Кухулин

Според Бенвенист суфиксът -ιλ- е типичен за малоазийската ономастика от периода, например троянския принц Troilоs, лидийския цар Mursilos, хетските владетели Hattusili, Mursili, Hantili и много други имена. Интересен е и въпросът за името Ἀχιλεύς, може би със същия произход.

Слявяните са етноезикова група, т.е. говорят на сродни езици, а в миналото са говорили на един език. Същевременно са етнокултурна група. По твоето определение можем да ги наречем "етнос", макар за мен това понятие да е лишено от смисъл. Не са социална група.

За да се появят и утвърдят родови имена, трябва родът да играе основна социална роля. Примерно войската трябва да е организирана на родов принцип, собствеността да е родова и т.н. При това положение родовото име е много удобен маркер и се утвърждава, давайки стабилност дори и на по-висшите, племенни имена. Българите и готите се разхождат доста, но си остават българи и готи. Смята се, че при славяните родът изпълнява второстепенни функции. При тях основната социална единица е общината - обединение на няколко рода по географски признак. Войската е общинна, собствеността е общинна, властта също е общинна в лицето на славянското вече. Съответно и племенните имена се влияят от местообиталищата - древляни, поляни, езерци...

Напротив, нормално е. Помисли си за две неща: 1) Какво е нужно, за да се появи ономастичната категория "родово име"? Как се раждат родовите имена? 2) Какво е нужно, за да се появи едно родово име в историческите извори? Например, откъде са ни известни прабългарските родови имена?

Стинка, преди войната Гърция има два пъти по-голям процент градско население от България. Не може да става сравнение.

Проблемът на Гърция винаги е бил в дефицита и в заемите - от XIX в. та досега. Иначе стопанството им през първата половина на XX в. е екстра.

Vistosky, можеш ли да драснеш в два-три реда едно резюме на горната статия, че нещо ми се стори много дълга и абстрактна... В какво отношение се е провалила българската османистика при изследването на периода? P.S. Ако не ти харесва нивото на модериране тук, можеш да го драснеш в Бойна слава.

Ако сте между десети и дванайсти клас, пишете ми на ЛС, ще ви обясня всичко за нечетнмите числа

(2 * n + 1) + (2 * n + 3) = 4 * n + 4 = 4 * (n + 1) Демек се дели на четири.

С развитието на методологията противоречивите данни се превръщат от недостатък в предимство, защото позволяват сравнителен анализ на събитието от вътрешна гледна точка. Ако няма противоречиви данни, сравнителният анализ изисква привличане на външен за събитието материал (аналогии с други събития, общи закономерности и така нататък). Вторият метод по ред причини е по-неточен и крие повече рискове от първия. Тъй че не си прав, когато губиш интерес заради разминаването на АВР и Теофан. Трабва да мислиш именно върху него

В по-широк смисъл може да се тълкува като история за нацията, каквато е и фактическата идея на съвременната история изобщо. Както каза Black Wolf, проектът очевидно има патриотичен уклон.

Проблемът е, че проф. Димитър Попов не споделя тази гледна точка в досегашните си книги, поне по мои впечатления. Може би възгледите му са еволюирали във връзка с издаването на горния том.

Аз също съм срещал някои съмнителни моменти в ИЕ базата, но пък не съм срещал такива в тюркската. Изключение може би прави само етимологията на Кубрат, която не ми звучи хич убедително. Би било интересно да се види какво е положението с китайската база, наистина.

Няма да се разберат с македонците Освен това подозирам, че с главен редактор проф. Георги Бакалов книгата ще се превърне в Библия за памирофилите

Навсякъде има такива паралелни организации, например руската РАЕН. Освен всичко друго, що да не се усвои някой лев допълнително. Останал съм с впечатлението, че въпреки присъствието на големи имена в тях, гаранции за някакъв особено качествен продукт няма. Иначе, от изброените по-горе историци има стабилни имена, примерно Христо Матанов и Александър Николов.

Няма как да бъдат приведени достатъчно цитати от сериозни трудове по иранистика, защото голяма част от твърденията в горната статия са си стандартните алабализми (ракини, ригове, гурове и т.н.). Има обаче събран доста материал по китайските произношения, който може да бъде полезен. На мен ми се струва, че Старостин е приличен източник в това отношение.

Опа, аз понеже малко чета по диагонал и си мислех, че за ромейската войска говорим, а то било за някакви български системи. Извинявам се. Иначе да, храната освен горните неща съдържа вода и разни други работи. Например 250 гр белтък означава към 1 кило месо.

По принцип пехотата е действала с товар около 20 кг. Преходът към Плиска е средно 20 км/ден (виж първа страница). Това означава грубо 4500 ккал/ден. Верно е, че конниците са на друго натоварване, но върху тях падат допълнителни задължения - фуражиране, разузнаване и т.н. Да не говорим колко плюскат конете. Относно манджата, Графа е дал съвсем реален, но наистина обилен порцион. 1 кг хляб и 300 гр месо (3500 ккал) е стандартната разкладка, под която има сериозни рискове. Оттам нататък лук и вино се дава редовно, а при възможност и другите глезотии. Разбира се, боеца знае две и двеста, но глада е опаснен спътник на война.

makebulgar, от горния постинг се виждат три неща: 1) не си бил в казарма; 2) не си се занимавал с хранителни режими; 3) не си яздил; Без лоши чувства, но не си прав.

По-добро е от онова Алано-древнобългарско писмо. Има прогрес, определено Ако не друго, поне ПИЕ arĝ- > тох. ārśi не влиза в крещящо противоречие с фонетичните съответствия. Все пак можеше да си спестиш глупостите за ракинята статията само щеше да спечели от това.

Охо, нови лингвофрически попълнения в БГ Наука

Брахикранен: Мезокранен: Долихокранен: Cephalic index

Гледам в руската Википедия тая Башчанска плоча - използвана е само

Скоро гледах лекция за тохарския текстил, където се споменаваше нещо за първите панталони около 1000 г. пр. Хр. Горе-долу по това време в Китай навлиза и конната езда, та сигурно са свързани.