Кухулин

Vistosky, можеш ли да драснеш в два-три реда едно резюме на горната статия, че нещо ми се стори много дълга и абстрактна... В какво отношение се е провалила българската османистика при изследването на периода? P.S. Ако не ти харесва нивото на модериране тук, можеш да го драснеш в Бойна слава.

Ако сте между десети и дванайсти клас, пишете ми на ЛС, ще ви обясня всичко за нечетнмите числа

(2 * n + 1) + (2 * n + 3) = 4 * n + 4 = 4 * (n + 1) Демек се дели на четири.

С развитието на методологията противоречивите данни се превръщат от недостатък в предимство, защото позволяват сравнителен анализ на събитието от вътрешна гледна точка. Ако няма противоречиви данни, сравнителният анализ изисква привличане на външен за събитието материал (аналогии с други събития, общи закономерности и така нататък). Вторият метод по ред причини е по-неточен и крие повече рискове от първия. Тъй че не си прав, когато губиш интерес заради разминаването на АВР и Теофан. Трабва да мислиш именно върху него

В по-широк смисъл може да се тълкува като история за нацията, каквато е и фактическата идея на съвременната история изобщо. Както каза Black Wolf, проектът очевидно има патриотичен уклон.

Проблемът е, че проф. Димитър Попов не споделя тази гледна точка в досегашните си книги, поне по мои впечатления. Може би възгледите му са еволюирали във връзка с издаването на горния том.

Аз също съм срещал някои съмнителни моменти в ИЕ базата, но пък не съм срещал такива в тюркската. Изключение може би прави само етимологията на Кубрат, която не ми звучи хич убедително. Би било интересно да се види какво е положението с китайската база, наистина.

Няма да се разберат с македонците Освен това подозирам, че с главен редактор проф. Георги Бакалов книгата ще се превърне в Библия за памирофилите

Навсякъде има такива паралелни организации, например руската РАЕН. Освен всичко друго, що да не се усвои някой лев допълнително. Останал съм с впечатлението, че въпреки присъствието на големи имена в тях, гаранции за някакъв особено качествен продукт няма. Иначе, от изброените по-горе историци има стабилни имена, примерно Христо Матанов и Александър Николов.

Няма как да бъдат приведени достатъчно цитати от сериозни трудове по иранистика, защото голяма част от твърденията в горната статия са си стандартните алабализми (ракини, ригове, гурове и т.н.). Има обаче събран доста материал по китайските произношения, който може да бъде полезен. На мен ми се струва, че Старостин е приличен източник в това отношение.

Опа, аз понеже малко чета по диагонал и си мислех, че за ромейската войска говорим, а то било за някакви български системи. Извинявам се. Иначе да, храната освен горните неща съдържа вода и разни други работи. Например 250 гр белтък означава към 1 кило месо.

По принцип пехотата е действала с товар около 20 кг. Преходът към Плиска е средно 20 км/ден (виж първа страница). Това означава грубо 4500 ккал/ден. Верно е, че конниците са на друго натоварване, но върху тях падат допълнителни задължения - фуражиране, разузнаване и т.н. Да не говорим колко плюскат конете. Относно манджата, Графа е дал съвсем реален, но наистина обилен порцион. 1 кг хляб и 300 гр месо (3500 ккал) е стандартната разкладка, под която има сериозни рискове. Оттам нататък лук и вино се дава редовно, а при възможност и другите глезотии. Разбира се, боеца знае две и двеста, но глада е опаснен спътник на война.

makebulgar, от горния постинг се виждат три неща: 1) не си бил в казарма; 2) не си се занимавал с хранителни режими; 3) не си яздил; Без лоши чувства, но не си прав.

По-добро е от онова Алано-древнобългарско писмо. Има прогрес, определено Ако не друго, поне ПИЕ arĝ- > тох. ārśi не влиза в крещящо противоречие с фонетичните съответствия. Все пак можеше да си спестиш глупостите за ракинята статията само щеше да спечели от това.

Охо, нови лингвофрически попълнения в БГ Наука

Брахикранен: Мезокранен: Долихокранен: Cephalic index

Гледам в руската Википедия тая Башчанска плоча - използвана е само

Скоро гледах лекция за тохарския текстил, където се споменаваше нещо за първите панталони около 1000 г. пр. Хр. Горе-долу по това време в Китай навлиза и конната езда, та сигурно са свързани.

Извинявам се, че така нахълтвам в темата, може би вече е обсъждано, но това равенство между хората къде собствено е създадено от християнството и кога? Ако мже малко конкретика, ще съм ти благодарен.

АВР дава за дата на разгрома 23-ти вместо 26-ти, което е нетипична грешка за разказ на очевидец. От друга страна, грешката е съвсем естествена при писмен източник: KГ (23-ти) вместо KF (26-ти).

Да, нямаме никаква традиция в това отношение и резултатите са трагични. Хубавото е, че има достъпни чужди публикации, но все се надявам един ден да има и модерни български изследвания по въпроса.

Полезен критерий, мерси. Семантичната връзка "ухо" > "ъгъл" се очертава доста интересна. Четиринадесетата божествена земя Варена е описана като varenem cathru-gaoshem "четириухата/четириъгълната Варена" (Avesta, Drvasp Yasht 13 и др). Това може да се тълкува като град с четири кули, с четири порти, съответно с четири ъгъла, което е най-честата интерпретация. Съществува обаче и една подозрителна връзка с Ригведа, където срещаме caturanika varuno "четириликият Варуна" (Rig Veda V.48.5). Има становище, че Варуна и Варена са в някаква връзка, но на мен лично не ми стигат познанията, за да я разбера. Както и да е, може би Варунските уши са Варенските ъгли и оттам, та чак до българското кьоше Varuna in Zoroastrianism Някои автори издигат този мотив даже и на праиндоевропейско ниво, включвайки келтската kaer pedryfan "Fortress of Four-Peaks" на крал Артур (Preiddeu Annwfn 24), но на мен това ми се вижда прекалено. Извинявам се на nik1 за злия офтопик, но ми се стори любопитно

Не само детайлите, но и тях. Проблемът е, че ако не се обърне внимание на детайлите, има много голяма вероятност след това да се говорят глупости.

Нямат етимологична връзка. унг. köz < ПУ *kitV (Старостин) тур. köşe < перс. guše گوشه < авест. gaoša "ухо" < ПИЕ *ghous- "to sound; hear" (Pokorny No.687) Още в Авеста думата gaoša "ухо" е добила и значение "ъгъл", ама да ме утепаш - не знам защо

Това е база данни на Франкфуртския университет, съставена по Супрасълски или Ретков сборник, София, 1982, издание на БАН. Бих казал, че е по-скоро публикация на кожата, отколкото копие Ако под "надпис" имаш предвид снимка/рисунка, мога да ти предложа това: XI в.