Шпага

Бяхме бързи - Тичахме през гробището от добри възможности.

Г-н Георгиев, бихте ли пояснили с какво лично Вие допринасяте за НЕразводняването на дискусията в този Ваш постинг: Наистина ли считате, че написаното от Вас е в съзвучие с темата "Пътят към човешкото съзнание - очите"?

Интересно ми е, ако "очите са прозорец към душата", как бихме тълкували случаите, в които човек е в безсъзнание, например поради пълна упойка? Дори когато очите му са осветявани с много ярка светлина, човекът не реагира - сякаш "душата" му я няма там, зад широко отворения прозорец

Ценно напомняне

И на мен това ми изглежда по-логично. Но представата за "престой" на фотон не е ли в пълно противоречие с тезата, че фотонът съществува само и единствено в движение -- и по-точно в движение със скоростта на светлината или поне с близка до тази скорост, ако движението му не е във вакуум, а в някаква среда.

Добре, но след като масата е пряко свързана с енергията и импулса, как се получава така, че въпреки промяната на тези две величини тя остава непроменена?

Някой може ли да отговори: След излъчване на фотон, масата на електрона намалява ли, или остава същата? И съответно, при поглъщане на фотон, масата на електрона нараства ли, или остава същата?

Не отнася, иначе волфрамовата нишка трябва да се изчерпва. При процес наречен анихилация, материята изчезва но на нейно място възниква гама фотони. Трябва ли този процес да се тълкува като отнасяне на материя от фотони. Ако материята я схващаме като затворена енергия, значи анихилацията е просто един процес на освобождаване на енергия от затвора и. Според мен при излъчване на фотони, те отнасят част от материята. Така че и в конкретния пример волфрамовата жичка наистина се "изчерпва". Иначе би се оказало, че освобождаваната във вид на фотони енергия е неизчерпаема -- тоест, че волфрамовата жичка ще излъчва безкрайно и ще си остава все същата

Ако дядо ти или прадядо ти е извършил някакъв подвиг, ти трябва ли да изглеждаш победител? И въобще имаш ли право да се чувстваш победител? Парадът е ЗА победителите... повечето от които -- може би за техен късмет -- отдавна са напуснали този свят. П.П. Извинявай, мислех за по-късните "парадиращи"

Всъщност какво трябва да се празнува днес? Денят на победата или Денят на Европа? Или и двете? Току що гледах по БНТ един почти истеричен спор на тази тема и с неприятна изненада открих, че не мога да се ориентирам кой е прав, кой е крив. Някаква каша от аргументи, а може би и от псевдоаргументи.... И все пак: Честит празник!

https://chitanka.info/book/1196-krajat-na-vechnostta

И друг път ми е направило впечатление, че на теб не ти е интересно, ако не назидаваш, ако не принизяваш опонентите си, ако не ги поучаваш по обиден пренебрежителен начин. Е, моите уважения за знанията ти, но... недей така бе, Сканер! И не ни оставяй

Гравити, по тази логика числото ПИ например изобщо не трябва да го има. Достатъчно ще е само да напишем "рационалното число" C/d и толкова. Обаче правилният ИЗРАЗ е този: нали?

Мисля, че той доста ясно е обяснил защо счита това за израз, а не за число. Но наистина е грозно, когато в спора се включват обиди и саркастични забележки. Сканер също търпи критика в това отношение. Все пак нали идваме тук, за да ни е интересно и приятно. Достатъчно неприятни неща търпим в "реалния" свят.

Кажи с "да" или "не" това израз ли е, или не е израз: a : b = с

Моето впечатление е, че г-н Михов е забъркал някакъв коФтейл от безсмислици и банални истини, при което най-агресивно се натрапва претенцията му за мъдрост и откривателство.

Е, и?

"В математиката рационално число се нарича отношението между две числа a и b." Така и не разбирам, защо: След като изрично е казано, че става дума за отношение между две числа, вие продължавате да отричате факта, че рационалното число всъщност е израз. Може би ако не се вторачвате чак толкова упорито в думата "число", а вече фокусирате вниманието си върху думата "рационално" - тоест разумно, целесъобразно - ще се досетите, че "рационално число" всъщност означава: Разумен/целесъобразен начин за представяне на действието, при което разделянето на едно число на друго число дава в резултат трето число. a : b = с

Проблемът е, че абстракциите в математиката не се използват произволно, а са свързани - или поне би трябвало да са свързани - с действителността.

Много строгост, много гняв

Е, Сканер, защо наричаш твърденията "безумни"? Ако се позамислиш, безумно е всъщност твоето твърдение, че дори и ако пространство-времето е дискретно, математиката пак ще си остане същата.

Което означава, че в някои случаи има огромна пропаст между реалността и математиката. Например, колкото и да се мъчим, не бихме могли да разделим една тиква на три равни части. Но захванем ли се с числото 1, зад което няма нищо реално, проблемът с точното разделяне на три отпада.

Ами ето, може би числото ПИ е едно от доказателствата, че пространство-времето е дискретно И точно затова го няма върху непрекъснатата права /ос/.

Гравити, нека все пак да отбележим, че има грандиозни теории, според които структурата на пространство-времето е дискретна /т.е. на дупки/. А вие тук сте се разтревожили за дупките върху някаква си въображаема драскулка... наречена "геометрична ос". Ами ако пространство-времето е дискретно, нали и математиката, която го отразява, би трябвало да е дискретна - надупчена като решето

Ами аз пак ще попитам кое е самото число? И по-конкретно кое е самото число ПИ? Би ли го написал тук?