Кухулин

Аз може да лая, може и да муча, но поне от време на време се позовавам на научни публикации. Насреща не виждам такива, а само биене в гърдите и гръмки слова. Имаме късен славянски препис, не сме много сигурни в точните звуци, но поне знаем, че са два вида - близки до [о] и [e]. Няма аланска реконструкция със звук, близък до [o] в редните числителни. Няма. А ако има, все някъде ще трябва да е публикувана. Очаквам линка с най-голям интерес.

Проф. Добрев, мъча се да възпроизведа този превод, но срещам затруднение. Не мога да разбера каква роля играе афиксът -ир / -гир при словообразуването. Имам чувството, че без него значението "рекичка" ще е много по-гладко, например *Денгичик. Бихте ли помогнал на един псевдолингвист в тюрколожките му лутания

Хахахаха за тия хора аптеки няма ли бе да се назобят хубавичко с диазепам и да си легат

Извинявам се за офтопика, но може пък да е полезен. Горе има поне три ИЕ корена и един субстрат англ. cover < фр. couvrir < лат. cum- operiō < ПИЕ *kom- *werwǝ слав. крыти < *krovъ < ПИЕ *krāwǝ (според Старостин и *xrofaz е оттам, според OED не е) англ. coffin < ст.фр. cofin < лат. cophinus < гр. κοφίνος навсякъде е с неизяснен произход Indo-European etymology P.S. А ето и причината OED да са малко скептични: Фасмер: "Праслав. *strоръ, возм., из *srоръ, которое сравнивается с др.-исл. hróf ср. р. "крыша, сарай", англос. hróf, англ. rооf..."

Точно с покрив едва ли ще имаш много голям успех, но не пречи да потърсиш. На мен ми е интересно друго: roof "покрив" < OE hrof < PG *khrofaz ... No apparent connections outside Germanic. Тия селяни дали не са го заели от нас

Едва ли планината е седяла некръстена, по-скоро ще е трудно да се проникне отвъд османската етимология, особено ако няма извори. Да речем, че на одриски тракийски диалект Загар означава "божествен камък". Идват турците, войската прави няколко прехода на жегата без вода и без почивка и ето ти на - топонимът е преосмислен като Сакар "горещо, безводнo, гадно място". Оди етимологизирай после

Тохарската е от X в., нашата не знам откога е. Сега гледам, че Сакар бил един от кръговете на ислямския ад в корана. Според мен е твърде вероятно това да е източникът и за двата топонима. Saqar (سقر) Imam Ja'far as-Sadiq (a.s.) says: "There is a special section for the arrogant people in the hell. It is called Saqr. Saqr complained to Allah for the intensity of its heat and sought permission to breathe. It breathed and scorched hell."

Между другото, след бърз сърч в нета открих, че топонимът Сакар е доста разпространен в Северен Тохаристан около района на Балх. Историческая география Южного Согда и Тохаристана по арабоязычным источникам IX - начала XIII вв. Дали не е време да зарежем тия гръко-римо-славянски досади и да наблегнем на иранските корени...

Ако беше гръцка заемка, вероятно щеше да звучи [покрипи] или нещо такова, сравни крипта. Може би се бъркаш със саван, която е синоним на покров и наистина е заета през гръцки.

Не се съмнявам в тюркския произход на думата ер / ър "човек", а също и на префикса ер- / ър- "човек". Ако има нещо крайно съмнително за мен, това е съществуването на тюркски, а и на всякакъв друг суфикс -ар "човек". Етимологията на етнонимите е неясна, разбира се. При някои има стабилни хипотези, при някои няма. Вътрешно непротиворечиво е например четенето на огуз като ог-уз "родове" с архаичния множествен суфикс -z (ср. кирг-из). Преводът ок-уз "стрели" като че ли леко издиша заради интервокалното -к- и съм останал с впечатлението, че се има предвид ог "майка, род", но не съм съвсем сигурен. Така или иначе, "десет стрели (племена)" е навлязло в публичното пространство. Етимологията на огур изглежда не е толкова ясна. Върти се същото четене със суфикс за събирателна множественост -ур. Един от аргументите е, че за разлика от огуз комбинацията "числително + огур" е изключение и по-скоро вторична (он-огур). Важното в случая е, че не става въпрос за ротацизъм, а за два различни типа множественост. За мен лично етимологията е неясна. В дъното седи етнонимът уйгур. По мои впечатления за него почти нищо не е ясно. Били "планински народ", били "пещерен народ", били "речен народ", били "бързи хора", били тунгуси, било китайска калка от токуз огуз... Та така... Има една статия на Мудрак от 2010 г., където съвсем между другото се споменава колко неубедително е етимологизирането на хазар като хаз-ар "яздещи хора" и др. Може да е тъп, ама знае езици По-горе даваш за пример лекар и writer - не разбрах точно в каква връзка, но нещо около суфиксите. И при двете думи суфиксът за професия е заемка от латинаки (-arius), съответно няма нищо общо нито с тюркския множествен -ар, нито с ер "човек". Може да се търси ностратична връзка между ПТ ер и ПИЕ вира "човек, герой", но те пък нямат нищо общо със суфиксите

Пак си чел някакви бози

съкровище, съкровен от праслав. *krovъ < ПИЕ *krāwǝ- "покривам" сакрален от лат. sacer < ПИЕ *sak "свещен" В Речника на социалните термини от Бенвенист има невероятна статия за sacer и sanctus. Ако се интересуваш в дълбочина, това е мястото.

Би ли посочил публикацията на въпросните тюрколози. Според мен това е, ако не народна етимология, то доста нисък клас лингвистика. Разбира се, твърде вероятно е да греша, но все пак предпочитам да го прочета в издание на РАН. Ротацизмът засяга пратюркската съгласна ŕ, но не и r. Например: ПТ *jǖŕ "сто" > тур. jüz, > чув. ser но ПТ *jẹr "земя" > тур. jer, > чув. sär

Разбира се, че има. Аз, честно казано, от много хи-хи и ха-ха не мога да разбера за какво се борим последните два дена. Двамата с Туранага постоянно дърпате към класификацията на прабългарския език, независимо в коя тема и по какъв въпрос се засечем. Това го имало тук, онова го имало там - окей, няма лошо. Пуснете една тема за вашата класификация и напишете - така и така окончанията, така и така думите, така и така контактните зони. Няма смисъл навсякъде да задръстваме с един и същ офтопик.

В ранния прототюркски език са изолирани десет множествени числа - много на едно място, много разпилени, много на групи по малко и не знам още какви множества. Базовите суфикси са *-z, *-s, *-q, *-t, *-s', *-c', *-l, *-m, *-n и *-r. Сложните суфикси се получават от комбинацията на два прости, например *-l и *-r дават -lar (гласната е според синхармонизма). Съществуващите форми множественост на -ar в огурските езици са реликти от разпадането на ПТ -lar, а стандартното окончание -sem се развива по съвсем друга линия - от ПТ *sayin "всичко" (СИГТЯ 2006). Граматиките ги има в нета, там нещата са описани подробно.

Суфиксът *-t е зает най-вероятно от согдийски, по-слабо вероятно от монголски или ТМ (според мен като посредници на согдийския?). След заемката се слива с древния множествен суфикс *-s > -t. Използва се в титулатурата и бита: oglut "потомци", tarqat "таркани", jigit "юнаци", xotut "госпожи" и др. Много често се дублира със собствено тюркския суфикс -lar, например tarqatlar "таркани". Суфиксът *-r изразява събирателна множественост. Участва в сложните суфикси -la-r, -s-ar и др.: koz "ела" kozer "елшак", juman "дъб" jumansar "дъбрава" и т.н. Образува също и разделителни числителни. Не съм лингвист и не мога да давам оценки. Лично според мен Прицак е дачеч от нивото на горните автори, но това си е мое мнение от да кажем 2-3 прочетени негови заглавия.

-t Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков. Морфология, 1988, 12-13 -ar Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков. Морфология, 1988, стр. 16 Историческая морфология чувашского языка, 1976, 13-14 Не са от Прицак.

Това няма да е първата съмнителна снимка в нета. Преди време бях пуснал подобна конспирация с първия ред на Хамбарлийския надпис: Лявото е скица от интернет, дясното е скан от разчитането на Бешевлиев (на другата страница дава забележка "С или Е, или О").

А какво те кара да мислиш, че имената Атли (Attlee), Ателстан и Етелред имат нещо общо с обсъжданото тук име Атли?

Авитохол жил лет 300, род его – Дуло, при нём путь водителей верблюдов. Ирник жил лет 108, род его – Дуло, при нём путь водителей верблюдов. Гостун наместник 2 года, род его Ерми, при нём тлен водителей верблюдов. ... Кормисошь – 17 лет, род его Укиль, а при нём – мало водителей верблюдов. Мисля, че А. Карасик е надскочил времето си с този превод. Долавя се някакъв социален катаклизъм след преминаването на българите отвъд Дунав - рязко намаляват камиларите. Славянско влияние? Откъсване от иранската прародина? Хм...

От много повтаряне накрая осетинците верно ще вземат да заговорят на -ом и -ем Near-open front unrounded vowel - æ. Кликаш, цъкаш и слушаш как звучи.

Прав си, чел съм някви глупости тука. Суфиксът си е чисто -ъм (pncmyk [panǰəmīk], βtmyk [əβdəmīk]). Има залитане към -ум само в wxwšmyk [uxuš(u)mīk] "шести". Звукът е реконструиран, разбира се, няма как иначе. Маготине, зарежи тези общи приказки, не сме дошли тук да се надвикваме. Давай конкретни проблеми. Ако имаш аргумент по Еделман, цитирай го. Често го преглеждам (благодарение на теб) и бихме могли да обсъдим Дунавската контактна зона. Ако имаш нещо против тюркския характер на чувашкия език, може би трябва да го обсъдим в отделна тема и някой мод да я закове горе при "княза".

А, не, не съм съгласен. Ако френското окончание -ем съвпада с прабългарското -ем, а персийското -ом с прабългарското -ом, по тази логика е далеч по-вероятно прабългарите да са носители на протоиндоевропейския език (най-близкия общ прародител на френския и персийския). Това се подкрепя от значителния пласт тохарска лексика (виж раздела), а и от немалкото шумерски заемки, навлезли по кой знае каква линия (пак там). Разбира се, винаги съществува вероятността прабългарският език да е всъщност представител на много древен и слабоизвестен клон на индоевропейското семейство, което също обяснява добре горните факти. Още повече, този вариант се споменава във връзка с балканската прародина на българите, което води след себе си ако не научен, то значителен паранаучен интерес. За жалост един бърз преглед по произхода на френското окончание -ieme значително разклаща горните хипотези, НО все още има широко поле за анализ ! Доста е разпространено мнението, че прабурушаски е бил в контакт с индоевропейските езици. Някои лингвисти смятат, че думата apple има бурушаски произход. Общо взето темата е актуална и ми прави кеф да я чета по форумите

Абсолютно си прав, затова тези числителни тук-таме се наричат "счетными прилагательными" (цък).

Предполагам, че във всяка по-развита езикова група могат да се срещнат окончания -ом и -ем. Има ги в индоевропейските езици, има ги и в тюркските езици (суфикси за принадлежност). В края на краищата възможните комбинации -VC са около стотина, а езиците имат нужда от доста разнообразна морфология. Би било грехота да се пропилеят толкова звучни групи като -ом и -ем Въпросът е не просто в окончанията, а в окончанията за образуване на редни числителни (в руския -ой и -ый < прасл. -ъ, ако не се лъжа).