Кухулин

Благодаря за обяснението, професоре. Свързването на европейския топоним Хунг с китайския етноним Хунг (според Старостин Хонг) би било забележителен принос в евразийската проблематика, доколкото разбирам в пряка връзка с проблема "хунну - хуни". Посочената от Вас междинна топонимика изглежда доста ценна в този контекст. Притесняват ме само два момента в горното изложение. Първо, ако приемем името на град Хунг като рефлекс на етнонима Хунг, би трябвало да приемем и хидронима Унг като рефлекс на едно от двете. Това би било доволно рядко явление - произход на хидроним от ойконим или етноним. Второ, марката uuangar- [вангар] се ситуира през IX в. някъде в Централна Европа (около Залцбург). Това прави етимологизирането въз основа на източнослав. вангар малко проблемно, но може би не и невъзможно. Иначе мнението Ви е много интересно.

Източноиранският произход на етнонима Русь е една от популярните хипотези, но съм останал с впечатлението, че към момента не се подкрепя от водещите лингвисти. В обширния анализ на осет. ruxs "светъл, светлина" Абаев напълно игнорира тази възможност (ИЭСОЯ II, 435), същото прави и Максимович в задълбоченото си изследване от 2006 г. Трубачов директно отхвърля предположението като "лишенное, как я думаю, лингвистической опоры" (К истокам Руси, 1993). Наред с другите аргументи, една от основните причини за това отхвърляне е наличието на -t- в праславянската форма, рефлектирало във фин. ruotsi (< *rutsь / *rutsi). Докато при индоарийската и славянската хипотези тази съгласна е закономерно обяснима, то иранският фонетичен модел я изключва. Това означава, че всеки опит за източноиранска етимология на Русь би трябвало да е придружен с надеждна етимология на финската лексема.

Благодаря Ви за отговора, проф. Добрев. Прабългарската дума *täŋgir е посочена в контекста на тюрк. *täŋgiz с евентуален множествен суфикс -z при семантичен ред täŋ "река" > *täŋgiz "област с много реки, езеро, море" ((ЭСТЯ III, 194-195). В подкрепа на това словообразуване могат да се посочат и унгарските хидроними, носещи сходна семантика "езеро". Извън огурската група се реконструират формите пратюрк. *tEŋ "река", пратунг. *tēŋ- "равнина", праяп. *tani "долина", оттам и праалт. *t'eŋa "равнина" (EDAL, 1417). В рамките на тюркската група съществуват формите taŋda (EDT, 512) и tengi (ЭСТЯ III, 194). Всичко това навежда на мисълта, че прабълг. *täŋgir би трябвало да се члени морфологически на тюркска основа, най-вероятно с мн. суфикс -r, което би изключило семантичния нюанс "малка рекичка". Иранската етимология за мен остава неясна.

Горе-долу същото като Т-72. Чак ме обзе носталгия

Ако е високо в небето, може би е Вега от Лира, но тя не е оранжева. По-вероятно да е Арктур от Воловар - ниско, близо до хоризонта. Използвай този сайт, чуден е за любители - http://www.heavens-above.com

Това по принцип може да се осъществи, но не и в условията на демокрация. За да се отнеме свободата на вероизповедание, държавата трябва да се оттегли практически от всички международни споразумения. Следва изолация, бунтове, спад на жизнения стандарт и рай за опозицията. Съответно управляващите или губят властта и отиват в затвора, или налагат диктатура. Има доста примери, когато схемата е проработвала, но в края на краищата все идва някой да те демократизира.

Глишев, те си съществуват, но идеята е да не се появяват нови Погледни например Конвенцията за намаляване на лицата без гражданство от 1961 г., чл. 8 и 9.

Мисля, че според международните норми не може да се отнеме гражданство на човек, който не притежава друго. Т.е. хората не могат да се оставят без гражданство. Освен това, също както и при нас, гражданство по рождение май също не може да се отнеме.

Всеки ден има бомбардировки, даже напоследък ги засилиха. Бунтовниците затова отбелязаха лек напредък.

Те понятията са си изначално смесени, доколкото hungar < onogur с контаминация на hunni (Фасмер; или с протетично h- според други). Въпросът беше какво общо има всичко това с град Унгвар, но малко се отплеснахме

Статията е интересна, благодаря ти. Наистина, доста глупости съм срещал там, но и много полезни неща. Сведението за "оногурската марка" се среща и при Рона-Таш: uuangariorum marcha "the marches of the Vangaros" За съжаление страниците с анализа не са достъпни, но лично мен тази комбинация uua- [va-] в официална даритрелска грамота малко ме притеснява. Някак трудно се връзва с началното о- в оногур, за да определим марката нато "оногурска".

Никога не съм чувал за въпросната марка, признавам си. Би било интересно да се погледнат източниците. Чисто хипотетично, съществуването на такава административна единица трудно би могло да се обвърже по някакъв начин с топонима Унгвар / Онгвар. Първо, Франкската империя никога не се е доближавала до тези територии. Второ, фонетиката и морфологията не го позволяват.

Разликите в преписите изглеждат по-скоро като възпроизвеждане на неясни и повредени места, а не като свободен превод. Освен това има и някои епиграфски детайли, които също биха дали информация. Затова е интересно да се види изследване на съответните лингвисти. Всичко, което съм чел (а то не е много) е все плод на историци и не разглежда проблема по същество.

Трите преписа (а не преводи) на Именика вероятно имат в основата си старобългарски текст, но от това никак не следва, че той е оригинал. Може да е превод от прабългарски, може да е превод от гръцки с познания в прабългарския, може да е какво ли не. Ще бъде интересно да се види някоя качествена тексткритика, ако има такава де - кога, как и кой от кого е преписвал. Що се отнася до думата шегор, в Чаталарския надпис е изписана на гръцки сигор(елем).

Бих казал, че отношението Унгвар - Оногур е въпрос на съвсем повърхностни лингвистични познания. Топонимът Унгвар произхожда от хидронима Унг и унгарската дума вар "крепост" (< пахл. war). От своя страна името на река Унг се свързва със ст.слав. ужь "змия" < *ǫžь < PIE *h₂engʷʰ- (lat. anguis, OHG unc). Всичко това е обобщено много сполучливо в руското име на града - Ужгород. Преводачите са изпаднали в доста странни релации с Оногур...

Изразът на иврит е נְשִׂיא ראש [неси рош]. Преводът в Септуагинта е αρχοντα Ρως, а във Вулгата е principem capitis. ראש [рош] "глава, началник, вожд" < PS *raʔš Думата дълги години се е отъждествявала с етнонима Русь, но съвременното виждане е 95% "главен".

Мисля, че най-старата форма на етнонима е Hros (Захарий Ритор), обяснена с арменско посредничество. Старозаветните изрази "княже на Рош" и "към княза на Рош" вероятно са грешки при превода, дублиращи "княз" и семит. рош "княз". Това съм чел, но не съм проверявал семитските думи за "княз" в интерес на истината.

denarius < deni-arius < decem "десет", нищо общо с тюрк. тенгке.

Може ли да дадеш някакъв линк, че нещо не мога да се оправя с хотано-сакските етимологии. Гледам в санскрит zaila "хълм" и доста ми прилича на въпросната ulā, но като не ги намирам в речниците...

Праславянският корен *roud- е наследил индоевропейската семантика, т.е. "червен" (Фасмер: руда, рудый, рдеть, рыжий, русый). Ако добре съм разбрал, славянската хипотеза поставя генезиса на етнонима Русь в периода VI-VII в. западно от средното течение на Волга, където славяните нещо са се червенеели. Паралелно се образуват и доста хидроними в същия район. Археологическите съответствия напоследък се сочат в Именковската култура и западните и съседи. Поляците и чехите са далеч по това време. Относно "Indoarica" в момента не мога да коментирам по същество. Виждам, че се цитира много, чел съм и няколко положителни рецензии. Другата седмица ще взема да я прочета и ако успея - да я осмисля . Междувременно ще ми помогнеш много, ако дадеш линк към някакъв критичен анализ по неин адрес, евентуално подкрепящ горните изводи. Колкото до скандинавците, аргументът ти според мен не е много силен. Никой не отрича тяхната роля в руската история, за да говорим за самочувствие. Просто северната хипотеза не издържа лингвистично според Трубачов и Максимович. Хвърли едно око на статията.

Ето нещо много добро по темата: Максимович, Происхождение этнонима Русь в свете исторической лингвистики и древнейших письменных источников, 2006 (линк) Авторът анализира в детайли всички налични извори и разглежда критично трите главни хипотези за етимологията на Русь - северна, индо-арийска и славянска. Северната хипотеза на практика е незащитима и категорично се отхвърля. Индо-арийската хипотеза е издържана в теоретичен план, но липсва езиков материал в потвърждение на частичната асимилация *ruksi- > *rutsi-. Трябвало още да се работи по този пункт. Засега славянската хипотеза (Rusь < *roud-sь < PIE *roudh-, ruotsi < *roud-sь) е най-силна, обяснява всички изворови данни и няма теоретични дупки. Лично според мен индо-арийската и славянската са на кантар. Тъй както Трубачов обосновава теоретично, но не доказва частичната асимилация, по същия начин Максимович не доказва заглушаването -t- < -d- в ruotsi. Така или иначе, студията е супер информативна.

Така е, но името Атила трудно би могло да се изясни на тюркска основа 1) заради морфологията и 2) заради синхармонизма.

nik1, не знам как да възприема сравнението с адвокатлъка - като комплимент или като учтива ругатня, затова го приемам като комплимент. Благодаря ти Според мен е редно да уточним нещата около академик Трубачов. Говорим за най-големия славист на нашето време. Научната общност признава с много малки забележки огромните му постижения в славистиката и индоевропеистиката. С оглед на това е редно една критика към неговите трудове да има, ако не друго, то поне уважителна форма. Аргументи от типа "Арийката Олга-Хелга, ха-ха-ха-ха, как звучи само.." едва ли са подходящи, дори и за форум. Поне аз така мисля. Северната хипотеза за етимологията на русь предполага фин. ruotsi "шведи" > др.рус.*rutsь > rusь. От една страна ts > s е регулярен преход, а от друга -s- щеше да премине в -x- без преградната съгласна. Идеята е, че фините са наричали така варягите, славяните са взаимствали думата и са я превърнали в етноним. Схемата съдържа няколко големи дупки, най-голямата от които е етимологията на фин. ruotsi "шведи". Предположенията за "гребци" и т.н. не издържат критика в нито едно отношение. Непротиворечивата етимология, застъпена и в някои фински етимологични речници, е обратната - др.рус. rutsь > фин. ruotsi (линк). Трубачов предлага и защитава много убедително (в горната монография) следната хипотеза: *ruksi е индоарийски субстрат в Приазовието (< PIE *leuk); славяните я възприемат като етноним с преходна форма *ruksi > *rutsi; по-късно варягите образуват елит и етнонимът се пренася върху тях; фините заемат думата и започват така да наричат шведите. Това е в общи линии концепцията.

Трубачов има много силна критика срещу прехода *ruotsi > *rutsь, може би най-силната. Според него семантиката *ruotsi "шведи" е сравнително късна. Трубачев, К истокам Руси, 1993 (линк)

Последно "мог-" или "маг-"? Относно първоначалното значение на *mogti една от модерните хипотези е "тегля", оттам и чисто славянска етимология на *mogyla "струпани камъни", но не много убедителна.