Кухулин

Както сполучливо се изрази Йончев по-рано в темата - има около един следобед

Може би след 20 страници глупости е време да се обърне внимание на хронологията - именно тя е в основата на всикчки проблеми. В твоя случай например - какви са тези два дена и как се съчетават с изворите?

Някои от горните монограми били с типична за периода връхна част O+V - гръцки родителен падеж. По книгите пише, че това е официалната формула. http://books.google.bg/books?id=U3Z7Q5SPXuwC&lpg=PP1&pg=PA37#v=onepage&q&f=false Сега нямам време да проверявам кое колко е вярно (книгата не изглежда много надеждна), но ми се струва добра следа за начало.

По принцип един ускорен 15 дневен кавалерийски поход от Панония до Плиска може да се самоизхрани, но всеки конник трябва да разполага минимум с 4 коня. Въпреки това, боеспособността в края на похода ще е доста ниска.

В случая това значение е слабовероятно до невъзможно, защото: 1) Никифор е "навлязъл в клисурите" (мн. ч.), а административната единица не е много дребна според Уикипедия; 2) "клисурите" са неопределени обекти в изложението, което говори по-скоро (дори твърдо) за географска семантика; 3) не са известни византийски клисури и клисуриарси в района.

Теофан не може да е имал това предвид, защото според неговите представи за хронологията на похода няма време.

Митак, изглежда постът ти е насочен към мен, но не можах да разбера каква е тезата и какви са сметките. По въпроса за опустошаването на Тракия аз твърдя същото - Крум не е разполагал с необходимата армия. Урагане, книги за средновековна логистика. Друг начин няма.

Преминаването на кой да е проход за един ден изисква неимоверни усилия. Практически не е възможно в случая на Никифор предвид епохата и конкретната ситуация.

~ царь Эбал (уики)

Това е важен и принципен въпрос, заслужава си да му се обърне внимание. Всяка информация, идваща от изворите, трябва да се "смели" - да се анализира от гледна точка на епохата, на автора, на самия извор и на куп други неща. Да се изложат всички аргументи ясно, точно и логически свързано, след това да се прецени според тяхната тежест колко е изкривена информацията. Анализът трябва да е както причинно-следствен, така и сравнителен - в първия случай се питаме "защо това е така?", а във втория случай - "има ли паралели и какво ни говорят те?". Общо взето това се крие под думата "съгласяване с изворите" в модерната наука. Типичен пример са изследванията на Библията и на еврейската история - мощни интердисциплинарни анализи, нови хипотези, разкриване на неподозирани факти и процеси от преди 3к години. На много места обаче, включително и в академични изследвания, тази работа понякога е свършена на интуитивно ниво, което дава съмнителни, ако не и жалки резултати.

Митак, прояви малко достоинство и недей да пишеш глипости. Човекът умря както е редно, умря както сам искаше. Лека му пръст.

Би било коректно да кажеш, че това е твоето мнение. Във всеки случай не е общоприетото мнение. Наемник е човек, който изпълнява временно задължение срещу заплащане. Днес се бие за едни, утре се бие за други и получава жълтици.

Фасмер и ред други лингвисти се обявяват против тази етимология. Аргументът е, че в много славянски езици и диалекти са запазени следи от древната индоевропейска семантика "блясък, зарево, сияние", а в латинския тя е изгубена отдавна. Извеждат луна от праслав. *louksnā < ПИЕ *louk-s-na. Латинската дума може би е оказала влияние на звученето. Ето още няколко етимологии: опашка < праслав. *пахати "размахвам" натискам < праслав. *тескнъ "тесен" ~ "стеснявам" корем < прабълг. *кърим "корем"

Не е задължително професионалистите да са наемници. Могат да служат по друга линия, например феодална клетва, "хранени хора" и т.н.

Не че разбирам грам унгарски, ама тая работа с kutya "бездомно куче" ми се вижда много съмнителна. juhász-kutya "овчарско куче" vadász-kutya "ловно куче" http://kutya.hu/ http://kutyasfotok.hu/ Думата eb "куче" е с протоугърски произход, има етимологични съответствия в мансийски и хантийски.

Според Фасмер и двете етимологии са вероятни, но пес < праслав *pьstrъ била фонетично по-издържана от пес < ир. pasu. Твърде интересно, ще се заинтересувам и аз Аз горе писах, че разпространението не ми е много ясно, но ето какво казват речниците: - според ЭССЯ-13:81 праславянската форма е *kučъka с рефлекс цслав. коучька. Може би това -о- препятства прехода -u- > -ъ-, не знам; - според Фасмер имаме руско междуметие куть-куть и полско kuciu-kuciu, а също латишки kuce, aлбански kutsh, италиански сuссiо и др. - в угро-финските езици имаме унг. kutya, перм. kuti, удм. kuta, ест. kut's и др. (според Абаев-I, 605); Тези неща ме карат да мисля, че и двете форми (куч- и кут-) са съществували рано в праславянския език. Каква точно е връзката между съгласните -ч- и -т- ми е трудно да предположа. Тук-таме се срещат мнения, че става въпрос за умалителна форма, например кути > *кутиче > куче (ср. момче, момиче). За да приема тази хипотеза за себе си, трябва да видя диахронизма на окончанието -че, а засега не съм го направил. Иначе ми се струва твърде логично. P.S. Другия вариант, който би решил всички проблеми, че ранна заемка от тюркски кючик > праслав. *кучъка, някъде IV-V в. по хунско време. Не съм го срещал като хипотеза обаче.

Думата куче е част от огромно етимологично гнездо, разположено в поне три езикови семейства. Има следи в почти всички славянски езици (кутёнок), в няколко угро-фински, в балтийските, индоарийските, иранските, тюркските езици и т.н. Най-вероятния произход е източноирански звукоподражателен < *kuti, виж Абаев I, 605. За мен е трудно да се ориентирам в разпространението при толкова много заемки, но почти сигурно думата е влязла в праславянския език директно от източноиранските. Собака е източнославянска дума, пес се свързва с пъстър отново на праславянско ниво.

Ами какво да кажа, принципно си прав. Българската наука изостава с десетилетия от световната, а в хуманитаристиката може би със столетие. Конкретните хипотези може да са силни, може да са слаби, но факт е, че изобщо липсва дискусия на високо научно ниво. Пишат се само глупости и то се пишат доста неграмотно.

В изворите има достатъчно данни, просто трябва да се публикува един модерен, изчерпателен интердисциплинарен анализ. За съжаление у нас отделните дисциплини нито са на много високо ниво, нито мелят добре помежду си, но все накаква надежда има.

Мерси за плюсчето. Дай и ти сега примери за правилна употреба в научната литература, за да ти щракна и на теб плюсче

Разбирам те, но твоята терминологична хипотеза не се подкрепя от научните публикации: Самодийское слово имеет уральскую этимологию не этимологизируется однозначно не имеющие удоволетворительных индоевропейских этимологий поддерживает осетинскую этимологию Этимология фонетически безупречна и семантически правдоподобна ...

Изглежда Кадафи не е бил в конвоя, а е загинал в престрелка на друго място. Може би Мутасим е бил в конвоя. Не е ясно.

Мерси, сега ще ги прочета.

Това, което наричаш "контекст", се състои от няколко неща, подредени по важност: 1) фонетични съответствия; 2) морфологични съответствия; 3) семантични съответствия; 4) исторически контекст при заемките; За да кажем, че етимологията "пасва", трябва да пасва по всяка една от тези точки. Забележи, че никъде няма критерий "прилика". Тогава вече, пасвайки по всички точки в различен контекст, можем да кажем, че имаме различни варианти за етимология. Тоест, ако кажем, че една дума може да е изконно славянска или пък да е иранска заемка, трябва за първия вариант да имаме фонетка, морфология и семантика, а за втория същите плюс исторически контекст. Всякакво друго "откриване на източници" е лишено от етимологична стойност. Аз съм най-големия фен на критиката, темата ми е интересна и затова си губя времето тук но, за да има файда от цялата работа, а и за да научим нещо ново, критиката трябва да е обоснована (виж по-горе). Чети го плюс къс ~ късам. Семантичният ред е стандартен: къс < късам "откъсвам"; кратък < кратя "отрязвам" и т.н. със съответствия в много езици.

Нали Никифор бил тръгнал в посока Сердика, значи Върбишкия проход е по-вероятен от Ришкия. Децата не могат да ги занимават с вероятности, трябва им конкретика. Значи Върбишкия.