
Шпага
Потребител-
Брой отговори
3993 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
39
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Шпага
-
Предварително се извинявам, ако въпросът ми е прекалено невежествен: Преди около седмица случайно чух по ТВ някакъв коментатор, който каза, че руснаците се подготвяли за дълга окопна война и че вече имали около 200 км. /?!?/ окопни съоръжения. Това възможно ли е и в какво би се изразила в днешно време - 21 век! - една такава война. На мен ми се струва някак си допотопно... а може и да не съм разбрала за какво точно говореше човекът.
-
Напротив, има много съществена разлика, именно защото ЧД е физически обект, а координатните системи не са физически обекти - т.е. не съществуват в "реалността"
-
Краят на човечеството може и да е настъпил. А сега човечеството да е само спомен... в всеобхватното съзнание на Вселената
-
Тежко пиянство имаш А ако "личностите" ти се явяват в тази последователност, значи накрая /с бай ти Тошо/ вече изпадаш в делириум
-
А къде е границата между макро и микро ниво? Как си я представяш? "Дотук е макро, а оттук-нататък е микро"? Според мен границите са измислени от нас и само за наше удобство. Но това удобство понякога води до "фрагментиране на реалността" и съответно до загуба на разбирането за неделимата свързаност на всичко съществуващо. П.П. В горния смисъл може би и декохеренцията също е наша измислица
-
Нямаме какво да "избираме", тъй като всичко е реализирано. Т.е. във всеки един миг ние съществуваме във абсолютно всичките си възможни варианти, във всички възможни вариации, ситуации и т.н.
-
Всяко нещо е реализирано, или ще бъде реализирано, по всички възможни начини... ако е вярна теорията на Хю Еверет "Игнорирана в продължение на много години от момента на появата си през 1957 г., интерпретацията за паралелните светове набира популярност в последните десет години. Тя твърди, че всеки път, когато протича измерване, всички възможни резултати съществуват в различни клонове на реалността, създавайки паралелни вселени."
-
Ето това въобще не е сигурно Може би само си въобразяваме, че има такова "времево състояние" - СЕГА. Но и да го има, то винаги ни се изплъзва - осъзнаваме го чак когато вече е минало/отминало...
-
Като измериш импулса им. Но нали ако измериш с точност импулса на частиците, местонахождението им ще е напълно неопределимо. А при това положение как ще установиш относителното им движение?
-
Как ще установиш каква е относителната скорост между две частици, след като не е възможно да определиш с точност тяхното местонахождение? И въобще на какво основание можем да говорим за относителност на движението между две частици, всяка от които е в суперпозиция?
-
Но как в Квантовата механика Принципа на неопределеност може да се съчетае с относителността на движението? Според мен - не може
-
Защото моделът за пространство-времето като свойство на материята работи добре, за разлика от обратният Ако е вярно, че в самото си начало Вселената е била в някакво суперподредено състояние - нулева ентропия, и че е продължила съществуването си към все по-хаотично състояние - нарастваща ентропия, значи е много по-вероятно материята да е свойство на пространство-времето. Или казано по друг начин: по-вероятно е материята да е продукт - нарастващ брой от дефекти - на пространство- времето. Или същото, но от друга гледна точка: Материята е "рожба" на ентропията, т.е. на хаоса.
-
За пореден път се връщам към този креативен и доста дързък физик - Ерик Верлинде https://megavselena.bg/nova-teoriya-za-gravitatsiyata-premina-uspeshno-pyrvi-testove-eto-kakvo-znachi-tova-za-fizikata/ "Нова теория за гравитацията премина успешно първи тестове. През 2010 експертът и привърженик на Струнната теория от Университета на Амстердам и Института по Теоретична Физика Делта Ерик Верлинде изказа предположението, че гравитацията не е фундаментална сила в природата, а по – скоро „възникващ феномен.“ Сега, 100 години след като Айнщайн публикува финалната версия на Общата теория на относителността, Верлинде публикува документ, в който разяснява позицията си по отношение на гравитацията. В документа се съдържа претенция за оспорване на самите основи на физиката, такава каквато я познаваме. Теорията за възникващата гравитация на Верлинде прави много важен извод: тъмната материя не съществува. Неговото изследване намира смисъл в поведението на гравитацията без нуждата от съществуването на частицата на тъмната материя. Учени от Обсерваторията Лайден са изследвали повече от 33 хиляди галактики, за да проверят теорията на Верлинде. Резултатите показват, че в действителност тя е по-точна в потвърждаването на разпространението на гравитацията във вселената от Теорията на относителността на Айнщайн. Във видеото можете да разберете повече за алтернативното виждане на Верлинде за гравитацията. През годините физиците търсят тъмната материя (частицата, на която се дължи нейното съществуване), която да обясни несъответствията между Общата теория на относителността и гравитационното пречупване на светлината, наблюдавано в светъл космос. Ако гравитацията е отговорна за това огъване на светлината, проблемът е, че огъването не съответства на наличното количество материя, което от своя страна предполага наличието на невидими частици, които да допринесат за допълнителна гравитационна сила. Огромни усилия, апаратура и финансиране са били посветени на преследването на тъмната материя и нейната неуловима частица. Ако се окаже прав, Верлинде може да сложи край на това търсене, което продължава вече четири века. Ако частицата се окаже илюзорна, ще се промени драстично и това, което (не) знаем за нашата вселена. Калкулациите на Верлинде са приложими само за изолирани, сферични и статични системи, което означава, че тъмната материя не е напълно отхвърлена. Както с всяка друга теория, тази на Верлинде за възникващата гравитация ще претърпи модификации. Той обаче е оптимист по отношение на напредъка: „Много теоретични физици като мен работят по теорията и постигнахме голям прогрес.“