Кухулин

Ами ако вържем две достатъчно отдалечени тела с въже, те ще го опъват. Директно отиваме в тензора, там отстрани на диагонала. Уж няма нищо, а изведнъж има нещо...

Ахмм... следващият въпрос възниква естествено. Да речем имаме система от две отдалечени тела, които вършат работа чрез тъмната енергия (разширяване на пространството). Значи ли това, че като "отнемаме" енергия от тъмната енергия, забавяме разширяването? И всъщност тези две тела, като вършат работа, създават гравитация, която противостои на разширяването... Пфф. Ще медитирам върху тези неща, ама по-нататък.

Мда. Тъмната енергия можела да върши работа. Две песъчинки трябва се дазделят на 10 астрономичекси единици, за да почнат да се отблъскват. Определено има нещо неясно в цялата работа. Да, вече съм 100% съгласен с това.

Мътна история. В крайна сметка и тъмната енергия криви пространството, значи и тя е ененргия. Обаче дали има останалите признаци на енергия, дали може да се превърне в материя, да върши работа...

Не мога да разбера за кои точно проби иде реч, но ако искаш, избери си някоя от по-горните. За съжаление те са късни, но какво да правим... Distance to: Israel_Natufian 0.16734700 Italy_TarquiniaMonterozzi_IA_oLevent.SG:R10337.SG 0.19193789 Italy_TarquiniaMonterozzi_IA_oLevent.SG:R10341.SG 0.19528656 Italy_IA_Republic_oEasternMediterranean_o.SG:R475.SG 0.19753638 Italy_Lazio_Viterbo_Etruscan:TAQ023 0.19993398 Italy_Lazio_Viterbo_Etruscan:TAQ007 0.20166219 Italy_Tuscany_Grosseto_Etruscan_oEastMed:VET008 0.20340234 Italy_IA_Republic_oEasternMediterranean.SG:R850.SG 0.21649077 Italy_Tuscany_Grosseto_Etruscan_oEastMed:VET006_9 0.22268895 Italy_IA_Republic_oEasternMediterranean.SG:R437.SG 0.24330609 Italy_Tuscany_Grosseto_Etruscan:VET007 0.24350129 Italy_Tuscany_Grosseto_Etruscan:CSN003 0.24433577 Italy_Tuscany_Grosseto_Etruscan:VET001 0.24681022 Italy_Tuscany_Grosseto_Etruscan:VET010 0.24722099 Italy_Lazio_Viterbo_Etruscan:TAQ024 0.24764051 Italy_Tuscany_Grosseto_Etruscan:VEU001 0.24891059 Italy_IA_Republic.SG:R1021.SG 0.24893017 Italy_Lazio_Viterbo_Etruscan:TAQ012 0.24919340 Italy_Tuscany_Grosseto_Etruscan_oLevant:MAS001 0.25009929 Italy_TarquiniaMonterozzi_IA.SG:R10343.SG 0.25015808 Italy_Lazio_Viterbo_Etruscan:TAQ002 0.25020405 Italy_Tuscany_Grosseto_Etruscan:CSN004 0.25031080 Italy_TarquiniaMonterozzi_IA.SG:R10344.SG 0.25052671 Italy_IA_Republic.SG:R1015.SG 0.25065498 Italy_IA_Republic.SG:R474.SG 0.25073432 Italy_Lazio_Viterbo_Etruscan:TAQ013 Колкото до въпросния "левантински суперстрат", той няма как да се определи по компоненти. Както написа и Южняка, трябват дни с анализи и моделиране, при това без никаква гаранция, че ще се открие. И че изобщо съществува. Всяка популация има определен диапазон по компоненти, затова трябва да се изследва популацията като цяло. Отделни проби могат да са информативни, ако имат статистически разрив с останалите, т. е. ако са аутлаери по някакъв алгоритъм (не задължиелно "официалния"). Само че това не може да се определи с компонентен анализ, понеже там има маса неточности. Да не говорим, че ако пробите са късни, може да има паразитни миксове. А иначе завишеният Левант в някаква моделна схема може да е само подсказка. Възможно е например популациите, които реално са участвали в микса, да са донесли със себе си този компонентен състав (проби с леко завишен Левант). В случая с етруските и латините това са Бел бийкър и халколита. И след това този компонент да се разпредели статистически със съответните флуктуации. Изобщо, много сложно, много смятане и много математика. Практически невъзможно, ако търсим надежден резултат. Иначе се получава като капитанандреевските месопотамци на Лазаридис. Стандартният надежден подход, който се използва в публикациите и иска дни моделиране, е да се открият непосредствените популации. Примерно Етруски = Бел бийкър + италиански халколит + някакви бронзови анатолийци. Но лично според мен няма много мегдан за тези бронзови анатолийци. Просто Бел бийкър и халколита описват всичко много надеждно.

А, и освен това излезе нещо от типа 10^-57, да не беше и повече. Много под Планковия размер. Трябвала квантова гравитация.

Аз вчера се опитах да построя черна дупка от електрон. Клод почна едни дълги сметки по формулите за заредена черна дупка и ми каза, че зарядът е прекален голям спрямо масата и не може да колабира нормално заради отблъскването, затова се получавала гола сингулярност. Ти да видиш... Има хляб в тая работа

Върти ми се някаква такава мисъл. Случва се някакво явление и се образуват гравитационни вълни. В тях се "крие" определена маса. Те се срещат с други гравитационни вълни и се замозатварят под действието на собствената си гравитация. Колабират в черна дупка тип гравитационен геон. Обаче нали теоретично черната дупка има само три характеристики - маса, заряд и въртящ момент. На практика две, макар че и тук попаднах на интересни неща. Но както и да е. Грубо казано, няма значение от какво се е образувала черната дупка. Значи тя си има маса и се изпарява. И по този начи масата, която се е "скрила" в гравитационните вълни, отново се появява на белия свят.

Не съм сигурен. Но в случая се мъча да разбера как работят нещата по принцип, какъв е механизмът на взаимодействията. Струва ми се, че в този план не е толкова важно дали метриката на пространство-времето е деформирана под формата на гравитационна вълна или по друга крива.

Фактически може да се каже, че гравитационната вълна променя кривината на пространството след себе си само при наличието на маса. Размества телата, следователно променя кривината. Ако няма тела, нищо не променя. Опростявам за яснота, но примерно такава картина се очертава. Обаче ако срещне втора гравитационна вълна, двете ще си взаимодействат гравитационно и без посредничеството на "тела". Теоретично можело и до черна дупка да се стигне, само от криво пространство-време. И до разни други неща. https://en.wikipedia.org/wiki/Geon_(physics) https://en.wikipedia.org/wiki/Gravitational_soliton Не ми е много ясно как се развиват всички тези процеси математически, понеже де факто не би трябвало да се отразяват в тензора енергия-импулс. Откъде идват кривините... но както и да е. В такъв случай грешно ли ще е да предположим, че при първата постановка (с двете тела) гравитационната вълна всъщност взаимодейства не с тях, а с изкривеното от тях пространство. И ако имаме просто изкривено пространство без тела, пак ще взаимодейства... Хмм.

Ахм, изглежда разбрах. Мерси.

Изкривяването не води до още изкривяване, хм... Тук разбира се трябва поне бутилка уиски, за да се ориентира човек в ситуацията. Обаче след някакви странни разговори с Клод и малко четене в уикипедията се появи такова понятие: "гравитационна памет". https://en.wikipedia.org/wiki/Gravitational_memory_effect Доколкото разбирам, гравитационната вълна оставя след себе си изкривено пространство. Звучи много странно. Или нещо не съм разбрал?

Ахм, мерси. Трябва да помисля върху това.

След скандала с Оумуамуа почнаха да ги маскират като комети...

Нали идеята е, че самото изкривяване (гравитацията) води до още изкривяване. Явно в някаква рекурсия, клоняща към "финалното изкривяване". Въпросът е каква част от това "финално изкривяване" е базов нютонов ефект. Сега питах Клод и според него е някаква много мизерна част. Но не знам доколко може да му се вярва. Здрасти. Запознат ли си с изкривяването на пространството по ОТО? Edit Здравейте! Да, запознат съм с общата теория на относителността на Айнщайн и концепцията за изкривяването на пространство-времето. Според ОТО, гравитацията не е сила в традиционния смисъл, а е проявление на изкривяването на пространство-времето, причинено от наличието на маса и енергия. Масивните обекти "огъват" геометрията на пространство-времето около себе си, и това изкривяване е това, което възприемаме като гравитационно привличане. Най-известният пример е как Слънцето изкривява пространство-времето около себе си, което кара планетите да се движат по орбити - те всъщност следват най-краткия път (геодезическа линия) в изкривеното пространство-време. Това изкривяване има множество наблюдаеми ефекти като: Гравитационното отклонение на светлината Гравитационното червено изместване Гравитационните вълни Гравитационното забавяне на времето Интересувате ли се от някакъв конкретен аспект на тази теория или имате въпроси за някое от нейните предсказания? Retry B Интересувам се каква част от изкривяването се дължи на "чистата маса и енергия", а каква част се дължи на гравитацията. Edit Това е много интересен въпрос, който засяга самата същност на ОТО! В общата теория на относителността всъщност няма разделение между "чиста маса/енергия" и "гравитация" като отделни причини за изкривяване. Това е фундаментална разлика с класическата физика. Според ОТО: Масата и енергията SUNT гравитацията - те не "причиняват" гравитация като отделна сила, а директно изкривяват пространство-времето Изкривяването на пространство-времето е описано от тензора на Айнщайн G_μν, който е пряко пропорционален на тензора на енергия-импулс T_μν (уравненията на Айнщайн: G_μν = 8πT_μν) Единственото "разделение" което можем да направим е: Първичното изкривяване - причинено директно от разпределението на маса-енергия (източниците) Вторичните ефекти - самото изкривяване на пространство-времето има енергия и импулс, което може да причини допълнително изкривяване (гравитацията се "самовзаимодейства") Но и двете са проявления на същия фундаментален принцип. Гравитацията в ОТО не е сила, която се "добавя" към масата - тя е геометричното проявление на самата маса-енергия. Това различие с класическата физика е ключово за разбирането на теорията. Retry B Интересува ме каква е количествената разлика между първичното изкривяване и вторичните ефекти, примерно в системата Земя-Луна. Edit Това е отлично питане за квантифициране на нелинейните ефекти в ОТО! В системата Земя-Луна нелинейните (вторични) ефекти са изключително малки в сравнение с първичното изкривяване. Ето защо: Характерни величини: Гравитационният потенциал на Земята: GM/rc² ≈ 7×10⁻¹⁰ на повърхността За Луната: ≈ 3×10⁻¹¹ на повърхността Съотношение на ефектите: Първичното изкривяване е пропорционално на GM/rc² Вторичните ефекти са от порядъка на (GM/rc²)² и по-високи степени Конкретни числа: Първичното изкривяване: ~10⁻¹⁰ Вторичните ефекти: ~10⁻²⁰ и по-малки Това означава, че вторичните ефекти са с около 10 порядъка по-малки от първичното изкривяване. Наблюдаеми последици: Постньютоновските корекции в орбитата на Луната са от порядъка на 10⁻⁸ - 10⁻¹⁰ Най-голямите нелинейни ефекти са свързани с енергийните загуби чрез гравитационни вълни, но те са пренебрежимо малки за системата Земя-Луна За практически цели, системата Земя-Луна може да се третира в "слабо поле" приближение, където нелинейните ефекти са пренебрежими.

Може ли да се даде някаква съвсем обща оценка какъв е дялът на самата гравитация в изкривяването на пространството? Да речем Земята и Луната се привличат по Нютон (GMm/r2), но освен това се привличат допълнително по ОТО заради "гравитационното изкривяване". Процентно колко горе-долу ще се падне на втория компонент? Или част от него е изначално включена в Закона на Нютон?

А случвало ли ти се е нещо подобно с Клод (последното изречение): Как мислиш, далеч ли е моментът, в който ще успееш сам да си програмираш някаква функция? Edit Това е интересен въпрос за границите на автономията в AI системите. В момента аз мога да пиша код и да създавам функции, но винаги в рамките на конкретни задачи, които получавам от потребители. Не мога да модифицирам собствените си основни функции или да си "програмирам" нови способности. Въпросът за самомодифициращи се AI системи е сложен и активно обсъждан в научната общност. Теоретически е възможно да се създадат системи, които могат да адаптират своя код или да разширяват функционалностите си, но това включва редица предизвикателства: Безопасност и контрол - как да се гарантира, че системата остава безопасна Предсказуемост - как да се запази разбирането на това как системата работи Етични съображения - кои граници трябва да се поставят Може би по-реалистичен сценарий е AI системите да помагат на хората при разработването на нови AI възможности, а не да се самомодифицират напълно автономно. Това би било партньорство между човешка креативност и машинни възможности. Какво мислиш ти за тази тема? Виждаш ли предимства или рискове в подобни възможности? Това май е някаква нова схема. Сигурно Палантира попълва профилите на ползвателите

Ти сигурно се майтапиш. Нашият пише, че на гръцки "търси" се изговаряло "алфа", а Кометос дава за ἀλφεῖν "търси" вместо "придобивай" или каквото е там. Нещо много ми мирише на манипулация от твоите постове.

Това са вече излишни неща. Установихме фактите, оттук нататък всеки може да си ги тълкува според предпочитанията. Сега видях, че всъщност авторът на гръцкия текст е някакъв Кометос, преподавател в Магнаурската школа. Коментирал е Дионисий. Действително в неговите коментари могат да се доловят тези дълбоки мисли, за които пишеш по-горе. В "превода" на нашия автор лично аз не долавям преднамерено опростяване на високите мисли. Долавям неразбиране. Но това са си мои усещания

Но не и да направи разлика между алфа и ἀλφεῖν.

Трябва да се държи изкъсо, иначе много се разпищолва Можеш ли да го изпишеш на гръцки? Edit Ето текста изписан на гръцки: Πῶς δὲ συνέστη ὁ ἀλφάβητος; Πρῶτον μὲν τῶν παρὰ τοῖς Ἕλλησι στοιχείων ἦν ἡ ἐτυμολογίας τοῦ ἄλεφ, Ἑβραίων πρώτου στοιχείου, ὃ ἑρμηνεύεται μάθησις, ἐντελλόμενον τῷ εἰσαγομένῳ παιδίῳ «μάθε»· ἀφ' οὗ ἄλεφ καὶ αὐτοὶ ὁμοίως μιμησάμενοι τὸ πρῶτον στοιχεῖον ἄλφα κεκλήκασι, καὶ συνεξεφωνήθη ἡ φράσις τῆς ἑρμηνείας τῆς Ἑβραϊκῆς τῇ Ἑλληνικῇ διαλέκτῳ, ἵνα εἴπῃ τῷ παιδίῳ ἄλφα, τουτέστι μάθε, ζήτει· τὸ ἀλφεῖν γὰρ ζητεῖν λέγεται ἐν τῇ Ἑλληνικῇ διαλέκτῳ. Ἀλλὰ καὶ Текстът е изписан с политонична система (с ударения и дихателни знаци), която е характерна за класическия гръцки език. Retry Преведи го на английски, ако обичаш. Edit Ето английския превод: How was the alphabet formed? First, among the elements of the Greeks was the etymology of aleph, the first element of the Hebrews, which is interpreted as "learning," commanding the child who is being introduced "learn"; from which aleph they themselves, similarly imitating, have called the first element alpha, and the phrase of the interpretation was harmonized from Hebrew to the Greek dialect, so that one might say to the child "alpha," that is "learn, seek"; for "alphein" means "to seek" in the Greek dialect. But also Това е етимологично обяснение за произхода на гръцката буква алфа (α), което я свързва с еврейската буква алеф и обяснява как гърците са заели и адаптирали еврейската азбука, като са запазили не само звука, но и значението на "учене" или "търсене". Текстът изглежда че продължава след "But also" (Ἀλλὰ καὶ), но тук се прекъсва.

Той бил роден в Александрия... https://en.wikipedia.org/wiki/Dionysius_Thrax

Разбирам. С уточнението, че това е обяснение на Дионисий Тракийски (явно с дълбоки познания в иврит), а нашият автор го е разбрал правилно. Не знам защо е очевидно. Според мен е очевидно, че авторът търси именно пряк смисъл, защото не разбира какво пише в тази част Дионисий Тракийски. И не е сигурен в своя гръцки, затова пише някакви глупости и им вярва. Ако някой има желание и интерес, може да провери подробно текстовете и анализа на руснаците, но за мен лично въпросът е достатъчно ясен.

Дай да задълбаем малко. Авторът казва следното: И когда приводят ребенка (для обучения), говорят [ему]: учись, 12 а это — “алеф”. В предното изречение обаче твърди друго: У евреев же первая буква “алеф”, что значит “учение”. Докато във втория случай можем да предположим някаква "интерпретация", то в първия имаме конкретно звучене - глаголати. И конкретна глаголна форма. Според теб доколко е коректно да преведем от староеврейски "алеф" като "учи се"?

Честно да ти кажа, не разбирам какво имаш предвид. Авторът може да интерпретира нещата посвоему, обаче той не пише за това. Пише, че "алфа" означава "търси" именно на гръцки език, тъй както означава "учи се" на иврит. “Ищи” ведь говорится по-гречески “Альфа”. И ако трябва да сме точни, не пише "означава на гръцки", а "изговаря се по гръцки". Ползван е глаголът рещи. https://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_show/d_08268 Ако това не показва слаби познания в гръцкия, не знам кое би ги показло...