Кухулин

Митак, благодаря ти за веселия пост, подейства ми добре рано сутрин Все пак, последното изречение съдържа фактологична грешка.

Не мога изобщо да преценя за какво точно става въпрос и кое изследване манипулира данните, но виж например тук: Позднесарматская культура урало-казахстанских степей (pdf) Това е някаква дисертация от 2003 г., в която са посочени 22 детски от общо 247 разгледани късносарматски погребения.

Няма етимологична връзка. За научния консенсус по въпроса виж Bachrach 1973:135 с препратки към други публикации. Преди време обсъждахме имената Atli и Atlee, които са в много сходна ситуация. Изобщо, звуковата прилика е ненадежден критерий.

Е, и аз говоря условно, разбира се. Нулите трябва да се махат след съответния анализ, желателно с научни инструменти от XXI в. На форумно ниво - поне със здрав разум, който за съжаление също не е в изобилие.

Ситуацията е малко завързана, но ще се опитам да я изложа криво-ляво. В Ирландия и Шотландия от дълбока древност са били разпространени имена на основа СИрл. ail- "скала", дериват ailin "скаличка" с редуване /e/~/i/ във втората сричка. Примери за това са Ailin, Allen, Ailene и др. Този тип имена са били много слабо разпространени в Англия и на континента. Преди V в. в Европа не се среща ономастика с основа alan, по островите също не се среща. С аланското преселение на запад се появява изобилие от такива топоними, при това в най-различни райони. Примери за това са Alagna < Alania, Catalonia < Goth-Alania, Domalain < Domnus Alanus и много други. Нас ни интересува конкретно територията на днешна Франция и по-точно Бретан. Там, наред с топонимите, получава много широко разпространеие и личното име Alan(us) с неговия вариант Alain < Alania. Причините за това са няколко светци и владетели с това име, както и някои други фактори, за които ще пиша накрая. Стига се дотам, че през IX в. Нений пише в Historia Brittonum "първият заселник в Европа е Аланус" и други интересни неща по въпроса. През XI в. норманите нахлуват в Англия, бидейки през това време в много сложни отношения със съседите си бретонци. Важното в случая е, че бретонците се ползват със значителен авторитет и тяхното владетелско име Alan търпи бум на островите, който процес е много добре отразен в изворите. Именно по това време Alan влиза в плътен контакт с Ailin и се получава контаминация, която в един момент извежда името в челните места по популярност. Наблюдава се и обратния процес - на континента гласните в последната сричка почват да се редуват /a/~/e/, например Alancianus ~ Alencianus и др. В цялата тая работа има два интересни момента. Първо, континенталният келтски етноним Alaunā служи като катализатор за популярността на Alan, макар той самият да се развива до Allona със закономерния преход /au/ > /o/. Смесването започва още от Географията на Птоломей и се смята, че оказва наистина голямо влияние. Второ, в Англия има сарматско влияние още от 175 г., което също дава някакво отражение върху разпространението на този комплекс имена,особено върху варианта Elainus. Той присъства в латинските надписи наред с бойната единица Ala [Primae] Sarmatarum. Изобщо, любопитна история Малко литература: Crabb, Universal historical dictionary: or explanation of the names of persons and places, 1833 Bachrach, A History of the Alans in the West: From Their First Appearance in the Sources of Classical Antiquity Through the Early Middle Ages, 1973 Бахрах, История алан на западе, 1973 (руски превод) Reaney & Wilson, A dictionary of English surnames, 1991 Abaev & Bailey, Encyclopædia Iranica - ALANS, 1985 Historia Brittonum

Келтската етимология не е издържана в лингвистичен план и като цяло се отхвърля от научната общност, но после ще пиша, че сега треа да бегам

Има разни алански преселения покрай вандали и т.н., не е само войска. При Каталаунските полета например участват и алански племена.

Окей, значи ценността я отписахме като фактор при сравнителния анализ. Християнството също можем да го отпишем, понеже нашите некрополи намират паралел в Зливкинския и в други от СПЧ. Количественото натрупване също можем да го отпишем, понеже сравняваме относителния процент на погребенията с оръжие. Как изглеждат различията в погребалните традиции по отношение на оръжието? Сарматските воини се погребват с оръжието, българските воини също се погребват с оръжието. Само че при сарматите воинските погребения са 95% от мъжкото население, а при българите са да кажем 10%. Останалите се погребват с яйца и т.н. Всички тези неща Raven ги описа в пост #132 и при тази налична информация за мен изводът е ясен - българите са имали сравнително малобройна военна прослойка, вероятно управляваща. Този извод би могъл да се промени при някакви нови (за мен) данни, но да се гърчим в софизми няма смисъл. Относно данните в писмените извори, българската историография е склонна към нездрави и ненаучни индукции, която черта се е разпростряла по неясни за мен причини и върху цялото историческо мислене. Някой някъде писал, че българите са в брони - айде всички българи са в брони. Някой писал, че знатните са с бронирани коне - айде тежка кавалерия. Цял свят е минал към критичен поглед и където види 1000, чете 100, само ние като видим 1000, четем 3000. Не сме само ние де, ама както и да е.

Не знам какво съм чел, но преки следи от аланското присъствие се откриват само в ономастиката - личните имена Alan и Goar плюс топонимика на тяхна основа. Директни лексикални заемки като че ли няма.

Добре де, за българите е ценна, а за сарматите не е ценна, това ли е идеята? Броните наистина се полагат много по-рядко от оръжията, но това не пречи да се прави сравнителен анализ. Например само в един сарматски некропол има повече пластини от цялата българска територия. При християнските погребения едва ли е обичайно да се погребва човек заедно с оръжието, но знам ли...

Мащабите на културния обмен изобщо не трябва да се поставят под съмнение. Библията е пълна с шумерски и акадски лексикални заемки, включително и Исаия. Например често се употребява думата הֵיכָל heykhal "храм, дворец" < шум. É.GAL "голяма къща" (Исаия 6:1, 39:7 и др).

Чрез патриотизъм към евроинтеграция

Мерси. При описаната от Raven картина не би могло да се очаква друго и при волжките българи.

Много ти благодаря, Raven. Изясниха ми се нещата.

А има ли някъде количествени данни за погребенията във Волжка България от VIII и IX в.? В смисъл - колко процента са с оръжие и т.н.

Добре, как може да се анализира това? Аз не съм много навътре в археологическите тънкости, но тази работа ми изглежда странна. В момента гледам книгата на Симоненко "Сарматские всадники Северного Причерноморья" (2009), затова ще направя сравнение с нейните данни. Допускам, че по разглеждания въпрос сарматите не са били кой знае колко различни от българите, хазарите и останалите степни гадове. Та значи: - в БГ са открити 6 меча; - в СПЧ са открити 250 меча; - в БГ от 2000 погребения (славянски, български, от ПБЦ?) в 10 е открито оръжие; - в СПЧ 95.8% от мъжките и 35% от всички погребения са с оръжие (Симоненко стр. 239, 242); Възможно ли е да имаме някаква дива демилитаризация след преминаването на Дунава? Или наистина цялата работа е в различния погребален ритуал?

А имаш ли представа в колко от тези погребения е открито някакво оръжие, било то връх от копие, стрела или нещо друго?

Не ми звучи убедително. Някой друг археолог споделя ли това виждане - че разликата е заради разораване, ограбване и слабо проучване на некрополите?

Известен интерес представляват източноиранските заемки във френския език, резултат от контакта с аланите. Преди време четох няколко хипотези, обаче в момента нещо не ги намирам...

Точно така, m = qB/ω Имаме q, имаме B, имаме и ω (2п радиана за 36ns). Остава само да сметнем, като внимаваме за мерните единици.

Моля. Пробвай по същата схема да решиш и втората задача. Потърси в Гугъл примерно "Charged Particle in a Magnetic Field".

Не е нужно да си се занимавал с физика, достатъчно е да чукнеш в Гугъл: http://en.wikipedia.org/wiki/Wavelength Дължината е равна на скоростта върху честотата; Скоростта е кръгло 300 000 м/с; Честотата е обратнопропорционална на периода, значи 1 / 0.03 мс = 33 333 трептения в секунда; Дължината е равна на 300 000 / 33 333 = 9 метра.

Иоанн де Плано Карпини, История Монгалов, синхронен извор ок. 1250 г. I. Оружие же все по меньшей мере должны иметь такое: два или три лука, или по меньшей мере один хороший, и три больших колчана, полных стрелами, один топор и веревки, чтобы тянуть орудия. Богатые же имеют мечи, острые в конце, режущие только с одной стороны и несколько кривые; у них есть также вооруженная лошадь, прикрытия для голеней, шлемы и латы. Некоторые имеют латы, а также прикрытия для лошадей из кожи, сделанные следующим образом:... II. У некоторых же все то, что мы выше назвали, составлено из железа следующим образом:... Худяков, Вооружение джунгар и халха-монголов в эпоху позднего средневековья,по синхронни извори към XVII в. В русских источниках о монгольские воины описываются хорошо защищенными. Воины «на бой ездят в куяках железных да в шишаках, а в куяках доски железные шириною пол ладони, стрела из лука и сабля не имет»[34]. Знатные воины защищали доспехом тело боевого коня: «а ездят на бой в куяках, и в шеломах, и в наручах. И в наколенках, а у иных де у лучших людей и лошади бывают на боех в железных доспесях и приправах»[35]. 34. Материалы по истории русско-монгольских отношений 1607–1636. С. 54. 35. Материалы по истории русско-монгольских отношений 1607–1636. С. 286. Общо взето, типичната картина - богатите и знатните имат конска броня, а при най-богатите тя включва и железни елементи. Тъй като при монголите тежката конница е голяма част от войската - до 40% - то ясно е,че има много тежки конници без конска броня. Мисля, че няма смисъл да поствам още синхронни картинки, но на огромната част от тях монголските конници с копия са без конска броня.

Динамиката е доста по-различна. Виж например Нешри - как стрелите дрънчели по хълбоците на сръбските коне, след като минали през строя на Тимур.

Сега не ми се търсят изследвания, утре ще намеря нещо за монголите. Тия неща са дъвкани де, но пак Ето две картинки от Уикипедия: http://en.wikipedia.org/wiki/Heavy_cavalry Едната е на европейски рицар, другата е на монголи.