Кухулин

isav, насочил си се в грешна посока. Тук става дума за етимологичната ТМ конструкция "пет пръста плюс една голяма педя" или т.н. "5 + 4 = 9". Живко Войников, ПРАБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР – РАЗВЕНЧАВАНЕ НА МИТА, стр. 10 (линк)

Искаш да кажеш xærz- < xorz "хубав, добър". Много обичаш да грешиш по някоя буква и после народа да се утрепе от търсене

Гледам, че специалистите не се напъват да отговарят затова ще ти отговоря като неспециалист. Първо, езиците се променят постоянно. Законите, по които стават тези промени, също се променят от време на време. Например много отдавна нашите предци са използвали за "четири" думата кветвер. Постепенно тя се променя до кетуре, след това до четуре и сега казваме четири. Всеки етап от тази промяна се подчинява на свои фонетични закони, действащи в определен период от време. Да речем промяната ке- > че- действа в първите няколкостотин години от Новата ера и обхваща всички славянски думи, съдържащи тази комбинация от звуци. След това спира да действа върху новопоявилите се думи (т.н. диахронно действие), но остава да действа при различните варианти на една и същя дума (т.н. синхронно действие). Например днес в думата керосин началната комбинация ке- се е запазила и не е преминала в че-, но думата велик се изменя до величествен (к > ч пред е) благодарение на синхронното действие. Второ, когато една чужда дума навлезе в даден език, тя се адаптира към него. Например comunism и socialism получават по една гласна ъ и започват да звучат комунизъм и социализъм. След това заемката става неразделна част от езика и започва да се подчинява на неговите общи синхронни и диахронни закони. Какво е положението с думата kuning? Някога тя е навлязла от германските езици в славянския. Адаптирала се е. След това е претърпяла е множество сложни промени, описани в другата тема. Добила е вида княз. От всичко написано дотук разбираш, че не може да става дума за никакъв паралел със съвременните заемки от немския език в българския. И пак повтарям, не съм специалист, затова не приемай нищо от горното на доверие.

Мда, лингвиста си е лингвист... Сега се сещам точно за иранска заемка с такава субституция - hpan < *gъpanъ < *gu-pana-

Според А. Lubotsky (&method_sktform=substring]линк) пехлевийската дума също е xub: Middle Persian: xub [adj] `good' (< PIr. *hu-apah-) Това означава около III в., т.е. напълно възможна персийска заемка в прабългарския и оттам в старобългарския. Остава само да се направи връзката хуб- > хуп-.

Прав си, руското окончание наистина се покрива с българското: хуп-ав-ый (велич-авый, кров-авый, молож-авый, прыщ-авый, рж-авый) Относно хипотезата хуб- > хуп- би било добре да се видят примери за подобни заглушавания в руската редакция на старобългарския. Семантичното изместване също се нуждае от обяснение. Без тези две неща трудно може да се приеме връзката. Относно произхода на българския корен хуб-, не успях да открия ирански корен xub преди X в. Формите са hu- < PIE su. Ако ще се търси прабългарска връзка, не е зле да се уточни изходната форма.

Коренът си е ирански, по-точно персийски. Няма нищо лошо в иранските корени. За окончанията не съм сигурен, а в момента нямам време да задълбавам. Струва ми се, че при хупавый окончанието е -вый (ср. пер-вый, пра-вый, ле-вый). При хубав окончанието е -ав (ср. краст-ав, лил-ав). Възможно е това да е някаква моя си, народна морфология

Чета етимологичните речници, но хората не правят връзка между хубав и хупавый. Даже изрично казват да не се прави връзка. Ако решим все пак и ние да разнищим въпроса, то как се стига от хубав до хупавый? Нито корените съвпадат, нито в окончанията има логика, нито пък фонетичните промени изглеждат обясними. Само дето двете думи звучат подобно...

Не знам, според мен най-простото и най-вероятно обяснение е, че думата се разпространява заедно с османското влияние. Това обяснява целия ареал - албански, немски (> идиш), гръцки, български, унгарски език и т.н. Предполагам, че датировката на българския топоним Хамбар 1208 г. е неточна.

Според мен не е много вероятна хипотезата за заемка от гръцки в български (ампари > хамбар). Тази протеза х- ми изглежда нетипична. Погледнах в гугъл, но не открих друга субституция а- > ха- при гръцките заемки. Освен това мисля, че има и семантичен проблем - средновековният българин трудно ще развие ампари "товарна палуба" до хамбар "склад за зърно". По-скоро двете думи имат общ етимон. Трябва да се датира хубаво българския топоним, да се погледне в гръцките етимологични речници дали по това време изобщо е съществувала гръцката дума, да се погледне също и в германските речници за думата hambar, в арабските... изобщо, май не е за форум тая работа.

Според мен трябва да се наблегне на семантичния анализ. Ако думата има значение "оръжейна" в средноперсийски, а посредством "склад" добива значение "склад за зърно" в арабски, то най-вероятно българската заемка е с арабско посредничество. Това значи или от османотурски, или от някакъв друг тюркски език, ако приемем ранния топоним. Във всеки случай едва ли е изконно прабългарска. Разбира се, трябва си специално изследване по въпроса - кога, как и къде се разпространява думата, възможно ли е фонетично съвпадение с други словоформи и т.н.

Ab Anbar Al Anbar Governorate "Anbār (انبار) is a Persian word meaning "arsenal", originally from the Middle Persian Ambarag. Through the assimilation of Persian words into the Arabic language during the Islamic Conquest of Iran, the word came to mean "granaries" in Arabic." Фасмер: "Слово известно также в араб., где оно происходит из перс. anbār = др.-инд. sambhārá-" Общо взето не ми се вижда много вероятно да е от семитски произход. Още повече, коренът N-B-R първоначално има съвсем друга семантика. Този декларативен стил не е от голяма полза. Достатъчно неща са ясни за езика на прабългарите, има литература.

Езикознанието има достатъчно развит апарат, за да различи чуждите заемки от праславянското и съответно ПИЕ наследство. На първо място системни фонетични съответствия, на второ място морфологичен анализ, на трето място семантичен анализ и т.н. Подробна информация има във всяка книга по историческа лингвистика. Ами щом трябва да е честно, досега не съм се интересувал чак толкова подробно от Иранистика. Имам най-обща представа за проблемите. Предполагам, че трябва да се следва стандартния път: 1) по гореописаните методи се определя дали дадена дума е заемка; 2) по компаративистичен път се определя времето и мястото на заемката с някаква възможна точност; 3) ако има възможност думата да се окаже прабългарска заемка, трябва да се направи фонетична, морфологична и семантична съпоставка със съответната иранска протоформа (предварително сме уточнили точно кой протоезик разглеждаме!); 4) след като сме извършили няколко такива съпоставки, търсим системни фонетични и др. съответствия; 5) ако открием такива съответствия, значи сме открили търсения пласт и продължаваме да работим за тоталното му изолиране. Струва ми се, че по отношение на думата хубав спираме още на първа точка. Не съм се интересувал много подробно, но май няма повод да я отнасяме преди XV в.

Във връзка с т.н. "произход" има две понятия, които трябва ясно да се разберат и да се разграничат - етноезикова и етнокултурна идентичност. Всяко от тях има свои пътища за изследване, свои дефиниции, свой апарат. Тюркската общност е ясно дефинирана в етноезиков план. Не е ясно дефинирана в етнокултурен план. С други думи, в контекста на Тюркската теория, която лично аз в този форум от учтивост към колегите наричам Тюркска хипотеза, езикът не може да бъде съпътстващ елемент. Тюркската хипотеза е езикова хипотеза в нейния строго научен вариант. В Иранската хипотеза етнокултурният компонент е водещ, а езиковият анализ - да си го кажем направо - липсва. Следователно там наистина може да се наблегне върху културните процеси, антропологията и т.н. Разбира се, никога не е късно да се докаже ираноезичие на прабългарите, но тюркоезичието също не изключва "ирански" етнокултурен модел.

Колега Урагански, ако бяхте отворили някой етимологичен речник, щяхте да откриете, че: - княгиня (цслав. княгыни) и князиня (цлав. княжьна) са две различни словоформи. Първата е с основно значение жена-княз, а втората - жена на княза, дъщеря на княза. По-късно значенията се припокриват. - княгиня се образува от праславянския суфикс -yni, възходящ директно към ПИЕ. Няма -ка, няма -ица. Именно /y/ в думата kuning-yni я предпазва от доста сложната трета палатализация. - какво стана с френската етимология на княгиня? Ако не идва от kuning, то откъде идва това пусто Г? - какво стана със сигмата в Загоре и алфата в България? Нещо е взела да цикли темата. Не е весело...

В езиково отношение Иранската теза е доста неясна, поне за мен. Веднъж се говори за согдийска връзка, дург път за авестийска, за сарматска, аланска, и каква ли не още. Чак понякога и тохарски материал се привлича в нейна подкрепа, колкото и да е парадоксално. Ако ще се провежда някакво "състезание", не е зле да се уточнят стартовите позиции. С Тюркската теза всичко е ясно - прабългарският език е част от огурската езикова група с наследник чувашкия език. Хубаво ще е някой да даде стартова позиция и за Иранската теза.

Етимология дай ти, етимология. От френски ли идва думата, от гръцки ли...

Е разбира се, тя думата е паднала от небето в славянските езици. Давай, изкарай и за княгиня някакъв готин произход, етимологизирай я.

Не се измъквай по терлици В ПВЛ е пълно с любимия ти преход Г > З (варяг - варязи, Олга - Олзи, печенег - печенези), но въпреки това княгиня си седи жива и здрава. Колкото до църковнославянския, не разбрах - според теб в преписите думата е княгиня, а в протографа е била князиня, така ли

Вие с лопатите сте си свършили работата, за което покорно благодарим. Сега за нас остава да открием колко често "България" се изписва с алфа или пък "Загоре" със сигма Съвпаденията от този вид са стотици, затова хората са измислили цяла наука Етимология - да не се мъчим ние на слух

Проблемът отдавна е намерил решение сред шумеролозите, видно например от публикациите на В. Стоянов: "Той смята и тореадорството в Испания за далечна реминисценция на борбата между Гилгамеш и Енкиду с бика, често възпроизвеждана върху шумеро-вавилонските цилиндрични печати, която борба всъщност отразявала доместицирането на бика от човека." Стоянов, Евразийският свят до появата на тюрките, 2003, стр. 22 (PDF) Не е ли по-важно да се публикува етимологичен речник с лексикалния материал и реконструкциите. В момента всичко е разпръснато из безброй статии и публикации, което доста затруднява всякакви изследвания по темата.

Няма наука, в която описанията "очевидни" и "очевадни" да се приемат за аргумент. В хуманитарните науки понякога се срещат подобни конструкции - "явно това", "очевидно онова" - което е сигурен признак, че авторът нещо се е заплел в собствените си глупости. Особено често това може да се види в българската историография, но както и да е. Горните неща още по-силно важат за лингвистиката, която отдавна се е отделила от апарата на хуманитарните науки и силно се е приближила до този на природните. Там очевидните неща се нуждаят от особено убедителни доказателства. Класически пример са думите: нем. habe "имам" лат. habe "имай" англ. bad "лош" перс. bad "лош" Връзката уж е очевидна, но хората са доказали, че връзка всъщност няма. И са написали книги с тези примери специално за фенове на "очевидното". Та така, когато твърдиш "В случая със старобалгарската титла КЪНЕЗЬ става върос за директна транскрибция на KANEC, нещата са очевадни", елементарната етика за един форум с научна тематика изисква да приведеш поне едно доказателство за директна транскрипция. Отново давам пример: "Буквата Ъ системно се транскрибира в гръцката А, което се вижда от този и този надпис..." "Буквата З системно се транскрибира в гръцката С, което се вижда от този и този надпис..." и т.н.

Би било чудесно. Колкото повече въпроси изскачат, толкова по-голяма ще е ползата за всички форумци - четем, мислим и в крайна сметка научаваме нови неща. Стига да се обсъжда аргументирано, а не да се надвикваме

По принцип си прав, ама баш за тая тема мозъчен хирург не ти трябва. Има една палатализация и две гласни, които са подробно описани в де що има етимологичен речник. Дето се вика - и парамедик ще свърши работа

По принцип всеки въпрос е открит за дискусии, независимо от науката и най-вече независимо от авторитетите. Последното е особено важно поради една много проста причина - авторитетите не действат винаги на макс. Правят се пропуски, а понякога се подхожда и несериозно. Има много примери, включително и в тази тема - преводът на Хелимски. Само че когато критикуваме някого, би било добре да подхождаме с аргументи. Конкретно за титлата бат статията на проф. Добрев дава обилен материал, правят се доста паралели. Евентулано в едно по-широко изследване би могло да се излезе извън прабългаристиката и да се изясни заемката в монголските езици, но не е това конкретната цел на въпросната публикация. Ами аз съм на вълна езикови въпроси тия дни, давай да обсъдим някой. И да напишем някоя глупост, не е страшно. Нема да се забележи на общия фон