Кухулин

Прочети какво съм писал в пост #103, защо съм дал етимологиите и т.н. В първата част става дума за фонетика, във втората става дума за граматика. Какво значение има дали имената са на растения, на животни или на фараонските щерки? Има данни за доста старо влияние. Например линеар-Б заварва съюза ky > qe > και в употреба. Прикачам статията за определителния член:

Ако исках да водя дискусии на такова ниво, вероятно щях да пиша в АБВ, в Дира или в Гювеч.бг. Стегни се малко и давай по същество - на коя етимология какво не и харесваш.

Дзвер, благодаря ти за коментарите, примерът с кенгурата е много свеж Не виждам каква е логическата връзка между първия и втория ред в цитата, дори да ги приемем за верни. Спрели са в Мемфис => няма влияние? В средноегипетския няма определителен член. Добива разпространение чак в новоегипетския. Историята е много интересна, погледни книжката. Мога и да я разкажа, ако те мързи де Differences between Middle and Late Egyptian

Прочетох първите 200 страници от третия том на "Черната Атина" и мога за себе си да направя някои предварителни изводи. Предварителни са, защото дотук материалът обхваща фонетиката и граматиката, но тепърва предстои да навляза в изследването на лексиката. Малко общи разсъждения за автора: 1) Бернал е лингвист от много висока класа; 2) въпреки това често дава слаби етимологии; 3) това обаче е нормално за всички лингвисти, изключенията се броят на пръсти; 4) в такива случаи нормалният подход е да се разглеждат силните етимологии и върху тях да се градят хипотезите. Конкретно по фонетиката и граматиката. Застъпена е тезата, че афроазиатското фонетично влияние върху гръцкия език е минимално. Според мен е добре защитена. От разгледаните 15 фонетични явления има прилични доводи само за повишения процент на началните гласни в гръцкия, повлиян от семитски и египетски заемки: Αίγυπτος < егип. Ht k3 pth "храм на Птах" έβενος < егип. hbny "абанос" ιβις < егип. hby "ибис" Αταβυρίος "планина в Родос" < сем. Hattabor "планина в Палестина" άλφα < сем. '-l-p ουραίος < егип. i'rt "урей" έρπις < егип. irp "вино" οθόνη < сем. etun (Притчи 7:16) < егип. idmi "фина тъкан" + ινάω "прочиствам" (~ perineum) < егип. ini "премахвам" ασπίς "щит" < сем. S-p-h "(метална) плоча, прикритие" αυτός "той сам" < сем. oto "той" όχλος < егип. 'S3t "тълпа"; ασκός ~ σάκκος < сем. saq "кожена торба, сак"; От всичките етимологии аз намирам тези за убедителни, като последните две са една идея по-слаби от останалите. Вижда са, че думите с начална гласна не са малко, с което общо-взето се изчерпва фонетичното влияние. По отношение на граматиката, освен споменатата по-горе дума αυτός, трябва да се отбележат окончанието -αιιν и съюза και: -αιιν ~ -οιιν < сем. *-ayin (~ Бахрейн) και "и" < егип. ky "също, друг" Специално внимание заслужава възникването на гръцкия определителен член (ὁ, τοῦ, τόν...), който с голяма вероятност е структурна заемка от египетския (p3, t3, n3...) през семитски. Доводите обаче не са категорични, бих казал 60/40. Като цяло данните и най-вече типологията на гръцките езикови контакти, анализирани от Бернал, водят към едно все по-ясно очертаващо се заключение: някъде около средата на II хил. пр. Хр. гърците изпитват много силно влияние на афроазиатски (конкретно семитски и/или египетски) суперстрат. Ако някой иска, можем да обсъдим в подробности някоя етимология от тези или от другите в книгата, само не знам дали Езикознание не е подходящия раздел...

Тази сигурност от какво е продиктувана - от твоето мнение по въпроса, от някаква публикация или от нещо друго?

С удоволствие бих изпълнил молбата ви, млада госпожице, обаче да пукна ако знам какво се учи в 6-ти клас... 1 + 2 + 3... + n се нарича "аритметична прогресия". Сумата е равна на n * (n + 1) / 2 Уикипедия: Аритметична прогресия Трицифреното число с еднакви цифри d има вид 111 * d (111, 222, 333, 444...) Горната сума трябва да е равна на това трицифрено число, следователно: n * (n + 1) / 2 = 111 * d => n2 + n - 222 * d = 0 Това се нарича "квадратно уравнение" с неизвестно n: Уикипедия: Квадратно уравнение Формула за корени на квадратно уравнение (с x вместо n): Нас в случая ни интересува, че туй нещо b2 - 4ac трябва да е точен квадрат, защото корен квадратен от него трябва да е цяло число. Като заместим коефициентите, получаваме, че 888 * d + 1 трябва да е точен квадрат, където d e цифра, т.е между 1 и 9. Единствената цифра, за която това е изпълнено, е d = 6 Заместваме, смятаме и получаваме отговор n = 36

ДЗВЕР, снощи продължих да чета Бернал (наистина е удоволствие, нивото е доста високо), при което откривам интересен паралел с твоите постове: Забелязва се системно позоваване на странни научни позиции, например, че някой днес приема минойската цивилизация за "гръцка". Аз доста съм се ровил из материята, както от историческа (такова ми е образованието), така и от езикова гледна точка (хоби), но такива позиции не съм срещал. Ако съм срещнал, то е било някаква екзотика и съм я забравил веднага.

В пасажа за Азия бих допълнил употребата на сома и хаома, приготвяни от не много ясно кое растение.

Това също е вариант, съгласих се. В указателите дават цар само за църковнославянските грамоти, в останалите се използва княз, велик княз и т.н.

Направих си труда да потърся какво съм чел из брезовите грамоти: Това е грамота No.414 Тоест, оттук нататък остава въпроса дали сме съгласни, че в новгородския диалект не е протекла втора палатализация.

Окей, но все нещо трябва да е провокирало тази дисимилация.

Скоро се рових по брезовите грамоти (имам там един любим персонаж Онфим ). В тях втората палатализация отсъства под финско влияние, но църква си е църква. Нищо чудно да има някакво влияние от народния латински.

За да не изпадаш в заблуждание - и аз не съм лингвист. Просто лингвистиката ми е хоби. Демек имай едно наум с глупостите, дето ги пиша Снощи зачетох първите трийсетина страници от третия том и, хмм, дотук няма нищо общо с превдонауката. Бернал прави съвсем професионално въведение, а глупостите са съсредоточени предимно в общите приказки - как филолозите се страхували да накърнят чистотата на старогръцкия, как се страхували за нарушат дендрограмите заради чистотата на езиците и т.н. Явно го пере сачмата по отношение на тия чистоти и обича да философства, но стигне ли до детайлите, става много коректен и приятен за четене. Дотук срещнах само две съмнителни твърдения: че -tt- и -ss- са семитски влияния (консенсуса е за субстратно влияние) и че името на град Газа отразява заемка с протоханаанско g-, а не адаптация '- > g-, каквато е общоприетата версия. Да видим обаче каква ще е обосновката им в изложението. Във всеки случай книгата обещава да е интересна и полезна.

Явно ще трябва да се прочете, няма начин. Имаш право в критиките.

Трицифреното число има вид 111 * d Сборът на тия естествени числа има вид n * (n + 1) / 2 (аритметична прогресия) Едното трябва да е равно на другото, значи правиш квадратно уравнение по отношение на n, в което търсиш решение за d от 1 до 9. Като преобразуваш там това-онова, получаваш, че sqr(1 + 888 * d) трябва да е точен квадрат. Пробваш от 1 до 9, откриваш колко е d и после изчисляваш n. Отговорът е 36.

Лично мнение: тези деконструкции се явяват пресилена реакция на не особено удачните конструкции. Не говоря за Фоменко и тоя Бернал (които явно живеят на гърба на дебилите), а за по-читавите опити. Не знам дали Курта спада към тях, не съм му чел книгата подробно, но имам усещането, че спада. Поне по диагонал не се срещат глупости от такъв мащаб. А причината за дефектните конструкции са научните (и може би политическите) реалности през XIX в. Днес науката е на друго ниво и тези конструкции наистина имат нужда от критичен поглед. Виж например проблемите около алтайците - същинското конструиране на този "етнос" започва много късно, в една доста критична среда, съответно до ден днешен има проблеми и не може да се наложи.

Мьоля, пак заповядай.

Струва ми се, без да съм запознат в дълбочина с идеите на Курта, че ревюто е леко изсмукано от пръстите (каквато е практиката при голяма част от ревютата). Няма такова нещо според мен. Но може и да греша. Ето книгата: The Making of the Slavs

Ами грубо можем да определим четири критерия за етническа принадлежност: - майчин език; - култура (обичаи, бит, религия и др.); - биология (гени, антропология и др.); - самоопределение (самоназвание и др.); Много рядко има плътно покритие на четирите признака. Примерно две групи могат да говорят един език, но да имат различни обичаи, различни гени и да се наричат по различен начин. Ето ти случая със славяните: едните се наричат "словени", другите не се наричат така. Някой обаче ги вижда, че говорят един език и ги слага в общ кюп. Петнайсет века по-късно друг решава, че понеже са в общ кюп, значи всичко им е било общо. Да, ама фактите говорят друго. Давай да деконструираме...

Самото понятие "етнос" е толкова мъгливо, че действително заслужава деконструиране. Келти, славяни, индоевропейци и т.н. са все групи, дефинирани от лингвистиката. Опитите да се привържат плътно към нещо друго (гени, археология) са обречени на подобни "деконструкции". Просто връзките между отделните елементи на "етноса" са прекалено слаби, за да се подхожда толкова опростено, особено в XXI век. А Фоменко си пише откровени глупости и си прави кинти от това. Той е в съвсем друга категория

Хм, прегледах статията на Дзвера и останах с впечатлението, че в тия книги друго освен псевдонаука няма. Всъщност Бернал дал ли е някакъв сериозен аргумент, който да си струва обсъждането? Сори, че подхождам толкова мързеливо, но тия четири тома няма кой да ги гледа при това положение.

Лицето на триъгълника е равно на a * ha / 2 = b * hb / 2 = c * hc / 2 За да съществува триъгълника, трябва a < b + c Ако заместиш стойностите и сметнеш, ще откриеш отговора (който е отрицателен).

Тая ПИЕ-реконструкция върху германските и балтийските форми е много слаба. Семитската заемка в прагерманския също ми се вижда зле аргументирана. От друга страна, семитските думи са явна заемка отнякъде, при това след залеза на акадския език, защото там коренът е съвсем друг. Лично мнение: славянската дума е заемка от готски (по Фасмер), а семитската дума може би е с китайски произход. Германската е по-скоро с някакъв субстратен произход (с каквито е пълен прагерманския).

Да, от тази гледна точка сте прав. Аз имах предвид разпадането на дългата гласна.

В случая основата е на /ū/, а суфиксът е -ъvе от тази основа (род. п.). Old Church Slavonic grammar ЭССЯ вып. 03 стр. 198