Шпага

Още едно предложение за друга интерпретация: И като пораснали децата му, синовете също биели жените си, щото от малки се идентифицирали с него, а дъщерите му се оставяли да бъдат бити от мъжете си, щото те пък се идентифицирали с майка си. И понеже били нещастни, нямали нито сили, нито желание да се занимават с престарелия си "трудолюбив татко", та го зарязали да мре сам, а пък той, уви, вече бил изгубил някъде из бездните на деменцията идентичността на личността си

Рамус, Сканер е физик, а аз съм само любител, при това с хуманитарно образование. Ето защо не бих си позволила да давам разяснения на когото и да било. Тук просто изказвам личното си мнение и нищо повече. Но се надявам, че Сканер ще отговори на въпросите ти.

Промяната се състои в това, че частица, която преди измерването няма определено състояние, след измерването ВЕЧЕ има определено състояние. Но да се върнем по-конкретно към примера със сплетените електрони А и В. Преди да измерим А, ще бъде еднакво вероятно след измерването той да се окаже със спин +1 или със спин -1. Но забележи! - същото се отнася и за електрон В. Имам предвид че, ако решим ПЪРВО да измерим електрон В, за него, също както за А, ще бъде еднакво вероятно след измерването му той да се окаже със спин +1 или със спин -1. Обаче СЛЕД измерването на единия електрон -- все едно дали ще е А или В -- другият електрон вече няма да е с еднаква вероятност след измерването му да се окаже със спин +1 или със спин -1. Напротив, ако първият електрон е със спин +1, другият непременно ще е със спин -1. И обратното: ако първият електрон е със спин -1, другият непременно ще е със спин +1. Накратко: След като сме измерили единият от двойката електрони, ние фактически сме предопределили какъв ще е спинът на другия електрон. Според мен това е промяна. А защо според теб не е промяна... не мога да разбера

Въпрос: Знае ли някой дали Гравити все още е с "бан"? Надявам се, че в най-близко време ще се появи! Липсата му във форума, всъщност е загуба предимно за самия форум.

Жоро, може би греша, но ми се струва, че при така описаната ситуация, този пример с нищо не се различава от класическия...

Промяната е такава, че: 1. Преди измерването частиците А и В се намират в НЕопределено състояние - електроните например НЕ притежават определен спин преди измерването, а всеки от тях "съдържа" в себе си равни вероятности за спин +1 и за спин -1. 2. Но в момента, в който измерим електрон А, ние всъщност разрушаваме състоянието му на неопределеност и така - на случаен принцип! - той се оказва например със спин +1. 3. А когато електрон А се окаже със спин +1, електрон В ще се окаже със спин -1, без значение на какво разстояние се намира от електрон А. Тоест, чрез измерването на А, ние всъщност предопределяме и спина на В. Защото, измервайки електрона А, вероятността той да се прояви със спин +1 е равна на вероятността той да се прояви със спин -1. ОБАЧЕ след като вече се е проявил - по случайност! - със спин +1, неопределеността в състоянието на електрон В фактически отпада, защото той след измерването би могъл да се прояви само и единствено със спин -1. Такава е корелацията/връзката/ между двата електрона и точно това е шокиращото в нея - че е НЕлокална! Напротив, установяваме разликата - установяваме, че като сме измерили едната от сплетените частици, ние на практика сме предопределили с какво свойство ще се прояви след измерването другата частица. Откъдето следва, че връзката между двете частици все пак се осъществява по някакъв начин -- начин, който не зависи от времето, нито от скоростта на светлината.

ОК, Скенер. Пак шъ разсъждаам

В общи линии разбирам какво имате предвид, но все пак ми се струва някак си крайно твърдението ви, че "философът от екзистенции не се интересува". Та нали екзистенциализмът е именно философско течение, при това едно от най-авторитетните, а според мен и най-убедителното. С изключително талантливи представители... Но да не споменавам имена, че пак ще си навлека възмущението на Рамус и вицепринца П.П. Може би е време авторът на тази тема да резюмира идеите си или поне да ги представя тук една по една, със съответните аргументи, за да се ориентираме по-добре, след произведения дотук потоп от общи приказки, сръдни и "изчукани стомни"...

Измервайки едната от сплетените частици, ние всъщност променяме /мигновено/ свойствата и на двете частици, без значение на какво разстояние се намират те една от друга. Така е, защото тези частици са с обща вълнова функция, а на практика това означава, че те не са два отделни, независими обекта. Дори може да се каже, че сплетените частици са - и си остават - един-единствен обект, въпреки разстоянието, което ги разделя. Поради споменатата по-горе обща ВФ, когато свойствата на едната частица бъдат изменени, това мигновено причинява промяна и в свойствата на другата частица. Получава се нещо като "времево сливане" на причината и следствието. А фактът, че ние бихме могли да установим каква е промяната на втората частица, само като си предадем инфото за първата частица по телефона, по имейл или чрез пощенски гълъб... е това си е наш проблем. Или с други думи: инфото между сплетените частици се предава с надсветлинна скорост -- доколкото изобщо е уместно да се говори за скорост при такива мигновени и призрачни взаимодействия. Ние обаче, свеждайки всичко до нашите си ограничения, отричаме въпросните мигновени взаимодействия, още повече че противоречат на теориите на Айнщайн. Макар че в действителност може и да НЕ противоречат, а просто на нас да ни липсват достатъчно знания, чрез които да елиминираме "противоречието"...

Поредната нелогичностСлед като сте го "приготвили" просторния отговор, значи времето вече е било загубено. А при това положение, защо е било нужно да го триете - отговора? Нима сте се надявали, че така ще си възвърнете изгубеното време?!

А може би забравяме и това, че все още не е напълно ясно какво всъщност е "спин"? Или вече има някаква дефиниция по въпроса?

За мен това - цитираното по-горе - е някакво неконтролируемо разсипване на изобилни количества от наукообразна плява в която тук-там са поръсени зрънцата на всеизвестни, а поради това и отдавна станали банални "истини". Възможно е обаче и да съм пропуснала или недоразбрала нещо ценно - ново, проницателно, мъдро и т.н., с което Рамус се опитва да ни въздигне... поне до подножието на своя интелектуален ВРЪХ.

Но така се оказва, че от нашия избор дали да измерим по едно и също направление два или три от сплетените електрона, ще зависи и това дали единият от тези електрони ще има със сигурност спин -1/2 -- при измерване на два електрона, другият от които е със спин +1/2. Или същия този електрон ще има спин, различен от -1/2, ако измерваме три електрона. Тоест, щом сумарният спин на групата сплетени електрони трябва да е нула, значи при измерен спин +1/2 на първия електрон, спинът на втория електрон ще зависи от това дали ще измерим само него... или после ще ни хрумне да измерим и трети електрон?! П.П. Ясно ми е, че проявявам някаква несхватливост, но се чудя в какво ли точно се състои...

Общо взето, религиите отмират там, където цари спокойствие и сигурност. Стане ли "напечено", Господ веднага възкръсва

Зависи. В много случаи именно запазването на "идентичност" изисква влагане на енергия. А най-лошото е, че колкото и енергия да вложим, статичността винаги ще си остане непостижима. "Всичко тече, всичко се изменя и нищо не остава едно и също." Така че, ако разглеждаме идентичността в този смисъл, тя за абсолютно всяко материално нещо може да просъществува само в един-единствен кратък миг. Или казано по друг начин: Нищо не може да остане идентично дори на самото себе си за повече от миг... равен на "планковото време" /възможно най-краткия интервал от време във Вселената/

Ами ако сплетените електрони са три - напр. А, В, С? Тогава какво ще се получи? Два от електроните - напр. А и В - ще са в пълна корелация, а третият - С - в корелация само с единият от другите два - напр. с А. Обаче ако игнорираме двойката А/С и разглеждаме само двойката В/С корелацията ще се окаже направо нулева

Скенер, повишаването на температурата не води ли до повишаване на честотата?

Скенер, щом честотата /дължината/ на вълната зависи от интензитета, а интензитетът от своя страна зависи от вида на материала, как може честотата да не зависи от материала?

За съжаление, ние не можем да вярваме в това, в което искаме, без значение дали имаме право, или някой се опитва да ни забрани. Не можем и да обичаме или мразим това, което искаме, нито този, когото искаме. Просто нямаме власт над такива наши основни чувства, та да си ги налагаме с "искане". Ето защо изразът "Не, вие нямате право да вярвате в това, което искате" ми се струва безсмислен.

Здрасти, Сканер, Под "затворен съд" имам предвид, да речем, бутилка с тапа. И като казваш, че при охлаждане на водата, ние отнемаме енергия - да, така трябва да е. Но ако разгледаме нещата по друг начин: Охлаждаме водата в бутилката до образуването на лед и приемаме, че този лед извършва работа, като предизвиква счупването на бутилката. Същата работа обаче ще бъде извършена и ако загреем водата в бутилката до образуването на пара. А при това положение защо не можем да считаме, че охлаждайки водата до лед, ние всъщност не й отнемаме, а й придаваме енергия - енергия, достатъчна, за да бъде извършена работата по счупването на бутилката. Иначе не се ли получава се нещо като парадокс - отнемайки енергия, повишаваме способността на водата да извършва работа, за която е необходима по-голяма енергия... Засега не ми идва наум как да се изразя по-ясно, така че, ако се наложи... ще пробвам пак

Ще използвам тази тема, за да задам един навярно глуповат въпрос: Ако в затворен съд охладим определено количество вода до превръщането му в лед, това ще повиши ли енергията му? И ако отговорът е "да", тази енергия ще бъде ли съпоставима с енергията, която би се получила, ако нагреем същото количество вода до превръщането му в пара?

"Обединява" ни нихилизмът, а ни разединява завистта. Като обратното също е вярно. П.П. Нихилизъм: "Гледна точка, която отрича духовните основи на битието, т.е. обществените норми, моралните принципи и културното наследство, изтъква безсмислието на живота, призовава към преоценяване на всички ценности."

Във Вселената "властват" строго определени закономерности, а ние - в една или друга дълбочина - ги откриваме. И ги изразяваме чрез думи, числа, формули, уравнения... В този смисъл, според мен, човешки творения са само "драскулките" /или звуците/, с които си служим, за да обозначим това, което сме открили. Но пък си е изцяло човешко постижение/творение/, а понякога и престъпление, когато открием рационален начин, по който да използваме за свои цели същите тези натрапени ни от Твореца закономерности

Да, но това, което се "изкривява", би трябвало да е реално съществуващ материален обект, а на пространство-времето трудно бихме лепнали такъв -- материален -- етикет. Значи, до едно време обектът бил реален, а после - хоп! станал нереален. Нещо от типа на "дотука го има, оттука го нема" Мда, знаех си аз, че на реалностите не трябва да се вярва повече, отколкото на приказките...

О, сили небесни! Но и възможно ли е въпросната орбита никак да не зависи и от масата на обекта?