Кухулин

"Така нареченото" аули твърдо е едно - την αὐλήν. Дали е малко, не знам, не ми е ясен този суфикс. В ГИБИ III, 282 преводът не е умалителен. P.S. А "така наречен" си е буквален превод на извора - tin legomenin aulin.

Няма как да се случи по чисто фонетични причини. В ЕСТЯ се споменава такава възможност за думата avla, но не е ясно посредничеството.

Пише го в Уикипедия. Разбира се, това не е никакъв източник и винаги можеш да го опровергаеш, посочвайки някой скитски, сарматски или алански аул.

Думата αὐλή не засяга степента на фортификация. Може да се използва и се използва за всичко между някакви стени. Случаят с Августеона е описан в Уикипедия - "it became more of an enclosed courtyard where access was restricted... court or forecourt (αὐλή, αὐλαία, προαύλιον) of the Hagia Sophia". По същия начин αὐλή се нарича и пространството около храма на Зевс Олимпийски. Дворецът на Пилат Понтийски също е αὐλή. Думата има и значение на владетелски двор в абстрактен смисъл - αυλή του Αττίλα, αυλή του Καρόλου, αὐλή του Καρλομάγνου, αυλή της Τραπεζούντας, αυλή του χαλίφη της Δαμασκού и т.н. Общо взето типологията е много сходна с английската дума court - същото семантично развитие, само дето конкретните значения са по-малко, а абстрактните - повече.

По какви причини не могат да бъдат наричани така?

Аз за всеки случай ще се повторя, може пък да се пробие ината и да продължим някаква интересна дискусия. Кавказката дума аул има тюркски произход и е много късна. Едва ли може да се открие сведение за кавказки аул преди XV в. Тюркската дума аул също е много късна. Едва ли може да се открие в тази форма преди XII в. Прабългарската (?) дума аули е ранна, използва се още в VIII в. Прабългарската (?) дума аули поразително съвпада с гръцката дума аули. Горното съвпадение е фонетично, морфологично и семантично. Значи, кряка като патка, плува като патка, прилича на патка, живее в езерото с патките... дали пък не е вълк?

На първо четене (разбирай търсене ) се вижда, че византийските писатели определят като αὐλή Августеона. Подозирам, че има доста други употреби, но не ми се прави специализирано изследване по въпроса, че и без пари Според мен в българския контекст αὐλή варира между "заградено пространство" и "дворцов комплекс". Подозирам, че Паганските аули-та край Варна са от първи тип, а "резиденцията с улици и чардаци" във Ватиканския разказ е от втория тип. И двете значения се покриват от гръцката дума. Конкретно за Плиска, според мен е важен следния въпрос: кога и къде започва заселването на обикновено население - преди или след пожара, вътре или вън от неговата територия? Ако е след или извън него, то можем ли да наречем опожарената част "дворцов комплекс"? Това е археологически въпрос, който би могъл да потвърди гръцкия характер на думата.

Моля-моля, тук говорим за неврологичен кадър. Ако допуснем, че осет. xælar е етимологичен паралел на гр. auli, то неврологичният паралел сигурно е присаждане на вестибулар в задника

Хмм, не знам кой превод на извора четеш, но Теофан не говори за превземане на разни аули. Казано е следното: Никифор избивал деца и животни, запечатал съкровищниците на Крум и ги пазел като свои (според Анастасий раздал част на войниците), а паралелно опожарил "така нареченото" аули (едно аули, а не много аули-та). За много аули-та (тас аулас) се говори при похода на Копроним до Варна, но там няма "така наречени".

И аз съл лаик в областта, но според мен не може. Рефлексът от средногръцки е авли, авлия. Освен това семантичния преход е труден - от "двор, къща, дворец" в "село". От друга страна, тюркската дума аул "село" си има собствена етимология и е разпространена из цяла Азия, което прави гръцкия произход проблемен.

Извинявай, чак сега май зацепих какво искаш да кажеш. Според теб αὐλή не е гръцка дума? Или греша?

Остави шегите, ами кажи каква точно ти е идеята, че не мога да я разбера. Припокриването (т. 4) не може да бъде аргумент, освен ако не визираме един специфичен жанр от българското популярно памирознание

Ами в такъв случай думата аули няма как да е друга, освен гръцка заемка в прабългарския. При цялото ми уважение към проф. Златарски, все пак трябва да се държи някаква сметка за фонетиката. Тюркската дума аул закръгля средната гласна в огузска среда, при това късно. Освен това при тях късно изпада и интервокалната -г- (орх. агъл). От всичко това в чувашкия няма и следа, а думата си е развита закономерно до ял. За крайната гласна -и да не говорим... Разбира се, възможно е да греша. За съжаление проф. Добрев не може да вземе отношение по въпроса, иначе неговото мнение би било най-полезно.

Въй, и после кво го прави тоя водород - да не работи на студен синтез лаптопчето?

Аз не виждам логиката в това твърдение, още повече с тази категоричност. Хайде да почнем стъпка по стъпка, може би ще се изяснят нещата. 1. В гръкоезичните прабългарски надписи някакъв обект е наречен аули. Значи: 1а) или прабългарите са го наричали така; 1б) или пък са го наричали по друг начин, но писарите са го превеждали като аули; 2. В гръцката хроника обектът е описан като "така нареченият аули", следователно: 2а) или този обект аули не прилича много на гръцките обекти αὐλή, но претендира да е такъв; 2б) или обектът си е баш гръцки αὐλή, но авторът на хрониката изявява пренебрежително отношение; 1а се комбинира добре и с 2а, и с 2б, т.е. имаме два варианта, отговарящи на фактите. 1б отчасти противоречи на 2а, но се комбинира добре с 2б, следователно имаме поне още един вариант, отговарящ на фактите. Т.е. цели три варианта се промъкват покрай твоята категоричност, resavsky. Тук, разбира се, използвам презумпцията, че всичките аули-та са горе-долу сходни обекти. Струва ми се, че археологията дава известно основание за това. А встрани от въпроса, интересно ми е кой превежда пасажа от Теофан като "така наречените аули" в мн. ч.?

А какво пречи да използват гръцка дума? Нали в хрониката аули-то е "така наречено", значи все някой го е наричал така.

Прабългарите са използвали думата аули (αυλι), която е в женски род единствено число. Сега, дали са я използвали прабългарите или само гръцките писари - отделен въпрос, на който не виждам как може да се даде отговор.

Думата аул има доста значения в тюркските езици, включително "лагер, гарнизон". Проблемът е, че с този вокализъм няма шанс прабълг. аули от хрониките и надписите да има тюркски произход. По-скоро би звучала айъл (ср. чув. ял < *аийл).

Най-агресивни са обществата с хортикултурно земеделие. При тях има най-много конфликти и най-голям процент жертви, ако не се лъжа.

Горките, в каква заблуда са изпаднали. Що не им пратиш по мейла едно CV и предложение за консултантски услуги И вземи да прочетеш статията, вместо само да и броиш страниците.

Колега, първо - наздраве Второ: Мен през цялото време ме интересува разпространението на думите. Затова неведнъж правих уточнения - за думите ли говорим или за някакви значения. Семантични диаграми и значения коментирам само колкото да върви лафа. Ясно е, че в случая те изобщо не носят информация за етимологията. Пише на корицата на ЕССЯ - "праславянска лексика". Праславянската лексика по дефиниция е обща и по дефиниция е преди християнизацията. Който има проблем, да доказва обратното Поздрави

Фасмер: "Источник предполагают в гот.-арианск. *kirikô "церковь" (Бернекер I, 132; Уленбек, AfslPh 15, 484; Стендер-Петерсен 424 и сл.) или в др.-бав. kirkô -- стадия, предшествующая д.-в.-н. chirihha (Шварц, AfslPh 40, 288 и сл.; 42, 305; Рудольф, ZfslPh 18, 266; Нахтигал, Starocerkv. Štud. 67; Брюкнер 59)." Първо ти дай линк с употреба/реконструкция на kostel "църква" преди християнизацията. Айде, от мен да мине - може и след християнизацията да е, но преди XI в. Радвам се, че поне по този въпрос вече сме на едно мнение. Между другото, на Фасмер му пука, защото е написал точно това.

Реалистичен или не, това е сценарият при всички човешки езици. Латинската дума kostel "църква" навлиза след покръстването.

Ахм, ясно.

Готи и славяни са дълго време в лингвистичен контакт, за което свидетелстват редица готски заемки в праславянския. Например, заедно се подвизават в Хунската империя. Няма нужда да прибягваме до фантастико-сюреалистични сценарии тип "марш на скок през VI в. и ръсене на заемки из Далмация", за да обясним каквото и да е. Конкретните и абстрактни значения ги изяснихме по-горе, макар явно да срещнахме неразбиране един спрямо друг. Здраве да е