Кухулин

Приликата между -AUCI и АУСПУХ също е факт, но се иска малко акъл и сравнително добра психосоматична кондиция, за да я анализира човек подходящо. Изобщо, работата добива тревожен нюанс.

Нещо си омотал хронологията. Какво ПБЦ, какви 5 лв.

Изключително интересен протобългарски аблаут I - A - E - Ѧ. Не е зле да го публикуваш в следващия брой на списание "Авитохол"

Щом ще минаваме на епистемологично ниво, прочети нещо за логическия позитивизъм - цък. След това, ако си още на тази странна позиция, кажи две думи за математиката - при нея фактите също ли имат формата на писмени извори?

Лоша дефиниция в лингвистиката. Хората гледат прасета от време оно, а за пръв път са записали думата "прасе" преди 2-3 хил години. Преди това как са наричали прасето според теб? Грухчо?

Дефинирай "доказателство".

Според проф. Валентин Седов knetz идва от старославянски konedz "княз", а според Уикипедия окончанието -au е развитие от -ов, може би княжев. Славяне. Историко-археологическое исследование, 2002 (линк) Нямам никаква идея защо е този напън за ранни паметници, но гледам че ги събират и реших да помогна

Само време губим с тези локуми. Говори конкретно и лафът ще върви, иначе няма смисъл. Потърсих и не намерих други ранни форми, освен най-близките "княз" / "княгиня" / "княжески" / "княжеска". "Княжество" и "князувам" май са записани към XIII-XIV в. Дотук става дума за семантиката. Относно фонетиката, имам едно подозрение, но не съм сигурен заради слабия си славистичен апарат "Княгиня" ми изглежда с ранен произход, синхронен с "куниг" заради липсата на палатализация. Останалите, съдържащи звука [ж], би следвало да са по-късни, най-рано от VII-VIII в. Силен увод, силно заключение. Все едно слушам интервюто на Пенев с "ония двамата"

Ако ми обясниш какво значение има датировката, може да потърся.

По повод етимологията на проф. Ондруш (*кун-инго-) - дадох я само като куриоз Няма как думата да е заемка от славянски в германски при наличието на форми като старонорвежката konungr. Фонетиката съвсем ясно показва протогермански произход. И моите 2 цента към темата, този път сериозно: Knetzgau Die erste schriftliche Erwähnung erfolgte um das Jahr 780 in der Ilbicschen Schenkungsurkunde, worin der Ort unter dem Namen Knetzcegewe genannt wird. Германски топоним на славянска основа "княз", записан в края на VIII в.

Я да вкараме малко интрига в темата:

Сега прерових на бърза ръка ПВЛ, но открих само формите "княз" и "княжески". Няма следа от "княжество", а е вече XII в.

Би ли ги дал пак, че не ги откривам. Хубаво ще е да поумуваме по въпроса. Ако се появяват паралелно с титлата "княз" и са достатъчно отдалечени, хипотезата ми може и да се разклати

Аварското посредничество не е много вероятно според мен, понеже 1) титлата не се открива в Хаганата и 2) фонетиката ще е различна. Аз го писах някъде и преди - през VI в. славяните са достигнали ново ниво на социална организация и са си взели титла от съседите. Едва ли някой им я е наложил. Натам водят и изворите - нападения, военно развитие, превземат крепости и т.н. Защо точно от германците... мистерия.

Сравни Благой, Драгой. При корени благ- и драг- съвсем ясно се вижда имеобразувателният суфикс -ой. Ако предположим, че Литовой е образувано на основа прилагателното литов с корен лит(о)-, веднага намираме у Фасмер две славянски значения - "изливам" и някакви карантии, колбаси. По тази линия епонимът е или някакъв леяр, или някакъв колбасар. Това е просто един вариант, със сигурност има и други.

В това отношение има един сигурен лингвистичен признак. Ако даден корен е стар, на негова база се развиват разнообразни словоформи. Дори да приемем, че заемката е станала I-II в. и до началото на VI в. славяните са титулували с "конунг" селските бабаити, като по този начин никой не е обръщал внимание на титлата, то къде са словоформите? Изобщо, за мен цялата налична информация сочи към заемане през VI в.

Да, според мен също не може да се обясни много добре този факт. Защо им е на славяните такава титла през първата половина на хилядолетието...

Произходът на *kъnędzь е горе-долу ясен. Слабата страна според мен е датировката, която определя Фасмер. Защо според вас се насочва към прагермански, при положение че имаме ясна трета палатализация -ng > -dz и умлаут в аналогичната форма *pěnędzь?

Човече, окончанието -ан не е "класическо" тюркско окончание. Следователно името Баян не е "класическо" тюркско име. Въпреки това съм дал примери от "класическите" тюркски езици, където то се среща, вероятно като заемка. Дал съм по-рано в темата страница от ЕСТЯ, дал съм страница от Левитская. И на двете места пише за причастието. Аз, честно казано, не мисля да се занимавам повече с този спор.

Аз ще пробвам да обобщя фактите, а ти ми кажи колко точно е голяма тази вероятност. Аварски Баян. Прабългарски Баян. Чувашки Пуян < Баян. Общотюркски корен бай. Древно огурско причастие -ан. Монголски, якутски и др. имена Баян. Липса на монголски заемки в тюркските езици през периода I-XIII в. Ако не си съгласен с някой от фактите - дай доказателства. Ако си съгласен - направи анализ. След това дай обективна оценка на вероятността Баян да е монголска заемка в протоогурския език (или в някой друг).

За съжаление аз нямам възможност да гледам и да слушам казахи, а дори и да имах, може би пак щях да се доверя на етимологичните речници. Еми добре...

http://ziezi.net/omurtag.html Десетина с КАНАСУБИГИ ОМУРТАГ. Архонтските може би ще бъдеш така добър да ги преброиш ти?

Ами не знам как да те убедя по тези въпроси. Гледаме публикациите за баян - тюркско име. Гледаме публикациите за токта - средномонголска заемка. Гледаме публикациите за бат - персийска заемка. Не си убеден - ОК, какво да кажа. За мен подобна липса на убеденост трябва да е подкрепена със страшно добри аргументи, за да се изправи срещу научните публикации. Иначе не ми звучи конструктивно. Проучването на името Токт ще е свързано с много ровене, тъй като подозирам и там ирански корен. В момента нямам време и желание да се занимавам с него.

Проф. Добрев чудесно е изяснил титлата бат. Не мисля, че са останали някакви съществени въпроси около нея. Произходът на името Токт обещава да е интересен, но точно сега не ми е приоритет в любителските занимания А колкото до останалото... няма никакъв смисъл да водим лингвистичен спор, неглижирайки самата лингвистика.