Кухулин

Мерси, поне този аспект го изяснихме.

Етимологията на rong е разгледана доста добре от Абаев. Лозарските форми тип rzkr са разгледани от Гамкрелидзе. Мен ме интересува конкретно согдийската дума r’k [rāk], защото на сто места в тая тема се каза, че означавала вино. Искам един прост източник, толкова ли е много.

Последно, согдийската дума рак какво значение има - "кръвоносен съд", "вино" или "сгряващо питие"? Да не стане като вица с компотите - от vein до wine

И славяните са яздели чат-пат, виж History of the Wars, Books V. and VI.

Докладът е за пасищата, не за пустинята. Иначе, какво да ти кажа... ти ме занимаваш с панонски армии, аз те занимавам с треви и фураж. Ако искаш, може да си говорим за нещо по-смислено, ама не се получава

Така, положението се изЯсни Grasslands and grassland sciences in Northern China: a report of the от Committee on Scholarly Communication with the People's Republic of China В Уйгурския автономен окръг средно за всякакъв вид пасища една овца пасе 1.44 хектара на година. Един кон се равнява на 6 овце, следователно пасе 8.64 хектара на година. Значи горните стада - 60 000 бойни коне и още 60 000 небойни - имат нужда от 10 368 кв км ненаселени пасбища. Не е малко, не е и много. Струва ми се, че ще е проблем за населението, но съвсем преодолим, ако е разпределен върху цялата територия на ПБЦ. Ако приемем това за степен тип конница (поне по 4 коня на конник), значи говорим за една свръхмобилна войска от 15 000 конника. Единственото логистично ограничение в тоя случай е да не се заседяват на едно място. Трябва постоянно да обикалят, подобно на всяка степна конница. В тези сметки не включвам водата, разбира се, но да кажем, че вода има бол. Във втория хамбарлийски надпис (813 г., със саракта) се среща формата ηζουργου βουληα, която е славянизиран вариант на ητζιργου βοιλα (Образуване на българската народност, 256).

Димитър Ангелов твърди, че славяни и българи са воювали като отделни корпуси в рамките на българската армия. РАЗВИТИЕ НА ЕТНОГЕНИЧНИЯ ПРОЦЕС ПРЕЗ VIII ВЕК Не знам какво казва археологията по въпроса, но ми се върти нещо за смесени некрополи. Имаше и славянско фонетично влияние върху българската титулатура, но трябва да погледна къде беше.

По горните сметки за тези 100 коня ще са нужни двайсетина кв км. В клипчето казаха, че ги хранят, значи ареала се смъква примерно на 15 кв км. Изглежда ми съвсем реално

Както стана дума по-нагоре, връзката с темата отдавна е заминала. Не пречи да си посмятаме обаче

По принцип ти вярвам, но предпочитам да прочета някое изследване за степните армии. Иначе форумното коневъдство си го можем.

Никифор е бил с мулета, то е ясно. Лошото е, че твоята армия трябва да я пренесем по бързата процедура. Понеже си е твоя, ти ще решиш дали и нея да я качим на мулета

Няма нужда да са дунавско-български, може да са византийски, франкски и т.н. Никой не е луд да кара от майната си фураж, след като може да поддържа емсетхилядна конница с паша. Дето се вика, може и римски да са. Монголите са за кратко в Европа, освен това са малко - два тумена, ако не се лъжа. Куманите не ги знам колко са, но и те не изкарват много. За българи и авари е ясно - живеят с околното население, използват славянска пехота и т.н. Ако обърнеш внимание на АВР (доста обсъждан в тази тема) ще видиш учудващо аграрна кратина. Както и да е, въпросът е чисто логистичен - може ли българската лесостепна зона да поддържа такава конница или не може. Сега гледам, че един декар стига за 5 коня на ден, При 60 000 бойни коня това са 12 кв км. Поне още толкова трябва да са стадата, от които се набират тези коне, значи към 25 кв км на ден. Това прави около 10 000 кв км годишно. Май трябва да се въртят пасищата през няколко години, значи като абсолютен минимум за 15 000 степна конница трябват към 30 000 кв км безлюдни пасища. Много ми се вижда - 1/3 от сегашната българска територия...

nik1, какви неща ми даваш да чета - биоразнообразие бла бла... Дай ми нещо логистика - толкова и толкова площ, толкова и толкова кила трева, толкова и толкова конница се е изхранвала. Някак не съм чул да са се мяркали десетохилядни ервопейски конни армии със степна логистика. Все идват от Азия, променят начина си на воюване и накрая изчезват. Карл Велики, вместо да пусне двайсетина хиляди конници на паша в Панония, кара феодалите да товарят волски коли с храна за три месеца Ще потърся нещо за средновековната паша, все някъде ще е писано.

Е да де, пашата е била изобилна, затова са "приучили на глад тези животни" Сериозно, не съм се интересувал специално от параметрите на европейския лесостепен пояс. Интуитивно приемам, че се е различавал чувствително от азиатските степи, но може да греша. Ако имаш предвид конкретно изследване, различно от Енодий и Гугъл, ще ти бъда благодарен да го споделиш.

Това е преобладаващата схема, ако не бързат. С фуражиране конницата минава към 30 км дневно, докато при готова храна може да стигне до 70 км. Да не говорим как се изхранват 15-20 хиляди коня с фуражиране

Той проблема е точно с животните, иначе хората могат да карат и на къпини по пътя Колкото до кумиса, това върви в степите, където пашата е безкрайна, а всеки боец води по 5-6 коня без товар. Препускаш, спираш, доиш, пиеш и минаваш по 100 км на ден. Тука в Европа трябва да носиш манджата на гръб, а в точно в това отношение конете са възможно най-неефикасния транспорт. Гоним ли скорост обаче, не можем да ги заменим с друго.

Явлебието е известно като polono-iranica и се свързва със скитските набези около 500 г. пр. Хр. Трубачев О. Н. Языкознание и этногенез славян. Древние славяне по данным этимологии и ономастики. 1982 Эдельман Д.И. Иранские и славянские языки: исторические отношения. 2002, стр. 14 Първото изследване е достатъчно авторитетно, а второто е класика в областта.

Да, на старта трябва да има по 300 кила фураж на човек. Ако приемем твоята численост от 15 000 души, това означава 60 000 коня и 4500 тона манджа.

Тази методика ми е неясна. Например конкретния епизод: Теофан: - ромеите тръгват в петък; - приключват в събота призори; АВР: - ромеите тръгват към Сердика; - Никифор мисли, че е завладял цяла България, побърква се; - войската пали наред, опустошава, дере животни; - моралът постепенно пада, появяват се дезертьори; - през това време българите наемат авари и славяни, въоръжават жените и т.н. Ти как би анализирал тези данни по гореописания метод?

Хрониките трябва да се анализират паралелно, да се търси съвместимост при логично обосновани компромиси. Не трябва да се противопоставят една на друга, каквато неясно защо е първоначалната реакция на повечето хора. Така стои въпросът с отношението АВР - Теофан, същия е случая и с АВР - Студит. Една от идеите на тази тема беше именно, че не става въпрос за първата събота след петъка. Става въпрос за следващата събота.

Според Теофан.

Това е интересно. Доколкото виждам в таблиците, става дума за съвсем точно фонетично съответствие по схемите за генетична връзка. Следователно славянската дума няма как да е заемка?

Не ми звучи убедително предвид името на раздела

ЭССЯ-16, 173: "Слав. слово определено не заимствано из лат. luna" според Berneker; "...оно имело бы вид *lyna" според Idem RES VI (каквото и да е това ); "Это слово не заимств. из лат., а также не является цслав. элементом в русск., вопреки Брюкнеру" според Фасмер, (KZ 46, 223) и Преобр. (I, 478).

Етимологичните речници твърдят друго, включително ЕССЯ. Ще си позволя самоцитат: