Шпага

Браво! Решил си най-сетне многовековния основен философски въпрос: "Кое е първичното - материята или съзнанието?" Сега остава "само" да посочиш аргументите, върху които си подпрял този свой категоричен отговор.

Това е като в някакъв нелеп сън! А как ли ще е "зимъска, когато сняг запръска"?

Извинявай!

Е, какво "грозде" бе, Сканер? Вие тук напоследък само ни замеряте с... торни топчета

Радвам се, че те разсмях. Защото в последните ти постинги имаше много обидни епитети, а също и злоба, която поне на мен ми подейства подтискащо. Нека сме приятелски настроени, макар и на различни мнения...

Прост пример: Ако всички бяха приели за даденост, че атомът е неделим, сега нямаше да си говорим тук за електрони - и ти да твърдиш, че те са даденост. И пак те призовавам: престани да се тръшкаш

Аз се чудя дали изобщо нещо зависи от него. Или му дърпат конците някакви видиотени склерозирали старчета-генералчета, останки от "славната" КПСС

Защо скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника и защо е една и съща във всяка инерциална система? Аз така бих задала въпроса. И съм сигурна, че има обяснение - отговор на тези въпроси. Едно от тези обяснения например би могло да е, че твърденията в горните въпроси не са верни Именно. Вие със Сканер демонстрирате такива убеждения, БЕЗ да ги покрепяте с аргументи. Ако наричаш "отворено съзнание" това да затваряш пътя към задълбочаване на знанията в дадена област, като твърдиш без аргументи, че науката вече е стигнала до "даденост", която няма обяснение... Ами да, аз не съм с такова "отворено съзнание". Не слагам точка на познанието, то е безгранично...

Гравити, смея се - хиля се, - защото съм с впечатлението, че ти и Сканер вече от доста време се "правите на ударени". Преструвате се, че не разбирате какво има предвид Младенов... Или казано по друг начин: не е възможно наистина да не го разбирате, след толкова обяснения! П.П. Аз, за разлика и от вас, и от Младенов, съм уверена, че абсолютно всичко си има своето обяснение. Просто ние все още не го знаем. Или не го търсим, защото сме го обявили за "даденост".

"Разумът е възникнал, за да се самоунищожи" https://www.obekti.bg/nauka/razumt-e-vzniknal-za-da-se-samounishchozhi/page/0/2 Доста неприятна статия, особено в настоящата ситуация

Малко е странно, че приравняваш по значимост Теорията за Големия взрив с представата за Земята-тепсия, но... твое мнение - щом така си преценил

По тази логика не само електроните, но и абсолютно всичко друго е даденост и като такава не подлежи на обяснение. Просто защото в крайна сметка абсолютно всичко е част от стандартния модел. При условие, разбира се, че въпросната теория е вярна.

Не разбирам как културата може да бъде разрушителна. Нито какво трябва да имаме предвид под НЕположителни /негативни/ характеристики на цивилизация... Би ли дал малко повече разяснения?

Господа, според вас как се съотнасят понятията "империя" и "цивилизация"?

Някои хора определят като инат всяко мнение, което е различно от тяхното

Гравити, би ли казал направо: Според ТГВ електроните даденост ли са? Т.е. съществували ли са от самото начало на въпросния взрив, или са се образували в един по-късен етап?

Тъй като нямаш насреща си идиоти, замисли се дали е безпогрешно това "едно и също", което повтаряш. А ако считаш, че имаш насреща си идиоти, замисли се какъв си ти след като все им повтаряш едно и също...

Значи отричаш Теорията за Големия взрив Щото, според тази теория, електроните не са даденост - т.е. не ги е имало в началото. Но ако ТГВ е вярна, обяснение за наличието на електрони в тази Вселена трябва да има, нали?

Младенов ти е дал напълно смислен отговор!

Това, че засега нямаме обяснение, съвсем не означава, че трябва да обявим явлението за принципно необяснимо. Не означава, че занапред трябва да се откажем от търсенето на адекватно обяснение - от търсенето на причините, пораждащи явлението. Защото причини със сигурност има. Нали? Да, всички факти задължително имат обяснения, въпреки че тези обяснения все още не са ни известни. А може и никога да не ни станат известни. Впрочем, би ли казал дали има случаи, в които някои "факти" впоследствие са се оказали НЕфакти? Ами сигурно има причини да съществуват. Но как ли да ги узнаем - как ли да ги разберем? - тези причини, при нашето все още толкова оскъдно познание за света:

Сканер, стигайки до постулат, ти всъщност стигаш до необясненото - или до все още необяснимото. А щом нещо е необяснено или необяснимо, значи то е и НЕразбрано. Напротив. Има отношение към разбирането, но ти това отношение не го разбираш. И само се тръшкаш

Да, но нали именно науката е "майка" на технологиите... По-лошо е. Тези блага вече са непотребни за огромна част от... хората.

Причината за тази "вълна от промени" според мен е науката. Или по-точно, основните насоки, в които се развиват науките. И да, откривам слабости-катализатори на тази вълна, но те няма как да бъдат избегнати, нито дори смекчени - именно поради естествените амбиции за изява на тези талантливи учени, които "движат" човечеството напред. Като това "напред" всъщнот вече означава към гибел

Е, да, макар и написано преди повече от двайсет години, това есе звучи напълно актуално и днес. Дори може да се каже и така: Това есе вече е до такава степен актуално, че чак се е превърнало в банално - като всяка една всеизвестна и "по навик" пренебрегвана истина... „Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”. Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете. Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.” Джордж Карлин

Не