Шпага

Сканер, но кое в крайна сметка е самото число? Така, както си описал нещата, излиза, че "самите числа" всъщност не съществуват... Не се заяждам. Просто адски се обърках вече

Сканер, нали си падаш по дефинициите. Ето, виж тази, та дано се поуспокоиш: "Числото Пи е ирационално, което означава, че е безкрайно и без повтарящ се модел."

Безкраен празник http://bb.bulexpo-bg.com/text/37333-bezkraen-praznik

Гравити, говорехме за числото ПИ. Изрично поставих в кавички изразът "ограничена безкрайност". А първото, което написах във връзка с това число беше: Е, чак толкова ли е трудно да се разбере какво имам предвид?

А ако бай Ганьо беше на твое място, щеше да каже: "В този форум всички сте маскари... с изключение на мене"

Ех, как ги извъртя и ПРЕвъртя тези безкрайности. Браво!

Аз само ти давам дефиниции какво е безкрайа и какво е ограничена. Комбинациите между тях са друга бира. Има и други комбинации: безкрайна и неограничена, и крайна и неограничена. Например редицата 1,2,3,... е безкрайна и неограничена, редицата 1/(k-5), k=1,2,3,4,5 е крайна и неограничена. И отново цитат от Втори след княза: Сканер, оцветих ти това, за което става дума, за да му обърнеш най-сетне някакво внимание. Моля те прочети го вече! И ако ти е възможно дай ми някакво обяснение за това, което си ми написал: Не мога да схвана с кое си съгласен и с кое не си съгласен Кажи в крайна сметка как е според теб: 1. Една редица МОЖЕ да бъде безкрайна и ограничена. 2. Една редица НЕ МОЖЕ да бъде безкрайна и ограничена. Кое от двете е вярно според теб??? Никой не ти иска дефиниции, а просто отговор 1 или 2

И за двете За обектите/частиците/, които се движат със скоростта на светлината, времето е спряло. Времето спира и за обектите при абсолютната нула.

Сканер, ти не правиш разлика между понятията безкрайно и безгранично. Земята например е безкрайна, но не и безгранична -- което може да бъде определено като "ограничена безкрайност" Но няма смисъл да продължаваме по въпроса.

Сканер, благодаря ти за разясненията, но нека да уточня: Не съм предлагала нищо, а те попитах какво число би бил диаметърът на една окръжност и съответно нейната дължина в такава бройна система, каквато предлагаш ти. Ето, цитирам те: Според мен, ако представиш числото ПИ като единица, т. нар. "ограничена безкрайност", за която говорим, ще се прехвърли или върху числото, изразяващо диаметъра на окръжността, или върху числото, изразяващо нейната дължина. Или с други думи: Не можем да елиминираме тази безкрайност, каквато и бройна система да изберем. Просто защото тази безкрайност всъщност е предопределена от реалността, а не от нашите математически еквилибристики.

За мое съжаление, не разбирам почти нищо от математика. Но все пак ще се включа с един въпрос: Ако използваме бройна система, в която Пи да е единица, какви ще са числата, от които тази единица е получена - в смисъл какви ще са числата, с които ще бъдат изразени дължината на окръжността и диаметърът й? Няма ли да стане така, че тяхното представяне в такава бройна система да е безкрайно? Или поне представянето на едното от тези две числа, например числото на диаметъра? Дано си ме разбрал какво питам

Точно това е най-интересното в примера с числото Пи -- нещо, което НЕ е безгранично, т. е. има си граници, но същевременно е безкрайно. Безкрайност, затворена в доста тесни граници!

Мисля, че разликата между неизброимо и безбройно може да се тълкува и така: Неизброимо е това, което има брой, но не може да бъде изброено, например защото непрестанно променя бройката си. Частиците, йоните в плазмата или молекулите във врящата вода... Или звездите във Вселената. Или живите клетки в мозъка - докато ги преброиш и хоп, те станали по-малко, а защо не и повече? Безбройно - т. е. без брой. Например можем да говорим за един човек, двама, десетки, милиони и т.н. Но е нелепо да кажем един Айнщайн, един Хокинг... Или един Пенчо, ако имаме предвид конкретна личност. Нелепо е да кажем и едно куче Рекс, ако става дума за нашето си куче Рекс, въпреки че има и хиляди други кучета със същото име. Безкрайно - мисля, че когато нещо е безкрайно, то не може да има брой. В смисъл че щом е безкрайно, значи е и безбройно, а не просто неизброимо. Естествено, нямам претенции, че не греша. Но тази тема ще е по-интересна, ако човек не се притеснява, че може да изръси някоя глупост

Според мен темата е много интересна, особено с това, че дава стимул за най-различни интерпретации на споменатите понятия. Тези дни в главата ми се нароиха доста въпроси свързани с нея. Например: -- За разликата между неизброимо и безбройно. Струва ми се, че ако човек задълбае, може да стигне до извода, че тези две понятия не само, че не са сходни, но дори и че са противоположни. -- За вечните философски въпроси, които пораждат безкрайни спорове. И за това как тези безкрайни спорове в много случаи се превръщат в "двигатели" на човешкото развитие, на науката, на етиката, морала... -- За дилемите - тези, при които всеки избор би бил грешен и същевременно всеки избор би бил правилен. И все пак трябва да бъде направен някакъв избор, защото липсата на избор би означавала "безкрайна статичност"... по изключително важен въпрос, какъвто е например този за евтаназията... П.П. Замислих се по-сериозно и за безкрайността на човешката глупост. Но, разбира се, не стигнах в замислянето си до нищо умно

Дефиницията е 1+1=3. А после 3 им разказва играта на единиците и полека-лека ги прави на кръгли нули Така май стигнахме и до "неизброимото", както си е по темата

Първо ти дай дефиниция на това понятие, а после искай количествени зависимости

Глупакът се изживява като волна птица, докато се рее из безкрая на глупостта

Лапландец, дай ни насока как -- без да се вглъбяваме в себе си -- да оползотворим онова, което имаме в себе си? Т.е. как да не прахосаме онова, което имаме в себе си, ако поради НЕвглъбяване, дори не знаем какво е то

И добавка към каламбура: Щом Бог въплъщава безкрайността, значи включва -- обхваща -- пъкъла, а при това положение вечната му "свада" с дявола започва да прилича на свада със самия себе си, тоест на някакво шизоидно раздвоение на личността

Да. И в този смисъл легендарният Сизиф също може да се счита за попаднал в "омагьосан кръг", въпреки че тласка камъка не в кръг, а по стръмен склон. Този нещастник е обречен на някакъв вид кошмарна безкрайност - достига с камъка до върха и проклятието отново връща камъка в подножието на склона. И така, отново, и отново... Впрочем, въпреки че съвсем, съвсем не сме безсмъртни, кой ли от нас не е изпитвал това усещане за безсмисленост - за напразни усилия - за Сизифов труд...

Мисля, че специфичен пример за безкрайност е т. нар. "омагьосан кръг". Това понятие се възприема именно така -- интуитивно. Когато човек изхленчи или изругае "По дяволите, въртя се в омагьосан кръг!" на никого няма да му е нужна дефиниция, за да го разбере.

Знае, ама не казва? Еее, стана доста загадъчно - като в някакъв крими сериал

Обаче в реалността то -- всичкото -- въздейства на разглежданите процеси, поради което не можеш да го пренебрегнеш.

Не, очевадно не замества. След като води до противоречия, не може да бъде заместител. Объркал си се нещо. Според мен това, което може да се разбере под "Безкрайната скорост замества мрежата от часовници" е, че в пространство-времето всички часовници са винаги в синхрон, за разлика от часовниците, които са разсинхронизирани, когато ги наблюдаваме в пространството, където при относителното им движение един спрямо друг те нямат общо време.

Ей, когато говорехме за формата на Вселената, т.е. на Космоса, ти май твърдеше, че Е обект и точно затова има форма. Сега пък казваш, че НЕ Е обект...