, че на такъв герой като кап. Димитър Списаревски няма свестен паметник, а само някаква скромна паметна плоча. Заради подвига си, той заслужава величествен паметник! Забележете и каква осанка! Прилича на филмова звезда от 30-те и 40-те! Ето, това е по-жалкото, според мен. Не толкова, че сервилността ни придобива материално изражение, колкото, че забравяме героите си!

Ъ, нещо се обърках (обърках темата за поста). Но така или иначе - още веднъж много успехи!

Честит рожден ден, Алва! Да си ни жив и здрав! Пожелавам ти спорт да не ти се налага да видиш!

Точно затова казах "решение, с наличния цивилизован инструментариум не се вижда". Защото има едни митологеми на демокрацията и всеки дръзнал да предложи друго решение бива изолиран, уволняван, етикиран и т.н. При това левичарско/либерално лоби в най-високите етажи на властта нещата стават много, много трудни.

О, финансовата криза няма нищо общо с упадъка на западната цивилизация. Това е повече от ясно. The_Charlatan, технически погледнато не става дума само за метрополиите, а за всички развити западни държави. Защото Германия, Швеция или Швейцария или са нямали въобще колонии, или са имали такива за съвсем малък отрязък от време. А, че сами са си заложили капана е повече от ясно. Това си е бомба със закъснител. Япония например си решава проблемите с нуждата от работна ръка по друг начин и все още е доста хомогенна страна. Така е! Съгласен. И точно това е проблемът. Засега решение, с наличния "цивилизован" инструментариум не се вижда.

Колко време трябва да мине, за да се интегрират тези части? Ето, виждаме, че хора второ, трето поколение са също толкова далече от западните ценности, както току-що пристигналите им бащи и дядовци. Дори напротив, създават си обособени райони, в които пренасят изцяло познатите си модели от родината. В същото време, ако тези общности с времето станат над 30% примерно, какъв смисъл има за тях да се интегрират? Те вече, въз основа на оптимистичните си демографски прогнози, могат да претендират за реална власт, която пък в техния случай означава подмяна на европейското начало с неевропейското такова. Ислямът играе консолидираща роля за мюсюлманските емигранти, чрез консерватизма си възпира интеграцията им на индивидуално ниво, а чрез някои свои политически проявления се стреми към политическо, а от там и на всички обществени равнища господство. Някои тенденции са доста видими и днес, достатъчно е човек да се поразходи из Франция, Холандия, Германия или Англия.

Алва, не се стягай, човекът просто се шегува. Освен ако... не се шегува. Пък и Азнавур, Едит Пиаф и Тойнби предразполагат към поглъщане на промишлени количества бира.

Яд ме е, че не гледах мача с Полша! Бразилците обаче, се направиха на големи стратези. Времето ще покаже кой е бил по-прав в сметките си.

Съгласен съм, че спрямо индианците е извършен геноцид. Специално от правителството на САЩ. В Канада британското правителство е доста по-меко и толерантно. Индианците на САЩ населяваха плодородни земи, които пристигащите от Европа гладни европейци нямаше как да им оставят. Прости природни закони, за съжаление. А белите американци не са изметта на Европа. Всъщност има всякакви - и измет, и цвета на Европа.

Беларус действително е интересен феномен в днешна Европа. Аз съм я посещавал, но преди доста години. Впечатленията ми бяха, че това е сива и доста безлична страна, но наистина спокойна. Последните 20 години от развитието на Беларус нямат нищо общо с нашите. Нека не забравяме, че те никога не са губили руските пазари като нас. Беларус и Русия са членки на т.нар. Съюзна държава, която по същността си е форма на конфедерация. В икономически план двете страни са напълно интегрирани. Обмисляше се и валутен съюз. Беларус получава руски енергоносители на символични цени. Тази година имаше газова криза, но дори и след нея цените на газта за Беларус са значително по-ниски от тези за България. Предполагам, че и с останалите руски суровини е така. Т.е. руските подаръци позволяват повишаване на конкурентноспособността на беларуските производители. И все пак са налице търкания и напрежение с Русия, не само за газа. Това пък кара Лукашенко да лавира, като напоследък дори е поотпуснал хватката по отношение на гражданските права в страната. Демографски са много зле, също като нас. Което пък опровергава тезата, че България е умишлено съсипана в това направление, защото и в независимата от Плана Ран-Ът Беларус, от МВФ и Световната банка, със соц. патриотичен президент начело, раждаемостта не върви. Беларус е страната, заедно с Чехия с най-малко брой раждания на една жена - 1.22. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0 . За периода 2005-2010 сме точно една до друга по естествен прираст, според данните на ООН: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_population_growth_rate В крайна сметка къде е Беларус спрямо България? По брутен вътрешен продукт двете страни са една до друга, като Беларус е една позиция преди нас: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_%28nominal%29 . Беларус обаче е близо 3 млн. души повече от нас и на човек от населението ги изпреварваме: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_%28nominal%29_per_capita . Покупателната им способност пък е отново приблизително като нашата, явно поради по-ниските цени там (тук вече се намесват и руските символични цени на енергоносителите): http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_%28PPP%29_per_capita . Индексът им на човешкото развитие е доста по-лош от нашия, главно заради нарушаването на човешките права, но и заради здравната грижа: http://www.newsweek.com/2010/08/15/interactive-infographic-of-the-worlds-best-countries.html . С две думи, не са нито кой знае колко по-добре, нито значително по-зле. Има и още нещо, в което сме по-добре. Нямаме визи за Европа. Това ни позволява да си грабнем шапката и да отидем спокойно и свободно където пожелаем. Докато там не е така. И още нещо важно за мен - колкото и да критикуваме сегашната българска политическа система (а тя наистина позволява много критики!), не бива да забравяме, че имаме поне относителната свобода да изразяваме мнението си. Не навсякъде е така, Беларус е една от тия страни, в които не е здравословно да критикуваш Лукашенко и системата, а аз лично не бих искал да живея в такава страна.

За да се срине външната ни търговия не е необходима война. Просто е необходимо да престанат да съществуват договорките, които са ти позволявали да продаваш. СИВ ни позволяваше да си продаваме стоките, при това лесно и изгодно. В един момент обаче СИВ стана неизгоден даже и за руснаците. Усетиха се, че суровините, които предлагат струват долари. За Централна Европа какво да си говорим - те вече нямаше как да бъдат задържани. Първата стъпка към смъртта на СИВ е преминаването към долара и съответно към реалните пазарни цени - от 1 януари 1991 г., сделките между страните се извършват по правилата на пазарната икономика. Оттам краят е ясен - на 28 юни 1991 г. в Будапеща се състои последната сесия на СИВ. Тук е изключително важен следния момент: какво направиха нашите управляващи тогава, за да подготвят икономиката ни за времето, след неизбежния край на СИВ? Отговорът е НИЩО! Към момента на прекратяването на СИВ, положението е следното - СССР има суровини, които би могъл да продава навсякъде, ГДР е част от ФРГ, а Чехословакия, Полша и Унгария са започнали преориентацията си към други пазари. Относно освобождаването на цените, който иска, нека да прочете това: http://www.aeaf.minfin.bg/bg/izdaniq/P_6_b.pdf Цените в България трябваше да бъдат освободени. Просто няма как да правиш пазарна икономика с фиксирани цени. Освобождаването на цените обаче, трябва да бъде просто част от пакет мерки, каквито в България не бяха проведени. Това е все едно да се нуждаеш от животоспасяваща операция и лекарят да ти направи само операционния разрез, без същинската операция. Съмнявам се някой да се оправи по този начин - по-скоро ще му изтече кръвта. Не е случаен факта и че правителството на Луканов не пипна цените и остави тази непопулярна мярка на това на Попов. Това е добре замислен популистки прийом, за да се хвърли прах в очите на пенсионерите и останалите лабилни групи.

Понеже някои хора тук си мислят, че икономиката на НРБ е била световно чудо, но е унищожена от злите янки/чифути целенасочено, явно да не би НРБ да ги разори и измести от водещата им роля, ето една разследваща статия по въпроса: Това документално разследване е изградено върху уникалния архив на следствено дело №4/1990, известно като делото за икономическата катастрофа. В него са концентрирани строго поверителни и секретни материали за икономическата политика на БКП през последните 30 години от управлението й. Сред тях са неизвестни досега документи от поверителния архив на БНБ, от архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на външноикономическите връзки, отдел "Специален" на Министерството на финансите, "Кинтекс", Комитета за държавен и народен контрол, МВР. В показанията си по делото членовете на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП, министри от правителствата, водещи фигури от тогавашния стопански елит и ръководителите на БНБ и БВТБ признават несъстоятелността на комунистическа система и икономика. "Дневник" публикува настоящата поредица с убеждението, че информацията в нея ще запълни съществени празнини от най-близката ни история. Публикациите са част от предстоящата книга на журналиста Христо Христов "Тайните фалити на комунизма". Проучването на архива на дело №4 е по Закона за достъп до обществена информация и съдействието на Върховната касационна прокуратура, Софийската градска прокуратура и Националната следствена служба. "Цените, по които са търгували помежду си страните от Източния блок след създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), през 1949 са се формирали на базата на световните цени за предходната година. За периода 1950-1956 те са определени на базата на стойността им на световния пазар през 1949-1950. "Със страните - членки на СИВ, се търгуваше по твърди цени, които се договаряха в началото на всяка петилетка. В това се състоеше предимството, но това беше и голяма опасност за СИВ, тъй като се получи съществено откъсване от международната конкуренция и от участието на международния пазар", посочва Живко Живков, заместник министър-председател в края на 50-те и през 60-те години. Тенденцията за приравняване на цените в социалистическия лагер към международните се проявява през 1957. Тогава Комисията по външна търговия при СИВ взема решение, че външнотърговските цени трябва да съответстват на равнището на световните цени и да бъдат еднакви за всички страни - членки на съвета. Тодор Живков въстава срещу пазарно ценообразуване в СИВ Единствено България се противопоставя активно на това решение. Първият секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков излага на два пъти пред съветския посланик, че България не може да се съгласи с предложението "главно поради това, че приемането на такъв принцип в търговията между социалистическите страни би означавало по същество подчинение на плановата икономика на социалистическите страни на стихията на капиталистическия пазар". През 1991 г. бившият вече комунистически лидер обяснява отказа от обвързването с цените на световните пазари така: "СИВ имаше конвертируема валута само за себе си. Това беше преводната рубла. Коефициентът на лева спрямо рублата и долара беше различен. Курсът на лева към долара беше абсолютно нереален - 1:1. Ние преценявахме, че курсът трябваше да е 4-5 лв. за долар, но ако отидехме на такъв курс, цялата икономика щеше да се сгромоляса. Ние не можехме да го изменяме, защото, ако направехме това, не можехме да съществуваме повече от пет месеца." Защо българската планова икономика - 15 години след установяването на т.нар. народна власт и едноличното управление на комунистическата партия, е единственият противник на отварянето към международния пазар и не е в състояние да осигури обещаното благоденствие? Тодор Живков признава: "В началото износът на Запад не беше изгоден, защото трябваше да покриваме разликата от курса на лева към долара. Една преводна рубла се заплащаше за 1.30 лв. Тогава не успяхме да осъществим реална валута. България не можеше да бъде заинтересувана да се премине към международния курс, тъй като тя не беше подготвена и щеше да се окаже в много тежко положение в сравнение с другите социалистически страни. Това са наши вътрешни в СИВ операции, с които не се държеше тогава сметка за реалните икономически условия на западния пазар. През 60-те нашата икономика беше главно ангажирана със СИВ - 95 процента, и оттук идваха неблагополучията." Заради решението в СИВ да се премине към международни цени Живков настоятелно моли Хрушчов и президиума на ЦК на КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз) това да не става. Какъв е резултатът той сам съобщава: "Фактически не се премина към международни цени, а само се приближихме към тях. На този етап за нас не беше изгодно, а и не бяхме подготвени. Ние се опирахме само на селското стопанство и на някои отрасли на леката промишленост. В останалите области икономиката ни беше крайно неефективна." Финансите и кредитът - в служба на изкуствени планове Как се отразяват на българската икономика нереалните курсове и преводната рубла обяснява Кирил Зарев, бивш председател на БНБ, на плановия комитет и вицепремиер: "Имахме така наречената преводна рубла, но в действителност тя не беше никаква валута, а само една разчетна единица. Това не даваше възможност за развитие на пазарните отношения в съвременния смисъл на думата." Нежеланието на висшето партийно ръководство да приеме условията на ценообразуването на световните пазари има и друго обяснение. Зарев свидетелства: "Базата на международните цени по-ясно показваше кои клонове от икономиката са рентабилни, по-малко рентабилни и нерентабилни. Тази ценова реформа се обсъждаше няколко пъти в Министерския съвет, докладваха я и в ЦК на БКП пред Гриша Филипов и като че ли се възприе. Като дойде време обаче за приложението й, от ЦК на БКП дойдоха указания тези цени да не важат за селското стопанство, за хранителната и леката промишленост и за други клонове, като се разпоредиха да се разработят нови цени. У нас се работеше на калкулативни цени, които са нереални и нестимулиращи." Контролът върху цените е същностна черта на комунистическото управление. "Основният принцип на една икономика е, че цената следва да влияе като лост за нейното развитие и структура. Това следва да извършва система на ценообразуване, която е съобразена с тенденциите в международното развитие, цени и пазари. В условията на централизирано планиране, както беше у нас, много често се получава обратното - изградената вече структура на икономиката само се обслужва от системата на ценообразуване и неминуемо поражда необходимостта от отклонения, които се регулират със субсидии и дотации", посочва Белчо Белчев, бивш министър на финансите. Той добавя, че "при този начин на планиране цените, финансите, кредитът играят подчинена роля, вместо да са най-активните лостове и регулатори на развитието, те всъщност обслужват плана за натурално производство." Валутният шифър на социализма В условията на икономическия механизъм, който действа при комунизма, се използват няколко форми на валутен курс. Официалният е определен през 1962, базиран на официалното златно покритие на лева. Определените тогава курсове са 1 съветска рубла - 1.30 лева и 1 щатски долар - 1.17 лева. След 1975 официалният курс на долара започва да се променя, отразявайки измененията на курсовете на международните валутни пазари на определен брой водещи валути. Определени са и специални валутни коефициенти. В периода 1980-1985 валутният коефициент е 1.15 лева за 1 валутен лев, 1986-1987 - 1 валутен лев е 1.50 лева, 1988 - 1 валутен лев е 2 лева, 1989 - 1 валутен лев е 2.9 лева. За постъпленията от износ в СИВ в преводни рубли размерът на валутния коефициент е определен на 1 преводна рубла - 1.05 лева. Във валутни левове този коефициент се отразява като 0.77 лева за 1 валутен лев до 1985 и 0.81 валутни лева за 1 лев до 1989. Цените на едро и на дребно са централно определяни от държавния Комитет по цените. До 1990 те са изцяло партийна политика. За периода 1956 - 1980 се поддържа сравнителна стабилност на цените на едро. Белчо Белчев: "През 60-те години най-характерното отклонение в цените е за селското стопанство. Продукцията на селското стопанство се изкупува почти на безценица и с това рязко се намаляват стимулите за неговото развитие. Широката намеса на държавата се изразява в предоставяне на дотации, опрощаване на кредити, както и на директно финансиране на някои от потребностите в развитието на отрасъла - напоителни системи, трайни насаждения, ферми и сгради." Нормативно въвеждане на инфлация През 1971 следва нова ценова реформа, която обхваща всички области, като общото равнище на цените на едро е намалено с няколко пункта. В рамките на реформата се повишават цените на енергетиката, а се намаляват цените на продукцията на обработващата промишленост, в транспорта и в строителството. Рязкото поскъпване на петрола на световните пазари през 1973 слага край на инициативата. През 70-те години проличава осезателно откъсването на цените на едро от обективните условия на производството и реализацията на продукцията и особено рязко - от цените на вносните суровинно-енергийни ресурси. Увеличените разходи на производството при непокътнати вътрешни цени налагат огромни дотации от държавния бюджет за губещи и нискорентабилни производства. Въвеждането на по-реални цени неколкократно е отлагано и става чак през 1980, когато цените на едро и нарастват средно с около 10% във всички сфери. В рамките на това увеличение цените на едро за електроенергията се покачват с над 50 процента, на нефтената продукция - над 2 пъти. Васил Коларов, председател на БНБ в периода 1984-1989, посочва: "Ценовите реформи страдаха от обща ограниченост поради това, че при всяка от тях се потвърждаваше принципът административно да се определят цените на всички продукти в икономиката, вместо цените да се определят от пазара, така че да уравновесят търсенето и предлагането. Това е един от фундаменталните дефекти на модела на ръководство на икономиката. При ценовите реформи обикновено се увеличаваше общият ценови израз на продукта в обръщение. По същество това беше нормативно провеждана инфлация, тъй като, без да се увеличава продуктът в натура, се увеличаваше стойностният му израз в новите цени. Имало е случаи, когато от подобни административни промени на цените предприятие, получило левов кредит, изпадаше в състояние да не може да го погасява, без нищо да се е променило в реалната икономика на това предприятие." Станко Тодоров, премиер в периода 1971-1981: "В условията на командно-административната система на управление и централизирано планиране в икономиката държавата установяваше твърди цени, които обикновено не се променяха за съответния 5-годишен планов период. Този начин на ценообразуване поставяше в различно положение на рентабилност отраслите. Много от тях бяха губещи и получаваха дотации от държавния бюджет. В това положение беше и селското стопанство, особено през 80-те години, поради което се уби стимулът за увеличение на производството. Този начин на ценообразуване не само не стимулираше, а намали продукцията не само там, а и в редица промишлени отрасли, които главно поради тази система на ценообразуване бяха губещи." Пет вида дотации се грижат за гигантските загуби Как социалистическият модел на ценообразуване се отразява на най-големите предприятия в страната обяснява Злати Златев, зам.-министър на финансите през 1986-1988: "В резултат на ценовата политика много предприятия от първия ешелон бяха на загуба. Тук следва да се отнесе целият рудодобив - Мадан, Рудозем, Бургаските медни мини, МОК "Асарел", "Стомана" -Перник, МК "Кремиковци". Също така някои заводи за торопроизводство като тези в Стара Загора и Димитровград. В последните години към основните губещи предприятия бяха причислени ЗТМ - Радомир, ЗТМ - Русе, и леярният завод в гр. Раковски, Пловдивско. Една от причините тези основни предприятия да работят на загуба бяха ниските цени на тяхната продукция, цени, които изкуствено се поддържаха на ниско равнище." Нереалното ценообразуване се проявява особено силно при разходите, заделени от държавния бюджет като дотации. Данните показват, че техният относителен дял спрямо всички бюджетни разходи остава почти непроменен през периода 1980-1989 - около 25 на сто. През 1980 с най-висок дял са т.нар. нормативни дотации - около 37 процента от всички отпуснати дотации. Те се предоставят на стопански организации, на които са утвърдени планови задачи за производство на стоки и изделия със занижени цени и висока себестойност. Втори по големина са дотациите по износа - около 32 на сто от всички изплатени през 1980 дотации. Спускането им е обусловено от действащата система на централизирано планово управление на икономиката и се отнася за износа на продукция, която има ниска възвращаемост. Само за три години от 1982 до 1985 сумата надхвърля 7.7 млрд. лева. Третият вид дотации са надбавките за изкупената селскостопанска продукция - около 8.4 процента. Четвъртият вид са дотации за цени за влагане в производството - 11.2 процента. Петият вид са за цените на дребно - за поддържане на ниското им равнище при стоките за масово потребление. Станко Тодоров посочва: "Системата на дотациите не благоприятстваше ефективното развитие на икономиката и нейните отрасли, особено тези, които живееха на дотации. Ръководствата на тези организации бяха с вързани ръце, тъй като бяха зависими от Министерството на финансите и плановия комитет по отношение на своите резултати и оперативни действия. Освен това те не можеха да извършват модернизация и обновление на производствените мощности, тъй като трябваше да разчитат на инвестиции от централните органи, а с извънплановите инвестиции и дотации трудно можеше да се получат допълнителни средства. По този начин стимулът за усъвършенстване на производствения процес, за внедряване на научно-техническите постижения за производство на конкурентоспособни изделия беше убит." Селското стопанство е един от отраслите, който още от 60-те години основно се поддържа с дотации. "Загубите в икономиката са от големите дотации, които държавата изплащаше на промишлеността и на селското стопанство - това е може би в размер на 5-6 млрд. лв. годишно. При всяка реорганизация се твърдеше, че тя ще доведе до намаляване на дотациите и до спиране на нерентабилните производства, но на практика това не ставаше", посочва Лъчезар Аврамов, зам. министър-председател до 1971 и министър на външната търговия. Един поверителен документ от Министерството на финансите показва по каква схема дотациите са залагани в годишния план през 80-те години: "Дотации - всичко 5405.6 млн. лева. Дотации за губещи и нискорентабилни производства - 1045.1 млн. лева. Дотации по цени на дребно - 509.8 млн. лева. Дотации по износа - 1657.0 млн. лева. Дотации по вноса - 971.6 млн. лева. Дотации до цени за влагане в производството - 540.6 млн. лева. Други дотации и плащания - 433.2 млн. лева. Добавки до цени - 248.3 млн. лева." Започналата през 1988 поетапна реформа на цените на едро довежда до още по-големи деформации. С постановления от 1987 и 1989 правителството забранява измененията в цените на едро и дребно на всички изделия, включени в етапните увеличения през 1988 и 1989. Това поставя в крайно неблагоприятни условия редица производства, които са потребители на продукция с нови, по-високи цени, а собственото им ценообразуване остава на предишното равнище в резултат на правителствените забрани. Промените в цените на дребно са обсъждани и решавани от тесен кръг хора от висшето партийно и държавно ръководство. Разработките за тях са подготвяни при строга секретност. Официално, но не и реално, поддържането на стабилни и неизменни цени на дребно за продължителни периоди от време се приема за особено преимущество и постижение на социализма. Покачването им е ставало в периоди, когато тази икономическа ситуация се е оказвала неудържима с непосилните за бюджета дотации, остър стоков дефицит, силни преразпределителни процеси. Измененията обаче имат краткотраен ефект поради силната динамика във вътрешните и външните икономически връзки. Това довежда до огромни деформации при цените на дребно. Чувствително те се увеличават през 1985, когато освен режима на тока започва да се усеща дефицита на много стоки. България вече е влязла в спиралата на все по-драстично увеличаващ се външен дълг и необуздано формиране на вътрешен. Демагогията с изкуствено поддържаните цени приключва за сметка на българите, които са шокирани от галопа на поскъпването след падането на второто правителство на Андрей Луканов през ноември 1990. В последните си дни то отвърза цените, чрез които дълги години комунистическата партията поддържаше наивната обществена представа за социалистическото благоденствие." Христо Христов http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/11/06/394863_eksperimentite_s_cenite_-_da_se_provaliash_na_inat/ Утре ще пиша по последните въпроси в темата, че вече е късно.

Португалският футбол просто е по-класен. Това е реалността.