Шпага

Сканер, извинявай, но ще ти задам следния въПРОСТ: Имаме взаимноподвижни и синхронизирани в някакъв момент часовници А и Б. Часовник А е на прословутия Айнщайнов перон, а часовник Б е на шеметно летящия влак Минава време, през което няма никаква промяна във взаимното движение. После наблюдателят на перона хвърля часовника А във влака, а наблюдателят във влака хвърля часовника Б на перона. Какво ще показва часовникът А при сравняването му с часовниците във влака? Ще бъде ли изостанал спрямо тях, или не? И съответно, какво ще показва часовникът Б при сравняванетому с часовниците на перона? Ще бъде ли изостанал спрямо тях, или не?

Имам предвид че би трябвало да се забелязва разликата в обстоятелствата между 1 и 2 при тази "симетричност": 1. Системата А се движи спрямо системата В.2. Системата В се движи спрямо системата А. И да те попитам в какво, според теб, се изразява разликата между горната "симетричност" и тази: 1. Системата А е НЕподвижна спрямо системата В. 2. И разбира се, системата В е НЕподвижна спрямо системата А.

Е, каква симетричност е тази, при която едната система е неподвижна, а другата се движи спрямо нея? Всъщност винаги е налице едно основно различие -- това между покой и движение. 1. Системата А се движи спрямо системата В. 2. Системата В се движи спрямо системата А. Все пак има разлика между 1 и 2, нали? Или ти не я забелязваш?

Как мислите, дали в най-студените области на Вселената има образувани по естествен начин такива облаци с висока плътност, действащи като един "супер атом"? И ако има, защо не са открити досега? Дали тяхното откриване е прекалено трудно или дори невъзможно чрез сегашната апаратура? Или техническите ограничения не би трябвало да са по-големи, отколкото при изучаването на другите четири състояния на материята?

Интересно е как ти не искаш поне да направиш опит за разбиране на това, за което става дума в СТО и срещу което така агресивно възразяваш. А още по-интересно е как можеш да си въобразяваш, че ако тази теория беше толкова тъпа, колкото е в твоите представи, тя повече от столетие би била обект на признание и респект сред образованите хора -- и особено сред елитните физици! -- по света. Опомни се вече, Лапландец!

Господа, който твърди, че ИОС не са равноправни, трябва да обясни и по какво се различават. Физичните закони не са ли едни и същи за всички такива системи?

За да докажеш, че СТО е невярна, трябва да опровергаеш поне един от нейните два постулата. Е, кой от двата си опровергал?!

Лапландец, това въобще не е вярно. Истината е, че според СТО, ако сме в различни ИОС и в твоята система две събития са едновременни, в моята система те няма да са едновременни. Истината е и че закъснението на сигнала няма нищо общо с относителността на едновременността. Дали сигналът ще се движи със светлинна скорост или с темпото на охлюв, това по никакъв начин няма да повлияе на ФАКТА, че две събития, случили се едновременно в една ИОС, просто няма как да се случат едновременно и в другите ИОС, които се движат спрямо първата. П.П. А печалната форумна истина се оказва тази, че ти почти безспирно "опровергаваш" една теория, за която всъщност нямаш дори елементарно понятие...

Значи ти си мислиш, че ако ние с теб сме неподвижни един спрямо друг, намирайки се в една и съща инерциална система, и разстоянието между нас е, да речем, двеста метра, събитието, което се случва до теб, ще се случи със закъснение при мен. Така ли?!

Да, но ако живееш в близост до такава многобройна група, едва ли ще ти помогне това, че сред нея има и няколко свестни индивиди. Питай хората край ФакултетО как се чувстват... А иначе, аз също имам познати роми, които са много симпатични и дори трудолюбиви хора. В университета пък имах двама чернокожи колеги, които бяха изключително интелигентни и с впечатляващо добро възпитание.

Противник съм на всякакъв вид расизъм. Но се питам дали щях да съм такава, ако живеех в близост до някой ромски квартал. Май "прогресивните" ми възгледи нямаше да устоят... и щяха да се изпарят

Ако пространството не е относително, времето също не би било относително. Тези две "относителности" са пряко свързани помежду си.

Лапландец, това, което си написал, някаква шега ли е? Или наистина мислиш, че относителността на едновременността зависи от "пътуването на сигнала"?

Пример за неравнопоставеност на системи: В "моята" система -- тук, на Земята, в София -- съм с нормални пропорции, съвместими както с живота, така и с естетиката Е, не мога да приема, че тази "моя" система е равнопоставена с някоя друга система, в която съм със скъсени дължини като несъразмерно джудже. Или система, в която съм като кюфте, а може би дори като... палачинка. Все пак, освен на идиотски вид, такива системи ще ме обрекат и на гибел -- т.е. на форми, напълно несъвместими с човешкия живот, нали?

Отправната система не може да бъде актьор. Тя е само средство за описание на случващото се. По тази причина отправната система свързана със звездата е напълно равнопоставена със всяка друга отправна система - всичките могат да опишат всичко, с еднаква изчерпателност. Поставяйки някакво специално име на една отправна система, ти не променяш функционалността и - тя си остава отправна система както другите. Това е все едно да наречеш хелиоцентричната система абсолютна. В този случай името "абсолютна" губи функционалният си смисъл и става нарицателно, както "хелиоцентрична". Така че "Актьор" може да е нарицателно име за удобство, но не променящо нищо фунционално. Опитай, замисли се, името не променя нищо, нали? Значи това упражнение е само за удобство, не отменя нищо на СТО. И преди сме спорили по тези въпроси, но моето убеждение така и не претърпя "развитие" Според мен от гледна точка на кинематиката СТО е великолепна теория, а ти и Гравити сте достойни нейни защитници. /Кинематика – раздел, изучаващ геометричните свойства на движението на телата без да се отчита тяхната маса и действащите им сили./ Но когато събитията се разглеждат от гледна точка на динамиката, метафората на gmladenov -- за Актьорът и Страничните наблюдатели -- добива напълно здрав смисъл, особено ако вместо "Странични наблюдатели" си послужим с определението "второстепенни персонажи" И като си дал отново за пример хелиоцентричната система, ще добавя, че: В тази система, разглеждана от гледна точка на динамиката, Слънцето е Главният актьор, а планетите са второстепените персонажи, чиито движения, а значи и съответните промени-събития, са почти изцяло определени от Слънцето. Разбира се, планетите от своя страна също оказват въздействие върху него, но то е пренебрежимо малко в сравнение на неговото върху тях. Така че за каква равнопоставеност може да става дума? Пак да повторя, от гледна точка на динамиката такава равнопоставеност въобще не звучи убедително. /Динамика е дял от класическата механика и за разлика от кинематиката изучава причините за възникване на движението на материалните тела в зависимост от приложените върху тях сили./ П.П. Във физиката постоянно се игнорират основни закономерности и се правят идеализации - ясно е, че без тези похвати науката въобще не би била възможна. Но това трябва да се има предвид, когато се правят категорични обобщения. Все пак очевидно е, че динамиката е много по-близо до реалността, отколкото "чистата" кинематика...

А какво е? Как е дефинирано от физиците?

Ееее, ти и Гравити вече толкова години не можахте да простите на човека, че си има своя хипотеза - стройна и креативна. Мъчат ви до посиняване завист и лошота

Значи и Големия взрив е локално събитие, така ли?

Това, което все още не се е случило лично с мен в моята отправна система, няма как да се е случило в нито една друга система. И не ми казвай, че изразът "все още" е неправилен. Ето например, щом все още съм жива тук и сега, значи просто не може да има система, в която да съм... с букет в ръцете. Освен ако съм като котката на Шрьодингер - хем жива, хем умряла. Или в обобщение: щом в пространство-времето нищо не се движи/променя/ и всичко се е случило, значи детерминизмът е вграден в самото "мироздание". А щом е така, пропастта между ОТО и Квантовата механика -- с нейните вероятности и случайности -- никога не може да бъде преодоляна. "Два свята. Единият е излишен" - както е казал поетът

Но при това положение се натрапва изводът, че в пространство-времето абсолютно всички събития вече са се случили -- включително и края на всеки обект и субект, а също и на Земята, и на Слънчевата система... а може би и на цялата Вселена

Сканер, често съм срещала израза "инерциалните движения са движения по геодезични линии". Значи това е неправилно казано, така ли? И въобще, има ли такова "чудо" -- движение по геодезична?

Щом такъв деликатен и търпелив човек като теб вече се е ядосал, значи Лапландеца наистина се е олял

Да, така е. Но в пространството и във времето промените са непрестанни. Впрочем, отговорила съм на този постинг на Сканер, в който промените - движенията - са в голямо изобилие Ето:

Лапландец, според мен в случая най-недостойно беше това: Да провокираш човека към някакъв спор и после да заявиш, че НЕ ЧЕТЕШ отговорите му.

Сканер, след като геодезичната се определя от "потенциалите", или по-точно от разпределението на материята и енергията, защо считаш, че през някакъв интервал от време това разпределение ще остане същото? Не е ли много по-реалистично да приемем, че материята и енергията непрестанно променят своите "конфигурации", поради което и геодезичната, формирана от тях, също се променя? Т.е. ако между двете събития, които даваш като пример по-горе, измине достатъчно време, няма ли да се получи така, че второто събитие -- за разлика от първото -- да се случи не точно на геодезичната? Лапландеца може би напълно смислено настоява да приемем, че в обсъждания казус между двете събития има почти "безкраен" интервал от време. Е, на какво основание трябва да считаме, че тогава всичко ще е все същото, както и... да речем преди хилядолетия? Абсурдно е