Шпага

Точно това е най-интересното в примера с числото Пи -- нещо, което НЕ е безгранично, т. е. има си граници, но същевременно е безкрайно. Безкрайност, затворена в доста тесни граници!

Мисля, че разликата между неизброимо и безбройно може да се тълкува и така: Неизброимо е това, което има брой, но не може да бъде изброено, например защото непрестанно променя бройката си. Частиците, йоните в плазмата или молекулите във врящата вода... Или звездите във Вселената. Или живите клетки в мозъка - докато ги преброиш и хоп, те станали по-малко, а защо не и повече? Безбройно - т. е. без брой. Например можем да говорим за един човек, двама, десетки, милиони и т.н. Но е нелепо да кажем един Айнщайн, един Хокинг... Или един Пенчо, ако имаме предвид конкретна личност. Нелепо е да кажем и едно куче Рекс, ако става дума за нашето си куче Рекс, въпреки че има и хиляди други кучета със същото име. Безкрайно - мисля, че когато нещо е безкрайно, то не може да има брой. В смисъл че щом е безкрайно, значи е и безбройно, а не просто неизброимо. Естествено, нямам претенции, че не греша. Но тази тема ще е по-интересна, ако човек не се притеснява, че може да изръси някоя глупост

Според мен темата е много интересна, особено с това, че дава стимул за най-различни интерпретации на споменатите понятия. Тези дни в главата ми се нароиха доста въпроси свързани с нея. Например: -- За разликата между неизброимо и безбройно. Струва ми се, че ако човек задълбае, може да стигне до извода, че тези две понятия не само, че не са сходни, но дори и че са противоположни. -- За вечните философски въпроси, които пораждат безкрайни спорове. И за това как тези безкрайни спорове в много случаи се превръщат в "двигатели" на човешкото развитие, на науката, на етиката, морала... -- За дилемите - тези, при които всеки избор би бил грешен и същевременно всеки избор би бил правилен. И все пак трябва да бъде направен някакъв избор, защото липсата на избор би означавала "безкрайна статичност"... по изключително важен въпрос, какъвто е например този за евтаназията... П.П. Замислих се по-сериозно и за безкрайността на човешката глупост. Но, разбира се, не стигнах в замислянето си до нищо умно

Дефиницията е 1+1=3. А после 3 им разказва играта на единиците и полека-лека ги прави на кръгли нули Така май стигнахме и до "неизброимото", както си е по темата

Първо ти дай дефиниция на това понятие, а после искай количествени зависимости

Глупакът се изживява като волна птица, докато се рее из безкрая на глупостта

Лапландец, дай ни насока как -- без да се вглъбяваме в себе си -- да оползотворим онова, което имаме в себе си? Т.е. как да не прахосаме онова, което имаме в себе си, ако поради НЕвглъбяване, дори не знаем какво е то

И добавка към каламбура: Щом Бог въплъщава безкрайността, значи включва -- обхваща -- пъкъла, а при това положение вечната му "свада" с дявола започва да прилича на свада със самия себе си, тоест на някакво шизоидно раздвоение на личността

Да. И в този смисъл легендарният Сизиф също може да се счита за попаднал в "омагьосан кръг", въпреки че тласка камъка не в кръг, а по стръмен склон. Този нещастник е обречен на някакъв вид кошмарна безкрайност - достига с камъка до върха и проклятието отново връща камъка в подножието на склона. И така, отново, и отново... Впрочем, въпреки че съвсем, съвсем не сме безсмъртни, кой ли от нас не е изпитвал това усещане за безсмисленост - за напразни усилия - за Сизифов труд...

Мисля, че специфичен пример за безкрайност е т. нар. "омагьосан кръг". Това понятие се възприема именно така -- интуитивно. Когато човек изхленчи или изругае "По дяволите, въртя се в омагьосан кръг!" на никого няма да му е нужна дефиниция, за да го разбере.

Знае, ама не казва? Еее, стана доста загадъчно - като в някакъв крими сериал

Обаче в реалността то -- всичкото -- въздейства на разглежданите процеси, поради което не можеш да го пренебрегнеш.

Не, очевадно не замества. След като води до противоречия, не може да бъде заместител. Объркал си се нещо. Според мен това, което може да се разбере под "Безкрайната скорост замества мрежата от часовници" е, че в пространство-времето всички часовници са винаги в синхрон, за разлика от часовниците, които са разсинхронизирани, когато ги наблюдаваме в пространството, където при относителното им движение един спрямо друг те нямат общо време.

Ей, когато говорехме за формата на Вселената, т.е. на Космоса, ти май твърдеше, че Е обект и точно затова има форма. Сега пък казваш, че НЕ Е обект...

Няма очевидни неща тук. Очевидното е свойството на светлината, всичко друго са неоправдани допускания, които поради липсата си на формулировка не участват. Важното в случая е на какво се дължи това свойство на светлината. Според теб то се дължи на геометрията на пространство-времето, а според Лапландеца -- на наличието на "етерия". Е, какъв ти е проблемът да приемеш, че както твърди той, "очевидно за светлина и всички обекти има значение, защото има ОГРАНИЧЕНИЕ спрямо Нещо си." Все пак нали не е чак толкова съществено дали ще наречем "Нещото" Етерия или геометрия на РЕАЛНОТО пространство-време.

Добре, какво пречи първо да игнорираме това въздействие.... Пречи ни това, че ако игнорираме въпросното въздействие, а и въобще всички въздействия, чиято съвкупност предопределя геометрията на пространство-времето, наистина ще стигнем до ефектите на СТО. А ако НЕ игнорираме тези въздействия, ще стигнем до твърдението на Лапландеца за т.нар. "етерия", поради чието наличие даже и във вагона -- наблюдаван от неподвижен в него наблюдател -- няма да е налице едновременност на двете събития. Или казано с други думи: В реалността, където въздействието на нищо материално не може да бъде игнорирано, изстреляните в две противоположни посоки куршуми няма да стигнат едновременно до двете срещуположни мишени/стени дори и в системата, в която тези мишени са неподвижни. П.П. Това е лично мое мнение, така че ако не съвпада с мнението на Лапландеца, просто ще означава, че за пореден път не съм го разбрала

Смейте се вие, шегувайте се, ама... И който не работи иска да яде. И затова краде, бие, разбива, убива... а също така и гласува докато работещите му плащат сметките, та да се грее, и да се къпе, което обаче той не ще да прави

Още ли не си разбрал, че не разискваме ефектите на СТО? Нали отговаряш на Лапландеца, който няколко пъти изрично призова да не мислим непременно за тази теория, а за детайлите на реалността Реалната оценка е тази, че въздействието на тролея в Пловдив на движението на куршума НЕ Е НУЛА. Това е достатъчно точно за нашия случай.

На теория няма никакво значение, но в реалността абсолютно всичко оказва някакво влияние върху ПЪТИЩАТА, които изминават куршумите и съответно мишените/стените/. Под "пътища" разбирай съответните участъци от пространство-времето, чиято геометрия просто няма как да е една и съща за двата куршума, движещи се в различни посоки. Така че дори и във вагона спрямо "неподвижния" наблюдател пак не може да има едновременност на две събития, освен в един-единствен частен случай

Мисля, че започнах да разбирам, но може и пак да греша. Така или иначе, наистина ми е много интересно! Утре ще пробвам да напиша по-ясно какво мисля, или поне да задам по-подходящи въпроси.

Според Сканер, а значи и според офиц. физика, причината или "нещото", за което говориш, е геометрията на пространство-времето. Ето, цитирам го: Ако т. нар. Етерий е съвкупността от всичко съществуващо във Вселената, значи той - Етерия - предопределя геометрията на пространство-времето. И в такъв случай, това което си написал, придобива много солиден смисъл! Може би не се изразявам достатъчно ясно, но все пак си мисля, че започвам да долавям най-сетне какво имаш предвид

Лапландец, предполагам, че имаш предвид разнопосочно, а не еднопосочно?

Лапландец, защо не си съгласен с това: 1. Във вагона двата куршума ще стигнат едновременно до срещуположните стени. 2. За наблюдател извън вагона първи ще стигне куршумът, изстрелян към задната стена и после този, който е изстрелян срещу предната.

И все пак има нещо "неравно" в такова равенство, гарантиращо на всички равни права, но не и равни задължения. Конституция, закони, управление, общество... май пробойните са навсякъде, след като никой не може да бъде задължен да се труди, защото така му се нарушава "личната свобода".

Значи обобщението е от сорта на "Спокойно, моряци! Корабът бавно потъва..."