Кухулин
Потребител-
Брой отговори
5137 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
15
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Кухулин
-
Няма нужда да са дунавско-български, може да са византийски, франкски и т.н. Никой не е луд да кара от майната си фураж, след като може да поддържа емсетхилядна конница с паша. Дето се вика, може и римски да са. Монголите са за кратко в Европа, освен това са малко - два тумена, ако не се лъжа. Куманите не ги знам колко са, но и те не изкарват много. За българи и авари е ясно - живеят с околното население, използват славянска пехота и т.н. Ако обърнеш внимание на АВР (доста обсъждан в тази тема) ще видиш учудващо аграрна кратина. Както и да е, въпросът е чисто логистичен - може ли българската лесостепна зона да поддържа такава конница или не може. Сега гледам, че един декар стига за 5 коня на ден, При 60 000 бойни коня това са 12 кв км. Поне още толкова трябва да са стадата, от които се набират тези коне, значи към 25 кв км на ден. Това прави около 10 000 кв км годишно. Май трябва да се въртят пасищата през няколко години, значи като абсолютен минимум за 15 000 степна конница трябват към 30 000 кв км безлюдни пасища. Много ми се вижда - 1/3 от сегашната българска територия...
-
nik1, какви неща ми даваш да чета - биоразнообразие бла бла... Дай ми нещо логистика - толкова и толкова площ, толкова и толкова кила трева, толкова и толкова конница се е изхранвала. Някак не съм чул да са се мяркали десетохилядни ервопейски конни армии със степна логистика. Все идват от Азия, променят начина си на воюване и накрая изчезват. Карл Велики, вместо да пусне двайсетина хиляди конници на паша в Панония, кара феодалите да товарят волски коли с храна за три месеца Ще потърся нещо за средновековната паша, все някъде ще е писано.
-
Е да де, пашата е била изобилна, затова са "приучили на глад тези животни" Сериозно, не съм се интересувал специално от параметрите на европейския лесостепен пояс. Интуитивно приемам, че се е различавал чувствително от азиатските степи, но може да греша. Ако имаш предвид конкретно изследване, различно от Енодий и Гугъл, ще ти бъда благодарен да го споделиш.
-
Той проблема е точно с животните, иначе хората могат да карат и на къпини по пътя Колкото до кумиса, това върви в степите, където пашата е безкрайна, а всеки боец води по 5-6 коня без товар. Препускаш, спираш, доиш, пиеш и минаваш по 100 км на ден. Тука в Европа трябва да носиш манджата на гръб, а в точно в това отношение конете са възможно най-неефикасния транспорт. Гоним ли скорост обаче, не можем да ги заменим с друго.
-
Явлебието е известно като polono-iranica и се свързва със скитските набези около 500 г. пр. Хр. Трубачев О. Н. Языкознание и этногенез славян. Древние славяне по данным этимологии и ономастики. 1982 Эдельман Д.И. Иранские и славянские языки: исторические отношения. 2002, стр. 14 Първото изследване е достатъчно авторитетно, а второто е класика в областта.
-
Тази методика ми е неясна. Например конкретния епизод: Теофан: - ромеите тръгват в петък; - приключват в събота призори; АВР: - ромеите тръгват към Сердика; - Никифор мисли, че е завладял цяла България, побърква се; - войската пали наред, опустошава, дере животни; - моралът постепенно пада, появяват се дезертьори; - през това време българите наемат авари и славяни, въоръжават жените и т.н. Ти как би анализирал тези данни по гореописания метод?
-
Хрониките трябва да се анализират паралелно, да се търси съвместимост при логично обосновани компромиси. Не трябва да се противопоставят една на друга, каквато неясно защо е първоначалната реакция на повечето хора. Така стои въпросът с отношението АВР - Теофан, същия е случая и с АВР - Студит. Една от идеите на тази тема беше именно, че не става въпрос за първата събота след петъка. Става въпрос за следващата събота.
-
Това е интересно. Доколкото виждам в таблиците, става дума за съвсем точно фонетично съответствие по схемите за генетична връзка. Следователно славянската дума няма как да е заемка?
-
Не ми звучи убедително предвид името на раздела
-
ЭССЯ-16, 173: "Слав. слово определено не заимствано из лат. luna" според Berneker; "...оно имело бы вид *lyna" според Idem RES VI (каквото и да е това ); "Это слово не заимств. из лат., а также не является цслав. элементом в русск., вопреки Брюкнеру" според Фасмер, (KZ 46, 223) и Преобр. (I, 478).
-
Етимологичните речници твърдят друго, включително ЕССЯ. Ще си позволя самоцитат:
-
Някои от горните монограми били с типична за периода връхна част O+V - гръцки родителен падеж. По книгите пише, че това е официалната формула. http://books.google.bg/books?id=U3Z7Q5SPXuwC&lpg=PP1&pg=PA37#v=onepage&q&f=false Сега нямам време да проверявам кое колко е вярно (книгата не изглежда много надеждна), но ми се струва добра следа за начало.
-
В случая това значение е слабовероятно до невъзможно, защото: 1) Никифор е "навлязъл в клисурите" (мн. ч.), а административната единица не е много дребна според Уикипедия; 2) "клисурите" са неопределени обекти в изложението, което говори по-скоро (дори твърдо) за географска семантика; 3) не са известни византийски клисури и клисуриарси в района.
