Кухулин

... но не е много вероятно. Така като гледам, пратюрк. *ăčaj > старотюрк. eči "леля, чичо" е влязла някъде по Сибир в контакт с угърската дума ćićǟ "леля" и в резултат се е получило диалектното звучене çiçe, което се е запазило и в турските диалекти. През XIV в. турците идват на Балканите и се появява българската дума чичо. Тази версия евентулно отпада, ако думата чичо се среща още в старобългарската литература, но ме съмнява. Proto-Turkic: *ăčaj / *ĕčej Mansi (Vogul): ćićǟ чича - Wiktionary

Не мога да кажа как точно е звучала на староперсийски фразата Ariya : Ariya : ciça "an Aryan, having Aryan lineage". Предполагам [чича], но не съм сигурен. Относно връзката с българската дума чичо, хм, леко съм скептичен. Общо взето формата ciça се използва само в староперсийски, което прави контакта с българите доста труден от географска и хронологична гледна точка. От друга страна, не съм се интересувал от етимологията на чичо, възможно е да има иранска връзка. Фасмер пише за някаква старотюркска дума čičа "сестра матери", но не съм се ровил по-подробно. Чисто интуитивно, дълбоко се съмнявам да е свързано с ciça от ахеменидските надписи.

Не мога да кажа как точно е звучала на староперсийски фразата Ariya : Ariya : ciça "an Aryan, having Aryan lineage". Предполагам [чича], но не съм сигурен. Относно връзката с българската дума чичо, хм, леко съм скептичен. Общо взето формата ciça се използва само в староперсийски, което прави контакта с българите доста труден от географска и хронологична гледна точка. От друга страна, не съм се интересувал от етимологията на чичо, възможно е да има иранска връзка. Фасмер пише за някаква старотюркска дума čičа "сестра матери", но не съм се ровил по-подробно. Чисто интуитивно, дълбоко се съмнявам да е свързано с ciça от ахеменидските надписи.

Южняк, честно казано, проблемът дали европейците са най-чисти арии в генетично отношение, не ми е много близък. По същата причина не мога да коментирам твърдението, че 30% от башкирите са етнически германци. Просто досега не съм бил в контакт с научна школа, определяща етническата принадлежност по генетичен път. Ти като че ли си първият. Тук все още се разчита на етнолингвистични и етнокултурни показатели, може би в разрез със западните възгледи. Думата арии се използва като етническо самоназвание само при индоиранците. Има мнение, че думата Ейре е родствена с арии, но то не се приема от болшинството лингвисти (например от OED). Останалите европейски думи - бог Арес, областта Ария, мли Ариоман, аристокрация и т.н. - дори и да са сродни с думата арии (което е във висша степен спорно), не са етнически самоназвания, следователно тези народи не са арии в смисъла, в който индоиранците са арии. Дарий нарича себе си ария ариачича "арий от рода на ариите", а Зороастър - бог арианам "на ариите". Шапур I нарича империята си Еран "арийска", оттам и днешното име на държавата.

По принцип арии са индоиранците, там е реконструиран етнонимът. Няма как гърци, арменци, келти, славяни, траки, албанци, тохари и т.н. да бъдат наречени "арии". Относно индохетите, понякога (напоследък доста често) така се определя езиковата общност преди отделянето на анатолийския клон. След отделянето му се говори за индоевропейци. Такава терминология използва например акад. Вячеслав Иванов. Трубачов е развил идеята в някаква студия, която не се открива в нета: Трубачев О. Н, Из славяно-иранских лексических отношений. - Этимология. 1965. М., 1967 Еделман е маркирала основните моменти в нейното изследване: По хипотезата за класовата същност на скитите и славяните не мога да коментирам, нямам мнение.

Аз си мисля друго. Имаме следните записи: ΚΑΝ-ΑΗΡΤ-ΧΘ-ΗΝ (печат) ΚΑΝ-ΑΡΤΙ-Κ-ΕΙΝ (Порфирогенет) Първо, в късния запис имаме съвсем закономерна метатеза. Крайно необичайната за старогръцкия език група -αηρτ- е адаптирана до -αρτι-. Въпросът е как да обясним съответствието между -κ- и -χϑ-. Според мен е много вероятно да става дума за така известната преградна мъжечна [q], която в гърцките текстове е предадена ту като -χ-, ту като -κ-, още повече тук става дума за български печат от "канцелатията". Това трябва да се обмисли още малко от фонетична гледна точка, но засега ми изглежда правдиво. Освен това, друго обяснение за връзката /χϑ/ - /κ/ не ми идва на ум. При този вариант втората част на титлата звучи [irtqin], което не е нищо друго, освен причастие от глагола ирт "проходить, опережать, обогнять, превосходить" (Федотов I, 172), ср. кьоч "кочевать" - кьочкин "кочующий, кочевник", кач "убегать" - качкин "убегающий, беглец" и др. (СИГТЯ 1988:326, също Левитская стр. 175 за генетична връзка с чув. -kən). При тази етимологизация има различни варианти за значението на думата канаирткин, свързани с различните значения на глагола ирт. Тук отново имаме съвпадение, защото най-близко по смисъл до "престолонаследник" е баш най-старото пратюркско значение "to reach" (starling), тоест "доближаващ кана, доближен до кана".

Теоретичната част е доста сложна и е свързана с вътрешната структура на водата - памет на кристалите, хомеопатия, бла бла. По тоя въпрос Последния римлянин може да ти говори много, убеден съм. Чисто практически, всеки откачалник си има собствени вариации по темата. След няколкодневно общуване се свиква Например водата, поставена за известно време под умален модел на Хеопсовата пирамида, става много приятна за пиене. Вътре в пирамидата, тя променя своята структура и свойствата си. Такава вода може да се използва като козметично средство – заменя кремовете за лице.

Правиш една конструкция с формата на пирамида, например няколко дъски с общ връх. Пълниш шишета с вода и ги слагаш в ъглите на пирамидата. Събират слънчева енергия 7 дена. След това ги увиваш в металическо фолио, за да не бяга енергията. По този начин водата е заредена и готова за консумация. Може да ти се струва малко странно и нездраво, но е доста разпространено.

Като казахме Теофан, бих искал пак да обърна вниманието ви към два интересни момента в неговата Хронография: "През трите дни след първите сражения като мислел, че походът върви успешно..." (стр. 282) "... едни загинали в горящата преграда, а други от меч заедно с него..." (стр. 283) В първия случай Теофан пише за "първите сражения", без преди това изобщо да споменал сражения. Във втория пише за "горящата ограда", отново без да е споменал за нея преди това. Как да разбираме тези неща - старческа слабост, случайност или нещо друго?

Малко ровене и всъщност се оказа, че: II. the sense of metal, Lat. metallum, does not occur in classical Greek. (Liddell and Scott. An Intermediate Greek-English Lexicon. Oxford. Clarendon Press. 1889.). Херодот употребява думата в смисъл "солна мина", има значение също "сребърна мина", "мраморна кариера" и т.н. Мистър Харман май не ще да е езиковед.

Ъмм. Може би не съм се изразил добре. Защо мислиш, че не са гърците?

Повече от очевидно е, че думата μέταλλον развива значението си "метал" в гръцка среда. μετάλλατος "претърсен" μεταλλάω "търся внимателно" μεταλλεία "търсене на метал" μεταλλεῖον "минерали" μεταλλεύς "мравка" (!) μετάλλευσις "минни операции" μεταλλευτός "добит чрез минна дейност" μεταλλίτης "съдържащ минерали" μεταλλίζομαι "обречен на тежък миньорски труд" μέταλλον "копая" μεταλλουργός "миньор" и т.н. http://www.perseus.tufts.edu/hopper/resolveform?type=start&lookup=metall&lang=greek Развитието на семантиката ясно се вижда - "търся" > "копая" > "мина" > "метал", като всеки един от етапите е представен в старогръцка среда. Основната форма μέταλλαν "търся" може и да е субстратна, но има хипотеза за гръцка етимология μετ' άλλος "след другия" (Dictionnaire etymologique de la langue grecque, 690). Това, разбира се, не означава, че в предгръцкия език не е имало дума за "метал" или че не са познавали метала. Явно са го познавали, но не са го наричали метал, съответно аргумента на този езиковед е безпочвен.

Тя почти не е обсъждана по същество

, след 4:30

Не е ясна на Рамстед, на Абаев му е ясна. Явно и за теб не крие тайни, та едва ли има нужда от дискусия.

Прави ми впечатление, че ако решим да разделим четирите съгласни, което в крайна сметка е наложително, би се получила комбинацията ηϱτ - χϑην(ος). Чувашката дума ирт- означава "изпреварвам, превъзхождам" (Федотов I, 172) и е рефлекс от ПТ *ēr- с дълго /ē/ (StarLing). По-късно ще видя дали няма да изскочи някое читаво морфологично съответствие на -χϑην, но дотук семантиката и фонетиката горе-долу пасват.

Не че аз съм прав, просто всички етимологични речници го казват, вкл. Абаев (т. 1, стр. 56).

Е то това е проблема - изворите са жития и прославни слова. Дали става дума за хипербола? Най-вероятно да, особено под тежеста на косвените доказателства. Направо си е сигурно. В каква степен са хиперболизирани числените стойности? Няма как да знаем.

Ако можем да се доверим на Казимир Попконстантинов, горе-долу това трябва да са съгласните - κανέηϱτχϑηνος: A newly found seal of Michael bagatour and the bagatour family of Ioannes, Sondoke and Michael, 2008 Освен това, уважаемият съфорумник Tyroglyphos (който е специалист по тези неща, струва ми се), ни е дал и снимка:

Значи, ако говорим сериозно, точно тези числа не могат да се свържат конкретно с размера на панонската или на коя да е друга армия. Могат в някакви много широки граници да дадат представа за потенциала на държавата. Както беше отбелязано многократно (Ураган май ми влияе на стила ) в темата, АВР и Студит не дават никаква реална информация за числеността на отделните отряди, а просто отразяват фигури. По косвен път можем с голяма доза сигурност да предположим, че основната армия не е била при Крум нито в началото, нито (с по-малка степен на сигурност) в края на похода, но това е всичко.

Всеки си го люшка сачмата нанякъде - кой за панонски армии, кой за трева и царевици, кой за оръфани ръкописи. Няма лошо По-добре тука да се надцакваме и да се псуваме, отколкото утре в офиса някой да строши клавиатурата на колегата в главата Както и да е, ето още малко демография (все пак е свързано с темата, армии се броят): ENERGY AND POPULATION IN EUROPE. The Medieval Growth (10th-14th Centuries), 2010 (pdf) На стр. 7 са плътностите в началото на XIII в. Франция - 30 души на кв км; Балканите - 12 души на кв км; Общо Европа без Русия - 16 души / кв км; На стр. 11 общоевропейската плътност през VIII в. е дадена 3 човека / кв км. От Уикипедия можем да видим, че плътността в разцвета на Римската империя се оценява около 14 души на кв км. В момента европейската гъстота е 70 души на кв км. Мисля, че от посочените числа можем с добро приближение да приемем гъстотата на населението в Мизия през VIII-IX в. между 5 и 7 души на кв км. За територията източно от Видин и южно от Дунава, включително и Северна Добруджа, това означава между 250 000 и 350 000 обитатели. Не мога да си представя по каква методика биха се получили 700 000+, камо ли милиони.

Ами никой не иска да си говорим за хронология, явно не е забавно. Армиите са забавни

Според мен е включил в сметките и т.н. Горна Мизия (Скопие-Белград-Видин), иначе просто няма как да се върже хесапа. Долна Мизия (Добруджа плюс Мизия до Видин) е около 50 000 кв км. При 1 500 000 население плътността излиза 30 души на кв км, което е пълен абсурд. Такава плътност имат западноевропейските държави в най-добрите си средновековни години (XIII - XIV в.), когато всичко е пренаселено.

А какво се разбира тук под Мизия? В този период плътност над 10 души на кв км е крайно съмнителна, реално 5-6-7. Територията между Стара планина и Дунава дори при крайно широки граници няма как да надхвърли 100 000 кв км.

Това е нова хипотеза, необсъждана досега, струва ми се. Звучи като "Аз, канът ювиги" през устата на Йода, но защо не? При деленето на канартикин като кана-ртикин обикновено се предпочитат записите от печатите: KANA - IΡTXΘΥΝ KANA - ΗΡTXΘΥΗΝ