scaner

Виж сега. Обектите се движат с ускорение, защото разширението е свързано с ускорено раздалечаване на пространствени точки, и обектите в тези точки никой не им действа, те не си взаимодействат. При въже не е така, и в нашият случай - сравнително постоянна дължина на въжето - ускорение няма. Независимо каква е масата в тези пространствени точки - дали планети, или само топлийки на крайщата на въжето. Подвеждащо е да си мислиш, че като има маси, някой ще ги бута повече поради разширението, космологичното разширение не се влияе от масата. Затова и давам примера с разрязване на въжето. Въжето има някаква дължина, резултат от компромиса между еластичността и разширението му. Тази дължина, както установихме, е сравнително устойчива, почва да се променя часове преди края на света. До тогава може да считаш, че крайщата не се раздалечават с ускорение (независимо от масата им!). Срязваме въжето някъде. Имаме две части, самостоятелни въжета, отговарящи на същите условия - крайщата на всяко не се раздалечават с ускорение помежду си. Какво става с отрязаните крайща? Ми и те няма да се раздалечават с ускорение, освен това което осигурява стандартното разширение на пространството в разреза. Ако имаше напрежение, то щеше да придава ускорение на раздалечаване на тези крайща, както при срязан опънат ластик. Но възниква въпроса, след като въжетата са в равновесие и дължината им е постоянна, ускорението с което се раздалечават крайщата им в точката на разреза трябва да стане същото и в далечният край на въжетата, за да се запази дължината им. Но имаме абсурдна ситуация - далечният край до този момент е бил без ускорение, и изведнъж получава такова, на практика от никъде - като барон Мюнхаузен, хваща се за косата и се задвижва. И цялото въже се движи с ускорение, отдалечавайки се от другата част - ускорение, по-голямо от космологичното! Виждаш, че предположението за напрежение води до парадоксални резултати. Въпросът е защо? Ако ги откачиш, премахваш електрическата сила, държаща материята в свързано положение, и остава само космологичното разширение. А ако ги закачиш с въже, няма значение колко е голяма масата им, вече бистрихме стабилността на дължината.

По какво това "космологично" удължаване с две тела в крайщата се отличава от чистото космологично удължаване на самото въже? На тези тела не действа сила, различна от другите части на въжето, те не опъват близката ми околност. А и накъде да я опъват, след като всички посоки са равноеквивалентни? . Лесно се влиза в заблуда при такава формулировка Ще се скъса когато космологичното разширение надделее на електрическите сили. Тогава не само ще се скъса, а ще се разпадне на атоми. Но преди да се скъса, няма опъване в нютонов смисъл на напрежение - просто имаме въже свободно хвърлено в особено пространство. И разрязването показва, че след като всяка част се раздалечава от другата само под действие на космологическото разширение на разреза (тъй като след разрязване въжетата не менят дължината си, а ако имаше напрежение щяха да се раздалечават под негово действие отрязаните крайща), то няма напрежение. Няма от къде да се вземе. Това са много заблуждаващи представи, от измислени взаимодействия с пространството. От тях се раждат такива заблуди... За това е добре да разглеждаш действието на космологическото разширение на малък мащаб, дето то противостои на еластичността. На големи разстояния то не "бута" материята, всеки обект локално не се движи с ускорение. Мисля че зациклихме.

Не би трябвало. Формата на въжето във всеки момент е в равновесие от факторите електрическо сцепление и тъмна енергия. След като установихме, че дължината му не се променя, то ако го срежем, всяка от частите е както досега разглеждано въже. Междината на срязване ще се разширява както самото пространство - ако имаше напрежение, щеше да има допълнително ускорение.

Не можем да получим отговор на въпроса "дали", това може да каже само експеримента/наблюдението. Можем да получим отговор на услоеието "ако...", т.е. да спекулираме. По-нагоре и аз бях стигнал до такава оценка. Почти съм съгласен. В моделираната ситуация силите на привличане на молекулите намаляват, и въжето трябва да има друга по-голяма дължина в неопънато състояние. Моите оценки по-горе бяха за по-разтегнато въже, но няма голямо значение, това са часове преди края на света, тогава нищо не е устойчиво.. Както и да е. "Аз нали ти казах" още в началото, че въжето не трябва да си променя дължината

Именно това е проблемът с липсата на регулировки, за който е тази тема. Ако продължава така, всеки отделен ИИ ще почне да си лее собствени глупости, и ще настане пълно мазало в най-скоро време, защото хората са склонни да вярват. Пресен пример са изцепките на Грок преди две седмици.

Опитах да намеря приближена оценка как се променя спектралната серия при атома на Бор с разширението, както и приблизителна форма на радиуса на Бор такава, че да се запази старият вид на серията. Ако не съм объркал нещо, нещата са такива: Спектралната серия: Където Т= << 1 a Новият приблизителен коригиран радиус на Бор трябва да изглежда така: (a_0 е класическият радиус на Бор). Тук материята е малко мъглива. Планковата дължина е конструкция от константи, не описва реални обекти. По тази причина тя може да си се запазва. А реалният обект към който тя евентуално се отнася си е подложен на действието на космологичната константа, разширяването. Но съществени промени в размери би имало на границата, минути преди голямото пукване, така че това няма някакво значение за останалата еволюция. Още повече, че планковата дължина е граница, с приближаване на която физическите ни представи за пространство-време престават да работят, така че спекулации в тази посока нямат някакъв смисъл.

Не е коректно такова разсъждение. Формулата за радиуса на Бор идва от кулоновата сила. В нашият случай обаче имаме допълнителен фактор, който и противодейства (който бистрихме досега) и трябва да се отчете за да се получи новата формула. Не трябва толкова спешно да се хвърляме да променяме физическите константи. Не че са света вода ненапита...

Ако вселената не се разширяваше, размера на атома (каквото и да значи това) и енергийните нива ще имат някаква стойност. Ако вселената се разширява с постоянна константа на Хъбъл (както в момента) тези величини ще бъдат леееко по-различни (показах, коефициентът на еластичност, който е свързан със силите действащи на молекулите, ще има промяна в 44-тият десетичен знак след запетаята, с малко работа може да се оцени в кой знак ще се промени и енергийните нива на електрона, и размера на атома, и всички размери). Това е практически неизмерима величина и няма смисъл да се съобразяваме с нея. Ако вселената се разширява с ускорение, тогава - в зависимост от добавките които сложим във формулата (най-просто линеен член по времето в константата на Хъбъл) то всички тези размери ще се променят (в общият случай ще нарастват) по закон сходен до този, по който се променя хъбъловата константа - до момента в който електрическата сила престане да удържа молекулите и материята се разпадне на молекули, после евентуално и на по-малки части. Не мога сега да намеря една хубава статия за ускореното разширение, по която може да се вземат количествени данни кога ще има забележим ефект. А и сега се пласират и модели с променлива тъмна енергия, така че оценките на Голямото пукване варират грубо към след 30-300 милиарда години. Квантовото разбиране на гравитацията може сериозно да промени тези оценки и модели, така че нищо по-определено не можем да кажем. Но накратко, според мен и настоящите данни, величините за които питаш в настояще време се променят неуловимо за експеримента. Измерването на енергетичното ниво хич не е лесна работа, резултатът не е рязка спектрална точка, а размита крива, лоренциан, поради квантовите шумове и флуктуации. Така че дори справочните данни до четвъртия десетичен знак е много трудно да се добият, а тук говорим за промени в няколко десетки знака след десетичната запетая. Някакво измеримо влияние върху атомният свят, спектрални линии и т.н. ще има едва когато хъбъловата константа се увеличи с 15-16 порядъка. Дотогава от наблюдаемата вселена нищо няма да е останало, всичко ще е зад хоризонта. Това ще настъпи часове преди Big Rip. Така че спи спокойно, сегашната картина на света ще е устойчива още дълго време

Няма причина за такова нещо. Свързваш в едно разсъждение две не свързани с причина неща. Когато уплътняваш въжето, почва да играе роля квантовото налягане чрез принципът на Паули. Разширяването на вселената работи в същата посока, и двете противостоят на електростатичните сили и определят равновесното състояние на метъра. Като нямаш разширение, остава принципът на Паули, и сега сме в това състояние - на метъра не му се отразява разширението на вселената, освен в 44-тият порядък след десетичната запетая.

Разбрах, имаш предвид квантовомеханичното налягане. В случая то не участва, то се проявява при уплътняване. Ефектът на разширение компенсира електростатичните сили на привличане, формиращи коефициента на еластичност.

Какво общо има принципът на Паули с разтягането? Разтягане имаме по много причини, нито една от тях не засяга този принцип.

Оценката на тези причини в нашият случай е интегрална, чрез коефициента на еластичност. Там всичко е набутано. "Положителното" гравитационно налягане можем да симулираме в нашият пример като една от съставките на хъбъловата константа, последната в този списък: Най-просто е да направим приближение и да добавим някаква растяща функция на времето към хъбъловата константа в нашите сметки. Но действието и ще има значение само когато въжето тръгне да се разпада, дотогава максималната му дължина до която ще стигне в резултат на всички перипетии може да оцениш от дължината при разтягане, при което настъпва скъсване. Тоест ако говорим с порядъци, тя е от същият порядък на който е и началната дължина, и цялата динамика по разпада на въжето се ограничава в тези размери. И аргументите ти са...?

Така е, но в случая моделираме с известни причини, целта е да оценом ролята на разширението на пространството. Мерим относително. Например "сега" можем да оценим какъв е бил метъра преди. И е въпрос на конвенция с коя стойност работим. Но в случая изобщо няма значение, при тези малки стойности.

Правим баланс на ускоренията. Когато една причина (електрическата сила) действа на обект с дадено ускорение, а друга причина (разширението на пространството) действа на същият обект с равно но противоположно по посока ускорение, ще се движи ли обекта? Не би трябвало, нали? В нютоновият подход сме свикнали да правим баланса чрез сили, и от тях да минаваме към искорения, за да получим уравненията на движение. В нашия втори случай нямаме сила - ускорението не се определя от масата на обекта. Затова направо правим баланса с ускоренията. Това е дясната страна на уравнението. Да. С неизмерима по величина стойност. ChatGPT ми помогна със сметките. Коефициента на еластичност на сплавта, от която е направен еталона, е k≈15.7 MN/m=15.7 мега ньютона на метър. Това значи, че за да го удължиш с 1 мм трябва сила F=k⋅x почти 1.6 тона натоварване. Да приведем мерните единици във форма, удобна за сравнение. Имаме 1 N = 1 kg · m /s2 (или величината k/m е удобната, защото елиминира масата ) коефициентът на еластичност към масата, която участва във формулата ни, е k/m=15000000 s-2 За сравнение вземаме стойността която му противостои на база константата на Хъбъл, от порядъка на Действието на разширението е около 44 порядъка по-слабо от електрическата сила, която крепи еталона. С изключително голяма степен на точност можем да кажем, че в настоящият етап от развитието на вселената еталонният метър не променя дължината си. С много по-голямо въздействие ще са разни токове, течащи в атмосферата на Юпитер например...

Причината поради кояро отслабва електричната сила Електричната сила определя коефициента на еластичност, и можем да я определим чрез него. В случая говорим за "еквивалентна" електрична сила, резултат от истинското електричество и действието на разширението. Когато коефициента на еластичност стане нула, еквивалентната електрическа сила изчезва, реалното електричество се компенсира от разширението, молекулите стават свободни. Когато коефициента на еластичност стане отрицателен, еквивалентната електрическа сила между молекулите става на отблъскване. От сравняването на тези две ситуации идва и объркването. От другата страна не стои сила. Ти манипулираш разстоянията в пространството, което в нютоновски вариант също променя силата (по кулоновата формула), тоест в тази визия играе роля на сила без да е такава. И ние в момента съвсем грубо правим баланса в нютонова схема, защото ни е по-привична.

Намалява ефекта на удържащата електрична сила.Което води до нова равновесна дистанция между молекулите му, която и определя състоянието му в отпуснато положение. .

Мисля че вече отговорихме на тоя въпрос. И последните сметки само уточняват този отговор. "Отрицателното налягане" противостои на електрическите сили. Молекулите все по-слабо си взаимодействат, и в някакъв момент привличането между тях напълно се компенсира, при което въжето се разпада на молекулярен прах. Изчисленията показаха, че коефициентът на еластичност на такова въже намалява с времето, което означава, че "отпуснатото" му състояние е при по-голяма дължина. Тоест имаме слабо разтегляне на въжето до момента на прекъсване на междумолекулните сили, което вероятно ще е само няколко пъти над нормалната му дължина - ще се определя до разтягането до състояние на скъсване при нормални условия. Спорът беше за поведението на въжето на големи разстояния, където пространствените точки в крайщата му се раздалечават с много голяма скорост. Видя се, че дължината на въжето не се отразява на неговото поведение, а се ограничава от електричните сили. Гравитационната свързаност на телата няма значение пред 40 порядъка по-силното електрично взаимодействие.

Нито интернет (в това число Уикипедията), още по-малко ИИ са подходящи средства за учене на нещо, от чисто педагогична гледна точка. Те са добри като справочен материал, да те подсетят точната форма на нещо, което вече знаеш. И така можеш да подхождаш критично към материала, да виждаш къде ИИ и Уикипедия бъркат, защото те бъркат... Но всеки "сам си преценя", както е модерно да се казва сега Карай...

Така де, но тук опираме до числата. Това разпадане ще се случи чак на етапа, когато ускорението на разширяването стане по-силно от еластичните сили (оня коефициент от последната формула да се нулира или да стане отрицателен. Аз за това споменах в предните дискусии, за цялостно разпадане а не за скъсване от опъване. Преди това, в настоящата епоха, това разглеждане дава отговори на задачата с която тръгнахме, много дълго въже сега. И се видя, че ИИ си халюцинира На по-ранните етапи ластика няма да се разтяга.И следователно, никаква енергия не можем да консумираме от някакво "разтягане", защото нещата не са свързани с енергия, работа и сила. Същото ще бъде и при кварките - "силата" между тях ще отслабва с промяната на пространството, в такъв свят са принудени да съществуват. Горе долу е така. Но няма да има "опъване", просто материята ще стане по-слабо свързана, това локално добре се описва с намаляваща електрическа сила, до нейното изчезване.

Да повторя. Моделът в тази изложена форма е безсмислен, това е белетристика. Моделите във физиката са на основа математика, и чак изводите от тези модели могат да се дискутират чрез белетристика. В случая имаме само емоционална заблуда за модел. Може и да има някои истини (съвсем случайно, той и спрелият часовник понякога показва точното време), но да се вярва само на това основание, е безсмислено, колкото и добре да звучи модела (а той само звучи, няма друга основа под себе си). Повтарям, това няма общо с физика. Изобщо не става дума за знание в нечия глава, а за съвсем фундаментални, принципни положения. Човек трябва да се отнася критично към всеки резултат на ИИ, и за целта трябва да има някаква подготовка, а не да се втурва в бездната.

Това което си написал, не може да е изходна позиция за някакво знание. Това в най-добрият случай е спекулация, свободно съчинение по тема... Като начало е добре да разбереш и научиш какви са съвременните представи и установени закономерности. И после да се запознаеш с проблемите, възникващи при установяване на причините за сегашното състояние на нещата, какви са възможностите и какви потенциалните следствия. Тогава ще имаш критическо виждане доколко смислено е казаното от ИИ, или доколко е просто негова халюцинация. А в случая ИИ ти е тропосала някакъв разказ, който заобикаля всичко това. И ти си принуден да го възприемаш чисто емоционално (само защото ти харесва и звучи много наукоподобно, на принципа на фантастичните романи), което не е добър подход при знанието. За съжаление пътят към знанието не се свежда до хубави приказки. Те се появяват като следствие, а не като причина. Повярвай ми, сегашните ИИ са още много далеко от някакви гурута по сложните теории, те генерират отговор в голяма степен от информацията във въпроса и в досегашната ти дискусия с тях (гонят какъв отговор ще ти хареса), и чисто експериментално съм установил, в много детайли са тъпи като морков... Могат прекрасно да философстват на разни теми, но физиката не е философия.

Реших да ти сметна задачата количествено, защото само от качествени съоражения полза няма, както се вижда, не се разбираме... Значи задачата е следната. Имаме едно въже, с голяма дължина. Нека за модела го представим като пружина, или като ластик (това е добър и прост модел за представяне на междумолекулните сили във въжето). Нека в крайщата му приложим сила на разтягане (в случая, за коректна формулировка, нека крайщата му се приближават с ускорение. Въжето реагира на разтягането със сила на опън (законът на Хук), или крайщата се приближават с ускорение където k е коефициентът на еластичност на пружината, x е дистанцията на която са раздалечени крайщата на пружината, m е масата прикрепена в крайщата на пружината и движеща се с предлаганото ускорение (тук прилагаме упростеният модел, че масата на въжето е съсредоточена в неговите крайща). Тук не отчитаме някаква дължина на въжето в съвсем отпуснато състояние, тя няма значение, участва като добавена интеграционна константа. Да видим сега какво се случва с пространство-времето на големи разстояния, като изключим моделът за ускорено разширяване на вселената (този модел дава много малък принос, ще го дискутираме после. Любопитно е, че пак имаме ускорено разширяване и без този модел, за да се спази класическият закон на Хъбъл. Вземаме законът на Хъбъл от Уикипедията, където r е в нашите обозначения дистанцията x. Като имаме пред вид че скоростта е първа производна от дистанцията, можем да запишем този закон така: Нека диференцираме по времето и двете страни на това равенство, за да получим с какво ускорение се раздалечават две точки в пространството в резултат на закона на Хъбъл: Ускорението, с което ще се опъва пружината, ще бъде векторна сума (или по-точно, разлика на двете ускорения, защото това на пружината е насочено към свиване, а това от закона на Хъбъл - към раздалечаване (ще обознача разликата с главна буква): Виждаме, че поведението на крайщата на въжето се определя от същият закон за разтегната пружина, но с леееко променен коефициент на растежение: Тоест влиянието на разширението на пространството върху въжето не зависи от неговата дължина Тази формула показва, защо свързани чрез взаимодействие обекти не се подчиняват на "разтягането" на пространството, защо например галактиките запазват размера си. И сега, да оценим количествено това за което говорим. Величината е от порядъка на . Коефициентът на еластичност на пружината е десетки порядъци повече. Във формулата участва масата, но тя не е валидна за много големи маси - при такива маси имаме допълнително гравитационно привличане, което в случая не отчитаме. ------------ Каква би била ролята на допълнителното, ускорено разширяване на вселената? То ще е добавка към ускореното разширяване, което разглеждахме горе. Най-простият начин е да се проследи моделът на Фридман с космологична константа. Това ще доведе до корекция в константата на Хъбъл. Но не ми се търсят количествени изражения, само няколко общи съображения. За разлика от добре установената величина на константата на Хъбъл, тази добавка е твърде невзрачна и даже донякъде все още спорна. Според моето шесто чувство, тя едва ли ще промени много формулата до която стигнах по-горе.

Не се засягай. Просто ИИ все още не е удачен инструмент за дълбоки проучвания. Все пак това е само езиков модел, който изключително добре владее езика, но нови идеи може да развива общо взето на ниво фантастичен разказ. Много наукоподобно ще изглежда резултатът, но със спорен смисъл. За физиката основният разказ се основава на логичен и непротиворечив математичен модел, и вече на него може да правиш вербален преразказ, за да се получи това което да копираш тук. А в този случай моделът просто се прескача... Казано по друг начин, чрез ИИ ти четеш и участваш в интересен и занимателен фантастичен роман, на който сам управляваш повествованието Нищо лошо, но се надявам да разбереш недоверието ни.

Нищо интересно няма. Някакво философстване... Ми дай да го махнем като термин от езика, щом не съществувало времето. Замисли се, как ще се изразяваш тогава? Вместо "време" ще казваш "оная система от отношения на подредба на интервалите по продължителност и събитията по предходност" Със същият успех можем да кажем същото за всичко. Няма човек - като се насочиш да го пипаш и сочиш, пипаш и сочиш ръка, крак, глава, око, не и "човек". Ние работим с модели, и на достатъчно отделена група качества и проявления даваме име. С това, първо, опростяваме нашето общуване.и второ, задаваме "съществуване" - онова с всички онези свойства, което наричаме еди как си, съществува. Просташкото "съществува само ако мога да го пипна" е просто просташко. Но Фейсбук никога не се е отличавал като извор на някакви знания...

Инженер на Google: Изкуствения интелект ще убие човечеството Според Нейт Соарес, бивш инженер на Google и Microsoft, който сега е президент на Изследователския институт за машинен интелект, има „поне 95% вероятност“ изкуственият интелект (A.I.) да доведе до изчезване на човечеството, ако продължи да се развива по сегашния си път, съобщава The Times . „Ако не променим текущия си курс, шансовете да избегнем гибелта са почти нулеви. Втурнали сме се към пропастта със скорост от 100 км/ч“, казва метафорично той. Нобеловият лауреат Джефри Хинтън, математикът Йошуа Бенхио и ръководителите на OpenAI, Anthropic и Google DeepMind са съгласни с него. Всички те подписаха декларация, в която се казва: „Намаляването на риска от изчезване на човечеството поради изкуствения интелект трябва да бъде глобален приоритет, наред с пандемиите и ядрените заплахи.“ Отбелязва се още, че опасенията са свързани с евентуалната поява на свръхинтелигентен изкуствен интелект, способен да заблуждава, планира и да излиза извън контрол. Дори сега A.I. може да лъже, а вътрешните му процеси често са неразбираеми за хората. Някои експерти смятат, че рискът не от пълно изчезване, а по-скоро от „постепенно отслабване“ на човечеството също е реален, защото в свят, където решенията се вземат от машини, просто няма да остане място решенията да вземат хората. Друг експерт, изпълнителният директор на движението PauseAI Холи Елмор, смята, че рискът от изчезване на човечеството поради изкуствен интелект е само 15-20 процента. Главният изпълнителен директор на Tesla Илон Мъск е съгласен с вероятността от 20 процента, а главният изпълнителен директор на Google Сундар Пичай оценява рисковете на 10 процента". ------ P.S. Ако знаете, че вероятността един самолет да падне е "само" 10-20%, дали ще се качите да пътувате с него? Само защото рекламата обещава дестинация до слънчев райски остров?