Кухулин

Има ли някакво изследване по въпроса? Ако това е вярно, във византийските извори със сигурност трябва да присвъства някакъв вариант на думата ракия.

Чувал съм, че световната османистика счита този доклад за късен фалшификат. Лично мен в БС успяха да ме убедят на 90%, че е така. Ако не друго, странно е защо героите на Нешри често си пийват вино, но никога - ракийка

Не твърдя, че Хималаите са прародина на индоевропейците. Просто обсъждам всеки повдигнат аргумент безпристрастно, което според мен се е наложило като конструктивна норма в науката.

Трудна работа. Според турските етимологични речници думата raki (< араб. araki) се среща за пръв път през 1533 г.

Жупан Бутуал се е хванал за теслата (< авест. tashô) на жупан Буил? Моооже! Между другото, бичак и екмек означават "нож" и "хляб" в доста райони, vkartin. А озвучаването на краесловната съгласна под влияние на изафета се среща по целия азиатски вилает, та даже и по нашенско - КАНАСУБИГИ

Б. Димитров откри средновековна ракиена чаша - това ми звучи направо като виц

По Хималаите има доста сняг. Всъщност, от всички предполагаеми "прародини" най-малко сняг има в Южна Украйна.

Много интересно, не съм го чел досега. Свалих статията да я разгледам. Мерси.

А всъщност има ли строга дефиниция за правилно и неправилно?

Здрасти, nik1. Предполагам, че лекторът има предвид тохарската дума suwo < PIE *su. Емил Бенвенист доказва по блестящ начин, че древното значение на тази лексема е "домашна свиня" (СИЕСТ, стр. 38). Изместването към "дива свиня" най-вероятно е късно табуизиране. По принцип Афанасиево има слаби до нулеви паралели в Таримската низина, но се явява единственият що-годе реален вариант за тохарската миграция в контекста на Курганната хипотеза. Това играе основна роля при екстраполирането на връзката Ямная - Афанасиево до Тарим.

Малко вероятно. Има следи от контакт между германските и източноазиатските езици, които едва ли са по-ранни.

Южняк, твърде много фанатизъм се забелязва в последните ти постове, комбиниран с неясни твърдения от областта на лингвистиката. Проблемът с индоевропейската прародина стои нерешен в лингвистичен план, има много отворени въпроси и противоречия. От друга страна, мненията ти по антропологичните въпроси са интересни и информативни - гени, популации, миграции и др. С интерес ги следя и ще продължа да ги следя.

Благодаря за мнението, аз също го споделям. Винаги съм се чудил на обяснението, което дава Абаев (ИЕСОЯ-II, 68) - как така осетинският език ще даде заемка едновременно в мансийски, хантийски и унгарски. Вероятността да е дал заемка още в протоугърски ми се струва доста мижава по географски причини.

Да, добре. Сравнявай Дейвид Антъни, дето срича по лекциите, с Дългополски

Ами не знам какво да ти кажа. Тези неща не са пряко свързани с темата, но карай. Най-общо носителите на ностратическия праезик се позиционират в Югозападна Азия около 12 000 г. пр. Хр. Хипотезата не е общоприета (затова е само хипотеза).

Аз да питам - ти прочете ли в Уикипедия, че Дългополски е един от водещите компаративисти в света?

Хм. Значи, има разлика между генетична (в лингвистичен смисъл) връзка и контакт. Някога, някъде е имало един праезик. В някакъв период от него са се отделили ПУ и ПИЕ. Разделили са се и всеки е поел по своя път. По-късно може пак да са влезли в контакт помежду си. Лингвистите могат ясно да различат общите генетични черти от общите контактни влияния.

Дългополски и Илич-Свитич издигат хипотезата за ностратическо генетично родство (в лингвистичен смисъл) на езиците. Става въпрос за друг период, не за обсъждания тук. Не пречи курганите да са индоевропейски, но от това по никакъв начин не следва, че там е индоевропейската прародина.

Дългополски изрично подчертава, че аргументът "море" е слаб, виж стр. 8. Все пак, отдавна искам да поговоря с някой лингвист за осетинската дума mal. Абаев има една много странна студия за скито-европейските изоглоси, която така и не успях да разбера. Според теб mal индоирански произход ли има или някакъв друг?

Здравейте. Южняк, разбирам те, но нека оставим тази тема засега. Не мога да бъда адвокат на Долгополски, а и ти не можеш да му бъдеш критик. Не си разбрал много добре какво е написал. Между другото, именно той е бащата на теорията за връзка между протоуралски и протоиндоевропейски.

Колин Ренфрю е интересен за слушане и мисля, че е изключително подходящ за лице на въпросната хипотеза. Мен обаче ме атрактират (по-скоро ме карат да си задавам въпроси) имена от съвсем друга класа: Долгопольский, Арон Борисович Гамкрелидзе, Тамаз Валерианович Иванов, Вячеслав Всеволодович Чел съм техни изследвания по въпроса за индоевропейската прародина и, надявам се, горе-долу съм ги разбрал. Определено има проблем с хипотезата на Гимбутас в лингвистичен план. В момента се сещам за: Dolgopolsky, The Indo-European Homeland and Lexical Contacts of Proto-Indo-European with Other Languages, 1988 Gamkrelidze - Ivanov, Indo-european language and Indoeuropeans, 1984

Аз продължавам с аматьорските напъни Теофан пише: κ' του Ιουλιου μηνος (κυνός την επιτάλη πανολεθριος) в ГИБИ превеждат: 20 юли (бил всеунищожителният изгрев на Кучето) Реших да проверя глаголната форма, обаче не открих глагол Да не би в случая по някакъв начин да се подразбира глаголът съм в 3 л. минало време? Или преводът е малко украсен?

Чух го в лекцията на Джеймс Мелъри - (след 30:00). Тохарската дума за "прасе" възхождала директно към ПИЕ, следователно Афанасиево не може да е междинна спирка на тохарския клон.

Специалистите казват, че нямало как да е тохарска заради липсата на прасета.

Скоро четох нови изследвания за предполагаемата Дене-енисейска езикова група, които горе-долу дават някакви очертания. Засега изглежда, че глотохронологията праща разделянето на групата отвъд 20 000 години, доколкото може да се разчита на нея (границата на Сводеш е 10 000 години, ако не се лъжа).