Станислав Янков

Къде е желязното ти доказателство за движение над 300 000 км/с? Кога ще ни го демонстрираш на нас, нещастните глупаци?

И сега само трябва да докажеш всичко това с един прост експеримент, при който да регистрираш скорост на нещо, примерно от 2С. Искаш от нас да ти доказваме скъсявания, а не щеш да направиш много по-лесното и да ни покажеш скорост над 300 000 км/с! Младенов-наглия!

Еми - не щеш да покажеш и бързо да ни затвориш устите, а само разтягаш локуми и небивалици. Щом Айнщайн е неверен и Нютон е верен - много лесно би могъл да ни направиш демонстрация на физическо събитие, което се движи с 2С (няма нужда от 5С, 8С и 10С).

И само трябва да покажеш с едно експериментче, как нещо се движи със скорост над 300 000 км/с, все едно какво ще е това нещо - светлина, звук, въздух, кола, самолет, пукащата мас в тавата от пържените яйца на баба ми... Все едно какво! Една демострацийка на скорост от 400 000 км/с, 600 000 км/с, 800 000 км/с и - Айнщайн отива в кофата за боклук, а ти печелиш Нобелова награда за физика! Само големите глупаци бягат от лесните пари и от световната слава!!!

КМ също не е най-добрата теория - въобще не допуска деформации на пространството и времето, а знаем, че има такива. Затова и е неприложима в макро-мащаби, като и тя банкрутира по отношение на неизвестните подробности около черните дупки, отвъд сингулярността им. По-добрата теория на следващо ниво няма да е точно КМ, както няма да е точно и СТО и ОТО. Впрочем - суперструнната теория се води продължение на КМ към макро-мащабите, а примковата квантова гравитация се води продължение на ОТО и на СТО към микро-света (аз си мислех, че е обратното)!

Ти първо измери по-бърза скорост от 300 000 км/с и тогава искай другите за мерят други неща. Резултати - кога? Щом ние сме козлите - ти ще да си козата! Кога да те почваме и да видим, ще се родят ли козленца?

Да! И ако влакът някак си (чрез чудо, примерно) успее да ускори до скоростта на светлината - ти ще можеш да регистрираш само неговите височина и широчина, без никаква дължина по посока на движението. Абсолютно всичко е движения с най-различни скорости (с максимална - скоростта на светлината) спрямо твоето възприятие и на тази база ти си изграждаш всевъзможните дължини на Света в твоето въображение. Всичко е начинът, по който човешкото същество, човешкото съзнание възприема и си изгражда като визуална представа най-различните движения (дори в рамките на един спрял влак има купища движения с най-различни скорости спрямо теб - движещи се в спрелия влак хора, тичащи кучета и деца, разни вентилатори в задушно лято, кръвните клетки в кръвоносните съдове, атомите на всичко...).

Шпага, няма точкови частици. Има полета с размера на Вселената, които при някои свои съчетания водят до повишаване на стойностите на едни и други от тях в някои участъци. Всичко е плавно и постепенно, дори когато е много бурно и бързо. Точковите частици са само математическо пособие, предназначено за вид изчисления, които се правят и нищо повече. Когато си участник в лек сблъсък на коли на кръстовище - ти цялата, барабар с колата ти, си само идна точка А, която е минала на червен светофар и е забърсала странично точка В (или пък точка В е минала на червеното). Няма и дължини - това е специфично възприятие, което се формира в съзнанието ти, когато ти и други неща се движите едно спрямо друго със скорости, по-ниски от тази на светлината.

Има една интересна особеност на дължината - тя винаги се определя по посока на движението. Дори когато определяш дължината на спряла кола, спрял кораб, спрял самолет, спрял влак - интуитивно ти пак определяш дължината според оста, по която знаеш, че даденото устройство се движи, когато се движи. За най-протяжният размер на човек се казва - колко е висок този човек, а не колко е дълъг, защото е измервано перпендикулярно на движението на човека. Частта, която първа преминава през дадена точка по посока на движението се нарича предна част и частта, която преминава последна се нарича задна част. Има две интересни особености. Първо, в зависимост от скоростта на движение на всички неща едно спрямо друго, това дава регистрацията на протяжност помежду им - движещите се неща със скоростта на светлината не могат да регистрират никакви дължини по посока на движението, а напълно покоящите се едно спрямо друго биха дали взаимна регистрация на безкрайни дължини (реално не съществува нищо, което да е в пълен покой спрямо друго нещо на най-фундаментално ниво - представата за неподвижност на които и да е две неща е илюзорна, абсолютно всичко има някакво движение спрямо всичко друго, независимо колко усетно или неусетно е това). Второ - при движения в плоско пространство, ориентациите на движенията могат да са навсякъде - да се разхождат, да се събират, да се разминават по всякакви начини. При гравитационно въздействие всички ориентации на движенията на другите тела се завъртат към една и съща точка в центъра на масивното, привличащо тяло.

Ето и един малко по-друг подход: В основата на всичко е съзнанието (подсъзнанието също е вид съзнание). Когато съзнанието започне да съзнава (например - при зачеването и раждането), то формира всичко във въображението. Въображението и съзнанието (всеобщото, на Вселената, а не само индивидуалното) са квантово-механичните флуктуации на околопланкови дължини. Започва се с безизмерната точка, която става на едномерна линия, примка, която действа гравитационно сама на себе си (имаше една теория на възлите, но там една линия се увива на възли, без да има взаимодействия, а тук взаимодействие има - огъване до пресичане под 90 градуса) и се увива, докато не премине през себе си под 90 градуса. Това преминаване я деформира допълнително и я огъва перпендикулярно на другите две линии и става трето завъртане, след това ново още по-изместено завъртане и т.н. и т.н., като няма пречка една плетеница от завъртания съвместно да се завърта като цяло, на следващо ниво и така, плетеница след плетеница и ниво след ниво - може да има неопределен, безкраен брой огъвания, завъртания, плетеници... Всичко е една примка, но преплетена по безбройни начини и това е “материала” на въображението и съзнанието или още по-конкретно на подсъзнанието. Когато тази Вселена се ражда, три от преплетените през една точка завъртания започват да се уголемяват и да се разширяват, заедно с останалата сложна плетеница-материя - разширението на пространство-времето след големия взрив и инфлатонното поле. Може да има множество подобни разширения от безкрайния брой бримки - множество “Вселени”, подобни на нашата и представляващи Мега-Вселена. Пътуването между различни, алтернативни реалности и Светове може да е вид прескачане между различни раздувания на бримки-“Вселени”, подобни на нашата, но то би било много по-лесно за съзнанието/подсъзнанието и въображението, отколкото като пълно материално преместване. Материята се разделя, заедно с разширението и с охлаждането си на три надграждащи се една над друга категории: 1) Пространство-времето с неговото разширение и свиване (гравитацията) и с гравитационните вълни; 2) Електро-магнетизма с неговите електрично, магнитно поле и електромагнитни вълни; 3) Масивната материя. Дух, душа и тяло, както биха казали някога...

Ти теоретичното решение вече си го намерил - СТО не е вярна. И понеже разчитам да не си някое момиченце - да те видим, колко си силен! Едно експериментче и - Нобел-а ти е в кърпа вързан!

Младенов отрича СТО, затова няма пречка да има и скорости 5хС, които биха се регистрирали много лесно, с много малко пари, само с повече хитрост. Той обаче предпочита само да разтяга локуми тука, вместо просто да ни затвори устите с един разбиващ, мощен, неоспорим експеримент... Ако имаше реално неща като тахиони - те щяха да са в големи количества като фотоните, електроните и всичко останало и щяха да дават регистрируем физически ефект (те са с отрицателна маса и би трябвало да се движат много пъти по-бързо от скоростта на светлината, което не може да остане незабелязано). Реално не е установено нищо такова, никакви признаци, затова тахионите са признак за дефект в теорията (в случая - първата струнна, бозонната).

И получаваш аргумент след аргумент защо твърденията ти са неверни... Е - време е да затвориш устите на всички, като демонстрираш експеприментално неверността на айнщайновите твърдения! И щом ходене до Франция ти е скъпо - ще ти покажа още един вариант: Във всякакви кристални решетки, включително и най-стабилните, атомите трептят неистово, с бесни скорости. Винаги се случва някои от трептенията да са в посоката на наблюдателя и тогава електроните, които излъчват фотоните, ще засилват въпросните фотони с много по-голяма скорост от 300 000 км/с. Това е доста лесно и много по-евтино за регистриране от екскурзия до Франция за трима, ако беше вярно. Има и много-много други евтини варианти за реално, експериментално доказване на твърденията ти, но ти предпочиташ писането на глупости, вместо делата. Чао!

Нещо, много си се Побъркал! Не аз отричам общоприети и проверявани непрекъснато, с цената на многомилиардни разходи, теории. Ти отричаш общоприетите и доказаните научни твърдения и твое е задължението да докажеш правотата ти. Ти какво ще направиш, ако аз дойда и се представя за твой незаконен син, на който да трябва да плащаш? Няма ли аз да съм длъжния да докажа твърдението си, което ти ще отричаш? Или направо почваш да ми плащаш, без дори генетичен тест за бащинство?! Ако е второто - аз съм твой незаконен син и чакам първата вноска... Побегна точно като улично помиярче, с подвита опашка, а доказването на твоето твърдение не е нито сложно, нито скъпо, ако си прав... Каква жалост!

Е - хайде, де! Да го направим тримата и да получиш Ноебел-а - ще вземеш много повече пари от разходваните за една разходка до Франция за трима ни, да не говорим за последващата глобална слава и покани за скъпо-платени лекции по цял свят... Как пък всичките опровергатели на Айнщай все се оказват безпаричници, а онези с милиардните разходи, които го проверяват непрекъснато, включително и в Космоса, все не успяват да го опровергаят?! Каква съдба и какво нещастие за ИСТИНАТА!!!

Нека да приключим със споровете и да се насочим към сигурните неща, които неоспоримо ще решат предмета на спора - НЕДВУСМИСЛЕНИТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИ! Вече ти предложих вариант за доказване на правотата на Нютон пред Айнщайн, като експериментално покажеш недвусмислена скорост на светлината над 300 000 км/с. Според Нютон ограничение на скоростта на светлината няма и тя може да е и два пъти С, и повече пъти. Дори една скорост на светлината от 450 000 км/с слага кръст на Айнщайн... Кога действаме?

Стига аргументи, дай един експеримент да направим, да опровергаеш и Айнщайн, и нас и да спечелиш Нобеловата награда! Ето ти евтинко предложение: Вземаш мен и Скенер до Франция, тримата, там аз се качвам на TGV (френската високоскоростна железница се движи с над 200 км/ч) и когато мина покрай теб и Скенер покрай линията - светвам с фенерче, а вие измервате скоростта чрез някоя хитра процедура, измислена от теб. И - хем евтинко натриваш носа на мен и на Скенер, като показваш скорост на светлината над 300 000 км/с и с това опровергаваш Айнщайн, хем ставаш следващия гарантиран носител на Нобеловата премия! Какво по-яко от това?!!!

Според теб СТО не е вярна, така че - теб относителността на СТО какво забранявала не те интересува. Нютон не забранява на светлината да се движи и 2 пъти, 3 пъти, 5 пъти, 10 пъти по-бързо от 300 000 км/с, включително и във вакуум. Но, ФАКТ: Младенов не може да демонстрира скорост на светлината, по-бърза от 300 000 км/с, макар Нютон никъде да не забранява това, нито на Земята, нито във вакуум в Космоса. ФАКТ: Младенов хал-хабер си няма от Нютон!!! Кво праим?!!!

Теория Калуцы – Клейна В 1921 году немецкий математик Теодор Калуца опубликовал свою теорию, в которой он расширяет пространство Минковского до пятимерного. Более того Теодор смог выразить уравнения Максвелла через общую теорию относительности. Однако теория до 1926 года фактически оставалась незаконченной. Доработал её Оскар Клейн, который, в свою очередь, обосновал ненаблюдаемость пятого измерения. Швед предположил, что оно попросту слишком компактно. В итоге получилось убедительно объединить гравитацию и электромагнетизм. Именно теория Калуцы – Клейна положила начало успешным теориям геометрической интерпретации калибровочных полей. Первым попало в оборот, разумеется, электромагнитное, единственное хорошо известное на тот момент. Эта теория внутренне непротиворечива, но к каким-либо открытиям не привела. Тем не менее она остаётся содержательной и не противоречащей эксперименту. Позднее получила некоторое развитие в струнной теории. Результатом теории Калуцы – Клейна стал тот факт, что лагранжиан гравитационного взаимодействия, в роли которого выступает след пятимерного Риччи тензора, с точки зрения наблюдателя выглядит как сумма лагранжиана эйнштейновской теории гравитации для четырёхмерного пространства и лагранжиана максвеловской теории электромагнитного взаимодействия. Пятое измерения при этом имеет настолько малый размер, что оно вовсе незаметно и все измеряемые физические величина от него не зависят. В целом теория достаточно проста и непритязательна. Теория Калуцы – Клейна | Блог одного учёного (myaria.ru) Рождение теории Калуцы-Клейна Рождение теории Калуцы-Клейна В апреле 1919 г. Эйнштейн получил письмо, которое на время лишило его дара речи. Письмо прислал безвестный математик Теодор Калуца из университета в Кёнигсберге, Германия (ныне Калининград на территории бывшего Советского Союза). В короткой статье Калуца всего на нескольких страницах предложил решение одной из величайших задач века. Пары строк ему хватило, чтобы объединить теорию гравитации Эйнштейна с теорией света Максвелла путем введения пятого измерения (т. е. одного временного вдобавок к четырем пространственным). По сути дела, он возродил давнее «четвертое измерение» Хинтона и Цёлльнера и ввел его в теорию Эйнштейна оригинальным образом, как пятое измерение. Как это до него делал Риман, Калуца предположил, что свет — это возмущение, вызванное колебаниями высшего измерения. Ключевое отличие работы Калуцы от трудов Римана, Хинтона и Цёлльнера заключалось в том, что Калуца предложил оригинальную теорию поля. Короткая статья Калуцы начиналась скромно — с записи уравнений поля Эйнштейна для гравитации в пяти измерениях вместо обычных четырех. (Как мы помним, метрический тензор Римана применим к любому количеству измерений.) Затем Калуца продемонстрировал, что эти пятимерные уравнения содержат раннюю четырехмерную теорию Эйнштейна, чего и следовало ожидать, и дополнительный компонент. Эйнштейна потрясло то, что этим дополнением оказалась теория света Максвелла. Иначе говоря, неизвестный ученый предлагал разом объединить все величайшие теории поля, известные науке, — теории Эйнштейна и Максвелла, — применив их к пятому измерению. Получилась теория, созданная из сплошного «мрамора», т. е. геометрия в чистом виде. Пытаясь превратить «дерево» в «мрамор», Калуца нашел первую важную подсказку. Как мы помним, в нашем примере с парком мраморная площадь двумерна. Калуца заметил, что мы могли бы построить «дерево» из «мрамора», перемещая куски мрамора вверх, в третье измерение. С точки зрения неспециалиста, между светом и гравитацией нет ничего общего. Ведь свет — знакомая сила, представленная поразительным разнообразием цветов и форм, а гравитация — нечто незримое и более далекое. На Земле укротить природу нам помогает электромагнитная сила, а не сила гравитации; именно электромагнитная сила приводит в действие наши механизмы, освещает города, зажигает неоновые вывески, включает экраны телевизоров. В отличие от нее, гравитация действует с большим размахом: это сила, которая направляет планеты и не дает разлететься Солнцу. Это космическая сила, пронизывающая Вселенную и объединяющая Солнечную систему. (Наряду с Вебером и Риманом, одним из первых ученых, приступивших к активным поискам связи между светом и гравитацией в лабораторных условиях, был сам Фарадей. Экспериментальная установка, с помощью которой Фарадей количественно оценивал связь между этими двумя силами, до сих пор хранится в Королевском институте на Пиккадилли в Лондоне. Фарадей не сумел экспериментальным путем установить связь между двумя силами, но был уверен в мощности их объединения. Он писал: «Если надежда [на объединение] окажется обоснованной, насколько велика, могуча и совершенна в своей неизменности сила, с которой я пытаюсь иметь дело, и какой обширной может оказаться новая область познания, открывшаяся разуму человека»[47].) Даже в математическом отношении свет и гравитация — все равно что нефть и вода. Максвеллова теория светового поля требует четырех полей, метрическая теория гравитации Эйнштейна — десяти. Но статья Калуцы была настолько последовательной и убедительной, что Эйнштейн не смог отвергнуть ее. Поначалу попытка увеличить количество измерений пространства и времени с четырех до пяти казалась примитивным математическим фокусом. Как мы помним, такое впечатление создавалось, потому что существование четвертого пространственного измерения не было подтверждено экспериментально. Эйнштейна поразило то, что при преобразовании теории пятимерного поля в теорию четырехмерного поля сохранились уравнения и Максвелла, и самого Эйнштейна. Иначе говоря, Калуца сумел совместить две детали головоломки, так как обе представляли собой части одного целого — пятимерного пространства. Свет возникал как искажение геометрии многомерного пространства. Эта теория, по-видимому, осуществляла давнюю мечту Римана, в которой взаимодействия объяснялись как складки на смятом листе бумаги. В своей статье Калуца утверждал, что его теории, объединяющей две наиболее значимые теории того времени, присуще «в буквальном смысле слова непревзойденное единство формы». Более того, он уверял, что ничем не опороченную простоту и красоту его теории нельзя «Свести к захватывающей игре капризного случая»[48]. Эйнштейна поразила дерзость и простота этой статьи. Как и в случае с другими великими идеями, основные доводы Калуцы выглядели элегантно и сжато. Сравнение с двумя подходящими друг к другу элементами головоломки выбрано не случайно. Вспомним, что в основе трудов Римана и Эйнштейна лежит метрический тензор, т. е. набор из десяти величин, определяющих каждую точку в пространстве. Это естественное обобщение фарадеевой концепции поля. На рис. 2.3 мы видели, как эти десять величин можно расположить на условной шахматной доске с полем 4x4. Обозначим эти десять величин как g11, g12 и т. д. Далее, поле Максвелла — совокупность четырех величин для каждой точки пространства. Эти четыре величины можно обозначить как А1, А2, А3, А4. Для того чтобы понять смысл фокуса Калуцы, начнем с римановой теории в пяти измерениях. В этом случае метрический тензор будет представлять собой подобие шахматной доски с полем 5x5. По определению переименуем компоненты поля Калуцы, чтобы часть стала элементами исходного поля Эйнштейна, часть — элементами поля Максвелла (рис. 4.3). В этом и заключается суть фокуса Калуцы, который стал для Эйнштейна полной неожиданностью. Просто дополнив полем Максвелла поле Эйнштейна, Калуца сумел собрать из них пятимерное поле. Рис. 4.3. Блестящей мыслью Калуцы было записать метрический тензор Римана для пяти измерений. Пятый столбец и строка относятся к электромагнитному полю Максвелла, а оставшееся поле 4 x 4 — прежний четырехмерный метрический тензор Эйнштейна. Одним махом Калуца объединил теорию гравитации и теорию света — просто-напросто добавил еще одно измерение. Отметим, что 15 компонентов пятимерного гравитационного поля Римана достаточно, чтобы вместить десять компонентов поля Эйнштейна и четыре компонента поля Максвелла! Таким образом, блестящую мысль Калуцы можно в примитивном виде записать так: 15 = 10 + 4 +1 оставшийся компонент — скалярная частица, не играющая роли в нашей дискуссии). При тщательном анализе полной пятимерной теории обнаруживается, что поле Максвелла прекрасно встраивается в метрический тензор Римана, как и утверждал Калуца. Таким образом, элементарное с виду уравнение является выражением одной из наиболее основополагающих идей века. Словом, пятимерный метрический тензор содержит и поле Максвелла, и метрический тензор Эйнштейна. Эйнштейну не верилось, что такая простая идея способна дать объяснение двум наиболее фундаментальным силам природы — гравитации и свету. Что же это — салонный фокус? Чудеса нумерологии? Или черная магия? Эйнштейн, глубоко потрясенный письмом Калуцы, поначалу не хотел отвечать на него. Над этим письмом он размышлял два года — на редкость длинный срок для решения вопроса о публикации важной статьи. Наконец, убедившись в ее потенциальной значимости, Эйнштейн представил статью для публикации в числе трудов Прусской академии наук. Статья имела внушительный заголовок — «Проблема единства физики». В истории физики еще никому не удавалось найти хоть какое-нибудь применение четвертому измерению. Со времен Римана было известно, что математика многомерности поразительно красива, но для физики совершенно бесполезна. И вот теперь впервые применение четвертому пространственному измерению было найдено, да еще для объединения законов физики! В каком-то смысле Калуца указывал, что четыре измерения Эйнштейна «слишком тесны», чтобы вместить и электромагнитные, и гравитационные силы. Теперь-то мы видим, что в историческом плане работа Калуцы не была полной неожиданностью. Большинство историков науки, упоминая о трудах Калуцы, заявляют, что идея пятого измерения стала громом среди ясного неба, оказалась абсолютно неожиданной и оригинальной. Физическим исследованиям свойственна преемственность, и эти историки всполошились, обнаружив, что новая научная область для исследований открылась без каких-либо исторических прецедентов. Но их изумление, вероятно, вызвано тем, что они не знакомы с ненаучными трудами мистиков, литераторов, авангардистов. Пристальное рассмотрение культурно-исторических условий указывает на то, что не стоит считать появление труда Калуцы полной неожиданностью. Как мы уже убедились, благодаря Хинтону, Цёлльнеру и другим вероятность существования высших измерений была, по-видимому, наиболее популярной квазинаучной идеей, витающей в мире искусства. Если рассматривать ее в более широком культурном контексте, серьезное отношение кого-нибудь из физиков к общеизвестной идее Хинтона, согласно которой свет — колебания четвертого измерения, было лишь вопросом времени. В некотором смысле работа Римана оплодотворила мир искусств и литературы с помощью Хинтона и Цёлльнера, а затем, вероятно, произошло обратное опыление мира науки посредством труда Калуцы. (В поддержку этой гипотезы: недавно Фройнд обнаружил, что Калуца предложил пятимерную теорию гравитации не первым. Гуннар Нордстрём, соперник Эйнштейна, опубликовал первую работу, посвященную пятимерной теории поля, однако она была слишком примитивной, чтобы содержать теории Эйнштейна и Максвелла. Тот факт, что и Калуца, и Нордстрём независимо друг от друга обратились к пятому измерению, указывает, что идеи, витающие в мире популярной культуры, повлияли на их мышление[49].)

Прочел съм, но не вярвам на приказки, а днес вече има достатъчно евтини, любителски технологии, с които да ни демонстрираш скорост на светлината, по-висока от 300 000 км/с и да спечелиш Нобелова награда за физика. Когато станеш готов за демонстрацията - обади се и ще ти отделя от времето си, макар да ми е много ценно.

Няма нужда от никакви системи за никакви спорове. Просто ни демонстрираш скорост на светллината, по-висока от 300 000 км/с - днес има достатъчно технологии за успешна такава демонстрация - и ни затваряш устите, посрамени да си ходим, заедно с Айнщайн и вие с Нютон да триумфирате.

Не ме интересуват празни приказки, искам инструментално и безспорно доказателство. На 26 Май 1969 година Аполо 10 с Томас Стафърт, Джон Йънг и Еужин Сирнан на борда е развил скорост от 39 897 км/ч спрямо Земята и ако в този момент беше излъчен лъч към Земята, чиято скорост да се измери от някой на Земята - тази скорост щеше да бъде осезаемо над 300 000 км/с. Няма проблем за експериментално и при това безспорно потвърждаване на скорост на светлината над 300 000 км/с и веднага ще ти повярвам, когато ми демонстрираш това. То може да се направи и с експеримент на Земята, стига да си го реализирал коректно. Искам реално, инструментално потвърждение на скорост, недвусмислено надвишаваща скоростта на светлината във вакуум, не ме интересуват празни приказки и кухо теоретизиране. Като станеш готов с безспорнат демострация - ела да ни покажеш, как чрез нютоновите закони опровергаваш Айнщайн и демонстрираш скорост на светлината, недвусмислено надхвърляща 300-те хиляди километра в секунда.

Аз ти задавам съвършено друг въпрос: Покажи ми скорост на светлината, по-висока от почти 300 хилядите километра в секунда? Според теб - според Нютоновата физика скоростта на светлината трябва да е зависима от скоростта на наблюдателя ... както всяка друга скорост. Нека сателит се движи с 20 хиляди километра в час (това са естествени скорости в Космоса, за спътници и дори за космически совалки с астронавти в тях - виж Aircrft в линка List of vehicle speed records - Wikipedia), да излъчи в обратната посока лъч светлина и да измери скоростта му на над 300 000 км/с. По нютоновата физика много лесно може да се достигне в специфични случаи до скорост на светлината, по-бърза с над 50 % от 300 000 км/с. Демонстрирай ми измерването на скорост над 300 000 км/с и - веднага те предлалгам за нобелов лауреат!

Това изображение, което си показал е повече илюстративно - визуализация на НАСА. Оригиналното изображение беше доста по-размито. https://www.kaldata.com/it-новини/космос/как-черна-дупка-изкривява-пространст-330961.html

Имай предвид, че и СТО, и ОТО са макро-теории (описват макросвета). Единствената общо-ползвана микро-теория за момента е КМ и при нея е невъзможно да се определят конкретни пространствени характеристики на елементарните частици, заради дълбоките неопределености (както вече споменах - суперструнната теория се мъчи да даде някакви по-конкретни пространствени и други характеристики на елементарните частици, но също има проблеми и все още не е потвърдена чрез реализация на каквито и да е нейни прогнози).